КАТО Свидетели на Йехова, често казваме, че Божието Царство е единственото решение на всички наши проблеми, и пламенно насочваме вниманието на хората към жизненоважната библейска истина. Също така намираме голяма утеха в надеждата за Царството. Но дали сме твърдо убедени, че то е реално управление и че чрез него Божието намерение ще бъде осъществено? Какви основания имаме да изградим непоклатима вяра в Царството? (Евр. 11:1)
2 Месианското Царство е уредба, установена от Всемогъщия Бог за постигането на неговото намерение относно творението. Царството има непоклатима основа — абсолютното право на Йехова да управлява. Царят, съвладетелите му и областта, над която ще управляват, са законно установени посредством различни договори, или правни споразумения, в които едната от страните е или Бог, или неговият Син Исус Христос. Размисълът върху тези договори ще ни помогне да разберем по–ясно как Бог ще изпълни намерението си и ще укрепи доверието ни, че Царството е непоклатимо. (Прочети Ефесяни 2:12
3 В Библията се говори за шест основни договора, свързани с месианското Царство начело с Христос Исус: 1) Авраамовия договор, 2) договора на Закона, 3) договора с Давид, 4) договора за свещеник подобно на Мелхиседек, 5) новия договор и 6) договора за Царството. Нека разгледаме как всеки договор е свързан с Царството и как подпомага изпълнението на Божието намерение за земята и за хората. (Виж блока „Как Бог ще изпълни намерението си“.)
ОБЕЩАНИЕ, РАЗКРИВАЩО КАК БОЖИЕТО НАМЕРЕНИЕ ЩЕ БЪДЕ ИЗПЪЛНЕНО
4 След като направил земята красив дом за хората, Йехова дал три нареждания. Бог щял да създаде човека по своя образ, хората трябвало да разширят рая по цялата земя и да я напълнят с праведно потомство и те не бивало да ядат от дървото на познанието за доброто и злото. (Бит. 1:26, 28; 2:16, 17) Нямало нужда от нищо повече. След създаването на човека трябвало само да бъдат следвани другите две нареждания, за да бъде изпълнено Божието намерение. Но как възникнала нуждата от договори?
5 В един от коварните си опити да осуети Божието намерение, Сатана Дяволът предизвикал бунт. Той се насочил към нареждането, на което най–лесно можел да повлияе — нареждането, което изисквало послушание от човека. Сатана изкушил първата жена Ева да наруши заповедта относно дървото на познанието за доброто и злото. (Бит. 3:1–5; Откр. 12:9) Така той оспорил правото на Бога да управлява над творението си. По–късно Сатана приписал егоистични подбуди на лоялните служители на Йехова. (Йов 1:9–11; 2:4, 5)
6 Как реагирал Йехова на бунта в Едем? Ясно е, че Бог можел да прекрати бунта, като унищожи бунтовниците. Но така намерението му земята да бъде изпълнена с послушни потомци на Адам и Ева нямало да се осъществи. Вместо веднага да накаже бунтовниците, мъдрият Създател изрекъл пророчество с дълбоко значение — обещанието в Едем, — с което гарантирал, че всичко, което е казал, ще се изпълни. (Прочети Битие 3:15.
7 С обещанието в Едем Йехова произнесъл присъда над змията и нейното потомство, тоест Сатана Дявола и всички, които щели да застанат на негова страна в спорния въпрос относно правото на Бога да управлява. Истинският Бог поверил на потомството на своята небесна жена властта да унищожи Сатана. Така че обещанието в Едем разкрило не само че ще бъде премахнат подстрекателят на бунта в Едемската градина и всички лоши последици от действията му, но и средството, чрез което ще стане това.
8 Кой щял да бъде потомството на жената? Тъй като ще смаже главата на змията, или ще унищожи Сатана Дявола, който е духовна личност, потомството също трябва да е духовна личност. (Евр. 2:14) Следователно и жената, която ражда потомството, трябва да е от духовната област. Докато потомството на змията се множало, самоличността на жената и нейното потомство останала в тайна почти 4000 години след като Йехова дал обещанието в Едем. Междувременно Йехова сключил няколко договора, които разкрили кой е потомството и уверили Божиите служители, че то ще бъде средството, чрез което Бог ще премахне вредите, нанесени от Сатана.
ДОГОВОР, ПОСОЧВАЩ КОЙ Е ПОТОМСТВОТ
9 Около 2000 години след произнасянето на присъдата над Сатана, Йехова наредил на патриарха Авраам да напусне дома си в град Ур в Месопотамия и да отиде в ханаанската земя. (Деян. 7:2, 3) Бог му казал: „Напусни земята си, роднините си и дома на баща си и отиди в земята, която ще ти покажа! И ще направя от тебе голям народ, ще те благословя и ще направя името ти велико, а ти самият бъди благословия за другите. И аз ще благословя онези, които те благославят, а онзи, който призовава зло върху тебе, ще си навлече проклятието ми. И чрез тебе ще бъдат благословени всичките народи на земята.“ (Бит. 12:1–3) Това е първото място, в което се споменава Авраамовият договор, сключен между Йехова Бог и Авраам. Макар че не се знае точно кога Йехова сключил договора с Авраам, той влязъл в сила през 1943 г. пр.н.е., когато 75–годишният Авраам напуснал Харан и прекосил река Ефрат.
10 Йехова повторил няколко пъти обещанието си, като всеки път добавял повече подробности. (Бит. 13:15–17; 17:1–8, 16) Когато Авраам проявил непоклатима вяра в Божиите обещания, като бил готов да принесе в жертва единствения си син, Йехова потвърдил договора с едно безусловно обещание. (Прочети Битие 22:15–18; Евреи 11:17, 18.) След като Авраамовият договор влязъл в сила, Йехова постепенно разкрил важни подробности относно потомството на жената. Това потомство щяло да произлезе от Авраам, да е многочислено, да получи царска позиция, да унищожи всички врагове и да донесе благословии на мнозина.
Авраам11 Авраамовият договор имал буквално изпълнение за потомците на Авраам, когато наследили Обетованата земя, но от Писанието разбираме, че този договор има и духовно изпълнение. (Гал. 4:22–25) В това по–голямо изпълнение, както обяснил апостол Павел под вдъхновение, главната част на потомството на Авраам е Христос, а вторичната — 144 000 помазани с духа християни. (Гал. 3:16, 29; Откр. 5:9, 10; 14:1, 4) Жената, от която произлиза потомството, е „горният Йерусалим“ — небесната част на Божията организация, съставена от лоялни духовни създания. (Гал. 4:26, 31) Както било обещано в Авраамовия договор, потомството на жената щяло да донесе благословии на човечеството.
12 Авраамовият договор е свързан с Царя и неговите съвладетели в Божието Царство и представлява законна основа за Царството в небесата. (Евр. 6:13–18) Каква е продължителността на този договор? Според Битие 17:7 той е „договор до безпределни времена“ и остава в сила, докато месианското Царство не унищожи враговете на Бога и всички семейства на земята не бъдат благословени. (1 Кор. 15:23–26) Онези, които ще живеят на земята тогава, ще извлекат вечна полза. Авраамовият договор показва, че Йехова е решен да осъществи намерението си праведните ‘да напълнят земята’. (Бит. 1:28)
ДОГОВОР, ПОТВЪРЖДАВАЩ, ЧЕ ЦАРСТВОТО ЩЕ ОСТАНЕ ЗАВИНАГИ
13 Обещанието в Едем и Авраамовият договор разкриват, че върховенството на Йехова, изразено чрез месианското Царство, се основава на Божиите праведни стандарти. (Пс. 89:14) Дали месианското Царство някога ще се поквари и ще трябва да бъде премахнато? Друг договор потвърждава, че това никога няма да се случи.
14 Нека разгледаме какво обещал Йехова посредством договора с Давид.(Прочети 2 Царе 7:12, 16.) Йехова сключил този договор, когато Давид царувал в Йерусалим, и му обещал, че Месията ще бъде негов потомък. (Лука 1:30–33) Така Йехова дал допълнителни подробности за родословната линия на потомството и казал, че наследникът на Давид ще има „законното право“ да бъде цар на месианското Царство. (Езек. 21:25–27) Чрез Исус управлението на Давид ‘ще остане утвърдено до безпределни времена’. Потомството на Давид „ще съществува до безпределни времена и престолът му — като слънцето“. (Пс. 89:34–37) Така че управлението на Месията никога няма да бъде покварено и ползата от него ще трае вечно!
ДОГОВОР ЗА СВЕЩЕНСТВО
15 Макар че Авраамовият договор и договорът с Давид гарантират, че потомството на жената ще има царска позиция, тази роля сама по себе си не е достатъчна, за да бъдат благословени всички народи. Хората трябва да бъдат освободени от грешното си състояние и да станат част от всемирното семейство на Йехова. За тази цел е нужно потомството да изпълнява и свещеническа служба. Мъдрият Създател се е погрижил за това посредством друго правно споразумение —договора за свещеник подобно на Мелхиседек.
16 Чрез цар Давид Йехова разкрил, че лично ще сключи с Исус договор, изпълняващ двойна цел: Исус ‘да седне от дясната страна [на Бога]’, докато не покори враговете си, и да бъде „свещеник до безпределни времена подобно на Мелхиседек“. (Прочети Псалм 110:1, 2, 4.) Защо „подобно на Мелхиседек“? Много преди потомците на Авраам да наследят Обетованата земя, Мелхиседек, царят на Салим, служил като „свещеник на Всевишния Бог“. (Евр. 7:1–3) Той бил назначен директно от Йехова. В Еврейските писания единствено за него се споменава, че е служил едновременно като цар и свещеник. Нещо повече, тъй като не се казва някой преди или след него да е имал подобна позиция, той може да бъде наречен „свещеник завинаги“.
17 Исус е назначен директно като свещеник посредством договора, който Йехова лично сключил с него, и ще остане „свещеник завинаги подобно на Мелхиседек“. (Евр. 5:4–6) Този договор ясно показва, че Йехова непременно ще използва месианското Царство, за да изпълни първоначалното си намерение за хората и за земята.
ДОГОВОРИТЕ СА ЗАКОННА ОСНОВА ЗА ЦАРСТВО
18 След като разгледахме някои от договорите, разбрахме как те са свързани с месианското Царство и как Царството се основава на правни споразумения. Обещанието в Едем е гаранция, че Йехова ще осъществи намерението си за земята и за хората посредством потомството на жената. Кой е потомството и каква служба ще изпълнява? Авраамовият договор дава по–ясна представа за това.
19 Договорът с Давид разкрива повече подробности за родословието на главната част на потомството и му дава право да управлява над земята и да донесе вечни благословии. Договорът за свещеник подобно на Мелхиседек е основа потомството да изпълнява свещеническа служба. Но Исус няма сам да върне хората към съвършенство. Има и други, които са помазани да служат като царе и свещеници.
Статията е от брой на сп. "Стражева кула"
Няма коментари:
Публикуване на коментар