ЗА ДА ПОВЯРВА СВЕТЪТ“

 Докато бил на земята, Исус полагал усилия да помага на учениците си да преодолеят своите слабости. Това било нужно, за да извършат дейността, която бил започнал. Той се молел: „Както ти ме изпрати в света, така и аз ги изпращам в света.“ Исус посочил три важни неща, които учениците му трябвало да правят, за да имат успех в тази животоспасяваща дейност. Първо, той се помолил те да не бъдат част от порочния свят на Сатана.
Второ, те трябвало да бъдат осветени, като живеят според истината от Божието Слово.
 И трето, Исус многократно умолявал Йехова учениците му да бъдат обединени от същата любов, която съществува между тях двамата.  Всеки от нас трябва да се запита: „Постъпвам ли в съгласие с трите неща, за които се молел Исус?“ Той бил уверен, че ако учениците му постъпват по този начин, ‘светът ще повярва, че Йехова го е изпратил’. Йоан 17:15–21.)
Можем да видим как Йехова отговорил на молитвата на Исус, като изследваме библейската книга след четирите евангелия, Деянията на апостолите.
 През първи век християнският сбор бил съставен от юдеи и езичници, богати и бедни, роби и господари, което било предпоставка за появата на разделение помежду им. Но те били толкова обединени, че можело да бъдат сравнени с различните части на човешкото тяло с Исус като глава. (Еф. 4:15, 16) Подобно единство било изумително на фона на разделения свят на Сатана! Всички заслуги били на Йехова, който направил възможно това посредством могъщия си свети дух. (1 Кор. 3:5–7)
За съжаление, това забележително единство не се запазило след смъртта на апостолите. Както било предсказано, се появило отстъпничество, в резултат на което възникнали множеството секти на т.нар. християнство. (Деян. 20:29, 30) Но през 1919 г. Исус освободил помазаните си последователи от плена на фалшивата религия и ги обединил „по съвършен начин“. (Кол. 3:14) Какво въздействие оказва проповедната им дейност върху останалите? Повече от седем милиона души от „другите овце“ от „всички народи, племена, родове и езици“ образуват едно обединено стадо с помазаните служители на Бога. (Йоан 10:16; Откр. 7:9) Само какъв забележителен отговор получава молитвата на Исус ‘светът да узнае, че Йехова го е изпратил и че ги обича така, както обича и него’! (Йоан 17:23)

 По–рано вечерта на 14 нисан Исус „дал слава“ на апостолите си, като сключил договор с тях да управляват заедно с него в Царството му. (Лука 22:28–30; Йоан 17:22) Затова Исус се помолил за всички, които щели да станат негови помазани последователи, с думите: „Що се отнася до онова, което си ми дал, татко, искам където съм аз, те също да бъдат с мене, за да видят славата, която ти ми даде, защото ме обичаше още преди основаването на света.“ (Йоан 17:24) Това кара „другите овце“ на Исус да изпитват радост, а не завист, и е допълнително доказателство за единството сред истинските християни на земята днес.
 Под влиянието на своите религиозни водачи повечето хора в света пренебрегват ясните доказателства, че Йехова има обединен народ, който наистина го познава. Положението било същото и по времето на Исус. Затова той завършил молитвата си със следните докосващи сърцето думи: „Праведни Татко, наистина светът не знае кой си, но аз знам кой си и те знаят, че ти си ме изпратил. И аз им известих твоето име и още ще го известявам, така че любовта, която проявяваш към мене, да бъде в тях и аз да съм в единство с тях.“ (Йоан 17:25, 26)
17 Кой би могъл да отрече, че Исус постъпвал в съгласие с молитвата си? Като глава на сбора, той продължава да ни помага да известяваме името и намерението на Баща му. Нека не преставаме да се подчиняваме на главенството му, като пламенно изпълняваме заповедта му да проповядваме и да правим ученици. (Мат. 28:19, 20; Деян. 10:42) Нека също полагаме усилия да запазим скъпоценното единство помежду си. Така ще постъпваме в съгласие с молитвата на Исус, в резултат на което ще носим слава на името на Йехова и ще изпитваме вечно щастие.