Как да укрепим брака си?

„На женените давам наставления, всъщност не аз, а Господарят.“ (1 КОР. 7:10)

КОГАТО сключват брак, християните дават обет пред Бога — отговорност, на която не бива да се гледа лековато. (Екл. 5:4–6) Йехова е установил брачната уредба, затова можем да кажем, че той е „впрегнал в общ ярем“ двамата партньори. (Мар. 10:9) Понякога този ярем продължава да съществува в Божиите очи, дори ако според законите на страната той е премахнат. Християните трябва да гледат на брака като на обвързващ съюз, независимо дали когато са го сключили, са били служители на Йехова, или не.
2 Успешният брак може да доведе до огромно щастие. Но какво може да се направи, ако брачните отношения са обтегнати? Възможно ли е един нестабилен брак да бъде укрепен? Каква помощ съществува за онези, чието семейно щастие е застрашено?
ИЗТОЧНИК НА РАДОСТ ИЛИ НА БОЛКА?
3 Когато бракът между християни е успешен, той е източник на радост и носи чест на Йехова. Ако се провали, най–малкото причинява емоционална болка. Някой неженен християнин, който обмисля брак, е в състояние да постави добро начало на семейния живот, като следва Божиите напътствия. От друга страна, неразумните решения при избора на съпруг или съпруга могат да доведат до разочарование и печал. Например някои младежи започват да ходят с някого, без да са готови да поемат отговорностите, свързани със семейния живот. Други намират бъдещ партньор чрез интернет и бързат да сключат брак, който се оказва много нещастен. Трети извършват сериозен грях по време на ходенето и все пак се женят, но може да започнат брака си, загубили уважението помежду си.
4 Някои християни не се женят за човек, който е „в единство с Господаря“, и често понасят болезнените последствия, идващи от разделения по вяра дом. (1 Кор. 7:39) Ако си в подобна ситуация, се моли за прошката и помощта на Бога. Той не премахва последствията от миналите грешки, но помага на разкайващите се да се справят с изпитанията. (Пс. 130:1–4) Полагай усилия да му бъдеш угоден сега и завинаги и ‘радостта от Йехова ще е твоята крепост’. (Неем. 8:10)
КОГАТО БРАКЪТ Е В ОПАСНОСТ
5 Онези, чийто брак им носи емоционална болка, може да се чудят: „Заслужава ли си наистина да се опитвам да спася нещастния си брак? Само ако можех да върна времето назад и да започна отначало с друг брачен партньор!“ Те може да мечтаят да се освободят от оковите на брака, мислейки си: „Само как искам отново да съм свободен! Защо да не се разведа? Дори да нямам библейски основания за развод, защо да не се разделя с партньора си и отново да се наслаждавам на живота?“ Вместо да мислят по този начин или да си фантазират какъв би могъл да бъде животът им, християните трябва да правят най–доброто според обстоятелствата си, като търсят Божието ръководство и го следват.
6 Ако се разведе с партньора си, един християнин може да има библейско основание за сключване на повторен брак, но може и да няма. Исус казал: „Ако някой се разведе с жена си, освен поради блудство, и се ожени за друга, върши прелюбодейство.“ (Мат. 19:9) Тук „блудство“ означава прелюбодейство или други сериозни сексуални грехове. Затова в случай че никой от брачните партньори не е извършил сексуална неморалност, е важно при всяка мисъл за развод да се потърси помощ и ръководство от Бога.
7 Когато бракът на някого се провали, това може да постави под съмнение духовното му състояние. Апостол Павел повдигнал следния сериозен въпрос: „Наистина, ако някой не знае как да ръководи собствения си дом, как ще се грижи за Божия сбор?“ (1 Тим. 3:5) Всъщност, когато и двамата партньори твърдят, че са християни, а бракът им се проваля, другите може да мислят, че те не живеят наистина според онова, което проповядват. (Рим. 2:21–24)
8 Когато двама покръстени брачни партньори планират да се разделят или да се разведат, без да имат библейско основание за това, със сигурност нещо в духовния им живот не е наред. Явно библейските принципи не са били прилагани от единия или вероятно и от двамата партньори. Ако са ‘се уповавали на Йехова с цялото си сърце’, почти не би имало причина да се съмняват, че могат да спасят брака си. (Прочети Притчи 3:5, 6.)
9 Много бракове, които на пръв поглед са вървели към провал, след време са се оказали много успешни. Християните, които не се отказват бързо от нещастен брак, често биват богато възнаградени. Обърни внимание какво може да се случи в един разделен по вяра дом. Апостол Петър писал: „Вие, жени, подчинявайте се на мъжете си, за да може онези, които не са послушни на словото, да бъдат спечелени без думи, чрез вашите постъпки, като наблюдават добродетелното ви поведение, придружено от дълбоко уважение.“ (1 Пет. 3:1, 2) Да, благодарение на доброто поведение на брачния си партньор, невярващият може да приеме истината. Спасеният брак носи чест на Йехова и може да бъде истинска благословия за съпруга, съпругата и децата, които може да имат.

11 Може да се питаш: „Трябва ли да продължавам да се опитвам да спася брака си, независимо какво се случва?“ Никой не може, нито трябва да взема това решение вместо тебе. Въпреки всичко има сериозни основания да не се отказваш от брачна връзка, която отслабва. Християнинът, който издържа на изпитанията, породени от труден брак, тъй като желае да има чиста съвест пред Бога, е ценен в очите му. (Прочети 1 Петър 2:19, 20.) Чрез Словото и духа си Йехова ще помогне на всеки свой служител, който полага искрени усилия да укрепи брака си.
ГОТОВИ ДА ПОМОГНАТ
12 Ако изпитваш проблеми в брака, не се колебай да потърсиш духовна помощ от зрели християни. Старейшините служат като пастири на стадото и с радост ще насочат вниманието ти към вдъхновените от Бога съвети, записани в Библията. (Деян. 20:28; Як. 5:14, 15) Не мисли, че ти и твоят партньор ще загубите уважението на старейшините, ако потърсите духовна помощ и обсъдите с тях сериозен семеен проблем. Тяхната любеща загриженост за вас ще се увеличи, когато видят искреното ви желание да угодите на Бога.
13 Когато бъдат помолени за помощ от християни, живеещи в разделен по вяра дом, старейшините се позовават на съвети, като например записания от Павел: „На женените давам наставления, всъщност не аз, а Господарят: жената да не напуска мъжа си, но ако стане така, че го напусне, нека си остане неомъжена или нека се помири с мъжа си. Мъжът също да не напуска жена си. ... Защото ти, съпруго, откъде знаеш дали няма да спасиш съпруга си? Или ти, съпруже, откъде знаеш дали няма да спасиш съпругата си?“ (1 Кор. 7:10–16) Само каква благословия е невярващият партньор да бъде спечелен на страната на истинското поклонение!
14 При какви обстоятелства обаче е възможно една християнка „да напусне“ съпруга си? Някои са решили да се разделят с партньора си поради умишления му отказ да издържа семейството. Други са предприели такава стъпка поради крайно физическо насилие или сериозна заплаха за духовността им.
15 Дали някой да напусне партньора си, или не, е въпрос на личен избор. Покръстеният християнин обаче трябва да обмисли въпроса честно и задълбочено. Например дали невярващият е единственият отговорен за заплахата за духовността, или самият християнин е бил небрежен по отношение на изучаването на Библията, нередовен на събранията и в службата?
16 Фактът, че ценим взаимоотношенията си с Бога и че сме благодарни за неговия дар на брака, трябва да ни предпазва от вземането на прибързано решение за развод. Като служители на Йехова, ние сме загрижени за освещаването на неговото свято име. Затова несъмнено никога няма да кроим планове да се освободим от брака си, като в същото време замисляме да се оженим за някого другиго. (Йер. 17:9; Мал. 2:13–16)
17 Християнинът, който е женен за невярващ, трябва да се стреми да запази брака си здрав. Той обаче не бива да се чувства виновен, ако въпреки искрените си усилия да запази брачната връзка, невярващият му партньор отказва да остане с него. „Ако невярващият иска да си тръгне, нека си тръгне — писал Павел. — В такъв случай братът или сестрата нямат задължения към него, но Бог ви е призовал за мир.“ (1 Кор. 7:15)
НАДЯВАЙ СЕ НА ЙЕХОВА
18 Когато се сблъскваш с какъвто и да било семеен проблем, търси смелост от Йехова и винаги се надявай на него. (Прочети Псалм 27:14.) Обърни внимание на Линда, която беше спомената по–горе. Бракът ѝ в крайна сметка завършил с развод, макар че години наред полагала усилия да го спаси. Дали тя смята, че е загубила времето си? Линда казва: „Съвсем не. Чрез усилията, които положих, дадох добро свидетелство на другите. Имам чиста съвест. И най–вече тези години помогнаха на дъщеря ни да остане твърдо на страната на истината. Тя порасна като пламенна отдадена Свидетелка на Йехова.“
19 Една християнка на име Мерилин се радва, че разчитала на Бога и положила допълнителни усилия да спаси брака си. Тя казва: „Обмислях да се разделя със съпруга си, поради това че не ме подкрепяше финансово и съществуваше опасност за духовността ми. Той служеше като старейшина, преди да се включи в някои неразумни бизнес сделки. Започна да пропуска събрания и просто престанахме да общуваме. Едно терористично нападение в нашия град ме изплаши толкова много, че се затворих в черупката си. Тогава осъзнах, че и аз имам вина. Пак започнахме да общуваме помежду си, възобновихме семейното изучаване и редовно посещавахме събранията. Бракът ни отново процъфтя. След време съпругът ми отново отговаряше на изискванията за привилегии в сбора. Това беше труден урок с щастлив край.“
20 Независимо дали сме женени, или не, нека винаги постъпваме смело и се надяваме на Йехова. Ако се сблъскваме с проблеми в брака, трябва да полагаме искрени усилия да ги разрешим, като помним, че онези, които са се обвързали в брак, „вече не са двама, а една плът“. (Мат. 19:6) И нека помним, че ако останем заедно с невярващия си брачен партньор въпреки трудностите, може да изпитаме радостта да го спечелим на страната на истинското поклонение.