Как Еврейските писания като част от вдъхновеното Слово на Бога били преписвани и запазени по отношение на точността на текста и как са стигнали до нас днес.
ЗАПИСВАНЕТО на ‘думите на Йехова’ може да бъде оприличено на събирането на водите на истината в един забележителен водоем от вдъхновени писания. Колко признателни трябва да бъдем, че през целия период, през който предавал тези съобщения от небето, Йехова направил така, че тези „води“ да бъдат събрани в един неизчерпаем източник на носеща живот информация! Други съкровища от миналото, като например царски корони, ценности, предавани по наследство, както и паметници, издигнати от и за различни хора, губят блясъка си, похабяват се или се срутват с течение на времето, но подобните на съкровище думи на нашия Бог ще останат завинаги. (Иса. 40:8, НС) Възниква обаче въпросът дали тези води на истината не са били замърсени след като са били събрани във водоема. Дали те са останали чисти? Дали тези истини са предадени вярно от текстовете на езиците на оригинала, така че да може да се разчита на информацията, която е на разположение на хората, говорещи всякакви езици по земята днес? Ще бъде вълнуващо да изследваме тази част от фигуративния водоем, позната като еврейския текст, като обърнем внимание на това колко усилия са били полагани да се запази точността му, както и прекрасните мерки, които били взети, за да може тази информация да бъде предадена и да остане на разположение на хората от всички народи посредством различни преводи.
Оригиналните ръкописи били записани на еврейски и арамейски език от хора, които служели като секретари на Бога. Първият от тях бил Моисей, който започнал да пише през 1513 г. пр.н.е., а последните книги били завършени малко след 443 г. пр.н.е. Доколкото е известно днес, вече не съществува нито един от оригиналните ръкописи на тези книги. Още от самото начало обаче било обръщано голямо внимание на запазването на вдъхновените писания, като това включвало правенето на одобрени преписи от тях. През около 642 г. пр.н.е., по времето на цар Йосия, „книгата на закона“ на Моисей, вероятно оригиналът, била открита прибрана на съхранение в дома на Йехова. Това означавало, че дотогава тя била пазена вярно вече 871 години. За един от писателите на Библията, Йеремия, това откритие било толкова значимо, че той записал разказа за това събитие в 4 Царе 22:8–10, а около 460 г. пр.н.е. Ездра отново споменал същия случай. (2 Лет. 34:14–18) Ездра се интересувал от такива събития, тъй като бил „книжник вещ в Моисеевия закон, който Господ, Израилевият Бог, бе дал“. (Езд. 7:6) Несъмнено Ездра имал достъп и до други свитъци от Еврейските писания, които били написани дотогава, като сред тях може и да е имало някои от оригиналите на вдъхновените писания. Всъщност дори изглежда, че по времето, в което живял, Ездра бил пазителят на божествените писания. (Неем. 8:1, 2)
ПЕРИОДЪТ НА РЪКОПИСНИТЕ ПРЕПИСИ
От времето на Ездра нататък имало голяма нужда от преписи на Еврейските писания. Не всички юдеи се върнали в Йерусалим и Палестина при възстановяването, което настанало през 537 г. пр.н.е., или след това. Хиляди останали във Вавилон, а други се преместили на различни места, за да търгуват или поради други причини и вследствие на това юдеи имало в повечето от големите търговски центрове на древния свят. Много юдеи пътували ежегодно до Йерусалим за различните празници в храма и там участвали в поклонението, а в него се използвал библейският еврейски език. По времето на Ездра юдеите в тези многобройни далечни страни използвали места за събиране, наричани синагоги, и там Еврейските писания били четени публично и обсъждани. Поради това, че местата за поклонение били много и разпръснати, преписвачите трябвало да осигуряват по–голям брой ръкописи.
Обикновено в тези синагоги имало стая за складиране на книги и вещи, наричана гениза. Юдеите периодично прибирали в генизата излезли от употреба ръкописи, които били вече скъсани или стари и износени, и ги заменяли с нови, които да бъдат използвани в синагогата. От време на време нещата, събрани в генизата, били тържествено заравяни в земята, за да се запази от възможно оскверняване текстът, съдържащ святото име на Йехова. По този начин през вековете излезли от употреба хиляди стари библейски ръкописи на еврейски. Това обаче не сполетяло богато снабдената гениза на синагогата в стария град Кайро, вероятно защото тя била зазидана и забравена до средата на деветнайсети век. През 1890 г., при ремонт на синагогата, вещите от генизата били изследвани отново и скъпоценното ѝ съдържание постепенно било разпродадено или дадено като дарение. Оттам някои доста цялостни ръкописи и хиляди фрагменти (за някои се смята, че датират от шести век) са успели да стигнат до университетската библиотека в Кембридж и до други библиотеки в Европа и в Америка.
Днес в множество различни библиотеки по света са били преброени и описани в каталози може би над шест хиляди ръкописа на целите Еврейски писания или на части от тях. До неотдавна не бяха налице такива ръкописи (с изключение на някои фрагменти), които да датират от преди десети век. През 1947 г. близо до Мъртво море беше открит свитък на книгата на пророк Исаия. А в годините след това, в пещерите покрай Мъртво море бяха намерени още безценни свитъци от Еврейските писания, едно наистина богато съкровище от ръкописи, останало скрито в продължение на почти 1900 години. Специалистите изчисляват, че някои от тях са били преписвани през последните няколко века пр.н.е. Като се изследват и сравняват тези близо шест хиляди ръкописа на Еврейските писания, се получава добра основа за установяването на точното съдържание на еврейския текст и се вижда колко достоверно е бил предаден той.
Няма коментари:
Публикуване на коментар