петък, 29 януари 2016 г.

Чий глас да слушаме

Как онези, които обичат Божията праведност, могат да се предпазят да не бъдат завлечени от течението на пропагандата на Сатана? Как могат да различават кое е добро и кое е зло? Библията казва, че е нужно, да ‘се пазят и да постъпват според Божието слово’. (Пс. 119:9) Писаното Слово на Бога съдържа ценно ръководство, което ни помага да разберем коя информация е вярна и коя е част от измамната пропаганда. (Пр. 23:23) Цитирайки Писанието, Исус казал, че човек ще живее „с всяка дума, която излиза от устата на Йехова“. (Мат. 4:4) Необходимо е да се научим да прилагаме библейските принципи в живота си. Например много преди Моисей да запише закона на Йехова против прелюбодейството, младият Йосиф разбирал, че подобно поведение е грях срещу Бога. Той дори не си и помислил да съгреши срещу Бога, когато жената на Петефрий го изкушавала.Битие 39:7–9.) Макар че тя му оказвала продължителен натиск, Йосиф избрал да слуша гласа на Йехова, а не нейния. За да различаваме правилното от погрешното, ние също трябва да слушаме гласа на Йехова и да стоим далече от постоянния шум на пропагандата на Сатана.
Светът е изпълнен с противоречиви религиозни учения и доктрини и затова мнозина смятат, че няма смисъл да се търси истинската религия. Но напътствията на Йехова са напълно ясни за онези, които желаят да се възползват от тях. Трябва да решим кого ще слушаме. Тъй като на практика не е възможно да слушаме два гласа едновременно, е необходимо да „познаваме гласа“ на Исус и да го слушаме. Той е онзи, когото Йехова е назначил да се грижи за овцете.Йоан 10:3–5.)
Исус казал: „Вземете под внимание това, което чувате.“ (Мар. 4:24) Съветите на Йехова са точни и ясни, но за да ги вземем под внимание и да се вслушваме в тях, трябва да подготвим сърцето си. Ако не сме нащрек, може да започнем да се вслушваме в измамливите идеи на Сатана, вместо в Божиите любещи съвети

четвъртък, 21 януари 2016 г.

Струва ли си да си честен?


„Уверени сме, че имаме чиста съвест, понеже искаме да постъпваме честно във всичко.“ (Евреи 13:18)
Оригиналната гръцка дума в Библията, която понякога се превежда като „честност“, буквално означава „нещо добро по своята същност“. Тя също може да носи смисъла на нещо красиво наглед в морален смисъл.
Християните гледат сериозно на вдъхновените думи на Павел: „Искаме да постъпваме честно във всичко.“ Какво включва това?

ВЪТРЕШНА БОРБА

Повечето хора се оглеждат в огледалото всяка сутрин, преди да излязат. Защо? Защото искат да изглеждат възможно най–добре. Но има нещо по–важно от хубавата прическа и модерните дрехи. Нашата личност, или какви сме отвътре, може или да ни разхубави, или да ни загрози външно.
Божието Слово откровено признава, че сме склонни да вършим каквото е лошо. В Битие 8:21 се казва: „Сърцето на човека клони към зло още от младостта му.“ Ето защо, за да сме честни, трябва да се борим срещу вродените си грешни склонности. Апостол Павел ярко описва собствената си борба срещу греха: „Наистина намирам радост в Божия закон според човека, който съм отвътре, но в тялото си виждам друг закон, който воюва срещу закона на ума ми и ме отвежда в плен на закона на греха в тялото ми.“ (Римляни 7:22, 23)
Например сърцето ни може да ни подтиква да постъпим нечестно и ние силно да се изкушаваме да го направим, но не е нужно да ставаме роби на сърцето си. Имаме право на избор. Ако решим да отхвърлим лошите мисли, можем да останем честни въпреки безчестието около нас.

ДА СПЕЧЕЛИМ БОРБАТА

За да сме честни, трябва да имаме здрав морал. Но за съжаление много хора прекарват повече време в мислене какво ще облекат, отколкото какви са ценностите им. В резултат на това, ако малко нечестност ще им е удобна, те си я позволяват и я оправдават. В книгата „(Честната) истина за нечестността“ се казва: „Като цяло мамим дотолкова, доколкото след това можем да продължим да се смятаме за честни хора.“ Има ли обаче надежден стандарт, според който да определим колко нечестност е допустима, ако изобщо е допустима? За щастие има.
Милиони хора по света са разбрали, че той се намира в Библията. Тя съдържа морални ценности, които нямат равни на себе си. (Псалм 19:7) Осигурява надеждно ръководство за семейния живот, работата, морала и духовността. Библията е издържала проверката  на времето и нейните закони и принципи се отнасят за всички нации, раси, племена и народи. Като изследваме Библията, размишляваме върху нея и прилагаме съветите ѝ, се учим да сме честни и почтени в сърцето си.
И все пак, за да спечелим битката с нечестността, е необходимо повече от точно познание върху Библията. В крайна сметка живеем в покварен свят, който ни оказва натиск да приемем западналите му стандарти. Затова трябва да се молим на Бога за помощ и подкрепа. (Филипяни 4:6, 7, 13) Така ще имаме смелост да се застъпваме за онова, което е правилно, и да сме честни във всичко.
Статията е от списание "Стражева кула"- бр.1 2016г.
от сайта jw.org

неделя, 10 януари 2016 г.

Какво е успех?

Да изследваш опита на другите и да се поучаваш от него е нещо много полезно.Когато искаме да постигнем успех , е добре да видим, как хора преди нас са постъпвали и на база на това да правим стъпки в тази посока.
Успеха е относително нещо.Той има различни измерения.Повечето хора определят дименсията за успех в парично измерение.Дават материялен израз на успеха .Дали това е добрия начин ?
Ето един въпрос над който си струва да се помисли.
В древни времена преди около 3000 години един богат и мъдър човек пише свои мисли  и ги обединява в една книга , която по – късно влиза в библейския канон под заглавието Еклесиаст.
На еврейски това е думата кохелет, което в превод означава-„призоваващ към събиране”Този човек е цар Соломон.Когато четем неговата история разбираме , че това е един човек , който се е радвал на големи благословии от Бог.Житейския опит , който трупа през годините е съчетан с голяма мъдрост.Под вдъхновение на Бог , Соломон записва своите мисли , които отразяват този житейски опит.Добре би било ,  не само да четем , но и да размишляваме над записаното , за да можем да извлечем поука и полза.
Соломон е живял във време на интензивна търговия .Той е имал възможност да прави големи строежи и да осъществява грандиозни проекти.Имал е голямо богатство и е разполагал с голяма власт.
Как всичко това повлиява на неговата представа за успех?Каква е неговата оценка за собственото благополучие?
Отговора на това намираме още в началото на книгата Еклесиаст.Във 2 глава в 4-10 стихове четем:
4 Направих си големи работи; Съградих си къщи; насадих си лозя;
5 Направих си градини и садове, И насадих в тях всякакви плодни дървета;
6 Направих си водоеми, за да поя от тях Насаденият с дървета лес;
7 Придобих слуги и слугини, И имах слуги родени в дома ми; Имах още добитък и стада Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим;
8 Събрах си и сребро, и злато, И особените скъпоценности на царете и на областите; Набавих си певци и певици, И насладите на човешките чада - Наложници твърде много.
9 Така станах велик и уголемих се Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Още и мъдростта ми си остана в мене.
10 И от всичко, което пожелаха очите ми, Нищо не им отрекох; Не спрях сърцето си от никаква веселба; Защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове, И това беше делът ми от всичкия ми труд.
11 Тогава разгледах всичките дела, Които бяха извършили ръцете ми, И труда в който бях се трудил; И, ето всичко беше суета и гонене на вятър, И нямаше полза под слънцето.
Интересни мисли нали?Питам се защо в крайна сметка Соломон нарича всичко суета , т. е нещо което няма смисъл и не носи полза.
Соломон не иска да каже , че живота този подарък от Бога е безмислен.Той не отрича това , чавек да се труди и да се радва на плодовете на своя труд.Той не отрича и веселбата и радоста от живота.Извода до който Соломон стига е ,че всичко , което си струва да правим, е да живеем според волята на Бог , съгласно неговите принципи и правила.Да приемаме неговото ръководство в живота си.
Бог винаги е искал, ние да имаме всичко необходимо за нормален живот.Приоритетите ни обаче, не винаги включват вършенето на Божията воля за нас.Това е извода на Соломон.Когато правим всичко в постоянна връзка с нашия Създатeл , тогава намираме пълно удовлетворение в това , което правим.Това е едно вътрешно усещане за задоволство.Ако го имаме, значи ние сме в мир с Бог и със себе си.Това е благословия.
Ето защо много богати хора не са щастливи и обратно бедни хора се чувстват доволни и успешни.
Дименсията за успех е именно този душевен мир и задоволството , което изпитват.
Материалните придобивки са преходни.Те могат да бъдат загубени.Тяхната стойност е относителна.
Духовните придобивки са тези, които носят истинска полза в живота ни.Мъдроста е сравнена със съкровища.Способноста да използуваме знанията и да ги прилагаме в живота си при вземане на решения, носи големи ползи .
Това можем да го разберем и сега в дните на т. н криза.
В такива моменти , придобитото богатство може да бъде изгубено.Това което ще остане ,е способноста ни да намираме верните решения и да продължаваме да живеем по най -добрия за нас начин ,прилагайки божиите принципи за живот.Такъв един модел винаги ни гарантира задоволство и душевен мир.
Модела разбира се е различен за всеки един от нас .Всеки има своя си представа за добър живот.Добре е обаче да имаме предвид и опита на такива хора като цар Соломон , за да разберем кое може да ни направи истински доволни от живота.
Правенето на „големи работи” , едва ли е най- доброто нещо .Финансовия и материален статус едва ли е белега за щастие.
Книгата Еклесиаст завършва със думи , които са може би есенцията на житейското ръководство – Библията:
„Нека чуем края на цялото слово:Бой се от Бога и пази заповедите Му , понеже това е всичко за човека.Защото относно всяко скрито нещо , Бог ще докара на съд всяко дело, било то добро или зло.”

Нека да прочитаме по – често книгата Еклесиаст и да размишляваме над мъдрите думи на Соломон.

петък, 1 януари 2016 г.

Гордост и високомерие

ДАЛИ някога си се чувствал горд? Повечето от нас са изпитвали това приятно чувство. Няма нищо лошо в това понякога да изпитваме известна гордост. Например, когато едни християнски родители научат, че дъщеря им е получила писмена похвала от училище за своето добро поведение и отличен успех, вероятно те изпитват голямо удовлетворение и това бива изписано на лицата им. Апостол Павел и неговите сътрудници се гордеели с новия сбор, за чието основаване помогнали, защото братята там вярно издържали при преследване. (1 Солунци 1:1, 6; 2:19, 202 Солунци 1:1, 4)
От горните примери разбираме, че гордостта може да бъде чувство на радост в резултат на някакво действие или притежание. Често обаче горделивият човек показва твърде високо самочувствие, чувство на превъзходство поради своите способности, външност, богатство или позиция. Много пъти гордостта се вижда от надменното и високомерно отношение, което проявява човек. Несъмнено ние като християни трябва да се пазим от такава гордост. Защо? Защото всички притежаваме вродена склонност към егоизъм, която сме наследили от нашия прародител Адам. (Битие 8:21) В резултат на това можем лесно да развием гордост в сърцето си, без да имаме някакви основания. Например християните не бива да изпитват гордост поради своята раса, богатство, образование, природни дарби или постижения в работата, сравнявайки се с другите. Гордостта, която произтича от тези неща, не е уместна и не е угодна на Йехова. (Йеремия 9:23;Деяния 10:34, 35; 1 Коринтяни 4:7; Галатяни 5:26; 6:3, 4)

Налице е и друга причина, поради която трябва да отхвърляме неуместната гордост. Ако позволим такава гордост да расте в сърцата ни, тя може да се превърне в достойна за презрение черта, наричана високомерие. Какво представлява високомерието? Високомерният човек не само смята, че превъзхожда другите, но и гледа отвисоко на тях, като ги мисли за по–нисши. (Лука 18:9; Йоан 7:47–49) Исус посочил „гордостта“ наред с други зли черти, които ‘излизат от сърцето’ и ‘оскверняват човека’. (Марко 7:20–23) Така християните разбират колко е важно да не развиват горделиво сърце.
Библейските разкази за високомерни хора могат да Kи помогнат да избягваме високомерието. Така ще сме в състояние по–добре да разпознаем неуместната гордост, която може да притежаваме  или да развием след време. Това ще ни помогне да отхвърлим мисли или чувства, вследствие на които ще развием горделиво сърце. В резултат на това няма да бъдем сред онези, срещу които Бог ще предприеме действия според предупреждението си: „Ще съм махнал отсред тебе ония от тебе, които горделиво тържествуват; и ти няма вече да се носиш надменно в светия Ми хълм.“ Софония 3:11