„Книга за мъчениците“ от Жан Креспен

ПРЕЗ 1546 г. 14 мъже в Мо (Франция) били обвинени като еретици и осъдени на смърт чрез изгаряне. Какво било тяхното престъпление? Те се събирали в частни домове, молели се, пеели псалми, празнували Вечерята на Господаря и твърдели, че никога няма да приемат „идолопоклонничеството, въведено от папите“.

В деня на екзекуцията католическият учител Франсоа Пикар заядливо разпитал осъдените за вярванията им относно Вечерята на Господаря. В отговор те го попитали за католическото учение за транссубстанциацията, според което хлябът и виното, използвани по време на този празник, по чудодеен начин се превръщат в тялото и кръвта на Исус. Мъжете му задали въпроса: „Хлябът има ли вкус на месо, а виното на кръв?“

Въпреки че Пикар не могъл да им отговори, четиринайсетте мъже били завързани за стълбове и изгорени живи. Онези от тях, чийто език не бил отрязан, пеели псалми. Свещениците, намиращи се на мястото на екзекуцията, се опитали да ги заглушат, като пеели по–силно от тях. На следващия ден на същото това място Пикар заявил, че четиринайсетте мъже са осъдени да горят завинаги в ада.

През XVI век Европа била опасно място за религиозните дисиденти. Мнозина, които се противопоставяли на възприетите от църквата учения, понасяли ужасяващо отношение от страна на религиозните си противници. Един източник на информация относно подобни страдания е книгата на Жан Креспен „Книга за мъчениците“, издадена в Женева през 1554 г. Тя е позната също като „История за мъчениците“.*

Адвокат се присъединява към Реформацията

Роден около 1520 г. в Арас, намиращ се в северната част на днешна Франция, Креспен следвал право в Лувен (Белгия). Най–вероятно там той научил за идеите на реформаторите. През 1541 г. Креспен отишъл в Париж, за да работи като секретар на виден юрист. По същото време той станал свидетел на изгарянето на осъдения като еретик Клод льо Пенкр на площад „Мобер“. На Креспен му направила силно впечатление вярата на този млад златар, който по неговите думи бил екзекутиран поради факта, че „известявал истината на родителите и приятелите си“.

Малко след това Креспен започнал да практикува право в Арас. Скоро обаче заради новите си вярвания бил обвинен като еретик. За да се спаси от съдебен процес, той избягал в Страсбург, а по–късно се установил в Женева. Там Креспен общувал с привърженици на Реформацията. Той се отказал от кариерата си на адвокат и станал печатар.

Креспен публикувал религиозни творби на реформатори като Джон Калвин, Мартин Лутер, Джон Нокс и Теодор Беза. Той отпечатал гръцкия текст от частта на Библията, която е известна като Новия завет, както и цялата Библия, или части от нея, на английски, испански, италиански, латински и френски език. Въпреки това Креспен станал известен със своята „Книга за мъчениците“. В нея той изброил много от хората, екзекутирани като еретици в периода между 1415 и 1554 г.

Целта на мартиролога

Голяма част от литературата, издадена от реформаторите, осъждала жестокостта на католическите власти. Тя насърчавала хората, представяйки „героизма“ на протестантските мъченици като продължение на страданията, понесени от Божиите служители в по–ранни времена, включително и от християните от първи век. Креспен съставил списък на онези, които били убити заради вярата си, с цел да осигури примери, които събратята му да следват.*

Книгата на Креспен представлява сборник от сведения за съдебни процеси, определени видове разпити, както и свидетелства, които обвинените записали, докато били в затвора. Според Креспен вярата на писателите на свидетелствата „заслужава да бъде помнена вечно“.

Много от доктриналните въпроси, обсъдени в книгата на Креспен, се съсредоточават върху добре познати разногласия между католици и протестанти. Преследващите и преследваните спорели например за използването на изображения в поклонението, за въпроса за чистилището, за молитвите за мъртвите, за вярването, че жертвата на Исус се повтаря по време на католическата меса, както и за твърдението, че папата е Божи представител.

Трудът „Книга за мъчениците“ свидетелства за разногласията и нетърпимостта, с които се характеризирали онези бурни времена. Макар че Креспен говорел главно за факта, че католиците преследвали протестантите, не бива да забравяме, че понякога и протестантите са преследвали католиците със същата жестокост.

През историята фалшивата религия е изцапала ръцете си с „кръвта на пророците, на светите личности и на всички, които [са били] убити на земята“. Със сигурност кръвта на онези, които Бог одобрява като свои верни свидетели, образно казано, вика към него за възмездие. (Откровение 6:9, 10; 18:24) Най–вероятно някои от хората по времето на Креспен, които страдали и умрели заради вярата си, искрено търсели истината за Бога.

ВЛАСТЬ ВЕРУЮЩЕГО Кеннет Хейгин

Публикации на Джоузеф Принс на български език: #001 ​Означаваш нещо за Бог!

Публикации на Джоузеф Принс на български език: #001 ​Означаваш нещо за Бог!: Йоан 10:3 3... той вика своите овце по име и ги извежда... Имаш ли понякога чувството, сякаш си само някакво лице в тълпата или ном...

Преводите на един бестселър

 Когато става въпрос за Библията , тя наистина може да бъде наречена бестселър.Използването на различни езици и незначителните вариации в превода на Библията, не са попречили на Бога да общува с хората. Например ние знаем едва няколко думи на Исус на езика, на който говорел той. (Мат. 27:46; Мар. 5:41; 7:34; 14:36) Но Йехова Бог  се погрижил Исусовото послание да бъде предадено на гръцки, а след време и на други езици. По–късно библейските ръкописи били преписвани многократно от юдеи и християни и така свещените писания се запазили. Те били преведени на още много езици. Йоан Златоуст, който живял през IV-V в., казал, че по негово време ученията на Исус вече били преведени на езика на сирийците, египтяните, индийците, персийците, етиопците и много други народи.

Преводът на Библията на много езици осуетил намеренията на хора като римския император Диоклециан, който през 303 г. наредил всички екземпляри от Свещеното писание да бъдат унищожени. Имало е безброй атаки срещу Божието Слово и тези, които са го превеждали и разпространявали. През XVI в. Уилям Тиндъл се заловил да преведе Библията от еврейски и гръцки на английски. Той казал на един образован човек: „Ако Бог пощади живота ми, не след дълго ще направя така, че и селянчето, което оре, да познава Свещеното писание по–добре от тебе.“ Тиндъл трябвало да избяга от Англия на континента, за да преведе и отпечата своя труд. Въпреки усилията на духовенството да изгори публично всички екземпляри, които намери, Тиндъловата Библия достигнала до много хора. Накрая Тиндъл бил предаден, удушен и изгорен на клада, но неговият превод на Библията оцелял. Той бил използван при подготовката на широко разпространената Библия на крал Джеймс. ( 2 Тимотей 2:9.)

 Вярно е, че някои от оцелелите ръкописи на Библията съдържат незначителни грешки и несъответствия. Но библейските специалисти старателно са сравнили и изследвали хиляди фрагменти, ръкописи и древни преводи. Това е потвърдило автентичността на повечето библейски откъси. Няколкото стиха, относно които има известни колебания, не променят основното послание. Такива проучвания убеждават истинските изследователи на Библията, че разполагат с текста, чието написване Йехова е вдъхновил. (Иса. 40:8) Въпреки яростното противопоставяне Йехова Бог се е погрижил неговото Слово да бъде най–превежданата книга в историята. Макар че в наши дни мнозина не вярват в Бога, Библията си остава бестселър и понастоящем е на разположение изцяло или частично на над 2800 езика. Никоя друга книга не може да се сравни с нея по разпространение. Някои нейни преводи не са толкова ясни и точни, колкото други, но почти от всички тях може да се научи основното послание на Библията за надежда и спасение.

Да се радваме на живота

"Днес викам небето и земята за свидетели против вас,  защото поставих пред вас животът и смъртта,  благословението и проклетията; затова изберете живота,  за да живеете вие и децата ви." Второзаконие 30:19

В Словото на Бог сме насърчени да изберем живота. Думата на иврит,  преведена като "живот" във Второзаконие 30:19 е шай и наред с много допълнителни значения носи смисъл и на "свеж; силен; жив,  оживен; щастлив"1.  Strong,  James. The New Strong s Exhaustive Concordance of the Bible (Nashville: Thomas Nelson Publishers,  1990),  "Hebrew and Chaldee Dictionary",   2416.

В Йоан 10:10 Исус казва,  че е дошъл,  за да имаме живот. Според Обяснителния речник на Вайн за смисъла на библейските думи,  новозаветната дума,  преведена като живот в този стих (гл. зое),  означава (поне част от значенията са тези):... живот,  какъвто е у Бога,  какъвто самият Бог Отец има в Себе Си и какъвто е дал на Собствения Си въплътен Син да има в Себе Си,  ...животът,  който Синът изяви в света"2. Vine,  W.E. Merrill F. Unger,  and William White Jr.,  Vine s Complete Expository Dictionary of Old and New Testament Words (Nashville: Thomas Nelson Publishers,  1985). След това допълва: "От този живот човекът се е отчуждил в следствие на падението ... и в този живот хората стават участници чрез вяра в Господ Исус Христос..."

Животът,  за който се говори тук,  не е просто времеви промеждутък. Това е качество на съществуването - точно както Бог го има. Ние,  човешките същества,  сме изгубили този божествен живот заради греха,  но можем да го имаме отново чрез Исус Христос. Това е Божият дар за нас в Неговия Син.

Сатана е крадецът и едно от нещата,  които търси да ограби,  е радостта ни. Ако успее да ни я вземе,  тогава ставаме слаби,  а когато сме слаби,  врагът получава предимство. Слабите вярващи не са заплаха за него и за подривното му дело.

За да живеем така,  както Бог е определил да живеем,  първото нещо,  което трябва да направим,  е да повярваме,  че Божията воля за нас е да имаме постоянна радост. След това трябва да решим да влезем в нея. По-долу ще откриете списък със стихове,  в които Самият Исус открива каква е Божията воля за нас - да се наслаждаваме на живота.

"Крадецът влиза само да открадне,  да заколи и да погуби: Аз дойдох за да имат живот,  и да го имат изобилно." Йоан 10:10

"Това ви говорих,  за да бъде Моята радост във вас,  и вашата радост да стане пълна." Йоан 15:11

"До сега нищо не сте искали в Мое име; искайте и ще получите,  за да бъде радостта ви пълна." Йоан 16:24

Аз в тях,  и Ти в мене,  за да бъдат съвършени в единство; за да познае светът,  че Ти си Ме пратил,  и си възлюбил тях както си възлюбил и Мене." Йоан 17:13

Исус иска да преживеем наслада в душите си. Това е важно за психическото - умственото,  емоционалното и духовното ни здраве. В Притчи 17:22 се казва: "Щастливото сърце е добро лекарство,  а веселият ум довежда до здраве,  но унилият дух изсушава костите."

Божията воля е да се наслаждаваме на живота! Сега е времето да вземем решение да влезем в пълнотата на изобилния  живот,   какъвто  Бог  желае да имаме. Пред  нас  на  разположение са радостта и наслаждението,  както и нещастието; праведността и мирът,  както и осъждането и смутът. Можем да избираме между благословението и проклятието; затова Второзаконие 30:19 ни казва да избираме и да изберем живота и благословението.

Има много благословения,  които са на разположение за Божиите деца,  от които те за жалост никога не опитват. Обещаната земя винаги е била на разположение,  но все пак израилтяните са обикаляли из пустинята в продължение на четиридесет години. Второзаконие 1:2 казва,  че разстоянието,  което те трябвало да изминат,  можело да се премине за единадесет дни пеша.

Те били около Обещаната земя,  близо до нея,  дори до самата граница,  но отказали да влязат. Изпратили съгледвачи да видят дали наистина е толкова добра,  колкото са чували,  и въпреки това пак не влезли в нея. И Библията ни казва,  че причината да не влязат била неверие (Евреи 4:6).

Те просто не повярвали на това,  което им казва Бог. Следователно не се покорили. Ходели в собствените си пътища и самоволното им непокорство ограбва радостта им. Те обикаляли в пустинята и мърморели,  оплаквали се,  били обезсърчени,  уплашени,  нетърпеливи,  изпълнени със самосъжаление,  обвинявали Бог и Мойсей за състоянието си.

Само помислете колко близо са били през всичките тези четиридесет години до добрия живот,  който Бог им обещал,  а отказали да влязат в него. Ние трябва да влезем и за да го направим,  трябва ежедневно да вземаме решение,  силно,  качествено решение,  а не никакво,  колебливо решение от типа "каквото стане".

Има различни по качество и степен решения. Всеки човек,  който иска да живее в радостта,  която Исус е казал,  че можем да имаме,  трябва да знае,  че се налага да е решен и готов да се пази от крадците на радост. Освен това трябва и да е готов да направи радикална промяна в отношението си към ситуациите от живота и към цялостния си начин на живот

Не теготите на днешния ден подлудяват хората,  а съжалението за вчера и страхът от утре. Съжалението и страхът са крадци близнаци,  които ограбват днешната радост.

Ще има много области в живота ни,  в които Сатана ще се опита да ни накара да съжаляваме,  а съжалението е един от многото крадци на радост. Не му позволявайте повече да използва съжалението,  за да ограбва насладата от живота ви.

Страхът има същия ефект върху нас,  както и съжалението,  с тази разлика,  че страхът се отнася до бъдещето,  а съжалението -за миналото.Да се страхувате от неща може да е навик,  отношение,  изградено поради летаргия или мързел. Отлагането и страхът често вървят ръка за ръка. Една предстояща работа ни плаши,  затова отлагането казва: "Остави я за по-късно." Това не е проблем за няколко минути,  но нещото,  от което се плашите,  все още е несвършено Далеч по-добре е да го направите и да бъдете свободни да продължите с други неща.Знаем,  че Бог не ни е дал дух на страх (II Тимотей 1:7) и тъй като не ни е дал дух на страх,  знаем,  че не ни е дал нито уплаха,  нито боязън. Всъщност Библията ни учи на не едно място да не се ужасяваме,  да не се плашим,  да не се боим,  да не се страхуваме

Във Второзаконие 1:29-30 четем думите на Мойсей към израилтяните относно техните врагове,  които са завладели Обещаната земя-"Затова ви казвам,  не се ужасявайте от тях,  нито се плашете! Господ,  вашият Бог,  Който върви пред вас,  ще се бие за вас както направи в Египет пред очите ви."I Летописи 22:13 също ни предупреждава за страха. В този стих цар Давид е говорил на израилтяните: "Ще преуспеете,  ако внимавате да пазите и изпълнявате заповедите и наредбите,  които Бог е дал на Мойсей за израилтяните. Бъдете силни и смели. Не се плашете и не се страхувайте; не се ужасявайте".Изглежда според този пасаж страхът и ужасяването не просто ще ни спрат да изпълним Божието Слово,  ами дори ще попречат да сме преуспяващи.Нека днешният ден да бъде ден на вземане на решение за вас - ден,  в който решавате,  че няма повече да се поддавате на съжаление и страх. Бъди човек на настоящето. Живейте днес,  а не в миналото или в бъдещето.