Във втората година от царуването на Навуходоносора — пише пророк Даниил, — Навуходоносор видя сънища, от които духът му се смути и сънят побягна от него.“ (Даниил 2:1) Сънуващият бил Навуходоносор, царят на вавилонската държава. Всъщност през 607 г. пр.н.е., когато Йехова Бог му позволил да унищожи Йерусалим и храма, Навуходоносор бил станал владетел на света
СЪС своята армия наследникът на вавилонския престол смазва войските на фараона Нехо край Каркемиш в Сирия. Претърпелите поражение египтяни бягат на юг към Египет и вавилонците ги преследват. Но една вест от Вавилон принуждава триумфиращия престолонаследник да изостави преследването. Вестта гласи, че баща му Набополасар е умрял. Възлагайки на своите военачалници отговорността да приберат пленниците и плячката, Навуходоносор бързо се връща във Вавилон и заема престола, освободен от баща му.
Така Навуходоносор се възцарил през 624 г. пр.н.е. и станал вторият владетел на нововавилонското царство. През своето управление, продължило 43 години, той завзел области, които някога били владение на Асирия като световна сила, и разширил царството си, като завзел Сирия на север и Палестина на запад, чак до границите на Египет. — Виж картата.
През четвъртата година на своето управление (620 г. пр.н.е.) Навуходоносор направил Юда свое подчинено царство. (4 Царе 24:1) Три години по–късно резултатът от едно въстание в Юда бил, че вавилонците подложили на обсада Йерусалим. Навуходоносор отвел Йоахин, Даниил и други в плен във Вавилон. Царят отнесъл също със себе си и някои от съдовете от храма на Йехова. Той направил Седекия, чичото на Йоахин, подчинен цар на Юда. — 4 Царе 24:2–17; Даниил 1:6, 7.
По–късно Седекия също се разбунтувал, като сключил съюз с Египет. Навуходоносор отново обсадил Йерусалим и през 607 г. пр.н.е. съборил крепостните му стени, опожарил храма и опустошил града. Той избил всички синове на Седекия, след това го ослепил и го оковал, за да го отведе като пленник във Вавилон. Навуходоносор отвел повечето юдеи в плен и пренесъл във Вавилон останалите съдове от храма. ‘Така Юда бил отведен в плен от земята си.’ — 4 Царе 24:18–25:21.
Освен това Навуходоносор завзел Тир, като обсадил града и тази обсада продължила 13 години. По време на обсадата главите на неговите войници ‘оплешивели’ от търкането на шлемовете и раменете им били ‘ожулени’ от носенето на материали за построяването на обсадните съоръжения. (Езекиил 29:18) Накрая Тир се предал на вавилонските войски.
Явно вавилонският цар владеел до съвършенство военната стратегия. Също така някои литературни източници, най–вече от вавилонски произход, го описват като справедлив цар. Макар Писанията да не посочват конкретно, че Навуходоносор бил справедлив, пророк Йеремия казал, че въпреки бунта си, ако Седекия ‘отидел при първенците на вавилонския цар’, към него щели да се отнасят добре. (Йеремия 38:17, 18) И след унищожението на Йерусалим Навуходоносор се отнесъл с уважение към Йеремия. Относно него царят заповядал: „Вземи го и имай грижа за него, и да не му сториш никакво зло, но каквото ти рече, това да му направиш.“ — Йеремия 39:11, 12; 40:1–4.
Като държавник Навуходоносор бързо оценил качествата и способностите на Даниил и неговите трима другари Седрах, Мисах и Авденаго, чиито еврейски имена били Анания, Мисаил и Азария. Затова царят ги използувал на отговорни постове в своето царство. — Даниил 1:6, 7, 19–21; 2:49.
Навуходоносор се покланял най–вече на Мардук, главното вавилонско божество. Царят отдавал на Мардук заслугите за всички свои завоевания. Във Вавилон той построил и украсил храмове на Мардук и на много други вавилонски божества. Златното изображение, издигнато в равнината Дура, може да е било посветено на Мардук. Изглежда също така Навуходоносор разчитал много на чародейство при планирането на своите военни действия.
Освен това Навуходоносор се гордеел с обновяването на Вавилон, който бил най–големият укрепен град по онова време. Като довършил започнатия от баща му строеж на масивните двойни крепостни стени, Навуходоносор направил града наглед непревземаем. Царят поправил един стар дворец в средата на града и построил един летен дворец на около два километра в северна посока. За да угоди на своята мидийска царица, която копнеела за хълмовете и горите на своята родина, Навуходоносор, според сведенията, построил висящите градини на Семирамида, смятани за едно от седемте чудеса на древния свят.
„Не е ли велик тоя Вавилон, който аз съградих с мощната си сила за царското жилище и за славата на величието си!“ — се хвалел един ден царят, като се разхождал из двореца си във Вавилон. ‘Думата била още в устата на царя’, когато го обзела лудост. Негоден да управлява седем години, той се хранел „с трева“, точно както бил предсказал Даниил. След изтичането на този период царството било върнато на Навуходоносор, който управлявал до смъртта си през 582 г. пр.н.е. — Даниил 4:30–36.
Няма коментари:
Публикуване на коментар