Книгата Йов от Библията

Писател: Моисей

Място на написване: пустинята

Завършена: ок. 1473 г. пр.н.е.

Обхваща периода: повече от 140 години между 1657 и 1473 г. пр.н.е.

КНИГАТА Йов е една от най–старите книги на вдъхновеното Писание. Тя е високо ценена и често цитирана, но малко хора я разбират. Защо била написана и каква поука съдържа за нас днес? Отговорът на този въпрос се крие в значението на името Йов — „обект на враждебност“. 

Тази книга разглежда два важни въпроса: Защо страдат невинните? Защо Бог позволява злото на земята? 

Страданията наЙов и неговата голяма издръжливост, които са описани в това повествование, ни помагат да си отговорим на тези въпроси. Всичко било записано, както Йов пожелал. (Йов 19:23, 24)

2 Името Йов е станало равнозначно на търпение и издръжливост. Но съществувал ли е наистина такъв човек? Отговорът на този въпрос е ясен въпреки усилията на Дявола да премахне този впечатляващ пример на морална безкомпромисност от страниците на историята. Йов бил действителна личност! Йехова го споменава заедно със своите свидетели Ной и Даниил, чието съществуване било признато от Исус Христос. (Езек. 14:14, 20; сравни Матей 24:15,37.) Евреите в древността възприемали Йов като действителна личност. Християнският писател Яков го посочва като пример за издръжливост. (Як. 5:11) Само един истински пример от живота, а не някаква измислица, може да има силата да убеди поклонниците на Бога, че моралната безкомпромисност може да бъде запазена при всякакви обстоятелства. Освен това силата и чувствата в изказа на книгата Йов свидетелстват, че ситуацията била истинска.

Това, че книгата Йов е автентична и вдъхновена от Бога, се доказва от факта, че древните евреи винаги я включвали в своя библейски канон, което е забележително, защото Йов не бил израилтянин. Езекиил и Яков споменават поименно Йов, а книгата била цитирана от апостол Павел. (Йов 5:13; 1 Кор. 3:19) Силно доказателство за това, че книгата е вдъхновена от Бога, е нейната забележителна хармония с доказаните научни факти. Как би могло да се знае, че Йехова „окача земята на нищо“, когато хората в древността са имали най–невероятни представи за това на какво се държи земята? (Йов 26:7) Един от тези древни възгледи бил, че земята е разположена върху слонове, които стоят върху огромна морска костенурка. Защо книгата Йов не подкрепя тази нелепа идея? Явно защото Създателят Йехова се е погрижил да бъде записана истината по въпроса. Множеството други описания на земята и нейните чудеса, на дивите животни и птиците в естествената им среда са толкова точни, че само Йехова Бог би могъл да е Авторът на книгата Йов и този, който я е вдъхновил.*

 Йов живял в град Уз, който според някои географи се намирал в северна Арабия, близо до земята на едомците, и на изток от земята, обещана на потомците на Авраам. На юг били савците, а на изток — халдейците. (1:1, 3, 15, 17) Изпитанието на Йов било много след времето на Авраам. Тогава ‘нямало подобен на Йов на земята, човек непорочен и правдив’. (1:8) Изглежда, че това е периодът между смъртта на Йосиф (1657 г. пр.н.е.), човек със забележителна вяра, и времето, когато Моисей поел своя път на морална безкомпромисност. Йов се отличавал със своето чисто поклонение, докато Израил бил омърсен от поклонението към демони в Египет. Освен това действията, описани в първата глава на книгата Йов, и фактът, че Бог приемал Йов като свой истински поклонник, показват, че става въпрос за времето на патриарсите, а не за по–късния период от 1513 г. пр.н.е. нататък, когато Бог общувал изключително само с израилтяните, на които дал Закона. (Ам. 3:2; Еф. 2:12) Следователно, като се има предвид дългия живот наЙов, изглежда книгата обхваща определен период между 1657 и 1473 г. пр.н.е., годината на смъртта на Моисей. Книгата била завършена от Моисей известно време след смъртта на Йов, докато израилтяните били в пустинята. (Йов 1:8;42:16, 17)

Защо казваме, че Моисей написал тази книга? Така е според най–старата традиция сред юдейските учени и учените сред първите християни. Живият автентичен стил на еврейската поезия, използван в книгата Йов, показва ясно, че е била писана на еврейски, езикът на Моисей. Не би могло да е превод от друг език, като арабски например. Освен това откъсите в проза са много по–подобни на Петокнижието, отколкото на която и да било друга част от Библията. Писателят трябва да е бил израилтянин, какъвто бил Моисей, защото на юдеите ‘били поверени свещените думи на Бога’. (Рим. 3:1, 2) Когато станал зрял мъж, Моисей прекарал 40 години в Мадиамската земя, недалече от Уз, където могъл да получи подробните сведения, записани в книгата Йов. По–късно, когато минавал близо до родното място на Йов, по време на 40–годишното пътуване на израилтяните в пустинята, Моисей могъл да научи и да запише заключителните подробности на книгата.

Според „Нова британска енциклопедия“* книгата Йов често е „смятана за един от шедьоврите на световната литература“. Но тя е много повече от литературен шедьовър. Книгата Йов се откроява от останалите книги на Библията с това, че възхвалява силата, справедливостта, мъдростта и любовта на Йехова. Тя най–ясно разкрива главния спорен въпрос, който засяга цялата вселена. Освен това хвърля светлина върху неща, записани в други книги на Библията, особено в Битие, Изход, Еклисиаст, Лука, Римляни и Откровение. (Сравни Йов 1:6–12; 2:1–7 сБитие 3:15; Изход 9:16; Лука 22:31, 32; Римляни 9:16–19 и Откровение 12:9; същоЙов 1:21; 24:15; 21:23–26; 28:28 съответно с Еклисиаст 5:15; 8:11; 9:2, 3; 12:13.) Тя дава отговор на много въпроси, свързани с живота. Несъмнено тази книга е неизменна част от вдъхновеното Слово на Бога и допринася много за неговото разбиране.

ЗАЩО Е ПОЛЕЗНА

Книгата Йов възвеличава Йехова и свидетелства за неговата неизмерима мъдрост и сила. (12:12, 13; 37:23) Само в тази книга Бог е наречен Всемогъщ 31 пъти, което е повече, отколкото в останалата част на Библията. Нейното повествование величае неговата вечност и възвишена позиция (10:5; 36:4, 22, 26;40:2; 42:2), както и неговата справедливост и любеща милост (36:5–7; 10:12; 42:12). Тя набляга повече на реабилитирането на върховенството на Йехова, отколкото на спасението на хората. (33:12; 34:10, 12; 35:2; 36:24; 40:8) Йехова, Богът на израилтяните, е също Богът на Йов.

 Повествованието в Йов възхвалява и обяснява сътворителните дела на Бога. (38:4 — 39:30; 40:15, 19; 41:1; 35:10) То е в съгласие с казаното в Битие, че човекът е направен от пръст и че се връща в нея. (Йов 10:8, 9; Бит. 2:7; 3:19) Използвани са думи като „Изкупител“ и „откуп“ и изразът „да живее отново“, които дават предварителна представа за ученията в Християнските гръцки писания. (Йов 19:25;33:24; 14:13, 14, НС) Пророците и християнските писатели са използвали много от изразите в книгата или са се позовавали на тях. Например сравни Йов 7:17 —Псалм 8:4; Йов 9:24 — 1 Йоан 5:19; Йов 10:8 — Псалм 119:73; Йов 12:25 —Второзаконие 28:29; Йов 24:23 — Притчи 15:3; Йов 26:8 — Притчи 30:4; Йов 28:12, 13, 15–19 — Притчи 3:13–15; Йов 39:30 — Матей 24:28.*

 В много откъси на книгата са записани праведните стандарти на Йехова за живота. В тях строго се осъжда материализма (Йов 31:24, 25), идолопоклонството (31:26–28), прелюбодейството (31:9–12), алчността (31:29), несправедливостта и предубедеността (31:13; 32:21), егоизма (31:16–21), нечестността и лъжата (31:5), като показва, че който върши такива неща, няма да получи Божието благоволение, нито вечен живот. Елиу е хубав пример за проява на дълбоко уважение и скромност, както и за смелост и отдаване на възхвала на Бога. (32:2, 6, 7, 9, 10, 18–20; 33:6, 33) Начинът, по който Йов проявявал главенството си, грижите му за семейството и гостоприемството му също са добър пример за нас. (1:5; 2:9, 10;31:32) Но Йов е известен най–вече с това, че запазил моралната си безкомпромисност и че проявявал търпение и издръжливост, като оставил пример, който е много укрепващ за Божиите служители от всички епохи и особено в тези времена, които поставят на изпитание вярата ни. „Чухте за издръжливостта наЙов и видяхте какъв завършек даде Йехова на всичко, и че Йехова изпитва нежна привързаност и е милостив.“ (Як. 5:11)

 Йов не бил от потомците на Авраам, на които било дадено обещанието за Царството, но описанието на неговата морална безкомпромисност изяснява целите на Царството на Йехова. Книгата Йов е важна част от вдъхновеното от Бога повествование, защото разкрива основния спорен въпрос между Бога и Сатана, в който се включва лоялността на хората към Йехова като техен Върховен владетел. Тя показва, че ангелите, които са били създадени преди земята и човека, също са наблюдатели и се интересуват от това, което става на земята, и от разрешението на спорния въпрос. (Йов 1:6–12; 2:1–5; 38:6, 7) Книгата показва, че спорният въпрос бил повдигнат преди времето на Йов и че Сатана е действителна духовна личност. Ако книгата Йов е била писана от Моисей, то това е първият случай, в който се среща изразът хас Сата̀н в еврейския текст на Библията, който ни помага да разберем коя е „змията от древните дни“. (Йов 1:6, НС, бел. под линия; Откр. 12:9) Книгата също доказва, че Бог не причинява страданията, болестите и смъртта на хората, и обяснява защо праведните са преследвани, докато злите и злото продължават да съществуват. Тя показва, че Йехова иска спорният въпрос да бъде окончателно разрешен.

 Сега е времето, когато всички, които имат желанието да живеят под управлението на Божието Царство, трябва да отговорят на Сатана, „обвинителят“, като запазят моралната си безкомпромисност. (Откр. 12:10, 11) Дори сред изпитания онези, които запазват моралната си безкомпромисност, трябва да продължават да се молят да бъде осветено Божието име, да дойде Божието Царство, което ще стъпче Сатана и всички негови потомци. Това ще бъде Божият „ден на бой и на война“, който ще бъде последван от облекчението и благословиите, които Йов се надявал да изпита. (1 Пет. 4:12; Мат. 6:9, 10; Йов 38:23; 14:13–15)

Следвай златното правило.

 Исус посочил това правило в Проповедта на планината с думите: „Както искате хората да постъпват с вас, така трябва и вие да постъпвате с тях, защото това е същината на Закона и на Пророците.“ (Мат. 7:12) Когато се отнасяме към другите според съвета на Исус, действаме в хармония с духа на „Закона“ (Битие до Второзаконие) и „Пророците“ (пророческите книги в Еврейските писания). Тези писания разкриват, че Бог благославя онези, които проявяват любов към другите. Например чрез Исаия Йехова казал: „Дръжте се за справедливостта и постъпвайте праведно! ... Щастлив е човекът, който постъпва така.“ (Иса. 56:1, 2) Несъмнено ще бъдем благословени, когато проявяваме любов и справедливост спрямо ближния си.

Ако в отношенията си с другите следваме записаното от Павел относно любовта, ще си спестим много проблеми, ще бъдем щастливи и ще имаме Божията благословия.  1 Коринтяни 13:4–8.)

 Нека разгледаме накратко думите на Павел и по какви начини можем да покажем, че обичаме ближния си

„Любовта е дълготърпелива и милостива.“ Както Бог проявява търпение и милост в отношенията си с несъвършените хора, така трябва и ние да сме търпеливи и милостиви към другите, когато допускат грешки, постъпват необмислено или дори са груби. 

„Любовта не завижда“, следователно истинската любов няма да ни позволи да желаем притежанията на някого или привилегиите му в сбора. Освен това няма да се хвалим и няма да се възгордяваме. Библията казва: „Надменни очи и високомерно сърце, светилникът на злите — това е грях.“ (Пр. 21:4)

 Любовта „не се държи неприлично“. Тя ще ни подбужда да не крадем от ближния си, да не го лъжем и да не вършим нищо, което е в разрез със законите и принципите на Йехова. Любовта ще ни помогне също да сме загрижени не само за себе си, но и за другите. (Флп. 2:4)

Истинската любов не се раздразнява лесно и „не е злопаметна“. Когато някой постъпва грубо с нас, няма бързо да се ядосваме и няма да помним всеки такъвслучай. (1 Сол. 5:15) Ако таим неприязън, ще подклаждаме тлеещ огън, който може да се разрасне и да нарани и нас, и останалите, и така да загубим Божието одобрение. (Лев. 19:18)

Любовта ни кара да се радваме на истината, а не на неправедността, дори когато онзи, който ни мрази, страда или понася несправедливост.  Притчи 24:17, 18.)

 Да разгледаме какво още казал Павел, описвайки любовта. Той посочил, че любовта „понася всичко“. Ако някой ни обиди и след това ни помоли за прошка, любовта ще ни подтикне да му простим. 

Любовта „вярва на всичко“ в Божието Слово и развива в нас признателност за духовната храна, която получаваме. Освен това „се надява на всичко“, записано в Библията, и ни помага да обясняваме на всекиго основанията за нашата надежда. (1 Пет. 3:15) Когато се сблъскваме с трудни обстоятелства, ние се молим усърдно и се надяваме на добър изход. 

Любовта „издържа всичко“, било то грехове, извършени против нас, преследване, или други изпитания. Нещо повече, „любовта никога не престава“. Тя ще бъде проявявана от послушните хора през цялата вечност.

Ако живеем според библейските съвети, винаги ще проявяваме любов към ближния си. Трябва да показваме такава любов към всички хора, независимо от произхода им. Не бива да забравяме думите на Исус: „Обичай ближния си както себе си.“ (Мат. 22:39) 

ФИЛАДЕЛФИЯ – PHILADELPHIA: УПОВАНИЕТО НА ПЛЪТТА

ФИЛАДЕЛФИЯ – PHILADELPHIA: УПОВАНИЕТО НА ПЛЪТТА: Филипяни 3: 4 При все че аз мога и на плътта да уповавам. Ако някой друг мисли, че може да уповава на плътта, то аз повече, 5 бидейки...

Ролята на жените в Божието намерение

„Жените, известяващи добрата новина, са голямо войнство“ (ПС. 68:11)

КОГАТО създал земята, Йехова Бог имал намерение за нея. Той я направил, „за да бъде населявана“. (Иса. 45:18) Бог създал първия човек Адам съвършен и му дал чудесен дом — Едемската градина. Само как се радвал Адам на величествените дървета, буйните потоци и игривите животни! Но му липсвало нещо много важно. Йехова посочил какво било то с думите: „Не е добре човекът да бъде сам. Ще му направя помощничка, която да го допълва по подходящ начин.“ Тогава Бог направил така, че Адам да заспи дълбоко, взел едно от ребрата му и ‘от реброто направил жена’. Колко щастлив бил Адам, когато се събудил! Той казал: „Ето, това най–после е кост от костите ми и плът от плътта ми. Тя ще бъде наречена жена, защото е взета от мъжа!“ (Бит. 2:18–23)
Жената, която била дар от Бога, имала уникалната роля да бъде съвършена помощничка на мъжа. Тя също имала специалната привилегия да ражда деца. В Библията се казва: „Адам нарече жена си Ева, защото тя щеше да стане майка на всекиго, който живее.“ (Бит. 3:20, бел. под линия) Какъв чудесен подарък дал Бог на първата човешка двойка! Те имали способността да създадат съвършено потомство. По този начин земята щяла да стане рай, населяван от съвършени хора, които да владеят над другите живи създания. (Бит. 1:27, 28)
За да се радват на благословията на Бога, Адам и Ева трябвало да му бъдат послушни и да приемат управлението му. (Бит. 2:15–17) Само тогава те можели да изпълнят намерението на Йехова за тях. Но за съжаление, под влиянието на „древната змия“, Сатана, те съгрешили срещу Бога. (Откр. 12:9; Бит. 3:1–6) Какви били последствията от този бунт за жените? Какви дела извършили някои верни на Бога жени в миналото? Защо християнките днес са наречени „голямо войнство“? (Пс. 68:11)
ПОСЛЕДСТВИЯ ОТ БУНТА
 Когато от Адам била потърсена сметка за неговия бунт, той започнал да се оправдава: „Жената, която ти ми даде, за да бъде с мене, ми даде плод от дървото и аз ядох.“ (Бит. 3:12) Адам не само че не поел отговорността за греха си, но се опитал да прехвърли вината върху жената, която Бог му бил дал, и дори върху самия Бог! Въпреки че и двамата съгрешили, Адам бил отговорен за постъпката им. Затова апостол Павел писал, че „чрез един човек [Адам] грехът влезе в света и чрез греха — смъртта“. (Рим. 5:12)
5 Първите мъж и жена били подмамени да мислят, че не се нуждаят от Йехова като Владетел. Това повдигнало важен въпрос относно върховенството: Кой има право да управлява? За да осигури ясен отговор, Йехова позволил хората да се управляват сами за известно време. Той знаел, че опитът ще покаже, че независимото от него управление няма успех. През вековете човечеството е било връхлитано от едно бедствие след друго. Само през миналия век около 100 000 000 души са загинали във войни — включително милиони невинни мъже, жени и деца. Следователно са налице неопровержими доказателства, че „човек не може дори да насочва стъпките си“. (Йер. 10:23) Осъзнавайки този факт, ние приемаме Йехова за свой Владетел. (Прочети Притчи 3:5, 6.)
 В днешния свят, който е под властта на Сатана, страдат както мъжете, така и жените. ; 1 Йоан 5:19) Някои от най–жестоките престъпления включват малтретиране на жени. Около 30 процента от жените по целия свят са били жертва на физически или сексуален тормоз от страна на партньора си. В някои общества на момчетата се обръща по–голямо внимание, защото се смята, че те ще продължат рода и ще се грижат за възрастните си родители и баби и дядовци. В определени страни момичетата са не толкова желани деца и повечето абортирани бебета са момичета.
 Бог определено не одобрява лошото отношение към жените. Той се отнася към тях справедливо и с уважение. Това личи от факта, че Ева била създадена съвършена и с много качества, така че да не бъде робиня, а по чудесен начин да допълва Адам. Поради тази причина в края на шестия ден на сътворение Бог ‘огледал всичко, което бил направил, и ето, то било много добро’. (Бит. 1:31) Несъмнено Йехова дал много добро начало както на мъжете, така и на жените!
ЖЕНИ, КОИТО ИМАЛИ ПОДКРЕПАТА НА ЙЕХОВА
 След бунта в Едем хората като цяло вършели лоши неща и през последния век стават все по–зли. Библията предсказала, че злото ще преобладава в „последните дни“. Наистина днес живеем в „особено тежки времена“. (2 Тим. 3:1–5) През човешката история „Върховният господар Йехова“ е проявявал благоволение към мъже и жени, които са му се доверявали, спазвали са законите му и са го приемали за свой Владетел. (Прочети Псалм 71:5.)
 В дните на Ной, когато Бог унищожил изпълнения с насилие свят чрез Потопа, само малцина преживели. Ако братята и сестрите на Ной били живи по това време, те също умрели. (Бит. 5:30) Но броят на жените, които преживели Потопа, бил същият като този на мъжете. Оцелели Ной, жена му, тримата им синове и техните жени. Те били спасени, защото се боели от Бога и вършели волята му. Милиардите хора днес са потомци на онези осем души, които имали подкрепата на Йехова. (Бит. 7:7; 1 Пет. 3:20)
Години по–късно боящите се от Бога жени на верните патриарси също имали подкрепата на Йехова. Това било така, защото те не се оплаквали от своята житейска участ. (Юда 16) Едва ли Сара, която уважавала съпруга си Авраам, недоволствала, когато напуснали удобния си дом в град Ур, за да живеят в шатри като временни жители в чужда земя. Вместо това ‘Сара се покорявала на Авраам и го наричала господар’. (1 Пет. 3:6) Помисли и за Ревека, която била дар от Йехова за Исаак и негова прекрасна съпруга. Не е чудно, че той ‘я обикнал силно и намерил утеха след смъртта на майка си’. (Бит. 24:67) Колко се радваме, че днес сред нас има боящи се от Бога жени като Сара и Ревека!
 Когато израилтяните били роби в Египет, броят им нараснал значително и фараонът наредил всички новородени момчета да бъдат убивани. Но да разгледаме примера на двете еврейки Шифра и Фуа, които вероятно помагали на жените при раждането. Тъй като изпитвали почтителен страх от Йехова, те смело отказали да убиват мъжките бебета. Затова той ги възнаградил със собствени семейства. (Из. 1:15–21)
 В дните на израилските съдии една жена, която имала Божията подкрепа, била пророчицата Девора. Тя насърчила съдията Варак и помогнала в освобождаването на израилтяните от потисничеството на ханаанците, но предсказала, че славата от победата няма да бъде за Варак. Бог щял да предаде военачалника на ханаанците Сисара „в ръцете на жена“. Точно това станало, когато Яил, която не била израилтянка, го убила. (Съд. 4:4–9, 17–22)
 Друга вярна на Бога жена била Авигея, живяла през XI век пр.н.е. Тя била разумна, докато съпругът ѝ Навал бил груб и безразсъден негодник. (1 Царе 25:2, 3, 25) Давид и мъжете му пазели имота на Навал известно време, но когато го помолили да им даде храна и вода, ‘той се отнесъл грубо към тях’ и не им дал нищо. Тогава Давид силно се разгневил и решил да накаже Навал и хората му. Щом чула за това, Авигея занесла храна и други дарове на Давид и мъжете му, като така предотвратила проливането на кръв. (1 Царе 25:8–18) По–късно Давид ѝ казал: „Нека бъде благословен Йехова, Богът на Израил, който днес те изпрати да ме посрещнеш!“ (1 Царе 25:32) След смъртта на Навал Давид се оженил за Авигея. (1 Царе 25:37–42)
 Когато вавилонците унищожили Йерусалим и храма през 607 г. пр.н.е., загинали много мъже, жени и деца. Стените на града били изградени отново през 455 г. пр.н.е. под ръководството на Неемия. Сред онези, които помагали в работата, били дъщерите на Салум, княз на половината йерусалимска област. (Неем. 3:12) Те били готови да вършат по–обикновена работа. 
ВЕРНИ НА БОГА ЖЕНИ ПРЕЗ ПЪРВИ ВЕК
 В периода преди и през първи век Йехова дал чудесни привилегии на много жени. Една от тях била девицата Мария. Докато била сгодена за Йосиф, тя забременяла по чудодеен начин посредством светия дух. Защо Йехова избрал Мария да бъде майка на Исус? Без съмнение тя притежавала нужните качества да отгледа съвършения си син. Само каква чест било за нея да е майка на най–великия човек, живял някога на земята! (Мат. 1:18–25)
 Исус се отнасял по мил начин към жените. Веднъж една жена, която от 12 години страдала от кръвотечение, се промъкнала зад Исус в множеството и докоснала дрехата му. Вместо да я порицае, той мило ѝ казал: „Дъще, твоята вяра те излекува. Отиди си с мир и бъди здрава от мъчителната си болест.“ (Мар. 5:25–34)
 Някои жени, които били ученички на Исус, се грижили за нуждите на Исус и апостолите му. (Лука 8:1–3) На Петдесетница през 33 г. около 120 мъже и жени получили Божия дух по специален начин. (Прочети Деяния 2:1–4.) Това било предсказано с думите: „[Аз, Йехова] ще излея духа си върху всякакви хора и вашите синове и дъщери ще пророкуват. ... В онези дни ще излея духа си и върху моите роби и робини.“ (Йоил 2:28, 29) Посредством това чудо на Петдесетница Бог показал, че е отхвърлил отстъпническия народ на Израил и подкрепя „Божия Израил“, съставен както от мъже, така и от жени. (Гал. 3:28; 6:15, 16) Сред християнките, които участвали в проповедната дейност през първи век, били четирите дъщери на проповедника Филип. (Деян. 21:8, 9)
„ГОЛЯМО ВОЙНСТВО“ ОТ ЖЕНИ
 В края на XIX век няколко мъже и жени проявили голям интерес към истинското поклонение. Те проправили пътя на онези, които днес участват в дейността, предсказана от Исус: „Тази добра новина за царството ще бъде проповядвана по целия свят за свидетелство на всички народи, и тогава ще дойде краят.“ (Мат. 24:14)
 Малката група Изследователи на Библията нараснала и днес наброява около 8 000 000 Свидетели на Йехова. През 2013 г. повече от 11 000 000 души проявиха интерес към Библията и нашата дейност, като посетиха ежегодното Възпоменание на Исусовата смърт. На повечето места мнозинството от присъстващите бяха жени. Освен това по целия свят над 1 000 000 Свидетели са целодневни проповедници, като по–голямата част от тях са жени. Бог дава на верните жени привилегията да участват в изпълнението на думите на псалмиста: „Йехова изпраща дума — жените, известяващи добрата новина, са голямо войнство.“ (Пс. 68:11)

Статия от бр15.08.2014г. на сп."Стражева кула"
архив на сайта JW.ORG

Дали имаш безсмъртен дух?

ИМА ли живот след смъртта? Този въпрос е озадачавал човечеството хилядолетия наред. През вековете хората във всяко общество са се мъчили да намерят отговор и са измислили най–различни вярвания.

По целия свят много хора вярват, че един „дух“ преживява смъртта на човека. Дали при смъртта нещо от човека наистина напуска тялото и продължава да живее? Какво представлява духът в живия човек? Какво става с него, когато умрем? Божието вдъхновено Слово, Библията, дава истинни и удовлетворяващи отговори на тези въпроси.

Какво представлява духът?

В Библията думите, преведени като „дух“, по принцип означават „дъх“. Но това включва много повече от самия процес на дишане. Например, библейският писател Яков казва: „Тялото, отделено от духа, е мъртво.“ (Яков 2:26) Следователно духът е това, което оживява тялото.

Тази даряваща живот сила не може просто да бъде дъхът или въздухът, който преминава през белите дробове. Защо? Защото след като дишането спре, клетките на тялото остават живи за кратко време — „за няколко минути“ споредThe World Book Encyclopedia [„Световна енциклопедия“]. Поради това усилията за съживяване може да имат успех и органи на тялото могат да бъдат присадени от един човек на друг. Но щом искрицата живот изгасне в клетките на тялото, всички усилия за възвръщане на живота са напразни. Целият въздух в света не може да съживи дори и една клетка. Следователно духът е невидимата жизнена сила — искрицата живот, — чрез която живеят клетките. Жизнената сила се поддържа от дишането. — Йов 34:14, 15.

Дали този дух действува само в хората? Библията ни помага да стигнем до правилно заключение по този въпрос. Мъдрият цар Соломон писал: „Кой знае: духът на синовете човешки възлиза ли нагоре, и духът на животните слиза ли надолу, в земята?“ (Еклисиаст 3:21, „Синодално издание“, 1998 г.) Така че и за животните, и за хората се казва, че имат дух. Как е възможно това?

Духът, или жизнената сила, може да бъде сравнен с електрическия ток, който тече в една машина или един уред. Невидимото електричество може да бъде използувано за изпълняването на различни функции, в зависимост от вида на уреда, който захранва. Например, една печка може да бъде предназначена да топли, един компютър — да обработва данни и да прави изчисления, а един телевизор — да произвежда образи и звук. Но електрическият ток никога не придобива основните черти на уреда, който задействува. Той просто си остава сила. По подобен начин жизнената сила не придобива никоя от чертите на създанието, което оживява. Тя не е личност, не може да мисли. Както хората, така и животните ‘имат един дух’. (Еклисиаст 3:19) Следователно, когато човек умре, духът му не продължава да съществува в друга област като духовно същество.

Тогава какво е състоянието на мъртвите? Какво става с духа, когато човек умре?

„В пръстта ще се върнеш“

Когато първият човек, Адам, умишлено не се подчинил на божията заповед, Йехова му казал: „С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.“ (Битие 3:19) Къде се намирал Адам, преди Йехова да го създаде от пръстта? Той не бил никъде! Просто не съществувал. Така че когато Йехова Бог казал, че Адам ще ‘се върне в земята’, той имал предвид, че Адам щял да умре. Адам нямало да се пренесе в духовната област. Като умре, отново щял да бъде в безжизнено състояние, състояние на несъществуване. Неговото наказание било смърт — отсъствие на живот, — а не пренасяне в друга област. — Римляни 6:23.

А другите хора, които са умрели? Състоянието на мъртвите е изяснено вЕклисиаст 9:5, 10, където четем: „Мъртвите не знаят нищо ... Няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба.“ Следователно смъртта е състояние на несъществуване. Псалмистът писал, че когато човек умре, ‘духът му излиза, той се връща в земята си; в тоя същий ден загиват намеренията му’. — Псалм 146:4.

Ясно е, че мъртвите не съзнават нищо, те са бездейни. Те не знаят нищо. Те не могат да те видят, да те чуят или да разговарят с теб. Нито могат да ти помогнат или да ти навредят. Безспорно не трябва да се страхуваш от мъртвите. Но как така духът „излиза“ от човека при смъртта?

Духът ‘се връща при Бога’

Библията казва, че когато човек умре, ‘духът се връща при Бога, Който го е дал’. (Еклисиаст 12:7) Дали това означава, че духът буквално пътува пзрез пространството, за да стигне при Бога? Не! Начинът, по който Библията използува думата „връща“, не изисква действително преместване от едно място на друго. Например, на неверните израилтяни било казано: „Върнете се при Мене, и Аз ще се върна при вас — казва Господ на Силите.“ (Малахия 3:7) ‘Връщането’ на израилтяните при Йехова означавало да се обърнат от погрешна линия на поведение и отново да приведат живота си в хармония с божия праведен път. А ‘връщането’ на Йехова при Израил означавало да насочи пак благоволението си към своя народ. Както в единия, така и в другия случай ‘връщането’ се отнасяло за една нагласа, а не било буквално преместване от едно географско място на друго.

По подобен начин когато при смъртта духът ‘се връща’ при Бога, не става никакво действително преминаване от земната в небесната област. Да не забравяме, че духът е жизнената сила. След като тази сила излезе от човека, само Бог има способността да му я възвърне. Следователно духът ‘се връща при Бога’ в смисъл, че всяка надежда за бъдещ живот на този човек вече зависи изцяло от Бога.

Да разгледаме например какво казват Писанията за смъртта на Исус. Евангелският писател Лука посочва: „Исус извика със силен глас и рече: ‘Отче, в Твоите ръце предавам духа Си.’ И това като рече, издъхна.“ (Лука 23:46) Когато духът на Исус излязъл от него, той не отишъл буквално на небето. Исус не бил възкресен от мъртвите преди третия ден. Освен това изминали 40 дни, преди да се възнесе на небето. (Деяния 1:3, 9) Но при смъртта си Исус уверено предал духа си в ръцете на своя Баща, като имал пълно доверие в способността на Йехова да го върне отново към живот.

Да, само Бог може да върне човека към живот. (Псалм 104:30) Какви грандиозни перспективи открива това пред нас!

Сигурна надежда

Библията казва: „Иде час, когато всички, които са в гробовете [паметните гробници — NW], ще чуят гласа [на Исус], и ще излязат.“ (Йоан 5:28, 29) Да, Исус Христос обещал, че всички онези в паметта на Йехова ще бъдат възкресени, или върнати отново към живот. Вместо тъжните съобщения за смъртта на хора, ще чуваме радостни новини относно онези, които са били върнати към живот. Какво щастие ще изпитаме, когато посрещнем близките си от гроба!

"Християнски Блог" - България: "Определяме ли се от това, което желаем?"

"Християнски Блог" - България: "Определяме ли се от това, което желаем?": "Определяме ли се от това, което желаем?" Да живеем за това, което желаем е все едно да сме на малка лодка в бурното мор...

Как ще бъде премахнат егоизмът?

Бог създал човека без каквито и да било егоистични склонности. Но като избрал да не се подчинява на Бога, първият човек загубил съвършенството си. Ние сме наследили склонността към егоизъм от него. Бог обаче ще използва Исус Христос да върне човечеството към съвършенство.  Римляни 7:21, 24, 25.)

21.Така че при себе си виждам такъв закон: когато искам да върша онова, което е правилно, при мене се оказва онова, което е лошо. 22 Наистина намирам радост в Божия закон според човека, който съм отвътре, 23 но в тялото си виждам друг закон, който воюва срещу закона на ума ми и ме отвежда в плен на закона на греха в тялото ми. 24 Колко нещастен човек съм аз! Кой ще ме избави от тялото, водещо до тази смърт?

В съгласие с Божията воля Исус дал живота си в жертва и направил възможно да бъдат премахнати последствията от непослушанието на първия човек.
19 Понеже както чрез непослушанието на един човек мнозина станаха грешници, така и чрез послушанието на една личност мнозина ще станат праведни(Римляни 5:19)
 Така Исус открил пред хората едно чудесно бъдеще, в което никой няма да проявява егоистична склонност да върши зло. (Псалм 37:9–11.)
9 Защото онези, които вършат зло, ще бъдат унищожени,
а онези, които се надяват на Йехова, ще наследят земята.
10 Още малко и неправедния вече няма да го има,
ще го потърсиш на мястото му, но него няма да го има.
11 А кротките ще наследят земята

и ще се наслаждават на изобилие от мир.
За повече информация виж 5 глава  книгата „Какво в действителност учи Библията?“, издадена от Свидетелите на Йехова

На разположение и на www.jw.org/bg