ОСНОВАТА НА НАШАТА НАДЕЖДА – МИРЪТ С БОГА
Ние имаме надежда. Какво обаче е основанието ни да приемаме тази надежда като наша? Защо можем да имаме тази надежда?
Отговорът на този въпрос е– поради примирението, поради мира с Бога който ни донесе Исус Христос.
“И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос;
И не само това, но и се хвалим в Бога чрез нашия Господ Исус Христос, чрез Когото получихме сега това примирение.”
Чрез Него ние сме примирени с Бога. Преди бяхме във вражда. “когато бяхме неприятели”. Колко надежда има за един противник на Бога? Такъв няма надежда. Потвърждение за това ни дава и Божието Слово в Ефес.2:12.
“в онова време бяхте отделени от Христа, странни на Израилевото гражданство и чужденци към заветите на обещанието, без да имате надежда и без Бога на света.”
Преди да дойде Исус Христос за нас нямаше никаква надежда. Но сега, след Неговото умилостивително дело – след саможертвата Му на Голготскиякръст – ние “имаме мир с Бога” и можем да “се радваме поради надеждата за Божията слава”
Мир с Бога – това е предварителното условие, което се изисква за да имаме надежда – и то вече е изпълнено чрез Исус Христос. Възкресението на нашия Господ го доказва. Той оживи надеждата ни. С Неговото възкресение възкръсна и тя. По този повод в 1Петр.1:3 ап. Петър нарича нашата надежда “жива”.
“Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който според голямата Си милост ни възроди за жива надежда чрез възкресението на Исуса Христа от мъртвите”
Преди да възкръсне Христос нямаше надежда и за нашето възкресение. Но сега – нашата надежда е жива!
Жив Господ – жива надежда!
Няма коментари:
Публикуване на коментар