Да си прощаваме щедро и с любов.

„Проявявайте търпимост един към друг и си прощавайте щедро.“ (КОЛ. 3:13)
Когато говорим за ппрошката , като християни трябва да имаме отговор на някой въпроси като:
Защо трябва да сме готови да прощаваме?
Как Исус показал, че трябва да прощаваме?
Какви благословии получаваме, когато си прощаваме щедро?
СЛОВОТО на Йехова ни дава възможност да научим как той гледа на греха и как се чувства, когато грешим. То разкрива много и за прошката.
ЗАЩО ТРЯБВА ДА ПРОЩАВАМЕ 
Важно е да сме готови да прощаваме на онези, които ни обиждат — независимо дали са от християнския сбор, или не, — ако искаме да имаме добри отношения в семейството, с приятелите, с другите хора и с Йехова. Библията показва, че за християните е изискване да прощават на другите, без значение колко често те ги обиждат. За да покаже колко разумно е това изискване, Исус разказал притча за един роб, който бил длъжник на господаря си.
 Робът дължал сума, равна на заплатата за 60 милиона работни дни, но господарят му опростил дълга. След това робът отишъл и намерил друг роб, който дължал на него сума, равна на заплатата само за сто дни. Длъжникът го молел за търпение, но робът, на когото бил простен големият дълг, наредил той да бъде хвърлен в затвора. Това никак не се харесало на господаря им. „Нима не трябваше и ти ... да проявиш милост към другия роб, както аз проявих милост към тебе?“ — попитал той. Тогава силно разгневен, господарят предал немилостивия роб на пазачите в затвора, докато не изплати целия си дълг. (Мат. 18:21–34)
 Какво искал да каже Исус с тази притча? Заключението му било: „Така ще постъпи с вас и моят небесен Баща, ако не прощавате от сърце на братята си.“ (Мат. 18:35) Идеята е ясна. Греховете, които вършим през живота си като несъвършени хора, са доказателство, че сме напълно неспособни да отговорим на стандартите на Йехова. Но той е готов да ни прости и така да се каже, да анулира дълга ни. Следователно всеки, който иска да бъде приятел на Йехова, е длъжен да прощава прегрешенията на другите. Или както Исус казал в Проповедта на планината: „Ако прощавате на хората прегрешенията им, вашият небесен Баща също ще ви прости. Но ако не прощавате на хората техните прегрешения, то и вашият Баща няма да прости вашите прегрешения.“ (Мат. 6:14, 15) Може би ще кажеш, че на теория звучи добре, но на практика не е лесно. Това е така, защото често реагираме емоционално на обидите. Човек може да изпитва гняв, да се чувства предаден, да иска да получи справедливост или дори да търси отмъщение. Всъщност някои си мислят, че никога не биха могли да простят на онзи, който ги е обидил. Ако и ти мислиш така, какво можеш да направиш, за да бъдеш готов да прощаваш, както Йехова очаква от нас?
АНАЛИЗИРАЙ ЧУВСТВАТА СИ
Реакциите на реални или предполагаеми обиди може да са много силни. Да разгледаме случая на млад мъж, описан в едно изследване на гнева: „Веднъж ... в изблик на гняв излязох от къщи, заричайки се, че няма да се върна повече. Беше прекрасен летен ден и дълго вървях по красивите улички. Постепенно тишината и красотата ме успокоиха и след няколко часа се прибрах, съжалявайки, че се бях ядосал толкова.“ Както показва тази случка, ако си дадеш време да се успокоиш и погледнеш на ситуацията по–уравновесено, ще избегнеш да реагираш по начин, за който по–късно ще съжаляваш. (Пс. 4:4; Пр. 14:29; Як. 1:19, 20)
 Но какво да правиш, ако отрицателните чувства не отминават? Опитай се да определиш защо се чувстваш наранен. Дали защото са се отнесли към тебе несправедливо, може би грубо? Или защото смяташ, че другият нарочно се е опитвал да те нарани? Наистина ли действията му са били толкова лоши? Като анализираш и разбереш причината за чувствата си, ще определиш как би било най–добре да реагираш в съгласие с Библията. (Прочети Притчи 15:28; 17:27.) Такъв размисъл ще ти помогне да си по–обективен и да бъдеш готов да простиш. Прилагайки този подход, колкото и да ти е трудно, позволяваш на Божието Слово да „изследва мислите и намеренията на сърцето [ти]“ и да ти покаже как да подражаваш на готовността на Йехова да прощава. (Евр. 4:12)
ТРЯБВА ЛИ ДА ГО ПРИЕМАШ ЛИЧНО?
 Много ситуации в живота предизвикват отрицателни реакции. Представи си, че докато караш колата си, друга кола почти се удря в тебе. Как ще реагираш? Сигурно си чел за случаи на агресия на пътя, при които някой толкова се е ядосал, че е нападнал другия шофьор. Като християнин обаче несъмнено не искаш да направиш подобно нещо.
10 Колко по–добре ще е първо да помислиш върху ситуацията. Вероятно отчасти си виновен за случилото се, понеже си се разсеял по някакъв начин. Или може би другият шофьор е имал проблем с колата си. Целта на този пример е да покаже, че можем да намалим гнева, разочарованието и другите отрицателни емоции, като проявим разбиране, непредубеденост и готовност да простим. В Еклисиаст 7:9 се казва: „Не бързай да се обиждаш в духа си, защото обидата почива в пазвата на безразсъдните.“ Не приемай нещата толкова лично. В много от случаите онова, което се приема като умишлена обида, не е нищо повече от проява на несъвършенство или просто недоразумение. Опитай се да бъдеш обективен спрямо привидно нелюбезните думи и действия. Бъди готов да проявиш любов и да простиш. Така ще си по–щастлив. (1 Петър 4:8.)

 В някои случаи дори би могъл да помогнеш на някого, който се е отнесъл зле към тебе, да се заинтересува от библейските принципи. Апостол Павел писал: „‘Ако врагът ти е гладен, нахрани го, ако е жаден, дай му да пие, защото като правиш това, ще натрупаш жар на главата му’. Не позволявай да те победи злото, но ти побеждавай злото с добро.“ (Рим. 12:20, 21) Когато си любезен с хората, които са груби с тебе, това може да смекчи нагласата им и да ги накара да покажат добрите си качества. Като проявяваш разбиране, съчувствие и дори състрадание към тях, може да успееш да им помогнеш да научат библейските истини. При всички случаи мекият отговор може да подтикне другия да се замисли върху доброто ти поведение. (1 Пет. 2:12; 3:16)
 Ако смяташ, че си жертва на несправедливост, и ти е трудно да простиш на съгрешилия, който се разкайва, трябва да знаеш, че и той е жертва. Той също страда от наследеното несъвършенство. (Рим. 3:23) Йехова изпитва съчувствие към всички несъвършени хора. Затова е подходящо да се молим за онзи, който ни е наранил. Малко вероятно е да продължим да се ядосваме на някого, за когото се молим. Исус ясно показал, че не бива да таим неприязън дори към онези, които се отнасят зле към нас, с думите: „Обичайте враговете си и се молете за онези, които ви преследват.“ (Мат. 5:44)
 Някои от последствията, които изпитваме, когато не сме готови да простим, са лошо здраве, развалени отношения, стрес и трудно общуване. От друга страна, психиатрите признават колко е полезно да сме готови да прощаваме. Това освобождава натрупалите се емоции, които са изтощителни и вредят на здравето, и допринася за по–добри взаимоотношения. Но най–голямата благословия от готовността ни да прощаваме са добрите отношения с небесния ни Баща, Йехова. ( Колосяни 3:12–14.)

Съдният ден е близо!

„Близо е великият ден Господен [на Йехова — NW ]. Близо и много бърза.“ — СОФОНИЯ 1:14.
СКОРО Йехова Бог ще предприеме действия срещу злите. Слушай! Ето неговото предупреждение: „Ще погубя човек . . . ще изтребя човека от лицето на земята.“ (Софония 1:3) Върховният господар Йехова казал тези думи посредством своя пророк Софония, вероятно праправнук на верния цар Езекия. Това изказване, направено в дните на добрия цар Йосия, не предвещавало добро за злите, които живели в Юда.
2 Несъмнено пророкуването на Софония укрепило решимостта на младия Йосия да прочисти Юда от нечистото поклонение. Но действията, които предприел царят, за да прочисти страната от фалшивата религия, не премахнали цялото зло от хората и не изкупили греховете на дядо му, цар Манасия, който бил ‘напълнил Йерусалим с невинна кръв’. (4 Царе 24:3, 4; 2 Летописи 34:3) Затова съдният ден на Йехова със сигурност щял да дойде.
3 Но някои щели да оцелеят през този вдъхващ страх ден. Затова божият пророк казал: „Преди да влезе указът в сила, денят минава като плява, преди да ви сполети лютият гняв Господен, преди да ви постигне денят на гнева Господен. Търсете Господа, всички кротки на земята, които извършвате съдбите Му; търсете правда, търсете кротост, негли бъдете покрити в деня на гнева Господен.“ (Софония 2:2, 3) Като се надяваме да преживеем съдния ден на Йехова, нека разгледаме библейската книга Софония. Написана в Юда преди 648 г. пр.н.е., тя е част от „пророческото слово“ на Бога, на което всички ние трябва да обръщаме внимание от все сърце. — 2 Петър 1:19.
Йехова прострял ръката си
4 ‘Словото на Йехова’ към Софония започва с предупреждението, което беше цитирано по–рано. Бог казва: „‘Съвсем ще погубя всичко от лицето на земята — казва Господ. — Ще погубя човек и животно, ще погубя въздушните птици и морските риби, и съблазнителните идоли заедно с нечестивите [злите — NW]; и ще изтребя човека от лицето на земята’ — казва Господ.“ — Софония 1:1–3.
5 Да, Йехова щял да сложи край на множеството злини в Юда. Кого щял да използува Йехова, за да ‘погуби всичко от лицето на земята’? Тъй като явно Софония пророкувал в началото на управлението на цар Йосия, което започнало през 659 г. пр.н.е., тези пророчески думи били изпълнени, когато през 607 г. пр.н.е. вавилонците унищожили Юда и нейната столица Йерусалим. Тогава били ‘погубени’ злите хора в Юда.
6 Предсказвайки действията на Бога срещу фалшивите поклонници, в Софония 1:4–6 се казва: „Ще простра ръката Си върху Юда и върху всичките йерусалимски жители; и ще изтребя от това място останалите Ваалови служители, и името на жреците на идоли заедно със свещениците; ще изтребя и ония, които върху къщните покриви се кланят на небесното множество, и ония поклонници, които се кълнат в Господа [Йехова — NW ], и които се кълнат в Мелхома; тоже ще изтребя ония, които са се отклонили от Господа, и които не търсят Господа, нито питат за Него.“
7 Йехова прострял ръката си срещу хората от Юда и Йерусалим. Той бил решен да изтреби поклонниците на ханаанския бог на плодовитостта Ваал. Различни местни божества били наречени Ваал, защото поклонниците им мислели, че тези богове притежават и оказват голямо влияние в определени местности. Например, имало един Ваал, на когото се покланяли моавците и мадиамците на хълма Фегор. (Числа 25:1, 3, 6) Йехова щял да изтреби свещениците на Ваал из цяла Юда, както и неверните свещенически левити, които нарушавали божия закон, като се държали приятелски с тях. — Изход 20:2, 3.
8 Бог щял да изтреби и онези, които ‘се кланяли на небесното множество’, — очевидно хората, занимаващи се с астрология и покланящи се на слънцето. (4 Царе 23:11; Йеремия 19:13; 32:29) Бог щял да излее гнева си и върху онези, които се опитвали да смесят истинското поклонение с фалшивата религия, като ‘се кълнели в Йехова и в Мелхом’. Мелхом вероятно е друго име на Молох, главния бог на амонците. Част от поклонението на Молох били жертвоприношенията на деца. — 3 Царе 11:5; Йеремия 32:35.
Краят на псевдохристиянството е близо!
9 Всичко това ни напомня за псевдохристиянството, което е затънало във фалшиво поклонение и астрология. Неговото място в жертвуването на милиони хора на олтара на подкрепяните от духовенството войни наистина е отвратително! Нека никога да не бъдем като неверните юдеи, които „се отклонили от Господа“, като станали безразлични и вече не търсели нито него, нито ръководството му. Вместо това нека запазим моралната си безкомпромисност пред Бога.
10 Следващите думи на пророка се отнасят както до грешните юдеи, така и до злите хора днес. В Софония 1:7 се казва: „Мълчи в присъствието на Господа Йехова, защото е близо денят Господен; защото Господ приготви жертва, освети поканените Си.“ Очевидно „поканените“ били халдейските врагове на Юда. ‘Жертвата’ били Юда и нейната столица. Така Софония съобщил целта на Бога да унищожи Йерусалим и това пророчество показва също, че псевдохристиянството ще бъде унищожено. Всъщност, тъй като съдният ден на Бога днес е много близо, целият свят трябва да „мълчи в присъствието на Господа Йехова“ и да чуе какво казва той посредством ‘малкото стадо’ от помазани последователи на Исус и посредством техните съобщници, ‘другите овце’. (Лука 12:32; Йоан 10:16) Всички, които не слушат и така се обявяват срещу управлението на божието Царство, ще бъдат унищожени. — Псалм 2:1, 2.
Скоро ще настъпи ден на плач!
11 Относно деня на Йехова, в Софония 1:8–11 се казва: „В деня на жертвата Господна ще накажа първенците и царските чада, и всички, които са облекли чуждестранни дрехи. В оня ден ще накажа и всички, които прескачат праговете, които пълнят къщите на господарите си с грабителство и измама. И в оня ден — казва Господ — ще се чуе метежен вик от рибната порта, ридание от втория квартал, и голям трясък от хълмовете. Плачете, жители на Мактес, защото се изтребиха всичките търговски люде, погубени бидоха всички, които бяха товарени със сребро.“
12 Наследници на цар Йосия щели да бъдат Йоахаз, Йоаким и Йоахин. След това щяло да започне управлението на Седекия, известно с унищожението на Йерусалим. Въпреки че били изправени пред такова бедствие, някои юдеи „облекли чуждестранни дрехи“, явно за да бъдат приети от околните народи. Подобно на това много хора днес показват по различни начини, че не са от организацията на Йехова. Те ще бъдат наказани, защото очевидно са част от организацията на Сатан.
13 „Оня ден“, в който царството Юда щяло до отговаря за делата си, съответствува на деня, когато Йехова ще изпълни присъда над враговете си, за да сложи край на злото и да докаже, че е върховен владетел. Когато вавилонците нападнели Йерусалим, щял да бъде чут вик от рибната порта. Вероятно тя се казвала така, защото била близо до пазара за риба. (Неемия 13:16) Вавилонските орди щели да влязат в онази част от града, наречена втория квартал, а ‘трясъкът от хълмовете’ може би бил звукът от приближаващите халдейци. Жителите на Мактес — вероятно северната част на долината Тиропойон — щели да ‘плачат’. Защо? Защото търговската дейност, в това число и ‘тегленето на сребро’, щяла да бъде прекратена.
14 Колко всеобхватно Йехова щял да изпитва онези, които твърдели, че са негови поклонници? Пророчеството продължава: „В онова време ще претърся Йерусалим с лампи, и ще накажа мъжете, които почиват на дрождието си, които думат в сърцето си: ‘Господ няма да стори ни добро, ни зло.’ Затова имотът им ще бъде разграбен, и къщите им запустени; да! ще построят къщи, но няма да живеят в тях. И ще насадят лозя, но няма да пият виното им.“ — Софония 1:12, 13.
15 Отстъпническите свещеници в Йерусалим смесвали поклонението на Йехова с фалшивата религия. Те се чувствували сигурни, но Йехова щял да ги издири като със силни лампи, които щели да прогонят духовната тъмнина от укритията им. Никой нямало да избегне възвестяването и изпълнението на божията присъда. Тези самодоволни отстъпници се били настанили удобно като утайка на дъното на бъчва с вино. Те не искали да бъдат обезпокоявани от каквото и да било съобщение за божествена намеса в човешките дела, но нямало да избегнат изпълнението на божията присъда над тях. Няма да го избегнат и днешните членове на фалшивата религия, в това число псевдохристияните и отстъпниците от поклонението на Йехова. Отричайки, че живеем в „последните дни“, те казват в сърцето си: „Господ няма да стори ни добро, ни зло.“ Колко грешат само! — 2 Тимотей 3:1–5; 2 Петър 3:3, 4, 10.
16 Отстъпниците от Юда били предупредени, че вавилонците щели да разграбят имота им, да опустошат техните къщи и да вземат плодовете на лозята им. Материалните неща нямало да означават нищо, когато Бог щял да изпълни присъдата върху Юда. Така ще бъде и когато съдният ден на Йехова връхлети сегашната система на нещата. Затова нека гледаме на нещата от духовна гледна точка и ‘да си събираме съкровища на небето’, като поставяме службата на Йехова на първо място в живота си! — Матей 6:19–21, 33.
‘Близо е великият ден на Йехова’
17 Колко близо е великият съден ден на Йехова? Според Софония 1:14–16 Бог ни уверява: „Близо е великият ден Господен [на Йехова — NW]. Близо и много бърза — гласът на деня Господен; там ще извика горчиво и силният. Ден на гняв е оня ден, ден на смущение и на утеснение, ден на опустошение и на разорение, ден на тъмнина и на мрак, ден на облак и на гъста мъгла, ден на тръба и на тревога против укрепените градове и против високите кули при ъглите.“
18 Грешните свещеници, князе и жители на Юда били предупредени, че ‘великият ден на Йехова бил близо’. За юдеите ‘денят на Йехова щял много да бърза’. По подобен начин и в наше време нека никой да не мисли, че изпълнението на присъдата на Йехова над злите ще бъде в далечно бъдеще. Точно както Бог действувал бързо в случая на Юда, така ще „бърза“ с деня на изпълнението на присъдата. (Откровение 16:14, 16) Какво тежко време ще настъпи за всички, които пренебрегват предупрежденията на Йехова, носени от неговите Свидетели, и не се присъединяват към истинското поклонение!
19 Денят, в който Бог излял гнева си над Юда и Йерусалим, бил „ден на смущение и на утеснение“. Вавилонските нашественици причинили на жителите на Юда много страдания, в това число и душевна мъка поради смъртта и разрушенията. Този „ден на опустошение и на разорение“ бил ден на тъмнина, облаци и гъста мъгла, вероятно не само фигуративно, но и буквално, защото навсякъде имало дим и кланета. Това бил „ден на тръба и на тревога“, но предупрежденията били напразни.
20 Стражите в Йерусалим били безпомощни, когато вавилонските стенобойни машини повалили „високите кули при ъглите“. Укрепленията на днешната зла система на нещата ще бъдат също толкова безполезни срещу оръжията на небесния арсенал на Бога, готов скоро да бъде използуван за избирателно унищожение. Дали се надяваш да бъдеш запазен? Заемаш ли твърда позиция на страната на Йехова, ‘който пази всички, които го обичат, а ще изтреби всичките зли’? — Псалм 145:20.
21 Какъв ужасяващ ден на съд бил предсказан в Софония 1:17, 18! „Аз така ще наскърбя човеците — казва Йехова Бог, — щото ще ходят като слепи, защото са съгрешили против Господа; кръвта им ще се излее като прах, и месата им като нечистотии. Нито среброто им, нито златото им ще може да ги избави в деня на гнева Господен; но цялата земя ще бъде погълната от огъня на ревнивостта Му; защото ще довърши, и то скоро, всичките жители на земята.“
22 Както в дните на Софония, скоро Йехова ще донесе скръб на „всичките жители на земята“ — онези, които не се вслушват в неговото предупреждение. Тъй като вършат грехове против Бога, те ще обикалят насам–натам безпомощни като слепци, неспособни да намерят избавление. През съдния ден на Йехова кръвта им „ще се излее като прах“, като нещо без никаква стойност. Техният край наистина ще бъде позорен, защото Бог ще разпръсне по земята телата — и дори вътрешностите — на злите, ‘като тор’.
23 Никой не може да спаси онези, които воюват против Бога и неговия народ. Нито среброто, нито златото могли да избавят грешниците от Юда, точно както натрупаните богатства и подкупите няма да защитят или избавят псевдохристиянството и останалата част на тази система на нещата ‘в деня на гнева на Йехова’. В този решителен ден „цялата земя ще бъде погълната“ от огъня на ревността на Бога и той ще изтреби злите. Тъй като вярваме в божието пророческо слово, ние сме убедени, че днес живеем в последните дни на „времето на края“. (Даниил 12:4, NW) Съдният ден на Йехова е близо и скоро Той ще даде възмездие на враговете си. Пророчеството на Софония дава и надежда за спасение

You are priceless to Jehovah

I, am Jehovah, your friend

Дали хората се оказаха по–добри владетели от Бога?

КАКЪВ Е — с оглед на спорния въпрос относно правото на Бога да управлява — резултатът от всички тези векове на човешко управление, независимо от Бога?
Дали хората се оказаха по–добри владетели от Бога? Ако съдим по хрониката на човешката жестокост спрямо човека, безспорно отговорът е „не“.
2 Когато нашите прародители отхвърлили управлението на Бога, последвала катастрофа. Те докарали страдания на себе си и на целия човешки род, произлязъл от тях. И нямало кого другиго да обвиняват за това, освен себе си. Божието Слово казва:
 „Те от своя страна постъпиха пагубно; те не са негови деца, недостатъкът си е техен.“ — Второзаконие 32:5
3 Историята показа правотата на Божието предупреждение към Адам и Ева — че ако изоставят осигурените от Бога мерки, състоянието им ще се влоши и в крайна сметка ще умрат. (Битие 2:17; 3:19) Те излезли изпод Божието управление и след известно време на постоянен упадък умрели.
4 Онова, което се случило след това с цялото им потомство, се обяснява в Римляни 5:12:
 „Чрез един човек [Адам, главата на човешкото семейство] грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци.“ 
 Значи когато се разбунтували срещу надзора от страна на Бога, нашите прародители станали несъвършени грешници. В съгласие със законите на генетиката всичко, което те могли да предадат след това на потомството си, било придобитото несъвършенство. Затова всички ние се раждаме несъвършени, предразположени към болести и смърт.
5 Изминали много векове. Империи се появявали и изчезвали. Всяка мислима форма на правителство била опитана. Но въпреки това отново и отново с човешкия род се случвали ужасни неща. Човек би могъл да предположи, че след като са минали шест хиляди години, хората вече ще са напреднали до установяването на мир, справедливост и благополучие по цялата земя и че досега те вече ще са овладели положителните ценности, като милост, съчувствие и сътрудничество.
6 Действителността обаче представлява точно обратното. Нито един вид човешко управление, измислено някога, не донесе мир и благополучие за всички. Само през 20–и век ние видяхме систематичното убийство на милиони по времето на нацисткия геноцид, както и избиването на повече от 100 милиона души във войните. В наше време безброй хора биват измъчвани, убивани и затваряни поради нетърпимост и политически различия.
Положението днес
7 В допълнение на това разгледай цялостното състояние на човешкия род днес. Престъпността и насилието се ширят. Наркоманията е в епидемични размери. Венерическите болести са в пандемични размери. Ужасяващата болест СПИН засяга милиони хора. Десетки милиони умират от глад или болести всяка година, докато малък брой хора притежават несметни богатства. Хората замърсяват и плячкосват земята. Навсякъде семейният живот и моралните ценности се разпадат. Наистина, животът днес отразява грозното управление на ‘бога на този свят’, Сатан. Светът, на който той е господар, е студен, безмилостен и изцяло покварен. — 2 Коринтяни 4:4.
8 Бог остави достатъчно време на хората да достигнат върха на своя научен и материален прогрес. Но дали е истински прогрес подмяната на лъка и стрелата с картечници, танкове, реактивни бомбардировачи и ядрени ракети? Дали е прогрес това, че хората могат да пътуват из космоса, а не могат да живеят заедно в мир на земята? Дали е прогрес това, че хората се страхуват да излизат на улицата през нощта, а на някои места дори и през деня?
Какво показа времето
9 Изпитанието на вековете показа, че не е възможно хората да ръководят успешно собствените си стъпки по независим от Божието управление път. Това е толкова невъзможно за тях, колкото е невъзможно да живеят без да се хранят, пият и дишат. Доказателствата са ясни:
Както сме създадени да бъдем зависими от храната, водата и въздуха, така сме направени да бъдем зависими от ръководството на своя Създател.
10 Допускайки злото, Бог веднъж завинаги показа печалните резултати от злоупотребата със свободната воля. А свободната воля е толкова ценен дар, че вместо да я отнеме от хората, Бог им позволява да видят какво означава злоупотребата с нея. Божието Слово казва истината, когато съобщава: „Не принадлежи на човека, който ходи, дори да насочва стъпките си.“ То е вярно и когато казва истината: „Човек властва над човека за негова повреда.“ — Йеремия 10:23, НС; Еклисиаст 8:9.
11 Това, че Бог позволи човешко управление шест хиляди години, по категоричен начин показва, че човекът не е способен да прекрати страданията. В никой момент от историята той не го е постигнал. Например в своето време царят на Израил, Соломон, с цялата си мъдрост, богатство и мощ, не могъл да поправи нещастията, произтичащи от човешкото управление. (Еклисиаст 4:1–3) Така и световните водачи от наше време, дори и с най–последните технически открития, не са в състояние да премахнат страданията. И което е още по–лошо, историята показва, че хората, независими от Божието управление, увеличават страданията, вместо да ги премахнат.

Scorpions - Still Loving You (with lyrics)

Как да укрепим брака си?

„На женените давам наставления, всъщност не аз, а Господарят.“ (1 КОР. 7:10)

КОГАТО сключват брак, християните дават обет пред Бога — отговорност, на която не бива да се гледа лековато. (Екл. 5:4–6) Йехова е установил брачната уредба, затова можем да кажем, че той е „впрегнал в общ ярем“ двамата партньори. (Мар. 10:9) Понякога този ярем продължава да съществува в Божиите очи, дори ако според законите на страната той е премахнат. Християните трябва да гледат на брака като на обвързващ съюз, независимо дали когато са го сключили, са били служители на Йехова, или не.
2 Успешният брак може да доведе до огромно щастие. Но какво може да се направи, ако брачните отношения са обтегнати? Възможно ли е един нестабилен брак да бъде укрепен? Каква помощ съществува за онези, чието семейно щастие е застрашено?
ИЗТОЧНИК НА РАДОСТ ИЛИ НА БОЛКА?
3 Когато бракът между християни е успешен, той е източник на радост и носи чест на Йехова. Ако се провали, най–малкото причинява емоционална болка. Някой неженен християнин, който обмисля брак, е в състояние да постави добро начало на семейния живот, като следва Божиите напътствия. От друга страна, неразумните решения при избора на съпруг или съпруга могат да доведат до разочарование и печал. Например някои младежи започват да ходят с някого, без да са готови да поемат отговорностите, свързани със семейния живот. Други намират бъдещ партньор чрез интернет и бързат да сключат брак, който се оказва много нещастен. Трети извършват сериозен грях по време на ходенето и все пак се женят, но може да започнат брака си, загубили уважението помежду си.
4 Някои християни не се женят за човек, който е „в единство с Господаря“, и често понасят болезнените последствия, идващи от разделения по вяра дом. (1 Кор. 7:39) Ако си в подобна ситуация, се моли за прошката и помощта на Бога. Той не премахва последствията от миналите грешки, но помага на разкайващите се да се справят с изпитанията. (Пс. 130:1–4) Полагай усилия да му бъдеш угоден сега и завинаги и ‘радостта от Йехова ще е твоята крепост’. (Неем. 8:10)
КОГАТО БРАКЪТ Е В ОПАСНОСТ
5 Онези, чийто брак им носи емоционална болка, може да се чудят: „Заслужава ли си наистина да се опитвам да спася нещастния си брак? Само ако можех да върна времето назад и да започна отначало с друг брачен партньор!“ Те може да мечтаят да се освободят от оковите на брака, мислейки си: „Само как искам отново да съм свободен! Защо да не се разведа? Дори да нямам библейски основания за развод, защо да не се разделя с партньора си и отново да се наслаждавам на живота?“ Вместо да мислят по този начин или да си фантазират какъв би могъл да бъде животът им, християните трябва да правят най–доброто според обстоятелствата си, като търсят Божието ръководство и го следват.
6 Ако се разведе с партньора си, един християнин може да има библейско основание за сключване на повторен брак, но може и да няма. Исус казал: „Ако някой се разведе с жена си, освен поради блудство, и се ожени за друга, върши прелюбодейство.“ (Мат. 19:9) Тук „блудство“ означава прелюбодейство или други сериозни сексуални грехове. Затова в случай че никой от брачните партньори не е извършил сексуална неморалност, е важно при всяка мисъл за развод да се потърси помощ и ръководство от Бога.
7 Когато бракът на някого се провали, това може да постави под съмнение духовното му състояние. Апостол Павел повдигнал следния сериозен въпрос: „Наистина, ако някой не знае как да ръководи собствения си дом, как ще се грижи за Божия сбор?“ (1 Тим. 3:5) Всъщност, когато и двамата партньори твърдят, че са християни, а бракът им се проваля, другите може да мислят, че те не живеят наистина според онова, което проповядват. (Рим. 2:21–24)
8 Когато двама покръстени брачни партньори планират да се разделят или да се разведат, без да имат библейско основание за това, със сигурност нещо в духовния им живот не е наред. Явно библейските принципи не са били прилагани от единия или вероятно и от двамата партньори. Ако са ‘се уповавали на Йехова с цялото си сърце’, почти не би имало причина да се съмняват, че могат да спасят брака си. (Прочети Притчи 3:5, 6.)
9 Много бракове, които на пръв поглед са вървели към провал, след време са се оказали много успешни. Християните, които не се отказват бързо от нещастен брак, често биват богато възнаградени. Обърни внимание какво може да се случи в един разделен по вяра дом. Апостол Петър писал: „Вие, жени, подчинявайте се на мъжете си, за да може онези, които не са послушни на словото, да бъдат спечелени без думи, чрез вашите постъпки, като наблюдават добродетелното ви поведение, придружено от дълбоко уважение.“ (1 Пет. 3:1, 2) Да, благодарение на доброто поведение на брачния си партньор, невярващият може да приеме истината. Спасеният брак носи чест на Йехова и може да бъде истинска благословия за съпруга, съпругата и децата, които може да имат.

11 Може да се питаш: „Трябва ли да продължавам да се опитвам да спася брака си, независимо какво се случва?“ Никой не може, нито трябва да взема това решение вместо тебе. Въпреки всичко има сериозни основания да не се отказваш от брачна връзка, която отслабва. Християнинът, който издържа на изпитанията, породени от труден брак, тъй като желае да има чиста съвест пред Бога, е ценен в очите му. (Прочети 1 Петър 2:19, 20.) Чрез Словото и духа си Йехова ще помогне на всеки свой служител, който полага искрени усилия да укрепи брака си.
ГОТОВИ ДА ПОМОГНАТ
12 Ако изпитваш проблеми в брака, не се колебай да потърсиш духовна помощ от зрели християни. Старейшините служат като пастири на стадото и с радост ще насочат вниманието ти към вдъхновените от Бога съвети, записани в Библията. (Деян. 20:28; Як. 5:14, 15) Не мисли, че ти и твоят партньор ще загубите уважението на старейшините, ако потърсите духовна помощ и обсъдите с тях сериозен семеен проблем. Тяхната любеща загриженост за вас ще се увеличи, когато видят искреното ви желание да угодите на Бога.
13 Когато бъдат помолени за помощ от християни, живеещи в разделен по вяра дом, старейшините се позовават на съвети, като например записания от Павел: „На женените давам наставления, всъщност не аз, а Господарят: жената да не напуска мъжа си, но ако стане така, че го напусне, нека си остане неомъжена или нека се помири с мъжа си. Мъжът също да не напуска жена си. ... Защото ти, съпруго, откъде знаеш дали няма да спасиш съпруга си? Или ти, съпруже, откъде знаеш дали няма да спасиш съпругата си?“ (1 Кор. 7:10–16) Само каква благословия е невярващият партньор да бъде спечелен на страната на истинското поклонение!
14 При какви обстоятелства обаче е възможно една християнка „да напусне“ съпруга си? Някои са решили да се разделят с партньора си поради умишления му отказ да издържа семейството. Други са предприели такава стъпка поради крайно физическо насилие или сериозна заплаха за духовността им.
15 Дали някой да напусне партньора си, или не, е въпрос на личен избор. Покръстеният християнин обаче трябва да обмисли въпроса честно и задълбочено. Например дали невярващият е единственият отговорен за заплахата за духовността, или самият християнин е бил небрежен по отношение на изучаването на Библията, нередовен на събранията и в службата?
16 Фактът, че ценим взаимоотношенията си с Бога и че сме благодарни за неговия дар на брака, трябва да ни предпазва от вземането на прибързано решение за развод. Като служители на Йехова, ние сме загрижени за освещаването на неговото свято име. Затова несъмнено никога няма да кроим планове да се освободим от брака си, като в същото време замисляме да се оженим за някого другиго. (Йер. 17:9; Мал. 2:13–16)
17 Християнинът, който е женен за невярващ, трябва да се стреми да запази брака си здрав. Той обаче не бива да се чувства виновен, ако въпреки искрените си усилия да запази брачната връзка, невярващият му партньор отказва да остане с него. „Ако невярващият иска да си тръгне, нека си тръгне — писал Павел. — В такъв случай братът или сестрата нямат задължения към него, но Бог ви е призовал за мир.“ (1 Кор. 7:15)
НАДЯВАЙ СЕ НА ЙЕХОВА
18 Когато се сблъскваш с какъвто и да било семеен проблем, търси смелост от Йехова и винаги се надявай на него. (Прочети Псалм 27:14.) Обърни внимание на Линда, която беше спомената по–горе. Бракът ѝ в крайна сметка завършил с развод, макар че години наред полагала усилия да го спаси. Дали тя смята, че е загубила времето си? Линда казва: „Съвсем не. Чрез усилията, които положих, дадох добро свидетелство на другите. Имам чиста съвест. И най–вече тези години помогнаха на дъщеря ни да остане твърдо на страната на истината. Тя порасна като пламенна отдадена Свидетелка на Йехова.“
19 Една християнка на име Мерилин се радва, че разчитала на Бога и положила допълнителни усилия да спаси брака си. Тя казва: „Обмислях да се разделя със съпруга си, поради това че не ме подкрепяше финансово и съществуваше опасност за духовността ми. Той служеше като старейшина, преди да се включи в някои неразумни бизнес сделки. Започна да пропуска събрания и просто престанахме да общуваме. Едно терористично нападение в нашия град ме изплаши толкова много, че се затворих в черупката си. Тогава осъзнах, че и аз имам вина. Пак започнахме да общуваме помежду си, възобновихме семейното изучаване и редовно посещавахме събранията. Бракът ни отново процъфтя. След време съпругът ми отново отговаряше на изискванията за привилегии в сбора. Това беше труден урок с щастлив край.“
20 Независимо дали сме женени, или не, нека винаги постъпваме смело и се надяваме на Йехова. Ако се сблъскваме с проблеми в брака, трябва да полагаме искрени усилия да ги разрешим, като помним, че онези, които са се обвързали в брак, „вече не са двама, а една плът“. (Мат. 19:6) И нека помним, че ако останем заедно с невярващия си брачен партньор въпреки трудностите, може да изпитаме радостта да го спечелим на страната на истинското поклонение.

да бягаме с издръжливост в състезанието за вечен живот

МЕРИ ДЕКЪР започнала да участва в състезания по бягане още в юношеска възраст. С времето тя станала толкова добра състезателка, че била безспорният фаворит за златен медал на 3000 метра бягане на Летните олимпийски игри през 1984 г. Но Мери така и не пресякла финалната линия. Тя се препънала в крака на друга състезателка и паднала. Контузена и обляна в сълзи, трябвало да бъде изнесена от пистата. Мери обаче не се отказала от бягането. След по–малко от година отново била във форма и поставила нов световен рекорд в бягането на една миля.
2 Като християни, ние участваме в символично състезание. Нашата цел е да пресечем финалната линия. Но това състезание не е спринт, в който скоростта е ключът към победата. Не е и бавно тичане, при което човек спира, за да си почине. По–скоро нашето състезание може да бъде сравнено с маратон, в който издръжливостта е много важна, за да бъдем победители. Апостол Павел използвал примера с бегач в писмото си до християните, живеещи в Коринт — град, известен с атлетическите си състезания. Той писал: „Нима не знаете, че макар и всички да бягат в състезанието, само един получава наградата? Бягайте така, че да я получите.“ (1 Кор. 9:24)
3 Библията ни насърчава да бягаме в това състезание. (Прочети 1 Коринтяни 9:25–27.) Наградата е вечен живот — в небето за помазаните християни и на земята за останалите участници в състезанието. За разлика от повечето атлетически състезания, всеки, който участва в това състезание и издържи до края, ще получи наградата. (Мат. 24:13) Няма да спечели само онзи, който не бяга според правилата или не пресече финалната линия. Нещо повече, това е единственото състезание, в което наградата е вечен живот.
4 Не е лесно обаче да бъде пресечена финалната линия. Необходими са самоконтрол и целеустременост. Само един човек е пресякъл финалната линия, без да се препъне дори веднъж — Исус Христос. Ученикът Яков писал за нас, последователите на Христос: „Всички ние много пъти се препъваме.“ (Як. 3:2, бел. под линия) Колко вярно! Всеки от нас е под влиянието на несъвършенството — своето и това на другите. Поради тази причина понякога може да се препънем, да залитнем и да забавим темпото. Може дори да паднем. Ако това се случи, трябва да станем и да продължим. Някои са падали толкова лошо, че са се нуждаели от помощ, за да станат и да продължат да бягат към финала. Така че е възможно веднъж или дори няколко пъти да се препънем или да паднем в състезанието за живота. (3 Царе 8:46)
ДОРИ ДА СЕ ПРЕПЪНЕШ, ОСТАНИ В СЪСТЕЗАНИЕТО
5 Вероятно си използвал думите „препъвам се“ и „падам“ в преносен смисъл във връзка с нечие духовно състояние. В Библията тези думи, макар и не винаги, могат да имат същото значение. Обърни внимание например на подбора на думите в Притчи 24:16: „Ако праведният падне дори седем пъти, пак ще стане, а злите ще се препънат в бедствието.“
6 Дори и да се препънем или да паднем, можем да се възстановим. Ако се уповаваме на Йехова, той ще ни помогне, когато се сблъскаме с проблеми или допуснем грешки. С негова помощ ще можем „да станем“ и да продължим да му служим всеотдайно. Колко насърчително е това за всички, които обичат Йехова с цялото си сърце! Злите нямат желанието „да станат“. Те не търсят помощта на Божия свети дух и на Божия народ, нито я приемат, когато им бъде предложена. Но за ‘онези, които обичат закона на Йехова’, няма препятствие, заради което да отпаднат завинаги от състезанието за живота. (Прочети Псалм 119:165.)
7 Понякога поради слабост някой може да допусне грешка, било то веднъж, или повече пъти. Но Йехова ще продължава да смята такъв човек за праведен, ако той полага усилия „да стане“, тоест искрено се разкайва и отново постъпва правилно. Това ясно личи от начина, по който Бог се отнасял към древния Израил. (Исаия 41:9, 10) В стиха от Притчи 24:16, цитиран по–рано, не се набляга на отрицателното действие — ‘падането’, а на положителното — ‘ставането’ с помощта на нашия милостив Бог. (Прочети Исаия 55:7.) Проявявайки доверие в нас, Йехова Бог и Исус Христос милостиво ни насърчават „да станем“. (Пс. 86:5; Йоан 5:19)
8 Дори един състезател в маратон да се препъне или да падне, ако действа незабавно, той ще има време да се възстанови и да завърши състезанието. Ние не знаем в кой „ден и час“ ще настъпи краят на нашето състезание за вечния живот. (Мат. 24:36) Но колкото по–малко се препъваме, толкова по–вероятно е да запазим постоянно темпо, да останем в състезанието и да го завършим успешно. Тогава как можем да избегнем да се препънем?
ПРЕПЯТСТВИЯ, КОИТО ПРЕЧАТ НА НАПРЕДЪКА
9 Нека разгледаме пет възможни препятствия — собствените ни слабости, желанията на плътта, несправедливото отношение от страна на събратя, трудностите или преследването и несъвършенството на другите. Не бива да забравяме обаче, че ако се препънем, Йехова е много търпелив и няма прибързано да ни отхвърли.
10 Собствените ни слабости могат да бъдат оприличени на камъни, стоящи на пътя ни. От живота на цар Давид и на апостол Петър научаваме за две такива слабости — липсата на самоконтрол и страха от човека.
11 Цар Давид се поддал на слабостите си, като проявил липса на самоконтрол в случая с Витсавее. А когато бил обиден от Навал, той за малко да действа прибързано. Но макар че губел самоконтрол, Давид никога не се отказал да търси одобрението на Йехова. С помощта на другите той успявал да се възстанови духовно. (1 Царе 25:5–13, 32, 33; 2 Царе 12:1–13)
12 Петър имал страх от човека, поради което понякога се препъвал, но въпреки това останал лоялен на Исус и на Йехова. Например той се отрекъл пред другите от своя Господар не веднъж, а три пъти. (Лука 22:54–62) По–късно Петър не постъпил правилно спрямо повярвалите езичници, гледайки на тях като на не толкова добри, колкото обрязаните християни от юдейски произход. Апостол Павел обаче осъзнавал ясно, че сборът не е място за правене на разлика между братята. Нагласата на Петър била погрешна. Преди поведението на Петър да наруши единството в сбора, Павел му дал строг и прям съвет. (Гал. 2:11–14) Дали Петър се засегнал толкова, че да се откаже от състезанието за живота? Не, той се вслушал в съвета на Павел, приложил го и продължил в състезанието.
13 Понякога физическа слабост, или здравословен проблем, също може да се превърне в препятствие. В резултат може да намалим духовното темпо и дори да загубим равновесие и да паднем. Например една сестра в Япония се сблъскала със сериозен здравословен проблем 17 години след покръстването си. Тя била толкова обзета от грижите за здравето си, че отслабнала духовно. След време станала неактивна. Двама старейшини я посетили. Насърчена от милите им думи, тя отново започнала да посещава събранията. Сестрата споделя: „Бях трогната до сълзи от сърдечното отношение на братята.“ Сега тя отново участва в състезанието за живота.
14 Желанията на плътта препъват мнозина. Когато сме изкушавани от своите желания, трябва да предприемем решителни действия, за да останем умствено, морално и духовно чисти. Припомни си съвета на Исус ‘да хвърлим далече от себе си’, така да се каже, всичко, което може да бъде препятствие за нас, дори окото или ръката ни. Нима това не се отнася за неморалните мисли и действия, поради които някои са отпаднали от състезанието за живота? (Прочети Матей 5:29, 30.)
15 Един брат, който израснал в християнско семейство, писал, че откакто се помни, се бори с хомосексуални желания. Той казва: „Винаги съм се чувствал някак различен, без да мога да се впиша в която и да било компания.“ На двайсет години вече служел като редовен пионер и помощник–служител в сбора. Но след това се препънал, бил поправен чрез Библията и получил помощ от старейшините. Благодарение на молитвата, изучаването на Божието Слово и усилията да помага на другите, той „станал“ и възстановил духовното си темпо. Днес братът признава: „Понякога все още се боря с тези чувства, но не позволявам те да ме превъзмогнат. Научих, че Йехова няма да допусне да бъдем изкушавани повече, отколкото можем да понесем. Вярвам, че Йехова е уверен, че ще се справя.“ Накрая той казва: „За всички трудности, които съм издържал, ще бъда възнаграден в новия свят. И то само как! Дотогава ще продължавам да се боря.“ Този брат е твърдо решен да остане в състезанието за живота.

18 Две други препятствия са трудностите или преследването и несъвършенството на другите. Когато разказал притчата за сеяча, Исус посочил, че някои хора може да се препънат поради „трудности или преследване заради словото“. Какъвто и да е източникът на това преследване — семейството, съседите или властите, — то може да окаже въздействие особено на онзи, който „няма свой корен“, тоест няма силна вяра. (Мат. 13:21) Но ако имаме правилна нагласа на сърцето, семето на Царството ще пусне в нас дълбоки корени. Когато се сблъскваме с изпитания, е важно да размишляваме за онова, „което заслужава похвала“. (Прочети Филипяни 4:6–9.) Със сили от Йехова ще издържим изпитанията и няма да позволим на трудностите да се превърнат в препятствие за нас.
19 За съжаление през годините някои са напуснали състезанието за живота поради несъвършенството на другите. За тях препятствие са се оказали различни мнения по въпроси, решавани по съвест. (1 Кор. 8:12, 13) Ако се почувстваме засегнати, ще позволим ли това да се превърне в голям проблем? Библията напътства християните да престанат да съдят, да прощават на другите и да не настояват на правата си. (Лука 6:37) Когато се изправиш пред подобно препятствие, се запитай: „Съдя ли другите според своите предпочитания? Ще позволя ли на несъвършенството на някого да бъде причина да се откажа от състезанието за живота?“ Любовта към Йехова ще ни подтикне да не позволяваме каквито и да било действия от страна на някой човек да ни попречат да пресечем финалната линия.
БЯГАЙ С ИЗДРЪЖЛИВОСТ, БЕЗ ДА СЕ ПРЕПЪВАШ
20 Решен ли си да ‘пробягаш разстоянието до финала’? (2 Тим. 4:7, 8) Личното изучаване е много важно, за да успееш. С помощта на Библията и теократичните издания изследвай възможни препятствия и размишлявай върху тях, така че да ги избягваш. Моли се за светия дух, за да имаш необходимите сили. Не забравяй, че ако някой се препъне или падне в състезанието за живота, това не означава, че е обречен на провал. Той може да стане и да продължи да участва в състезанието. Дори може да използва камъните за препъване като камъни за преминаване, извличайки ценни поуки от изпитанията на вярата.
21 В Библията участието в състезанието е описано като активен, а не като пасивен процес. То не е като качването в автобус, който вози пътниците към крайната цел. Ние трябва да бягаме в състезанието и докато правим това, Йехова ще ни дава ‘голям мир’. (Пс. 119:165) Можем да бъдем уверени, че той ще ни помага още днес и в бъдеще ще ни благослови богато, ако стигнем до финала. (Як. 1:12)

„Искайте и ще ви се даде

„Господарю, научи ни как да се молим.“ (Лука 11:1) Тази молба към Исус била отправена от един от неговите ученици. В отговор Исус посочил два примера, от които научаваме как да се молим, за да бъдем чути от Бога. 
Ако някога си се питал дали Бог слуша молитвите ти, несъмнено отговорът на Исус ще бъде от интерес за тебе. (Прочети Лука 11:5–13.)
Първият пример насочва вниманието ни към онзи, който се моли. (Лука 11:5–8) В разказа на Исус един мъж е посетен от гост през нощта и няма храна да го нагости. За домакина ситуацията е неотложна. Въпреки късния час той отива до дома на свой приятел и го моли да му заеме хляб. Най–напред приятелят не иска да стане, защото цялото му семейство е заспало. Но без да се притеснява, мъжът продължава да настоява, докато най–накрая неговият приятел става и му дава необходимата храна.
Какво научаваме от този пример за молитвата? Исус ни казва, че трябва да сме настойчиви — да искаме, да търсим и да чукаме. (Лука 11:9, 10) Защо? Дали Исус имал предвид, че когато се молим, сякаш стоим пред вратата на един неотзивчив Бог? Не. Исус по–скоро искал да каже, че за разлика от колебливия приятел, Бог има голямо желание да удовлетвори правилните молби на онези, които се молят с вяра. Ние показваме вярата си чрез своята настойчивост. Като се молим многократно, разкриваме, че наистина се нуждаем от онова, за което се молим, и наистина вярваме, че Бог може да ни го даде, ако това е според волята му. (Марко 11:24; 1 Йоан 5:14)
Вторият пример насочва вниманието ни към „онзи, който слуша молитви“, Йехова. (Псалм 65:2) Исус попитал: „Кой баща измежду вас ще даде на сина си, който му иска риба, змия вместо риба? Или ако му поиска яйце, ще му даде скорпион?“ Отговорът е ясен — никой грижовен баща няма да даде на детето си нещо, което би му навредило. След това Исус обяснил поуката за нас: Щом несъвършените човешки бащи ‘дават добри дарове’ на децата си, „то колко повече Бащата, който е на небето, ще даде свети дух“ — най–добрия подарък — на земните си деца, които го молят за това! (Лука 11:11–13; Матей 7:11)
Какво разкрива този пример за Йехова, „онзи, който слуша молитви“? Исус ни подканя да гледаме на Йехова като на любещ Баща, който с желание удовлетворява нуждите на своите деца. Така че служителите на Йехова могат свободно да се обръщат към него и да изказват най–съкровените си желания. И като знаят, че той иска най–доброто за тях, ще приемат с радост отговора на молитвите си, дори и да не е напълно според очакванията им.

Семейното щастие

Напоследък ме вълнува отново темата за семейството.Давам си сметка , колко важно е да има една здрава атмосфера в моя дом.Нищо не е по важно от добрите взаимоотношения между членовете на семейството.Това обаче не винаги е лесно.В това отношение винаги се допитвам до мъдрите съвети от Библията.
Ето малка част от книгата "Тайната на семейното щастие"-издадена от Свидетелите на Йехова.

                    Семейството в криза

"Днес семейството се променя — за съжаление, не за добро. Въпросът, който се повдига в много страни, е — колко работа трябва да се очаква да върши в къщи една жена, която работи и извън дома, в сравнение с останалите членове на семейството?

Разводът се среща все по–често. В Испания, в началото на последното десетилетие от 20–и век, съотношението в броя на разводите нарасна на 1 от всеки 8 брака — голям скок в сравнение с 1 от всеки 100 брака само преди 25 години. Великобритания, със статистически най–висок брой на разводите в Европа (4 от всеки 10 брака се очаква да се провалят), преживява бум в броя на семействата с един родител.

 Изглежда много хора в Германия изоставят напълно традиционното семейство. В началото на деветдесетте години 35 процента от всички немски домакинства бяха съставени от един човек, а 31 процента бяха съставени само от двама души. Французите също се женят по–рядко, а онези, които все пак се женят, се развеждат по–често и по–рано, отколкото преди. Нарастващ брой хора предпочитат да живеят заедно без отговорностите на брака. Подобни тенденции са налице по целия свят.

 А децата? В Съединените щати и в много други страни все повече деца се раждат извън брака, като някои биват родени от млади тийнейджъри. Много момичета в юношеска възраст имат по няколко деца от различни бащи. Сведения от целия свят съобщават, че милиони бездомни деца скитат по улиците; много бягат от домове, в които ги малтретират, или биват изхвърлени от семейства, които не могат повече да ги издържат.

Да, семейството е в криза. В добавка на това, което вече беше споменато, бунтът на тийнейджърите, малтретирането на децата, насилието от страна на съпруга или съпругата, алкохолизмът и други опустошителни проблеми ограбват щастието на много семейства. За много деца и възрастни семейството съвсем не е пристан на сигурност.

 Каква е причината за кризата на семейството? Някои хора обвиняват за днешната криза на семейството навлизането на жените в пазара на работна ръка. Други посочват съвременния крах на морала. Посочват се и други причини. Преди около две хиляди години един известен правник предсказал, че семейството ще бъде подложено на натиск от много страни, като писал: „А това да знаеш, че в последните дни ще настанат усилни времена. Защото човеците ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви, без семейна обич, непримирими, клеветници, невъздържани, свирепи, неприятели на доброто, предатели, буйни, надути, повече сластолюбиви, а не боголюбиви.“ (2 Тимотей 3:1–4) Кой би се съмнявал, че тези думи не се изпълняват днес? Дали е чудно, че в един свят, в който царят подобни условия, семейството е в криза?

ТАЙНАТА НА СЕМЕЙНОТО ЩАСТИЕ

 Съвети относно това как да се постигне семейно щастие биват предлагани отвсякъде. На Запад един безкраен поток от научно–популярни книги и списания предлагат напътствия. Проблемът е в това, че човешките съветници си противоречат взаимно, и това, което е моден съвет днес, утре може да бъде смятано за неприложимо.

 Тогава къде можем да търсим надеждно ръководство за семейството? А ти би ли се обърнал към една книга, която е била завършена преди 1900 години? Или би сметнал, че такава книга трябва да е безнадеждно остаряла? Истината е, че действителната тайна на семейното щастие се намира в точно такъв източник.

 Този източник е Библията. Според всички съществуващи доказателства, тя е била вдъхновена от самия Бог. В Библията намираме следното изказване: „Всичкото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, изобличаване, изправяне и назидаване в правдата.“ 2 Тимотей 3:16,

Макар че Библията била завършена преди около две хиляди години, нейните напътствия наистина са съвременни. Освен това тя била написана за всички хора. Библията не е американска книга или книга на западния свят. Йехова Бог „направил от един човек всички народи от хора“ и познава направата на човеците по целия свят. (Деяния 17:26, NW) Библейските принципи са полезни за всекиго. Ако ги прилагаш, ти също ще научиш тайната на семейното щастие."

Следва продължение.

Как да се справим със загуба при природно бедствие?

Споделям част от статия публикувана в сп.Пробудете се! издавано от Свидетели на Йехова.

 

 

РАНО или късно почти всеки човек се сблъсква с някаква трагедия. Това се отнася и за хора, които изглежда, че имат всичко.

БИБЛИЯТА КАЗВА:

„Бързите не печелят надбягването, нито силните — битката, нито мъдрите — хляба, нито разумните — богатството, нито онези, които имат познание — благоволението, защото времето и непредвиденият случай сполитат всички тях.“ (Еклисиаст 9:11)

Въпросът тогава е не дали ще ти се случи нещастие, а как ще реагираш, когато това стане. Например какво ще направиш, ако...

• изгубиш всичките си притежания при природно бедствие?

Свидетелите на Йехова, вярват, че Библията може не само да ти помогне да се справиш, когато те сполети трагедия, но и да ти даде сигурна надежда за бъдещето. (Римляни 15:4)

 ТЕМА НА БРОЯ | КАК ДА СЕ СПРАВИШ, КОГАТО ТЕ СПОЛЕТИ ТРАГЕДИЯ

Загуба на притежания

На 11 март 2011 г., петък, земетресение с магнитуд 9,0 по скалата на Рихтер разтърси Япония, като отне живота на повече от 15 000 души и нанесе щети за над 200 милиарда долара. Когато бил предупреден за предстоящото цунами, 32–годишният Кей намерил сигурност на по–високо място. Той разказва: „На следващата сутрин се върнах вкъщи да събера каквото мога, но всичко беше отнесено в морето, включително целия ми апартамент. Беше останала само основата.

Отне ми известно време да осъзная, че бях загубил не само отделни вещи, но и всичко, което беше част от живота ми. Всичко беше унищожено — колата, компютърът, който използвах за работа, масите, столовете и диванът, на който настанявах гостите си; йониката, китарата, укулелето и флейтата; материалите и инструментите за рисуване с акварелни и маслени бои и пастели; всичките ми картини и скици.“

СПРАВЯНЕ С ТРАГЕДИЯТА

Опитай се да се съсредоточиш не върху онова, което си изгубил, а върху онова, което още имаш. В Библията се казва: „Дори и когато човек има голямо богатство, животът му не произтича от нещата, които притежава.“ (Лука 12:15) Кей си спомня: „В началото си направих списък с онова, което исках, но това само ми напомняше за всичко, което бях изгубил. Реших да включа в списъка си само нещата, от които наистина се нуждаех, и го обновявах, когато вече имах някои от тях. Това ми помогна да започна отново живота си.“

Вместо да се затваряш в себе си, използвай опита си, за да утешаваш другите. Кей споделя: „Получих голяма подкрепа както от службите за оказване на помощ, така и от приятели. Но свикнах само да получавам и започнах да губя самоуважението си. Тогава си припомних думите на Библията в Деяния 20:35, където се казва, че ‘повече щастие има в даването, отколкото в получаването’. Тъй като не можех да давам много в материално отношение, започнах да насърчавам с думи другите пострадали от това бедствие. Като проявявах подобна щедрост, изпитах голяма полза.“

Моли се на Бога за мъдрост, за да се справиш със ситуацията си. Кей се доверил на обещанието на Библията, че Бог ще обърне внимание на „молитвата на онези, които са оставени без нищо“. (Псалм 102:17) Ти също можеш да си сигурен в това.

Знаеш ли, че... Библията предсказва време, когато никой няма да се притеснява, че ще понесе някаква загуба поради природно бедствие. * (Исаия 65:21–23)

Изобилие от познание днес и за в бъдеще.

„Мнозина ще я изследват старателно и истинското познание ще бъде в изобилие.“ (ДАН. 12:4)
ПРЕДСТАВИ си, че си в рая. Всяка сутрин се събуждаш отпочинал и готов да започнеш деня си. Нищо не те боли. Всичките ти болести са изчезнали. Твоите сетива — зрението, слухът, обонянието, осезанието и вкусът — работят съвършено. Преливаш от сили, изпитваш удовлетворение от труда си, имаш много приятели и всичките ти тревоги са останали в миналото. Ето на такива благословии ще можеш да се радваш под управлението на Божието Царство. Назначеният за Цар Христос Исус ще благослови поданиците си и ще ги учи на познанието за Йехова.
2 Йехова ще бъде заедно с лоялните си служители, докато участват в бъдещата световна образователна дейност. Бог и неговият Син векове наред подкрепят верните хора. Преди да се възкачи на небето, Исус уверил лоялните си ученици, че ще бъде с тях. (Прочети Матей 28:19, 20.) За да укрепим вярата си в думите му, нека изследваме само едно изречение от боговдъхновено пророчество, записано в древния Вавилон преди повече от 2500 години. Имайки предвид „времето на края“, в което ние живеем, Даниил писал относно своята пророческа книга: „Мнозина ще я изследват старателно и истинското познание ще бъде в изобилие.“ (Дан. 12:4) Само какви великолепни благословии ще донесе това старателно изследване! Онези, които изучават внимателно Писанието, ще бъдат благословени с истинското, или точно, познание от Божието Слово. Според пророчеството мнозина ще приемат „истинското познание“. Нещо повече, това познание ще бъде в изобилие. То ще бъде широко разпространено и леснодостъпно. Като изследваме как се изпълнява това пророчество, ще укрепим вярата си, че днес Исус е със своите ученици и че Йехова е напълно способен да изпълни всичко, което е обещал.
„ИСТИНСКОТО ПОЗНАНИЕ“ БИВА РАЗКРИТО
3 След смъртта на апостолите предсказаното отстъпничество от истинското християнство се развило и разпространило като огън. (Деян. 20:28–30; 2 Сол. 2:1–3) Векове наред „истинското познание“ съвсем не било в изобилие и то не само сред онези, които не знаели нищо за Библията, но и сред онези, които твърдели, че са християни. Макар и да казвали, че вярват в Писанието, водачите на т.нар. християнство поучавали религиозни лъжи — „демонични учения“, позорящи Бога. (1 Тим. 4:1) Хората като цяло били държани в духовно неведение. Отстъпническите доктрини включвали лъжливото учение, че Бог е Троица, че душата не умира и че душите на някои хора биват мъчени вечно в огнен ад.
4 Но през 70–те години на XIX век, около четири десетилетия преди началото на „последните дни“, малка група искрени християни в Пенсилвания (САЩ) започнали да се събират, за да изучават старателно Библията и да търсят „истинското познание“. (2 Тим. 3:1) 
Те били познати с името Изследователи на Библията. Това не били „мъдрите и умните“, от които познанието щяло да бъде скрито, както казал Исус. (Мат. 11:25)
 Те били смирени хора, които искрено желаели да вършат Божията воля. Те внимателно четели, обсъждали и разсъждавали върху Писанието, като се молели за Божието ръководство. Освен това сравнявали откъси от Библията и изследвали трудовете на други, които били правили подобни проучвания. Постепенно Изследователите на Библията прозрели истини, които векове наред били забулени в мрак.
5 Въпреки че се вълнували поради нещата, които научавали, Изследователите на Библията не позволили тяхното новооткрито познание да ги изпълни с гордост, нито твърдели, че проповядват нещо ново. (1 Кор. 8:1) Вместо това те публикували поредица трактати, озаглавена „Старата теология“. Целта им била да запознаят читателите с истините, записани в Библията. Първият от тези трактати предлагал „допълнителен материал за четене, който помага при изследването на Библията, с цел отхвърляне на всички фалшиви човешки традиции и пълно възстановяване на старата теология на нашия Господар и апостолите“. („Старата теология“ [англ.], № 1, април 1889 г., стр. 32)
6 Само какви прекрасни истини били разкрити от скромното начало през 70–те години на XIX век насам! Тези истини не са скучни академични въпроси, които трябва да бъдат обсъждани от теолози. Те са вълнуващи истини, които ни освобождават, придават смисъл на живота ни и ни изпълват с радост и надежда. Помагат ни да опознаем Йехова — неговите чудесни качества и намерение. Освен това те разкриват ролята на Исус, обясняват защо е живял и умрял и какво прави той сега. От тези безценни истини разбираме защо Бог допуска злото, защо умираме, как трябва да се молим и как да намерим истинско щастие.
7 Сега можем да разберем значението на пророчества, които са били „тайна“ в продължение на много години, но се изпълняват днес във времето на края. (Дан. 12:9) Това са пророчества, които намираме в Библията, особено в евангелията и книгата Откровение. Йехова дори ни помага да научим за събития, които не можем да видим с очите си — възцаряването на Исус, войната в небето и изхвърлянето на Сатана на земята. (Откр. 12:7–12) Също така Бог ни дава прозрение за значението на онова, което можем да видим — войни, земетресения, смъртоносни зарази, недостиг на храна, както и безбожни хора, които допринасят за настоящите „особено тежки времена“. (2 Тим. 3:1–5; Лука 21:10, 11)
8 За нас не е трудно да разберем онова, което Исус казал на учениците си: „Щастливи са очите, които виждат онова, което вие виждате. Защото ви казвам, много пророци и царе желаеха да видят това, което вие виждате, но не го видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не го чуха.“ (Лука 10:23, 24) Благодарни сме за всичко, което Йехова ни позволява да виждаме и чуваме. И колко сме признателни, че „помощникът“, Божият свети дух, е изпратен да води Исусовите последователи „в цялата истина“! (Прочети Йоан 16:7, 13.) Нека винаги ценим „истинското познание“ и неегоистично да го споделяме с другите.
„МНОЗИНА“ ЩЕ ПРИЕМАТ „ИСТИНСКОТО ПОЗНАНИЕ“
9 През април 1881 г., по–малко от две години след като бил издаден първият брой на „Стражева кула“, в списанието бил публикуван призив за 1000 проповедници. В статията се казвало: „На онези, чиито обстоятелства им позволяват да отделят половината от времето си или повече за дейността на Господаря, искаме да предложим ..., а именно: Да отидете в големи или малки градове, според възможностите си, като колпортьори, или проповедници, да намерите на всяко място искрените християни, много от които имат ревност за Бога, но не според познанието, и да им известите богатството на милостта на нашия Баща и красотата на неговото Слово.“
10 Както личи от този призив, Изследователите на Библията осъзнавали, че основната задача на християните е да проповядват добрата новина. Но призивът за 1000 целодневни проповедници бил доста оптимистичен, тъй като по онова време на събранията на Изследователите на Библията присъствали едва няколкостотин души. След като прочитали трактат или списание обаче, много хора разбирали, че това е истината, и с готовност откликвали на призива. Например, след като прочел брой на „Стражева кула“ и брошура, издадена от Изследователите на Библията, през 1882 г. един читател от Лондон писал: „Моля, кажете ми как и какво да проповядвам, за да изпълня благословената работа, която Бог иска да бъде извършена.“
11 До 1885 г. около 300 Изследователи на Библията служели като колпортьори. Тези целодневни проповедници имали същата цел, която следваме и ние днес — да правят ученици на Исус Христос. Но начинът, по който проповядвали, се различавал от нашия. Днес ние обикновено изучаваме Библията с всекиго поотделно, като оказваме индивидуална помощ. След това каним изучаващия да присъства на събранията във вече установен сбор. В онези ранни времена колпортьорите разпространявали книги и след това събирали заинтересуваните хора на групи, за да изучават Библията с тях. Вместо да изучават с всекиго поотделно, те организирали „класове“, или сборове.
12 През 1907 г. например група колпортьори посетили хората в един град, търсейки онези, които вече притежават екземпляри от „Зората на Хилядолетието“ (наричана още „Изследвания върху Писанието“). В „Стражева кула“ се дава следното сведение: „Тези [заинтересувани хора] били поканени на малко събрание в дома на един от тях. Колпортьорът разисквал с тях Божия план на епохите цяла неделя, а следващата неделя ги насърчил редовно да провеждат събрания.“ През 1911 г. братята променили подхода си. Петдесет и осем специални пътуващи служители изнасяли лекции в различни части на САЩ и Канада. Тези братя записвали имената и адресите на заинтересуваните хора, които присъствали на лекциите, и уреждали те да се събират заедно в частни домове, сформирайки нови „класове“. През 1914 г. по целия свят вече имало 1200 сбора на Изследователите на Библията.
13 Днес по целия свят има около 109 400 сбора и около 895 800 братя и сестри служат като пионери. Понастоящем близо осем милиона души приемат „истинското познание“ и го прилагат в живота си. (Прочети Исаия 60:22.) Това е особено впечатляващо, тъй като Исус предсказал относно учениците си: „Всички хора ще ви мразят заради моето име.“ Той добавил, че последователите му ще бъдат преследвани, хвърляни в затвора и дори убивани. (Лука 21:12–17) Въпреки противопоставянето на Сатана, неговите демони и противниците сред хората, служителите на Йехова се радват на забележителен успех при изпълнението на задачата да правят ученици. Днес те проповядват „по целия свят“ — от тропическите джунгли до мразовитата тундра, в планини, пустини, градове и в най–отдалечените села. (Мат. 24:14) Всичко това не би могло да бъде постигнато без подкрепа от Бога.
„ИСТИНСКОТО ПОЗНАНИЕ“ СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА „В ИЗОБИЛИЕ“
14 „Истинското познание“ се разпространява в изобилие благодарение на големия брой хора, които възвестяват добрата новина. Това се постига и с помощта на печатни издания. През юли 1879 г. Изследователите на Библията публикували първия брой на това списание, тогава носещо името „Сионска стражева кула и глашатай на Христовото присъствие“. Този брой, отпечатан от търговска компания, бил с тираж от 6000 екземпляра и бил на разположение само на английски език. Чарлс Тейз Ръсел, който по онова време бил на 27 години, бил избран за редактор, а петима други зрели Изследователи на Библията — за негови сътрудници. Днес списание „Стражева кула“ се издава на 195 езика. То е най–широко разпространяваното списание в света, като тиражът на всеки брой е 42 182 000 екземпляра. На второ място е придружаващото го списание „Пробудете се!“ с тираж от 41 042 000 екземпляра на 84 езика. Освен това всяка година биват отпечатвани около 100 милиона книги и Библии.
15 Нашата мащабна дейност се финансира чрез доброволни дарения. (Прочети Матей 10:8.) Този факт е изумителен за работещите в печатарската индустрия, които са запознати с цените на пресите, хартията, мастилото и другите консумативи. Един брат, който купува материали за печатниците в Бетел, казва: „Бизнесмените, които посещават нашите печатници, остават изумени, като разберат, че такива високотехнологични и високопроизводителни съоръжения се финансират чрез доброволни дарения. Правят им силно впечатление и работещите в Бетел, които са толкова млади и жизнерадостни.“
ПОЗНАНИЕТО ЗА БОГА ЩЕ ИЗПЪЛНИ ЗЕМЯТА
16 „Истинското познание“ се разпространява в изобилие, тъй като Божията воля „е да бъдат спасени всякакви хора и да достигнат до точно познание за истината“. (1 Тим. 2:3, 4) Йехова иска хората да научат истината, така че да могат да му се покланят по правилен начин и да получат благословии от него. Като разкрива „истинското познание“, Йехова събира верен остатък от помазани християни. Той също събира „голямо множество“ от „всички народи, племена, родове и езици“, което има надеждата да живее вечно на земята. (Откр. 7:9)
17 Разрастването на истинското поклонение през последните 130 години води до ясното заключение, че Бог и назначеният от него цар Исус Христос са със служителите на Йехова на земята, като ги ръководят, защитават, организират и обучават. Увеличаването на техния брой показва със сигурност, че Йехова ще изпълни обещанията си за бъдещето. „Земята ще бъде изпълнена с познание за Йехова, както водата изпълва морето.“ (Иса. 11:9) Само какви благословии ще изпита човечеството тогава!