Чудо , дар от Бога.

В мъдрата книга Библията четем:
„Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, но онова, което е добро, за назидание според нуждата, за да принесе благодат на тия, които слушат.“ — ЕФЕСЯНИ 4:29.

„ЧОВЕШКАТА реч е тайна; тя е дар от Бога, едно чудо.“ Това са думи на лексикографа Лудвиг Кьолер. Може би приемаме за даденост този скъпоценен дар от Бога. (Яков 1:17) Но обърни внимание на това какво ценно съкровище е загубено, когато вследствие на инсулт някой близък човек е лишен от способността да се изразява разбираемо. „Имахме чудесно близко общуване — обяснява Джоан, чийто съпруг наскоро получил инсулт. — Колко ми липсват нашите разговори!“
 Разговорите могат да заздравят приятелства, да поправят недоразумения, да насърчат обезсърчения, да укрепят вярата и да обогатят живота, но това никога не става автоматично. Мъдрият цар Соломон казал: „Намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като нож, а езикът на мъдрите докарва здраве.“ (Притчи 12:18)
 Като христяни, ние искаме разговорите ни да лекуват и да укрепват, вместо да нараняват и да разрушават. Също така желаем да използваме речта си, за да възхваляваме Йехова Бог както в публичната си служба, така и в личните си разговори. Псалмистът пял: „С Бога ще се хвалим всеки ден, и името Ти ще славославим до века.“ (Псалм 44:8)
 Ученикът Яков предупредил: „Езика никой човек не може да укроти.“ Той ни напомня: „Ние всички в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.“ (Яков 3:2, 8)
 Никой от нас не е съвършен. Затова, макар че може да имаме добри намерения, речта ни не винаги укрепва другите, нито донася възхвала на Създателя ни. Затова трябва да се научим да внимаваме какво говорим. Исус също казал: „За всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден. Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш.“ (Матей 12:36, 37) Да, истинският Бог ни държи отговорни за нашите думи.
 Един от най–добрите начини да избягваме нараняващите думи е да развиваме навика да говорим за духовни неща. За да развиваме навика да говорим за градивни неща, първо трябва да признаем, че нашата реч е отражение на онова, което е в сърцето ни. Исус казал: „От онова, което препълва сърцето, говорят устата.“ (Матей 12:34) Просто казано, ние обичаме да говорим за неща, които са важни за нас. Затова е необходимо да се запитаме: „Какво разкриват разговорите ми относно състоянието на моето сърце? Дали когато съм със семейството си или със събратя християни, разговорите ми се съсредоточават върху духовни неща, или клонят винаги към спорта, дрехите, филмите, храната, към последните ми придобивки или към неща от ежедневието?“ Може би несъзнателно животът ни и мислите ни са започнали да се съсредоточават върху незначителни неща. Ако започнем да степенуваме нещата по важност, това ще подобри както разговорите ни, така и живота ни. (Филипяни 1:10)