Изследователи в търсене на истината

УЧЕНИЦИТЕ на великия учител били озадачени. Исус току–що бил завършил един кратък разказ за жито и плевели. Това била една от многобройните притчи, които бил казал през онзи ден. Когато свършил, повечето слушатели си тръгнали. Но неговите последователи разбирали, че притчите му имали определено значение — особено притчата за житото и плевелите. Те знаели, че Исус не бил просто човек, който разказва интересни неща.
Матей пише, че учениците на Исус го помолили: „Обясни ни притчата за плевелите на нивата.“ Затова Исус я разяснил, като предсказал голямо отстъпничество, което щяло да се развие сред хората, които твърдели, че са му ученици. (Матей 13:24–30, 36–38, 43) Така и станало и след смъртта на апостол Йоан отстъпничеството бързо се разпространило. (Деяния 20:29, 30; 2 Солунци 2:6–12) Отстъпническото влияние било толкова силно, че записаният в Лука 18:8 въпрос, който Исус повдигнал, изглежда съвсем подходящ: „Когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята?“
Исусовото идване щяло да отбележи започването на „жетвата“ на подобните на жито християни. Това щяло да бъде знак за ‘завършека на системата на нещата’, започнал през 1914 г. Затова не бива да ни изненадва фактът, че още в периода, водещ към началото на жетвата, имало хора, които проявявали интерес към библейската истина. — Матей 13:39, NW.
Ако разгледаме историята, става ясно, че особено от 15–и век насам дори хора от средите на псевдохристиянството, които били подобни на „плевели“, тоест, неистински християни, започнали да се замислят. След като Библията станала лесно достъпна и били изготвени библейски показалци, някои хора с честни сърца започнали внимателно да изследват Писанията.
Светлината става по – ярка
Измежду тях бил един мъж, живял в началото на 19–и век — Хенри Грю (1781–1862 г.) от Бирмингам (Англия). Когато бил на 13 години, семейството му прекосило с кораб Атлантическия океан и на 8 юли 1795 г. пристигнало в Съединените щати. Те се заселили в Провидънс (Род Айлънд). Неговите родители го научили да обича Библията. През 1807 г., когато бил 25–годишен, Грю бил поканен да служи като пастор в баптистката църква в Хартфорд (Кънектикът).
Той приел сериозно отговорността си да поучава и се опитвал да помага на хората, за които трябвало да се грижи, да живеят в хармония с Писанията. Но бил убеден, че сборът трябва да бъде пазен чист от хора, които умишлено вършат грях. Понякога заедно с други отговорни мъже в църквата той трябвало да изгонва (изключва) хора, които блудствували или участвували в други нечисти дейности.
И други проблеми в църквата го безпокоели. Хора, които не принадлежали към църквата, се занимавали с нейните търговски дела и били начело на пеенето по време на службите. Те можели също да гласуват по въпроси, засягащи сбора, и така да упражняват известен контрол над дейностите на църквата. Въз основа на принципа за отделеност от света Грю бил силно убеден, че само верни хора могат да изпълняват тези функции. (2 Коринтяни 6:14–18; Яков 1:27) Според него било богохулство невярващи да пеят песни за възхвала на Бога. Поради тази своя позиция през 1811 г. Хенри Грю бил изхвърлен от църквата. Тогава и други хора с подобни възгледи, които принадлежали към църквата, се отделили от нея.
Отделяне от псевдохристиянството
Хората от тази група, сред които бил и Хенри Грю, започнали да изучават Библията с цел да приведат живота и дейностите си в съгласие със съветите от Писанията. Техните проучвания бързо ги довели до по–голямо разбиране на библейската истина и ги накарали да изобличат грешките на псевдохристиянството. Например, през 1824 г. Грю написал едно добре обосновано опровержение на учението за троицата. Обърни внимание на логиката в следната част от това, което писал: „‘За онзи ден и час не знае никой човек, нито ангелите, които са на небесата, нито Синът, а БАЩАТА.’ [Марко 13:32] Забележи тук степенуването в реда на живите същества. Човек, ангели, Син, Баща. ... Нашият Господар ни учи, че единствено Бащата знае за онзи ден. Но това няма да бъде вярно, ако, както смятат някои, Бащата, Словото и Светият дух са три личности в един Бог; защото според това [учение, доктрината за троицата] ... Синът ще знае за онзи ден и час същото, което и Бащата.“
Грю изобличил лицемерието на духовниците и командуващите военни, които претендирали, че служат на Христос. През 1828 г. той казал: „Дали можем да си представим по–голямо противоречие от това един християнин да излезе от стаята си, където се е молил за своите врагове, и да заповяда на войските си да забият с демонична злоба оръжията на смъртта в сърцата на същите тези врагове? В първия случай той с радост наподобява своя умиращ Господар; но кого наподобява във втория случай? Исус се молел за хората, които го убили. А християните убиват онези, за които се молят.“
Грю написал дори още по–силни думи: „Кога ще повярваме във Всемогъщия, който ни уверява, че ‘не е за подиграване’? Кога ще разберем същността, духа, на тази свята религия, която изисква да се въздържаме дори от ‘образа на злото’? ... Нима не злепоставяме Сина на благословението, ако допускаме, че неговата религия изисква в някои отношения човек да постъпва като ангел, а в други да му позволява да действува като демон?“
Вечният живот не се наследява
В дните преди радиото и телевизията един от най–разпространените начини човек да изложи своите възгледи бил да пише и разпространява брошури. Около 1835 г. Грю написал една важна брошура, в която изобличавал ученията за безсмъртието на душата и за адския огън като небиблейски. Той мислел, че тези доктрини позорят Бога.
Тази брошура щяла да окаже много голямо влияние. През 1837 г. 40–годишният Джордж Сторс намерил екземпляр от нея в един влак. Сторс бил родом от Лебанън (Ню Хамшир), но по онова време живеел в Ютика (Ню Йорк).
Той бил много уважаван проповедник в методистката епископална църква. В брошурата му направило силно впечатление, че могат да бъдат изтъкнати толкова силни доводи срещу основни учения на псевдохристиянството, в които никога не се съмнявал. Сторс не знаел кой бил нейният автор и чак след няколко години, най–вероятно през 1844 г., той се запознал с Хенри Грю, когато и двамата живеели във Филаделфия (Пенсилвания). Но в продължение на три години Сторс изследвал въпроса самостоятелно, като говорел за това само с други проповедници.
Накрая, тъй като никой не можел да опровергае нещата, които той научавал чрез изследванията на Библията, Джордж Сторс решил, че не може да бъде верен на Бога, ако остане в методистката църква. Той я напуснал през 1840 г. и се преместил в Олбани (Ню Йорк).
В началото на пролетта на 1842 г. Сторс за шест седмици изнесъл поредица от шест лекции на тема „Едно изследване: Дали злите са безсмъртни?“. Хората проявили такъв голям интерес, че той преработил докладите в едно печатно издание и през следващите 40 години то достигнало тираж от 200 000 броя в Съединените щати и Великобритания. Сторс и Грю си сътрудничели в разискванията срещу доктрината за безсмъртната душа. Грю продължил пламенно да проповядва до смъртта си на 8 август 1862 г. във Филаделфия.
Скоро след като Сторс изнесъл шестте лекции, за които току–що говорихме, той започнал да проявява интерес към проповедите на Уилиям Милър, който очаквал Христос да се завърне видимо през 1843 г. В продължение на около две години Сторс участвувал активно в проповядването на това послание из североизточната част на Съединените щати. След 1844 г. той вече не определял никаква дата за Христовото завръщане, въпреки че не възразявал, ако другите искали да изследват хронологията. Сторс вярвал, че завръщането на Христос било близо и че за християните било важно да останат будни и да бъдат нащрек в духовно отношение, готови за деня на проверката. Но прекъснал общуването с хората от групата около Милър, защото те приели небиблейски доктрини, като например, че душата е безсмъртна, че светът ще изгори и че няма надежда за вечен живот за онези, които са умрели, без да чуят за Бога.
До какво щяла да доведе любовта към Бога?
Сторс бил отвратен от възгледа на адвентистите, че Бог ще възкреси злите, единствено за да може отново да ги унищожи. Той не намерил доказателства в Писанията за такова безсмислено и отмъстително действие от страна на Бога. Сторс и неговите другари изпаднали в другата крайност и направили заключението, че злите изобщо няма да бъдат възкресени. Въпреки че им било трудно да обяснят някои стихове, в които се говори за възкресение на неправедните, тяхното заключение им изглеждало в по–голяма хармония с любовта на Бога. Скоро щяла да бъде направена още една стъпка в разбирането на божията цел.
През 1870 г. Сторс се разболял много сериозно и в продължение на няколко месеца не можел да работи. Тогава бил в състояние да преосмисли всичко, което бил научил през 74–годишния си живот. Той направил заключението, че бил пропуснал много важна част от целта на Бога за човечеството, както е посочена в договора с Авраам, — че ‘всички народи на земята ще се благословят, защото Авраам послушал гласа на Бога’. — Битие 22:18; Деяния 3:25.
Това го навело на нова мисъл. Нима щом „всичките народи“ трябва да бъдат благословени, те не трябва да чуят добрата новина? Как щяло да бъде постигнато това? Та нали милиарди хора вече били умрели? При по–нататъшните изследвания на Писанията Сторс стигнал до заключението, че има два класа от мъртви „зли“ хора — онези, които категорично са отхвърлили любовта на Бога, и онези, които са умрели, без да чуят за нея.
Сторс сметнал, че хората от втория клас ще трябва да бъдат възкресени от мъртвите, за да получат възможност да извлекат полза от изкупителната жертва на Христос Исус. Онези, които я приемели, щели да живеят завинаги на земята. Които откажели, щели да бъдат унищожени. Да, Сторс бил убеден, че Бог нямало да възкреси никой, без да му даде надежда за бъдещето. Накрая никой нямало да бъде мъртъв поради греха на Адам, освен самия Адам! А хората, които ще живеят по време на завръщането на Господаря Исус Христос? Сторс в крайна сметка разбрал, че трябва да бъде предприета една целосветска проповедна кампания, за да се достигне до тях. Той нямал ни най–малка представа как можело да стане това, но с вяра писал: „Ако не могат да разберат как точно ще бъде направено нещо, много хора го отричат, сякаш е невъзможно Бог да го направи, защото не могат да разберат начина.“
Джордж Сторс починал през декември 1879 г. в дома си в Бруклин (Ню Йорк), който се намирал само на няколко пресечки от сградите, които по–късно щели да бъдат център на целосветската проповедна кампания, която той с нетърпение очаквал.
Необходима е по – ярка светлина
Дали хора като Хенри Грю и Джордж Сторс разбирали истината толкова добре, колкото ние днес? Не. Както казал Сторс през 1847 г., те знаели, че не им било ясно всичко: „Добре ще е да помним, че едва сме излезли от мрачната ера на църквата; и изобщо няма да бъде странно, ако намерим някои ‘вавилонски одежди’, с които все още сме облечени, приемайки ги за истина.“ Например, Грю ценял жертвата, осигурена от Исус, но не разбирал, че тя била „съответствуващ откуп“, тоест, че съвършеният човешки живот на Исус бил даден в замяна на загубения съвършен човешки живот на Адам. (1 Тимотей 2:6, NW) Хенри Грю погрешно вярвал също, че Исус щял да се върне видимо и да управлява на земята. Но Грю бил загрижен за освещаването на името на Йехова — нещо, което интересувало много малко хора от втори век от нашата ера насам.
Джордж Сторс също не разбирал правилно някои важни мисли. Той успял да различи лъжите, пропагандирани от духовенството, но понякога изпадал в другата крайност. Например, очевидно реагирайки прекалено крайно на приетия от духовенството възглед за Сатан, Сторс отхвърлил идеята, че Дяволът е действителна личност. Той отрекъл троицата; но до времето малко преди своята смърт не бил сигурен дали светият дух не е личност. Джордж Сторс очаквал завръщането на Христос отначало да бъде невидимо, но мислел, че после Исус ще се яви по видим начин. Въпреки това изглежда, че и двамата мъже били с честни и искрени сърца и стигнали много по–близо до истината от повечето хора.
„Нивата“, която Исус описал в притчата за житото и плевелите, не била напълно готова за жетва. (Матей 13:38) Грю, Сторс и други мъже работили на „нивата“, подготвяйки я за жетвата.
Чарлз Тейз Ръсел, който започнал да издава това списание през 1879 г., писал относно онези ранни години: „Господарят ни дари с много помощници в изучаването на Неговото слово, сред които изпъкваше нашият скъп любим възрастен брат Джордж Сторс, който много ни помогна както в разговор, така и с перото си; но ние винаги се стремим да не бъдем последователи на хора, колкото и добри и мъдри да са те, а ‘последователи на Бога, като любими чада’.“ Да, искрените изследователи на Библията могли да извлекат полза от усилията на мъже като Грю и Сторс, но въпреки това било изключително важно да изследват божието Слово, Библията, която е истинският източник на истината. — Йоан 17:17.

Статията е от сп.Стражева кула -15.10.2000г.

Имаш ли власт над съдбата си?

ДАЛИ онова, което ще стане с нас, е окончателно предопределено? Дали решенията, които вземаме в живота си, оказват някакво влияние върху бъдещето ни?

Да предположим, че човек е господар на своята съдба. Дали тогава може да бъде предопределено, че даден човек ще върши някаква задача или ще заема отговорна позиция? И как би могъл Бог да изпълни волята си за земята, ако хората имаха свободата сами да определят бъдещето си? Библията дава задоволителни отговори на тези въпроси.

Дали предопределението и свободната воля са съвместими?

Да помислим малко за това как ни е направил Йехова Бог. Библията казва: „По Божия образ го създаде [човека]; мъж и жена ги създаде.“ (Битие 1:27) Тъй като сме направени по образа на Бога, ние имаме способността да отразяваме Неговите качества, като например любов, справедливост, мъдрост и сила. Бог ни е дал също и дара на свободната воля, тоест имаме свобода на избора. По това се отличаваме от останалите земни творения на Йехова. Можем да избираме дали да следваме ръководството на Бога в морално отношение, или не. Затова пророкът Моисей могъл да каже: „Днес викам небето и земята за свидетели против вас, че положих пред вас живота и смъртта, благословението и проклетията; затова, изберете живота, за да живееш, ти и потомството ти; избери да любиш Господа, твоят Бог, да слушаш гласа Му и да бъдеш привързан Нему.“ (Второзаконие 30:19, 20)

Свободата на избора обаче не означава абсолютна свобода. Този дар не ни освобождава от физичните и моралните закони, които Йехова е постановил за сигурността и мира във вселената. Тези закони са били създадени за наше добро и всяко тяхно нарушаване може да има сериозни последствия. Помисли само какво би могло да се случи, ако решим да пренебрегнем закона за гравитацията и скочим от покрива на някоя висока сграда! (Галатяни 6:7)

Със свободата на избора идва и отговорност, каквато творенията без свободна воля не носят. Писателят Корлъс Ламънт задал следния въпрос: „Как можем да търсим от хората морална отговорност и да ги наказваме, когато сгрешат, ако приемаме, ... че изборът и действията им са предопределени?“ Разбира се, това не би било логично. От животните, които действат инстинктивно, не се търси морална отговорност за онова, което правят, нито пък се смята, че компютрите са отговорни за функциите, които са програмирани да извършват. Така че свободата на избора ни прави отговорни за нашите действия.

Колко нелюбещо и несправедливо би било от страна на Йехова Бог да е предопределил живота ни още преди да сме се родили, и след това да ни търси сметка за действията ни! Йехова не прави така, защото „Бог е любов“ и „всичките Му пътища са прави“, или справедливи. (1 Йоан 4:8; Второзаконие 32:4) Тъй като Йехова ни е дал свободна воля, той не може в същото време да ‘е определил изначално кого ще спаси и кого ще осъди’, както твърдят онези, които вярват в предопределението. Свободата на избора и предопределението се изключват взаимно.

Библията ясно показва, че решенията, които вземаме, оказват влияние на онова, което ще се случи с нас. Например, Бог се обръща към хората, които вършат зло, с думите: „Върнете се сега всеки от лошия си път и от злите си дела ... и Аз няма да ви сторя зло.“ (Йеремия 25:5, 6) Такова обръщение би било безсмислено, ако Бог вече беше определил съдбата на всеки човек. Божието Слово казва също: „Затова покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви, та да дойдат освежителни времена от лицето на Господа.“ (Деяния 3:19) Защо Йехова ще моли хората да се разкаят и да се обърнат, ако предварително знае, че те не могат по никакъв начин да променят бъдещето си?

В Писанието се говори за хора, които Бог е поканил да управляват като царе внебето заедно с Исус Христос. (Матей 22:14; Лука 12:32) Но в Библията се казва, че ако не издържат докрай, ще изгубят тази привилегия. (Откровение 2:10) Дали Бог изобщо щеше да ги кани, ако вече беше решил, че няма да бъдат избрани? Да разгледаме също думите на апостол Павел към събратята му. Той писал: „Ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове.“ (Евреи 10:26) Това предупреждение би било безсмислено, ако Бог вече беше предрешил какво ще се случи с тези хора. Но нима Бог не е предопределил поне някои да управляват заедно с Исус Христос?

Предопределени — като отделни личности или като група?

„[Бог] в Христа ни е благословил с всяко духовно благословение в небесните места — пише апостол Павел, — както ни е избрал в Него преди създанието на света ...; като ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исуса Христа.“ (Ефесяни 1:3–5) Какво е предопределил Бог и какво означава това, че някои са били избрани „преди създанието на света“?

Този откъс от Библията показва, че Бог е избрал някои от потомците на първия мъж, Адам, да управляват с Христос в небето. (Римляни 8:14–17, 28–30;Откровение 5:9, 10) Но ако кажем, че Йехова Бог е предопределил хиляди години предварително дадени личности да се радват на тази привилегия, това противоречи на факта, че хората имат свобода на избора. Бог е предопределил какво ще стане с една група от хора, а не с отделните личности.

Да онагледим това с пример. Представи си, че правителството решава да основе някаква организация. То определя предварително с какво ще се занимава тя, колко голяма ще бъде и какви ще са правомощията ѝ. Организацията започва да действа и известно време след нейното сформиране членовете ѝ казват: „Преди няколко години правителството реши в какво ще се състои работата ни. Сега започваме да вършим определената ни работа.“ Дали това означава, че правителството е посочило няколко години предварително кои точно ще бъдат членовете на тази организация? Не, разбира се. По подобен начин Йехова е определил предварително, че ще използва специално средство, за да премахне последствията от греха на Адам. Той предопределил групата от хора, които ще участват, но не и отделните личности. Тези личности щели да бъдат избрани след време и решенията, които вземали в живота си, щели да окажат влияние върху това дали накрая ще бъдат окончателно одобрени, или не.

За кой свят говори апостол Павел, като казва, че „[Бог] ни е избрал в Него преди създанието на света“? Това не е светът, който Бог основал, когато създал Адам и Ева. Всичко в този свят било „твърде добро“ — напълно чисто от грях и поквара. (Битие 1:31) То нямало нужда от ‘изкупление’, или избавление от греха. (Ефесяни 1:7)

Светът, за който говорел Павел, започнал да съществува след като Адам и Ева се разбунтували в Едем, и бил много по–различен от първоначалната цел на Бога. Това бил светът, чието начало било положено с раждането на децата на Адам и Ева. Той бил съставен от хора, които са отчуждени от Бога и са роби на греха и покварата. За разлика от съзнателните грешници Адам и Ева, хората в този свят можели да бъдат изкупени. (Римляни 5:12; 8:18–21)

Йехова Бог веднага знаел как да се справи със ситуацията, която възникнала след бунта в Едем. Щом се наложило, той предопределил средството, което ще използва във връзка с изкуплението на човечеството от Адамовия грях — Месианското царство под управлението на Исус Христос. (Матей 6:10) Бог направил това „преди създанието на света“, състоящ се от хора, които могат да бъдат изкупени, тоест преди разбунтувалите се Адам и Ева да имат деца.

Обикновено хората се нуждаят от план, за да постигнат целите си. Предопределението е свързано с представата, че Бог трябва да има подробен план за вселената, според който всичко е предначертано. Писателят Рой Уедърфорд казва, че „за много философи изглежда, че всичко без предварително уточняване на отделните събития е несъвместимо с върховенството на Бога“. Дали наистина е необходимо Бог да определя предварително всяко събитие?

Тъй като притежава безгранична сила и несравнима мъдрост, Йехова може да се справи успешно с всяка непредвидена ситуация, възникнала вследствие на това, че неговите създания са упражнили правото си на свободна воля. (Исаия 40:25, 26; Римляни 11:33) Йехова може да се намеси веднага, без да трябва да обмисля ситуацията предварително. За разлика от несъвършените хора, чиито способности са ограничени, Всемогъщият Бог няма нужда от подробен план, в който предварително се определя какво ще стане с всеки човек на земята. (Притчи 19:21) Според много преводи на Библията в Ефесяни 3:11 се казва, че Йехова има ‘предвечно намерение’, а не някакъв конкретен план.

Как можеш да повлияеш на своето бъдеще?

Бог има цел за земята и тази цел е предопределена. В Откровение 21:3, 4 се казва: „Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде; и сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях. Той ще обърше всяка сълза от очите им и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина.“ Да, земята ще стане рай точно каквато е била първоначалната цел на Бога. (Битие 1:27, 28) Въпросът е дали ти ще бъдеш в този рай. Това зависи от решенията, които вземаш днес. Йехова не е предопределил съдбата ти.

Посредством изкупителната жертва на Божия Син Исус Христос всеки, който вярва в него, има възможност да получи вечен живот. (Йоан 3:16, 17; Деяния 10:34, 35) Библията казва: „Който вярва в Сина има вечен живот; а който не слуша Сина няма да види живот.“ (Йоан 3:36) Можеш да избереш живота, като учиш от Библията за Бога, за неговия Син и за Неговата воля, и като прилагаш наученото. Всеки, който постъпва в съгласие с истинската мъдрост от Божието Слово, получава уверението, че „ще бъде спокоен, без да се бои от зло“. (Притчи 1:20, 33)

Дали земята ще има край?

„ТЕМАТА за края на света винаги събужда интерес, поне що се отнася до филмите“ — казал журналистът Джон Скалзи. Защо филмите за края на света привличат толкова хората? Скалзи обяснява: „Защото те показват нашите страхове.“
Имаме ли основателни причини да се страхуваме относно това как и кога може да дойде краят на земята и на живота на нея?
Почти всекидневно чуваме за природни бедствия, причиняващи опустошения по целия свят. Ужасяващи кадри от такива разрушения са показвани многократно по телевизията и Интернет. Когато сме обсипвани със сцени на унищожение на действителни хора и места, е много лесно да започнем да гледаме на края на света като на реална заплаха, а не само като на част от филм.
Учените развиват теории за това какъв ще бъде краят на земята, като така засилват този страх. Някои дори предсказват възможната дата на края на земята.
Дали наистина един ден земята ще изчезне?
Дали нашата планета има „срок на годност“?
Библията ни уверява: „Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда; а земята вечно стои.“ (Еклисиаст 1:4, „Ревизирано издание на Библията“, 1938 г.) Йехова Бог здраво е ‘утвърдил земята на нейните основи’ и я е замислил да съществува „до безпределни времена, завинаги“. (Псалм 104:5) Дали тези вдъхновени от Бога думи звучат прекалено хубаво, за да са истина?
Помисли например за стоките в един магазин. Някои имат етикет със срок на годност. Кой го определя? Дали този срок е просто предположение на управителя на магазина? Разбира се, че не. Производителят е този, който е определил датата, на която изтича срокът на годност. Ние приемаме тази дата за вярна, защото производителят познава продуктите си по–добре от когото и да било. Колко повече трябва да се доверяваме на Създателя на нашата планета! Неговото Слово ясно казва, че той е „утвърдил земята“ да остане завинаги. Тя няма срок на годност, няма да има край! (Псалм 119:90)
Дали въпреки това е възможно безотговорните хора да повредят планетата до такава степен, че да не може да бъде възстановена? Категорично не! За разлика от хората Йехова ‘може всичко’. (Йов 42:2) Затова той заявява с увереност: „Словото, което излиза от устата ми, ... ще изпълни онова, за което го изпращам.“ (Исаия 55:11) Можем да сме сигурни, че „нашият Творец“ няма да позволи на нищо да му попречи да изпълни намерението си относно земята. (Псалм 95:6) Какво е това намерение и как Бог ще го изпълни?
Божието Царство ще осъществи намерението му
В допълнение на уверението, че земята няма да има край, Словото на Бога ни казва, че той я е ‘направил, за да бъде населявана’. (Исаия 45:18) Но макар че земята е населявана вече хиляди години, Божието намерение не се е изпълнило.
Йехова е „щастливият Бог“ и „обича справедливостта“. (1 Тимотей 1:11; Псалм 37:28) Неговото намерение е всички хора да живеят щастливо в свят без несправедливост. За да го изпълни, Бог предсказал, че ще установи едно Царство в небесата, което ще владее над цялата земя. (Даниил 2:44) Докато бил на земята, Исус често говорел за Божието Царство. Той насърчавал учениците си да се молят за това Царство, защото знаел какви благословии ще донесе на земята неговото управление. (Матей 6:9, 10; 24:14) 
Кои са някои от тези благословии?
▪ Навсякъде ще има мир и безопасност, тъй като Бог обещава да сложи край на всички войни. (Псалм 46:9)
▪ Ще има достатъчно храна за всички хора. (Псалм 72:16)
▪ Грижите за здравето няма да са проблем, защото „нито един жител няма да каже: ‘Болен съм’“. (Исаия 33:24)
▪ Никой няма да бъде тъжен, понеже „вече няма да има смърт“. (Откровение 21:4)
▪ Бог обещава, че служителите му ще си строят къщи, ще живеят в безопасност и ще ‘се радват вечно’. (Исаия 65:17–24)
 Йехова горещо желае да осъществи всичко, което е предсказал. (Исаия 9:6, 7) Но може да кажеш: „Изминали са хиляди години, откакто Божиите обещания са били записани в Библията. Защо още не са се изпълнили?“
Търпението на Бога ни носи спасение
Бъди уверен, че „Йехова не се бави да изпълни обещанието си“. Библията обяснява, че Бог любещо проявява търпение към нас. Така че сме насърчени да ‘смятаме, че търпението на нашия Господар е спасение’. (2 Петър 3:9, 15) 
Но защо Божието търпение е необходимо за спасението ни?
Бог знае, че преди да даде на праведните хора сигурен и хубав дом, ще трябва да ‘унищожи онези, които унищожават земята’. (Откровение 11:18) Но понеже обича хората, Йехова „не иска никой да бъде унищожен“. Така че нашият небесен Баща търпеливо се опитва да ‘предупреди неправедния, за да го отвърне от лошия му път’. За тази цел Йехова прави така, че посланието за Царството да бъде проповядвано по целия свят. (Езекиил 3:17, 18) Всички, които откликват на предупреждението на Бога и променят живота си в съгласие с неговите праведни принципи, ще бъдат спасени и ще се радват на вечен живот в рай на земята.

Материала е от сп.Стражева кула 1.01.2010г.издавано от Свидетели на Йехова.

Има ли място религията в политиката?

Много боящи се от Бога хора смятат, че религията трябва да участва в политиката. Те вярват, че религията може да допринесе за разрешаването на проблемите на човечеството. Много искрени християни обаче мислят, че религията и политиката не бива да се обединяват.  Дали тези две могъщи сили трябва да си сътрудничат?
ИСУС ХРИСТОС е описан като „най–влиятелната личност в историята на религията“. Представи си тогава, че бихме могли да му зададем въпроса „Трябва ли религията да участва в политиката?“. Какво щеше да каже той? Докато бил на земята, Исус отговорил на този въпрос с думите и делата си. Например в своята известна Проповед на планината Исус осигурил напътствия, които помагат на християните да разберат каква роля трябва да заемат в обществото. Нека разгледаме някои мисли от тази известна проповед.

Исус описал нагласата, която последователите му трябва да имат към света. Той заявил: „Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, как ще ѝ бъде върната солеността? Тя вече не става за нищо друго, освен да бъде изхвърлена навън, за да я тъпчат хората. Вие сте светлината на света. ... Нека вашата светлина свети пред хората, за да видят добрите ви дела и да прославят вашия Баща, който е на небесата.“ (Матей 5:13–16) Защо Исус сравнил християните със сол и светлина?
От думите на Исус разбираме, че последователите му са като сол не само за една малка група, а за цялото човечество. Те са като светлина не само за ограничен брой хора, а за всички, които искрено търсят Бога. Използвайки тези сравнения, Исус ясно показал, че не иска последователите му да се изолират от обществото. Защо можем да направим този извод? Солта не може да запази храната, ако не е смесена с нея. Светилникът не може да освети стаята, ако не е в нея. Затова ясно разбираме защо Исус никога не заповядал на учениците си да се преместят на някое отдалечено място, където да установят общество от вярващи. Също така той никога не насърчавал учениците си да се изолират от останалите и да не общуват с никого, който не споделя вярванията им. Вместо това, както солта трябва да е в контакт с храната и както светлината има силата да прогонва тъмнината, така и християните трябва да оказват влияние върху живота на хората.
„Не са част от света“
Напътствията на Исус, че последователите му трябва да общуват с другите, повдигат важни въпроси относно отношението на християните спрямо политиката. Малко преди смъртта си Исус се помолил на Бога за своите ученици: „Не те моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от Злия. Те не са част от света, както и аз не съм част от света.“ (Йоан 17:15, 16) Тогава как е възможно християните да не са част от света и същевременно да са активни в обществото? 
• Как християнските учения се отразяват на обществото?

ПИСАТЕЛИТЕ на евангелията описват няколко събития от службата на Исус, при които той се сблъскал с политиката. Например, след като Исус се покръстил на 30–годишна възраст, Дяволът му предложил да стане владетел на света. След време една тълпа искала да направи Исус цар, а при друг случай хората искали той да стане политически активист. Как реагирал Исус? Нека разгледаме тези случки.

Владетел на света. В евангелията се посочва, че Дяволът предложил на Исус да владее „всички царства на света“. Помисли колко много добрини можел да направи Исус за страдащото човечество, ако имал власт над целия свят! Кой политически ориентиран човек, искрено загрижен за благополучието на човечеството, би устоял на подобно предложение? Исус обаче го отхвърлил. (Матей 4:8–11)

Много от съвременниците на Исус отчаяно търсели владетел, който да разреши икономическите и политическите им проблеми. Тъй като способностите на Исус им направили впечатление, хората искали той да се включи в политиката. Как реагирал Исус? Йоан, който написал едно от евангелията, казва: „Исус, като знаеше, че се канят да дойдат и да го хванат, за да го направят цар, пак отиде в планината съвсем сам.“ (Йоан 6:10–15) Очевидно Исус отказвал да участва в политиката.

Политически активист. Обърни внимание какво станало дни, преди Исус да бъде убит. При него отишли учениците на фарисеите, които искали независимост от римската империя, заедно с иродианите, членове на политическа партия, подкрепяща Рим. Те искали той да заеме политическа позиция и затова го попитали дали юдеите трябва да плащат данъци на Рим.

Марко записал какво казал Исус: „‘Защо ме подлагате на изпитание? Покажете ми един динарий.’ Те му дадоха един динарий. И той ги попита: ‘Чий образ и надпис е това?’ Те отговориха: ‘На императора.’ Тогава Исус каза: ‘Плащайте на императора онова, което е на императора, а на Бога — онова, което е на Бога.’“ (Марко 12:13–17) Коментирайки причината за отговора на Исус, авторът на книгата „Църквата и държавата — история на две царства“ прави следното заключение: „Той отказал да играе ролята на политически месия и внимателно показал докъде се простира властта на императора и на Бога.“

Исус не оставал безучастен, когато виждал бедността, корупцията и несправедливостта. Всъщност Библията разкрива, че той изпитал силна жал поради окаяното състояние на хората около него. (Марко 6:33, 34) И все пак Исус не предприел действия да премахне несправедливостите в света, макар че някои се опитали да го въвлекат в политическите спорове по негово време.

От тези примери ясно разбираме, че Исус отказвал да участва в политиката. Какво да кажем за християните днес? Какво трябва да правят те?

ИСТИНСКИТЕ християни днес не участват в политиката. Защо? Защото следват примера на Исус. Той казал за себе си: „Аз не съм част от света.“ Относно последователите си той също заявил: „Не сте част от света.“ (Йоан 15:19; 17:14) Да разгледаме някои причини, поради които християните не бива да участват в политиката.

1. Човешките способности са ограничени. Библията посочва, че хората нямат нито способността, нито правото да се управляват сами. Пророк Йеремия писал: „Човек не може дори да насочва стъпките си.“ (Йеремия 10:23)

Както не са създадени, за да летят без допълнителна помощ, така хората не са създадени и да се управляват сами. Говорейки за ограниченията на човешкото управление, историкът Дейвид Фромкин отбелязва: „Правителствата са съставени от човешки същества и затова са склонни към провал и бъдещето им е несигурно. Те упражняват известна власт, но тя е ограничена.“ („Въпросът за управлението“) Не е чудно тогава, че Библията ни предупреждава да не се уповаваме на хора! (Псалм 146:3)

2. Зли духовни сили оказват влияние. Когато Сатана предложил на Исус да управлява света, Исус не отрекъл, че Дяволът притежава властта да му предложи всички царства. Всъщност известно време след това Исус нарекъл Сатана „владетеля на този свят“. Няколко години по–късно апостол Павел описал Сатана като „бога на тази система“. (Йоан 14:30; 2 Коринтяни 4:4) Павел писал на събратята си християни: „Водим борба ... срещу световните владетели на тъмнината, срещу злите духовни сили в небесните места.“ (Ефесяни 6:12) Всъщност истинските владетели на този свят са зли духовни сили. Как това трябва да влияе на възгледа ни за политиката?

Помисли върху следното сравнение: Точно както малките кораби биват носени от силните морски течения, така и човешките политически системи биват тласкани от могъщи зли духовни сили. И както моряците в тези кораби не могат да направят нищо, за да променят посоката на теченията, така и политиците не могат да се борят срещу влиянието на могъщите духовни сили. Тези сили са решени напълно да покварят хората и да докарат ‘горко на земята’. (Откровение 12:12) Следователно до промяна може да доведе само някой, който е по–могъщ от Сатана и демоните му. Това е самият Йехова Бог. (Псалм 83:18; Йеремия 10:7, 10)

3. Истинските християни отдават пълна преданост единствено на Божието Царство. Исус и учениците му знаели, че в определен момент Бог ще установи в небето правителство, което ще владее над цялата земя. Библията го нарича Божие Царство и разкрива, че Исус Христос е назначен като негов Цар. (Откровение 11:15) Тъй като това правителство ще окаже влияние на всички хора, основна тема на ученията на Исус била „добрата новина за Божието царство“. (Лука 4:43) Той учел последователите си да се молят: „Нека дойде твоето царство.“ Причината е, че под управлението на Царството Божията воля ще бъде извършена на небето и на земята. (Матей 6:9, 10)

Какво ще се случи тогава с човешките власти? Според Библията правителствата „на целия свят“ ще бъдат унищожени. (Откровение 16:14; 19:19–21) Ако някой искрено вярва, че Божието Царство скоро ще премахне всички човешки политически системи, тогава е логично да не ги подкрепя по никакъв начин. В крайна сметка, ако човек поддържа обречените на унищожение човешки правителства, той всъщност се противопоставя на Бога.

Как да намериш щастие в живота?

„Ще съм щастлив, когато се оженя и имам деца.“
„Ще съм щастлив, когато имам собствен дом.“
„Ще съм щастлив, когато получа тази работа.“
„Ще съм щастлив, когато...“
РАЗСЪЖДАВАЛ ли си по такъв начин? Когато най–накрая постигна целта си или получи онова, което искаше, дълго ли продължи щастието ти, или бързо започна да се изпарява? Вярно е, че постигането на дадена цел или придобиването на нещо желано може да ни донесе щастие, но то е преходно. Трайното щастие не се основава единствено на постижения или придобивки. Вместо това, също като физическото здраве, то зависи от множество фактори.
Всеки от нас е различен. Онова, което прави щастлив някого, може да не носи щастие на друг. Освен това ние се променяме с възрастта. Но опитът показва, че определени неща е по–вероятно да ни донесат щастие. Например истинското щастие се свързва с това да намерим задоволство, да не завиждаме, да развиваме любов към другите и да изграждаме умствена и емоционална издръжливост. Нека разберем защо.
1. НАМЕРИ ЗАДОВОЛСТВО
Един мъдър изследовател на човешката природа казал, че „парите са защита“. Но той писал още: „Който обича среброто, никога няма да се насити на сребро и който обича богатството — на печалба. И това е суета.“ (Еклисиаст 5:10; 7:12) Какво имал предвид? Макар да се нуждаем от пари, за да преживяваме, трябва да се пазим от алчността, защото тя е ненаситна! Писателят на тези думи, цар Соломон от древния Израил, всъщност се опитал да разбере дали богатството и луксът носят истинското щастие. Той заявил: „Каквото и да поискаха очите ми, не им го отказах. Не лиших и сърцето си от никакво веселие.“ (Еклисиаст 1:13; 2:10)
Соломон натрупал голямо богатство и построил големи къщи, направил красиви градини и водоеми и придобил много слуги. Каквото и да поискал, той го получавал. Какво научил от този експеримент? Соломон изпитал известно щастие, но не за дълго. Той казал: „Видях, че всичко беше суета и ... нямаше никаква полза.“ Накрая дори намразил живота. (Еклисиаст 2:11, 17, 18) Соломон разбрал, че да живееш единствено, за да задоволяваш собствените си желания, в крайна сметка носи чувство на празнота и неудовлетворение.
Дали съвременните проучвания потвърждават тази мъдрост от древността? В едно списание се обяснява, че „щом човек има достатъчно за основните си нужди, по–високите доходи не допринасят значително за чувството на благополучие“. Изследванията действително разкриват, че придобиването на повече в материално отношение, особено когато е за сметка на моралните и духовните ценности, може да разруши щастието.
БИБЛЕЙСКИ ПРИНЦИП: „Нека в живота ви няма любов към парите, но се задоволявайте с това, което имате.“ (Евреи 13:5)
2. НЕ ЗАВИЖДАЙ
Завистта се определя като „неприязън или мъчително чувство, предизвикано от нечие чуждо преимущество, съчетано с желание за притежаване на това преимущество“. Подобно на тумор, завистта може да обсеби живота на човек и да отнеме щастието му. Как се заражда завистта? Как можеш да я разпознаеш и да се бориш с нея?
В „Енциклопедия по социална психология“ се казва, че сме склонни да завиждаме на хора на нашата възраст, със същия опит или произход като нашия. Един търговец например може да не завижда на някоя филмова звезда, а на друг търговец, който има по–голям успех.
Да разгледаме един пример. В древна Персия някои висши служители завиждали не на царя, а на изключително способния служител Даниил. Те били толкова недоволни, че дори кроели планове да убият Даниил! Но заговорът им се провалил. (Даниил 6:1–24) В гореспоменатата енциклопедия се казва: „Важно е да разберем, че завистта е свързана с враждебност. Това обяснява защо завистта е отговорна за толкова много прояви на агресия в историята.“
Как можеш да разпознаеш завистта? Запитай се дали нечий успех ти носи радост, или те потиска. Ако твоят брат или сестра, способен съученик или колега претърпи някакъв неуспех, дали си тъжен, или щастлив? Ако успехът на другите те потиска, а неуспехът им те радва, може би таиш завист. (Битие 26:12–14) В „Енциклопедия по социална психология“ се казва, че „завистта може да отнеме способността на човек да се радва на хубавите неща в ежедневието си, както и благодарността му за даровете на живота. ... Подобни склонности определено не допринасят за щастието.“
Можем да се борим с алчността, като развиваме искрено смирение и скромност, които ще ни помогнат да ценим способностите и хубавите качества на другите. В Библията се казва ‘да не правим нищо, подтиквани от свадливост или от суетност, но смирено да смятаме, че другите ни превъзхождат’. (Филипяни 2:3)
БИБЛЕЙСКИ ПРИНЦИП: „Нека да не бъдем суетни, да не се надпреварваме помежду си и да не си завиждаме един на друг.“ (Галатяни 5:26)
3. РАЗВИВАЙ ЛЮБОВ КЪМ ДРУГИТЕ
„Отношенията с другите имат по–голямо влияние върху удовлетворението от живота, отколкото работата, доходите, обществото или дори физическото здраве“, се казва в книгата „Социална психология“. Просто казано, хората имат нужда да дават и да получават любов. Един от писателите на Библията казал: „Ако ... ми липсва любов, нищо не съм.“ (1 Коринтяни 13:2)
Никога не е късно да започнеш да проявяваш любов. Да вземем за пример случилото се с Ванеса. Баща ѝ бил алкохолик и я малтретирал. Когато била на 14 години, тя избягала от къщи и живяла в приемни семейства, както и в един много лош приют, където си спомня, че умолявала Бога за помощ. Тогава, може би в отговор на молитвите ѝ, тя била изпратена при едно семейство, което живеело според библейския принцип, че „любовта е дълготърпелива и милостива“. (1 Коринтяни 13:4) Тази обстановка, съчетана с онова, което научила от изучаването си на Библията, помогнала на Ванеса да се възстанови в емоционално отношение и да напредне умствено. Тя казва: „В училище от двойки и тройки започнах да получавам петици и шестици.“
Ванеса все още носи емоционални белези. Въпреки това днес тя има щастлив брак и две дъщери.
БИБЛЕЙСКИ ПРИНЦИП: „Облечете се с любовта, защото тя свързва всичко по съвършен начин.“ (Колосяни 3:14)
4. ИЗГРАЖДАЙ ИЗДРЪЖЛИВОСТ
Няма човек без проблеми. Както се казва в Библията, има „време за плачене“ и „време за жалеене“. (Еклисиаст 3:4) Издръжливостта ни помага да се справяме с трудностите и въпреки тях да запазваме положителна нагласа. Обърни внимание на примера на Каръл и Милдред.
Каръл има дегенеративно заболяване на гръбнака, диабет, сънна апнея и макулна дегенерация, поради което не вижда с лявото око. Въпреки всичко тя казва: „Опитвам се да не съм обезсърчена постоянно. Понякога си позволявам да се отдам на самосъжаление. Но след това оставям лошите мисли и благодаря на Бога за онова, което съм в състояние да върша, особено за другите.“
Милдред също има много болести, включително артрит, рак на гърдата и диабет. Но като Каръл и тя се старае да не се съсредоточава върху проблемите си. Милдред пише: „Научих се да обичам хората и да утешавам онези, които са болни, което помага и на мене самата. Всъщност установих, че когато утешавам другите, не се тревожа толкова за себе си.“
И двете жени се стремят да получават добри медицински грижи, но се съсредоточават не върху физическото си състояние, а върху нагласата си и върху това как използват времето си. Така те изпитват вътрешна радост, която никой не може да им отнеме. Освен това другите много ги обичат и те са насърчителен пример за онези, които понасят различни трудности.
БИБЛЕЙСКИ ПРИНЦИП: „Щастлив е човекът, който издържа на изпитания, понеже след като бъде одобрен, ще получи наградата на живота.“ (Яков 1:12)
Когато бива прилагана, мъдростта от Библията е „дърво на живот за онези, които се държат за нея, и онези, които се държат здраво за нея, са наричани щастливи“. (Притчи 3:13–18) Защо не се убедиш сам в това, като се възползваш от мъдростта, записана в Библията? Авторът на тази книга, който е наречен „щастливият Бог“, иска и ти да си щастлив. (1 Тимотей 1:11)

Статията е от бр 11 2014г на сп.Пробудете се!