Общуване , което ни прави щастливи

Блажени [щастливи — НС] ония, които слушат Божието слово и го пазят.“ — ЛУКА 11:28.

ЙЕХОВА обича хората и се грижи за тяхното благополучие. Затова не е изненадващо, че Бог общува с тях. Това общуване започнало в Едемската градина. Според Битие 3:8 веднъж „при вечерния ветрец“ Адам и Ева ‘чули гласа на Йехова Бог’. Някои хора се съмняват, че тези думи означават, че за Йехова вероятно било нещо обичайно всеки ден по това време да общува с Адам. Независимо дали това предположение е вярно, или не, Библията ясно показва, чеБог отделял време не само за да напътствува първия човек, но и да го учи на нещата, които трябвало да знае, за да изпълнява задълженията си. — Битие 1:28–30.

Йехова дал на Адам и Ева живот, господство над животните и власт над цялата земя. Имало само една единствена забрана — да не ядат от дървото за познаване на доброто и злото. Под въздействие на Сатан, Адам и Ева пристъпили божията заповед. (Битие 2:16, 17; 3:1–6) Те предпочели да постъпват независимо, да решават сами какво е правилно и какво погрешно. Така те безразсъдно отхвърлили ръководството на своя любещ Създател. Последствията били катастрофални както за тях, така и за неродените им деца. Адам и Ева остарели и накрая умрели без надежда за възкресение. Техните потомци наследили греха и последствието от него — смъртта. — Римляни 5:12.

 Въпреки бунта в Едемската градина, Йехова продължил да общува с човешките си създания. Когато възникнала опасност Каин, първородният син на Адам и Ева, да бъде завладян от греха, Йехова го предупредил, че ще си навлече неприятности и го посъветвал ‘да прави добро’. Каин отхвърлил този любещ съвет и убил брат си. (Битие 4:3–8) Така първите трима души на земята пренебрегнали ясното ръководство, осигурено от онзи, който им бил дал живот — от Бога, който напътствува хората си за тяхна полза. (Исаия 48:17) Колко разочарован от тях бил Йехова!

Йехова разкрива волята си на мъже в древността

 Въпреки че имал пълно право да престане да общува с хората, Йехова не направил това. Той бил сигурен, че някои от Адамовите потомци щели мъдро да се вслушват в неговото ръководство. Например, когато произнесъл присъда над Адам и Ева, Йехова предсказал, че щяло да дойде „семе“, което щяло да се противопостави на Змията, Сатан Дявола. Накрая то щяло да смаже главата на Сатан. (Битие 3:15, „Цариградско издание на Библията“) Това пророчество било радостно послание на надежда за „ония, които слушат Божието слово и го пазят“. — Лука 11:28.

 Йехова разкрил волята си на верни патриарси в древността, като Ной, Авраам, Исаак, Яков и Йов. (Битие 6:13; Изход 33:1; Йов 38:1–3) По–късно, посредством Моисей, Бог постановил цял кодекс от закони за народа на Израил. Моисеевият закон бил полезен за израилтяните по много начини. Като го съблюдавали, те били отделени от всички други народи като специален божи народ. Бог уверил израилтяните, че ако се подчиняват на Закона, Той ще ги благославя не само в материално, но и в духовно отношение, като ги направи царство от свещеници, свят народ. В Закона имало дори правила за храненето и хигиената, които допринасяли за добро здраве. Но Йехова предупредил израилтяните и за трагичните последствия от неподчинението. — Изход 19:5, 6; Второзаконие 28:1–68.

 След време към библейския канон били прибавени и други вдъхновени книги. В историческите повествования се говори за начина, по който Йехова постъпвал с народите и хората. Божиите качества са прекрасно описани в поетическите книги. В пророческите книги е предсказано бъдещото изпълнение на волята на Йехова. Верните мъже в древността внимателно изучавали тези вдъхновени писания и ги прилагали. Един от тях писал: „Твоето слово е светилник на нозете ми и виделина на пътеката ми.“ (Псалм 119:105) Йехова осигурявал обучение и просветление за хората, които искали да слушат.

Светлината става по–ярка

 През първи век водачите на юдейските религиозни групи вече били прибавили към Закона човешки традиции. Хората не го прилагали правилно и вместо да бъде източник на просветление, поради тези традиции той станал бреме за тях. (Матей 23:2–4) Но през 29 г. от н.е. Исус станал Месията. Задачата му била не само да даде живота си за човечеството, но и ‘да свидетелствува за истината’. Въпреки че правел чудеса, той бил известен най–вече като ‘учителя’. Ученията му били като светлина в духовната тъмнина, обхванала умовете на хората. Самият Исус с право казал: „Аз съм светлината на света.“ — Йоан 8:12; 11:28; 18:37.

 После били добавени евангелията — четири писмени повествования за живота на Исус — и книгата Деяния, в която се проследява разпространяването на християнството след смъртта на Исус. След това били записани и вдъхновените писма на Исусовите ученици, както и пророческата книга Откровение. Тези книги заедно с Еврейските писания представляват цялата Библия. С помощта на тази вдъхновена библиотека християните можели ‘да разберат заедно с всички светии какво е широчината и дължината, височината и дълбочината’ на истината. (Ефесяни 3:14–18) Те можели да имат „ум Христов“. (1 Коринтяни 2:16) И въпреки това първите християни не разбирали напълно всички аспекти от целите на Йехова. Апостол Павел писал до своите събратя: „Сега виждаме нещата неясно, като в [метално — НС] огледало.“ (1 Коринтяни 13:12) В този вид огледало се отразявали очертанията, а не всички детайли. Предстояло по–пълно разбиране на божието Слово.

 Днес живеем в период, който Библията нарича „последните дни“, период, характерен с ‘трудни времена’. (2 Тимотей 3:1) Пророк Даниил предсказал, че в това време истинското ‘знание ще се умножава’. (Даниил 12:4) Следователно Йехова — Богът, който общува, — помага на хората с честни сърца да разберат значението на неговото Слово. Милиони хора днес знаят, че през 1914 г. Христос Исус бил възцарен в невидимите небеса. Те са наясно също, че скоро той ще сложи край на злото и ще превърне цялата земя в рай. Този важен аспект от добрата новина за Царството днес бива проповядван по цялата земя. — Матей 24:14.

 Да, през историята Йехова разкрива волята и целта си на хората на земята. В библейското повествование се говори за много хора, които слушали божията мъдрост, прилагали я и били благословени за това. В него четем и за други, които отхвърлили божиите любещи съвети и следвали пагубното поведение на Адам и Ева. Исус описал тази ситуация, когато говорел за два символични пътя. Единият води към унищожение. Той е широк и просторен и по него ходят повечето хора — онези, които отхвърлят божието Слово. Другият път води към вечен живот. Въпреки че е стеснен, по него ходят малцината, които приемат Библията за Словото на Бога и живеят в хармония с нея. — Матей 7:13, 14.