ДАЛИ някога си се чувствал горд? Повечето от нас са изпитвали това приятно чувство. Няма нищо лошо в това понякога да изпитваме известна гордост. Например, когато едни християнски родители научат, че дъщеря им е получила писмена похвала от училище за своето добро поведение и отличен успех, вероятно те изпитват голямо удовлетворение и това бива изписано на лицата им. Апостол Павел и неговите сътрудници се гордеели с новия сбор, за чието основаване помогнали, защото братята там вярно издържали при преследване. (1 Солунци 1:1, 6; 2:19, 20; 2 Солунци 1:1, 4)
От горните примери разбираме, че гордостта може да бъде чувство на радост в резултат на някакво действие или притежание. Често обаче горделивият човек показва твърде високо самочувствие, чувство на превъзходство поради своите способности, външност, богатство или позиция. Много пъти гордостта се вижда от надменното и високомерно отношение, което проявява човек. Несъмнено ние като християни трябва да се пазим от такава гордост. Защо? Защото всички притежаваме вродена склонност към егоизъм, която сме наследили от нашия прародител Адам. (Битие 8:21) В резултат на това можем лесно да развием гордост в сърцето си, без да имаме някакви основания. Например християните не бива да изпитват гордост поради своята раса, богатство, образование, природни дарби или постижения в работата, сравнявайки се с другите. Гордостта, която произтича от тези неща, не е уместна и не е угодна на Йехова. (Йеремия 9:23;Деяния 10:34, 35; 1 Коринтяни 4:7; Галатяни 5:26; 6:3, 4)
Налице е и друга причина, поради която трябва да отхвърляме неуместната гордост. Ако позволим такава гордост да расте в сърцата ни, тя може да се превърне в достойна за презрение черта, наричана високомерие. Какво представлява високомерието? Високомерният човек не само смята, че превъзхожда другите, но и гледа отвисоко на тях, като ги мисли за по–нисши. (Лука 18:9; Йоан 7:47–49) Исус посочил „гордостта“ наред с други зли черти, които ‘излизат от сърцето’ и ‘оскверняват човека’. (Марко 7:20–23) Така християните разбират колко е важно да не развиват горделиво сърце.
Библейските разкази за високомерни хора могат да Kи помогнат да избягваме високомерието. Така ще сме в състояние по–добре да разпознаем неуместната гордост, която може да притежаваме или да развием след време. Това ще ни помогне да отхвърлим мисли или чувства, вследствие на които ще развием горделиво сърце. В резултат на това няма да бъдем сред онези, срещу които Бог ще предприеме действия според предупреждението си: „Ще съм махнал отсред тебе ония от тебе, които горделиво тържествуват; и ти няма вече да се носиш надменно в светия Ми хълм.“ Софония 3:11
Няма коментари:
Публикуване на коментар