Има ли място религията в политиката?

Много боящи се от Бога хора смятат, че религията трябва да участва в политиката. Те вярват, че религията може да допринесе за разрешаването на проблемите на човечеството. Много искрени християни обаче мислят, че религията и политиката не бива да се обединяват.  Дали тези две могъщи сили трябва да си сътрудничат?
ИСУС ХРИСТОС е описан като „най–влиятелната личност в историята на религията“. Представи си тогава, че бихме могли да му зададем въпроса „Трябва ли религията да участва в политиката?“. Какво щеше да каже той? Докато бил на земята, Исус отговорил на този въпрос с думите и делата си. Например в своята известна Проповед на планината Исус осигурил напътствия, които помагат на християните да разберат каква роля трябва да заемат в обществото. Нека разгледаме някои мисли от тази известна проповед.

Исус описал нагласата, която последователите му трябва да имат към света. Той заявил: „Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, как ще ѝ бъде върната солеността? Тя вече не става за нищо друго, освен да бъде изхвърлена навън, за да я тъпчат хората. Вие сте светлината на света. ... Нека вашата светлина свети пред хората, за да видят добрите ви дела и да прославят вашия Баща, който е на небесата.“ (Матей 5:13–16) Защо Исус сравнил християните със сол и светлина?
От думите на Исус разбираме, че последователите му са като сол не само за една малка група, а за цялото човечество. Те са като светлина не само за ограничен брой хора, а за всички, които искрено търсят Бога. Използвайки тези сравнения, Исус ясно показал, че не иска последователите му да се изолират от обществото. Защо можем да направим този извод? Солта не може да запази храната, ако не е смесена с нея. Светилникът не може да освети стаята, ако не е в нея. Затова ясно разбираме защо Исус никога не заповядал на учениците си да се преместят на някое отдалечено място, където да установят общество от вярващи. Също така той никога не насърчавал учениците си да се изолират от останалите и да не общуват с никого, който не споделя вярванията им. Вместо това, както солта трябва да е в контакт с храната и както светлината има силата да прогонва тъмнината, така и християните трябва да оказват влияние върху живота на хората.
„Не са част от света“
Напътствията на Исус, че последователите му трябва да общуват с другите, повдигат важни въпроси относно отношението на християните спрямо политиката. Малко преди смъртта си Исус се помолил на Бога за своите ученици: „Не те моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от Злия. Те не са част от света, както и аз не съм част от света.“ (Йоан 17:15, 16) Тогава как е възможно християните да не са част от света и същевременно да са активни в обществото? 
• Как християнските учения се отразяват на обществото?

ПИСАТЕЛИТЕ на евангелията описват няколко събития от службата на Исус, при които той се сблъскал с политиката. Например, след като Исус се покръстил на 30–годишна възраст, Дяволът му предложил да стане владетел на света. След време една тълпа искала да направи Исус цар, а при друг случай хората искали той да стане политически активист. Как реагирал Исус? Нека разгледаме тези случки.

Владетел на света. В евангелията се посочва, че Дяволът предложил на Исус да владее „всички царства на света“. Помисли колко много добрини можел да направи Исус за страдащото човечество, ако имал власт над целия свят! Кой политически ориентиран човек, искрено загрижен за благополучието на човечеството, би устоял на подобно предложение? Исус обаче го отхвърлил. (Матей 4:8–11)

Много от съвременниците на Исус отчаяно търсели владетел, който да разреши икономическите и политическите им проблеми. Тъй като способностите на Исус им направили впечатление, хората искали той да се включи в политиката. Как реагирал Исус? Йоан, който написал едно от евангелията, казва: „Исус, като знаеше, че се канят да дойдат и да го хванат, за да го направят цар, пак отиде в планината съвсем сам.“ (Йоан 6:10–15) Очевидно Исус отказвал да участва в политиката.

Политически активист. Обърни внимание какво станало дни, преди Исус да бъде убит. При него отишли учениците на фарисеите, които искали независимост от римската империя, заедно с иродианите, членове на политическа партия, подкрепяща Рим. Те искали той да заеме политическа позиция и затова го попитали дали юдеите трябва да плащат данъци на Рим.

Марко записал какво казал Исус: „‘Защо ме подлагате на изпитание? Покажете ми един динарий.’ Те му дадоха един динарий. И той ги попита: ‘Чий образ и надпис е това?’ Те отговориха: ‘На императора.’ Тогава Исус каза: ‘Плащайте на императора онова, което е на императора, а на Бога — онова, което е на Бога.’“ (Марко 12:13–17) Коментирайки причината за отговора на Исус, авторът на книгата „Църквата и държавата — история на две царства“ прави следното заключение: „Той отказал да играе ролята на политически месия и внимателно показал докъде се простира властта на императора и на Бога.“

Исус не оставал безучастен, когато виждал бедността, корупцията и несправедливостта. Всъщност Библията разкрива, че той изпитал силна жал поради окаяното състояние на хората около него. (Марко 6:33, 34) И все пак Исус не предприел действия да премахне несправедливостите в света, макар че някои се опитали да го въвлекат в политическите спорове по негово време.

От тези примери ясно разбираме, че Исус отказвал да участва в политиката. Какво да кажем за християните днес? Какво трябва да правят те?

ИСТИНСКИТЕ християни днес не участват в политиката. Защо? Защото следват примера на Исус. Той казал за себе си: „Аз не съм част от света.“ Относно последователите си той също заявил: „Не сте част от света.“ (Йоан 15:19; 17:14) Да разгледаме някои причини, поради които християните не бива да участват в политиката.

1. Човешките способности са ограничени. Библията посочва, че хората нямат нито способността, нито правото да се управляват сами. Пророк Йеремия писал: „Човек не може дори да насочва стъпките си.“ (Йеремия 10:23)

Както не са създадени, за да летят без допълнителна помощ, така хората не са създадени и да се управляват сами. Говорейки за ограниченията на човешкото управление, историкът Дейвид Фромкин отбелязва: „Правителствата са съставени от човешки същества и затова са склонни към провал и бъдещето им е несигурно. Те упражняват известна власт, но тя е ограничена.“ („Въпросът за управлението“) Не е чудно тогава, че Библията ни предупреждава да не се уповаваме на хора! (Псалм 146:3)

2. Зли духовни сили оказват влияние. Когато Сатана предложил на Исус да управлява света, Исус не отрекъл, че Дяволът притежава властта да му предложи всички царства. Всъщност известно време след това Исус нарекъл Сатана „владетеля на този свят“. Няколко години по–късно апостол Павел описал Сатана като „бога на тази система“. (Йоан 14:30; 2 Коринтяни 4:4) Павел писал на събратята си християни: „Водим борба ... срещу световните владетели на тъмнината, срещу злите духовни сили в небесните места.“ (Ефесяни 6:12) Всъщност истинските владетели на този свят са зли духовни сили. Как това трябва да влияе на възгледа ни за политиката?

Помисли върху следното сравнение: Точно както малките кораби биват носени от силните морски течения, така и човешките политически системи биват тласкани от могъщи зли духовни сили. И както моряците в тези кораби не могат да направят нищо, за да променят посоката на теченията, така и политиците не могат да се борят срещу влиянието на могъщите духовни сили. Тези сили са решени напълно да покварят хората и да докарат ‘горко на земята’. (Откровение 12:12) Следователно до промяна може да доведе само някой, който е по–могъщ от Сатана и демоните му. Това е самият Йехова Бог. (Псалм 83:18; Йеремия 10:7, 10)

3. Истинските християни отдават пълна преданост единствено на Божието Царство. Исус и учениците му знаели, че в определен момент Бог ще установи в небето правителство, което ще владее над цялата земя. Библията го нарича Божие Царство и разкрива, че Исус Христос е назначен като негов Цар. (Откровение 11:15) Тъй като това правителство ще окаже влияние на всички хора, основна тема на ученията на Исус била „добрата новина за Божието царство“. (Лука 4:43) Той учел последователите си да се молят: „Нека дойде твоето царство.“ Причината е, че под управлението на Царството Божията воля ще бъде извършена на небето и на земята. (Матей 6:9, 10)

Какво ще се случи тогава с човешките власти? Според Библията правителствата „на целия свят“ ще бъдат унищожени. (Откровение 16:14; 19:19–21) Ако някой искрено вярва, че Божието Царство скоро ще премахне всички човешки политически системи, тогава е логично да не ги подкрепя по никакъв начин. В крайна сметка, ако човек поддържа обречените на унищожение човешки правителства, той всъщност се противопоставя на Бога.