Да бягаме в състезанието за вечен живот.

Като християни, ние участваме в символично състезание. Нашата цел е да пресечем финалната линия. Но това състезание не е спринт, в който скоростта е ключът към победата. Не е и бавно тичане, при което човек спира, за да си почине. По–скоро нашето състезание може да бъде сравнено с маратон, в който издръжливостта е много важна, за да бъдем победители. Апостол Павел използвал примера с бегач в писмото си до християните, живеещи в Коринт — град, известен с атлетическите си състезания. Той писал: „Нима не знаете, че макар и всички да бягат в състезанието, само един получава наградата? Бягайте така, че да я получите.“ (1 Кор. 9:24)
 Библията ни насърчава да бягаме в това състезание. -1 Коринтяни 9:25–27
Не е лесно обаче да бъде пресечена финалната линия. Необходими са самоконтрол и целеустременост. Само един човек е пресякъл финалната линия, без да се препъне дори веднъж — Исус Христос. Ученикът Яков писал за нас, последователите на Христос: „Всички ние много пъти се препъваме.“ (Як. 3:2) Колко вярно! Всеки от нас е под влиянието на несъвършенството — своето и това на другите. Поради тази причина понякога може да се препънем, да залитнем и да забавим темпото. Може дори да паднем. Ако това се случи, трябва да станем и да продължим. Някои са падали толкова лошо, че са се нуждаели от помощ, за да станат и да продължат да бягат към финала. Така че е възможно веднъж или дори няколко пъти да се препънем или да паднем в състезанието за живота. (3 Царе 8:46)
 Понякога поради слабост някой може да допусне грешка, било то веднъж, или повече пъти. Но Йехова ще продължава да смята такъв човек за праведен, ако той полага усилия „да стане“, тоест искрено се разкайва и отново постъпва правилно. Това ясно личи от начина, по който Бог се отнасял към древния Израил. (Исаия 41:9, 10) В стиха от Притчи 24:16, , не се набляга на отрицателното действие — ‘падането’, а на положителното — ‘ставането’ с помощта на нашия милостив Бог.  Исаия 55:7.) Проявявайки доверие в нас, Йехова Бог и Исус Христос милостиво ни насърчават „да станем“. (Пс. 86:5; Йоан 5:19)
 Дори един състезател в маратон да се препъне или да падне, ако действа незабавно, той ще има време да се възстанови и да завърши състезанието. Ние не знаем в кой „ден и час“ ще настъпи краят на нашето състезание за вечния живот. (Мат. 24:36) Но колкото по–малко се препъваме, толкова по–вероятно е да запазим постоянно темпо, да останем в състезанието и да го завършим успешно. 
Желанията на плътта препъват мнозина. Когато сме изкушавани от своите желания, трябва да предприемем решителни действия, за да останем умствено, морално и духовно чисти. Да помним  съвета на Исус ‘да хвърлим далече от себе си’, така да се каже, всичко, което може да бъде препятствие за нас, дори окото или ръката ни. Нима това не се отнася за неморалните мисли и действия, поради които някои са отпаднали от състезанието за живота? (Матей 5:29, 30.)

В Библията участието в състезанието е описано като активен, а не като пасивен процес. То не е като качването в автобус, който вози пътниците към крайната цел. Ние трябва да бягаме в състезанието и докато правим това, Йехова ще ни дава ‘голям мир’. (Пс. 119:165) Можем да бъдем уверени, че той ще ни помага още днес и в бъдеще ще ни благослови богато, ако стигнем до финала. (Як. 1:12)