Примката на алчноста

„Пазете се от всякакъв вид алчност! Защото животът на човека не зависи от изобилието на имота му, колкото и да е голям той“ /Лука 12:15/.

НИЕ живеем в един свят, който обожава материалното благосъстояние. В съответствие със стремежите си икономиката постоянно разгаря желанието на човека за богатство. Висока заплата е мярка за успех в света. Затова многобройните предупреждения на Библията от алчността и ламтежа са много подходящи днес /Колосяни 3:5; 1 Тимотей 6:10/. Под изразът „алчност“ се разбира „силен ненаситен ламтеж за имот“. Алчността може да бъде също толкова тежко прегрешение, като разврата и идолопоклонството, понеже Павел предупреждава християни, „да нямат вече сношение с такъв, който се нарича брат, ако той е развратник или алчен или идолопоклонец или хулител или пияница или изнудвач, с такъв дори да не ядете“ /1 Коринтяни 5:11; Ефесяни 5:3, 5/.
 Исус предупредил последователите си: „Пазете се от всякакъв вид алчност“ /Лука 12:15/. Йехова сам е включил в десетте заповеди повелята срещу този порок: „Не пожелавай къщата на ближния си. Не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито магарето му, нито каквото и да е нещо, което е на ближния ти“ /Изход 20:17; Римляни 13:9/.
 Факт е, че никой не трябва да отслабне в бдителността си относно алчността и ламтежа. Причината за прегрешението на Ева в градината Едем бе алчността. Затова се казва, че „жената видя, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, да дървото беше съблазнително за погледа“ /Битие 3:6/. При един случай в пустинята, израилтяните проявили отвратителна алчност. Когато Йехова отговорил на оплакванията им, че имали само маназа ядене и им дал изобилно количество пъдпъдъци, те проявили голяма лакомия и били тежко наказани /Числа 11:4–6, 31–33/.
 Алчността бе също причината, поради която Ахан откраднал при битката за Ерихон сребро, злато и скъпо облекло от плячката /Исус Навиев 7:20, 21/. Алчността също така подтикнала Гиезий, слугата на Елисей, да се опита да извлече печалба от чудното лечение,чрез което Нееман бил излекуван от проказа. /4–та книга на царете 5:20–27, по български IV книга/. Цар Ахаав също бил алчен човек. Той допуснал, езическата му жена Езавел чрез интриги да убие Навутей, неговия съсед, само за да може да си присвои лозето на Навутей /3–та книга на царете 21:1–19/. Алчността накарала също Юда Искариот, който принадлежал към тесния кръг на Исус, да злоупотреби мястото, което заемал, за да краде от общата каса. Тя довела дори до там, че той предал Исус за 30 сребърника /Матей 26:14–16; Йоан 12:6/.
 Всички тези алчни хора били наказани. Разбираме, че съвсем различни хора били попаднали в примката на алчността? Ева била съвършена жена, която живяла в Рая. Ахан и израилтяните лично били видяли чудесата на Йехова. Ахав е бил цар, може би най–богатия човек в страната. Гиезий и Юда били благословени със ценно духовно задружие и с голями привилегии в службата. Те всички станали алчни. Следователно може всеки, независимо от това, дали е богат, дали има привилегии в службата или дали има вече богат опит, да попадне в тази примка. Не е за учудване, че Исус предупреждава: „Пазете се от всякакъв вид алчност“ /Лука 12:15/!
Но по какъв начин можем да правим това? Само чрез самообладание и постоянно проверявайки себе си. Алчността започва в сърцето. Ако искаме да избегнем примката на алчността, трябва постоянно да проверяваме състоянието на сърцето ни, за да установим, дали някакви форми на алчност са започнали да захващат корени. Библията  винаги ни помага при това