Разпространението на Добрата новина.

ПО–МАЛКО от трийсет години след смъртта на Исус апостол Павел писал, че добрата новина се проповядвала на „цялото творение“ под небесата. (Колосяни 1:23) Думите на Павел не бива да бъдат приемани буквално, сякаш всеки човек, който живеел по онова време, бил чул добрата новина. И все пак разбираме ясно мисълта на апостола — християнските мисионери проповядвали по целия познат дотогава свят.

Но докъде вероятно стигнали те? Писанието ни разкрива, че благодарение на морските търговски пътища Павел имал възможността да разшири проповедната си дейност на запад, като стигнал чак до Италия. Този смел мисионер искал също да проповядва и в Испания. (Деяния 27:1; 28:30, 31; Римляни 15:28)

Какво можем да кажем обаче за противоположната посока? Докъде на изток стигнали първите християнски евангелизатори? Не знаем това със сигурност, понеже Библията не посочва нищо по този въпрос. Но може би ще се изненадаш да научиш колко далече стигали през първи век търговските пътища между Средиземно море и Ориента. Съществуването на тези пътища показва, че в миналото имало добри възможности да се пътува на изток.

Наследството на Александър

При своите завоевателни походи на изток Александър Велики преминал през Вавилония и Персия и стигнал чак до Пенджаб в северна Индия. Благодарение на тези походи гърците опознали бреговете, простиращи се между устието на река Ефрат в Персийския залив и устието на река Инд в северната част на Индийския океан.

Скоро след това в Гръцката империя започнали да се внасят през Червено море подправки и благоухания, донесени отвъд Индийския океан. Отначало с тези стоки търгували единствено индийските и арабските търговци. Но когато Птолемеите, които управлявали Египет, разкрили тайната на мусонните ветрове, те също започнали да използват търговските пътища през Индийския океан.

В този океан от май до септември ветровете духат устойчиво от югозапад, като помагат на корабите в южната част на Червено море да плават или покрай южното крайбрежие на Арабия, или направо към южна Индия. Между ноември и март ветровете духат в противоположна посока, като така улесняват обратния път. Арабските и индийските мореплаватели се възползвали вече векове наред от познанието си за тези ветрове, за да плават от Индия до Червено море и обратно с кораби, натоварени с касия, канела, нард и пипер.

Морските пътища до Александрия и Рим

Когато римляните завладели земите, управлявани от приемниците на Александър, Рим станал основният пазар за ценните стоки от Изтока, които включвали слонова кост от Африка, тамян и смирна от Арабия, подправки и скъпоценни камъни от Индия и дори коприна от Китай. Корабите, които носели тези стоки, акостирали на две главни пристанища на египетския бряг на Червено море — Береника и Миос Хормус. И през двата града минавали кервани, които отивали към град Коптос, разположен на река Нил.

От Коптос стоките били пренасяни по река Нил, главният воден търговски път на Египет, до Александрия, където били натоварвани на кораби, плаващи за Италия и други места. До Александрия можело да се стигне и по един канал, който свързвал северната част на Червено море, близо до съвременния град Суец, с река Нил. Египет и морските му пристанища се намирали сравнително близо до земите, в които проповядвал Исус, и затова хората от тези места лесно можели да стигнат до Египет.

Гръцкият географ от първи век Страбон казва, че всяка година 120 александрийски търговски кораба отплавали от Миос Хормус за Индия. До днес се е запазил един наръчник по мореплаване по онези места от първи век, чийто автор вероятно бил египетски търговец, говорещ гръцки. Тази древна книга била предназначена да помага на търговците. Какво можем да научим от нея?

Този пътеводител, споменаван най–често с латинското си заглавие „Periplus MarisErythraei“ („Пътешествие из Еритрейско море“), описва морските пътища, които се простирали хиляди километри на юг от Египет чак до Занзибар. Като говори за източните земи, авторът споменава конкретни разстояния, места за хвърляне на котва, търговски средища и различни стоки. Той описва хората, живеещи по южното крайбрежие на Арабия, след това по западния бряг на Индия до Шри Ланка и оттам на север по източната граница на Индия чак до река Ганг. Имайки предвид точните и ярки описания в книгата, можем да направим заключението, че авторът е посещавал местата, за които пише.

Хора от Запада посещават Индия

В Индия търговците от Запада били наричани „явани“. Според гореспоменатата книга „Periplus“ през първи век те най–често пътували до град Музирис*, който се намирал близо до най–южната точка на Индия. Тези търговци са споменати в много тамилски поеми, написани през първите векове от нашата ера. В една поема се казва: „Красивите кораби на яваните идваха със злато и отплаваха с пипер, а Музирис се изпълваше с глъч.“ В друга поема един принц от южна Индия бива насърчаван да пие от ароматното вино, донесено от яваните. Някои от западните стоки, които веднага се наложили на пазара в Индия, били стъклените съдове, металите, коралите и текстилните изделия.

Археолозите са открили много доказателства за вноса на западни стоки в Индия. Например в Арикамеду на югоизточния бряг на Индия били открити парчета от римски кани за вино и чинии, които носят печатите на грънчари от Арецо (централна Италия). Един писател казва: „Въображението на съвременния изследовател неминуемо се разпалва, когато под наносите по брега на Бенгалския залив открие чирепи, върху които се четат имената на майстори, чиито пещи се намирали в покрайнините на Арецо.“ Друго потвърждение за търговията между Средиземно море и Индия са многобройните златни и сребърни римски монети, намерени в южна Индия. Повечето от тези монети датират от първи век и носят образите на римските императори Август, Тиберий и Нерон.

Възможно е римляните да са създали търговски колонии в южна Индия, за което подсказва една древна карта, от която до днес се е запазило едно средновековно копие. Смята се, че на тази карта, позната като Певтингеровата карта, е изобразена Римската империя през първи век, и на нея е означен един храм на Август в Музирис. В книгата „Търговията на Рим с Изтока — международна търговия и имперска политика от 31 г. пр.н.е. до 305 г. от н.е.“ се казва: „Такава сграда можело да бъде построена единствено от поданици на Римската империя, вероятно от римляни, които живеели в Музирис или прекарвали значителна част от времето си там.“

В римските хроники се споменават най–малко три посещения на пратеници от Индия в Рим по време на управлението на Август (27 г. пр.н.е.–14 г. н.е.). След едно изследване във връзка с това се установило, че „тези посещения имали важна дипломатическа цел“, а именно да се вземе решение къде да се осъществява търговията между хора от различни земи, къде да бъдат наложени данъци, къде могат да живеят чужденците и относно други въпроси.

Следователно пътуванията между Средиземно море и Индия през първи век не били нещо рядко или необичайно. Един християнски мисионер лесно можел да се качи на кораб в северната част на Червено море и да отиде в Индия.

Дали мисионерите пътували и отвъд Индия?

Трудно е да се определи докъде на изток стигнали средиземноморските търговци и другите пътешественици, както и кога за първи път достигнали някои места. Смята се обаче, че през първи век някои хора от Запада вече били пътували чак до Тайланд, Камбоджа, Суматра и Ява.

Книгата „Хоу Хан шу“ („Хроники на късната династия Хан“), която обхваща периода от 23 до 220 г., посочва датата на едно такова пътуване. През 166 г. един пратеник на Андун, царят на Дачин, пристигнал в китайския двор, за да плати данък на император Хуан Ти. С името Дачин китайците наричали Римската империя, а Андун изглежда е китайската дума за Антонин, фамилното име на Марк Аврелий, римският император по онова време. Историците предполагат, че това не било официално посещение, а просто един опит от страна на предприемчивите търговци от Запада да получават коприна направо от Китай вместо чрез посредници.

Но нека се върнем на въпроса в началото на тази статия „Докъде на изток древните кораби може да са отвели първите християнски мисионери?“. Дали до Индия, или по–далече? Не можем да кажем със сигурност. Но несъмнено християнското послание било толкова широко разпространено, че апостол Павел с основание могъл да каже, че то „дава плод и расте в цял свят“, тоест до най–отдалечените краища на познатия по онова време свят. (Колосяни 1:6)

[

Недоволството на един император

През 22 г. римският император Тиберий изразил недоволството си от разточителството на своите сънародници. Поради безразсъдния стремеж на римляните към материални удобства и невъздържаното желание на знатните римлянки за бижута, богатството на неговата империя било прахосвано, като било предавано в ръцете на „чужди или вражески народи“. Римският историк Плиний Стари (23–79 г.) също бил възмутен от това разхищение. Той писал: „Според изчисленията всяка година в Индия, Серика и Арабския полуостров се стичат най–малко сто милиона сестерции* от нашата империя. Ето колко скъпо плащаме за своя разкош и за своите жени.“

Смирение

„Смирените хора ти ще спасиш.“ — 2 ЦАРЕ 22:28
ПИРАМИДИТЕ в Египет свидетелстват за хората, управлявали някога тази страна. Други владетели, които оказали влияние на хода на човешката история, били асирийският цар Сенахирим, гръцкият цар Александър Велики и римският император Юлий Цезар. Всички те си приличали в едно отношение — липсвало им истинско смирение. (Матей 20:25, 26)
Можеш ли да си представиш някой от тези владетели редовно да търси сред поданиците си смирените хора, които се нуждаят от утеха? Разбира се, че не! Едва ли можеш да си представиш, че те ще отидат в скромните жилища на съкрушените си поданици, за да им повдигнат духа. Само колко различна е нагласата им към тези хора в сравнение с нагласата на Върховния владетел на вселената, Йехова Бог!
 Йехова е изключително велик и възвишен и никой не може да се сравнява с него, но въпреки това ‘очите му се обръщат насам–натам през целия свят, за да се показва Той мощен в помощ на ония, чиито сърца са съвършено разположени към Него’. (2 Летописи 16:9) А как постъпва Йехова, когато намери свои смирени поклонници със съкрушен дух поради различни изпитания? В известен смисъл той „обитава“ с такива хора чрез своя свети дух, за да ‘съживява духа на смирените и да съживява сърцето на съкрушилите се’. (Исаия 57:15) По този начин насърчените му поклонници са в състояние да започнат отново да му служат с радост. Само какво смирение проявява Бог!
4 Никой друг във вселената не проявява толкова голямо смирение, колкото Върховният господар, за да помага на грешните хора. Псалмистът писал: „Господ е високо над всичките народи; Неговата слава е над небесата. Кой е като Йехова, нашият Бог, Който, макар седалището Му и да е на високо, пак се снизхождава да преглежда небето и земята, въздига сиромаха  от пръстта. И възвишава немотния от бунището.“ (Псалм 113:4–7) Обърни внимание на думата „снизхождава“. Когато се отнася за някой човек, тази дума може да има отрицателен смисъл — ‘да проявяваш високомерие към онзи, който е по–нисш или е в неблагоприятна позиция’. Такава горделива нагласа никога не може да бъде приписана на Йехова Бог, който е чист и свят и в когото няма „гордост“. (Марко 7:22, 23) Но глаголът „снизхождавам се“ може също да означава да сляза до нивото на нисшестоящия в обществото или да сляза от позицията си или от поста си, когато общувам с някой нисшестоящ. Затова в някои преводи на Библията в Псалм 113:6 се казва, че Бог се смирява. Колко добре тези думи описват нашия смирен Бог, който обръща любещо внимание на потребностите на несъвършените си поклонници! (2 Царе 22:36)
Защо Исус бил смирен Най–голямата проява на смирение и любов от страна на Бога е това, че той изпратил своя любим първороден Син да бъде роден на земята и отгледан като човек, за да спаси хората. (Йоан 3:16) Исус учел другите на истината за своя небесен Баща и след това дал съвършения си човешки живот, за да премахне „греха на света“. (Йоан 1:29; 18:37) Като отразявал съвършено качествата на Баща си, Йехова, включително и неговото смирение, Исус бил готов да върши онова, което Бог искал от него. Това бил най–големият пример на смирение и любов, даден някога от едно Божие създание. Не всички ценели смирението на Исус. Враговете му дори го смятали за „най–нищожния измежду човеците“. (Даниил 4:17) Въпреки това апостол Павел осъзнал, че неговите събратя по вяра трябва да подражават на Исус, като бъдат смирени в отношенията си един към друг. (1 Коринтяни 11:1; Филипяни 2:3, 4)
 Павел насочил вниманието към забележителния пример на Исус, като писал: „Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса; Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците; и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст [мъченически стълб — НС].“ (Филипяни 2:5–8)
 Някой може да попита: „Как Исус се научил на смирение?“ Чудесно влияние му оказало близкото общуване с неговия небесен Баща в продължение на милиарди години, когато служел като „майсторски работник“ на Бога при създаването на всичко. (Притчи 8:30) След бунта в Едем първородният Син на Бога можел да наблюдава смирението, което Баща му проявявал в отношенията си с грешните хора. Затова, когато бил на земята, Исус отразявал смирението на своя Баща и отправил призива: „Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си.“ (Матей 11:29; Йоан 14:9)
 Тъй като Исус бил истински смирен, малките деца не се страхували от него. Да, те били привлечени към него. От своя страна той показвал, че обича децата, и им обръщал внимание. (Марко 10:13–16) Какво харесвал Исус в децата? Това, че те притежавали желателни качества, които някои от учениците му понякога не проявявали, макар че били на зряла възраст. Всеки знае, че малките деца гледат на възрастните като на хора, които ги превъзхождат. Можеш да забележиш това от многото въпроси, които те задават. Да, в сравнение с много зрели хора децата са по–склонни да учат и също не се възгордяват. При един случай Исус извикал едно малко дете и казал на последователите си: „Ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство.“ После добавил: „Който смири себе си като това детенце, той е по–голям в небесното царство.“ (Матей 18:3, 4) Исус установил следното правило: „Всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.“ (Лука 14:11; 18:14; Матей 23:12)
 Тази истина повдига важни въпроси. Възможността да получим вечен живот зависи до известна степен от това да развиваме истинско смирение. Но защо понякога е трудно за християните да бъдат смирени? Защо е предизвикателство да превъзмогнем гордостта си и да проявяваме смирение по време на изпитания? И какво ще ни помогне успешно да развиваме истинско смирение? (Яков 4:6, 10)

Как арабския език станал езика на науката.

ВЕКОВЕ наред арабският бил преобладаващият език сред образованите хора. В началото на VIII век учените, говорещи арабски, в различни градове на Близкия изток започнали да превеждат и поправят научни и философски текстове, датиращи още от времето на Птолемей и Аристотел. По този начин те запазили и обогатили трудовете на древните мислители.

През VII и VIII век се появили две нови сили в Близкия изток — първо династията на Омеядите, а после и на Абасидите. Тъй като техните поданици в Арабия, Египет, Ирак, Мала Азия, Палестина и Персия били повлияни от Гърция и Индия, новите владетели имали достъп до богат източник на познание. Абасидите построили нова столица Багдад, която станала средище на знанието. Там араби общували с арменци, бербери, гърци, евреи, индийци, китайци, копти, перси, турци и согдийци, идващи отвъд река Окс, позната днес като Амударя, в централната част на Азия. Заедно те изучавали и обсъждали различни научни въпроси, обединявайки познанията си.

Абасидските владетели в Багдад насърчавали талантливите мислители да участват в културното развитие на империята. Полагали се постоянни усилия да бъдат събирани и превеждани на арабски десетки хиляди книги на разнообразни теми, включително алхимия, аритметика, геометрия, медицина, музика, физика и философия.

Халиф ал–Масур, който управлявал от 754 до 775 г., изпратил посланици във византийския императорски двор, за да вземат математически текстове на гръцки език. Халиф ал–Мамун (813–833 г.) последвал неговия пример и дал тласък на сформирането на гръцко–арабска преводаческа колегия, която съществувала повече от два века. По този начин до края на X век почти всички гръцки философски и научни текстове, които били на разположение по онова време, били преведени на арабски. Арабските учени обаче не само превеждали, но имали и личен принос.

Много арабски преводачи работели точно и удивително бързо. По тази причина някои историци смятат, че преводачите трябва добре да са познавали темата на превеждания материал. Освен това редица учени използвали преведени текстове като основа за своите изследвания.

Например физикът и преводач Хунайн Ибн Исхак (808–873 г.), който бил християнин от Сирия, значително допринесъл за разбирането на човешкото зрение. Неговият труд, който включвал точни схеми на устройството на окото, станал стандартен справочник в офталмологията, както в арабския свят, така и в Европа. Философът и физик Ибн Сина, познат в Европа като Авицена (980–1037 г.), написал десетки книги на разнообразни теми — от етика и логика до медицина и метафизика. Неговият сборник „Канон на медицината“ се основавал на медицинското познание по онова време, включително на проучванията на известните гръцки мислители Гален и Аристотел. В продължение на около 400 години сборникът бил основният учебник по медицина.

Арабските изследователи възприели експерименталния метод в науката, който е в основата на научния прогрес. Това ги накарало да преизчислят обиколката на земята и да поправят географските данни в труда на Птолемей. Историкът Пол Лунд казва: „Те се осмелили да поставят под съмнение дори писанията на Аристотел.“

Напредъкът в познанието намерил приложение в много области на живота, като например в строителството на водоеми, акведукти и водни колела, някои от които съществуват и до днес. Благодарение на нови източници на информация относно селското стопанство и ботаниката земеделците можели да определят кои култури са най–подходящи за дадена област, като така имали по–богата реколта.

През 805 г. халиф Харун ал–Рашид създал първата болница в своята огромна империя. Не след дълго всеки голям град във владенията му разполагал със собствена болница.

Много градове в арабския свят можели да се похвалят с библиотеки и различни центрове за обучение. В Багдад халиф ал–Мамун основал преводаческа и изследователска академия, наречена Байт ал–Хикма, което означава „Дом на мъдростта“. Сред служителите там имало учени, които получавали заплати. Според сведенията главната библиотека в Кайро разполагала с повече от един милион тома. По това време в Кордоба, столицата на Испания при управлението на Омеядите, имало 70 библиотеки, които привличали учени и ученици от целия арабски свят. В продължение на над два века Кордоба била водещ културен център.

В Персия познанията по математика на гърците се смесили с познанията на индийците, които били измислили позиционната бройна система, включваща употребата на цифрата нула. В тази система стойността на цифрите се определя от мястото им в числото и от мястото на цифрата нула. Например цифрата едно може да означава 1, 10, 100 и т.н. Лунд пише, че тази система „не само улеснила извършването на всякакви изчисления, но и допринесла за развитието на алгебрата“. Арабските учени постигнали голям напредък и в геометрията, тригонометрията и навигацията.

Златният век на арабската наука и математика бил в ярък контраст с интелектуалния упадък в останалата част на света. В Европа по време на Средновековието, най–вече в манастирите, се полагали подобни усилия за запазването на трудовете на древните учени. Резултатите обаче бледнеели в сравнение с разцвета в арабския свят. Но през X век настъпила промяна, когато арабски преводи започнали да навлизат в Европа. След време броят им се увеличил, което довело до научния напредък там.

Наистина, историята ни показва, че нито един народ не може да си припише заслугите за сегашното ниво на познание в науката и в други области. Днешните по–развити в културно отношение страни дължат много на народите от миналото, които подпомагали проучвания, поставяли под съмнение общоприети факти и насърчавали способните хора.

[