НА ПЛАНИНСКИЯ склон, от който се открива гледка към града, угриженият цар спира за малко, за да огледа своя величествен дворец, разпрострялата се на всички страни столица и тежката ситуация на своя дом. На юг се е събрала голяма армия и сега напредва към града. Високопоставените царедворци са дезертирали, а общественото мнение се е обърнало в полза на бунтовниците. Отчаян, царят отправя молитва към Бога. Увереността на този дълбоко религиозен мъж, че Бог ще чуе неговата молба и ще разстрои плановете на заговорниците, се засилва. После, отвръщайки поглед от своя великолепен град, той слиза от планината и продължава на север, към пустинята отвъд реката. Какво повече може да направи? Сега всичко е в ръцете на Бога.
По подобен начин и днес смирените вярващи се обръщат към Бога в молитва по време на трудности, имайки утешаващото уверение, че заедно с осигуряването на ясни напътствия как да се молят, Библията разкрива, че Йехова Бог ‘слуша молитвите’. (Псалм 65:2) Ние биваме уверѐни, че всички хора с честни сърца, които търсят Бога, ще бъдат чути от него.
И все пак, дали вярата и молитвата са достатъчни? Какво е нашето участие в резултата от нашите молитви?
Как можем да допринесем?
Царят, споменат в началото, бил древноизраилският цар Давид. Изправен пред съзаклятието на своя син–заговорник Авесалом и своя лицемерен съветник Ахитофел, той решил да избяга от Йерусалим и да потърси убежище в пустинята, в укрепения град Механаим, намиращ се от източната страна на река Йордан. Явно обременен от разочарование, чувство на безизходица и тревога, той отправил молитва към Йехова, казвайки: „Господи, моля Ти се, осуети съвета на Ахитофела.“ (2 Царе 15:11–15, 30, 31) Но Давид не само се молел, той направил нещо повече. Той допринесъл по положителен начин за успешния резултат от своята молитва. Как направил това?
Неговият принос започнал много преди изпитанията, които преживял. В течение на много години, дори още преди да стане цар, Давид доказал, че е верен поклонник на Йехова. (1 Царе 16:12, 13; Деяния 13:22) Той станал близък на Бога. Затова, когато бил в изпитание, Давид вярвал, че Йехова ще чуе молитвата му и ще отговори по подходящ начин.
Същото важи и днес. Често основният начин да допринесем за резултата от нашите молитви е да следваме библейските съвети като постоянен образец за нашия живот. Такова вярно придържане към дадените от Бога принципи поражда близки взаимоотношения с него. Тази близост с Бога и проявяване на вяра трябва да са налице, преди да започнат изпитанията. Това трябва да е като здрава основа, върху която ще се строи къща; основата трябва да е там, преди тежестта на постройката да легне върху нея. Така ние можем — дори още сега, преди да са дошли изпитанията — да допринесем за успешния резултат на много от нашите молитви.
Вземи активно участие!
Макар и да е вярно, че взаимоотношенията на Давид с Йехова играели много важна роля, той освен това си давал сметка, че не може да остава пасивен наблюдател на изпълнението на своята молитва. Напротив, Давид взел активно участие, което личи от мъдрите му действия, последвали неговата молитва.
Сред верните приятели на Давид имало един архиец на име Хусай. Хусай посрещнал бягащия от заговорниците цар на Маслиновата планина. Макар че искал да придружи царя в изгнанието му, Хусай се подчинил на подканата на Давид да остане в града. Той трябвало да симулира вярност към Авесалом, да се опита да възпрепятствува изпълнението на съветите на изменилия съветник Ахитофел и да осведомява Давид за хода на събитията. (2 Царе 15:32–37) Както се надявал Давид, Хусай успял да спечели доверието на Авесалом. Сега Йехова трябвало да се намеси.
Умният, но нечестен Ахитофел предложил блестящ план. Той посъветвал Авесалом да му даде 12 000 мъже, за да нападне Давид още същата нощ, докато той бягал и бил дезорганизиран и уязвим — смъртоносен удар, който щял да увенчае с успех бунта! Но за голяма изненада на мнозина, Авесалом поискал съвет от Хусай по въпроса. Хусай посъветвал Авесалом да не бърза, за да събере могъщо множество от мъже, командувани не от някой друг, а от самия Авесалом. Под влияние на Йехова бил приет съветът на Хусай. Ахитофел, явно разбирайки, че да се последва съвета на Хусай означава сигурно поражение, се върнал в дома си и се самоубил. — 2 Царе 17:1–14, 23.
Нямало съмнение, че Йехова отговорил на молитвата на Давид — точно според молбата му. Примерът на Давид, който действувал в съгласие с молитвата си, е ценен урок за всички, които търсят помощ от Бога чрез молитва.
Йехова ще извърши своя дял
Да, Исус учил своите последователи да се молят за ежедневния си хляб и обещал, че ако поставят интересите на Бога на първо място, Той ще се погрижи за техните нужди. (Матей 6:11, 33) Например, ако някой е безработен, той трябва да действува в съответствие със своята молитва за препитание, като прави всичко възможно да си намери или да организира някаква работа.
Каквато и да е темата на нашите молитви, възможностите ни да допринесем за резултата от тях варират доста. Понякога можем да направим много, а понякога можем да направим твърде малко — ако изобщо можем да направим нещо. Важното е не какво можем или не можем да допринесем, а дали правим всичко, каквото е по силите ни.
Можем да сме сигурни, че Йехова познава нашите обстоятелства и възможности. Той ясно разбира какво е възможно за нас, и никога няма да изисква да правим повече, отколкото позволяват силите ни. Все едно е дали можем да извършим много или малко — Йехова ще компенсира всичко, каквото не достига. Той цени и подкрепя усилията ни, и ще действува заедно с тези наши усилия, за да постигне най–добрите резултати за всички засегнати. — Псалм 3:3–7.
В най–големите си изпитания Давид могъл да заяви с увереност: „От Господа е спасението. Върху Твоите люде нека бъде благословението Ти.“ (Псалм 3:8) Нека нашето доверие в силата на Йехова, заедно с приноса на нашето участие, голямо или малко, водят до успешни резултати от нашите молитви.
Няма коментари:
Публикуване на коментар