Добър пример за смирение

КАКВО Е СМИРЕНИЕ? Смирението е липса на гордост или арогантност. Смиреният човек не смята, че превъзхожда другите по един или друг начин. Всеки несъвършен човек, който е смирен, трябва да бъде и скромен, тоест да признава ограниченията си.
Добър пример в това отношение е Моисей.
КАК МОИСЕЙ ПРОЯВЯВАЛ СМИРЕНИЕ? Моисей не се възгордял поради властта си. Често когато някой получи известна власт, става ясно дали е смирен, или не. Писателят от XIX век Робърт Ингерсол изразил тази мисъл с думите: „Ако искаш да разбереш какъв наистина е един човек, дай му власт.“ В това отношение Моисей ни е оставил забележителен пример. По какъв начин?
Моисей получил голяма власт, когато Йехова го поставил за водач на Израил. Но Моисей не позволил това да го изпълни с гордост. Обърни внимание например как проявил смирение при решаването на въпрос относно правото на наследство. (Числа 27:1–11) Въпросът бил труден, тъй като решението щяло да служи като правен прецедент за бъдещите поколения.
Как постъпил Моисей? Дали смятал, че като водач на Израил, може сам да вземе решение по въпроса? Дали разчитал на способностите си и на дългогодишния си опит или на задълбоченото си познание за възгледа на Йехова Бог?
Вероятно един горд човек би постъпил точно така, но не и Моисей. В Библията четем: „Моисей представи [този] случай пред Йехова.“ (Числа 27:5) Само помисли! Въпреки че вече 40 години водел народа на Израил, Моисей не разчитал на себе си, а на Йехова. Тази ситуация ясно показва голямото му смирение.
Моисей не пазел ревниво властта само за себе си. Той се зарадвал, когато Йехова позволил на други израилтяни да служат като пророци заедно с него. (Числа 11:24–29) Освен това смирено приел предложението на своя тъст да възложи някои от задачите си на други мъже. (Изход 18:13–24) И към края на живота си, макар че все още бил физически силен, Моисей помолил Йехова да назначи друг водач вместо него. Когато Йехова избрал Исус Навиев, Моисей с цяло сърце подкрепил младия мъж и насърчил народа да го следва по пътя към Обетованата земя. (Числа 27:15–18; Второзаконие 31:3–6; 34:7) 
Несъмнено Моисей смятал за голяма чест възможността да води израилтяните в поклонението им към Бога. Но той не се възползвал от властта си за сметка на благополучието на другите.
КАКВА Е ПОУКАТА ЗА НАС? Не бива да позволяваме на властта или способностите си да ни накарат да се възгордеем. Нека помним, че за да можем да бъдем използвани от Йехова, смирението ни трябва да превъзхожда способностите ни. (1 Царе 15:17) Ако сме истински смирени, ще се стремим да следваме мъдрия библейски съвет: „Уповавай се на Йехова с цялото си сърце и не се осланяй на своя разум.“ (Притчи 3:5, 6)
Примерът на Моисей ни учи също да не придаваме прекалено голямо значение на позицията или отговорностите си.
Няма съмнение, че ще извлечем голяма полза, ако подражаваме на Моисей! Като проявяваме истинско смирение, на другите ще им е по–лесно да общуват с нас и да ни ценят. Нещо повече, така ще радваме Йехова Бог, който също проявява това хубаво качество. (Псалм 18:35) Библията ни уверява: „Бог се противопоставя на високомерните, но дава незаслужена милост на смирените.“ (1 Петър 5:5) Само каква основателна причина да подражаваме на смирението на Моисей!

Апокалипсис или откровение.

‘Бог изпрати неговия ангел и ги изложи в знамения’ (ОТКРОВЕНИЕ 1:1)

АПОКАЛИПСИС. Колко често е употребявана тази дума в XX–то столетие, но за съжаление с каква липса на разбиране! Според Библията, тя не е свързана с унищожението на целия човешки род в атомна катастрофа. Този гръцки израз означава по–точно „разкриване“. Влизащата в състава на Библията книга Апокалипсис, или Откровението, разкрива в пророчески картини известни развития, кулминационната точка на които е зазоряването на ерата на вечното човешко щастие. Затова Йоан, апостол на Исус, в началото писал: „Блажен, който чете на висок глас и ония, които слушат думите на това пророчество и пазят написаните в него думи; понеже определеното време е близо“ (Откровение 1:3).
 Днешният свят не е щастлив. Причината за това състояние обяснява една песен, която съставил Моисей преди 3460 г.: „Те от своя страна постъпиха покварено; те не са негови [Божии] чада, тяхната лична погрешност е, погрешно и извратено поколение!“ (Второзаконие 32:5). Колко точно описание на съвременното поколение, чиито стойности са толкова налудничави! Например в предговора на публикацията „Разходите на света за социални и военни цели “ се казва неприкрито: „Надпреварата във въоръжаването оказва пагубно влияние върху живота на всички нации. САЩ и СССР заедно изразходват за военни цели около 1,5 милиарда долара дневно. Същевременно САЩ заема 18–то място в света при смъртността на новородените деца, а СССР 46–то място. Развиващите се страни изразходват за купуване на оръжие почти четири пъти повече средства, отколкото за здравеопазването. А стотици милиони техни граждани гладуват; 20 процента от децата там умират преди да достигнат 5–годишна възраст.“
 Тази плачевна ситуация се влошава и от влиянието на други фактори, като моралният упадък и разпадане на семействата, престъпността и тероризмът, но също така и от липсата на любов и необуздаността на днешното поколение. Колко много можем да се радваме, че Йехова Бог възнамерява „да погуби тези, които погубват земята“! (Откровение 11:18). 
Откровението хвърля светлина върху първото библейско пророчество записано в Битие 3:15 и посочва с какво ще завърши враждата между Сатана и сравнената с жена Божия организация, а също и между техните „семена“. Тази книга разкрива присъдата на Йехова над неговите врагове и над тези, които го обичат и подкрепят неговия суверенитет. Откровението на Йоан било предадено във „видения“ чрез един ангел. В техното обявяване и показване взели участие и други ангели, т.е. пратеници. Най–забележителният от тях се представя в Откровение 1:5 както следва: „Исус Христос, който е ‘верният Свидетел’, ‘Първородният от мъртвите’ и ‘Господарят над земните царе’“. В „знаменията“ се явява също като „лъв“, като „агне“, като „Михаил“ и много пъти като могъщ ангел (Откровение 5:5, 13; 9:1, 11; 10:1; 12:7; 18:1)

Modern Talking - Cheri, Cheri Lady

Чудо , дар от Бога.

В мъдрата книга Библията четем:
„Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, но онова, което е добро, за назидание според нуждата, за да принесе благодат на тия, които слушат.“ — ЕФЕСЯНИ 4:29.

„ЧОВЕШКАТА реч е тайна; тя е дар от Бога, едно чудо.“ Това са думи на лексикографа Лудвиг Кьолер. Може би приемаме за даденост този скъпоценен дар от Бога. (Яков 1:17) Но обърни внимание на това какво ценно съкровище е загубено, когато вследствие на инсулт някой близък човек е лишен от способността да се изразява разбираемо. „Имахме чудесно близко общуване — обяснява Джоан, чийто съпруг наскоро получил инсулт. — Колко ми липсват нашите разговори!“
 Разговорите могат да заздравят приятелства, да поправят недоразумения, да насърчат обезсърчения, да укрепят вярата и да обогатят живота, но това никога не става автоматично. Мъдрият цар Соломон казал: „Намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като нож, а езикът на мъдрите докарва здраве.“ (Притчи 12:18)
 Като христяни, ние искаме разговорите ни да лекуват и да укрепват, вместо да нараняват и да разрушават. Също така желаем да използваме речта си, за да възхваляваме Йехова Бог както в публичната си служба, така и в личните си разговори. Псалмистът пял: „С Бога ще се хвалим всеки ден, и името Ти ще славославим до века.“ (Псалм 44:8)
 Ученикът Яков предупредил: „Езика никой човек не може да укроти.“ Той ни напомня: „Ние всички в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.“ (Яков 3:2, 8)
 Никой от нас не е съвършен. Затова, макар че може да имаме добри намерения, речта ни не винаги укрепва другите, нито донася възхвала на Създателя ни. Затова трябва да се научим да внимаваме какво говорим. Исус също казал: „За всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден. Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш.“ (Матей 12:36, 37) Да, истинският Бог ни държи отговорни за нашите думи.
 Един от най–добрите начини да избягваме нараняващите думи е да развиваме навика да говорим за духовни неща. За да развиваме навика да говорим за градивни неща, първо трябва да признаем, че нашата реч е отражение на онова, което е в сърцето ни. Исус казал: „От онова, което препълва сърцето, говорят устата.“ (Матей 12:34) Просто казано, ние обичаме да говорим за неща, които са важни за нас. Затова е необходимо да се запитаме: „Какво разкриват разговорите ми относно състоянието на моето сърце? Дали когато съм със семейството си или със събратя християни, разговорите ми се съсредоточават върху духовни неща, или клонят винаги към спорта, дрехите, филмите, храната, към последните ми придобивки или към неща от ежедневието?“ Може би несъзнателно животът ни и мислите ни са започнали да се съсредоточават върху незначителни неща. Ако започнем да степенуваме нещата по важност, това ще подобри както разговорите ни, така и живота ни. (Филипяни 1:10)

Жива надежда

ОСНОВАТА НА НАШАТА НАДЕЖДА – МИРЪТ С БОГА 

Ние имаме надежда. Какво обаче е основанието ни да приемаме тази надежда като наша? Защо можем да имаме тази надежда?

Отговорът на този въпрос  е– поради примирението, поради мира с Бога който ни донесе Исус Христос.

“И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос;

И не само това, но и се хвалим в Бога чрез нашия Господ Исус Христос, чрез Когото получихме сега това примирение.”

Чрез Него ние сме примирени с Бога. Преди бяхме във вражда.  “когато бяхме неприятели”. Колко надежда има за един противник на Бога? Такъв няма надежда. Потвърждение за това ни дава и Божието Слово в Ефес.2:12.

“в онова време бяхте отделени от Христа, странни на Израилевото гражданство и чужденци към заветите на обещанието, без да имате надежда и без Бога на света.”

Преди да дойде Исус Христос за нас нямаше никаква надежда. Но сега, след Неговото умилостивително дело – след саможертвата Му на Голготскиякръст – ние “имаме мир с Бога” и можем да “се радваме поради надеждата за Божията слава” 

Мир с Бога – това е предварителното условие, което се изисква за да имаме надежда – и то вече е изпълнено чрез Исус Христос. Възкресението на нашия Господ го доказва. Той оживи надеждата ни. С Неговото възкресение възкръсна и тя. По този повод в 1Петр.1:3 ап. Петър нарича нашата надежда “жива”.

“Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който според голямата Си милост ни възроди за жива надежда чрез възкресението на Исуса Христа от мъртвите”

Преди да възкръсне Христос нямаше надежда и за нашето възкресение. Но сега – нашата надежда е жива!

Жив Господ – жива надежда!

Бог ще изтрие всяка сълза

Когато видял „всяко потисничество, което става под слънцето“, Соломон казал: „Ето, потисканите проливат сълзи, но няма утешител за тях.“ (Екл. 4:1) Днес положението е същото и дори по–лошо. Кой от нас не е проливал сълзи поради една или друга причина? Разбира се, понякога може да плачем от щастие. Но в повечето случаи сълзите са израз на болката в сърцето ни.
 Припомни си многобройните тъжни и трогателни разкази, записани в Библията. Когато Сара умряла на 127 години, Авраам ‘я оплаквал и жалеел за нея’. (Бит. 23:1, 2) Когато Ноемин се сбогувала с двете си овдовели снахи, те дълго плакали „с глас“. (Рут 1:9, 14) Когато се разболял тежко и щял да умре, цар Езекия се молил горещо на Бога със сълзи на очи, което очевидно трогнало Йехова. (4 Царе 20:1–5) И кой може да остане равнодушен, като чете как Петър се отрекъл от Исус? Когато чул петелът да пее, апостолът излязъл навън и „заплакал горчиво“. (Мат. 26:75)
 Заради проблемите и трагедиите, които ни сполитат, ние отчаяно се нуждаем от утеха и облекчение. Точно това ще донесе на хората Хилядолетното управление: „[Бог] ще изтрие всяка сълза от очите им, и вече няма да има смърт, нито жалеене, плач или болка.“ (Откр. 21:4) Наистина е чудесно, че вече няма да има жалеене, плач и болка, но Бог обещава да премахне и най–големия враг на човечеството — смъртта. Как ще стане това?

 Откакто Адам съгрешил, смъртта царува над човечеството. Досега тя е непобедим враг, неизбежният край на грешните хора, източник на безгранична мъка и печал. (Рим. 5:12, 14) Всъщност милиони хора „през целия си живот са ... в робство заради страха от смъртта“. (Евр. 2:15)
 Библията казва, че смъртта е „последният враг, който ще бъде унищожен“. (1 Кор. 15:26) Можем да посочим две групи от хора, които ще извлекат полза от това. „Голямото множество“, което живее днес, ще може да премине в обещания нов свят с перспективата за вечен живот. А милиардите, които вече са покосени от смъртта, ще могат да бъдат възкресени. Можеш ли да си представиш радостта и вълнението, когато хората от „голямото множество“ посрещат възкресените? Като четем внимателно някои от разказите за възкресения, записани в Библията, ще предвкусим онова, което ни очаква в бъдеще. (Прочети Марко 5:38–42; Лука 7:11–17.)

истински успех как да го постигнем

КАКВО е по–лошо от неуспеха? Фалшивият успех. Та нали, когато се провалиш в нещо, можеш да предприемеш стъпки да поправиш ситуацията. Най–малкото би могъл да си извлечеш поука и да си решен да се справиш по–добре следващия път.

Фалшивият успех е различен. При него може да мислиш, че печелиш, а всъщност да губиш. И когато разбереш, че трябва да направиш промени, може да е твърде късно.

Да разгледаме един пример. Веднъж Исус Христос попитал: „От каква полза ще е за човека да придобие целия свят, но да изгуби живота си?“ (Матей 16:26) Това се отнася например за стремежа към придобиване на повече пари и на онова, което може да се купи с тях — ярък пример какво е фалшив успех. Кариерният консултант Том Денам пише: „Мисленето само за следващото голямо повишение, за повече пари или за придобиването на повече неща не удовлетворява душевните нужди. Измерването на успеха единствено в пари е повърхностно и в дългосрочен план носи чувство на празнота.“

Много хора биха се съгласили с това изказване. В едно проучване в САЩ участниците поставили на 20–то място „притежаването на много пари“ в списък с 22 „показателя за успех в живота“. Начело били добро здраве, добри взаимоотношения и работа, която харесваш.

Ясно е, че мнозина правят разлика — поне когато бъдат попитани — между фалшивия и истинския успех. По–трудно е обаче да вземаш решения, които отразяват правилен възглед за успеха.

Библията ни насърчава да имаме правилен възглед за успеха. Тя не учи, че успехът е постижим само за неколцина щастливци. Но и не одобрява илюзии от типа, „ако следваш мечтите си, всичките ти желания ще се сбъднат“. Тази идея, която често бива насаждана в децата от най–ранна възраст, обикновено води до разочарование.

Истината е, че всеки може да постигне истински успех, но за това са нужни усилия. Разгледай следните принципи.

• 
  

  

  КАКВО КАЗВА БИБЛИЯТА:
  „Който обича среброто, никога няма да се насити на сребро и който обича богатството — на печалба.“ (Еклисиаст 5:10)
  КАКВО ОЗНАЧАВА ТОВА? Материалистичният начин на живот не носи истинско удовлетворение. Всъщност често е точно обратното. Авторката на книгата „Аз–поколението“ Джийн Туенги писала: „Хората, които имат предимно финансови стремежи, по–често страдат от тревожност и депресия отколкото онези, които ценят добрите отношения с другите. Проучванията установяват, че парите не могат да купят щастие — щом имаш достатъчно за основните си нужди, по–високият доход не допринася значително за удовлетворението в живота.“
  КАКВО МОЖЕ ДА НАПРАВИШ: Стреми се към нещо по–възнаграждаващо от парите и притежанията. Исус казал: „Пазете се от всякаква алчност, защото дори и когато човек има голямо богатство, животът му не произтича от нещата, които притежава.“ (Лука 12:15)
• 
  

  

   КАКВО КАЗВА БИБЛИЯТА:
  „Гордостта предшества гибелта и високомерният дух — падението.“ (Притчи 16:18)
  КАКВО ОЗНАЧАВА ТОВА? Амбициите и самонадеяността няма да ти помогнат да постигнеш истински успех. Писателят Джим Колинс отбелязал, че изпълнителните директори, които имат дългосрочен успех, „притежават забележителна скромност и не привличат вниманието към себе си. В контраст две трети от сравняваните компании имат директори с огромно его, което е допринесло за разпадането или посредственото развитие на фирмата“. Изводът е, че ако някой се съсредоточава върху себе си, е по–вероятно да се провали, отколкото да успее.
  КАКВО МОЖЕ ДА НАПРАВИШ: Вместо да се стремиш към високи позиции можеш да развиваш скромност. В Библията се казва: „Ако някой мисли, че е нещо, като всъщност е нищо, заблуждава сам себе си.“ (Галатяни 6:3)
• 
  

  

   КАКВО КАЗВА БИБЛИЯТА:
  „Няма по–добро за човека, освен ... да се радва на добрите плодове от неговия труд.“ (Еклисиаст 2:24)
  КАКВО ОЗНАЧАВА ТОВА? Ако развиеш добри работни навици, е по–вероятно да се наслаждаваш на работата си. В книга за възпитанието на децата психоложката Маделин Ливайн пише: „Донякъде да се чувстваш успял в нещо, означава да си добър в него, а за да си добър в нещо, са нужни усилия и постоянство.“ Това включва способност да се справяш с възникващите неуспехи.
  КАКВО МОЖЕ ДА НАПРАВИШ: Работи усилено, за да станеш добър професионалист, и не се отказвай, когато се сблъскваш с препятствия. Ако имаш деца, съобразявайки се с възрастта и способностите им, им давай възможност да се справят с трудностите. Не бързай да разрешаваш всеки проблем, с който се сблъскват. Младите хора изпитват истинско удовлетворение, когато изграждат издръжливост, и така се подготвят за живота като възрастни.
• 
  

  

  КАКВО КАЗВА БИБЛИЯТА:
  „Живо куче е по–добре от мъртъв лъв.“ (Еклисиаст 9:4)
  КАКВО ОЗНАЧАВА ТОВА? Ако имаш работа, тя трябва да е част от живота ти, но не и целият ти живот. Всъщност дали можеш да кажеш, че си успял, ако заемаш най–високия пост, но си загубил здравето си или уважението на семейството си? Истински успели са онези, които съумяват да поставят на правилното място работата, здравето и семейството.
  КАКВО МОЖЕ ДА НАПРАВИШ: Грижи се за себе си. Отделяй време за достатъчно почивка. Има много малко предимства да си работохолик, който жертва всичко — здраве, семейство и приятели — за фалшив успех.
• 
  

  

  КАКВО КАЗВА БИБЛИЯТА:
  „Щастливи са онези, които осъзнават духовните си нужди.“ (Матей 5:3)
  КАКВО ОЗНАЧАВА ТОВА? Изучаването на Библията и прилагането на принципите ѝ са важни условия за истинския успех. Всъщност милиони Свидетели на Йехова са установили, че като поставят духовните неща на първо място в живота, се безпокоят по–малко за материалните неща. (Матей 6:31–33)
  КАКВО МОЖЕ ДА НАПРАВИШ: Разбери как Библията може да ти помогне да постигнеш истински успех. За повече информация посети уебсайтаwww.jw.org/bg.
•  статия от списание

                                        ПРОБУДЕТЕ СЕ!  м.ОКТОМВРИ 2014

избор на съвършен живот

Съвършен свят — какво означава това за теб? Представи си едно човешко общество, в което няма престъпност, злоупотреба с наркотици, глад, бедност или несправедливост. Всички хора се радват на отлично емоционално и физическо здраве. Няма печал или нещастие, защото дори смъртта е премахната. Дали е реалистично да копнеем за такъв свят?
ВЪПРЕКИ че не пренебрегват напредъка на науката и техниката, повечето хора всъщност не вярват, че човешката интелигентност или познания ще доведат до един съвършен свят, в който всички ще живеят в мир и щастие. От друга страна човек е склонен непременно да иска да подобри нещата и да поправи недостатъците. Разбира се, едно нереалистично мечтателство няма да помогне на бездомните и на бедните, нито ще е достатъчно на инвалидите и на болните, които жадуват страданията им да бъдат премахнати. Просто съвършеният свят няма да настъпи посредством човешки изобретения. Но въпреки днешното нещастие и потисничество, налице са основателни причини да вярваме, че съвършеният свят всъщност е съвсем близо.
Когато мислиш за съвършен живот, може би се сещаш за живота на Исус Христос. Исус не бил единственият съвършен човек, който живял някога на земята. Адам и Ева, които били създадени по образа на Бога, се радвали на съвършен живот в земен рай. Но те изгубили тези отлични условия, защото се разбунтували срещу своя небесен Баща. (Битие 3:1–6) Създателят обаче заложил в хората желание да живеят вечно. В Еклисиаст 3:11 се потвърждава това: „[Бог] е направил всяко нещо хубаво на времето му; положил е и вечността в тяхното сърце, без обаче да може човек да издири отначало докрай делото, което е направил Бог.“
Несъвършенството и грехът довели човечеството до ‘безсмислен’ живот и до ‘робство на разрухата’, но обърни внимание на утешителните думи на апостол Павел: „Жадното очакване на творението чака откриването на синовете на Бога. Защото творението беше подчинено на безсмислие, не по своя воля, но чрез онзи, който го подчини, въз основа на надеждата, че творението също ще бъде освободено от робството на разрухата и ще придобие славната свобода на децата на Бога.“ (Римляни 8:19–21, NW) Библията ясно разкрива, че божиите мерки за възстановяване на съвършения човешки живот са възможни посредством Исус Христос. — Йоан 3:16; 17:3.
Освен тази чудесна надежда за бъдещето, всички ние имаме възможност да напредваме духовно, като правим напредъка си явен на всички още днес.
Исус Христос смятал въпроса за съвършенството за толкова важен, че казал на едно голямо множество хора, които го слушали: „Бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.“ (Матей 5:48) Дали Исус наистина очаква да бъдем безгрешни в настоящата зла система? Не. Ние трябва да се стремим да развиваме качества като щедрост, милост и любов към ближните, и въпреки това често не постъпваме правилно. Дори един от Исусовите апостоли писал: „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда. Ако речем, че не сме съгрешили, правим Бога лъжец, и Неговото слово не е в нас.“ — 1 Йоан 1:9, 10.
Въпреки това ние можем да подобряваме начина, по който мислим за себе си, и по който се отнасяме с другите, като избягваме крайностите. Кой може да намери по–добра рецепта за постигане на една уравновесена благоразумна личност от рецептата, която се намира в божието Слово, Библията?
 Развиването на качества като радост и умереност ще ни помогне да се разбираме с другите хора в работата си, с брачния си партньор и със своите родители или деца. Апостол Павел напомня на християните: „Радвайте се всякога в Господа; пак ще кажа: Радвайте се. Вашата кротост [благоразумието ви — NW] да бъде позната на всичките човеци.“ — Филипяни 4:4, 5.
Ползата от това да бъдеш благоразумен
Като имаш разумни очаквания и като избягваш свръхвзискателността, която само те измъчва и ти вреди, ти ще извлечеш полза както за себе си, така и за другите. Да познаваш действителните си възможности, означава както да бъдеш реалист, така и да си благоразумен относно онова, което искаш да правиш. Помни, че Бог ни е създал, за да живеем на земята и да намираме удовлетворение от полезна работа за нас и за околните. — Битие 2:7–9.
Ако си прекалено взискателен към себе си, защо не се обърнеш към Йехова в молитва? Божието благоволение ще ти донесе голямо облекчение. Йехова знае как сме направени, и че сме несъвършени, затова не е неблагоразумен и не е трудно да му бъдем угодни. Псалмистът ни уверява: „Както баща жали чадата си, така Господ [Йехова — NW] жали ония, които Му се боят. Защото Той познава нашия състав, помни, че ние сме пръст.“ (Псалм 103:13, 14) Колко благодарни трябва да бъдем, че Бог се отнася към хората по такъв милостив начин! Той знае ограниченията ни и въпреки това сме скъпоценни в неговите очи като любими деца.
Колко по–мъдро е вместо да бъдем свръхвзискателни, да култивираме духовна проницателност и уравновесена гледна точка! Освен това можем да бъдем сигурни, че никой не може да попречи на Йехова да изпълни целта си да доведе човечеството до съвършенство под управлението на божието Царство. Но какво означава човек да бъде съвършен?
Съвършеният живот е по–хубав от свръхвзискателността
Да си съвършен не означава да бъдеш свръхвзискателен. Хората, които ще имат привилегията да живеят в рая на земята под управлението на божието Царство, със сигурност няма да бъдат прекалено взискателни и праведни в собствените си очи личности. Едно от изискванията, на което трябва да отговориш, за да преживееш голямата скръб, е да проявяваш идваща от сърцето признателност за изкупителната жертва, както бива изразявана от многонационалното голямо множество, описано от апостол Йоан: „Спасението дължим на нашия Бог, Който седи на престола, и на Агнеца!“ (Откровение 7:9, 10, 14, „Синодално издание“, 1998 г.) Преживелите наближаващата голяма скръб ще бъдат благодарни, че Христос доброволно умрял за тях и за всички, които проявяват вяра в него. Неговата любеща жертва полага основата за вечното им освобождение от несъвършенството и слабостите. — Йоан 3:16; Римляни 8:21, 22.
Какво ще представлява съвършеният живот?
 Вместо да има надпревара и егоистични амбиции, любовта и милостта сред хората ще направят живота истински ценен, като премахнат безпокойството и чувството за малоценност. Въпреки това съвършеният живот няма да бъде скучен или еднообразен. Божието слово не осигурява всички подробности относно рая, но описва какъв живот можем да очакваме: „Те ще построят къщи и ще живеят в тях; ще насадят лозя и ще ядат плода им. Няма те да построят, а друг да живее там; няма те да насадят, а друг да яде; защото дните на Моите люде ще бъдат като дните на дърво, и избраните Ми за дълго ще се наслаждават в делото на ръцете си. Не ще се трудят напразно, нито ще раждат чада за бедствие.“ — Исаия 65:21–23.
Вместо да се чудиш какви развлечения, магазини, технологии или превозни средства ще има под управлението на божието Царство, представи си как ще се радваш на изпълнението на думите: „Вълкът и агнето ще пасат заедно, и лъвът ще яде слама както вола, и храна на змията ще бъде пръстта. Не ще повреждат, нито ще погубват в цялата Ми свята планина, казва Господ [Йехова — NW].“ (Исаия 65:25) Колко различен ще бъде съвършеният живот от живота днес! Ако бъдеш един от хората, сметнати за достойни да живеят тогава, ще имаш причини да бъдеш уверен, че твоят любещ небесен Баща ще се грижи за теб и за твоето семейство. „Весели се тъй също в Господа [Йехова — NW]; и Той ще ти даде попросеното от сърцето ти.“ — Псалм 37:4.
Съвършеният живот не е просто мечта. Любещата цел на Йехова относно човечеството ще бъде изпълнена изцяло. Ти и хората от твоето семейство можете да бъдете сред онези, които ще бъдат доведени до съвършенство, и да живеете в божия нов свят. Библията предсказва: „Праведните ще наследят земята и ще живеят на нея довека.“ — Псалм 37:29.
Статия от списание "Стражева кула"-15.06.2000г.

актуален въпрос

Въпроси на читатели

Исус казал на садукеите, че възкресените „нито ще се женят, нито ще се омъжват“. (Лука 20:34–36) Дали имал предвид земното възкресение?

Това е важен въпрос, особено за онези, чийто скъп брачен партньор е починал. Те може да копнеят да се съберат отново с възкресения си партньор в новия свят. Един вдовец казва: „Със съпругата ми не сме искали да слагаме край на брака си. Желанието ни беше да служим на Йехова като съпруг и съпруга завинаги. Аз все още го искам.“ Има ли основателни причини да се надяваме, че възкресените ще могат да се женят? Накратко, не можем да кажем със сигурност.

Години наред в нашите издания се казваше, че думите на Исус вероятно се отнасят за земното възкресение и че в новия свят възкресените явно няма да се женят. * (Мат. 22:29, 30; Мар. 12:24, 25; Лука 20:34–36) Възможно ли е обаче Исус да е говорил за небесното възкресение? Нека разгледаме неговите думи, без да правим категорични заключения.

В каква ситуация се намирал той? (Прочети Лука 20:27–33.) Садукеите, които не вярвали във възкресението, се опитали да го впримчат в думите му, като му задали въпрос за възкресението и задължението човек да се ожени за вдовицата на брат си. * Исус отговорил: „Хората в тази система се женят и се омъжват, но онези, които са сметнати за достойни да получат живот в идващата система и възкресение от мъртвите, нито ще се женят, нито ще се омъжват. И дори няма да умират вече, защото ще са като ангелите и ще са Божии деца, понеже ще са деца на възкресението.“ (Лука 20:34–36)

Защо в изданията пишеше, че Исус вероятно говорел за земното възкресение? Има главно две основания за този извод. Първо, садукеите навярно имали предвид земното възкресение и затова изглежда логично отговорът на Исус да се е отнасял за него. Второ, накрая Исус споменал Авраам, Исаак и Яков — верни патриарси, които ще бъдат възкресени за живот на земята. (Лука 20:37, 38)

Възможно е обаче Исус да е имал предвид небесното възкресение. Какви са основанията за това заключение? Нека помислим върху две негови ключови изказвания.

„Онези, които са сметнати за достойни да получат ... възкресение от мъртвите.“ Верните помазани са „сметнати за достойни за Божието царство“. (2 Сол. 1:5, 11) Те са обявени за праведни за живот въз основа на откупа, следователно не умират като осъдени грешници. (Рим. 5:1, 18; 8:1) Наречени са „щастливи и свети“ и са сметнати за достойни да бъдат възкресени на небето. (Откр. 20:5, 6) От друга страна, сред възкресените на земята ще са и  „неправедните“. (Деян. 24:15) Може ли за тях да се каже, че са „сметнати за достойни“ за възкресение?

„Няма да умират вече.“ Други преводи предават тези думи като „не могат вече да умрат“, „повече не са подчинени на смъртта“ или „смъртта вече няма власт над тях“. Помазаните, които вярно завършват земния си път, биват възкресени на небето и получават безсмъртие — безкраен, неунищожим живот. (1 Кор. 15:53, 54) Смъртта няма никаква власт над онези, които получават небесно възкресение. *

Какъв извод можем да направим предвид казаното дотук? Възможно е Исусовите думи да се отнасят за небесното възкресение. Ако е така, от тях разбираме няколко неща за онези, които са възкресени на небето: Те не се женят, не могат да умрат и в известен смисъл са като ангелите — духовни създания, които обитават духовната област. Но това заключение поражда някои въпроси.

Първо, защо Исус би говорил на садукеите за небесното възкресение, след като те вероятно го питали за земното? Той не винаги отговарял на противниците си в съгласие с това, което те мислели. Например веднъж казал на юдеите, които искали знамение от него: „Разрушете този храм и за три дни ще го издигна отново.“ Сигурно Исус знаел, че те си мислели за буквалния храм, но той говорел „за храма на своето тяло“. (Йоан 2:18–21) Може би Исус не сметнал за нужно да отговаря на лицемерните садукеи, които не вярвали във възкресението, нито в съществуването на ангели. (Пр. 23:9; Мат. 7:6; Деян. 23:8) Вместо това може да е искал да разкрие истини за небесното възкресение заради искрените си ученици, които един ден щели да получат такова възкресение.

Второ, защо накрая Исус говорел за Авраам, Исаак и Яков, които ще бъдат възкресени на земята? (Прочети Матей 22:31, 32.) Обърни внимание, че преди да ги спомене, той използвал израза „А относно възкресението на мъртвите“. Тези думи може да показват смяна на мисълта. След това, позовавайки се на писанията на Моисей, които садукеите твърдели, че признават, Исус цитирал думите на Йехова към Моисей при горящия храст, за да докаже, че земното възкресение е част от Божието намерение. (Из. 3:1–6)

Трето, ако Исусовите думи се отнасят за небесното възкресение, означава ли това, че върнатите към живот на земята ще могат да се женят? Божието Слово не дава директен отговор на този въпрос. Дори Исус да е имал предвид небесното възкресение, думите му не хвърлят светлина по въпроса дали възкресените на земята в новия свят ще могат да се женят.

Това, което Божието Слово ясно казва, е, че смъртта слага край на брака. Ето защо един вдовец или вдовица не трябва да изпитва вина, ако реши да се ожени повторно. Това е лично решение и другите не бива да съдят такъв човек, че иска отново да се радва на топлите отношения в брака. (Рим. 7:2, 3; 1 Кор. 7:39)

Разбираемо е да имаме много въпроси за живота в новия свят. Но вместо излишно да гадаем какво ще стане, просто трябва да изчакаме и да видим. Можем обаче да сме сигурни в едно: Послушните хора ще бъдат щастливи, защото Йехова ще удовлетвори всичките им нужди и желания по най–добрия начин. (Пс. 145:16)