Джеймс Ласт--Одинокий пастух. Лучшее.

Точността на Стария Завет.

Как Еврейските писания като част от вдъхновеното Слово на Бога били преписвани и запазени по отношение на точността на текста и как са стигнали до нас днес.

ЗАПИСВАНЕТО на ‘думите на Йехова’ може да бъде оприличено на събирането на водите на истината в един забележителен водоем от вдъхновени писания. Колко признателни трябва да бъдем, че през целия период, през който предавал тези съобщения от небето, Йехова направил така, че тези „води“ да бъдат събрани в един неизчерпаем източник на носеща живот информация! Други съкровища от миналото, като например царски корони, ценности, предавани по наследство, както и паметници, издигнати от и за различни хора, губят блясъка си, похабяват се или се срутват с течение на времето, но подобните на съкровище думи на нашия Бог ще останат завинаги. (Иса. 40:8, НС) Възниква обаче въпросът дали тези води на истината не са били замърсени след като са били събрани във водоема. Дали те са останали чисти? Дали тези истини са предадени вярно от текстовете на езиците на оригинала, така че да може да се разчита на информацията, която е на разположение на хората, говорещи всякакви езици по земята днес? Ще бъде вълнуващо да изследваме тази част от фигуративния водоем, позната като еврейския текст, като обърнем внимание на това колко усилия са били полагани да се запази точността му, както и прекрасните мерки, които били взети, за да може тази информация да бъде предадена и да остане на разположение на хората от всички народи посредством различни преводи.

 Оригиналните ръкописи били записани на еврейски и арамейски език от хора, които служели като секретари на Бога. Първият от тях бил Моисей, който започнал да пише през 1513 г. пр.н.е., а последните книги били завършени малко след 443 г. пр.н.е. Доколкото е известно днес, вече не съществува нито един от оригиналните ръкописи на тези книги. Още от самото начало обаче било обръщано голямо внимание на запазването на вдъхновените писания, като това включвало правенето на одобрени преписи от тях. През около 642 г. пр.н.е., по времето на цар Йосия, „книгата на закона“ на Моисей, вероятно оригиналът, била открита прибрана на съхранение в дома на Йехова. Това означавало, че дотогава тя била пазена вярно вече 871 години. За един от писателите на Библията, Йеремия, това откритие било толкова значимо, че той записал разказа за това събитие в 4 Царе 22:8–10, а около 460 г. пр.н.е. Ездра отново споменал същия случай. (2 Лет. 34:14–18) Ездра се интересувал от такива събития, тъй като бил „книжник вещ в Моисеевия закон, който Господ, Израилевият Бог, бе дал“. (Езд. 7:6) Несъмнено Ездра имал достъп и до други свитъци от Еврейските писания, които били написани дотогава, като сред тях може и да е имало някои от оригиналите на вдъхновените писания. Всъщност дори изглежда, че по времето, в което живял, Ездра бил пазителят на божествените писания. (Неем. 8:1, 2)

ПЕРИОДЪТ НА РЪКОПИСНИТЕ ПРЕПИСИ

 От времето на Ездра нататък имало голяма нужда от преписи на Еврейските писания. Не всички юдеи се върнали в Йерусалим и Палестина при възстановяването, което настанало през 537 г. пр.н.е., или след това. Хиляди останали във Вавилон, а други се преместили на различни места, за да търгуват или поради други причини и вследствие на това юдеи имало в повечето от големите търговски центрове на древния свят. Много юдеи пътували ежегодно до Йерусалим за различните празници в храма и там участвали в поклонението, а в него се използвал библейският еврейски език. По времето на Ездра юдеите в тези многобройни далечни страни използвали места за събиране, наричани синагоги, и там Еврейските писания били четени публично и обсъждани. Поради това, че местата за поклонение били много и разпръснати, преписвачите трябвало да осигуряват по–голям брой ръкописи.

 Обикновено в тези синагоги имало стая за складиране на книги и вещи, наричана гениза. Юдеите периодично прибирали в генизата излезли от употреба ръкописи, които били вече скъсани или стари и износени, и ги заменяли с нови, които да бъдат използвани в синагогата. От време на време нещата, събрани в генизата, били тържествено заравяни в земята, за да се запази от възможно оскверняване текстът, съдържащ святото име на Йехова. По този начин през вековете излезли от употреба хиляди стари библейски ръкописи на еврейски. Това обаче не сполетяло богато снабдената гениза на синагогата в стария град Кайро, вероятно защото тя била зазидана и забравена до средата на деветнайсети век. През 1890 г., при ремонт на синагогата, вещите от генизата били изследвани отново и скъпоценното ѝ съдържание постепенно било разпродадено или дадено като дарение. Оттам някои доста цялостни ръкописи и хиляди фрагменти (за някои се смята, че датират от шести век) са успели да стигнат до университетската библиотека в Кембридж и до други библиотеки в Европа и в Америка.

 Днес в множество различни библиотеки по света са били преброени и описани в каталози може би над шест хиляди ръкописа на целите Еврейски писания или на части от тях. До неотдавна не бяха налице такива ръкописи (с изключение на някои фрагменти), които да датират от преди десети век. През 1947 г. близо до Мъртво море беше открит свитък на книгата на пророк Исаия. А в годините след това, в пещерите покрай Мъртво море бяха намерени още безценни свитъци от Еврейските писания, едно наистина богато съкровище от ръкописи, останало скрито в продължение на почти 1900 години. Специалистите изчисляват, че някои от тях са били преписвани през последните няколко века пр.н.е. Като се изследват и сравняват тези близо шест хиляди ръкописа на Еврейските писания, се получава добра основа за установяването на точното съдържание на еврейския текст и се вижда колко достоверно е бил предаден той.

Древните писари и Божието слово

ЕВРЕЙСКИТЕ ПИСАНИЯ били завършени в края на пети век пр.н.е. През вековете след това еврейски книжници, особено соферимите, а по–късно и масоретите, се стараели да запазят еврейския текст. Но най–древните части на Библията са от дните на Моисей и Исус Навиев, които живели хиляда години преди соферимите. Материалът, върху който бил писан текстът, бил нетраен, така че свитъците навярно били преписвани многократно. Какво знаем за дейността на писарите в този ранен период? Дали в древния Израил имало умели преписвачи?
Най–старите ръкописи от Библията, съществуващи днес, са части от свитъците от Мъртво море, някои от които са от трети и втори век пр.н.е. Професор Алан Милърд, специалист по езиците и археологията на Близкия изток, казва: „Няма на разположение по–стари преписи от която и да било част на Библията, но от културата на съседните народи можем да разберем каква работа са вършели древните писари и тези знания могат да помогнат в оценяването и разбирането на еврейския текст и неговата история.“
Древните писари
В Месопотамия още преди четири хиляди години били съставяни исторически, религиозни, правни, научни и литературни текстове. Там имало много школи за писари и един от предметите, изучавани в тях, бил точно преписване на различни текстове. Съвременните учени установяват само несъществени промени във вавилонските текстове, преписвани многократно в продължение на хиляда или повече години.
Но тази професия не се срещала само в Месопотамия. В „Оксфордска енциклопедия на археологията в Близкия изток“ се казва: „Вавилонският писар от средата на второто хилядолетие пр.н.е. вероятно бил запознат със способите на работа във всеки един център на писарска дейност в Месопотамия, Сирия, Ханаан и дори Египет.“
Писарската професия била високо уважавана в Египет по времето на Моисей. Писарите непрекъснато преписвали различни литературни трудове. Това се вижда от изображенията в египетски гробници отпреди повече от четири хиляди години. В гореспоменатата енциклопедия се казва относно древните писари от този период: „През второто хилядолетие пр.н.е. те вече били преписали и събрали много произведения, описващи великите цивилизации на Месопотамия и Египет, и били установили редица правила за професионалните писари.“
Сред тези установени правила било изискването за правене на колофони, или приписки към основния текст, в които се упоменавало името на писаря и на собственика на табличката, датата, източникът, от който бил преписан текстът, броят редове и т.н. Често преписвачът добавял: „Записано и проверено според оригинала.“ Тези подробности показват, че древните писари били загрижени за точността на преписите.
Професор Милърд, цитиран по–горе, казва: „Вижда се, че става дума за преписваческа дейност, която включвала проверки и поправки, при която имало установени методи за избягване на грешки. Някои от тях, по–конкретно броенето на редове или думи, се появяват отново при масоретите през ранното Средновековие.“ Така че по времето на Моисей и Исус Навиев в Средния изток се наблягало на полагането на грижи и на точността при преписването на наличните писания.
Дали и сред израилтяните имало обучени писари? Какво разкрива самата Библия по този въпрос?
Писарите в древния Израил
Моисей израснал като част от семейството на фараона. (Изход 2:10; Деяния 7:21, 22) Според учените, занимаващи се с историята на древния Египет, образованието, което Моисей получил, включвало научаване на египетското писмо и овладяване на поне някои от уменията на писарите. В своята книга „Израил в Египет“ професор Джеймс Хофмайер пише: „Можем с основание да вярваме на библейския текст, според който Моисей притежавал умението да документира събития, да записва сведения за пътувания и да извършва други дейности, присъщи за писарите.“
В Библията са споменати и други личности в древния Израил, които имали писарски умения. Според книгата „Кембриджска история на Библията“ Моисей „назначил грамотни началници ... да записват решенията и да ръководят обществените дела“. Това заключение е основано на Второзаконие 1:15, където Моисей казва: „Взех началниците на племената ви, мъдри и познати мъже, и ги поставих началници над вас, хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзиратели на племената ви.“ Кои били тези началници?
Еврейската дума за „началник“ се среща неведнъж в библейски текстове, свързани с времето на Моисей и Исус Навиев. Редица учени обясняват, че тази дума означава „секретар, който съхранява информация“, „някой, който ‘записва’ или ‘съхранява информация’“, и „длъжностно лице, което помага на съдията в секретарската работа“. Фактът, че тази еврейска дума се среща многократно, показва, че в Израил имало значителен брой такива секретари и те имали много отговорности във връзка с ръководството на народа.
Да разгледаме също задачите на свещениците в Израил. Според енциклопедия „Юдаика“ „религиозните и светските им задължения изисквали те да са грамотни“. Например Моисей заповядал на синовете на Леви: „В края на всяка седма година ... да прочиташ тоя закон пред целия Израил.“ Свещениците били пазители на официалния препис на Закона. Те давали пълномощията за правенето на още преписи и надзиравали работата по тях. (Второзаконие 17:18, 19; 31:10, 11)
Да разгледаме как бил направен първият препис на Закона. През последния месец от своя живот Моисей казал на израилтяните: „Когато минете през Йордан към земята, която Господ, твоят Бог, ти дава, постави си големи камъни, измажи ги с вар, и напиши на тях всичките думи на тоя закон.“ (Второзаконие 27:1–4) След унищожението на градовете Йерихон и Гай израилтяните се събрали при планината Гевал, разположена в средата на Обетованата земя. На това място Исус Навиев написал върху камъните на един олтар „препис на Моисеевия закон“. (Исус Навиев 8:30–32) За такива надписи трябвало да има както писатели, така и читатели. Следователно израилтяните в древността имали необходимите познания и умения да запазват с точност свещените писания.
Точността на текста на Свещеното писание
След времето на Моисей и Исус Навиев били написани много други свитъци на еврейски език и от тях били правени преписи на ръка. Когато те остарявали или били унищожавани от влагата или плесента, трябвало да бъдат заменяни. Така дейността по преписването продължила векове наред.
Въпреки старанията на преписвачите на Библията, било неизбежно в текста да се промъкнат някои грешки. Но дали грешките на преписвачите променили значително текста на Библията? Не. Като цяло тези грешки били незначителни и не са се отразили на точността на целия текст на Библията, както се вижда при сравняването му с древни ръкописи.
За християните начинът, по който Исус Христос гледал на първите книги на Библията, е доказателство за точността на текста на Свещеното писание. Изказвания като „Не сте ли чели в книгата на Моисей?“ и „Моисей не ви ли даде Закона?“ показват, че Исус смятал за достоверни направените на ръка преписи, които били на разположение, когато той бил на земята. (Марко 12:26; Йоан 7:19) Освен това следните думи на Исус свидетелстват за точността в целите Еврейски писания: „Всичките неща, записани за мене в Закона на Моисей, в книгите на пророците и в Псалмите, трябва да бъдат изпълнени.“ (Лука 24:44)
Следователно имаме основания да бъдем уверени, че текстът на Свещените писания, който е стигнал до нас от древността, е точен. Това е доказателство за истинността на думите, които пророк Исаия бил вдъхновен да напише: „Тревата съхне, цветът вехне, но словото на нашия Бог ще остане до века.“ (Исаия 40:8)

Дейвид Уилкерсън: Провизиите на нашия Баща

Дейвид Уилкерсън: Провизиите на нашия Баща: Никога през живота си не бях говорил на толкова уплашени хора, колкото през последните 3 месеца. Америка е очевидно уплашена. Строители, х...

Юношеството предизвикателство за родителите.

ПРЕДСТАВИ си, че пътуваш от тропически остров към Северния полярен кръг. Щом излезеш от самолета, усещаш, че навън е много студено. Можеш ли да се приспособиш към този климат? Да, можеш, но ще е необходимо да направиш някои промени.
Когато детето ти е станало юноша, ти си се оказал в подобна ситуация. Сякаш за една нощ „климатът“ се е променил. Момчето, което преди не се е отделяло от тебе, сега предпочита да е заедно с връстниците си. Момичето, което доскоро с нетърпение е чакало да ти разкаже как е минал денят ѝ, сега отговаря едносрично.
— Как беше на училище? — питаш ти.
— Добре — отговаря тя.
Мълчание.
— За какво мислиш? — питаш ти.
— За нищо — отговаря тя.
Пак мълчание.
Какво се е случило? В книгата „Как да разбереш мисленето на тийнейджърите“ се казва: „Сякаш [доскоро] си бил допуснат зад сцената на живота на детето си, а сега най–доброто, на което можеш да се надяваш, е да седиш в публиката, като вероятно мястото ти дори няма да е много добро.“
Трябва ли да се предадеш само защото отношенията ви са охладнели? Съвсем не! Ти можеш да останеш близък с детето си по време на юношеството. Първо обаче трябва да разбереш какво се случва по време на този изумителен, но понякога бурен етап от развитието на детето.
От детство към съзряване
Учените преди мислиха, че на 5–годишна възраст мозъкът на детето е почти напълно развит. Те вече смятат, че след тази възраст големината на мозъка не се променя значително за разлика от начина, по който той функционира. Когато навлязат в пубертета, при децата настъпва рязка хормонална промяна, която се отразява на мисленето им. Например за малките децата нещата обикновено са или черни, или бели, докато юношите мислят абстрактно, виждайки каква е същността на даден въпрос. (1 Коринтяни 13:11) Те придобиват определени убеждения и не се притесняват да говорят за тях.
Паоло от Италия забелязал същата промяна, когато неговият син станал юноша. Той казва: „Когато гледам сина си, сякаш виждам млад мъж, а не момче. И не става въпрос само за промените във физическо отношение. От всичко най–силно впечатление ми прави начинът му на мислене. Той не се страхува да изразява мнението си и да го отстоява.“
Забелязал ли си подобна промяна в своето дете? Може би, когато е било малко, то е изпълнявало всичко, което си му казвал. Когато е искало обяснение, е било достатъчно да му кажеш „Защото аз казвам така!“. Но като юноша, то иска да знае какви са причините за думите ти и дори може да оспорва ценностите, според които живее семейството. Това поведение понякога изглежда като бунт.
Недей обаче да мислиш, че детето ти иска да отхвърли ценностите ти. Може би то просто се опитва да направи твоите ценности свои и да живее според тях. Представи си, че се преместваш в ново жилище и вземаш и мебелите си. Ще ти бъде ли лесно да намериш място за всяка мебел? Вероятно не. Едно обаче е сигурно — не би изхвърлил вещ, която е ценна за тебе.
Детето ти е изправено пред подобна ситуация, докато се подготвя за времето, когато „ще остави баща си и майка си“. (Битие 2:24) Вярно е, че този ден може да е далече, тъй като детето ти още не е пораснало. В известен смисъл обаче то вече „си приготвя багажа“. По време на юношеските си години то изследва ценностите, на които е било учено, и решава кои ще запази, когато порасне.
Самата идея, че детето ти трябва да взема подобни решения, може да те плаши. Можеш да си сигурен обаче, че когато порасне, детето ти ще запази единствено ценностите, които са важни за него. Затова, докато е юноша и живее у дома, детето ти трябва да изследва старателно принципите, според които ще живее. (Деяния 17:11)
В действителност това ще е от полза за детето ти. Все пак, ако възприеме твоите стандарти, без да ги поставя под съмнение, по–късно то наивно ще приема стандартите и на други хора. (Изход 23:2) Библията описва такъв младеж като човек, който лесно може да бъде подмамен, защото е „безумен“, което означава, че му липсват проницателност и други качества. (Притчи 7:7) Младеж, който не е убеден във вярванията си, може да бъде ‘подхвърлян сякаш от вълни и носен насам–натам от всеки вятър на учение, чрез човешка измама’. (Ефесяни 4:14)
Как можеш да помогнеш на детето си да не изпадне в подобно положение? Увери се, че то разполага със следните три неща:
 1. СПОСОБНОСТИ ЗА РАЗБИРАНЕ
Апостол Павел писал, че „зрелите хора ... са обучили своите способности за разбиране, така че да различават кое е правилно и кое е погрешно“. (Евреи 5:14) Може обаче да си кажеш: „Още преди години научих детето си да различава правилното от погрешното.“ Несъмнено тогава това обучение му е било от полза и го е подготвило за следващия етап от развитието му. (2 Тимотей 3:14) И все пак Павел казал, че зрели хора са онези, които „са обучили своите способности за разбиране“. Малките деца придобиват познание за правилното и погрешното, докато юношите трябва ‘да бъдат напълно зрели относно способностите си за разбиране’. (1 Коринтяни 14:20; Притчи 1:4; 2:11) Като родител, не би искал детето ти сляпо да изпълнява заповеди, но да използва способностите си за разбиране. (Римляни 12:1, 2) Как можеш да му помогнеш в това отношение?
Един начин е, като го оставиш да изразява мнението си. Не го прекъсвай и полагай усилия да не реагираш прекалено остро дори ако каже нещо, което не искаш да чуеш. В Библията се казва: „Нека всеки човек бъде бърз да слуша, а бавен да говори.“ (Яков 1:19; Притчи 18:13) Освен това Исус казал: „От изобилието на сърцето говори устата.“ (Матей 12:34) Ако слушаш внимателно, ще можеш да разбереш какво в действителност тревожи детето ти.
Когато говориш, се опитай да използваш въпроси вместо резки изказвания. Исус понякога задавал въпроса „Какво мислите за това?“, за да накара не само учениците си, но и онези, които били упорити, да изразят мнението си. (Матей 21:23, 28) Може да постъпваш по подобен начин с детето си дори когато не сте на едно и също мнение. Например:
Ако детето ти каже: „Не съм сигурен, че Бог съществува.“
Вместо да отговориш: „Не сме те учили така. Разбира се, че вярваш в Бога!“
Би могъл да кажеш: „Защо мислиш така?“
Защо да подтикваш детето си да се изказва? Защото въпреки че чуваш какво казва детето ти, трябва също да разбереш какво мисли. (Притчи 20:5) Проблемът може да е свързан по–скоро с Божиите стандарти, отколкото със съществуването на Бога.
Възможно е младеж, който изпитва натиск да наруши Божиите закони за морала, да се опита да оправдае подобно поведение, като реши да не вярва в Бога. (Псалм 14:1) Той може да си мисли: „Ако Бог не съществува, тогава не се налага да живея според библейските стандарти.“
В случай че детето ти мисли по такъв начин, може би ще е необходимо да си зададе въпроса „Вярвам ли, че Божиите стандарти са за мое добро?“. (Исаия 48:17, 18) Ако то е убедено, че те са за негово добро, помогни му да разбере, че си заслужава да живее според тях. (Галатяни 5:1)
Ако детето ти каже: „Тази религия може да е ваша, но това не означава, че трябва да е и моя.“
Вместо да отговориш: „Това е нашата религия. Ти си наше дете и ще вярваш в онова, в което ние ти кажем!“
Би могъл да кажеш: „Тези думи са доста силни. Щом отхвърляш моите вярвания, навярно знаеш с какво да ги замениш. Какви са твоите вярвания? Според тебе кой е правилният стандарт на поведение?“
Защо да подтикваш детето си да се изказва? Защото, когато разсъждаваш заедно с него, му помагаш да изследва начина си на мислене. Детето ти може да се изненада, като разбере, че вярванията му са същите като твоите и че проблемът в действителност е съвсем различен.
Например детето ти може би не знае как точно да обяснява вярванията си на другите. (Колосяни 4:6; 1 Петър 3:15) Или е възможно да харесва някого от противоположния пол, който не споделя вярванията му. Ако разбереш какъв е проблемът, ще можеш да помогнеш и на детето си да го осъзнае. Колкото повече използва способностите си за разбиране, толкова по–подготвено ще бъде то за живота си в бъдеще.
 2. РЪКОВОДСТВО ОТ ВЪЗРАСТЕН
Днес в някои страни почти няма следа от проблемите и стреса, които според някои психолози трябва да се очакват в юношеските години. Учените са установили, че младежите в тези общества отрано се вписват сред по–възрастните. Те работят и общуват с възрастни и получават същите отговорности като възрастните. В такива общества изрази, като например „младежка култура“, „малолетни престъпници“ и дори „юношество“ не съществуват.
Помисли обаче за младежите в много страни, които учат в претъпкани училища, където единственото смислено общуване, което могат да имат, е с други младежи. Когато се приберат вкъщи, там няма никого. Родителите им са на работа, а роднините им живеят надалече. Хората, с които им е най–лесно да общуват, са техните връстници. Разбираш ли каква е опасността? Проблемът не е просто, че могат да попаднат в лоша среда. Учените са открили, че дори образцовите младежи са склонни да действат безотговорно, ако не общуват с по–възрастни.
В древния Израил нямало разделение между младежите и възрастните. Например в Библията се казва, че Озия станал цар на Юда, когато бил на юношеска възраст. Какво му помогнало да се справи с тази нелека отговорност? Очевидно поне до известна степен от помощ му било влиянието на Захария, за когото в Библията пише, че учил Озия да се бои от истинския Бог. (2 Летописи 26:5)
А твоето дете има ли един или повече възрастни наставници, които споделят вярванията ти? Не ревнувай от приятелството между детето ти и такива хора. Те могат да ти помогнат да го научиш да постъпва правилно. Една библейска притча гласи: „Който ходи с мъдрите, ще стане мъдър.“ (Притчи 13:20)
 3. ЧУВСТВО ЗА ОТГОВОРНОСТ
В някои страни законът забранява младежите да работят над определен брой часове седмично или да извършват дадена работа. Подобни ограничения са били измислени, с цел децата да бъдат защитени от лоши трудови условия, и са резултат от индустриалната революция през XVIII и XIX век.
Макар че законите за детския труд служат, за да предпазват младежите от опасност и злоупотреба, някои специалисти са на мнението, че заради тези ограничения те не се учат да бъдат отговорни. Според книгата „Как да избягаш от безкрайното юношество“ в резултат на това много младежи „смятат, че имат правото да получават нещата, които им се предлагат, без да е необходимо да полагат усилия, за да ги заслужат“. Авторите на книгата отбелязват, че поведението на тези младежи „изглежда като естествен резултат от живота в свят, целящ по–скоро да ги забавлява, отколкото да изисква нещо от тях“.
От друга страна, Библията говори за младежи, които от ранна възраст поемали отговорности. Обърни внимание на примера на Тимотей, който вероятно бил юноша, когато се запознал с апостол Павел — човек, оказал голямо влияние на живота му. След време Павел казал на Тимотей ‘да разпали като огън Божия дар, който приел’, тоест да вложи сърцето и силите си в поверената му задача. (2 Тимотей 1:6) Може би когато бил на около 20 години, Тимотей напуснал дома си и започнал да пътува заедно с Павел, като му помагал в укрепването на събратята им и в сформирането на сборове. След като си сътрудничил с Тимотей за около 10 години, Павел могъл да каже следното на християните във Филипи: „При мене няма никой друг като него, някой, който да е искрено загрижен за вас.“ (Филипяни 2:20)
Младежите често имат силното желание да поемат отговорности особено когато става въпрос за смислена работа в полза на другите. По този начин те не само се подготвят да бъдат отговорни личности в бъдеще, но и още сега могат да дават най–доброто от себе си.
Как да се приспособиш към новия „климат“
Както беше споменато в началото на тази статия, ако си родител на дете в юношеска възраст, навярно усещаш, че „климатът“ на взаимоотношенията ви се е променил. Бъди сигурен, че можеш да се приспособиш, точно както си правил през предишните етапи от развитието на детето си.
Гледай на годините, през които детето ти е юноша, като на възможност (1) да му помогнеш да развие способностите си за разбиране, (2) да му осигуриш възрастен наставник и (3) да го научиш да поема отговорност. Така ще подготвиш детето си за предстоящия му живот.

Статия от списание Пробудете се 10.11.2011-издаиие на Свидетели на Йехова

Дали постенето те приближава до Бога?

‘Постенето е нещо, което ти помага да размишляваш задълбочено върху взаимоотношенията си с Бога и ти напомня, че материалните неща не са най–важното в живота.’ (КАТОЛИЧКА)
‘Постенето ти помага да установиш духовна връзка с Бога.’ (ЮДЕЙСКИ РАВИН)
‘В моята вяра постенето е задължение, основен начин, по който да изразя своята преданост към Бога и признателността, която изпитвам към него. Постя, защото обичам Бога.’ (ПОСЛЕДОВАТЕЛКА НА БАХАЙСКАТА ВЯРА)
ПОСТЕНЕТО е обичай, който се практикува в много религии по света, включително в будизма, индуизма, исляма, джайнизма и юдаизма. Много хора вярват, че ако се въздържат от храна за определен период от време, това ще ги приближи до Бога.
Какво казва Божието Слово, Библията, по този въпрос?
Постенето в библейски времена
В библейски времена хората постели поради различни причини, които били угодни на Бога. Някои постели, за да изразят дълбоко съжаление и разкаяние за греховете си (1 Царе 7:4–6), за да получат Божието одобрение или ръководство (Съдии 20:26–28; Лука 2:36, 37) или за да бъдат по–съсредоточени, когато размишляват (Матей 4:1, 2).
В Библията обаче се говори и за случаи, при които постенето не било угодно на Бога. Цар Саул постел, преди да потърси съвет от спиритически медиум. (Левит 20:6; 1 Царе 28:20) Зли хора, като например Йезавел или фанатиците, които замислили да убият апостол Павел, също определяли време за постене. (3 Царе 21:7–12; Деяния 23:12–14) Фарисеите били известни с обичая си да постят. (Марко 2:18) Въпреки това те били осъдени от Исус и не успели да направят добро впечатление на Бога. (Матей 6:16; Лука 18:12) По подобен начин Йехова не обърнал внимание и на постенето на някои израилтяни, които постъпвали лошо и имали погрешни подбуди. (Йеремия 14:12)
Тези примери показват, че онова, което е угодно на Бога, не е самото постене. Въпреки това много искрени служители на Бога, които постели, получили неговото одобрение. Трябва ли тогава християните да постят?
Дали постенето е задължително за християните?
Според Моисеевия закон юдеите трябвало ‘да смирят душите си’, тоест да постят, веднъж годишно в Деня на изкуплението. (Левит 16:29–31; Псалм 35:13) Това бил единственият случай, при който Йехова заповядал на хората от своя народ да постят. Юдеите, живеещи под Моисеевия закон, трябвало да спазват тази заповед. От християните обаче не се изисква да спазват Моисеевия закон. (Римляни 10:4; Колосяни 2:14)
Макар че постел според постановеното в Закона, Исус не бил познат с този обичай. Той казал на учениците си как трябвало да се държат, ако решат да постят, но никога не им нареждал да правят това. (Матей 6:16–18; 9:14) Защо тогава Исус казал, че учениците му щели да постят след смъртта му? (Матей 9:15) Това не било заповед. Думите на Исус просто показват, че при смъртта му неговите последователи щели да изпитат силна мъка и щели да изгубят желанието си да ядат.
Два библейски разказа относно някои християни от първи век, които постели, разкриват, че ако човек реши да се въздържа от храна, имайки добри подбуди, това е приемливо за Бога. (Деяния 13:2, 3; 14:23) Така че християните не са длъжни да постят. Но ако някой реши да направи това, трябва да внимава относно определени опасности.
Внимавай относно опасностите, свързани с постенето
Една опасност, която трябва да се избягва във връзка с постенето, е човек да бъде праведен в собствените си очи. Библията ни предупреждава да не проявяваме „лъжливо смирение“. (Колосяни 2:20–23) Исусовият пример за гордия фарисей, който смятал, че превъзхожда другите в морално отношение заради редовното си постене, не оставя никакво съмнение, че Бог не одобрява такава нагласа. (Лука 18:9–14)
Не би било правилно и това да разгласяваме, че постим, или да постим, понеже някой друг ни е казал да го правим. Според Матей 6:16–18 Исус поучавал, че постенето трябва да бъде нещо лично между нас и Бога и че не бива да съобщаваме за това на другите.
Никой не бива да смята, че постенето някак покрива извършените грехове. За да бъде приемливо за Бога, постенето трябва да е придружено от спазването на неговите закони. (Исаия 58:3–7) Искреното разкаяние, а не самото постене, е онова, което води до опрощаване на греховете. (Йоил 2:12, 13) Библията подчертава, че ние получаваме прошка от Йехова благодарение на неговата незаслужена милост, изразена посредством жертвата на Христос. Не е възможно да заслужим прошка с каквито и да било дела, включително и с постене. (Римляни 3:24, 27, 28; Галатяни 2:16; Ефесяни 2:8, 9)
Думите от Исаия 58:3 разкриват друга често срещана грешка. Израилтяните намеквали, че Йехова им дължал нещо в замяна на това, че постели, сякаш чрез постенето си правели някаква услуга на Бога. Те попитали: „Защо постихме, ... а Ти не виждаш? Защо смирихме душата си, а Ти не внимаваш?“ По подобен начин мнозина днес смятат, че ако постят, Бог ще извърши някои неща за тях в замяна. Нека никога не проявяваме такава неуважителна и небиблейска нагласа!
Други вярват, че е възможно да спечелят Божието одобрение, подлагайки тялото си на мъчения, например като постят или се самонараняват, или правят нещо подобно. Божието Слово осъжда този възглед, като показва, че ‘измъчването на тялото е напълно безполезно в борбата’ с погрешните желания. (Колосяни 2:20–23)
Уравновесен възглед
Постенето не е задължително, нито е нещо погрешно. При някои обстоятелства то може да бъде от полза, ако се избягват споменатите по–горе опасности. Постенето обаче не е главното нещо, което определя дали поклонението ни е приемливо. Йехова е „щастливият Бог“ и иска служителите му да бъдат щастливи. (1 Тимотей 1:11) В неговото Слово се казва: „Няма друго по–добро за тях, освен ... всеки човек да яде и да пие, и да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.“ (Еклисиаст 3:12, 13)
Нашето поклонение трябва да ни носи радост, но Библията не свързва постенето с щастието. Нещо повече, ако въздържането от храна би навредило на здравето ни или би отнело напълно силите ни, необходими за радостната задача, която нашият Създател е поверил на истинските християни — да проповядват добрата новина за Царството, — постенето очевидно не би довело до добри резултати.
Независимо дали ще решим да постим, или не, трябва да избягваме да съдим другите. Сред християните не бива да има разногласия по този въпрос, „защото царството на Бога не означава ядене и пиене, а праведност, мир и радост чрез светия дух“. (Римляни 14:17)

как действаме изправени пред трудности

НА ПЛАНИНСКИЯ склон, от който се открива гледка към града, угриженият цар спира за малко, за да огледа своя величествен дворец, разпрострялата се на всички страни столица и тежката ситуация на своя дом. На юг се е събрала голяма армия и сега напредва към града. Високопоставените царедворци са дезертирали, а общественото мнение се е обърнало в полза на бунтовниците. Отчаян, царят отправя молитва към Бога. Увереността на този дълбоко религиозен мъж, че Бог ще чуе неговата молба и ще разстрои плановете на заговорниците, се засилва. После, отвръщайки поглед от своя великолепен град, той слиза от планината и продължава на север, към пустинята отвъд реката. Какво повече може да направи? Сега всичко е в ръцете на Бога.
По подобен начин и днес смирените вярващи се обръщат към Бога в молитва по време на трудности, имайки утешаващото уверение, че заедно с осигуряването на ясни напътствия как да се молят, Библията разкрива, че Йехова Бог ‘слуша молитвите’. (Псалм 65:2) Ние биваме уверѐни, че всички хора с честни сърца, които търсят Бога, ще бъдат чути от него.
И все пак, дали вярата и молитвата са достатъчни? Какво е нашето участие в резултата от нашите молитви?
Как можем да допринесем?
Царят, споменат в началото, бил древноизраилският цар Давид. Изправен пред съзаклятието на своя син–заговорник Авесалом и своя лицемерен съветник Ахитофел, той решил да избяга от Йерусалим и да потърси убежище в пустинята, в укрепения град Механаим, намиращ се от източната страна на река Йордан. Явно обременен от разочарование, чувство на безизходица и тревога, той отправил молитва към Йехова, казвайки: „Господи, моля Ти се, осуети съвета на Ахитофела.“ (2 Царе 15:11–15, 30, 31) Но Давид не само се молел, той направил нещо повече. Той допринесъл по положителен начин за успешния резултат от своята молитва. Как направил това?
Неговият принос започнал много преди изпитанията, които преживял. В течение на много години, дори още преди да стане цар, Давид доказал, че е верен поклонник на Йехова. (1 Царе 16:12, 13; Деяния 13:22) Той станал близък на Бога. Затова, когато бил в изпитание, Давид вярвал, че Йехова ще чуе молитвата му и ще отговори по подходящ начин.
Същото важи и днес. Често основният начин да допринесем за резултата от нашите молитви е да следваме библейските съвети като постоянен образец за нашия живот. Такова вярно придържане към дадените от Бога принципи поражда близки взаимоотношения с него. Тази близост с Бога и проявяване на вяра трябва да са налице, преди да започнат изпитанията. Това трябва да е като здрава основа, върху която ще се строи къща; основата трябва да е там, преди тежестта на постройката да легне върху нея. Така ние можем — дори още сега, преди да са дошли изпитанията — да допринесем за успешния резултат на много от нашите молитви.
Вземи активно участие!
Макар и да е вярно, че взаимоотношенията на Давид с Йехова играели много важна роля, той освен това си давал сметка, че не може да остава пасивен наблюдател на изпълнението на своята молитва. Напротив, Давид взел активно участие, което личи от мъдрите му действия, последвали неговата молитва.
Сред верните приятели на Давид имало един архиец на име Хусай. Хусай посрещнал бягащия от заговорниците цар на Маслиновата планина. Макар че искал да придружи царя в изгнанието му, Хусай се подчинил на подканата на Давид да остане в града. Той трябвало да симулира вярност към Авесалом, да се опита да възпрепятствува изпълнението на съветите на изменилия съветник Ахитофел и да осведомява Давид за хода на събитията. (2 Царе 15:32–37) Както се надявал Давид, Хусай успял да спечели доверието на Авесалом. Сега Йехова трябвало да се намеси.
Умният, но нечестен Ахитофел предложил блестящ план. Той посъветвал Авесалом да му даде 12 000 мъже, за да нападне Давид още същата нощ, докато той бягал и бил дезорганизиран и уязвим — смъртоносен удар, който щял да увенчае с успех бунта! Но за голяма изненада на мнозина, Авесалом поискал съвет от Хусай по въпроса. Хусай посъветвал Авесалом да не бърза, за да събере могъщо множество от мъже, командувани не от някой друг, а от самия Авесалом. Под влияние на Йехова бил приет съветът на Хусай. Ахитофел, явно разбирайки, че да се последва съвета на Хусай означава сигурно поражение, се върнал в дома си и се самоубил. — 2 Царе 17:1–14, 23.
Нямало съмнение, че Йехова отговорил на молитвата на Давид — точно според молбата му. Примерът на Давид, който действувал в съгласие с молитвата си, е ценен урок за всички, които търсят помощ от Бога чрез молитва.
Йехова ще извърши своя дял
Да, Исус учил своите последователи да се молят за ежедневния си хляб и обещал, че ако поставят интересите на Бога на първо място, Той ще се погрижи за техните нужди. (Матей 6:11, 33) Например, ако някой е безработен, той трябва да действува в съответствие със своята молитва за препитание, като прави всичко възможно да си намери или да организира някаква работа.
Каквато и да е темата на нашите молитви, възможностите ни да допринесем за резултата от тях варират доста. Понякога можем да направим много, а понякога можем да направим твърде малко — ако изобщо можем да направим нещо. Важното е не какво можем или не можем да допринесем, а дали правим всичко, каквото е по силите ни.
Можем да сме сигурни, че Йехова познава нашите обстоятелства и възможности. Той ясно разбира какво е възможно за нас, и никога няма да изисква да правим повече, отколкото позволяват силите ни. Все едно е дали можем да извършим много или малко — Йехова ще компенсира всичко, каквото не достига. Той цени и подкрепя усилията ни, и ще действува заедно с тези наши усилия, за да постигне най–добрите резултати за всички засегнати. — Псалм 3:3–7.
В най–големите си изпитания Давид могъл да заяви с увереност: „От Господа е спасението. Върху Твоите люде нека бъде благословението Ти.“ (Псалм 3:8) Нека нашето доверие в силата на Йехова, заедно с приноса на нашето участие, голямо или малко, водят до успешни резултати от нашите молитви.

5 начина да намерим време за Бог

          Децата  обожват онези очарователни анимационни зеленчуци, които участват в широко разпространените "Зеленчукови истории". Третият епизод разказва историята на Фиблър-Оу-Лу изобретателна адаптация на Исусовата притча за добрият самарянин. Краставицата Лари се натъква на няколко хулигани, които му открадват парите за обяд и го изоставят с главата надолу в една дупка. Скоро се приближва кметът на Фиблър-Оу-Лу, родният град на Лари. Когато Лари, пострадалата краставица, моли за помощ, кметът (аспержа с британски акцент) запява ето този кратка песничка.                    "Зает съм, зает съм, страшно съм зает,                    и представа нямаш - имам 100 задачи!                    Претрупан съм от работа - шокиращо зает                    И за тебе нямам време значи!"Звучи познато, нали? Нашия живот много прилича на тази песничка. Всички сме страшно шокиращо заети. Основните моменти в живота ни отминават със скоростта на светлината. Абитуриентски бал, тренировки по баскетбол, обвързвания, бизнес пътувания, посещения при доктора, пазаруване, задължения и отговорности , инжекции за кучето, уроци по пияно, неочаквани гости, неочаквани болести ... Нещата, с които трубва да се справяме сякаш нямат край и не са по силите ни. Усамотението е мечта …          А някъде сред цялата тази бъркотия се предполага, че трябва да намерим време за духовните неща; време, за да задълбочим връзката си с Бог и да изживеем духовното обновление. Как изобщо да намерим време или сили, за да се свържем с Бога, по начин, който води до истинско духовно израстване и дълбочина?
         1 ОБЪРНЕТе внимание колко време отделяте на съня си.
           Може би вие приличате на съпругата ми. Тя е в непрекъснато движение и не й остава време за почивка, а в момента, в който седне или си легне е дълбоко заспала. Когато и вие сте така изморени е почти невъзможно да отделите пълноценно време за уединение в молитва или за Божието слово. 30 секунди четене и думите започват да се сливат още преди да сте разбрали, че заспивате.          Последвайте примера на Илия. Той разбра, че живота му е в опасност и избяга в пустинята, за да се спаси от царица Изабел. Там, отчаян изтощен, Илия се помоли да умре и после заспа. Прочетете историята внимателно и ще видите, че Бог знаеше, че пророкът се нуждаеше от почивка. Ние също. Ако сме свежи и бдителни, умовете и душите ни ще бъдат по-възприемчиви към Божието слово. 2       НАУЧЕТЕ СЕ ДА КАЗВАТЕ "НЕ"
 Не казвам, че трябва да изоствавим всичките си  задължения но е добре да сме по-благоразумни! Молете се за умението да разграничавате онази духовна способност, за избирате най-доброто на фона на обикновеното. Да казваме "НЕ" е ефективен начин да организираме живота си. Ще имате повече време да останете насаме със себе си, да излеете сърцето си пред Бог и да признаете отчаяната си нужда от вътрешно обновление.
 3       БЪДЕТЕ ТИХИ
 Тишината е задължителна, ако се стремим към задълбочен духовен живот. Отделете време за спокойствие и тишина. Изключете телефона, спрете телевизора и прекарайте по няколко тихи часа на ден. Уединението се гради най-добре, чрез тишина, а само така можем за съсредоточим напълно вниманието си върху Бог. 4       ГРАБНЕТЕ БОЖИИТЕ МОМЕНТИ
 Ослушвайте се и търсете Бог в най-рутинните моменти от деня си. Той е там. Пейте или се молете докато карата. Докато си миете зъбите припомнете си стих от Библията. Докато плевите градината, разкажете на децата си за "бурените" на греха. Търсете Бог през целия си ден и по този начин ще останете свързани с Него въпреки задълженията си. 5       ПРЕКЛАНЯЙ СЕ ПРЕД БОГА
 Отделете един ден, в който да се прекланяте пред Бога. Всъщност идеята не е моя, а на Бог (Изход 20:8-11) Бог знае, че оставени на произвола, ние бихме забравили докато работим до момента, в който не ни останат сили.. Можем да постигнем и изживеем задълбочени християнски качества, само ако подредим вътрешния си свят и следваме Божия път. Сторим ли това, Бог ще ни дари нова песен на мястото на онази, която пееше кметът на Фиблър-Оу-Лу: 

"Защото така каза Господ Иехова, Светият Израилев: Чрез завръщане и почиване ще се избавите, В безмълвие и увереност ще бъде, силата ви; Но вие не искахте това" (Исая 30:15)
 

Какво е преданост към Бога?

 Да си предан означава да си ревностно отдаден и лоялен. В един библейски речник се посочва, че гръцката дума, преведена като „преданост към Бога“, означава „да внимаваме да не загубим страха си от Бога“. Израилтяните често не успявали да проявяват такава преданост към Бога, както се вижда от техните дела на непослушание дори след като Бог ги освободил от Египет.
Изминали хиляди години, откакто съвършеният човек Адам съгрешил, но все още не бил даден отговор на въпроса: „Дали човек може да проявява съвършена преданост към Бога?“ През цялото това време нито един от грешните хора не успял да живее живот в съвършена преданост към Бога. Но в определеното време Йехова разкрил тази „свещена тайна“. Той прехвърлил живота на своя единороден небесен Син в утробата на Мария, за да бъде роден като съвършен човек. Чрез своя живот на земята и чрез унизителната си смърт Исус показал какво означава да бъдеш ревностно отдаден и напълно лоялен на истинския Бог. Неговите молитви отразявали страхопочитанието му към любещия му небесен Баща. (Мат. 11:25; Йоан 12:27, 28) Затова Йехова вдъхновил Павел да говори за „предаността към Бога“, когато описвал образцовия начин на живот на Исус. (Прочети 1 Тимотей 3:16.)
 В нашето грешно състояние ние не можем да проявяваме съвършена преданост към Бога. Но можем да се стремим към това. Изисква се да следваме примера на Исус колкото е възможно по–отблизо. (1 Пет. 2:21) Така няма да бъдем като лицемерите, които ‘външно проявяват преданост към Бога, но не живеят съответно на силата ѝ’. (2 Тим. 3:5) Това не означава, че истинската преданост към Бога няма връзка с външния ни вид. Напротив, ако твърдим, че ‘почитаме Бога’, нашият външен вид трябва винаги да отразява това, независимо дали избираме булчинска рокля, или решаваме какво да облечем, докато пазаруваме. (1 Тим. 2:9,  Да се стремим да бъдем предани на Бога изисква да имаме предвид Божиите праведни стандарти в ежедневния си живот.Това изисква добро познание на неговото Слово-Библията.

Един важен цар от световната история

  Във втората година от царуването на Навуходоносора — пише пророк Даниил, — Навуходоносор видя сънища, от които духът му се смути и сънят побягна от него.“ (Даниил 2:1) Сънуващият бил Навуходоносор, царят на вавилонската държава. Всъщност през 607 г. пр.н.е., когато Йехова Бог му позволил да унищожи Йерусалим и храма, Навуходоносор бил станал владетел на света
СЪС своята армия наследникът на вавилонския престол смазва войските на фараона Нехо край Каркемиш в Сирия. Претърпелите поражение египтяни бягат на юг към Египет и вавилонците ги преследват. Но една вест от Вавилон принуждава триумфиращия престолонаследник да изостави преследването. Вестта гласи, че баща му Набополасар е умрял. Възлагайки на своите военачалници отговорността да приберат пленниците и плячката, Навуходоносор бързо се връща във Вавилон и заема престола, освободен от баща му.
  Така Навуходоносор се възцарил през 624 г. пр.н.е. и станал вторият владетел на нововавилонското царство. През своето управление, продължило 43 години, той завзел области, които някога били владение на Асирия като световна сила, и разширил царството си, като завзел Сирия на север и Палестина на запад, чак до границите на Египет. — Виж картата.
  През четвъртата година на своето управление (620 г. пр.н.е.) Навуходоносор направил Юда свое подчинено царство. (4 Царе 24:1) Три години по–късно резултатът от едно въстание в Юда бил, че вавилонците подложили на обсада Йерусалим. Навуходоносор отвел Йоахин, Даниил и други в плен във Вавилон. Царят отнесъл също със себе си и някои от съдовете от храма на Йехова. Той направил Седекия, чичото на Йоахин, подчинен цар на Юда. — 4 Царе 24:2–17; Даниил 1:6, 7.
  По–късно Седекия също се разбунтувал, като сключил съюз с Египет. Навуходоносор отново обсадил Йерусалим и през 607 г. пр.н.е. съборил крепостните му стени, опожарил храма и опустошил града. Той избил всички синове на Седекия, след това го ослепил и го оковал, за да го отведе като пленник във Вавилон. Навуходоносор отвел повечето юдеи в плен и пренесъл във Вавилон останалите съдове от храма. ‘Така Юда бил отведен в плен от земята си.’ — 4 Царе 24:18–25:21.
  Освен това Навуходоносор завзел Тир, като обсадил града и тази обсада продължила 13 години. По време на обсадата главите на неговите войници ‘оплешивели’ от търкането на шлемовете и раменете им били ‘ожулени’ от носенето на материали за построяването на обсадните съоръжения. (Езекиил 29:18) Накрая Тир се предал на вавилонските войски.
  Явно вавилонският цар владеел до съвършенство военната стратегия. Също така някои литературни източници, най–вече от вавилонски произход, го описват като справедлив цар. Макар Писанията да не посочват конкретно, че Навуходоносор бил справедлив, пророк Йеремия казал, че въпреки бунта си, ако Седекия ‘отидел при първенците на вавилонския цар’, към него щели да се отнасят добре. (Йеремия 38:17, 18) И след унищожението на Йерусалим Навуходоносор се отнесъл с уважение към Йеремия. Относно него царят заповядал: „Вземи го и имай грижа за него, и да не му сториш никакво зло, но каквото ти рече, това да му направиш.“ — Йеремия 39:11, 12; 40:1–4.
  Като държавник Навуходоносор бързо оценил качествата и способностите на Даниил и неговите трима другари Седрах, Мисах и Авденаго, чиито еврейски имена били Анания, Мисаил и Азария. Затова царят ги използувал на отговорни постове в своето царство. — Даниил 1:6, 7, 19–21; 2:49.
  Навуходоносор се покланял най–вече на Мардук, главното вавилонско божество. Царят отдавал на Мардук заслугите за всички свои завоевания. Във Вавилон той построил и украсил храмове на Мардук и на много други вавилонски божества. Златното изображение, издигнато в равнината Дура, може да е било посветено на Мардук. Изглежда също така Навуходоносор разчитал много на чародейство при планирането на своите военни действия.
  Освен това Навуходоносор се гордеел с обновяването на Вавилон, който бил най–големият укрепен град по онова време. Като довършил започнатия от баща му строеж на масивните двойни крепостни стени, Навуходоносор направил града наглед непревземаем. Царят поправил един стар дворец в средата на града и построил един летен дворец на около два километра в северна посока. За да угоди на своята мидийска царица, която копнеела за хълмовете и горите на своята родина, Навуходоносор, според сведенията, построил висящите градини на Семирамида, смятани за едно от седемте чудеса на древния свят.
  „Не е ли велик тоя Вавилон, който аз съградих с мощната си сила за царското жилище и за славата на величието си!“ — се хвалел един ден царят, като се разхождал из двореца си във Вавилон. ‘Думата била още в устата на царя’, когато го обзела лудост. Негоден да управлява седем години, той се хранел „с трева“, точно както бил предсказал Даниил. След изтичането на този период царството било върнато на Навуходоносор, който управлявал до смъртта си през 582 г. пр.н.е. — Даниил 4:30–36.

Средство за голяма печалба

Когато се заговори за криза, хората определено визират кризата в материално отношение.
Проблеми като безработица , инфлация, ниски доходи са най често коментирани.Смятам обаче , че не по малка се оказва и духовната криза.Знам , че с развитието на комуникациите , света стана едно глобално място за живеене.Хората са потопени в поток от най различна информация.За съжаление тази информация не винаги е основана на правилни ценности и добродетели.Материализма и неморалноста взимат връх.
Оказва се че подобна криза е имало  и през 1-ви век , по времето на Апостол Павел.Ето какво казва той в 1Тим 6:6-10
6Безспорно предаността към Бога е средство за голяма печалба, когато човек се задоволява с онова, което има. 7 Защото не сме донесли нищо на света, нито можем да изнесем нещо от него. 8 Така че като имаме храна, облекло и покрив над главата си, ще се задоволяваме с тези неща.
9 А онези, които са решили да станат богати, попадат в изкушение, в примка и в много безразсъдни и вредни желания, които водят хората към унищожение и гибел. 10 Защото любовта към парите е коренът на всякакво зло и като развиха тази любов, някои се отклониха от вярата и си причиниха много страдания.
Да безспорно много хора страдат в резултат на погрешни очаквания и стремежи.Задоволяването  на все повече желания е примката за тях.Съвремената търговска система целенасочено подхранва този материализъм.Така стремежа към забогатяване и печалба става фунията , която засмуква лишените от благоразумие и уравновесеност хора.Отдавна покрива , прехраната и облеклото не са единствените ни нужди.Продължаваме да искаме още и още.В стремежа за задоволяването им правим компромиси с нашите ценности и морал."Целта оправдава средствата"Чували сме го нееднократно.
В същото послание цитирано по горе обаче се казва:

(1 Тимотей 6:11) 11 Но ти, Божи човече, бягай от тези неща и се стреми към праведност, преданост към Бога, вяра, любов, издръжливост и мек нрав.
Праведноста означава да живеем по правилния - Божия начин, като спазваме неговите стандарти.Да поставим правилни приоритети за живота си.
Вярата в един справедлив свят , който Бог  е обещал , ще ни помага да издържаме в сегашната система на човешко управление..Любовта и мекия нрав са основата за добри взаимоотношения в семейството и обществото.Така преданоста към Бога ще се окаже наистина печалбата в живота ни.Като съхраним духовноста си и запазим морална и духовна чистота , ще имаме чиста съвест и душевен мир.Две безценни придобивки за нашата личност.
Мъдрото ръководство от Библията ще ни помага да оцелеем в кризата защото:

(2 Тимотей 3:16, 17) 16 Цялото Писание е вдъхновено от Бога и полезно за поучаване, за порицаване, за поправяне на нещата, за възпитаване в праведност, 17 така че Божият човек да бъде напълно способен, изцяло подготвен за всяко добро дело.