вторник, 14 май 2019 г.
събота, 23 март 2019 г.
четвъртък, 7 февруари 2019 г.
Защо ни е толкова трудно да обичаме себе си?
Краткият отговор е, че сме израснали в едно общество (и вероятно в семейство), което не ни е научило за любовта към себе си.
През целия ни ранен живот ни научиха как да четем, пишем, изчисляваме, изграждаме, теоретизираме, изучаваме и анализираме живота. Бяхме научени как да казваме „моля“ и „благодаря“, както и това, което е приемливо и неприемливо за другите и обществото като цяло… но повечето от нас не успяха да бъдат образовани в едно съществено измерение на живота: любов към себе си.
Нещо, което продължава да ме шокира за собственото ми възпитание, беше ясно изразената липса на акцент върху зачитането на себе си и приемането на нечии недостатъци и добродетели. Като дете не мога никога да си спомня, че съм била научена на стойността на обичта към себе си; да създавам здравословни граници , да зная как да кажа „не“ и „да“, когато го разбирате, и да се науча как да се грижаза себе си, дори и за сметка на другите.
Ако сте били възпитани в култура и общество, подобни на моите, вероятно сте били научени да „поставяте другите пред себе си” и да не обръщате много внимание на собствените си нужди. Самоотрицанието и саможертвата бяха две от основните ценности, преподавани в детството ни, и продължават да се подчертават като маркери на „любезно, грижовно и достойно човешко същество“ и до днес.
За съжаление, както научих по-късно в живота, тези две ценности ме научиха само на дълбоката емоционална и психологическа болка, че съм самоналожен мъченик без истинско разбиране за това как да се грижа за себе си - или за други хора.
Резултатът от това, че не се научи на ценността на себелюбието в детството и възприемането на социално приемливия вид на мъченик, е депресия, горчивина, безпокойство, негодувание и дълбоко самочувствие.
Въпреки това, въпреки че може да не сте били научени как да обичате себе си израстване, вратата на възможността все още е отворена за вас.
Но преди да минем през тази врата, нека изследваме един масивен мит, свързан с любовта (и увековечен от същото общество, което ви е научило да бъдете външен фокусиран мъченик)…
Следва продъление.
неделя, 3 февруари 2019 г.
събота, 2 февруари 2019 г.
Да се научиш да обичаш себе си може да бъде доста трудно.
Тук ще бъда реалистичен.
Докато много статии, книги, оратори и учители рисуват ефирно сияние около себелюбието… товасе случва само след като сте преминали през мръсната вътрешна работа и търсене на душа.
Например:
- Как можете да научите как да обичате себе си повече, когато умът ви буквално воюва със себе си?
- Как можете да се научите да обичате себе си, когато мразите това, което виждате в огледалото?
- Как можете да научите как да обичате себе си, когато вашата среда е положително токсична и депресираща?
- Как можете да научите как да обичате себе си, когато нямате положителни ролеви модели?
- Как можете да научите как да обичате себе си повече, когато хората ви етикетират като егоистични и небрежни?
Как, как, как?
Макар че не заявявам, че знам всички отговори, от години съм в тази банда. Експериментирах със себе си, преживях много от собствената си травма и помогнах на другите да направят същото - с някои възхитителни и изненадващи резултати.
Въпреки, че тази статия няма да отговори директно на всички въпроси по-горе, аз предоставих инструментите, техниките, ученията и ресурсите, от които ще се нуждаете, за да направите големите промени - всички тествани и проверени от вас.
И така, от сърцето ми към вашата, искрено се надявам тази статия да помогне за катализиране на дълбоки и подхранващи промени в живота ви.
Какво е самолюбието?
Накратко, любовта към себе си е прошката, приемането и уважението към това, в кого сте дълбоко - всичките ви красиви и отвратителни части са включени. Когато обичаш себе си, се грижиш за себе си, уважаваш ограниченията си, слушаш нуждите си и уважаваш достатъчно мечтите си, за да действаш върху тях. Когато обичате себе си, вашето щастие, здраве и удовлетворение са от изключителна важност, защото осъзнавате, че без да обичате себе си, никога няма да бъдете в състояние наистина да обичате другите.
18 Дълбоки ползи от самолюбието
Самолюбието осветява, подобрява и задълбочава всеки аспект от живота. Ето някои от многото предимства от научаването как да се обичаме повече:
- Повече толерантност към вашите недостатъци и слабости
- Повече самоувереност
- Повече самопрощение
- По-здравословен начин на мислене (и по-малко саботиращи мисли)
- Подобрена способност за откриване и изпълнение на личната ви съдба
- Повишена любов, приемане и състрадание към себе си
- Повишена любов, приемане и състрадание към другите
- Подобрени взаимоотношения
- Подобрени приятелства
- Подобрен професионален живот
- По-автентични връзки с хората
- Повишена радост и благодарност за живота
- Повишена игривост, креативност и спонтанност
- Повече самоувереност
- По-здравословен и по-мъдър избор
- По-голям достъп до нови възможности
- Подобрено психично здраве (и по-малко тревожност + депресия)
- По-дълбок достъп до душата и духовния път
Вероятно бих продължил още няколко страници. Но това са най-непосредствените ползи, които идват на ум.
Защо ни е толкова трудно да обичаме себе си?
Краткият отговор е, че сме израснали в едно общество (и вероятно в семейство), което не ни е научило за любовта към себе си.
През целия ни ранен живот ни научиха как да четем, пишем, изчисляваме, изграждаме, теоретизираме, изучаваме и анализираме живота. Бяхме научени как да казваме „моля“ и „благодаря“, както и това, което е приемливо и неприемливо за другите и обществото като цяло… но повечето от нас не успяха да бъдат образовани в едно съществено измерение на живота: любов към себе си.
Нещо, което продължава да ме шокира за собственото ми възпитание, беше ясно изразената липса на акцент върху зачитането на себе си и приемането на нечии недостатъци и добродетели. Като дете не мога никога да си спомня, че съм бил научен стойността на обичта към себе си; да създадете здравословни граници , да знаете как да кажете „не“ и „да“, когато го разбирате, и да се научите как да се грижите за себе си, дори и за сметка на другите.
Ако сте били възпитани в култура и общество, подобни на моите, вероятно сте били научени да „поставяте другите пред себе си” и да не обръщате много внимание на собствените си нужди. Самоотрицанието и саможертвата бяха две от основните ценности, преподавани в детството ни, и продължават да се подчертават като маркери на „любезно, грижовно и достойно човешко същество“ и до днес.
За съжаление, както научих по-късно в живота, тези две ценности ме научиха само на дълбоката емоционална и психологическа болка, че съм самоналожен мъченик без истинско разбиране за това как да се грижа за себе си - или за други хора.
Резултатът от това, че не се научи на ценността на себелюбието в детството и възприемането на социално приемливия вид на мъченик, е депресия, горчивина, безпокойство, негодувание и дълбоко самочувствие.
Въпреки това, въпреки че може да не сте били научени как да обичате себе си израстване, вратата на възможността все още е отворена за вас.
Но преди да минем през тази врата, нека изследваме един масивен мит, свързан с любовта (и увековечен от същото общество, което ви е научило да бъдете външен фокусиран мъченик)…
Абонамент за:
Коментари (Atom)