понеделник, 23 февруари 2015 г.

Бойната екипировка от Бог


Споделеното е от книгата на Лари Лий-"Един час с Бога."
В какво динамично време живеем! Когато осъзнаем това , ние определено ще разберем , колко са актуални думите на апостол Павел.Да ние сме войници в една духовна война.Ето защо ни е необходима пълна бойна екипировка.
Ефесяни 6:10-18
„Б ъ д е т е   с и л н и   в   Г о с п о д а   и   в   Н е г о в а т а   м о щ н а   с и л а”
Християните, които се готвят за сблъсък, се нуждаят от сила. Дори ако си напълно облечен с всеоръжието, което апостол Павел описва в стиховете по-долу, ти трябва първо да имаш сила, иначе ползата от всеоръжието ще бъде малка. От къде получаваме тази сила? В общение с Господа и в отговор на молитва. 
„О б л е ч е т е   ц я л о т о   Б о ж и е   в с е о р ъ ж и е”
Като християнски войник ти трябва да облечеш напълно осигурената екипировка, без да подценяваш нищо, без да пропускаш нищо, защото как би могъл да знаеш от коя незащитена страна може да те атакува врагът?
„З а   д а   м о ж е т е   д а   у с т о и т е”
Апостолът обяснява, че войникът облича цялото въоръжение, за да устои. Това е военен термин, който се отнася до „решителната и непоколебима позиция на един добър войник, противопоставящ се на врага”.
„С р е щ у   х и т р о с т и т е   н а   д я в о л а”
Срещу какво трябва да устои войникът? Срещу хитростите или стратегиите на дявола – лукавите и опасни начини, по които злото ни напада.
„З а щ о т о   н а ш а т а   б о р б а   н е   е   с р е щ у   к р ъ в   и   п л ъ т,   н о   с р е щ у  н а ч а л с т в а т а,   с р е щ у   в л а с т и т е,   с р е щ у   д у х о в н и т е   с и л и   н а   н е ч е с т и е т о   в   н е б е с н и   м е с т а”
Ние не воюваме срещу видими физически противници, а срещу началства, срещу организираните действия на злите сили. Ние воюваме срещу началствата, чиято власт над моралната тъмнина, обхващаща човечеството, е широко разпространена. Воюваме срещу духовните сили на нечестието – духовната кавалерия, грабителските пълчища в атмосферата около нас.
„З а т о в а   в з е м е т е   Б о ж и е т о   в с е о р ъ ж и е,   з а   д а   м о ж е т е   д а   п р о т и в о с т о и т е   в   з л и я   д е н”
Ние не трябва да се облягаме на човешката предвидливост и защита, а трябва да вземем цялото всеоръжие на Бог, за да можем да противостоим в деня на изкушението – обстоятелствата на духовен и морален изпит, които могат да дойдат по всяко време и за които е необходимо винаги да бъдем готови.
„И   к а т о   н а д в и е т е   н а   в с и ч к о,   д а   у с т о и т е”
Когато всичко необходимо е направено, ние трябва да устоим, защото сме предопределени за победа.
„П р е п а с а н и   с   и с т и н а   п р е з   к р ъ с т а   с и”
Кръстът е частта от тялото между ребрата и бедрените кости. В тази област са поместени храносмилателната система и половите органи.
Коженият колан или престилка около кръста на римския войник беше първата и най-необходима част от неговата екипировка. Той служеше не само, за да поддържа бронята на правилното й място, но и за да държи меча.
Апостол Павел ни учи, че нашият кръст трябва да бъде препасан с истина – вътрешна истина, искреност и определена цел. Псалмистът казва: „Понеже желаеш искреност вътре в човека, научи ме на мъдрост в скришното на сърцето ми” (Псалм 51:6).
Като вярващ ти трябва да бъдеш изпълнен с истината на Бог; трябва да бъдеш личност на почтеността и нравствеността. Трябва да знаеш кой си ти в Бог и кой е Бог в теб. Препаши колана на истината около кръста си, като потвърждаваш истината за самия теб и за Бог и като действаш не според емоциите си, а според истината.
„О б л е ч е н и   в   п р а в д а т а   з а   б р о н е н   н а г р ъ д н и к”
Броненият нагръдник е тази част от бронята, покриваща гърдите. Той предпазва жизнено важните органи: хранопровода, дихателната тръба, сърцето и белите дробове.
Какъв е броненият нагръдник на правдата, който вярващият трябва да притежава? Това е правдата на Бог чрез вяра, оправданието чрез кръвта, пролята на кръста. Тази правда е резултат от обновяването на сърцето от Святия Дух.
Броненият нагръдник е важна част от войнишкото отбранително въоръжение. Праведният нов човек вътре във вярващия се съпротивлява, отбранява и отказва да приеме злите предложения на дявола. Броненият нагръдник на правдата прилежно пази сърцето на вярващия, защото там са изворите на живота.
„И   с   н о з е т е   с и   о б у т и   с   г о т о в н о с т,   к о я т о   и д в а   о т   б л а г о в е с т и е т о   н а   м и р а”
В ръкопашния бой е изключително важна възможността за отстъпване встрани, ходене и бягане. Тъй като римският войник най-често се е сражавал в ръкопашен бой, от голямо значение е било да е стабилно обут. Неговите сандали са били не само здраво завързани за краката и глезените му, но подметките му са били покрити с метален обков, за да го предпазват от подхлъзване.
Като участници в духовна война, ние трябва да снабдим нозете си с готовност и стабилни обувки, които можем да намерим в благовестието на мира. Когато ходим ежедневно в откритата ни Божия воля и съобразяваме поведението и общуването си с Неговото Слово, ще преживяваме чувство на единение с Бог и ще имаме съзнание за Божествена помощ, достатъчна за всеки проблем.
Като вярващи трябва да ходим в Божията воля и както казва моят приятел и мисионер Алис Хуф – да оставяме „стъпки на мир”, където и да отиваме.
„А   о с в е н   в с и ч к о   т о в а   в з е м е т е   в я р а т а   з а   щ и т”
Щитът беше частта от бронята, носена върху ръката или в ръката, за да предпазва и покрива цялото тяло в битката. Той беше елемент от войнишкото въоръжение, който можеше да се премества и поставя върху всички части на тялото, където е необходимо.
Като вярващи християни нашата вяра ни служи точно, както щитът служи на войника, но как получаваме вяра? Ефесяните 2:8-9 казва, че вярата е дар. Римляните 10:17 гласи: „Вярата идва от слушане, а слушането от Словото (Рема) на Христа.” Галатяните 2:20 казва, че ние живеем чрез вярата в Божия Син, Който ни обикна и даде Себе Си за нас. Тази вяра е щитът на вярващия.
„С   к о й т о   щ е   м о ж е т е   д а   у г а с и т е   в с и ч к и т е   о г н е н и   с т р е л и   н а   н е ч е с т и в и я”
„Нечестивият” не означава някаква безлична сила, а сатана и злите противници, описани в стих 12.
Големите щитове на древните войници бяха направени от дърво, за да бъдат леки, а отгоре бяха покрити с кожи. Кожите бяха потапяни във вода, за да угасяват огнените стрели, най-опасните стрели, изпращани, за да победят и ранят смъртоносно противника. Апостол Павел ни уверява, че „щитът на вярата” ще надделее дори и над най-лошите сатанински форми на нападение.
Вярващият взима щита на вярата и декларира: „Аз се доверявам на Теб, Господи, да ме запазиш. Понеже съм скрит в Теб, днес не може да ме докосне нищо, което Ти не си позволил.”
„В з е м е т е   з а   ш л е м   с п а с е н и е т о”
Шлемът е най-скъпата част от въоръжението и беше носен, за да предпазва главата. Шлемът на спасението предпазва ума и мислите на вярващия.
Думата „вземете” в този стих буквално означава „приемете” – да вземете в ръка шлема на спасението, който е „дар от Бога”. Затова вярващият трябва съзнателно да се моли и да приеме Христовия ум и Божия мир, които да охраняват мислите му (вижте Филипяни 4:7).
„И   м е ч а   н а   Д у х а,   к о й т о   е   Б о ж и е т о   С л о в о”
Мечът беше нападателно оръжие с острие и дръжка. Предназначен да ранява и убива главно за осъждение и за налагане на присъда, мечът беше символ на сила и власт.
Християнската сила и власт са Божието Слово. Като говорим за меча на Духа или Божието Слово, не става въпрос за Логос или за цялата Библия, а за Рема – определен стих, мисъл или инструкция, които Духът дава на нашия дух или ни напомня да употребим във време на нужда. Преди да можем да си служим ефективно с меча на Духа, трябва да напълним умовете си с Писанието.
Според гръцкия език вярващият трябва да получи това конкретно Слово от Бог за конкретната ситуация. Тогава конкретното откровение може да бъде употребено като остър меч срещу врага и неговите нападения.
„М о л е щ и   с е   в   Д у х а   н а   в с я к о   в р е м е   и   с   в с я к а к в а   м о л и т в а   и   м о л б а”
Последната мощна част на цялото Божие въоръжение е молитвата в Духа. Това означава молитва на езици, молитва в и с твоя дух на личния ти молитвен език, продиктуван от Святия Дух (Деяния 2:4; І Коринтяни 14:2, 14-15; Юда 20).
Тъй като ти не се молиш в ума си, а в духа си, възможно е да се подчиниш на Павловата заповед да се „молиш в Духа на всяко време” (Ефесяни 6:18). Единственият начин да се молиш на всяко време, постоянно (І Солунци 5:17) – е да се молиш с духа си.
Твоят ум е ограничен; той ти пречи да се молиш, както трябва. Но твоят дух, изкупен чрез кръвта и изпълнен със Святия Дух на Бог, е неограничен. Когато се молиш, Духът ти идва на помощ, присъединява мощната Си молитва към твоята и ходатайства пред Бог в твоя полза и за благословението на другите вярващи. И тъй като Святият Дух ти помага да се молиш според съвършената Божия воля, твоите молитви имат резултат (Римляни 8:26-27).
Размисли за това: твоят дух има непрекъснат достъп до гласните ти струни точно така, както и умът ти. Затова, като акт на волята ти, от твоя дух може да излезе молитва на език, да пренебрегне ума ти, да премине през езика ти и да достигне при Бог. Тогава Божият отговор на твоята молитва може да бъде регистриран в ума ти, давайки ти възможност да се молиш с ума (І Коринтяни 14:13-15).
Някога, когато си разкривал сърцето си пред Бог, случвало ли ти се е да търсиш думи, усещайки слабостта и ограниченията на собствения си ум и разбиране? Попадал ли си в притискащи ситуации, при които нямаш време да застанеш в молитва?
Аз съм попадал. Ето защо този седми елемент от духовното въоръжение е така скъп за мен. Аз мога да го използвам като лазерен лъч, за да премина през дяволската територия, да достигна до Бог и да получа Неговия незабавен отговор обратно до моя ум. Мога да живея в непрестанно състояние на молитва, независимо от това къде съм или какво правя. Мога да се моля високо или наум, сам или сред тълпа от хора. Бог знае. Бог чува. И Бог отговаря. Ето как въоръженият вярващ може да поддържа молитвено разположение на ума си и да се моли на всяко време с всякаква молитва.
„Б и д е й к и   б о д р и   в   т о в а   с   н е у м о р н о   п о с т о я н с т в о”
Това се отнася до отговорността, която вярващият трябва да поеме, за да не пренебрегва молитвата, така необходима за победата в духовните сблъсъци.
„И   м о л е н и е   з а   в с и ч к и т е   с в е т и и”
Никой войник не трябва да се моли само за себе си, но и за всички свои приятели и войници, защото те съставляват една армия. Успехът на един е успех на всички.
Когато Исус заповяда на вярващите да се молят: „Не ни въвеждай в изкушение”, Той ни наставлява да се молим силите, които са извън нашия собствен контрол, да не ни въвличат в изкушение. Той ни заповяда да бдим и да се молим срещу падането в изкушения поради нашата собствена небрежност и непокорство.
Молитвата „избави ни от лукавия” надхвърля смисъла за изпит или изкушение, дължащи се на нашата склонност към грях. Тя включва прошението да бъдем избавени от грабителската мощна сила на злото, която се стреми да ни повлияе, победи, подчини и тогава да ни заблуди. Тази молитва съдържа много повече от обикновеното разбиране – да бъде победено желанието за грях; ние трябва да победим и злите сили, целящи да препятстват и унищожат Божия план за нашия живот.
Затова в Ефесяни 6:11-13 апостол Павел ни наставлява да облечем цялото Божие въоръжение, за да можем да устоим срещу хитростите на дявола.
Каква е обратната страна на това поучение? Ако не се молим: „Не ни въвеждай в изкушения, но избави ни от лукавия”, ако не обличаме цялото Божие всеоръжие, ние не можем да устоим срещу хитростите на дявола, няма да устоим.
В посланието към римляните апостол Павел отново споменава за всеоръжието. Там той ни наставлява да се облечем с „оръжието на светлината” и „с Господ Исус Христос” (Римляни 13:12-14).
Оръжието, което апостол Павел описва и заповядва на вярващите да облекат, е всъщност Господ Исус Христос. Исус иска да бъде наша защита и да ни облече със Себе Си. 

Как да облечем всеоръжието

Както научих от лютеранския пастор, този пасаж в Ефесяните не беше само една чудесна метафора. Той беше написан, за да му се подчиняваме и да го прилагаме в ежедневния си живот.
Но как един вярващ да облече нещо, което не може да види, докосне или почувства? Това става чрез вяра, която визуализира всяка част. Ние обличаме нашето въоръжение, като вярваме и изповядваме Божиите обещания. Всеки ден вярващият трябва да се моли с Ефесяни 6:14-17 и с вяра да облича цялото Божие всеоръжие, част по част. Отдели една минута, за да научиш как да обличаш оръжието на светлината, Господ Исус Христос.
ОРЪЖИЕ
ДЕКЛАРАЦИЯ
ОБЕЩАНИЕ
Колан на истинаИсусе, Ти си моята истина„Аз Съм пътят, истината и животът” (Йоан 14:6).
„Научи ме на мъдрост в скришното на сърцето ми” (Псалм 51:6)
Бронен нагръдник на правдаИсусе, Ти си моята правда„Който от нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бог” (ІІ Коринтяни 5:21).
„Вие имате пълнота в Него” (Колосяни 2:10).
Нозе, обути с готовност за благовестието на мира.Исусе, Ти си моята готовност„За всичко имам сила чрез Този, Който ме укрепява” (Филипяни 4:13).
Щит на вяраИсусе, Ти си моята вяра.„Съразпнах се с Христа и сега вече не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене” (Галатяни 2:20).
„Вярата идва от слушането на Христовото Слово (рема)” (Римляни 10:17).
Шлем на спасениеИсусе, Ти си моето спасение.„Като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение на всички, които Му са послушни” (Евреи 5:9).
„Господи Боже, силни мой Спасителю, Ти си покрил главата ми в ден на бой” (Псалм 140:7).
Меч на ДухаИсусе, Ти си моето живо Слово.„Думите (рема), които Съм ви говорил, дух са и живот са” (Йоан 6:33).
Молейки се в Духа на всяко времеИсусе, Ти си моят кръстител в Духа.„Той ще ви кръсти със Святия Дух и с огън” (Матей 3:11).
„Този, Който изпитва човешките сърца, знае какво е в ума на (Святия) Дух – каква е Неговата цел, защото Духът ходатайства и се застъпва пред Бога в полза на светиите съгласно и в хармония с Божията воля (Римляни 8:27, Разширена Библия).
В продължение на много години аз всеки ден съм обличал цялото Божие всеоръжие, част по част, вярвайки и декларирайки Божиите обещания.
Как е при теб? Ти дори не би могъл да си помислиш да отидеш на работа или на църква, без да се облечеш подходящо, но излизаш ли, без да обличаш своето духовно облекло ден след ден? Ако е така, дяволът вижда, че ти ходиш духовно гол, и се смее, защото знае, че си незащитен срещу неговите лъжи.
Научи се да обличаш цялото Божие всеоръжие – и то всеки ден. Не позволявай сатана да затруднява или да нарушава Божията цел за твоя живот. Моли се за ограда на защита около теб и близките ти. Това ще бъде следващото нещо, което ще научим.

четвъртък, 12 февруари 2015 г.

ЗА ДА ПОВЯРВА СВЕТЪТ“


 Докато бил на земята, Исус полагал усилия да помага на учениците си да преодолеят своите слабости. Това било нужно, за да извършат дейността, която бил започнал. Той се молел: „Както ти ме изпрати в света, така и аз ги изпращам в света.“ Исус посочил три важни неща, които учениците му трябвало да правят, за да имат успех в тази животоспасяваща дейност. Първо, той се помолил те да не бъдат част от порочния свят на Сатана.
Второ, те трябвало да бъдат осветени, като живеят според истината от Божието Слово.
 И трето, Исус многократно умолявал Йехова учениците му да бъдат обединени от същата любов, която съществува между тях двамата.  Всеки от нас трябва да се запита: „Постъпвам ли в съгласие с трите неща, за които се молел Исус?“ Той бил уверен, че ако учениците му постъпват по този начин, ‘светът ще повярва, че Йехова го е изпратил’. Йоан 17:15–21.)
Можем да видим как Йехова отговорил на молитвата на Исус, като изследваме библейската книга след четирите евангелия, Деянията на апостолите.
 През първи век християнският сбор бил съставен от юдеи и езичници, богати и бедни, роби и господари, което било предпоставка за появата на разделение помежду им. Но те били толкова обединени, че можело да бъдат сравнени с различните части на човешкото тяло с Исус като глава. (Еф. 4:15, 16) Подобно единство било изумително на фона на разделения свят на Сатана! Всички заслуги били на Йехова, който направил възможно това посредством могъщия си свети дух. (1 Кор. 3:5–7)
За съжаление, това забележително единство не се запазило след смъртта на апостолите. Както било предсказано, се появило отстъпничество, в резултат на което възникнали множеството секти на т.нар. християнство. (Деян. 20:29, 30) Но през 1919 г. Исус освободил помазаните си последователи от плена на фалшивата религия и ги обединил „по съвършен начин“. (Кол. 3:14) Какво въздействие оказва проповедната им дейност върху останалите? Повече от седем милиона души от „другите овце“ от „всички народи, племена, родове и езици“ образуват едно обединено стадо с помазаните служители на Бога. (Йоан 10:16; Откр. 7:9) Само какъв забележителен отговор получава молитвата на Исус ‘светът да узнае, че Йехова го е изпратил и че ги обича така, както обича и него’! (Йоан 17:23)

 По–рано вечерта на 14 нисан Исус „дал слава“ на апостолите си, като сключил договор с тях да управляват заедно с него в Царството му. (Лука 22:28–30; Йоан 17:22) Затова Исус се помолил за всички, които щели да станат негови помазани последователи, с думите: „Що се отнася до онова, което си ми дал, татко, искам където съм аз, те също да бъдат с мене, за да видят славата, която ти ми даде, защото ме обичаше още преди основаването на света.“ (Йоан 17:24) Това кара „другите овце“ на Исус да изпитват радост, а не завист, и е допълнително доказателство за единството сред истинските християни на земята днес.
 Под влиянието на своите религиозни водачи повечето хора в света пренебрегват ясните доказателства, че Йехова има обединен народ, който наистина го познава. Положението било същото и по времето на Исус. Затова той завършил молитвата си със следните докосващи сърцето думи: „Праведни Татко, наистина светът не знае кой си, но аз знам кой си и те знаят, че ти си ме изпратил. И аз им известих твоето име и още ще го известявам, така че любовта, която проявяваш към мене, да бъде в тях и аз да съм в единство с тях.“ (Йоан 17:25, 26)
17 Кой би могъл да отрече, че Исус постъпвал в съгласие с молитвата си? Като глава на сбора, той продължава да ни помага да известяваме името и намерението на Баща му. Нека не преставаме да се подчиняваме на главенството му, като пламенно изпълняваме заповедта му да проповядваме и да правим ученици. (Мат. 28:19, 20; Деян. 10:42) Нека също полагаме усилия да запазим скъпоценното единство помежду си. Така ще постъпваме в съгласие с молитвата на Исус, в резултат на което ще носим слава на името на Йехова и ще изпитваме вечно щастие.


вторник, 10 февруари 2015 г.

Дали животът е ценен, или е без стойност


„Щом човекът е направен по Божия образ, то отнемането на човешки живот е погубване на най–ценното и най–святото нещо на света.“ („Общо ръководство по етика“ от Уилям Баркли)
‘НАЙ–ЦЕННОТО нещо на света.’ Дали споделяш този възглед за живота? Поведението на хората показва, че мнозина не са съгласни с мнението на писателя. Животът на милиони хора бива отнет по брутален начин от насилници, които преследват егоистични цели, без да ги е грижа за хората около тях. (Еклисиаст 8:9)
Първата световна война е класически пример за това. Както казва историкът А. Дж. П. Тейлър, по време на този ужасен конфликт непрекъснато „бяха жертвани човешки тела, без да има смисъл от това“. Стремейки се към слава и престиж, военачалниците използваха войниците, сякаш те нямаха стойност и бяха нищожни. В битката при Вердюн във Франция имаше над половин милион жертви. „Нямаше нито полза, нито загуба [в стратегическо отношение] — пише Тейлър, — само хората трябваше да бъдат убити и славата да бъде спечелена.“ („Първата световна война“)
Такова незачитане на стойността на живота е широко разпространено и днес. Ученият Кевин Бейлс посочва, че в последно време „бумът на населението е залял световните трудови пазари с милиони бедни и уязвими хора“. Те се борят цял живот просто за да оцелеят в една потискаща комерсиална система, в която „животът губи стойност“. Тези, които ги експлоатират, според думите на Бейлс, се отнасят към тях като към роби — „инструмент за правене на пари, който можеш да изхвърлиш след употреба“. („Хора, лишени от стойност“)
Има още много други причини, поради които милиони хора се чувстват без стойност и са отчаяни, че никой не се интересува дали са живи, или мъртви. Освен войните и несправедливостта, опустошенията в резултат на суша, гладът, болестите, загубата на близък човек и безброй други проблеми измъчват човечеството днес и карат хората да си задават въпроса дали въобще си струва да живеят. (Еклисиаст 1:8, 14)
Разбира се, не всеки живее в крайна бедност и не всеки изпитва страдания. Но дори тези, които не живеят в такова потисничество, често се съгласяват с думите на древния израилски цар Соломон, който попитал: „Каква полза на човека от всичкия му труд и от грижата на сърцето му, за което се изморява под слънцето?“ Като се замислят, мнозина стигат до извода, че голяма част от живота им е била „суета и гонене на вятър“. (Еклисиаст 2:22, 26)
Правейки равносметка на живота си, много хора се питат: „Това ли е всичко?“ Колко са тези, които на преклонна възраст могат да кажат искрено, че са ‘удовлетворени’ от живота, както патриарха Авраам? (Битие 25:8НС) Повечето изпитват чувство на празнота. Но животът не трябва да е безсмислен. Бог смята всеки човешки живот за ценен и иска всеки един от нас да живее наистина смислен и удовлетворяващ живот. 

сряда, 4 февруари 2015 г.

Практични и непреходни ценности


БИБЛЕЙСКИ ПРИНЦИП: „Кой може да е гост в [Божия] шатър? ... Онзи, който живее безгрешно, постъпва праведно и говори истината в сърцето си.“ (Псалм 15:1, 2)
ПОЛЗАТА: Повечето хора ценят честността и почтеността. Но как биха постъпили, ако им се удаде възможност да получат облаги по нечестен начин и никой да не разбере за това? В такъв случай всичко зависи от сърцето, или същността на човека.
Ракел, чиято работа включвала купуването на консумативи, казва: „Някои продавачи се опитваха да ме подкупят. Те ми обещаваха, че ако купувам от тях, част от отстъпката ще бъде за мене, а не за фирмата. Но аз си припомних библейския съвет за честността и отказах. Началничката ми разбра за това и доверието ѝ в мене нарасна.“
Ако Ракел се беше изкушила да приеме предложението, тя щеше да се радва на краткотрайна финансова полза. Но ако работодателката ѝ беше разбрала? Нямаше ли да я уволни? И какви щяха да са бъдещите ѝ перспективи да си намери работа? За Ракел по–важни били нейната съвест и самоуважение. ВПритчи 22:1 се казва: „По–добре е да избереш добро име, отколкото голямо богатство, и благоволението е по–добро от сребро и злато.“
Джеси на работното си място
Джеси си спечелил име на честен работник
Джеси също бил честен и достоен за доверие, което му спечелило добро име пред неговия работодател. Каква полза извлякъл? Той не само получил ръководна длъжност, но можел да има по–гъвкаво работно време. Така отделял повече време за съпругата и децата си, както и за духовни дейности.
Когато си търсят работници, някои работодатели се обръщат към определени групи хора, познати с честността си. Например управителят на една компания във Филипините писал до местния клон на Свидетелите на Йехова, за да ги покани да кандидатстват за работа. Той казал, че те са „трудолюбиви, честни и всеотдайни“. Заслугата за това е на Йехова Бог, който ни учи ‘да мразим злото и да обичаме доброто’. (Амос 5:15)

актуална ли е библията?


„За пръв път ... изпитах истинско щастие“
ХИЛТЪН обичал бокса. Още 7–годишен той често се биел — както на ринга, така и извън него! В гимназията обикалял с приятелите си, търсейки кого да набие. „Крадях, играех комар, гледах порнография, тормозех жените и ругаех родителите си. Поведението ми беше толкова лошо, че майка ми и баща ми не виждаха надежда да се променя. Щом завърших гимназията, напуснах дома“, казва той.
Когато 12 години по–късно Хилтън се върнал, родителите му не можели да повярват, че това е техният син! Той бил спокоен, уравновесен и проявявал уважение. Какво довело до тази удивителна промяна? Когато бил далече от дома, той започнал да размишлява сериозно накъде отива животът му. Хилтън също изследвал Библията, за да разбере дали тя ще му помогне да се промени. Той казва: „Прилагах онова, което четях в Библията. Това означаваше да се отърся от старата си личност и да съм послушен на заповедта от Ефесяни 6:2, 3 да почитам родителите си. За пръв път през живота си изпитах истинско щастие и донесох радост на майка си и баща си, а не още болка!“
Случилото се с Хилтън подчертава, че библейските ценности са актуални и имат силата да променят хората. (Евреи 4:12) Нека разгледаме някои от тях — честност, самоконтрол, вярност и любов — и как те могат да обогатят живота ни.

понеделник, 2 февруари 2015 г.

Ще оцелее ли този свят?


Няма друго поколение, което да е чуло да се говори толкова много за края на света. Мнозина се страхуват, че светът ще свърши с едно ядрено унищожение. Други смятат, че замърсяването може да унищожи света. Трети пък се опасяват, че един икономически хаос може да обърне огромни маси от човечеството една срещу друга.
Може ли този свят наистина да свърши? Ако е така, то какво би означавало това? Дали някога преди е имало свят, стигнал до края си?
Да, имало е. Да разгледаме света, който станал много порочен по времето на Ной. Библията обяснява: „Тогавашният свят, потопен от водата, загина.“ Библията още казва: „[Бог] не пощади стария свят, но опази с още седем души Ноя, проповедника на правдата, когато нанесе потоп върху нечестивия свят.“ — 2 Петър 2:5; 3:6.
Обърни внимание на това какво означавал краят на онзи свят, и какво не означавал. Той не означавал краят на човечеството. Ной и семейството му преживели целосветския Потоп. Оцелели и планетата Земя, и прекрасното звездно небе. Това, което погинало, бил ‘нечестивият свят’, порочната система на нещата.
Впоследствие, с нарастването на Ноевото потомство, се развил друг свят. Този втори свят, или система на нещата, е просъществувал до наши дни. Историята му е изпълнена с войни, престъпления и насилие. Какво ще стане с този свят? Дали ще оцелее?
Бъдещето на този свят
След като казва, че светът от времето на Ной бил унищожен, библейското повествование продължава: „Така със същото слово и днешните небе и земя са натрупани за огън.“ (2 Петър 3:7) Да, както казва един друг библейски писател: „Светът [съществуващ днес] преминава.“ — 1 Йоан 2:17.
Библията няма предвид, че буквалната земя или звездното небе ще преминат, както не преминали и по времето на Ной. (Псалм 104:5) По–скоро, този свят със своето „небе“ — управниците под влиянието на Сатан, и своята „земя“ — човешкото общество, ще бъде унищожен сякаш чрез огън. (Йоан 14:302 Коринтяни 4:4) Този свят, или система на нещата, ще погине със сигурност, така както светът отпреди Потопа. Исус Христос също говорел за положението през „Ноевите дни“ като един пример за онова, което ще се случи непосредствено преди края на този свят. — Матей 24:37–39.
Показателно е, че когато говорел за Ноевите дни, Исус всъщност отговарял на въпроса на своите апостоли: „Какъв ще е белегът за Твоето пришествие и за свършека на света?“ (Матей 24:3СИ) Последователите на Исус знаели, че този свят ще свърши. Дали се плашели от тази перспектива?
Напротив, когато описвал събитията, които ще се случат преди края на света, Исус насърчил учениците си да се радват, ‘защото се приближава избавлението им’. (Лука 21:28СИ) Да, избавление от Сатан и неговата зла система на нещата в един мирен нов свят! — 2 Петър 3:13.
Но кога ще дойде краят на този свят? Какъв ‘белег’ дал Исус за своето „пришествие и за свършека на света“?
„Белегът“
Гръцката дума, преведена като „пришествие“, е парусѝя и означава „присъствие“, тоест — „да бъдеш налице“. Така че когато „белегът“ се види, това няма да означава, че Христос ще дойде скоро, а че вече се е върнал и присъства. Това ще означава, че той е започнал да управлява невидимо като небесен цар и че скоро ще погуби своите неприятели. — Откровение 12:7–12Псалм 110:1, 2.
Исус не посочил само едно събитие като ‘белег’. Той описал много световни събития и ситуации. Всички те трябвало да се случат през периода, който библейските писатели наричат „последните дни“. (2 Тимотей 3:1–5; 2 Петър 3:3, 4) Обърни внимание на някои от нещата, за които Исус предсказал, че ще бележат „последните дни“.
„Ще се повдигне народ против народ и царство против царство.“ (Матей24:7) В днешно време войните са в много по–големи мащаби, отколкото когато и да било преди. Един историк отбелязва: „Първата световна война [започнала през 1914 г.] беше първата ‘тотална война’.“ Но въпреки това Втората световна война беше много по–унищожителна. Войните продължават да опустошават земята. Да, Исусовите думи се изпълняват по един драматичен начин!
„Ще има глад.“ (Матей 24:7) След Първата световна война настъпи най–големият глад в цялата история. Ужасяващ глад последва също и Втората световна война. Бичът на недохранването измъчва една пета от населението на земята, убивайки около 14 милиона деца годишно. Действително, „има глад“!
„Ще има големи трусове.“ (Лука 21:11) От 1914 г. насам средно десет пъти повече хора загиват годишно от земетресения, отколкото са загинали през миналите столетия. Ето само няколко от най–големите земетресения: 1920 г. в Китай, 200 000 души убити; 1923 г. в Япония, около 140 000 загинали или безследно изчезнали; 1939 г. в Турция, 32 700 загинали; 1970 г. в Перу, 66 800 убити; и 1976 г. в Китай, около 240 000 (или според някои източници, 800 000) жертви. Несъмнено, „големи трусове“!
„В разни места ... мор.“ (Лука 21:11) Непосредствено след Първата световна война около 21 милиона души умряха от испанския грип. В английското списание „Сайънс дайджест“ се съобщава: „В цялата история не е имало друго по–безжалостно, по–мълниеносно посещение на смъртта.“ Оттогава сърдечно–съдовите заболявания, ракът, СПИН–ът и много други епидемични болести погубват стотици милиони хора.
„Ще се умножи беззаконието.“ (Матей 24:12) От 1914 г. насам нашият свят стана свят на престъпления и насилие. На много места никой не се чувства в безопасност по улиците дори и през деня. Нощем хората се затварят и заключват в домовете си, страхувайки се да излязат навън.
За още много други неща било предсказано, че ще се случат през последните дни, и всички те също се сбъдват. Това означава, че краят на света е близо. Но, за щастие, ще има преживели. След като казва, че „светът преминава“, Библиятаобещава: „Който върши божията воля, пребъдва довека.“ — 1 Йоан 2:17.
Следователно трябва да научим каква е волята на Бога и да я вършим. Тогава ще можем да преживеем края на този свят, за да се наслаждаваме вечно на благословиите на божия нов свят. Библията обещава, че тогава „Бог ... ще обърше всяка сълза от очите [на хората], и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка“. — Откровение 21:3, 4.