Псевдохристиянството е предало Бога и Библията

Хората в много страни избягват Библията и са загубили уважение към нея заради лошото поведение на онези, които твърдят, че я следват. В някои страни се казва, че Библията е книга, която води към войни, че тя е книга на белия човек, и че тя е книга, която подкрепя колониализма. Но това са погрешни възгледи.
Библията, която е писана в Средния Изток, не подкрепя колониалните войни и алчната експлоатация, които са се провеждали в името на християнството толкова дълго време. Напротив, като четеш Библията и усвояваш ученията на истинското християнство, които поучавал Исус, ти ще се убедиш, че Библията строго осъжда воюването, неморалността и експлоатацията. Виновни за тези неща са алчните хора, а не Библията. (1 Коринтяни 13:1–6; Яков 4:1–3; 5:1–6; 1 Йоан 4:7, 8) Затова не позволявай лошото поведение на егоистични хора, които живеят по начин, противоположен на добрите съвети на Библията, да те възпре от това да се ползуваш от нейните съкровища.
 Сред онези, които не живеят според Библията, са народите и нациите от т.нар. християнски свят. „Християнският свят“ се определя като онази част от света, в която преобладава християнството. Това е най–вече западният свят с неговите църковни системи, които излизат на преден план от около четвърти век от н.е. Векове наред този т.нар. християнски свят разполага с Библията, и членовете на неговото духовенство твърдят, че учат хората на нея и че са божии представители. Но дали духовниците и мисионерите от т.нар. християнство учат хората на истината? Дали техните действия наистина представят Бога и Библията? Дали в т.нар. християнски свят наистина цари християнство? Не. Откакто неговата религия става водеща през четвърти век, този псевдохристиянски свят се проявява като враг на Бога и на Библията. Да, фактите от историята показват, че псевдохристиянството е предало Бога и Библията.
Небиблейски доктрини
 Основните доктрини на псевдохристиянството са базирани не на Библията, а на древни митове — гръцки, египетски, вавилонски и други. Учения като тези за присъщото безсмъртие на човешката душа, за вечни мъки в огнен ад, за чистилище и за троица (три личности в един Бог), не се намират в Библията.
 Например, помисли за такива учения като това, че лошите хора ще бъдат мъчени вечно в огнен ад. Какво е мнението ти за такава идея? Мнозина я намират отблъскваща. Те смятат, че не е логично Бог да измъчва вечно човеците, като ги кара да изпитват ужасни болки. Такава жестока идея е противоположност на Бога на Библията, защото „Бог е любов“. (1 Йоан 4:8) Библията ясно показва, че подобно учение ‘не е дохождало на ум [на сърце — бел. под линия]’ на всемогъщия Бог. — Йеремия 7:31; 19:5; 32:35.
 Днес много религии, включително и църквите на псевдохристиянството, учат, че хората имат безсмъртна душа, която при смъртта отива на небето или в ада. Това не е библейско учение. Вместо това, Библията ясно заявява: „Живите поне знаят, че ще умрат; но мъртвите не знаят нищо, . . . защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба гдето отиваш.“ (Еклисиаст 9:5, 10) Псалмистът също казва, че при смъртта човек „се връща в земята си; в тоя същий ден загиват намеренията му“. — Псалм 146:4.
 Спомни си също, че когато Адам и Ева нарушили божия закон, наказанието не било безсмъртие. Това би било награда, а не наказание! Вместо това, на тях им било казано, че ще се ‘върнат в земята, защото от нея са взети’. Бог подчертал пред Адам: „Понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.“ (Битие 3:19) Следователно учението за присъщото безсмъртие на душата не е от Библията, а псевдохристиянството го заело от нехристиянски народи, които съществували преди него.
 Също така псевдохристиянската доктрина за троицата представя Бога като някакъв мистериозен трима–в–един Бог. Но това учение също не се намира в Библията. Например в Исаия 40:25 Бог ясно казва: „На кого ще Ме уподобите та да му бъда равен?“ Отговорът е очевиден: никой не може да му бъде равен. Също Псалм 83:18 казва кратко и ясно: „Ти, Чието име е Йехова, един си Всевишен над цялата земя.“ — Виж също Исаия 45:5; 46:9; Йоан 5:19; 6:38; 7:16.
9 Ученията на Библията относно Бога и неговите цели са ясни, лесни за разбиране и логични. Но ученията на църквите на псевдохристиянството не са такива. Което е по–лошо, те противоречат на Библията.
Безбожни дела
 Освен че поучава фалшиви доктрини, псевдохристиянството е предало Бога и Библията чрез своите дела. Онова, което духовенството и църквите са вършили през миналите векове, и което продължават да вършат в наше време, е противоположното на онова, което Богът на Библията изисква, и на онова, което Основателят на християнството, Исус Христос, е поучавал и вършил.
 Например, Исус учел своите последователи да не се намесват в политическите дела на този свят, нито да вземат участие във войните на света. Той също ги учел да бъдат миролюбиви, да се подчиняват на закона, да имат любов към своите ближни, която да е свободна от предубеждения, дори да са готови да жертвуват своя живот, вместо да отнемат живота на другите. — Йоан 15:13; Деяния 10:34, 35; 1 Йоан 4:20, 21.
 Да, Исус учел, че любовта към другите хора ще бъде белегът, отличаващ истинските християни от фалшивите християни, от онези, които се преструват на такива. Той казал на всички онези, които щели да го последват: „Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“ — Йоан 13:34, 35; 15:12.
 Но въпреки това, век след век, духовенството на псевдохристиянството се намесвало в политиката и подкрепяло войните на своите народи. То дори подкрепяло враждуващите страни във войни, водещи се в т.нар. християнски свят, каквито бяха двете световни войни от този век. В тези конфликти духовенството от всяка страна се молеше за победа, и членовете на една религия от една държава убиваха членове на същата религия от друга държава. Но така действуват, както казва Библията, чедата на Сатан, а не чедата на Бога. (1 Йоан 3:10–12, 15) Така че макар и духовниците и техните последователи да твърдят, че са християни, те постъпват в противоречие с ученията на Исус Христос, който казал на своите ученици ‘да върнат ножа на мястото му’. — Матей 26:51, 52.
 Векове наред църквите сътрудничели на политическите сили в страните от т.нар. християнски свят, когато тези нации превземали, поробвали и потъпквали други народи през епохата на империализма. Такова било положението цели векове в Африка. Китай също изпитал това, когато западните държави насилствено формирали сфери на влияние, както по време на Опиумните войни и Боксерското въстание.
15 Религиите на псевдохристиянството също така били начело при преследването, изтезаването и дори избиването на хората, които не били съгласни с тях през онази историческа епоха, която бива наричана Мрачното Средновековие. По времето на Инквизицията, която просъществувала стотици години, зловещи практики, като изтезания и убийства, били узаконявани и прилагани спрямо почтени, невинни хора. Изпълнители били членовете на духовенството и техните последователи, всички от които твърдели, че са християни. Те дори се опитали да ликвидират Библията, за да не могат да я четат обикновените хора.
Не са християнски
 Не, нациите и църквите на псевдохристиянството не са били и не са християнски. Те не са служители на Бога. Неговото вдъхновено Слово казва за тях: „Твърдят, че познават Бога, но с делата си се отричат от Него, като са мръсни и непокорни, неспособни за какво и да било добро дело.“ — Тит 1:16.
 Исус казал, че фалшивата религия може да се разпознае по последиците от нейната дейност, по плодовете ѝ. Той казал: „Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители. От плодовете им ще ги познаете. . . . Всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове. Не може добро дърво да дава лоши плодове; или лошо дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и се хвърля в огън. И тъй, от плодовете им ще ги познаете [фалшивите пророци].“ — Матей 7:15–20.
 Следователно, чрез своите учения и чрез своите дела религиите на псевдохристиянството са показали, че тяхното твърдение, че вярват в Библията и че имат страх от Бога и са християнски, е лъжа. Те предадоха Бога и Библията. Правейки това, те отвратиха милиони хора и ги накараха да отхвърлят вярата в една Върховна личност.
Обаче провалът на духовенството и църквите на псевдохристиянството, както и провалът на други религии извън т.нар. християнски свят, не означава провал на Библията. Нито пък означава, че Бог се е провалил. Напротив, Библията ни говори за една Върховна личност, която наистина съществува и е загрижена за нас и за нашето бъдеще. Библията показва как Бог ще възнагради хората с честни сърца, които искат да вършат онова, което е правилно, които искат да видят как по цялата земя владеят справедливост и мир. Тя обяснява също защо Бог е позволил да съществуват злото и страданието, и как той ще избави земята от онези, които вредят на своите събратя, както и от онези, които твърдят, че служат на Бога, но всъщност не правят това.