Да си прощаваме щедро и с любов.

„Проявявайте търпимост един към друг и си прощавайте щедро.“ (КОЛ. 3:13)
Когато говорим за ппрошката , като християни трябва да имаме отговор на някой въпроси като:
Защо трябва да сме готови да прощаваме?
Как Исус показал, че трябва да прощаваме?
Какви благословии получаваме, когато си прощаваме щедро?
СЛОВОТО на Йехова ни дава възможност да научим как той гледа на греха и как се чувства, когато грешим. То разкрива много и за прошката.
ЗАЩО ТРЯБВА ДА ПРОЩАВАМЕ 
Важно е да сме готови да прощаваме на онези, които ни обиждат — независимо дали са от християнския сбор, или не, — ако искаме да имаме добри отношения в семейството, с приятелите, с другите хора и с Йехова. Библията показва, че за християните е изискване да прощават на другите, без значение колко често те ги обиждат. За да покаже колко разумно е това изискване, Исус разказал притча за един роб, който бил длъжник на господаря си.
 Робът дължал сума, равна на заплатата за 60 милиона работни дни, но господарят му опростил дълга. След това робът отишъл и намерил друг роб, който дължал на него сума, равна на заплатата само за сто дни. Длъжникът го молел за търпение, но робът, на когото бил простен големият дълг, наредил той да бъде хвърлен в затвора. Това никак не се харесало на господаря им. „Нима не трябваше и ти ... да проявиш милост към другия роб, както аз проявих милост към тебе?“ — попитал той. Тогава силно разгневен, господарят предал немилостивия роб на пазачите в затвора, докато не изплати целия си дълг. (Мат. 18:21–34)
 Какво искал да каже Исус с тази притча? Заключението му било: „Така ще постъпи с вас и моят небесен Баща, ако не прощавате от сърце на братята си.“ (Мат. 18:35) Идеята е ясна. Греховете, които вършим през живота си като несъвършени хора, са доказателство, че сме напълно неспособни да отговорим на стандартите на Йехова. Но той е готов да ни прости и така да се каже, да анулира дълга ни. Следователно всеки, който иска да бъде приятел на Йехова, е длъжен да прощава прегрешенията на другите. Или както Исус казал в Проповедта на планината: „Ако прощавате на хората прегрешенията им, вашият небесен Баща също ще ви прости. Но ако не прощавате на хората техните прегрешения, то и вашият Баща няма да прости вашите прегрешения.“ (Мат. 6:14, 15) Може би ще кажеш, че на теория звучи добре, но на практика не е лесно. Това е така, защото често реагираме емоционално на обидите. Човек може да изпитва гняв, да се чувства предаден, да иска да получи справедливост или дори да търси отмъщение. Всъщност някои си мислят, че никога не биха могли да простят на онзи, който ги е обидил. Ако и ти мислиш така, какво можеш да направиш, за да бъдеш готов да прощаваш, както Йехова очаква от нас?
АНАЛИЗИРАЙ ЧУВСТВАТА СИ
Реакциите на реални или предполагаеми обиди може да са много силни. Да разгледаме случая на млад мъж, описан в едно изследване на гнева: „Веднъж ... в изблик на гняв излязох от къщи, заричайки се, че няма да се върна повече. Беше прекрасен летен ден и дълго вървях по красивите улички. Постепенно тишината и красотата ме успокоиха и след няколко часа се прибрах, съжалявайки, че се бях ядосал толкова.“ Както показва тази случка, ако си дадеш време да се успокоиш и погледнеш на ситуацията по–уравновесено, ще избегнеш да реагираш по начин, за който по–късно ще съжаляваш. (Пс. 4:4; Пр. 14:29; Як. 1:19, 20)
 Но какво да правиш, ако отрицателните чувства не отминават? Опитай се да определиш защо се чувстваш наранен. Дали защото са се отнесли към тебе несправедливо, може би грубо? Или защото смяташ, че другият нарочно се е опитвал да те нарани? Наистина ли действията му са били толкова лоши? Като анализираш и разбереш причината за чувствата си, ще определиш как би било най–добре да реагираш в съгласие с Библията. (Прочети Притчи 15:28; 17:27.) Такъв размисъл ще ти помогне да си по–обективен и да бъдеш готов да простиш. Прилагайки този подход, колкото и да ти е трудно, позволяваш на Божието Слово да „изследва мислите и намеренията на сърцето [ти]“ и да ти покаже как да подражаваш на готовността на Йехова да прощава. (Евр. 4:12)
ТРЯБВА ЛИ ДА ГО ПРИЕМАШ ЛИЧНО?
 Много ситуации в живота предизвикват отрицателни реакции. Представи си, че докато караш колата си, друга кола почти се удря в тебе. Как ще реагираш? Сигурно си чел за случаи на агресия на пътя, при които някой толкова се е ядосал, че е нападнал другия шофьор. Като християнин обаче несъмнено не искаш да направиш подобно нещо.
10 Колко по–добре ще е първо да помислиш върху ситуацията. Вероятно отчасти си виновен за случилото се, понеже си се разсеял по някакъв начин. Или може би другият шофьор е имал проблем с колата си. Целта на този пример е да покаже, че можем да намалим гнева, разочарованието и другите отрицателни емоции, като проявим разбиране, непредубеденост и готовност да простим. В Еклисиаст 7:9 се казва: „Не бързай да се обиждаш в духа си, защото обидата почива в пазвата на безразсъдните.“ Не приемай нещата толкова лично. В много от случаите онова, което се приема като умишлена обида, не е нищо повече от проява на несъвършенство или просто недоразумение. Опитай се да бъдеш обективен спрямо привидно нелюбезните думи и действия. Бъди готов да проявиш любов и да простиш. Така ще си по–щастлив. (1 Петър 4:8.)

 В някои случаи дори би могъл да помогнеш на някого, който се е отнесъл зле към тебе, да се заинтересува от библейските принципи. Апостол Павел писал: „‘Ако врагът ти е гладен, нахрани го, ако е жаден, дай му да пие, защото като правиш това, ще натрупаш жар на главата му’. Не позволявай да те победи злото, но ти побеждавай злото с добро.“ (Рим. 12:20, 21) Когато си любезен с хората, които са груби с тебе, това може да смекчи нагласата им и да ги накара да покажат добрите си качества. Като проявяваш разбиране, съчувствие и дори състрадание към тях, може да успееш да им помогнеш да научат библейските истини. При всички случаи мекият отговор може да подтикне другия да се замисли върху доброто ти поведение. (1 Пет. 2:12; 3:16)
 Ако смяташ, че си жертва на несправедливост, и ти е трудно да простиш на съгрешилия, който се разкайва, трябва да знаеш, че и той е жертва. Той също страда от наследеното несъвършенство. (Рим. 3:23) Йехова изпитва съчувствие към всички несъвършени хора. Затова е подходящо да се молим за онзи, който ни е наранил. Малко вероятно е да продължим да се ядосваме на някого, за когото се молим. Исус ясно показал, че не бива да таим неприязън дори към онези, които се отнасят зле към нас, с думите: „Обичайте враговете си и се молете за онези, които ви преследват.“ (Мат. 5:44)
 Някои от последствията, които изпитваме, когато не сме готови да простим, са лошо здраве, развалени отношения, стрес и трудно общуване. От друга страна, психиатрите признават колко е полезно да сме готови да прощаваме. Това освобождава натрупалите се емоции, които са изтощителни и вредят на здравето, и допринася за по–добри взаимоотношения. Но най–голямата благословия от готовността ни да прощаваме са добрите отношения с небесния ни Баща, Йехова. ( Колосяни 3:12–14.)