„Временни жители“ в един порочен свят

„Всички тези хора ... открито заявиха, че са чужденци и временни жители в тази земя.“ (ЕВР. 11:13)

ОТНОСНО своите ученици Исус казал: „Те са в света.“ Но също добавил: „Те не са част от света, както и аз не съм част от света.“ (Йоан 17:11, 14) По този начин той ясно показал как истинските му последователи трябва да гледат на „тази система“, чийто бог е Сатана. (2 Кор. 4:4) Въпреки че живеят в този порочен свят, те не трябва да са част от него, а да са като „чужденци и временни жители“. (1 Пет. 2:11)

Те живели като „временни жители“

 Още от древни времена верните служители на Йехова са се различавали от безбожните хора в света. Преди Потопа Енох и Ной ‘ходели с истинския Бог’. (Бит. 5:22–24; 6:9) И двамата безстрашно известявали присъдите на Йехова над порочния свят на Сатана. (Прочети 2 Петър 2:5; Юда 14, 15.) Затова Библията казва за Енох, че бил „угоден на Бога“, а за Ной, че бил „безгрешен сред своите съвременници“. (Евр. 11:5; Бит. 6:9)

Следвайки послушно напътствията на Бога, Авраам и Сара оставили удобния си живот в халдейския град Ур и приели предизвикателството да живеят в чужда земя, без да имат постоянен дом. (Бит. 11:27, 28; 12:1) Апостол Павел писал: „Чрез вярата си, когато беше призован, Авраам прояви послушание, като отиде на мястото, което трябваше да получи като наследство. Той напусна страната си, без да знае къде отива. Чрез вярата си той живя като пришелец в земята на обещанието, сякаш в чужда земя, и живя в шатри с Исаак и Яков, които заедно с него бяха наследници на същото това обещание.“ (Евр. 11:8, 9) Имайки предвид верните служители на Йехова като Авраам, Павел добавил: „Всички тези хора умряха, притежавайки вяра, макар че не получиха обещаното, но го видяха отдалече и го приеха с радост, и открито заявиха, че са чужденци и временни жители в тази земя.“ (Евр. 11:13)

Предупреждение към израилтяните

 Бог организирал многобройните потомци на Авраам, израилтяните, в един народ и им дал закони и земя. (Бит. 48:4; Втор. 6:1) Но те не бивало да забравят, че действителният Собственик на земята им е Йехова. (Лев. 25:23) Те били като наематели, които били длъжни да уважават желанията на Собственика. Нещо повече, израилтяните трябвало да помнят, че „не само с хляб живее човек“, и да не позволяват материалното благополучие да ги накара да забравят Йехова. (Втор. 8:1–3) Затова преди да се заселят в Обетованата земя, Бог ги предупредил: „Когато Йехова, твоят Бог, те въведе в земята, за която се закле на твоите прадеди Авраам, Исаак и Яков, че ще ти я даде, и в която има големи и хубави градове, които не си построил, къщи, пълни с всякакви блага, които не си придобил, изкопани кладенци, които не си изкопал, и лозя и маслинови дървета, които не си посадил, и когато се наядеш до насита, внимавай да не забравиш Йехова.“ (Втор. 6:10–12)

 Това предупреждение не било неоснователно. В дните на Неемия някои левити със срам си спомнили какво се случило, когато израилтяните превзели Обетованата земя. След като придобили удобни къщи и имали изобилие от храна и вино, хората ‘яли до насита и затлъстели’. Те се разбунтували срещу Бога, като дори убивали пророците, които той им изпращал, за да ги предупреди. Затова Йехова ги предал в ръцете на противниците им. (Прочети Неемия 9:25–27; Ос. 13:6–9) Години по–късно, когато били под властта на римляните, неверните юдеи стигнали дотам, че убили обещания Месия! Йехова ги отхвърлил и избрал един нов народ, духовният Израил. (Мат. 21:43; Деян. 7:51, 52; Гал. 6:16)

„Не сте част от света“

 Както видяхме в началото на статията, Главата на християнския сбор, ИсусХристос, ясно показал, че последователите му трябва да са отделени от този свят, или порочната система на Сатана. Малко преди да умре, Исус казал на учениците си: „Ако бяхте част от света, светът щеше да обича своето. Но понеже не сте част от света, а аз ви избрах от света, затова светът ви мрази.“ (Йоан 15:19)

 Дали с разпространението на християнството християните можели да станат част от света, следвайки обичаите и начина на живот на хората в него? Не. Независимо къде живеели, те трябвало да бъдат различни. Около 30 години след смъртта на Христос апостол Петър писал до християните, живеещи в различни части на Римската империя: „Любими мои, подканям ви като чужденци и временни жители да се въздържате от желанията на плътта, които воюват против душата. Имайте добро поведение сред народите.“ (1 Пет. 1:1; 2:11, 12)

 Подкрепяйки думите, че първите християни били като „чужденци и временни жители“ в Римската империя, историкът Кенет Скот Латурет писал: „Историята потвърждава, че през първите три века християните се сблъсквали с продължително и в много случаи жестоко преследване ... Обвиненията били различни. Тъй като отказвали да участват в езически ритуали, християните били смятани за атеисти. Те стоели настрана от много аспекти на обществения живот — езически празници и обществени развлечения, които считали за пропити с езически вярвания и обичаи, както и с неморалност. Затова били презирани като врагове на човешкия род.“

Да ‘не използваме света докрай’

 Какво да кажем за нас днес? Ние имаме същия възглед за „настоящата порочна система“ като първите християни. (Гал. 1:4) Затова много хора не ни разбират, а някои дори ни мразят. Но ние със сигурност не сме „врагове на човешкия род“. Подтиквани от любов към ближните си, ходим от къща на къща, за да известим на всекиго „добрата новина за [Божието] царство“. (Мат. 22:39; 24:14) Ние правим това, защото сме убедени, че скоро Царството на Йехова, начело с Христос, ще сложи край на несъвършеното човешко управление и ще го замени с праведен нов свят. (Дан. 2:44; 2 Пет. 3:13)

 Краят на тази система е съвсем близо, затова като служители на Йехова осъзнаваме, че сега не е времето да търсим удобен начин на живот. Важно е да вземем присърце думите на апостол Павел: „Казвам ви, братя, че остава само още малко време. Така че ... купуващите [нека бъдат] като такива, които не притежават нищо, и използващите света — като такива, които не го използват докрай, защото сцената на този свят се променя.“ (1 Кор. 7:29–31) Но в какъв смисъл християните днес използват света? Например с помощта на съвременната техника и средствата за комуникация те разпространяват библейското познание по целия свят на стотици езици. Освен това работят и печелят пари, които са им необходими, за да живеят. Също така се възползват от стоките и услугите, които този свят предлага. Християните обаче показват, че не използват света докрай, като поставят материалните притежания и светската работа на подходящо място в живота си.(Прочети 1 Тимотей 6:9, 10.)

Да не се тревожим прекалено за материалните неща

 Служителите на Йехова се различават от хората в този свят по възгледа си за материалните притежания. Във връзка с това Исус казал на последователите си: „Никога не се безпокойте и не казвайте ‘Какво ще ядем?’ или ‘Какво ще пием?’, или ‘Какво ще облечем?’. Понеже именно това са нещата, към които усърдно се стремят хората от народите. Вашият небесен Баща обаче знае, че се нуждаете от всичко това. Тогава търсете първо царството и Божията праведност и всичко останало ще ви бъде прибавено.“ (Мат. 6:31–33) Много наши братя от личен опит знаят, че небесният ни Баща се грижи да имаме онова, от което се нуждаем.

 „Предаността към Бога е средство за голяма печалба, когато човек се задоволява с онова, което има.“ (1 Тим. 6:6) Тези думи са в пълен контраст с гледната точка на хората в днешния свят. Например веднага щом се оженят, много млади семейства искат да имат всичко — напълно обзаведена къща или апартамент с всички удобства, хубава кола и най–новата техника. Но християните, които живеят като „временни жители“, не позволяват на желанията да надделеят над разума и възможностите им. Похвално е, че мнозина се отказват от някои удобства в материално отношение, за да отделят повече от времето и силите си за службата на Йехова като пламенни вестители на Царството. Други служат като пионери, работят в Бетел, участват в пътуващата служба или са мисионери. Колко много ценим всеотдайната служба на нашите братя и сестри!

 В притчата си за сеяча Исус казал, че „грижите на тази система и измамливата сила на богатството“ могат да задушат словото на Бога в нашите сърца и така да станем безплодни. (Мат. 13:22) Ако сме готови да живеем като „временни жители“ в настоящата система, можем да избегнем тази опасност. Нещо повече, така ще пазим окото си „чисто“, или „съсредоточено“ върху Божието Царство, като го поставяме на първо място в живота си. (Мат. 6:22,

„Светът преминава“

15 Една важна причина, поради която гледаме на себе си като на „чужденци и временни жители“ в този свят, е убеждението ни, че дните на тази система са преброени. (1 Пет. 2:11; 2 Пет. 3:7) Този възглед влияе на решенията, желанията и стремежите ни. Апостол Йоан посъветвал събратята си да не обичат света, нито нещата в него, тъй като „светът преминава, а също и неговите желания, но който върши волята на Бога, остава завинаги“. (1 Йоан 2:15–17)