четвъртък, 28 август 2014 г.

Защо Бог има организация?


 

                         Защо Бог има организация?

1. Божиите хора в древен Израил; 2. Християните от първи век в организирана проповедна служба

1. Защо Бог организирал израилтяните като народ?

Бог организирал потомците на патриарха Авраам като народ и им дал закони. Той нарекъл народа „Израил“ и го направил пазител на своето слово и на истинското поклонение към Бога. (Псалм 147:19, 20) Така чрез израилтяните можели да имат полза хората от всички народи. Битие 22:18.
Бог избрал израилтяните за свои свидетели. Историята им в древността показва каква полза извличат хората, като спазват Божиите закони. (Второзаконие 4:6) Чрез израилтяните другите можели да опознаят истинския Бог.  Исаия 43:10, 12.

2. Защо са организирани истинските християни?

След време израилският народ изгубил Божието благоволение и Йехова го заменил с друг народ. (Матей 21:43; 23:37, 38) В наши дни вместо израилтяните за Йехова свидетелстват истинските християни.  Деяния 15:14, 17.
Исус организирал своите последователи да проповядват и да правят ученици сред всички народи. (Матей 10:7, 11; 24:14; 28:19, 20) Днес, в последните дни на настоящия свят, тази дейност наближава своята кулминация. За първи път в историята Йехова обединява милиони хора от всички народи в поклонението към него. (Откровение 7:9, 10) Истинските християни са организирани, за да се насърчават и да си помагат взаимно. По целия свят на събранията им има една и съща програма за библейско обучение.  Евреи 10:24, 25.

 3. Как възникнала съвременната организация на Свидетелите на Йехова?

През 70–те години на XIX век малка група изследователи на Библията започнали да преоткриват отдавна забравени библейски истини. Те знаели, че Исус организирал християните да проповядват и затова започнали да известяват за Божието Царство по целия свят. През 1931 г. приели името Свидетели на Йехова.  Деяния 1:8; 2:1, 4; 5:42.

4. Как са организирани Свидетелите на Йехова?

През първи век за всички християнски сборове, или групи, се грижил централен ръководен орган, който признавал Исус за Глава на сбора. (Деяния 16:4, 5) Подобно на това днес Свидетелите на Йехова по целия свят следват напътствията на Ръководно тяло от опитни старейшини. То надзирава административните центрове на Свидетелите на Йехова, които се грижат за превода, печата и разпространението на материали за изучаване на Библията на над 600 езика. Така Ръководното тяло осигурява библейско насърчение и наставление на повече от 100 000 сбора по света.

 Във всеки сбор способни мъже служат като старейшини, или духовни пастири. Те с любов се грижат за „Божието стадо“.  1 Петър 5:2, 3.
Свидетелите на Йехова са организирани, за да проповядват добрата новина и да" правят ученици" като помагат на хората да ПРИДОБИВАТ ПОЗНАНИЕ. Като апостолите те посещават хората по домовете им. (Деяния 20:20) Освен това предлагат изучаване на Библията на искрените хора, които обичат истината. Но те не са просто организация, а са като семейство с любещ Баща. Те са братя и сестри, които са загрижени един за друг. (2 Солунци 1:3) Тъй като е организиран, за да радва Йехова и да помага на другите, Божият народ е най–щастливото семейство на земята. Псалм 33:12; Деяния 20:35 

вторник, 26 август 2014 г.

Философията и празната измама’ на света

През първи век християните живели в свят, в който преобладавали гръко–римските морални ценности и идеали. Много хора завиждали на удобствата и разкоша на римския начин на живот. Освен това тогавашните интелектуалци се занимавали не само с философиите на Платон и Аристотел, но и с идеите на представители на по–новите школи, като например епикурейците и стоиците. Когато по време на втората си мисионерска обиколка апостол Павел отишъл в Атина, той се сблъскал с философи от тези две школи, които мислели, че превъзхождат този „празнословец“, Павел. — Деяния 17:18.
 Затова не е трудно да разберем защо някои от първите християни били привлечени от показното държане и начин на живот на околните. (2 Тимотей 4:10) Изглеждало, че онези, които били неделима част от света, се радвали на много привилегии и предимства, а изборът им на пръв поглед бил надежден. Изглеждало, че светът можел да предложи нещо ценно, което липсвало на отдадения християнски начин на живот. Но апостол Павел предупредил: 
„Внимавайте да ви не заплени някой с философията си и с празна измама, по човешко предание, по първоначалните учения на света, а не по Христа.“ (Колосяни 2:8) 
Защо Павел казал тези думи?
 Павел предупредил относно това, защото знаел, че мисленето на хората, привлечени от света, било наистина опасно. Особено важен е изразът ‘философия и празна измама’, който използвал апостолът. Думата „философия“ буквално означава „любов към мъдростта и търсене на мъдрост“. Само по себе си това може да бъде полезно. Всъщност в Библията, особено в книгата Притчи, сме насърчени да търсим правилно познание и мъдрост. (Притчи 1:1–7; 3:13–18) Но Павел съчетал „философията“ с „празна измама“. С други думи апостолът гледал на светската мъдрост като на празна и измамна. Подобно на надут балон, тя изглеждала голяма, но не съдържала нищо. Несъмнено щяло да бъде безполезно, дори опасно, човек да избира какво е правилно и какво — погрешно въз основа на толкова несъдържателни неща като ‘философията и празната измама’ на света.
„Ония, които наричат злото добро, а доброто зло“

 Днес нещата не са много по–различни. Съществуват много специалисти в практически всяка област на човешкия живот. Съветниците относно брака и семейството, журналистите, самозваните лечители, астролозите, медиумите и много други хора са готови да дават съвети срещу заплащане. Но какви са техните съвети? Много често тези хора пренебрегват библейските стандарти относно морала и ги заместват с т.нар. „нов морал“. Например, в една уводна статия на най–влиятелния канадски вестник, „Глоуб енд мейл“, се казва следното относно това, че правителството забранява да бъдат сключвани „бракове между хора от един и същи пол“: „През 2000–та година звучи нелепо на двама отдадени един на друг души, които се обичат, да бъде отказвано да изпълнят най–съкровеното си желание, само поради това, че са от един и същи пол.“ Тенденциите днес са да бъдем толерантни към другите, а не да ги съдим. Всичко се смята за относително — вече няма абсолютно правилно и абсолютно погрешно. — Псалм 10:3, 4.
 Други гледат на хората с висока позиция в обществото и на онези, които са постигнали финансов успех — известните и богатите, — като на примери във взимането на решения. Въпреки че на богатите и известните се гледа с уважение в днешното общество, те много често само говорят за морални ценности, като честност и доверие. В стремежа си към власт и печалба много от тях безскрупулно нарушават закона и потъпкват моралните принципи. За да получат слава и известност, някои хора, без много да се замислят, пренебрегват установените морални ценности и стандарти, като предпочитат да се държат чудато и неприлично. В резултат на това днес е налице едно ориентирано към печалба, позволяващо всичко общество, в което главният девиз е: „Всичко е позволено.“ Нима е чудно, че хората са объркани и безпомощни, когато трябва да различат правилното от погрешното? — Лука 6:39.
 Трагичните последствия от взимането на погрешни решения въз основа на неподходящо ръководство се виждат навсякъде около нас. Разбитите бракове и семейства, злоупотребата с наркотици и алкохол, престъпните младежки банди, безразборните сексуални отношения и болестите, предавани по полов път, са само някои от тях. И наистина, как може да очакваме нещата да стоят по друг начин, при положение че хората пренебрегват всички стандарти или образци, когато трябва да различат правилното от погрешното? (Римляни 1:28–32) Точно както казал пророк Исаия: 
 „Горко на ония, които наричат злото добро, а доброто зло; които турят тъмнина за виделина, а виделина за тъмнина; които турят горчиво за сладко, а сладко за горчиво! Горко на ония, които са мъдри в своите очи и които са разумни пред себе си!“ — Исаия 5:20, 21.
 Фактът, че Бог потърсил отговорност от древните юдеи, които станали „мъдри в своите очи“, прави още по–важно това да не разчитаме на себе си, когато определяме кое е правилно и кое — погрешно. Днес много хора споделят възгледа „Просто слушай сърцето си“, или „Прави онова, което ти изглежда правилно“. Дали това е мъдро? Не и според Библията, в която ясно се казва:
 „Сърцето е измамливо повече от всичко и е страшно болно; кой може да го познае?“ (Йеремия 17:9) 
Дали би разчитал на един безнадежден измамник да те ръководи, когато взимаш решения? Едва ли. По–скоро вероятно би направил точно обратното на онова, което ти казва той. Ето защо Библията ни напомня: 
„Който уповава на своето си сърце, е безумен, а който ходи разумно, той ще се избави.“ — Притчи 3:5–7; 28:26.

 Щом не бива да разчитаме нито на светската мъдрост, нито на себе си, какво трябва да правим, когато е нужно да различим правилното от погрешното? Обърни внимание на ясния и недвусмислен съвет на апостол Павел: „Недейте се съобразява с тоя век, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит [да докажете на себе си — НС] що е Божията воля — това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено.“ (Римляни 12:2) 
 Защо трябва да доказваме на себе си божията воля? В Библията, Йехова дава пряма, но основателна причина за това, като казва: „Както небето е по–високо от земята, така и Моите пътища са по–високи от вашите пътища. И Моите помисли от вашите помисли.“ (Исаия 55:9) 
 Затова вместо да разчитаме на своята т.нар. добра преценка или на добрите си предчувствия, ние сме насърчени: „Продължавайте да се уверявате в това какво е приемливо за Господаря.“ — Ефесяни 5:10,
 Исус Христос наблегнал на необходимостта от това, когато казал: „Това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил.“ (Йоан 17:3) Изразът „да познаят“ има много по–обширно значение от това просто „да знаем“. Според издадения на английски „Тълковен речник на Вайн“ този израз „показва, че има връзка между личността, която опознава, и опознавания обект; в това отношение онова, което се знае, е скъпоценно или важно и затова биват установени взаимоотношения“. Да имаш взаимоотношения с някого е повече от това просто да знаеш кой е той или как се казва. За тях се изисква да знаеш какво харесва и какво не харесва той, неговите морални ценности и стандарти и да ги уважаваш. — 1 Йоан 2:3; 4:8.

 Тогава как може да се научим да различаваме правилното от погрешното? Думите на Павел към християните от еврейски произход, живели през първи век, отговарят на този въпрос. Той писал: „Всеки, който се храни с мляко, не познава словото на праведността, защото е бебе. А твърдата храна е за зрелите хора, за тези, които чрез употреба са обучили своите възприемателни способности, та да различават както правилното, така и погрешното.“ Тук Павел противопоставя ‘млякото’, което описва в предишния стих като „началото на основните неща от светите слова на Бога“, с „твърдата храна“, която е за „зрелите хора“, които „са обучили своите възприемателни способности, та да различават както правилното, така и погрешното“. — Евреи 5:12–14, НС.
 Това означава, че преди всичко ние трябва да полагаме големи усилия да разберем точно стандартите на Бога, които се намират в неговото Слово, Библията. Ние не очакваме в нея да има списък с правила за всичко, което може или не може да правим. Библията не е такава книга. Павел обяснил: „Цялото Писание е вдъхновено от Бога и полезно за поучаване, за порицаване, за поправяне на нещата, за дисциплиниране в праведност, така че човекът на Бога да бъде изцяло годен, напълно подготвен за всяко добро дело.“ (2 Тимотей 3:16, 17, НС) За да извличаме полза от това учене, порицаване и дисциплиниране, трябва да използваме ума и мисловните си способности. За това се изискват усилия, но резултатът си заслужава — човек ще бъде „изцяло годен, напълно подготвен за всяко добро дело“. — Притчи 2:3–6.
 Както показал Павел, след това зрелите хора „обучили своите възприемателни способности, та да различават както правилното, така и погрешното“. Така стигаме до разковничето на въпроса. Изразът „обучили своите възприемателни способности“ буквално означава, че „обучили сетивните си органи (като гимнастик)“. („Подрѐден превод на Царството“ [англ.]) Опитният гимнастик на даден уред, като например халки или греда, може за части от секундата да направи такива движения, които сякаш не се подчиняват на гравитацията или на други природни закони. Той непрестанно упражнява пълен контрол над частите на тялото си и усеща почти инстинктивно какви движения трябва да направи, за да завърши успешно съчетанието си. Всичко това е резултат от много тренировки и непрестанни упражнения.
 Ако искаме да бъдем сигурни, че винаги взимаме мъдри решения и правим правилен избор, ние също трябва да се обучаваме като духовни гимнастици. Винаги трябва да упражняваме пълен контрол над усещанията и частите на тялото си. (Матей 5:29, 30; Колосяни 3:5–10) Например, дали налагаме на очите си да не гледат неморални неща и на ушите си да не слушат упадъчна музика и лош език? Вярно е, че тези неблаготворни неща са навсякъде около нас. Но въпреки това от нас зависи дали ще им позволим да пуснат корени в сърцето и ума ни. Може да подражаваме на псалмиста, който казал: „Няма да положа пред очите си нещо подло; мразя работата на изневерниците; тя няма да се прилепи до мене. ... Който говори лъжа, няма да се утвърди пред очите ми.“ — Псалм 101:3, 7.
Обучавай възприемателните си способности чрез употреба

 Не забравяй, че може да обучаваме „чрез употреба“ възприемателните си способности да различават както правилното, така и погрешното. С други думи всеки път, когато трябва да вземем решение, трябва да се научим да използваме мисловните си способности, за да видим кои библейски принципи имат отношение по въпроса и как може да ги приложим. Разбира се, ние може да търсим помощ от зрели християни. Но въпреки това, като полагаме лични усилия да изучаваме божието Слово и като се молим на Йехова за ръководство и за неговия дух, в крайна сметка ще се радваме на много благословии. — Ефесяни 3:14–19.
Целта на това да обучаваме все по–добре възприемателните си способности е „да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез човешката заблуда, в лукавство, по измамителни хитрости“. (Ефесяни 4:14) Въз основа на това, че знаем и разбираме какво е приемливо за Бога, може да взимаме мъдри решения — относно големи и малки неща, — които са полезни за нас, градивни за събратята ни и преди всичко радват нашия небесен Баща. (Притчи 27:11) Каква благословия и защита е това в днешните кризисни времена!

сряда, 20 август 2014 г.

Опит за поезия




Празнично
Глас на китара ,звуци плетат .
Вечер празнична . Шумно е.
Пълни чаши с вино, аромат на цветя.
Танци луди ,...леко пийнали.
Щедри дарове.Луди сме!