Следвай златното правило.

 Исус посочил това правило в Проповедта на планината с думите: „Както искате хората да постъпват с вас, така трябва и вие да постъпвате с тях, защото това е същината на Закона и на Пророците.“ (Мат. 7:12) Когато се отнасяме към другите според съвета на Исус, действаме в хармония с духа на „Закона“ (Битие до Второзаконие) и „Пророците“ (пророческите книги в Еврейските писания). Тези писания разкриват, че Бог благославя онези, които проявяват любов към другите. Например чрез Исаия Йехова казал: „Дръжте се за справедливостта и постъпвайте праведно! ... Щастлив е човекът, който постъпва така.“ (Иса. 56:1, 2) Несъмнено ще бъдем благословени, когато проявяваме любов и справедливост спрямо ближния си.

Ако в отношенията си с другите следваме записаното от Павел относно любовта, ще си спестим много проблеми, ще бъдем щастливи и ще имаме Божията благословия.  1 Коринтяни 13:4–8.)

 Нека разгледаме накратко думите на Павел и по какви начини можем да покажем, че обичаме ближния си

„Любовта е дълготърпелива и милостива.“ Както Бог проявява търпение и милост в отношенията си с несъвършените хора, така трябва и ние да сме търпеливи и милостиви към другите, когато допускат грешки, постъпват необмислено или дори са груби. 

„Любовта не завижда“, следователно истинската любов няма да ни позволи да желаем притежанията на някого или привилегиите му в сбора. Освен това няма да се хвалим и няма да се възгордяваме. Библията казва: „Надменни очи и високомерно сърце, светилникът на злите — това е грях.“ (Пр. 21:4)

 Любовта „не се държи неприлично“. Тя ще ни подбужда да не крадем от ближния си, да не го лъжем и да не вършим нищо, което е в разрез със законите и принципите на Йехова. Любовта ще ни помогне също да сме загрижени не само за себе си, но и за другите. (Флп. 2:4)

Истинската любов не се раздразнява лесно и „не е злопаметна“. Когато някой постъпва грубо с нас, няма бързо да се ядосваме и няма да помним всеки такъвслучай. (1 Сол. 5:15) Ако таим неприязън, ще подклаждаме тлеещ огън, който може да се разрасне и да нарани и нас, и останалите, и така да загубим Божието одобрение. (Лев. 19:18)

Любовта ни кара да се радваме на истината, а не на неправедността, дори когато онзи, който ни мрази, страда или понася несправедливост.  Притчи 24:17, 18.)

 Да разгледаме какво още казал Павел, описвайки любовта. Той посочил, че любовта „понася всичко“. Ако някой ни обиди и след това ни помоли за прошка, любовта ще ни подтикне да му простим. 

Любовта „вярва на всичко“ в Божието Слово и развива в нас признателност за духовната храна, която получаваме. Освен това „се надява на всичко“, записано в Библията, и ни помага да обясняваме на всекиго основанията за нашата надежда. (1 Пет. 3:15) Когато се сблъскваме с трудни обстоятелства, ние се молим усърдно и се надяваме на добър изход. 

Любовта „издържа всичко“, било то грехове, извършени против нас, преследване, или други изпитания. Нещо повече, „любовта никога не престава“. Тя ще бъде проявявана от послушните хора през цялата вечност.

Ако живеем според библейските съвети, винаги ще проявяваме любов към ближния си. Трябва да показваме такава любов към всички хора, независимо от произхода им. Не бива да забравяме думите на Исус: „Обичай ближния си както себе си.“ (Мат. 22:39)