Смирение

„Смирените хора ти ще спасиш.“ — 2 ЦАРЕ 22:28
ПИРАМИДИТЕ в Египет свидетелстват за хората, управлявали някога тази страна. Други владетели, които оказали влияние на хода на човешката история, били асирийският цар Сенахирим, гръцкият цар Александър Велики и римският император Юлий Цезар. Всички те си приличали в едно отношение — липсвало им истинско смирение. (Матей 20:25, 26)
Можеш ли да си представиш някой от тези владетели редовно да търси сред поданиците си смирените хора, които се нуждаят от утеха? Разбира се, че не! Едва ли можеш да си представиш, че те ще отидат в скромните жилища на съкрушените си поданици, за да им повдигнат духа. Само колко различна е нагласата им към тези хора в сравнение с нагласата на Върховния владетел на вселената, Йехова Бог!
 Йехова е изключително велик и възвишен и никой не може да се сравнява с него, но въпреки това ‘очите му се обръщат насам–натам през целия свят, за да се показва Той мощен в помощ на ония, чиито сърца са съвършено разположени към Него’. (2 Летописи 16:9) А как постъпва Йехова, когато намери свои смирени поклонници със съкрушен дух поради различни изпитания? В известен смисъл той „обитава“ с такива хора чрез своя свети дух, за да ‘съживява духа на смирените и да съживява сърцето на съкрушилите се’. (Исаия 57:15) По този начин насърчените му поклонници са в състояние да започнат отново да му служат с радост. Само какво смирение проявява Бог!
4 Никой друг във вселената не проявява толкова голямо смирение, колкото Върховният господар, за да помага на грешните хора. Псалмистът писал: „Господ е високо над всичките народи; Неговата слава е над небесата. Кой е като Йехова, нашият Бог, Който, макар седалището Му и да е на високо, пак се снизхождава да преглежда небето и земята, въздига сиромаха  от пръстта. И възвишава немотния от бунището.“ (Псалм 113:4–7) Обърни внимание на думата „снизхождава“. Когато се отнася за някой човек, тази дума може да има отрицателен смисъл — ‘да проявяваш високомерие към онзи, който е по–нисш или е в неблагоприятна позиция’. Такава горделива нагласа никога не може да бъде приписана на Йехова Бог, който е чист и свят и в когото няма „гордост“. (Марко 7:22, 23) Но глаголът „снизхождавам се“ може също да означава да сляза до нивото на нисшестоящия в обществото или да сляза от позицията си или от поста си, когато общувам с някой нисшестоящ. Затова в някои преводи на Библията в Псалм 113:6 се казва, че Бог се смирява. Колко добре тези думи описват нашия смирен Бог, който обръща любещо внимание на потребностите на несъвършените си поклонници! (2 Царе 22:36)
Защо Исус бил смирен Най–голямата проява на смирение и любов от страна на Бога е това, че той изпратил своя любим първороден Син да бъде роден на земята и отгледан като човек, за да спаси хората. (Йоан 3:16) Исус учел другите на истината за своя небесен Баща и след това дал съвършения си човешки живот, за да премахне „греха на света“. (Йоан 1:29; 18:37) Като отразявал съвършено качествата на Баща си, Йехова, включително и неговото смирение, Исус бил готов да върши онова, което Бог искал от него. Това бил най–големият пример на смирение и любов, даден някога от едно Божие създание. Не всички ценели смирението на Исус. Враговете му дори го смятали за „най–нищожния измежду човеците“. (Даниил 4:17) Въпреки това апостол Павел осъзнал, че неговите събратя по вяра трябва да подражават на Исус, като бъдат смирени в отношенията си един към друг. (1 Коринтяни 11:1; Филипяни 2:3, 4)
 Павел насочил вниманието към забележителния пример на Исус, като писал: „Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса; Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците; и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст [мъченически стълб — НС].“ (Филипяни 2:5–8)
 Някой може да попита: „Как Исус се научил на смирение?“ Чудесно влияние му оказало близкото общуване с неговия небесен Баща в продължение на милиарди години, когато служел като „майсторски работник“ на Бога при създаването на всичко. (Притчи 8:30) След бунта в Едем първородният Син на Бога можел да наблюдава смирението, което Баща му проявявал в отношенията си с грешните хора. Затова, когато бил на земята, Исус отразявал смирението на своя Баща и отправил призива: „Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си.“ (Матей 11:29; Йоан 14:9)
 Тъй като Исус бил истински смирен, малките деца не се страхували от него. Да, те били привлечени към него. От своя страна той показвал, че обича децата, и им обръщал внимание. (Марко 10:13–16) Какво харесвал Исус в децата? Това, че те притежавали желателни качества, които някои от учениците му понякога не проявявали, макар че били на зряла възраст. Всеки знае, че малките деца гледат на възрастните като на хора, които ги превъзхождат. Можеш да забележиш това от многото въпроси, които те задават. Да, в сравнение с много зрели хора децата са по–склонни да учат и също не се възгордяват. При един случай Исус извикал едно малко дете и казал на последователите си: „Ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство.“ После добавил: „Който смири себе си като това детенце, той е по–голям в небесното царство.“ (Матей 18:3, 4) Исус установил следното правило: „Всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.“ (Лука 14:11; 18:14; Матей 23:12)
 Тази истина повдига важни въпроси. Възможността да получим вечен живот зависи до известна степен от това да развиваме истинско смирение. Но защо понякога е трудно за християните да бъдат смирени? Защо е предизвикателство да превъзмогнем гордостта си и да проявяваме смирение по време на изпитания? И какво ще ни помогне успешно да развиваме истинско смирение? (Яков 4:6, 10)