Когато детето ти е станало юноша, ти си се оказал в подобна ситуация. Сякаш за една нощ „климатът“ се е променил. Момчето, което преди не се е отделяло от тебе, сега предпочита да е заедно с връстниците си. Момичето, което доскоро с нетърпение е чакало да ти разкаже как е минал денят ѝ, сега отговаря едносрично.
— Как беше на училище? — питаш ти.
— Добре — отговаря тя.
Мълчание.
— За какво мислиш? — питаш ти.
— За нищо — отговаря тя.
Пак мълчание.
Какво се е случило? В книгата „Как да разбереш мисленето на тийнейджърите“ се казва: „Сякаш [доскоро] си бил допуснат зад сцената на живота на детето си, а сега най–доброто, на което можеш да се надяваш, е да седиш в публиката, като вероятно мястото ти дори няма да е много добро.“
Трябва ли да се предадеш само защото отношенията ви са охладнели? Съвсем не! Ти можеш да останеш близък с детето си по време на юношеството. Първо обаче трябва да разбереш какво се случва по време на този изумителен, но понякога бурен етап от развитието на детето.
От детство към съзряване
Учените преди мислиха, че на 5–годишна възраст мозъкът на детето е почти напълно развит. Те вече смятат, че след тази възраст големината на мозъка не се променя значително за разлика от начина, по който той функционира. Когато навлязат в пубертета, при децата настъпва рязка хормонална промяна, която се отразява на мисленето им. Например за малките децата нещата обикновено са или черни, или бели, докато юношите мислят абстрактно, виждайки каква е същността на даден въпрос. (1 Коринтяни 13:11) Те придобиват определени убеждения и не се притесняват да говорят за тях.
Паоло от Италия забелязал същата промяна, когато неговият син станал юноша. Той казва: „Когато гледам сина си, сякаш виждам млад мъж, а не момче. И не става въпрос само за промените във физическо отношение. От всичко най–силно впечатление ми прави начинът му на мислене. Той не се страхува да изразява мнението си и да го отстоява.“
Забелязал ли си подобна промяна в своето дете? Може би, когато е било малко, то е изпълнявало всичко, което си му казвал. Когато е искало обяснение, е било достатъчно да му кажеш „Защото аз казвам така!“. Но като юноша, то иска да знае какви са причините за думите ти и дори може да оспорва ценностите, според които живее семейството. Това поведение понякога изглежда като бунт.
Недей обаче да мислиш, че детето ти иска да отхвърли ценностите ти. Може би то просто се опитва да направи твоите ценности свои и да живее според тях. Представи си, че се преместваш в ново жилище и вземаш и мебелите си. Ще ти бъде ли лесно да намериш място за всяка мебел? Вероятно не. Едно обаче е сигурно — не би изхвърлил вещ, която е ценна за тебе.
Детето ти е изправено пред подобна ситуация, докато се подготвя за времето, когато „ще остави баща си и майка си“. (Битие 2:24) Вярно е, че този ден може да е далече, тъй като детето ти още не е пораснало. В известен смисъл обаче то вече „си приготвя багажа“. По време на юношеските си години то изследва ценностите, на които е било учено, и решава кои ще запази, когато порасне.
Самата идея, че детето ти трябва да взема подобни решения, може да те плаши. Можеш да си сигурен обаче, че когато порасне, детето ти ще запази единствено ценностите, които са важни за него. Затова, докато е юноша и живее у дома, детето ти трябва да изследва старателно принципите, според които ще живее. (Деяния 17:11)
В действителност това ще е от полза за детето ти. Все пак, ако възприеме твоите стандарти, без да ги поставя под съмнение, по–късно то наивно ще приема стандартите и на други хора. (Изход 23:2) Библията описва такъв младеж като човек, който лесно може да бъде подмамен, защото е „безумен“, което означава, че му липсват проницателност и други качества. (Притчи 7:7) Младеж, който не е убеден във вярванията си, може да бъде ‘подхвърлян сякаш от вълни и носен насам–натам от всеки вятър на учение, чрез човешка измама’. (Ефесяни 4:14)
Как можеш да помогнеш на детето си да не изпадне в подобно положение? Увери се, че то разполага със следните три неща:
1. СПОСОБНОСТИ ЗА РАЗБИРАНЕ
Апостол Павел писал, че „зрелите хора ... са обучили своите способности за разбиране, така че да различават кое е правилно и кое е погрешно“. (Евреи 5:14) Може обаче да си кажеш: „Още преди години научих детето си да различава правилното от погрешното.“ Несъмнено тогава това обучение му е било от полза и го е подготвило за следващия етап от развитието му. (2 Тимотей 3:14) И все пак Павел казал, че зрели хора са онези, които „са обучили своите способности за разбиране“. Малките деца придобиват познание за правилното и погрешното, докато юношите трябва ‘да бъдат напълно зрели относно способностите си за разбиране’. (1 Коринтяни 14:20; Притчи 1:4; 2:11) Като родител, не би искал детето ти сляпо да изпълнява заповеди, но да използва способностите си за разбиране. (Римляни 12:1, 2) Как можеш да му помогнеш в това отношение?
Един начин е, като го оставиш да изразява мнението си. Не го прекъсвай и полагай усилия да не реагираш прекалено остро дори ако каже нещо, което не искаш да чуеш. В Библията се казва: „Нека всеки човек бъде бърз да слуша, а бавен да говори.“ (Яков 1:19; Притчи 18:13) Освен това Исус казал: „От изобилието на сърцето говори устата.“ (Матей 12:34) Ако слушаш внимателно, ще можеш да разбереш какво в действителност тревожи детето ти.
Когато говориш, се опитай да използваш въпроси вместо резки изказвания. Исус понякога задавал въпроса „Какво мислите за това?“, за да накара не само учениците си, но и онези, които били упорити, да изразят мнението си. (Матей 21:23, 28) Може да постъпваш по подобен начин с детето си дори когато не сте на едно и също мнение. Например:
Ако детето ти каже: „Не съм сигурен, че Бог съществува.“
Вместо да отговориш: „Не сме те учили така. Разбира се, че вярваш в Бога!“
Би могъл да кажеш: „Защо мислиш така?“
Защо да подтикваш детето си да се изказва? Защото въпреки че чуваш какво казва детето ти, трябва също да разбереш какво мисли. (Притчи 20:5) Проблемът може да е свързан по–скоро с Божиите стандарти, отколкото със съществуването на Бога.
Възможно е младеж, който изпитва натиск да наруши Божиите закони за морала, да се опита да оправдае подобно поведение, като реши да не вярва в Бога. (Псалм 14:1) Той може да си мисли: „Ако Бог не съществува, тогава не се налага да живея според библейските стандарти.“
В случай че детето ти мисли по такъв начин, може би ще е необходимо да си зададе въпроса „Вярвам ли, че Божиите стандарти са за мое добро?“. (Исаия 48:17, 18) Ако то е убедено, че те са за негово добро, помогни му да разбере, че си заслужава да живее според тях. (Галатяни 5:1)
Ако детето ти каже: „Тази религия може да е ваша, но това не означава, че трябва да е и моя.“
Вместо да отговориш: „Това е нашата религия. Ти си наше дете и ще вярваш в онова, в което ние ти кажем!“
Би могъл да кажеш: „Тези думи са доста силни. Щом отхвърляш моите вярвания, навярно знаеш с какво да ги замениш. Какви са твоите вярвания? Според тебе кой е правилният стандарт на поведение?“
Защо да подтикваш детето си да се изказва? Защото, когато разсъждаваш заедно с него, му помагаш да изследва начина си на мислене. Детето ти може да се изненада, като разбере, че вярванията му са същите като твоите и че проблемът в действителност е съвсем различен.
Например детето ти може би не знае как точно да обяснява вярванията си на другите. (Колосяни 4:6; 1 Петър 3:15) Или е възможно да харесва някого от противоположния пол, който не споделя вярванията му. Ако разбереш какъв е проблемът, ще можеш да помогнеш и на детето си да го осъзнае. Колкото повече използва способностите си за разбиране, толкова по–подготвено ще бъде то за живота си в бъдеще.
2. РЪКОВОДСТВО ОТ ВЪЗРАСТЕН
Днес в някои страни почти няма следа от проблемите и стреса, които според някои психолози трябва да се очакват в юношеските години. Учените са установили, че младежите в тези общества отрано се вписват сред по–възрастните. Те работят и общуват с възрастни и получават същите отговорности като възрастните. В такива общества изрази, като например „младежка култура“, „малолетни престъпници“ и дори „юношество“ не съществуват.
Помисли обаче за младежите в много страни, които учат в претъпкани училища, където единственото смислено общуване, което могат да имат, е с други младежи. Когато се приберат вкъщи, там няма никого. Родителите им са на работа, а роднините им живеят надалече. Хората, с които им е най–лесно да общуват, са техните връстници. Разбираш ли каква е опасността? Проблемът не е просто, че могат да попаднат в лоша среда. Учените са открили, че дори образцовите младежи са склонни да действат безотговорно, ако не общуват с по–възрастни.
В древния Израил нямало разделение между младежите и възрастните. Например в Библията се казва, че Озия станал цар на Юда, когато бил на юношеска възраст. Какво му помогнало да се справи с тази нелека отговорност? Очевидно поне до известна степен от помощ му било влиянието на Захария, за когото в Библията пише, че учил Озия да се бои от истинския Бог. (2 Летописи 26:5)
А твоето дете има ли един или повече възрастни наставници, които споделят вярванията ти? Не ревнувай от приятелството между детето ти и такива хора. Те могат да ти помогнат да го научиш да постъпва правилно. Една библейска притча гласи: „Който ходи с мъдрите, ще стане мъдър.“ (Притчи 13:20)
3. ЧУВСТВО ЗА ОТГОВОРНОСТ
В някои страни законът забранява младежите да работят над определен брой часове седмично или да извършват дадена работа. Подобни ограничения са били измислени, с цел децата да бъдат защитени от лоши трудови условия, и са резултат от индустриалната революция през XVIII и XIX век.
Макар че законите за детския труд служат, за да предпазват младежите от опасност и злоупотреба, някои специалисти са на мнението, че заради тези ограничения те не се учат да бъдат отговорни. Според книгата „Как да избягаш от безкрайното юношество“ в резултат на това много младежи „смятат, че имат правото да получават нещата, които им се предлагат, без да е необходимо да полагат усилия, за да ги заслужат“. Авторите на книгата отбелязват, че поведението на тези младежи „изглежда като естествен резултат от живота в свят, целящ по–скоро да ги забавлява, отколкото да изисква нещо от тях“.
От друга страна, Библията говори за младежи, които от ранна възраст поемали отговорности. Обърни внимание на примера на Тимотей, който вероятно бил юноша, когато се запознал с апостол Павел — човек, оказал голямо влияние на живота му. След време Павел казал на Тимотей ‘да разпали като огън Божия дар, който приел’, тоест да вложи сърцето и силите си в поверената му задача. (2 Тимотей 1:6) Може би когато бил на около 20 години, Тимотей напуснал дома си и започнал да пътува заедно с Павел, като му помагал в укрепването на събратята им и в сформирането на сборове. След като си сътрудничил с Тимотей за около 10 години, Павел могъл да каже следното на християните във Филипи: „При мене няма никой друг като него, някой, който да е искрено загрижен за вас.“ (Филипяни 2:20)
Младежите често имат силното желание да поемат отговорности особено когато става въпрос за смислена работа в полза на другите. По този начин те не само се подготвят да бъдат отговорни личности в бъдеще, но и още сега могат да дават най–доброто от себе си.
Как да се приспособиш към новия „климат“
Както беше споменато в началото на тази статия, ако си родител на дете в юношеска възраст, навярно усещаш, че „климатът“ на взаимоотношенията ви се е променил. Бъди сигурен, че можеш да се приспособиш, точно както си правил през предишните етапи от развитието на детето си.
Гледай на годините, през които детето ти е юноша, като на възможност (1) да му помогнеш да развие способностите си за разбиране, (2) да му осигуриш възрастен наставник и (3) да го научиш да поема отговорност. Така ще подготвиш детето си за предстоящия му живот.
Статия от списание Пробудете се 10.11.2011-издаиие на Свидетели на Йехова
Няма коментари:
Публикуване на коментар