петък, 26 декември 2014 г.
сряда, 24 декември 2014 г.
Разумуната употреба на лекарствата.
ЖЕНАТА се оплакваше от главоболие и болки в стомаха. Лекарят разговаря кратко с нея. След това ѝ предписа тридневна серия от инжекции против малария, парацетамол, за да спре главоболието, две други лекарства, за да облекчи предполагаемата язва на стомаха, успокоителни за нервното напрежение, което тя изпитваше, и накрая за капак комплекс от мултивитамини. Сметката не беше малка, но жената не възрази. Тя си тръгна щастлива, уверена, че лекарствата ще разрешат проблемите ѝ.
Такива консултации не са нещо необичайно в Западна Африка. Една анкета в голяма държава от този район показа, че здравните работници от обществените здравни центрове предписват средно 3,8 различни лекарства на пациент за едно посещение. Всъщност за много хора добър лекар е онзи, който предписва много лекарства.
Може би доверието на западноафриканците в лекарствата е разбираемо, ако се има предвид каква беше преди ситуацията в здравно отношение. Преди повече от 40 години писателят Джон Гънтър писал за един по–ранен период: „Този Бряг на робите не само . . . убивал черните; той убивал също и белите, и тази част от Африка е известна в преданията като ‘Гроб на белия човек’. Векове наред безспорният цар на гвинейския бряг е бил комарът. Жълтата треска, черноводната треска, маларията били избраните и злодейски оръжия на този цар. Злощастният убийствен климат на Западния бряг не е някъде в историята, а е жива памет. Един популярен анекдот описва как не много отдавна консулски служител бил назначен в Нигерия и попитал за пенсията си. ‘Пенсия ли? — отговорил началникът му от Колониалната канцелария. — Скъпи приятелю, никой, който отива в Нигерия, не остава жив толкова дълго време, че да бъде пенсиониран.’“
Времената се промениха. Днес има лекарства, които се борят не само с болестите, разпространявани от комари, но и с много други. Ваксините сами по себе си драстично намалиха процента на смъртност от рубеола, коклюш, тетанус и дифтерит. Благодарение на ваксините дребната шарка е премахната. Скоро и полиомиелитът може да остане болест от миналото.
Не е чудно тогава, че много африканци днес вярват силно в стойността на лекарствата. Разбира се, такава вяра не съществува само в Западна Африка. В Съединените щати лекарите издават над 55 милиарда рецепти всяка година. Във Франция хората купуват средно по 50 кутии хапчета всяка година. А в Япония средностатистическият гражданин харчи над 400 долара годишно за лекарства.
Ползата и рискът
Съвременните лекарства помагат много на хората. Когато се употребяват правилно, те подпомагат доброто здраве, но когато не се употребяват правилно, могат да нараняват и дори да убиват. В Съединените щати, например, всяка година около 300 000 души биват приемани в болница вследствие отрицателна реакция спрямо лекарства, а 18 000 души умират.
За да използуваме лекарствата разумно, е важно да съзнаваме, че винаги съществува известен риск. Всяко лекарство, дори и аспиринът, може да има вредни странични въздействия. Вероятността да се получат странични въздействия е по–голяма, ако вземаш няколко лекарства едновременно. Храната и напитките също могат да окажат влияние върху това как действува едно лекарство в тялото ти и могат да засилят или да неутрализират въздействието му.
Има и други рискове. Може да проявиш алергична реакция към определено лекарство. Ако не вземаш лекарствата по предписания начин — точната доза за точно определеното време, — вероятно те няма да ти помогнат и дори могат да ти навредят. Същото може да се случи и ако твоят лекар ти предпише погрешно лекарство или ненужни медикаменти. Рискуваш също да си навредиш, ако вземаш лекарства с изтекъл срок на годност, лекарства, които не отговарят на стандарта, или фалшифицирани лекарства.
За да сведеш рисковете до минимум, ти трябва да знаеш колкото се може повече за всяко лекарство, което вземаш. Можеш да извлечеш голяма полза от това, че знаеш фактите.
Антибиотиците — силни и слаби страни
От времето на тяхното развиване — преди около 50 години — антибиотиците са спасили живота на милиони хора. Те са овладели ужасяващи болести, като например проказата, туберкулозата, пневмонията, скарлатината и сифилиса. Те играят ключова роля и в лекуването на други инфекции.
Д–р Стюарт Леви, професор по медицина в Тъфтското университетско медицинско училище в САЩ, казва: „[Антибиотиците] направиха революция в медицината. Те промениха коренно историята на медицината.“ Един друг медицински източник казва: „Те са крайъгълният камък на съвременната медицина.“
Но преди да се втурнеш към своя лекар и да го помолиш за рецепта, обмисли и обратната страна на медала. Когато антибиотиците не са употребявани правилно, могат да нанесат повече вреда, отколкото да помогнат. Това е така, защото антибиотиците действуват, като атакуват и унищожават бактериите в тялото. Но те не винаги унищожават всички вредни бактерии; някои видове бактерии издържат на атаката. Тези резистентни видове не само оцеляват, но и се размножават и се предават от човек на човек.
Пеницилинът, например, имаше силен ефект относно преодоляването на инфекциите. Сега, отчасти поради увеличаващите се видове резистентни бактерии, фармацевтичните фирми предлагат на пазара няколко стотици различни видове пеницилин.
Какво можеш да направиш, за да избегнеш създаването на проблеми? Ако наистина са ти необходими антибиотици, се постарай те да ти бъдат предписани от квалифициран лекар и да са получени от правоспособен източник. Не оказвай натиск върху своя лекар набързо да ти предпише антибиотици — той (или тя) може да иска да ти се направят лабораторни изследвания, за да е сигурен, че предписаният антибиотик е най–подходящият за твоята болест.
Важно е също да вземаш правилната доза за определеното време. Трябва да приемеш цялата доза антибиотик, дори и да почувствуваш подобрение, преди тя да е свършила.
Дали инжекциите са по–добри от таблетките?
„Искам инжекция!“ Много здравни работници в развиващите се страни чуват това. Основанието за тази молба е вярването, че лекарството се инжектира директно в кръвния поток и осигурява по–мощно лечение, отколкото таблетките. В някои страни не е нещо необичайно по пазарите да се видят непритежаващи разрешително ‘лекари, правещи инжекции’.
Инжекциите носят рискове, които хапчетата не носят. Ако иглата не е чиста, пациентът може да бъде заразен с хепатит, тетанус и дори СПИН. Една мръсна игла може да причини също и болезнен абсцес. Опасността се увеличава, ако инжекцията е поставена от неквалифициран човек.
Ако ти наистина имаш нужда от инжекция, погрижи се за това тя да бъде поставена от някой, който има медицинска квалификация. Заради безопасността си винаги проверявай дали и иглата, и спринцовката са стерилни.
Фалшиви лекарства
Целосветската фармацевтична промишленост е голям бизнес, който според Световната здравна организация (СЗО) донася около 170 милиарда долара всяка година. Желаещи да се възползуват от ситуацията, безскрупулни хора произвеждат фалшиви лекарства. Те изглеждат като истинските — така изглеждат и техните етикети и опаковки, — но нямат никаква стойност.
Фалшиви лекарства има навсякъде, но те са особено разпространени в развиващия се свят и донасят трагични последствия. В Нигерия 109 деца умрели от бъбречна недостатъчност, след като изпили болкоуспокояващ сироп, съдържащ промишлен разтворител. В Мексико пострадали от изгаряния понесли сериозни кожни възпаления, защото използували псевдолекарства, съдържащи трици, кафе и пръст. В Бирма вероятно стотици селяни умрели от малария поради това, че вземали фалшиво лекарство, което не лекувало маларичната треска. „Най–застрашени са — казва СЗО — както обикновено най–бедните, които понякога мислят, че е добра сделка да купят нещо, което изглежда като въздействуващо лекарство, произведено от уважавана фирма.“
Как можеш да се предпазиш от фалшивите лекарства? Положи усилия да купуваш само от реномиран източник, като например болнична аптека. Не купувай от улични търговци. Един аптекар от град Бенин (Нигерия) предупреждава: „За уличните търговци продажбата на лекарства е просто търговия. Те раздават лекарства, сякаш са бонбони или бисквити. Често лекарствата, които продават те, са с изтекла годност или фалшиви. Тези хора не знаят нищо за лекарствата, които продават.“
Проблемът на бедността
Лечението, което получава един човек, често се определя от това колко пари има той. За да намалят разходите и да спестят време, хората в развиващите се страни могат да прескочат лекаря и да отидат направо в аптеката, за да купят лекарства, за които по закон е нужна рецепта. Тъй като са използували това лекарство и преди, или им го е препоръчал някой приятел, те знаят какво искат за болестта си. Но това, което искат, може да не бъде онова, което им е нужно.
Хората се опитват да пестят и по други начини. Лекарят нарежда да бъдат направени определени изследвания и след това предписва дадено лекарство. Пациентът занася рецептата в аптеката, но установява, че цената е висока. Затова, вместо да търсят допълнително пари, хората често купуват по–евтино лекарство или само част от предписаните лекарства.
Наистина ли имаш нужда от лекарства?
Ако ти наистина имаш нужда от лекарства, разбери какво ще вземаш. Не се чувствувай неудобно да зададеш на лекаря или на аптекаря въпроси относно предписаното лекарство. Ти имаш право да знаеш. Та нали твоето тяло ще понесе последствията.
Ако не употребяваш своето лекарство правилно, може би няма да оздравееш. Трябва да знаеш колко да взимаш, кога да го взимаш и колко време да го взимаш. Трябва да знаеш също какви храни, напитки и други лекарства да избягваш, когато го взимаш. И трябва да си наясно с възможните странични въздействия и какво да направиш, ако те се появят.
Помни също, че лекарствата не могат да разрешат всеки проблем със здравето. Може изобщо да не са ти необходими лекарства. Списание World Health [„Световно здраве“], едно издание на СЗО, казва: „Използувай лекарства само когато са необходими. Често почивката, добрата храна и изобилното поемане на течности са достатъчни, за да ти помогнат да оздравееш.“
„За хиляда болести са необходими хиляда лечения“ — писал един римски поет преди около 2000 години. Днес поетът може би ще напише: ‘За хиляда болести са необходими хиляда хапчета’! Да, изглежда, че има хапче за почти всяка болест, истинска или измислена. Според Световната банка по целия свят има около 100 000 вида лекарства, произведени от над 5000 активни вещества.
Разумна употреба на лекарствата
1. Не употребявай лекарства с изтекъл срок.
2. Купувай от реномиран източник. Не купувай от улични търговци.
3. Постарай се да разбираш и да следваш напътствията.
4. Не употребявай лекарства, предписани за друг човек.
5. Не настоявай на инжекции. Лекарствата, взети през устата, често действуват точно толкова добре.
6. Дръж лекарствата на хладно място, извън досега на деца.
Такива консултации не са нещо необичайно в Западна Африка. Една анкета в голяма държава от този район показа, че здравните работници от обществените здравни центрове предписват средно 3,8 различни лекарства на пациент за едно посещение. Всъщност за много хора добър лекар е онзи, който предписва много лекарства.
Може би доверието на западноафриканците в лекарствата е разбираемо, ако се има предвид каква беше преди ситуацията в здравно отношение. Преди повече от 40 години писателят Джон Гънтър писал за един по–ранен период: „Този Бряг на робите не само . . . убивал черните; той убивал също и белите, и тази част от Африка е известна в преданията като ‘Гроб на белия човек’. Векове наред безспорният цар на гвинейския бряг е бил комарът. Жълтата треска, черноводната треска, маларията били избраните и злодейски оръжия на този цар. Злощастният убийствен климат на Западния бряг не е някъде в историята, а е жива памет. Един популярен анекдот описва как не много отдавна консулски служител бил назначен в Нигерия и попитал за пенсията си. ‘Пенсия ли? — отговорил началникът му от Колониалната канцелария. — Скъпи приятелю, никой, който отива в Нигерия, не остава жив толкова дълго време, че да бъде пенсиониран.’“
Времената се промениха. Днес има лекарства, които се борят не само с болестите, разпространявани от комари, но и с много други. Ваксините сами по себе си драстично намалиха процента на смъртност от рубеола, коклюш, тетанус и дифтерит. Благодарение на ваксините дребната шарка е премахната. Скоро и полиомиелитът може да остане болест от миналото.
Не е чудно тогава, че много африканци днес вярват силно в стойността на лекарствата. Разбира се, такава вяра не съществува само в Западна Африка. В Съединените щати лекарите издават над 55 милиарда рецепти всяка година. Във Франция хората купуват средно по 50 кутии хапчета всяка година. А в Япония средностатистическият гражданин харчи над 400 долара годишно за лекарства.
Ползата и рискът
Съвременните лекарства помагат много на хората. Когато се употребяват правилно, те подпомагат доброто здраве, но когато не се употребяват правилно, могат да нараняват и дори да убиват. В Съединените щати, например, всяка година около 300 000 души биват приемани в болница вследствие отрицателна реакция спрямо лекарства, а 18 000 души умират.
За да използуваме лекарствата разумно, е важно да съзнаваме, че винаги съществува известен риск. Всяко лекарство, дори и аспиринът, може да има вредни странични въздействия. Вероятността да се получат странични въздействия е по–голяма, ако вземаш няколко лекарства едновременно. Храната и напитките също могат да окажат влияние върху това как действува едно лекарство в тялото ти и могат да засилят или да неутрализират въздействието му.
Има и други рискове. Може да проявиш алергична реакция към определено лекарство. Ако не вземаш лекарствата по предписания начин — точната доза за точно определеното време, — вероятно те няма да ти помогнат и дори могат да ти навредят. Същото може да се случи и ако твоят лекар ти предпише погрешно лекарство или ненужни медикаменти. Рискуваш също да си навредиш, ако вземаш лекарства с изтекъл срок на годност, лекарства, които не отговарят на стандарта, или фалшифицирани лекарства.
За да сведеш рисковете до минимум, ти трябва да знаеш колкото се може повече за всяко лекарство, което вземаш. Можеш да извлечеш голяма полза от това, че знаеш фактите.
Антибиотиците — силни и слаби страни
От времето на тяхното развиване — преди около 50 години — антибиотиците са спасили живота на милиони хора. Те са овладели ужасяващи болести, като например проказата, туберкулозата, пневмонията, скарлатината и сифилиса. Те играят ключова роля и в лекуването на други инфекции.
Д–р Стюарт Леви, професор по медицина в Тъфтското университетско медицинско училище в САЩ, казва: „[Антибиотиците] направиха революция в медицината. Те промениха коренно историята на медицината.“ Един друг медицински източник казва: „Те са крайъгълният камък на съвременната медицина.“
Но преди да се втурнеш към своя лекар и да го помолиш за рецепта, обмисли и обратната страна на медала. Когато антибиотиците не са употребявани правилно, могат да нанесат повече вреда, отколкото да помогнат. Това е така, защото антибиотиците действуват, като атакуват и унищожават бактериите в тялото. Но те не винаги унищожават всички вредни бактерии; някои видове бактерии издържат на атаката. Тези резистентни видове не само оцеляват, но и се размножават и се предават от човек на човек.
Пеницилинът, например, имаше силен ефект относно преодоляването на инфекциите. Сега, отчасти поради увеличаващите се видове резистентни бактерии, фармацевтичните фирми предлагат на пазара няколко стотици различни видове пеницилин.
Какво можеш да направиш, за да избегнеш създаването на проблеми? Ако наистина са ти необходими антибиотици, се постарай те да ти бъдат предписани от квалифициран лекар и да са получени от правоспособен източник. Не оказвай натиск върху своя лекар набързо да ти предпише антибиотици — той (или тя) може да иска да ти се направят лабораторни изследвания, за да е сигурен, че предписаният антибиотик е най–подходящият за твоята болест.
Важно е също да вземаш правилната доза за определеното време. Трябва да приемеш цялата доза антибиотик, дори и да почувствуваш подобрение, преди тя да е свършила.
Дали инжекциите са по–добри от таблетките?
„Искам инжекция!“ Много здравни работници в развиващите се страни чуват това. Основанието за тази молба е вярването, че лекарството се инжектира директно в кръвния поток и осигурява по–мощно лечение, отколкото таблетките. В някои страни не е нещо необичайно по пазарите да се видят непритежаващи разрешително ‘лекари, правещи инжекции’.
Инжекциите носят рискове, които хапчетата не носят. Ако иглата не е чиста, пациентът може да бъде заразен с хепатит, тетанус и дори СПИН. Една мръсна игла може да причини също и болезнен абсцес. Опасността се увеличава, ако инжекцията е поставена от неквалифициран човек.
Ако ти наистина имаш нужда от инжекция, погрижи се за това тя да бъде поставена от някой, който има медицинска квалификация. Заради безопасността си винаги проверявай дали и иглата, и спринцовката са стерилни.
Фалшиви лекарства
Целосветската фармацевтична промишленост е голям бизнес, който според Световната здравна организация (СЗО) донася около 170 милиарда долара всяка година. Желаещи да се възползуват от ситуацията, безскрупулни хора произвеждат фалшиви лекарства. Те изглеждат като истинските — така изглеждат и техните етикети и опаковки, — но нямат никаква стойност.
Фалшиви лекарства има навсякъде, но те са особено разпространени в развиващия се свят и донасят трагични последствия. В Нигерия 109 деца умрели от бъбречна недостатъчност, след като изпили болкоуспокояващ сироп, съдържащ промишлен разтворител. В Мексико пострадали от изгаряния понесли сериозни кожни възпаления, защото използували псевдолекарства, съдържащи трици, кафе и пръст. В Бирма вероятно стотици селяни умрели от малария поради това, че вземали фалшиво лекарство, което не лекувало маларичната треска. „Най–застрашени са — казва СЗО — както обикновено най–бедните, които понякога мислят, че е добра сделка да купят нещо, което изглежда като въздействуващо лекарство, произведено от уважавана фирма.“
Как можеш да се предпазиш от фалшивите лекарства? Положи усилия да купуваш само от реномиран източник, като например болнична аптека. Не купувай от улични търговци. Един аптекар от град Бенин (Нигерия) предупреждава: „За уличните търговци продажбата на лекарства е просто търговия. Те раздават лекарства, сякаш са бонбони или бисквити. Често лекарствата, които продават те, са с изтекла годност или фалшиви. Тези хора не знаят нищо за лекарствата, които продават.“
Проблемът на бедността
Лечението, което получава един човек, често се определя от това колко пари има той. За да намалят разходите и да спестят време, хората в развиващите се страни могат да прескочат лекаря и да отидат направо в аптеката, за да купят лекарства, за които по закон е нужна рецепта. Тъй като са използували това лекарство и преди, или им го е препоръчал някой приятел, те знаят какво искат за болестта си. Но това, което искат, може да не бъде онова, което им е нужно.
Хората се опитват да пестят и по други начини. Лекарят нарежда да бъдат направени определени изследвания и след това предписва дадено лекарство. Пациентът занася рецептата в аптеката, но установява, че цената е висока. Затова, вместо да търсят допълнително пари, хората често купуват по–евтино лекарство или само част от предписаните лекарства.
Наистина ли имаш нужда от лекарства?
Ако ти наистина имаш нужда от лекарства, разбери какво ще вземаш. Не се чувствувай неудобно да зададеш на лекаря или на аптекаря въпроси относно предписаното лекарство. Ти имаш право да знаеш. Та нали твоето тяло ще понесе последствията.
Ако не употребяваш своето лекарство правилно, може би няма да оздравееш. Трябва да знаеш колко да взимаш, кога да го взимаш и колко време да го взимаш. Трябва да знаеш също какви храни, напитки и други лекарства да избягваш, когато го взимаш. И трябва да си наясно с възможните странични въздействия и какво да направиш, ако те се появят.
Помни също, че лекарствата не могат да разрешат всеки проблем със здравето. Може изобщо да не са ти необходими лекарства. Списание World Health [„Световно здраве“], едно издание на СЗО, казва: „Използувай лекарства само когато са необходими. Често почивката, добрата храна и изобилното поемане на течности са достатъчни, за да ти помогнат да оздравееш.“
„За хиляда болести са необходими хиляда лечения“ — писал един римски поет преди около 2000 години. Днес поетът може би ще напише: ‘За хиляда болести са необходими хиляда хапчета’! Да, изглежда, че има хапче за почти всяка болест, истинска или измислена. Според Световната банка по целия свят има около 100 000 вида лекарства, произведени от над 5000 активни вещества.
Разумна употреба на лекарствата
1. Не употребявай лекарства с изтекъл срок.
2. Купувай от реномиран източник. Не купувай от улични търговци.
3. Постарай се да разбираш и да следваш напътствията.
4. Не употребявай лекарства, предписани за друг човек.
5. Не настоявай на инжекции. Лекарствата, взети през устата, често действуват точно толкова добре.
6. Дръж лекарствата на хладно място, извън досега на деца.
понеделник, 22 декември 2014 г.
Икономика на Доброто
Икономика на Доброто
Какво е добро? Морална категория, която е трудно да бъде измерена, качество на душата, състояние на духа? Всеки има собствени представи за добро и зло, това, което за един е добро, за друг е зло.Кой човек може да бъде наречен добър на физически план? Какъв е критерият, според който да оценим доброто?
“По плодовете ще ги познаете”. Но какви са плодовете на един съвременен човек, който работи в едно предприятие за производство на мебели например? Той влага в работата уменията, знанията, силите си в производството и в края на месеца получават заплата.
Но дали парите, които получава са плодовете на неговия труд? Все още не, но те са семената и според начина, по който ще се използват те, ще принесат добри или лоши плодове. Ако с парите, които получаваме нахраним семейството си, образоваме децата си или ги дадем за някое добро дело, то ние на физически план сме добри. Ако ги изхарчим за цигари и алкохол, изиграем ги в някое казино, където нашите пари преминат в ръцете на мафията и бъдат употребени за закупуване на оръжие или наркотици, то ние, колкото и да се мислим за добри, на физически план сме лоши, защото нашата енергия, овеществена под формата на пари е допринесла за увеличаване на насилието и престъпността в света.
Тоест, ако даваме парите си за добри неща и на добри хора, ние работим за увеличаване на доброто в света, за икономиката на Доброто. Давайки парите си на хора с престъпно съзнание, ние ставаме волни или неволни участници в икономиката на злото. Когато пазаруваме от магазин за хранителни стоки собственост на престъпник, който чрез него “пере” парите си, но ние не знаем това, ставаме неволни съучастници в икономиката на злото. За съжаление една много голяма част от българския народ е превърната в неволен съучастник на икономиката на злото.
Всички големи фирми, мултинационални компании имат за цел да прикрият собственика и да заличат следите на паричните потоци. Когато пазарувате от някой хипермаркет и на касата давате парите си на някое усмихнато момиче, вие никога няма да разберете дали те няма да бъдат използвани за реализиране на нечисти цели. Същевременно собствениците на малки магазини, които работят с нисък процент печалба и я използват, за да издържат своите семействата, все повече се задъхват под натиска на ниските цени. Те са наложени от големите фирми, борсите и хипермаркетите, които предлагат стоки със недоказано качество и непопулярен производител и благодарение на ниските цени (,но с висока печалба вложена в тях) привличат клиенти.
Какъв е мотива, който движи съвременната икономика? Застрахователните компании съществуват благодарение на страха от смъртта или други бедствия. Банките съществуват, защото ни е страх да държим парите си вкъщи, или се опасяваме да оперираме с големи суми, за да не ни оберат. Търпим унизително ниските заплати, защото ни е страх, че ще останем без работа. Плащаме ненормално високи сметки за ток и вода, защото ни е страх, че могат да ни лишат и от тях. Фирмите, които плащат реални данъци го правят от страх, че могат да ги санкционират, ако нарушат закона. Затваряме консерви от страх, че няма да има какво да ядем през зимата. Запасяваме се с хранителни продукти, защото ни е страх, че ще вдигнат цените. Доскоро плащахме, а някои дори и сега плащат данък “страх” на престъпни групировки.
Силата, която понастоящем движи икономиката ни е страхът. Какъв е резултата от страха – застой, стагнация, бедност
Даваме пари за осигуровки, които едва ли някога ще получим. Парите, които стоят в банките се обезценяват поради инфлацията или се стопяват поради банковите комисионни по преводите. Храните, които консервираме се развалят. Групировките, на които директно или индиректно даваме нашите пари ги изнасят зад граница, за да се подсигурят за “лоши” времена. И те се страхуват.
Съгласяваме се да даваме подкупи, защото ни е страх, че ще ни лишат от някой лиценз. Дори се страхуваме да се оплачем в полицията, защото “и те са като тях”. Така реалната икономика, която работи и произвежда стоки и услуги е лишена от финансови потоци, фирмите-производителки фалират. Предприемчивите и честни българи вече ги е страх да започнат бизнес в България и търсят начин да се реализират в чужбина.
С какво можем да заменим страха?
Единствено с неговата противоположност – доброто, любовта. Тя трябва да стане движещата сила на икономиката.
Как?
Като се стремим да открием добрите хора.
Като възлагаме работа само на добри хора.
Като заплащаме с любов за работата и услугите, които добрите хора извършват.
Като се стремим да даваме повече на добрите хора, независимо от цената която ни искат.
Като разберем, че доброто струва скъпо, а злото не струва нищо.
Като разберем, че зад всичко, което е безплатно, стои нездрав користен интерес.
Като не се интересуваме толкова от цената на продукта, а от неговото качеството. “Не съм толкова богат, за да купувам евтини стоки”
Като спрем да работим заради парите и започнем да работим заради любовта ни към хората и работата. Тогава парите ще започнат да идват при нас по естествен начин.
Като спрем да възлагаме работа на хора, които не оправдават доверието ни или на непознати.
Като оценяваме по достойнство труда си.
Като не пазаруваме от магазини с неизвестен собственик, а от магазини, чиито собственик познаваме.
Като предпочитаме българските стоки пред чуждите.
Като заедно с другите добри хора участваме в съграждането на икономиката на Доброто
За да изясня механизма на функциониране на икономиката на Доброто, ще си послужа със следния пример: Нека да оприличим една фирма на воденица, която работи благодарение на водата, задвижваща колелото й. Аналога на енергията, която върти колелото, на водата, в реалната икономика са парите.
Какво става с водата, след като премине през колелото? Тя отново се влива в реката, реката в морето, оттам водата се изпарява, образуват се облаци, вали дъжд, водните капки проникват в земята, образуват се подпочвени води, които намират излаз пра някой извор, дават началото на ручей, който става поток, вливащ се в реката, чиято вода задвижва отново воденичното колело.
Така би трябвало да работи нормалната икономика. Но сега, в нашите икономически условия, по-нагоре по реката има някой, който отбива водата за собствени нужди, строи басейн напр., и потока достигащ до нас става все по-слаб и по-слаб и воденицата върши все по-малко работа.
Можем да ускорим дейността на воденицата при новосъздалите се условия по няколко начина:
1.Като отстраним човека, който отбива водата – това на практика е невъзможно, защото той е по-силен от нас и не е само един.
2.Ние се впрягаме да въртим колелото, само и само да работи воденицата. Този начин е предпочетен от повечето българи. Все повече хора трябва да работят по 10-12-14 ч. дневно, за да посрещнат нуждите си за насъщния.
3.Да върнем водата преминала през колелото отново в него, за да направи втори, трети и т.н. обороти.
За една истинска воденица това е практически невъзможно, защото ще се изразходи голямо количество енергия за пренасянето на водата. Но в реалният живот, където водата е заместена от парите, този проблем е разрешим. Как?
Като съзнателно регулираме паричния поток без да го разпиляваме, а го насочваме отново и отново към работещите воденици.
Водата в природата е постоянна величина за един относително дълъг период от време. Парите обаче се увеличават, тъй като те са еквивалент на свършената от хората работа, която постоянно нараства. Следователно, като създадем система от фирми и хора, в която парите не се разпиляват, а правят оборот за кратки периоди от време, то водениците (фирмите) ще получават все по-силен поток от вода (пари) и ще извършват все повече работа.
Коя е силата, която ще събира водата и ще я влива отново във воденичното колело? - Съзнанието на хората, които ще участват в икономиката на ценностите.
Какво би накарало хората да не разпиляват безразборно енергията, а да предпочетат да я вложат във воденица от системата?
Воденичарят! Ако разбира се той е добър професионалист, мели отлично житото, има добро отношение към нас и разбира се не разпилява енергията, която му даваме, а я влага отново в икономиката на Доброто.
Какво представляват безработните? Воденици, до които не достига вода! Как да бъде решен този проблем? Като съзнателно се насочи енергиен поток към тях, който те да впрегнат в работа и придобитото не разпилеят, а вложат обратно в системата, която отново ще ги захрани с енергия.
Всяко задържане на потока (парите) води до намаляване на продуктивността на системата. Всяко влагане на пари в системата води до създаване на работа, следователно до увеличаване на енергията, която ще се връща при нас умножена.
Всяка работеща система в природата се нуждае от център (ядрото в клетката, Слънцето в слънчевата система), която да организира и координира дейността й и да я захранва с енергия. В нашия пример с водениците този център е извора, който ги захранва с вода.
Какъв ще бъде центъра в икономиката на Доброто, каква е неговата функция и откъде той ще получи енергията, която да раздава?
Функции на ЦЕНТЪРА:
Да захранва елементите от системата с енергийни потоци (пари).
Да създава и съдейства за реализирането на проекти, които да създават работа на участниците в системата. Те от своя страна чрез дейността си, ще творят блага за хората. (благо-творителност).
Да информира и обучава участниците в системата къде и как да влагат енергията си по най-добър за тях и системата начин.
Да осигурява на всички участници в системата необходимото и достатъчно количество енергия, тъй щото те да могат пълноценно да използват и развиват уменията, дарбите и талантите си.
Да създава условия за увеличаване броя на участниците в системата.
Да ускорява енергийните потоци, като ги насочва по ефективен начин
Пример
Ако за една година успеем да завъртим в сегашната икономика един път 100 000 лева с печалба 10% ще получим финансов резултат от 10 000 лева. Ако завъртим ефективно в икономиката на Доброто само 1000 лева с печалба от 10%, като влагаме печалбата отново в оборот, финансов резултат от 10 000 лева ще се постигне 25-тото завъртане на парите. На петдесетото завъртане на парите резултатът ще е равен на 110 000 лева.
На 178-то завъртане сумата, която се получава е равна на външния дълг на България.
Нарастването на парите в икономиката на Доброто в този пример е следствие на работата, която участниците в икономиката на Доброто извършват, както и на увеличаването на техния брой. За да се осъществи това нарастване, е необходимо да се минимизира изтичането на енергия от системата, както и липсата на задържане на паричните потоци от страна на участниците. Именно това са факторите, които липсват на сегашната икономическа система и поради това тя е неефективна, и макар че българите работят колкото французите например, получават 20-30 пъти по-ниски заплати. Поради невъзможността на правителството да запуши дупките в системата, опитите му да съживи икономиката напомнят на човек, който пълни бъчва без дъно.
Единствения изход е да се съгради нова бъчва, нова икономика, която да възникне постепенно сред руините на старата. Но пътят за съграждането й е отдолу нагоре, от основите, както се гради къща. И строителите сме всички ние. Тази икономика ще функционира дълго време заедно със старата, няма да има нужда от териториално или друг вид обособяване на нейните единици. Единственото разграничаване ще бъде в съзнанието на участниците в нея.
Как ще се генерират средства в ЦЕНТЪРА на икономиката на Доброто?Като всички участници в икономиката на Доброто отделят десятък от приходите си към центъра на системата. Този десятък ще бъде влаган веднага в икономически проекти, които ще се реализират от членовете на новото общество. Така водата, енергията ще потече от извора и ще задвижи воденичните колела на всички, които ще участват в изграждането на икономиката на Доброто.
Какви да бъдат хората, изграждащи този ЦЕНТЪР и координиращи паричните потоци? Това ще бъдат най-добрите хора, тези с най-голям принос в съграждането на икономиката на Доброто. Хора добродетелни, кристално чисти, желаещи да посветят живота си в служба на Цялото. Хора с идеи и същевременно дейни, доказали с дела способностите си.
Какви ще са хората, които ще участват в икономиката на Доброто? Преди всичко добри хора, които са осъзнали себе си, дейни, работни. Хора, които не се страхуват, мотива, който ги движи ще бъде любовта. Но не някой от ЦЕНТЪРА ще определя кои са добрите хора, а те ще се самоопределят спрямо икономиката на Доброто. Всеки, който приема нейните принципи и ги прилага е добър. Постепенно, все повече хора ще се приобщаватт към икономиката на Доброто с нарастването на тяхната осъзнатост и тя ще стане единствената икономика.
Върху какви икономически парадигми ще бъде построена новата икономиката? Тя ще функционира въз основа на законите за търсене и предлагане на качествени стоки и услуги. На тях е стъпила всяка пазарно ориентирана национална макро-икономика с тази разлика, че е извадила от законите понятието качество (добро) и работи само с количествени показатели.
Всеки участник в икономиката на Доброто ще допринася най-голяма полза за себе си като работи качествено и ефективно за другите, за Цялото. В момента, в който започне да задържа средства или намали интензивността и качеството на работата си, ще намалее и потока от енергия към него. Същия принцип откриваме и в човешкото тяло. Когато един мускул работи, притока от кръв към него се увеличава. Необходимо е само да приложим този модел на практика в нашето общество и да изградим заедно икономиката на Доброто.
Основният закон в икономиката гласи: “Търсенето определя предлагането” т.е. потребностите на хората от стоки и услуги обуславят необходимостта те да бъдат произведени и доставени на пазара.
Фиг.1
Съществува (фиг.1) правопропорционална зависимост между качеството на продукта и неговата цена – по-високо качество -> по-висока цена. Понастоящем, за продукти с по-ниско качество потребителите са склонни да заплащат по-високи цени от пазарните, докато за продукти с високо качество, цените, които потребителите са склонни да платят са по-ниски от пазарните. Затова реалната крива на цените на предлаганите стоки е ACB1. Така производителите и продавачите на некачествени стоки реализират огромни печалби, а за качествените стоки трудно се намира пазар.
Какво разбираме под понятието качество? Качеството е съдържанието, което е вложено в формата на продукта – вида на материалите, сръчността и уменията на производителя, степента, до която продукта удовлетворява потребностите на хората. Когато говорим за качество, трябва да вложим в това понятие и една невидима съставка, която обаче е от първостепенно значение при ръчно изработените продукти – вибрацията на човека, или както казваме, неговата душа.
Чрез научен експеримент е установено, че енергията, която изтича от нас се запечатва върху материални носители и може да бъде разчетена впоследствие. Не случайно, когато искаме да кажем за някой, че е сръчен в занаята употребяваме прилагателното добър майстор, т.е майстор, който върши работата си с любов. В европейските страни, стоките, които са изработени ръчно струват по-скъпо от фабрично изработените.
фиг.2
В икономиката на Доброто, като следствие на по-високото съзнание на участниците в нея, търсенето на продукти с по-високо качество ще се увеличи, за сметка на тези с по-ниско качество. Така производството на некачествени продукти ще намалее, докато се преустанови напълно. Кривата CA1(фиг.2) описва цените на предлаганите стоки според качеството им.
Какъв ще бъде резултата от предлагането на все по-качествени продукти на пазара?.
фиг.3
Тъй като за производството на един качествен продукт е необходимо повече време, то ще се редуцира количеството на предлаганите продукти. (фиг.3) Вместо да се произвеждат огромни количества некачествени стоки, ще се произвеждат по-малко на брой, но по-качествени. Така и наличните природни ресурси ще се използват по-ефективно Ще се цени не формата, а съдържанието на стоката. Търсенето на качествени стоки ще е устойчиво. Цената ще бъде фактор, който ще регулира съотношението количество/качество на предлаганите стоки, според ресурсите и възможностите на икономиката на Доброто.
фиг.4
Съществува обратнопропорционална зависимост между количеството на един продукт и цената, която сме склонни да платим за него (фиг.4). Като следствие, колкото повече единици еднотипна стока има на пазара, толкова повече цената й намалява. Това ще обуслови производството на стоки с уникални характеристики, които най-точно да отговарят на потребностите на всеки човек. Този факт отново води до производството на по-качествени стоки. Така кръга качество-количество-цена-качество ще се затвори.
В настоящия момент цената (печалбата за производителя и икономията за потребителя) е основният движещ мотив на икономическият живот. В резултат имаме намаляване качеството на продуктите за сметка на увеличаване на тяхното количество (и създаване на изкуствено високо потребление, което не съответства на реални човешки потребности) и като следствие намаляване на цените на стоките и услугите.
В икономиката на Доброто ще имаме увеличаване на качеството на продуктите и редуциране на количеството им до това на нормалните човешките потребности и като следствие ще се наблюдава плавно покачване на цените на качествените продукти. То ще бъде естествено следствие на увеличените доходи на участниците в икономическият живот, нарастването на паричната маса в обръщение и търсенето на все по-качествени стоки. Намаляването на количеството стоки произвеждани от един човек, за сметка на тяхното качество ще доведе до увеличаване на трудовата заетост и намаляването на безработицата.
Христос -нов начин на мислене.
Отново съм отворила моята мъдра книга-Библията.Потапям се в потока от напътствия.
Чета посланието на апостол Павел към Филипяните. Във втора глава той казва:
"5.Мислете по същия начин, по който мислеше Христос Исус, 6. който макар че съществуваше в Божия образ, не помисли да заграбва нещо, а именно, да бъде равен на Бога."
Чета посланието на апостол Павел към Филипяните. Във втора глава той казва:
"5.Мислете по същия начин, по който мислеше Христос Исус, 6. който макар че съществуваше в Божия образ, не помисли да заграбва нещо, а именно, да бъде равен на Бога."
Това ме накара да се замисля за христовия начин на мислене.В следващи стихове чета:
"13 Защото заради това, което му е угодно, Бог действа във вас, та вие и да искате, и да действате. 14 Вършете всичко без недоволство и спорове, 15 за да бъдете безукорни и невинни, деца на Бога, които са без петно сред едно опако и извратено поколение, сред което сияете като светила в света,"
Вярващите , трябва да се различават от останалите хора.Образно , те са като светила.Делата са отражение на нашето мислене.По плодовете се познават добрите дървета.Ето какво казва още Павел в четвърта глава:
"И накрая, братя, мислете за това, което е истинно, което заслужава сериозно внимание, което е праведно, което е целомъдрено, което е достойно за обич, за което се говори добре, което е добродетелно и което заслужава похвала."
Този начин на мислене е коренно различен от светския .Когато гледам и слушам какво се говори , ми става ясно чий дух присъства около мен.
Оплакваческа нагласа , злоба , завист , алчност....Няма да продължавам.Вместо това Павел предлага друго:
"Не искам да кажа, че съм в нужда, защото се научих да съм доволен при всякакви обстоятелства. 12 Знам какво е да имаш малко, знам и какво е да имаш предостатъчно. Научих тайната как да бъда доволен във всяко нещо и при всякакви обстоятелства — как да живея в ситост и как да гладувам, как да живея в изобилие и как да понасям лишение. 13 За всичко имам сили благодарение на онзи, който ми дава сила."
Да и аз съм се убедила в истинноста на думите му.Твърдо мога да кажа че за всичко имам сила , благодарение на силата , която Бог Йехова ми дава.Неговия Святи Дух е тази мощна сила.
Когато един вярващ християнин се моли и иска тази сила , той се отваря за нея.Божията благодат е един непрекъснат поток.Той тече и е достижим за всеки вярващ.Нашето мислене е проводника , който ще ни захрани.Нашия ум е като антената , която да настроим на правилната честота на излъчване.Христовия ум!!!Това изисква обаче усилия от наша страна.
Редовното четене на Божието слово е част от духовното хранене.То ми помага да държа на фокус напътствията и стандартите , които ми помагат да формирам и прилагам на практика новия начин на мислене.
Да се сещаме за Исус само по празници е недобре.Редовното изследване на неговия живот е наше задължение ,като негови последователи.Осмислянето и подражанието ще ни направят истински християни.
Ще завърша с думите на Павел:
20 И на нашия Бог и Баща нека бъде слава за вечни времена. Амин.
неделя, 14 декември 2014 г.
Да се пазим от духа на света
Едни от аспектите на светския дух са гордостта и завистта.Светски дух, завист и гордост съществували и сред някои от ранните християни. (Яков 4:4–6) Яков нарекъл някои от тях „прелюбодейци“, защото били приятели на света и така се били провинили в духовно прелюбодейство. Несъмнено ние не искаме нашата нагласа, реч и действия да станат светски, защото това би ни направило врагове на Бога. Неговото Слово ни показва, че „склонността да се завижда“ например е част от лошата нагласа, или ‘дух’, в грешните хора. (Битие 8:21; Числа 16:1–3; Псалм 106:16, 17; Еклисиаст 4:4) Затова ако съзнаваме, че трябва да се борим със завист, гордост или друга лоша нагласа, трябва да търсим божията помощ чрез светия дух.
Защо Яков нарича „грешни“ хора, които твърдят, че вярват в Бога? Защото те носели вината за „боеве“ и убийствена омраза — нагласа, която не е приемлива за християните. (Тит 3:3) Техните ‘ръце’, изпълнени с лоши дела, изисквали да бъдат очистени. Те също така имали нужда да очистят „сърцата“ си, седалището на техните подбуди. (Матей 15:18, 19) Тези „колебливи“ хора се клатушкали между приятелството с Бога и приятелството със света. Предупредени от техния лош пример, нека проявяваме непрекъсната бдителност, та такива неща да не доведат до крах нашата вяра. — Римляни 7:18–20.
.Амбициозноста е още един аспект от светския дух.
Защо Яков нарича „грешни“ хора, които твърдят, че вярват в Бога? Защото те носели вината за „боеве“ и убийствена омраза — нагласа, която не е приемлива за християните. (Тит 3:3) Техните ‘ръце’, изпълнени с лоши дела, изисквали да бъдат очистени. Те също така имали нужда да очистят „сърцата“ си, седалището на техните подбуди. (Матей 15:18, 19) Тези „колебливи“ хора се клатушкали между приятелството с Бога и приятелството със света. Предупредени от техния лош пример, нека проявяваме непрекъсната бдителност, та такива неща да не доведат до крах нашата вяра. — Римляни 7:18–20.
.Амбициозноста е още един аспект от светския дух.
„КАКВО лошо има в славата, богатството и властта?“ Този въпрос се задава в доклад на една религиозна организация в подзаглавието „Етични дилеми“. Там се посочват думите на Бога към Авраам: „Ще те направя голям народ; ще те благословя, и ще прославя името ти.“ (Битие 12:2)
Макар че в доклада се казва, че „амбицията не бива да вреди на околните“, в него се цитира също един известен равин от първи век, който твърдял: „Ако сам не си помогна, за да постигна успех, то кой тогава ще ми помогне?“ Заключението в доклада е: „Ако самите ние не се стремим да развием своите способности, няма кой друг да го направи.“ Какъв възглед относно проявата на амбиции трябва да имат онези, които желаят да служат на Бога? Какво точно означава да развием своите способности? Погрешно ли е да сме амбициозни? Каква е гледната точка на Библията по този въпрос?
Дали Авраам бил амбициозен?
В Библията Авраам е описан като забележителен пример на човек, който проявявал вяра. (Евреи 11:8, 17) С това, че обещал на Авраам да направи от него велик народ и да прослави името му, Бог не го насърчавал да бъде амбициозен. По този начин той просто заявил своята цел да благослови цялото човечество чрез Авраам. Тази цел била много по–възвишена от всякакви човешки стремежи. (Галатяни 3:14)
Тъй като бил предан на Бога, Авраам оставил един удобен и хубав живот в град Ур. (Битие 11:31) След време той с готовност се отказал от правото си, за да запази мира с племенника си Лот, като му предложил да се засели в най–добрата част от земята. (Битие 13:8, 9) Никъде в Библията не се посочва, че Авраам бил амбициозен човек. Напротив, качествата, поради които Йехова го обикнал като свой истински приятел, били неговата вяра, послушание и смирение. (Исаия 41:8)
Амбицията бива определяна като „силно, страстно желание за преднина, за предимство, стремеж към успех“. Древният цар Соломон притежавал всичко онова, към което се стреми един амбициозен човек — величие, слава и власт, както и несравнимо богатство. (Еклисиаст 2:3–9) Интересно е обаче, че в началото той нямал силно желание да придобие тези неща. Когато той се възкачил на престола, Бог му дал възможност да поиска от Него каквото си избере. Соломон смирено помолил Бога да му даде послушно сърце и проницателност, така че да управлява мъдро избрания Божи народ. (3 Царе 3:5–9) След като описал всичкото богатство и властта, които впоследствие придобил, Соломон заявил, че всичко е „суета и гонене на вятър“. (Еклисиаст 2:11)
Дали Соломон казал нещо за това как хората могат да постигнат най–доброто, на което са способни? В известен смисъл, да. След като описал богатия си житейски опит, той стигнал до следното заключение: „Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичко за човека.“ (Еклисиаст 12:13) Хората постигат най–доброто, на което са способни, не като се стремят към величие, богатство, слава или власт, а като вършат Божията воля.
Разбира се, няма нищо лошо в това да обичаме себе си в разумна степен. В Библията дори се съдържа заповед да обичаме ближния си както себе си. (Матей 22:39) Съвсем естествено е да искаме да имаме удобен и щастлив живот. Но Светото писание ни насърчава също да се трудим усилено, да проявяваме смирение и да бъдем скромни. (Притчи 15:33; Еклисиаст 3:13; Михей 6:8) Честните и трудолюбиви хора, на които може да се разчита, обикновено получават признание от другите, намират добра работа и печелят уважението на околните. Несъмнено е много по–добре да следваме такава линия на поведение, отколкото да се възползваме от другите за лични облаги или да се съревноваваме с тях в стремежа си към по–висока позиция.
Исус предупредил слушателите си да не избират почетни места, когато са на сватбено тържество. Той ги посъветвал да сядат на най–последните места и да изчакат домакинът да прецени дали да им даде по–хубави места. С тази притча Исус ясно подчертал следния принцип: „Всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си ще се възвиси.“ (Лука 14:7–11)
От Библията разбираме, че самонадеяните амбиции са свързани с човешкото несъвършенство. (Яков 4:5, 6) В определен момент от живота си апостол Йоан бил амбициозен. Той и брат му толкова силно желаели да имат висока позиция, че самоуверено поискали от Исус да им даде видно място в своето Царство. (Марко 10:37) Но по–късно Йоан променил нагласата си. В своето трето послание той строго порицал Диотреф, който ‘обичал да първенствува’ сред братята. (3 Йоан 9, 10) Християните днес се вслушват в думите на Исус и стават по–смирени, в подражание на възрастния апостол Йоан, който се научил да преодолява склонността си да проявява амбиции.
Трябва да отбележим обаче, че дарбите, способностите, добрите дела и усилния труд сами по себе си не са гаранция за това, че човек ще получи признание от околните. Понякога другите хора оценяват тези неща, а понякога — не. (Притчи 22:29; Еклисиаст 10:7) Има случаи, в които не толкова способни хора получават власт, докато тези с по–добри умения не се радват на признание от околните. В този несъвършен свят не винаги онези, които имат висока позиция и власт, са най–способните личности.
За истинските християни няма съмнение какъв възглед трябва да имат относно амбициите. Тяхната обучена от Библията съвест им помага да отхвърлят склонността да бъдат амбициозни. Те се опитват да дават всичко от себе си при всякакви обстоятелства, като така отдават слава на Бога и оставят нещата в неговите ръце. (1 Коринтяни 10:31) Християните се стремят да постигнат най–доброто, на което са способни, като се боят от Бога и спазват неговите заповеди.
неделя, 23 ноември 2014 г.
събота, 22 ноември 2014 г.
Точността на Стария Завет.
Как Еврейските писания като част от вдъхновеното Слово на Бога били преписвани и запазени по отношение на точността на текста и как са стигнали до нас днес.
ЗАПИСВАНЕТО на ‘думите на Йехова’ може да бъде оприличено на събирането на водите на истината в един забележителен водоем от вдъхновени писания. Колко признателни трябва да бъдем, че през целия период, през който предавал тези съобщения от небето, Йехова направил така, че тези „води“ да бъдат събрани в един неизчерпаем източник на носеща живот информация! Други съкровища от миналото, като например царски корони, ценности, предавани по наследство, както и паметници, издигнати от и за различни хора, губят блясъка си, похабяват се или се срутват с течение на времето, но подобните на съкровище думи на нашия Бог ще останат завинаги. (Иса. 40:8, НС) Възниква обаче въпросът дали тези води на истината не са били замърсени след като са били събрани във водоема. Дали те са останали чисти? Дали тези истини са предадени вярно от текстовете на езиците на оригинала, така че да може да се разчита на информацията, която е на разположение на хората, говорещи всякакви езици по земята днес? Ще бъде вълнуващо да изследваме тази част от фигуративния водоем, позната като еврейския текст, като обърнем внимание на това колко усилия са били полагани да се запази точността му, както и прекрасните мерки, които били взети, за да може тази информация да бъде предадена и да остане на разположение на хората от всички народи посредством различни преводи.
Оригиналните ръкописи били записани на еврейски и арамейски език от хора, които служели като секретари на Бога. Първият от тях бил Моисей, който започнал да пише през 1513 г. пр.н.е., а последните книги били завършени малко след 443 г. пр.н.е. Доколкото е известно днес, вече не съществува нито един от оригиналните ръкописи на тези книги. Още от самото начало обаче било обръщано голямо внимание на запазването на вдъхновените писания, като това включвало правенето на одобрени преписи от тях. През около 642 г. пр.н.е., по времето на цар Йосия, „книгата на закона“ на Моисей, вероятно оригиналът, била открита прибрана на съхранение в дома на Йехова. Това означавало, че дотогава тя била пазена вярно вече 871 години. За един от писателите на Библията, Йеремия, това откритие било толкова значимо, че той записал разказа за това събитие в 4 Царе 22:8–10, а около 460 г. пр.н.е. Ездра отново споменал същия случай. (2 Лет. 34:14–18) Ездра се интересувал от такива събития, тъй като бил „книжник вещ в Моисеевия закон, който Господ, Израилевият Бог, бе дал“. (Езд. 7:6) Несъмнено Ездра имал достъп и до други свитъци от Еврейските писания, които били написани дотогава, като сред тях може и да е имало някои от оригиналите на вдъхновените писания. Всъщност дори изглежда, че по времето, в което живял, Ездра бил пазителят на божествените писания. (Неем. 8:1, 2)
ПЕРИОДЪТ НА РЪКОПИСНИТЕ ПРЕПИСИ
От времето на Ездра нататък имало голяма нужда от преписи на Еврейските писания. Не всички юдеи се върнали в Йерусалим и Палестина при възстановяването, което настанало през 537 г. пр.н.е., или след това. Хиляди останали във Вавилон, а други се преместили на различни места, за да търгуват или поради други причини и вследствие на това юдеи имало в повечето от големите търговски центрове на древния свят. Много юдеи пътували ежегодно до Йерусалим за различните празници в храма и там участвали в поклонението, а в него се използвал библейският еврейски език. По времето на Ездра юдеите в тези многобройни далечни страни използвали места за събиране, наричани синагоги, и там Еврейските писания били четени публично и обсъждани. Поради това, че местата за поклонение били много и разпръснати, преписвачите трябвало да осигуряват по–голям брой ръкописи.
Обикновено в тези синагоги имало стая за складиране на книги и вещи, наричана гениза. Юдеите периодично прибирали в генизата излезли от употреба ръкописи, които били вече скъсани или стари и износени, и ги заменяли с нови, които да бъдат използвани в синагогата. От време на време нещата, събрани в генизата, били тържествено заравяни в земята, за да се запази от възможно оскверняване текстът, съдържащ святото име на Йехова. По този начин през вековете излезли от употреба хиляди стари библейски ръкописи на еврейски. Това обаче не сполетяло богато снабдената гениза на синагогата в стария град Кайро, вероятно защото тя била зазидана и забравена до средата на деветнайсети век. През 1890 г., при ремонт на синагогата, вещите от генизата били изследвани отново и скъпоценното ѝ съдържание постепенно било разпродадено или дадено като дарение. Оттам някои доста цялостни ръкописи и хиляди фрагменти (за някои се смята, че датират от шести век) са успели да стигнат до университетската библиотека в Кембридж и до други библиотеки в Европа и в Америка.
Днес в множество различни библиотеки по света са били преброени и описани в каталози може би над шест хиляди ръкописа на целите Еврейски писания или на части от тях. До неотдавна не бяха налице такива ръкописи (с изключение на някои фрагменти), които да датират от преди десети век. През 1947 г. близо до Мъртво море беше открит свитък на книгата на пророк Исаия. А в годините след това, в пещерите покрай Мъртво море бяха намерени още безценни свитъци от Еврейските писания, едно наистина богато съкровище от ръкописи, останало скрито в продължение на почти 1900 години. Специалистите изчисляват, че някои от тях са били преписвани през последните няколко века пр.н.е. Като се изследват и сравняват тези близо шест хиляди ръкописа на Еврейските писания, се получава добра основа за установяването на точното съдържание на еврейския текст и се вижда колко достоверно е бил предаден той.
Древните писари и Божието слово
ЕВРЕЙСКИТЕ ПИСАНИЯ били завършени в края на пети век пр.н.е. През вековете след това еврейски книжници, особено соферимите, а по–късно и масоретите, се стараели да запазят еврейския текст. Но най–древните части на Библията са от дните на Моисей и Исус Навиев, които живели хиляда години преди соферимите. Материалът, върху който бил писан текстът, бил нетраен, така че свитъците навярно били преписвани многократно. Какво знаем за дейността на писарите в този ранен период? Дали в древния Израил имало умели преписвачи?
Най–старите ръкописи от Библията, съществуващи днес, са части от свитъците от Мъртво море, някои от които са от трети и втори век пр.н.е. Професор Алан Милърд, специалист по езиците и археологията на Близкия изток, казва: „Няма на разположение по–стари преписи от която и да било част на Библията, но от културата на съседните народи можем да разберем каква работа са вършели древните писари и тези знания могат да помогнат в оценяването и разбирането на еврейския текст и неговата история.“
Древните писари
В Месопотамия още преди четири хиляди години били съставяни исторически, религиозни, правни, научни и литературни текстове. Там имало много школи за писари и един от предметите, изучавани в тях, бил точно преписване на различни текстове. Съвременните учени установяват само несъществени промени във вавилонските текстове, преписвани многократно в продължение на хиляда или повече години.
Но тази професия не се срещала само в Месопотамия. В „Оксфордска енциклопедия на археологията в Близкия изток“ се казва: „Вавилонският писар от средата на второто хилядолетие пр.н.е. вероятно бил запознат със способите на работа във всеки един център на писарска дейност в Месопотамия, Сирия, Ханаан и дори Египет.“
Писарската професия била високо уважавана в Египет по времето на Моисей. Писарите непрекъснато преписвали различни литературни трудове. Това се вижда от изображенията в египетски гробници отпреди повече от четири хиляди години. В гореспоменатата енциклопедия се казва относно древните писари от този период: „През второто хилядолетие пр.н.е. те вече били преписали и събрали много произведения, описващи великите цивилизации на Месопотамия и Египет, и били установили редица правила за професионалните писари.“
Сред тези установени правила било изискването за правене на колофони, или приписки към основния текст, в които се упоменавало името на писаря и на собственика на табличката, датата, източникът, от който бил преписан текстът, броят редове и т.н. Често преписвачът добавял: „Записано и проверено според оригинала.“ Тези подробности показват, че древните писари били загрижени за точността на преписите.
Професор Милърд, цитиран по–горе, казва: „Вижда се, че става дума за преписваческа дейност, която включвала проверки и поправки, при която имало установени методи за избягване на грешки. Някои от тях, по–конкретно броенето на редове или думи, се появяват отново при масоретите през ранното Средновековие.“ Така че по времето на Моисей и Исус Навиев в Средния изток се наблягало на полагането на грижи и на точността при преписването на наличните писания.
Дали и сред израилтяните имало обучени писари? Какво разкрива самата Библия по този въпрос?
Писарите в древния Израил
Моисей израснал като част от семейството на фараона. (Изход 2:10; Деяния 7:21, 22) Според учените, занимаващи се с историята на древния Египет, образованието, което Моисей получил, включвало научаване на египетското писмо и овладяване на поне някои от уменията на писарите. В своята книга „Израил в Египет“ професор Джеймс Хофмайер пише: „Можем с основание да вярваме на библейския текст, според който Моисей притежавал умението да документира събития, да записва сведения за пътувания и да извършва други дейности, присъщи за писарите.“
В Библията са споменати и други личности в древния Израил, които имали писарски умения. Според книгата „Кембриджска история на Библията“ Моисей „назначил грамотни началници ... да записват решенията и да ръководят обществените дела“. Това заключение е основано на Второзаконие 1:15, където Моисей казва: „Взех началниците на племената ви, мъдри и познати мъже, и ги поставих началници над вас, хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзиратели на племената ви.“ Кои били тези началници?
Еврейската дума за „началник“ се среща неведнъж в библейски текстове, свързани с времето на Моисей и Исус Навиев. Редица учени обясняват, че тази дума означава „секретар, който съхранява информация“, „някой, който ‘записва’ или ‘съхранява информация’“, и „длъжностно лице, което помага на съдията в секретарската работа“. Фактът, че тази еврейска дума се среща многократно, показва, че в Израил имало значителен брой такива секретари и те имали много отговорности във връзка с ръководството на народа.
Да разгледаме също задачите на свещениците в Израил. Според енциклопедия „Юдаика“ „религиозните и светските им задължения изисквали те да са грамотни“. Например Моисей заповядал на синовете на Леви: „В края на всяка седма година ... да прочиташ тоя закон пред целия Израил.“ Свещениците били пазители на официалния препис на Закона. Те давали пълномощията за правенето на още преписи и надзиравали работата по тях. (Второзаконие 17:18, 19; 31:10, 11)
Да разгледаме как бил направен първият препис на Закона. През последния месец от своя живот Моисей казал на израилтяните: „Когато минете през Йордан към земята, която Господ, твоят Бог, ти дава, постави си големи камъни, измажи ги с вар, и напиши на тях всичките думи на тоя закон.“ (Второзаконие 27:1–4) След унищожението на градовете Йерихон и Гай израилтяните се събрали при планината Гевал, разположена в средата на Обетованата земя. На това място Исус Навиев написал върху камъните на един олтар „препис на Моисеевия закон“. (Исус Навиев 8:30–32) За такива надписи трябвало да има както писатели, така и читатели. Следователно израилтяните в древността имали необходимите познания и умения да запазват с точност свещените писания.
Точността на текста на Свещеното писание
След времето на Моисей и Исус Навиев били написани много други свитъци на еврейски език и от тях били правени преписи на ръка. Когато те остарявали или били унищожавани от влагата или плесента, трябвало да бъдат заменяни. Така дейността по преписването продължила векове наред.
Въпреки старанията на преписвачите на Библията, било неизбежно в текста да се промъкнат някои грешки. Но дали грешките на преписвачите променили значително текста на Библията? Не. Като цяло тези грешки били незначителни и не са се отразили на точността на целия текст на Библията, както се вижда при сравняването му с древни ръкописи.
За християните начинът, по който Исус Христос гледал на първите книги на Библията, е доказателство за точността на текста на Свещеното писание. Изказвания като „Не сте ли чели в книгата на Моисей?“ и „Моисей не ви ли даде Закона?“ показват, че Исус смятал за достоверни направените на ръка преписи, които били на разположение, когато той бил на земята. (Марко 12:26; Йоан 7:19) Освен това следните думи на Исус свидетелстват за точността в целите Еврейски писания: „Всичките неща, записани за мене в Закона на Моисей, в книгите на пророците и в Псалмите, трябва да бъдат изпълнени.“ (Лука 24:44)
Следователно имаме основания да бъдем уверени, че текстът на Свещените писания, който е стигнал до нас от древността, е точен. Това е доказателство за истинността на думите, които пророк Исаия бил вдъхновен да напише: „Тревата съхне, цветът вехне, но словото на нашия Бог ще остане до века.“ (Исаия 40:8)
сряда, 19 ноември 2014 г.
Дейвид Уилкерсън: Провизиите на нашия Баща
Дейвид Уилкерсън: Провизиите на нашия Баща: Никога през живота си не бях говорил на толкова уплашени хора, колкото през последните 3 месеца. Америка е очевидно уплашена. Строители, х...
Юношеството предизвикателство за родителите.
ПРЕДСТАВИ си, че пътуваш от тропически остров към Северния полярен кръг. Щом излезеш от самолета, усещаш, че навън е много студено. Можеш ли да се приспособиш към този климат? Да, можеш, но ще е необходимо да направиш някои промени.
Когато детето ти е станало юноша, ти си се оказал в подобна ситуация. Сякаш за една нощ „климатът“ се е променил. Момчето, което преди не се е отделяло от тебе, сега предпочита да е заедно с връстниците си. Момичето, което доскоро с нетърпение е чакало да ти разкаже как е минал денят ѝ, сега отговаря едносрично.
— Как беше на училище? — питаш ти.
— Добре — отговаря тя.
Мълчание.
— За какво мислиш? — питаш ти.
— За нищо — отговаря тя.
Пак мълчание.
Какво се е случило? В книгата „Как да разбереш мисленето на тийнейджърите“ се казва: „Сякаш [доскоро] си бил допуснат зад сцената на живота на детето си, а сега най–доброто, на което можеш да се надяваш, е да седиш в публиката, като вероятно мястото ти дори няма да е много добро.“
Трябва ли да се предадеш само защото отношенията ви са охладнели? Съвсем не! Ти можеш да останеш близък с детето си по време на юношеството. Първо обаче трябва да разбереш какво се случва по време на този изумителен, но понякога бурен етап от развитието на детето.
От детство към съзряване
Учените преди мислиха, че на 5–годишна възраст мозъкът на детето е почти напълно развит. Те вече смятат, че след тази възраст големината на мозъка не се променя значително за разлика от начина, по който той функционира. Когато навлязат в пубертета, при децата настъпва рязка хормонална промяна, която се отразява на мисленето им. Например за малките децата нещата обикновено са или черни, или бели, докато юношите мислят абстрактно, виждайки каква е същността на даден въпрос. (1 Коринтяни 13:11) Те придобиват определени убеждения и не се притесняват да говорят за тях.
Паоло от Италия забелязал същата промяна, когато неговият син станал юноша. Той казва: „Когато гледам сина си, сякаш виждам млад мъж, а не момче. И не става въпрос само за промените във физическо отношение. От всичко най–силно впечатление ми прави начинът му на мислене. Той не се страхува да изразява мнението си и да го отстоява.“
Забелязал ли си подобна промяна в своето дете? Може би, когато е било малко, то е изпълнявало всичко, което си му казвал. Когато е искало обяснение, е било достатъчно да му кажеш „Защото аз казвам така!“. Но като юноша, то иска да знае какви са причините за думите ти и дори може да оспорва ценностите, според които живее семейството. Това поведение понякога изглежда като бунт.
Недей обаче да мислиш, че детето ти иска да отхвърли ценностите ти. Може би то просто се опитва да направи твоите ценности свои и да живее според тях. Представи си, че се преместваш в ново жилище и вземаш и мебелите си. Ще ти бъде ли лесно да намериш място за всяка мебел? Вероятно не. Едно обаче е сигурно — не би изхвърлил вещ, която е ценна за тебе.
Детето ти е изправено пред подобна ситуация, докато се подготвя за времето, когато „ще остави баща си и майка си“. (Битие 2:24) Вярно е, че този ден може да е далече, тъй като детето ти още не е пораснало. В известен смисъл обаче то вече „си приготвя багажа“. По време на юношеските си години то изследва ценностите, на които е било учено, и решава кои ще запази, когато порасне.
Самата идея, че детето ти трябва да взема подобни решения, може да те плаши. Можеш да си сигурен обаче, че когато порасне, детето ти ще запази единствено ценностите, които са важни за него. Затова, докато е юноша и живее у дома, детето ти трябва да изследва старателно принципите, според които ще живее. (Деяния 17:11)
В действителност това ще е от полза за детето ти. Все пак, ако възприеме твоите стандарти, без да ги поставя под съмнение, по–късно то наивно ще приема стандартите и на други хора. (Изход 23:2) Библията описва такъв младеж като човек, който лесно може да бъде подмамен, защото е „безумен“, което означава, че му липсват проницателност и други качества. (Притчи 7:7) Младеж, който не е убеден във вярванията си, може да бъде ‘подхвърлян сякаш от вълни и носен насам–натам от всеки вятър на учение, чрез човешка измама’. (Ефесяни 4:14)
Как можеш да помогнеш на детето си да не изпадне в подобно положение? Увери се, че то разполага със следните три неща:
1. СПОСОБНОСТИ ЗА РАЗБИРАНЕ
Апостол Павел писал, че „зрелите хора ... са обучили своите способности за разбиране, така че да различават кое е правилно и кое е погрешно“. (Евреи 5:14) Може обаче да си кажеш: „Още преди години научих детето си да различава правилното от погрешното.“ Несъмнено тогава това обучение му е било от полза и го е подготвило за следващия етап от развитието му. (2 Тимотей 3:14) И все пак Павел казал, че зрели хора са онези, които „са обучили своите способности за разбиране“. Малките деца придобиват познание за правилното и погрешното, докато юношите трябва ‘да бъдат напълно зрели относно способностите си за разбиране’. (1 Коринтяни 14:20; Притчи 1:4; 2:11) Като родител, не би искал детето ти сляпо да изпълнява заповеди, но да използва способностите си за разбиране. (Римляни 12:1, 2) Как можеш да му помогнеш в това отношение?
Един начин е, като го оставиш да изразява мнението си. Не го прекъсвай и полагай усилия да не реагираш прекалено остро дори ако каже нещо, което не искаш да чуеш. В Библията се казва: „Нека всеки човек бъде бърз да слуша, а бавен да говори.“ (Яков 1:19; Притчи 18:13) Освен това Исус казал: „От изобилието на сърцето говори устата.“ (Матей 12:34) Ако слушаш внимателно, ще можеш да разбереш какво в действителност тревожи детето ти.
Когато говориш, се опитай да използваш въпроси вместо резки изказвания. Исус понякога задавал въпроса „Какво мислите за това?“, за да накара не само учениците си, но и онези, които били упорити, да изразят мнението си. (Матей 21:23, 28) Може да постъпваш по подобен начин с детето си дори когато не сте на едно и също мнение. Например:
Ако детето ти каже: „Не съм сигурен, че Бог съществува.“
Вместо да отговориш: „Не сме те учили така. Разбира се, че вярваш в Бога!“
Би могъл да кажеш: „Защо мислиш така?“
Защо да подтикваш детето си да се изказва? Защото въпреки че чуваш какво казва детето ти, трябва също да разбереш какво мисли. (Притчи 20:5) Проблемът може да е свързан по–скоро с Божиите стандарти, отколкото със съществуването на Бога.
Възможно е младеж, който изпитва натиск да наруши Божиите закони за морала, да се опита да оправдае подобно поведение, като реши да не вярва в Бога. (Псалм 14:1) Той може да си мисли: „Ако Бог не съществува, тогава не се налага да живея според библейските стандарти.“
В случай че детето ти мисли по такъв начин, може би ще е необходимо да си зададе въпроса „Вярвам ли, че Божиите стандарти са за мое добро?“. (Исаия 48:17, 18) Ако то е убедено, че те са за негово добро, помогни му да разбере, че си заслужава да живее според тях. (Галатяни 5:1)
Ако детето ти каже: „Тази религия може да е ваша, но това не означава, че трябва да е и моя.“
Вместо да отговориш: „Това е нашата религия. Ти си наше дете и ще вярваш в онова, в което ние ти кажем!“
Би могъл да кажеш: „Тези думи са доста силни. Щом отхвърляш моите вярвания, навярно знаеш с какво да ги замениш. Какви са твоите вярвания? Според тебе кой е правилният стандарт на поведение?“
Защо да подтикваш детето си да се изказва? Защото, когато разсъждаваш заедно с него, му помагаш да изследва начина си на мислене. Детето ти може да се изненада, като разбере, че вярванията му са същите като твоите и че проблемът в действителност е съвсем различен.
Например детето ти може би не знае как точно да обяснява вярванията си на другите. (Колосяни 4:6; 1 Петър 3:15) Или е възможно да харесва някого от противоположния пол, който не споделя вярванията му. Ако разбереш какъв е проблемът, ще можеш да помогнеш и на детето си да го осъзнае. Колкото повече използва способностите си за разбиране, толкова по–подготвено ще бъде то за живота си в бъдеще.
2. РЪКОВОДСТВО ОТ ВЪЗРАСТЕН
Днес в някои страни почти няма следа от проблемите и стреса, които според някои психолози трябва да се очакват в юношеските години. Учените са установили, че младежите в тези общества отрано се вписват сред по–възрастните. Те работят и общуват с възрастни и получават същите отговорности като възрастните. В такива общества изрази, като например „младежка култура“, „малолетни престъпници“ и дори „юношество“ не съществуват.
Помисли обаче за младежите в много страни, които учат в претъпкани училища, където единственото смислено общуване, което могат да имат, е с други младежи. Когато се приберат вкъщи, там няма никого. Родителите им са на работа, а роднините им живеят надалече. Хората, с които им е най–лесно да общуват, са техните връстници. Разбираш ли каква е опасността? Проблемът не е просто, че могат да попаднат в лоша среда. Учените са открили, че дори образцовите младежи са склонни да действат безотговорно, ако не общуват с по–възрастни.
В древния Израил нямало разделение между младежите и възрастните. Например в Библията се казва, че Озия станал цар на Юда, когато бил на юношеска възраст. Какво му помогнало да се справи с тази нелека отговорност? Очевидно поне до известна степен от помощ му било влиянието на Захария, за когото в Библията пише, че учил Озия да се бои от истинския Бог. (2 Летописи 26:5)
А твоето дете има ли един или повече възрастни наставници, които споделят вярванията ти? Не ревнувай от приятелството между детето ти и такива хора. Те могат да ти помогнат да го научиш да постъпва правилно. Една библейска притча гласи: „Който ходи с мъдрите, ще стане мъдър.“ (Притчи 13:20)
3. ЧУВСТВО ЗА ОТГОВОРНОСТ
В някои страни законът забранява младежите да работят над определен брой часове седмично или да извършват дадена работа. Подобни ограничения са били измислени, с цел децата да бъдат защитени от лоши трудови условия, и са резултат от индустриалната революция през XVIII и XIX век.
Макар че законите за детския труд служат, за да предпазват младежите от опасност и злоупотреба, някои специалисти са на мнението, че заради тези ограничения те не се учат да бъдат отговорни. Според книгата „Как да избягаш от безкрайното юношество“ в резултат на това много младежи „смятат, че имат правото да получават нещата, които им се предлагат, без да е необходимо да полагат усилия, за да ги заслужат“. Авторите на книгата отбелязват, че поведението на тези младежи „изглежда като естествен резултат от живота в свят, целящ по–скоро да ги забавлява, отколкото да изисква нещо от тях“.
От друга страна, Библията говори за младежи, които от ранна възраст поемали отговорности. Обърни внимание на примера на Тимотей, който вероятно бил юноша, когато се запознал с апостол Павел — човек, оказал голямо влияние на живота му. След време Павел казал на Тимотей ‘да разпали като огън Божия дар, който приел’, тоест да вложи сърцето и силите си в поверената му задача. (2 Тимотей 1:6) Може би когато бил на около 20 години, Тимотей напуснал дома си и започнал да пътува заедно с Павел, като му помагал в укрепването на събратята им и в сформирането на сборове. След като си сътрудничил с Тимотей за около 10 години, Павел могъл да каже следното на християните във Филипи: „При мене няма никой друг като него, някой, който да е искрено загрижен за вас.“ (Филипяни 2:20)
Младежите често имат силното желание да поемат отговорности особено когато става въпрос за смислена работа в полза на другите. По този начин те не само се подготвят да бъдат отговорни личности в бъдеще, но и още сега могат да дават най–доброто от себе си.
Как да се приспособиш към новия „климат“
Както беше споменато в началото на тази статия, ако си родител на дете в юношеска възраст, навярно усещаш, че „климатът“ на взаимоотношенията ви се е променил. Бъди сигурен, че можеш да се приспособиш, точно както си правил през предишните етапи от развитието на детето си.
Гледай на годините, през които детето ти е юноша, като на възможност (1) да му помогнеш да развие способностите си за разбиране, (2) да му осигуриш възрастен наставник и (3) да го научиш да поема отговорност. Така ще подготвиш детето си за предстоящия му живот.
Когато детето ти е станало юноша, ти си се оказал в подобна ситуация. Сякаш за една нощ „климатът“ се е променил. Момчето, което преди не се е отделяло от тебе, сега предпочита да е заедно с връстниците си. Момичето, което доскоро с нетърпение е чакало да ти разкаже как е минал денят ѝ, сега отговаря едносрично.
— Как беше на училище? — питаш ти.
— Добре — отговаря тя.
Мълчание.
— За какво мислиш? — питаш ти.
— За нищо — отговаря тя.
Пак мълчание.
Какво се е случило? В книгата „Как да разбереш мисленето на тийнейджърите“ се казва: „Сякаш [доскоро] си бил допуснат зад сцената на живота на детето си, а сега най–доброто, на което можеш да се надяваш, е да седиш в публиката, като вероятно мястото ти дори няма да е много добро.“
Трябва ли да се предадеш само защото отношенията ви са охладнели? Съвсем не! Ти можеш да останеш близък с детето си по време на юношеството. Първо обаче трябва да разбереш какво се случва по време на този изумителен, но понякога бурен етап от развитието на детето.
От детство към съзряване
Учените преди мислиха, че на 5–годишна възраст мозъкът на детето е почти напълно развит. Те вече смятат, че след тази възраст големината на мозъка не се променя значително за разлика от начина, по който той функционира. Когато навлязат в пубертета, при децата настъпва рязка хормонална промяна, която се отразява на мисленето им. Например за малките децата нещата обикновено са или черни, или бели, докато юношите мислят абстрактно, виждайки каква е същността на даден въпрос. (1 Коринтяни 13:11) Те придобиват определени убеждения и не се притесняват да говорят за тях.
Паоло от Италия забелязал същата промяна, когато неговият син станал юноша. Той казва: „Когато гледам сина си, сякаш виждам млад мъж, а не момче. И не става въпрос само за промените във физическо отношение. От всичко най–силно впечатление ми прави начинът му на мислене. Той не се страхува да изразява мнението си и да го отстоява.“
Забелязал ли си подобна промяна в своето дете? Може би, когато е било малко, то е изпълнявало всичко, което си му казвал. Когато е искало обяснение, е било достатъчно да му кажеш „Защото аз казвам така!“. Но като юноша, то иска да знае какви са причините за думите ти и дори може да оспорва ценностите, според които живее семейството. Това поведение понякога изглежда като бунт.
Недей обаче да мислиш, че детето ти иска да отхвърли ценностите ти. Може би то просто се опитва да направи твоите ценности свои и да живее според тях. Представи си, че се преместваш в ново жилище и вземаш и мебелите си. Ще ти бъде ли лесно да намериш място за всяка мебел? Вероятно не. Едно обаче е сигурно — не би изхвърлил вещ, която е ценна за тебе.
Детето ти е изправено пред подобна ситуация, докато се подготвя за времето, когато „ще остави баща си и майка си“. (Битие 2:24) Вярно е, че този ден може да е далече, тъй като детето ти още не е пораснало. В известен смисъл обаче то вече „си приготвя багажа“. По време на юношеските си години то изследва ценностите, на които е било учено, и решава кои ще запази, когато порасне.
Самата идея, че детето ти трябва да взема подобни решения, може да те плаши. Можеш да си сигурен обаче, че когато порасне, детето ти ще запази единствено ценностите, които са важни за него. Затова, докато е юноша и живее у дома, детето ти трябва да изследва старателно принципите, според които ще живее. (Деяния 17:11)
В действителност това ще е от полза за детето ти. Все пак, ако възприеме твоите стандарти, без да ги поставя под съмнение, по–късно то наивно ще приема стандартите и на други хора. (Изход 23:2) Библията описва такъв младеж като човек, който лесно може да бъде подмамен, защото е „безумен“, което означава, че му липсват проницателност и други качества. (Притчи 7:7) Младеж, който не е убеден във вярванията си, може да бъде ‘подхвърлян сякаш от вълни и носен насам–натам от всеки вятър на учение, чрез човешка измама’. (Ефесяни 4:14)
Как можеш да помогнеш на детето си да не изпадне в подобно положение? Увери се, че то разполага със следните три неща:
1. СПОСОБНОСТИ ЗА РАЗБИРАНЕ
Апостол Павел писал, че „зрелите хора ... са обучили своите способности за разбиране, така че да различават кое е правилно и кое е погрешно“. (Евреи 5:14) Може обаче да си кажеш: „Още преди години научих детето си да различава правилното от погрешното.“ Несъмнено тогава това обучение му е било от полза и го е подготвило за следващия етап от развитието му. (2 Тимотей 3:14) И все пак Павел казал, че зрели хора са онези, които „са обучили своите способности за разбиране“. Малките деца придобиват познание за правилното и погрешното, докато юношите трябва ‘да бъдат напълно зрели относно способностите си за разбиране’. (1 Коринтяни 14:20; Притчи 1:4; 2:11) Като родител, не би искал детето ти сляпо да изпълнява заповеди, но да използва способностите си за разбиране. (Римляни 12:1, 2) Как можеш да му помогнеш в това отношение?
Един начин е, като го оставиш да изразява мнението си. Не го прекъсвай и полагай усилия да не реагираш прекалено остро дори ако каже нещо, което не искаш да чуеш. В Библията се казва: „Нека всеки човек бъде бърз да слуша, а бавен да говори.“ (Яков 1:19; Притчи 18:13) Освен това Исус казал: „От изобилието на сърцето говори устата.“ (Матей 12:34) Ако слушаш внимателно, ще можеш да разбереш какво в действителност тревожи детето ти.
Когато говориш, се опитай да използваш въпроси вместо резки изказвания. Исус понякога задавал въпроса „Какво мислите за това?“, за да накара не само учениците си, но и онези, които били упорити, да изразят мнението си. (Матей 21:23, 28) Може да постъпваш по подобен начин с детето си дори когато не сте на едно и също мнение. Например:
Ако детето ти каже: „Не съм сигурен, че Бог съществува.“
Вместо да отговориш: „Не сме те учили така. Разбира се, че вярваш в Бога!“
Би могъл да кажеш: „Защо мислиш така?“
Защо да подтикваш детето си да се изказва? Защото въпреки че чуваш какво казва детето ти, трябва също да разбереш какво мисли. (Притчи 20:5) Проблемът може да е свързан по–скоро с Божиите стандарти, отколкото със съществуването на Бога.
Възможно е младеж, който изпитва натиск да наруши Божиите закони за морала, да се опита да оправдае подобно поведение, като реши да не вярва в Бога. (Псалм 14:1) Той може да си мисли: „Ако Бог не съществува, тогава не се налага да живея според библейските стандарти.“
В случай че детето ти мисли по такъв начин, може би ще е необходимо да си зададе въпроса „Вярвам ли, че Божиите стандарти са за мое добро?“. (Исаия 48:17, 18) Ако то е убедено, че те са за негово добро, помогни му да разбере, че си заслужава да живее според тях. (Галатяни 5:1)
Ако детето ти каже: „Тази религия може да е ваша, но това не означава, че трябва да е и моя.“
Вместо да отговориш: „Това е нашата религия. Ти си наше дете и ще вярваш в онова, в което ние ти кажем!“
Би могъл да кажеш: „Тези думи са доста силни. Щом отхвърляш моите вярвания, навярно знаеш с какво да ги замениш. Какви са твоите вярвания? Според тебе кой е правилният стандарт на поведение?“
Защо да подтикваш детето си да се изказва? Защото, когато разсъждаваш заедно с него, му помагаш да изследва начина си на мислене. Детето ти може да се изненада, като разбере, че вярванията му са същите като твоите и че проблемът в действителност е съвсем различен.
Например детето ти може би не знае как точно да обяснява вярванията си на другите. (Колосяни 4:6; 1 Петър 3:15) Или е възможно да харесва някого от противоположния пол, който не споделя вярванията му. Ако разбереш какъв е проблемът, ще можеш да помогнеш и на детето си да го осъзнае. Колкото повече използва способностите си за разбиране, толкова по–подготвено ще бъде то за живота си в бъдеще.
2. РЪКОВОДСТВО ОТ ВЪЗРАСТЕН
Днес в някои страни почти няма следа от проблемите и стреса, които според някои психолози трябва да се очакват в юношеските години. Учените са установили, че младежите в тези общества отрано се вписват сред по–възрастните. Те работят и общуват с възрастни и получават същите отговорности като възрастните. В такива общества изрази, като например „младежка култура“, „малолетни престъпници“ и дори „юношество“ не съществуват.
Помисли обаче за младежите в много страни, които учат в претъпкани училища, където единственото смислено общуване, което могат да имат, е с други младежи. Когато се приберат вкъщи, там няма никого. Родителите им са на работа, а роднините им живеят надалече. Хората, с които им е най–лесно да общуват, са техните връстници. Разбираш ли каква е опасността? Проблемът не е просто, че могат да попаднат в лоша среда. Учените са открили, че дори образцовите младежи са склонни да действат безотговорно, ако не общуват с по–възрастни.
В древния Израил нямало разделение между младежите и възрастните. Например в Библията се казва, че Озия станал цар на Юда, когато бил на юношеска възраст. Какво му помогнало да се справи с тази нелека отговорност? Очевидно поне до известна степен от помощ му било влиянието на Захария, за когото в Библията пише, че учил Озия да се бои от истинския Бог. (2 Летописи 26:5)
А твоето дете има ли един или повече възрастни наставници, които споделят вярванията ти? Не ревнувай от приятелството между детето ти и такива хора. Те могат да ти помогнат да го научиш да постъпва правилно. Една библейска притча гласи: „Който ходи с мъдрите, ще стане мъдър.“ (Притчи 13:20)
3. ЧУВСТВО ЗА ОТГОВОРНОСТ
В някои страни законът забранява младежите да работят над определен брой часове седмично или да извършват дадена работа. Подобни ограничения са били измислени, с цел децата да бъдат защитени от лоши трудови условия, и са резултат от индустриалната революция през XVIII и XIX век.
Макар че законите за детския труд служат, за да предпазват младежите от опасност и злоупотреба, някои специалисти са на мнението, че заради тези ограничения те не се учат да бъдат отговорни. Според книгата „Как да избягаш от безкрайното юношество“ в резултат на това много младежи „смятат, че имат правото да получават нещата, които им се предлагат, без да е необходимо да полагат усилия, за да ги заслужат“. Авторите на книгата отбелязват, че поведението на тези младежи „изглежда като естествен резултат от живота в свят, целящ по–скоро да ги забавлява, отколкото да изисква нещо от тях“.
От друга страна, Библията говори за младежи, които от ранна възраст поемали отговорности. Обърни внимание на примера на Тимотей, който вероятно бил юноша, когато се запознал с апостол Павел — човек, оказал голямо влияние на живота му. След време Павел казал на Тимотей ‘да разпали като огън Божия дар, който приел’, тоест да вложи сърцето и силите си в поверената му задача. (2 Тимотей 1:6) Може би когато бил на около 20 години, Тимотей напуснал дома си и започнал да пътува заедно с Павел, като му помагал в укрепването на събратята им и в сформирането на сборове. След като си сътрудничил с Тимотей за около 10 години, Павел могъл да каже следното на християните във Филипи: „При мене няма никой друг като него, някой, който да е искрено загрижен за вас.“ (Филипяни 2:20)
Младежите често имат силното желание да поемат отговорности особено когато става въпрос за смислена работа в полза на другите. По този начин те не само се подготвят да бъдат отговорни личности в бъдеще, но и още сега могат да дават най–доброто от себе си.
Как да се приспособиш към новия „климат“
Както беше споменато в началото на тази статия, ако си родител на дете в юношеска възраст, навярно усещаш, че „климатът“ на взаимоотношенията ви се е променил. Бъди сигурен, че можеш да се приспособиш, точно както си правил през предишните етапи от развитието на детето си.
Гледай на годините, през които детето ти е юноша, като на възможност (1) да му помогнеш да развие способностите си за разбиране, (2) да му осигуриш възрастен наставник и (3) да го научиш да поема отговорност. Така ще подготвиш детето си за предстоящия му живот.
Статия от списание Пробудете се 10.11.2011-издаиие на Свидетели на Йехова
вторник, 18 ноември 2014 г.
Дали постенето те приближава до Бога?
‘Постенето е нещо, което ти помага да размишляваш задълбочено върху взаимоотношенията си с Бога и ти напомня, че материалните неща не са най–важното в живота.’ (КАТОЛИЧКА)
‘Постенето ти помага да установиш духовна връзка с Бога.’ (ЮДЕЙСКИ РАВИН)
‘В моята вяра постенето е задължение, основен начин, по който да изразя своята преданост към Бога и признателността, която изпитвам към него. Постя, защото обичам Бога.’ (ПОСЛЕДОВАТЕЛКА НА БАХАЙСКАТА ВЯРА)
ПОСТЕНЕТО е обичай, който се практикува в много религии по света, включително в будизма, индуизма, исляма, джайнизма и юдаизма. Много хора вярват, че ако се въздържат от храна за определен период от време, това ще ги приближи до Бога.
Какво казва Божието Слово, Библията, по този въпрос?
Постенето в библейски времена
В библейски времена хората постели поради различни причини, които били угодни на Бога. Някои постели, за да изразят дълбоко съжаление и разкаяние за греховете си (1 Царе 7:4–6), за да получат Божието одобрение или ръководство (Съдии 20:26–28; Лука 2:36, 37) или за да бъдат по–съсредоточени, когато размишляват (Матей 4:1, 2).
В Библията обаче се говори и за случаи, при които постенето не било угодно на Бога. Цар Саул постел, преди да потърси съвет от спиритически медиум. (Левит 20:6; 1 Царе 28:20) Зли хора, като например Йезавел или фанатиците, които замислили да убият апостол Павел, също определяли време за постене. (3 Царе 21:7–12; Деяния 23:12–14) Фарисеите били известни с обичая си да постят. (Марко 2:18) Въпреки това те били осъдени от Исус и не успели да направят добро впечатление на Бога. (Матей 6:16; Лука 18:12) По подобен начин Йехова не обърнал внимание и на постенето на някои израилтяни, които постъпвали лошо и имали погрешни подбуди. (Йеремия 14:12)
Тези примери показват, че онова, което е угодно на Бога, не е самото постене. Въпреки това много искрени служители на Бога, които постели, получили неговото одобрение. Трябва ли тогава християните да постят?
Дали постенето е задължително за християните?
Според Моисеевия закон юдеите трябвало ‘да смирят душите си’, тоест да постят, веднъж годишно в Деня на изкуплението. (Левит 16:29–31; Псалм 35:13) Това бил единственият случай, при който Йехова заповядал на хората от своя народ да постят. Юдеите, живеещи под Моисеевия закон, трябвало да спазват тази заповед. От християните обаче не се изисква да спазват Моисеевия закон. (Римляни 10:4; Колосяни 2:14)
Макар че постел според постановеното в Закона, Исус не бил познат с този обичай. Той казал на учениците си как трябвало да се държат, ако решат да постят, но никога не им нареждал да правят това. (Матей 6:16–18; 9:14) Защо тогава Исус казал, че учениците му щели да постят след смъртта му? (Матей 9:15) Това не било заповед. Думите на Исус просто показват, че при смъртта му неговите последователи щели да изпитат силна мъка и щели да изгубят желанието си да ядат.
Два библейски разказа относно някои християни от първи век, които постели, разкриват, че ако човек реши да се въздържа от храна, имайки добри подбуди, това е приемливо за Бога. (Деяния 13:2, 3; 14:23) Така че християните не са длъжни да постят. Но ако някой реши да направи това, трябва да внимава относно определени опасности.
Внимавай относно опасностите, свързани с постенето
Една опасност, която трябва да се избягва във връзка с постенето, е човек да бъде праведен в собствените си очи. Библията ни предупреждава да не проявяваме „лъжливо смирение“. (Колосяни 2:20–23) Исусовият пример за гордия фарисей, който смятал, че превъзхожда другите в морално отношение заради редовното си постене, не оставя никакво съмнение, че Бог не одобрява такава нагласа. (Лука 18:9–14)
Не би било правилно и това да разгласяваме, че постим, или да постим, понеже някой друг ни е казал да го правим. Според Матей 6:16–18 Исус поучавал, че постенето трябва да бъде нещо лично между нас и Бога и че не бива да съобщаваме за това на другите.
Никой не бива да смята, че постенето някак покрива извършените грехове. За да бъде приемливо за Бога, постенето трябва да е придружено от спазването на неговите закони. (Исаия 58:3–7) Искреното разкаяние, а не самото постене, е онова, което води до опрощаване на греховете. (Йоил 2:12, 13) Библията подчертава, че ние получаваме прошка от Йехова благодарение на неговата незаслужена милост, изразена посредством жертвата на Христос. Не е възможно да заслужим прошка с каквито и да било дела, включително и с постене. (Римляни 3:24, 27, 28; Галатяни 2:16; Ефесяни 2:8, 9)
Думите от Исаия 58:3 разкриват друга често срещана грешка. Израилтяните намеквали, че Йехова им дължал нещо в замяна на това, че постели, сякаш чрез постенето си правели някаква услуга на Бога. Те попитали: „Защо постихме, ... а Ти не виждаш? Защо смирихме душата си, а Ти не внимаваш?“ По подобен начин мнозина днес смятат, че ако постят, Бог ще извърши някои неща за тях в замяна. Нека никога не проявяваме такава неуважителна и небиблейска нагласа!
Други вярват, че е възможно да спечелят Божието одобрение, подлагайки тялото си на мъчения, например като постят или се самонараняват, или правят нещо подобно. Божието Слово осъжда този възглед, като показва, че ‘измъчването на тялото е напълно безполезно в борбата’ с погрешните желания. (Колосяни 2:20–23)
Уравновесен възглед
Постенето не е задължително, нито е нещо погрешно. При някои обстоятелства то може да бъде от полза, ако се избягват споменатите по–горе опасности. Постенето обаче не е главното нещо, което определя дали поклонението ни е приемливо. Йехова е „щастливият Бог“ и иска служителите му да бъдат щастливи. (1 Тимотей 1:11) В неговото Слово се казва: „Няма друго по–добро за тях, освен ... всеки човек да яде и да пие, и да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.“ (Еклисиаст 3:12, 13)
Нашето поклонение трябва да ни носи радост, но Библията не свързва постенето с щастието. Нещо повече, ако въздържането от храна би навредило на здравето ни или би отнело напълно силите ни, необходими за радостната задача, която нашият Създател е поверил на истинските християни — да проповядват добрата новина за Царството, — постенето очевидно не би довело до добри резултати.
Независимо дали ще решим да постим, или не, трябва да избягваме да съдим другите. Сред християните не бива да има разногласия по този въпрос, „защото царството на Бога не означава ядене и пиене, а праведност, мир и радост чрез светия дух“. (Римляни 14:17)
неделя, 16 ноември 2014 г.
как действаме изправени пред трудности
НА ПЛАНИНСКИЯ склон, от който се открива гледка към града, угриженият цар спира за малко, за да огледа своя величествен дворец, разпрострялата се на всички страни столица и тежката ситуация на своя дом. На юг се е събрала голяма армия и сега напредва към града. Високопоставените царедворци са дезертирали, а общественото мнение се е обърнало в полза на бунтовниците. Отчаян, царят отправя молитва към Бога. Увереността на този дълбоко религиозен мъж, че Бог ще чуе неговата молба и ще разстрои плановете на заговорниците, се засилва. После, отвръщайки поглед от своя великолепен град, той слиза от планината и продължава на север, към пустинята отвъд реката. Какво повече може да направи? Сега всичко е в ръцете на Бога.
По подобен начин и днес смирените вярващи се обръщат към Бога в молитва по време на трудности, имайки утешаващото уверение, че заедно с осигуряването на ясни напътствия как да се молят, Библията разкрива, че Йехова Бог ‘слуша молитвите’. (Псалм 65:2) Ние биваме уверѐни, че всички хора с честни сърца, които търсят Бога, ще бъдат чути от него.
И все пак, дали вярата и молитвата са достатъчни? Какво е нашето участие в резултата от нашите молитви?
Как можем да допринесем?
Царят, споменат в началото, бил древноизраилският цар Давид. Изправен пред съзаклятието на своя син–заговорник Авесалом и своя лицемерен съветник Ахитофел, той решил да избяга от Йерусалим и да потърси убежище в пустинята, в укрепения град Механаим, намиращ се от източната страна на река Йордан. Явно обременен от разочарование, чувство на безизходица и тревога, той отправил молитва към Йехова, казвайки: „Господи, моля Ти се, осуети съвета на Ахитофела.“ (2 Царе 15:11–15, 30, 31) Но Давид не само се молел, той направил нещо повече. Той допринесъл по положителен начин за успешния резултат от своята молитва. Как направил това?
Неговият принос започнал много преди изпитанията, които преживял. В течение на много години, дори още преди да стане цар, Давид доказал, че е верен поклонник на Йехова. (1 Царе 16:12, 13; Деяния 13:22) Той станал близък на Бога. Затова, когато бил в изпитание, Давид вярвал, че Йехова ще чуе молитвата му и ще отговори по подходящ начин.
Същото важи и днес. Често основният начин да допринесем за резултата от нашите молитви е да следваме библейските съвети като постоянен образец за нашия живот. Такова вярно придържане към дадените от Бога принципи поражда близки взаимоотношения с него. Тази близост с Бога и проявяване на вяра трябва да са налице, преди да започнат изпитанията. Това трябва да е като здрава основа, върху която ще се строи къща; основата трябва да е там, преди тежестта на постройката да легне върху нея. Така ние можем — дори още сега, преди да са дошли изпитанията — да допринесем за успешния резултат на много от нашите молитви.
Вземи активно участие!
Макар и да е вярно, че взаимоотношенията на Давид с Йехова играели много важна роля, той освен това си давал сметка, че не може да остава пасивен наблюдател на изпълнението на своята молитва. Напротив, Давид взел активно участие, което личи от мъдрите му действия, последвали неговата молитва.
Сред верните приятели на Давид имало един архиец на име Хусай. Хусай посрещнал бягащия от заговорниците цар на Маслиновата планина. Макар че искал да придружи царя в изгнанието му, Хусай се подчинил на подканата на Давид да остане в града. Той трябвало да симулира вярност към Авесалом, да се опита да възпрепятствува изпълнението на съветите на изменилия съветник Ахитофел и да осведомява Давид за хода на събитията. (2 Царе 15:32–37) Както се надявал Давид, Хусай успял да спечели доверието на Авесалом. Сега Йехова трябвало да се намеси.
Умният, но нечестен Ахитофел предложил блестящ план. Той посъветвал Авесалом да му даде 12 000 мъже, за да нападне Давид още същата нощ, докато той бягал и бил дезорганизиран и уязвим — смъртоносен удар, който щял да увенчае с успех бунта! Но за голяма изненада на мнозина, Авесалом поискал съвет от Хусай по въпроса. Хусай посъветвал Авесалом да не бърза, за да събере могъщо множество от мъже, командувани не от някой друг, а от самия Авесалом. Под влияние на Йехова бил приет съветът на Хусай. Ахитофел, явно разбирайки, че да се последва съвета на Хусай означава сигурно поражение, се върнал в дома си и се самоубил. — 2 Царе 17:1–14, 23.
Нямало съмнение, че Йехова отговорил на молитвата на Давид — точно според молбата му. Примерът на Давид, който действувал в съгласие с молитвата си, е ценен урок за всички, които търсят помощ от Бога чрез молитва.
Йехова ще извърши своя дял
Да, Исус учил своите последователи да се молят за ежедневния си хляб и обещал, че ако поставят интересите на Бога на първо място, Той ще се погрижи за техните нужди. (Матей 6:11, 33) Например, ако някой е безработен, той трябва да действува в съответствие със своята молитва за препитание, като прави всичко възможно да си намери или да организира някаква работа.
Каквато и да е темата на нашите молитви, възможностите ни да допринесем за резултата от тях варират доста. Понякога можем да направим много, а понякога можем да направим твърде малко — ако изобщо можем да направим нещо. Важното е не какво можем или не можем да допринесем, а дали правим всичко, каквото е по силите ни.
Можем да сме сигурни, че Йехова познава нашите обстоятелства и възможности. Той ясно разбира какво е възможно за нас, и никога няма да изисква да правим повече, отколкото позволяват силите ни. Все едно е дали можем да извършим много или малко — Йехова ще компенсира всичко, каквото не достига. Той цени и подкрепя усилията ни, и ще действува заедно с тези наши усилия, за да постигне най–добрите резултати за всички засегнати. — Псалм 3:3–7.
В най–големите си изпитания Давид могъл да заяви с увереност: „От Господа е спасението. Върху Твоите люде нека бъде благословението Ти.“ (Псалм 3:8) Нека нашето доверие в силата на Йехова, заедно с приноса на нашето участие, голямо или малко, водят до успешни резултати от нашите молитви.
събота, 15 ноември 2014 г.
5 начина да намерим време за Бог
Децата обожват онези очарователни анимационни
зеленчуци, които участват в широко разпространените "Зеленчукови
истории". Третият епизод разказва историята на Фиблър-Оу-Лу изобретателна
адаптация на Исусовата притча за добрият самарянин. Краставицата Лари се
натъква на няколко хулигани, които му открадват парите за обяд и го изоставят с
главата надолу в една дупка. Скоро се приближва кметът на Фиблър-Оу-Лу, родният
град на Лари. Когато Лари, пострадалата краставица, моли за помощ, кметът
(аспержа с британски акцент) запява ето този кратка песничка. "Зает съм, зает съм,
страшно съм зает, и представа нямаш - имам 100
задачи! Претрупан съм от работа -
шокиращо зает И за тебе нямам време
значи!"Звучи
познато, нали? Нашия живот много прилича на тази песничка. Всички сме страшно
шокиращо заети. Основните моменти в живота ни отминават със скоростта на
светлината. Абитуриентски бал, тренировки по баскетбол, обвързвания, бизнес
пътувания, посещения при доктора, пазаруване, задължения и отговорности ,
инжекции за кучето, уроци по пияно, неочаквани гости, неочаквани болести ...
Нещата, с които трубва да се справяме сякаш нямат край и не са по силите ни.
Усамотението е мечта … А някъде сред цялата тази бъркотия се
предполага, че трябва да намерим време за духовните
неща; време, за да задълбочим връзката си с Бог и да изживеем духовното
обновление. Как изобщо да намерим време или сили, за да се свържем с Бога, по
начин, който води до истинско духовно израстване и дълбочина?
"Защото
така каза Господ Иехова, Светият Израилев: Чрез завръщане и почиване ще се
избавите, В безмълвие и увереност ще бъде, силата ви; Но вие не искахте
това" (Исая 30:15)
Абонамент за:
Коментари (Atom)