Качества, поради които сме уникални

ЕДИН 50–годишен строителен работник чакал метрото на метростанция в град Ню Йорк. Близо до него млад мъж се спънал и паднал между релсите точно преди да дойде влакът. Работникът веднага взел решение, скочил на релсите и легнал върху младежа, докато влакът не преминал безопасно над тях.
По времето на нацизма Свидетелите на Йехова в Европа отказвали да поздравяват с „Хайл Хитлер!“, защото немската дума „хайл“ означава „спасение“. Те били напълно убедени, че Исус Христос е техният Спасител и че „чрез никого другиго няма спасение“. (Деяния 4:12) Заради отказа си да издигат в култ Хитлер мнозина били насила отведени от домовете си в концентрационни лагери, където продължили да отстояват християнските си принципи.
От тези примери става ясно, че хората могат да поставят добруването на другите, дори на напълно непознати хора, пред своето собствено и да изберат принципите пред свободата си. Подкрепя ли този факт твърдението, че хората са просто еволюирали животни? Или показва, че сме по–висши създания? Имай предвид това, докато размишляваш върху следните въпроси:
● Защо притежаваме съвест, вътрешното чувство за правилно и погрешно?
● Защо се изпълваме с възхищение, докато размишляваме за чудесата на творението?
● Защо се наслаждаваме на музиката, картините, поезията и други видове изкуство? Все пак от тях не зависи животът ни.
● Защо хора от почти всички народи искат да опознаят Бога?
● Каква е причината да се питаме: „Защо съм тук? Каква е целта на живота?“
● Защо когато някой умре, участваме в различни обичаи и ритуали?
● И защо вярването в задгробния живот е разпространено почти по целия свят? Възможно ли е вроденото ни желание да живеем вечно да е следствие от еволюцията?
Къде можем да намерим отговори на тези въпроси?
Най–логичните отговори се намират в най–разпространената свещена книга в света — Библията. Обърни внимание какво казва тя относно:
Човешката природа. Хората били създадени „по Божия образ“, което означава, че можем да отразяваме качествата на нашия Създател. (Битие 1:27) Затова първият човек бил „син на Бога“. (Лука 3:38)
Нуждата да обичаме и да бъдем обичани. В 1 Йоан 4:8 се казва, че „Бог е любов“. Тъй като сме създадени по Божия образ, ние се нуждаем от любов през целия си живот. Апостол Павел писал: „Ако ... ми липсва любов, нищо не съм.“ (1 Коринтяни 13:2) Той казал също: „Подражавайте на Бога като негови любими деца.“ (Ефесяни 5:1)
Духовните ни нужди. „Не само с хляб ще живее човек, но и с всяка дума, която излиза от устата на Йехова.“ (Матей 4:4) Записаните в Библията думи на Бога ни помагат да разберем каква личност е той и какво е намерението му за нас. Животът ни не би имал смисъл, ако сме невежи в духовно отношение.
Защо умираме. „Заплатата на греха е смърт, а Божият дар е вечен живот.“ (Римляни 6:23) Грехът е неспособност да живеем според Божиите стандарти за морал и поклонение. Бог обаче възнамерява да премахне греха, да възстанови съвършеното състояние на всички, които го обичат и му се подчиняват, и да им даде вечен живот на райска земя. (Псалм 37:10, 11, 29; Лука 23:43)
Искаш ли напълно да се наслаждаваш на живота, вероятно като развиваш способности, за които сега дори не подозираш? Искаш ли да научиш повече за Създателя си и за неговото чудесно намерение за тебе? Ако е така, тогава те подканяме да изследваш Библията, източникът на духовна истина. Нищо друго не би могло да ти донесе по–голяма радост сега и в бъдеще. (Матей 5:3; Йоан 17:3)

  Изследователят Джералд Шрьодер казва: „Децата се нуждаят от насърчение и любов.“ Колко е важно тогава родителите да обръщат внимание на библейското напътствие „да обичат децата си“, което било отправено най–вече към майките. (Тит 2:4)Хората се нуждаят не само от храна и вода, но и от ръководство от своя Създател

Статия на сп.Пробудете се 5.11.2011г

силни по време на буря

ЗАБЕЛЯЗАЛ ли си как едно цвете изглежда сякаш превито, след като е устояло в буря? В известен смисъл това е трогателна гледка. Та нали бурята вероятно е накарала безброй животни и хора — далеч по–издръжливи създания от едно цвете — бързо да потърсят убежище. А цветето е останало там, на корена си, изложено на пълната ярост на стихиите. И ето го — стои непокътнато, превито, но не и пречупено, проявяващо сила, която не личи от деликатния му външен вид. Може би докато му се възхищаваш, се питаш дали то ще си възвърне силата и отново ще изправи красивата си главичка към слънцето.
И с хората е същото. В тези изпълнени с грижи времена ние се сблъскваме с всякакви видове бури. Икономически трудности, депресия, недобро здраве, загуба на близък човек в смъртта — такива вихри връхлитат всички нас в един или друг момент и понякога ние не можем да ги избегнем, както и цветето не може да се извади от корена си и да побегне към някое убежище. Много е вълнуващо да видим хора, които изглеждат доста крехки, да проявяват изненадваща сила и да издържат такива яростни атаки. Как успяват да го направят? Често пъти ключът към това е вярата.
 Природѐният брат на Исус Христос, Яков, писал: „Вие знаете, че когато вярата ви успее при сблъсъка с такива изпитания, резултатът е способността да издържаш.“ — Яков 1:3
Друг ключ към това е надеждата. Когато смъртта порази близък човек, надеждата може да помогне много на опечалените. Апостол Павел писал на християните в Солун: „А не желаем, братя, да останете в неизвестност за ония, които умират, за да не скърбите както другите, които нямат надежда.“ (1 Солунци 4:13) Макар че християните несъмнено изпитват мъка от смъртта, има разлика между тях и другите хора. Те притежават точно познание за състоянието на мъртвите и за надеждата за възкресение. — Йоан 5:28, 29; Деяния 24:15.
Това познание им дава надежда. А тази надежда, на свой ред, постепенно смекчава мъката. Тя им помага да издържат. И нещо повече — след време, като цветя след
буря, те могат да вдигнат главите си, превити от мъката, и отново да намерят радост и удовлетворение в живота.

Задава се истинска война!

„Йехова ще ... воюва против тези народи, както в деня на своята война, както в деня на битката.“ (ЗАХ. 14:3)

НА 30 октомври 1938 г. милиони хора в Съединените щати слушали известна радиопрограма, която представяла театрални постановки. Пиесата онази вечер била адаптация на научнофантастичния роман „Война на световете“. Актьорите, играещи ролята на репортери, описвали приземяването на марсиански нашественици, които щели да унищожат Земята. Макар да било съобщено, че предаването е пиеса, много от слушателите помислили, че нападението е истинско, и се уплашили. Някои дори взели определени мерки, за да се предпазят от въображаемите нашественици.
2 Днес на хоризонта се задава истинска война. Но хората не реагират. Тази война е предсказана не в някакъв научнофантастичен роман, а в Божието вдъхновено Слово, Библията. Това е войната Армагедон, в която Бог ще воюва срещу този порочен свят. (Откр. 16:14–16) В нея Божиите служители на земята няма да се налага да се защитават от извънземни нашественици. И все пак те ще бъдат изпълнени със страхопочитание поради удивителните събития и поради смайващата проява на Божията сила.
3 Едно библейско пророчество в книгата на Захария, 14 глава, е пряко свързано с войната Армагедон. Въпреки че е записано преди около 2500 години, то засяга и нашия живот. (Рим. 15:4) Много от думите в него се отнасят както за неща, които са се случили с Божия народ след установяването на месианското Царство през 1914 г., така и за вълнуващи събития, които ще станат в близкото бъдеще. Някои забележителни аспекти на пророчеството са появата на „много голяма долина“ и потичането на „живи води“. (Зах. 14:4, 8) Тази долина има изключително важна роля в осигуряването на защита на служителите на Йехова. Когато научим какво може да означават за нас „живите води“, не само ще разберем, че трябва да пием от тях, но и ще искаме да пием. Следователно е добре да обърнем сериозно внимание на това пророчество. (2 Пет. 1:19, 20)
ЗАПОЧВА „ДЕНЯТ НА ЙЕХОВА“
4 Още в началото на 14 глава на Захария се говори за „деня на Йехова“. (Прочети Захария 14:1, 2.) Какво представлява този ден? Това е „денят на Господаря“, който започнал, когато „Царството на света“ станало „царство на нашия Господар и на неговия Христос“. (Откр. 1:10; 11:15) Този ден започнал през 1914 г. с установяването на месианското Царство в небесата. Десетилетия преди 1914 г. служителите на Йехова известявали, че краят на „определените времена на народите“ ще дойде през тази година и че светът ще навлезе в небивал период на беди. (Лука 21:24) Как реагирали народите? Вместо да се вслушат в навременното предупреждение, политическите и религиозните водачи се подигравали на тези пламенни помазани проповедници и ги преследвали. Така те се присмивали на Всемогъщия Бог, понеже помазаните посланици на Царството представят „небесния Йерусалим“ — месианското Царство, от което са част. (Евр. 12:22, 28)
5 Захария предсказал какво ще предприемат народите: „Градът [Йерусалим] ще бъде превзет.“ „Градът“ символизира Божието месианско Царство. Той е представян на земята от своите ‘граждани’, остатъка от помазани християни. (Флп. 3:20) През Първата световна война някои видни членове на земната част на организацията на Йехова били „превзети“, или арестувани, и изпратени в затвор в Атланта (Джорджия, САЩ). ‘Къщите били разграбени’, в смисъл че тези и други невинни лоялни служители на Бога станали жертва на несправедливо и жестоко отношение. Противниците забранили литературата и ограничили дейността на помазаните като възвестители на Царството.
6 Макар че превъзхождали по брой Божиите служители, говорели лъжи за тях, противопоставяли им се и ги преследвали, противниците не успели да унищожат истинското поклонение. „Останалите от народа“, тоест помазаният остатък, лоялно отказали „да бъдат отведени от града“.
7 Дали това пророчество се изпълнило изцяло до края на Първата световна война? Не. Щяло да има още атаки срещу помазания остатък и неговите лоялни сътрудници със земна надежда. (Откр. 12:17) Втората световна война е доказателство за това. Примерът на верните помазани Свидетели насърчава Божиите служители днес да издържат на всякакви изпитания, включително на противопоставяне от невярващи роднини, колеги или съученици, които им се подиграват заради вярата им. (1 Пет. 1:6, 7) Независимо къде живеят, истинските християни са решени повече от когато и да било ‘да стоят непоколебимо в един дух и да не се плашат от своите противници’. (Флп. 1:27, 28) Къде обаче могат да намерят сигурност в този свят, който ги мрази? (Йоан 15:17–19)
ЙЕХОВА СЪЗДАВА „МНОГО ГОЛЯМА ДОЛИНА“
8 Тъй като „градът“ Йерусалим символизира небесния Йерусалим, „планината с маслиновите дървета, която се намира пред Йерусалим“, също трябва да се приема за символична. Какво представя тази планина? Как „ще се разцепи по средата“ и ще образува две планини? Защо Йехова ги нарича „моите планини“? (Прочети Захария 14:3–5.) В Библията планините понякога символизират царства, или управления. Освен това с Божията планина се свързват благословии и защита. (Пс. 72:3; Иса. 25:6, 7) Следователно планината с маслиновите дървета на изток от Йерусалим, на която Йехова стъпва, представя всемирното му върховенство, неговата върховна власт.
9 Какво означава разделянето на планината с маслиновите дървета? Планината се разцепва, в смисъл че Йехова установява друго, допълнително управление. Това вторично управление е месианското Царство начело с Исус Христос. Затова Йехова нарича двете планини, които се образуват от разцепването на „Маслиновата планина“, „моите планини“. (Зах. 14:4, бел. под линия) И двете са негови.
10 Когато символичната планина се разцепва, като половината се премества на север и половината — на юг, краката на Йехова остават върху двете планини. Под краката му се появява „много голяма долина“. Тази символична долина представя защитата на Йехова. Там служителите му се чувстват сигурни под неговото всемирно върховенство и под управлението на месианското Царство на Сина му. Йехова ще се погрижи чистото поклонение никога да не бъде заличено. Кога се разцепила планината с маслиновите дървета? Това станало, когато месианското Царство било установено, след като свършили времената на езичниците през 1914 г. А кога започнало бягството на Божия народ в символичната долина?
БЯГСТВОТО В ДОЛИНАТА ЗАПОЧВА!
11 Исус предупредил последователите си: „Всичките народи ще ви мразят заради моето име.“ (Мат. 24:9) През последните дни на тази система, от 1914 г. насам, омразата им е станала особено силна. Въпреки яростната атака на противниците срещу помазаните християни по време на Първата световна война, тази вярна група не била премахната. През 1919 г. те били освободени от хватката на Вавилон Велики — световната империя на фалшивата религия. (Откр. 11:11, 12) Именно тогава започнало бягството в долината между планините на Йехова.
12 От 1919 г. долината на Божията защита продължава да пази Божия народ по цялата земя. През годините в много части на света е имало забрани и ограничения върху проповедната служба и библейската литература на Свидетелите на Йехова. В някои страни все още има такива ограничения. Колкото и да се опитват обаче, народите никога няма да успеят да премахнат истинското поклонение! Могъщата ръка на Йехова ще бъде с неговия народ. (Втор. 11:2)
13 Ако сме верни на Йехова и стоим твърди в истината, той и Синът му Исус Христос ще ни защитават. Бог няма да позволи на нищо и на никого да ни „грабне от ръката [му]“. (Йоан 10:28, 29) Той е готов да ни окаже необходимата помощ, за да му се подчиняваме като на Върховен владетел на вселената и да бъдем лоялни поданици на месианското Царство. Трябва да останем в защитната долина, тъй като по време на наближаващото „голямо бедствие“ тя ще бъде още по–важна за истинските Божии служители.
„ДЕНЯТ НА ВОЙНАТА“ НАБЛИЖАВА
14 С наближаването на края на тази система Сатана ще засили атаките си срещу Божиите служители. Тогава ще дойде „денят на войната“ на Бога срещу враговете му. Йехова ще се погрижи една от атаките на Сатана да му бъде последна. На този ден Върховният владетел на вселената ще се прояви като славен Воин, повече отколкото в предишни „дни на битка“. (Зах. 14:3)
15 Какво ще бъде положението на онези, които са извън „голямата долина“ на защитата в „деня на [Божията] война“? Над тях няма да свети „скъпоценната светлина“ на Божието одобрение. В тази наближаваща битка ще бъдат засегнати „конете, мулетата, камилите и магаретата, както и всяко домашно животно“, символизиращи оръжията на народите. Те „ще замръзнат“, няма да функционират, сякаш са сковани от студ. Йехова ще използва също „бедствие“, или зараза. Независимо дали ще бъде буквално, или не, това бедствие ще спре ужасните заплахи. На този ден очите и езикът на враговете „ще изгният“, в смисъл че те ще действат слепешката и предизвикателната им реч ще бъде прекратена. (Зах. 14:6, 7, 12, 15) Съюзниците на Сатана в битката ще бъдат многобройни. Но никой от тях няма да избегне унищожението. (Откр. 19:19–21) „Убитите от Йехова ще бъдат от единия край на земята до другия.“ (Йер. 25:32, 33)
16 Войната винаги носи страдания, дори на победителите. Възможно е хората да няма какво да ядат или да загубят притежанията си. Стандартът на живот може да се понижи или личната свобода да бъде ограничена. Как ще реагираме ние, ако ни сполетят такива трудности? Ще изпаднем ли в паника? Ще се откажем ли от вярата си, ако сме под натиск? Дали ще изгубим надежда и ще се отчаем? Само колко важно ще е по време на „голямото бедствие“ да запазим вярата си в спасителната сила на Йехова и да останем в неговата защитна долина! (Прочети Авакум 3:17, 18.)
„ЩЕ ПОТЕКАТ ЖИВИ ВОДИ“
17 След Армагедон от месианското Царство ще текат изобилно „живи води“. Те представляват уредбите на Йехова за живот. „Източното море“ е Мъртво море, а „западното море“ е Средиземно море. И двете се отнасят за хора. Мъртво море подходящо изобразява онези, които са в общия гроб на човечеството и ще бъдат възкресени. Тъй като гъмжи от живот, Средиземно море уместно представя „голямото множество“ от преживели Армагедон. (Прочети Захария 14:8, 9; Откр. 7:9–15) И двете групи ще бъдат освободени от Адамовата смърт, като пият от символичните живи води, или от „реката с водата на живота“. (Откр. 22:1, 2)
18 Под закрилата на Йехова ще преживеем края на тази порочна система и ще влезем в праведния нов свят на Бога. Макар че сме мразени от всички народи, нека бъдем решени да останем лоялни поданици на Божието Царство и винаги да стоим в защитната долина на Йехова.Статия от списание Стражева кула 2013т-15.02.

Нова консттуця и ново правителство

На тази земя няма царство без своя собствена конституция. Колкото конституцията на дадено царство е по-демократична (т.е. гарантира равнопоставеност на гражданите си - в правата и задълженията им), толкова това царство е по-цивилизовано.
Затова управниците на всяка държава в света създават публичност на своите конституции и чрез тях се стремят да демонстрират справедливостта, хуманността на своето управление.
Налага се обаче да признаем факта, че независимо от качествата на различните конституции, няма царство под слънцето без войска, полиция, съдии, затвори, лекари, болници, банки, гробища и пр.
След като изброените институции ги има навсякъде, то това означава, че и най-изрядната конституция не дава пълната гаранция за безоблачен живот на човечеството
Конституцията, съставена от Божиите заповеди. Това е най-демократичната и вечно актуалната Конституция в света.
Божиите заповеди са единствените заповеди, написани - не на каменни плочи, не на книга с позлатени корици, а в сърцата, в душите, в умовете  на всички народи по лицето на земята. 
“Но ето заветът, Който ще направя с Израилевия дом след ония дни, казва Господ-Йехова: Ще положа закона Си във вътрешностите им, И ще го напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог, И те ще бъдат Мои люде;” (Еремия 31:33)
Божиите заповеди са утроба на Божия страх (“начало на мъдростта” - Притчи 1:7) в човека, в семейството, в обществото.Затова те са гаранцията за мъдростта и морала на даден народ. Те са вратата към Божието Царство-праведния нов свят.Това ново управление, с нов управител-Исус Христос и нови закони.

Vera Lynn - Always in my heart

Чудодейното изцеление на човечеството е близо

„НИКОГА не сме виждали такова нещо.“ Това казали очевидци относно чудодейното, мигновено изцеление на един паралитик, извършено от Исус. (Марко 2:12) Освен това Исус лекувал и слепи, неми и сакати, и неговите последователи правели същото. С каква сила правел Исус това? Каква роля играела вярата? Каква светлина хвърлят тези случки от първи век върху днешните чудодейни изцеления? — Матей 15:30, 31.
„Твоята вяра те изцели“
Днешните лечители чрез вяра обичат да цитират думите на Исус към една жена, която имала кръвотечение в продължение на 12 години и дошла при него за изцеление: „Твоята вяра те изцели.“ (Лука 8:43–48) Дали думите на Исус показват, че нейното изцеление зависело от нейната вяра? Дали това е пример за „изцеление чрез вяра“, за каквото става дума днес?
Когато четем внимателно библейското повествование, виждаме, че в повечето случаи Исус и неговите ученици не изисквали болният да изрази вярата си, преди да бъде излекуван. Жената, спомената по–горе, дошла и без да казва нищо на Исус, който бил гърбом, тихо се допряла до неговата дреха и ‘начаса престанало кръвотечението ѝ’. Друг път Исус излекувал един мъж, който бил сред онези, дошли да го арестуват. Той дори изцелил и един мъж, който нямал никаква представа кой е Исус. — Лука 22:50, 51; Йоан 5:5–9, 13; 9:24–34.
Тогава каква роля играела вярата? Когато Исус и неговите ученици били в областта на Тир и Сидон, една финикийка дошла при тях и извикала: „Смили се за мене, Господи, Сине Давидов; дъщеря ми зле се мъчи от бяс.“ Представи си колко отчаяна била тя, когато молела: „Господи, помогни ми.“ Изпълнен със съчувствие, Исус отговорил: „О, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде според желанието.“ И дъщеря ѝ била изцелена „в същия час“. (Матей 15:21–28) Ясно е, че тук била замесена и вярата, но чия вяра? Забележи, че Исус похвалил вярата на майката, а не тази на болното дете. И вяра в какво? Обръщайки се към Исус с думите „Господи, Сине Давидов“, жената публично признала, че Исус бил обещаният Месия. Това не било само проява на вяра в Бога или на вяра в силата на изцелителя. Когато Исус казал „твоята вяра те изцели“, той имал предвид, че без вяра в него, като Месия, болните нямало да дойдат при него и да бъдат изцелени.
От тези библейски примери можем да разберем, че изцеленията, извършени от Исус, били далеч по–различни от това, което обикновено се вижда или се заявява днес. Сред множествата нямало прояви на силни чувства — викове, песни, ридания, припадъци и т.н. — и никакви драматични прояви на лудост от страна на Исус. Освен това Исус никога не се провалял при изцелението на болните, оправдавайки се, че на тях им липсва вяра, или че дарът им не е бил достатъчно щедър.
Изцеления чрез силата на Бога
Как ставали изцеленията на Исус и неговите ученици? „Сила от Господа бе с Него да изцелява“ — отговаря Библията. (Лука 5:17) В Лука 9:43 (NW) се казва, че след едно изцеление ‘всички те били смаяни от величествената сила на Бога’. Затова било уместно Исус да не привлича вниманието към себе си като изцелител. Веднъж той казал на един човек, когото бил освободил от тормоза на демоните: „Иди си у дома при своите, и кажи им какви неща ти стори Господ [Йехова — NW] и как се смили за тебе.“ — Марко 5:19.
Тъй като Исус и апостолите изцелявали чрез силата на Бога, е лесно да се разбере защо от човека, който бил лекуван, не винаги се изисквала вяра за изцелението. Но от страна на изцелителя била необходима силна вяра. Затова, когато последователите на Исус не успели да изгонят един особено силен демон, Исус им казал каква е причината: „Поради вашето маловерие.“ — Матей 17:20.
Целта на чудодейните изцеления
Въпреки че Исус извършил много изцеления по време на земната си служба, главната му цел не била ‘служба на изцелител’. Чудодейните му изцеления — за които никога не искал пари от хората, нито пък молел за някакви дарове — били на второ място спрямо неговата основна грижа — ‘проповядването на добрата новина на царството’. (Матей 9:35, NW) Повествованието казва, че веднъж ‘Той ги посрещнал с готовност, и им говорил за Божието царство, и изцелил ония, които имали нужда от изцеление’. (Лука 9:11) В разказите на евангелията Исус често е наричан „Учител“, но никога „Изцелител“.
Защо тогава Исус лекувал по чудодеен начин? Това било главно за да докаже, че именно той е обещаният Месия. Когато Йоан Кръстител бил затворен несправедливо, поискал потвърждение за това, че е извършил онова, за което Бог го бил изпратил. Той изпратил своите ученици при Исус и попитал: „Ти ли си оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?“ Забележи какво казал Исус на учениците на Йоан: „Идете, съобщете на Йоана това, което чувате и виждате: Слепи прогледват, куци прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват; мъртви биват възкресявани, и на сиромасите се проповядва благовестието.“ — Матей 11:2–5.
Да, фактът, че Исус не само изцелявал, но също така вършел и други чудодейни дела, записани в евангелията, доказал извън всяко съмнение, че Исус е „оня, Който има да дойде“, обещаният Месия. Не било необходимо да ‘очакват друг’.
Чудодейни изцеления днес?
Тогава дали днес трябва да очакваме Бог да доказва силата си посредством изцеления? Не. С чудодейните дела, които извършил чрез силата на Бога, Исус показал извън всяко съмнение, че той е Месията, за когото Бог обещал, че ще дойде. Могъщите дела на Исус са записани в Библията, за да ги четат всички. Не е необходимо Бог да доказва това, като повтаря тези дела за всяко следващо поколение от хора.
Интересно е, че изцеленията и други чудодейни дела убеждавали само до известна степен. Дори някои очевидци на чудесата на Исус не вярвали, че той бил подкрепян от своя небесен Баща. „Но ако и да бе извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него.“ (Йоан 12:37) Затова, след като обсъдил различните чудодейни дарове — пророкуване, говорене на езици, лекуване и т.н., — които Бог дал на различни членове на християнския сбор през първи век, апостол Павел бил вдъхновен да каже: „Пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати. Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме; но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.“ — 1 Коринтяни 12:28–31; 13:8–10.
Разбира се, да вярваме в Бога е жизненоважно за нашето благополучие. Но ако вярата на човека се основава на фалшиви обещания за изцеление, това ще доведе единствено до разочарование. Нещо повече, относно времето на края Исус дал следното предупреждение: „Ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така щото да заблудят, ако е възможно, и избраните.“ (Матей 24:24) Освен шарлатанство и измама щяло да има също и прояви на демонична сила. В резултат на това не бива да се изненадваме от твърдения за необясними събития и те безспорно не са основа за искрена вяра в Бога.
Тъй като днес никой не върши такива изцеления, каквито вършел Исус, дали ние сме лишени от нещо? Всъщност онези, които били излекувани от Исус, в крайна сметка можели отново да се разболеят. Те всички остарели и умрели. Ползата, която получили от изцелението, била сравнително краткотрайна. Но чудодейните изцеления на Исус имат трайно значение, защото предизобразяват бъдещи благословии.
Затова, след като изследвали божието Слово, Библията, Алишандре и Бенедита, споменати по–горе, вече не вярват в съвременните изцеления с вяра и спиритическите лечения. В същото време те са убедени, че чудодейните изцеления не са неща от миналото. Защо? Както милиони хора по целия свят, те очакват благословиите на изцелението под управлението на божието Царство. — Матей 6:10.
Няма да има болести и смърт
Както разбрахме по–рано, основната цел на службата на Исус не била да лекува болните и да върши други чудеса. Вместо това той направил проповядването на добрата новина на божието Царство своя основна дейност. (Матей 9:35; Лука 4:43; 8:1) Това Царство е средството, чрез което Бог ще постигне чудодейното изцеление на човечеството и ще премахне цялата вреда, която грехът и несъвършенството са причинили на човешкото семейство. Как и кога ще извърши той това?
Гледайки векове напред в бъдещето, Христос Исус дал на своя апостол Йоан едно пророческо видение: „Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос.“ (Откровение 12:10) Всички доказателства посочват, че от 1914 г. насам големият противник на Бога, Сатан, е изхвърлен в околностите на земята и Царството сега управлява в действителност! Исус е поставен за Цар на месианското Царство и сега е готов да направи големи промени на земята.
В най–близко бъдеще небесното правителство на Исус ще управлява над едно праведно ново човешко общество, всъщност една „нова земя“. (2 Петър 3:13) Какви ще бъдат условията тогава? Ето една славна предварителна представа: „И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха . . . [Бог] ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина.“ — Откровение 21:1, 4.
Можеш ли да си представиш какъв ще бъде животът, когато се осъществи чудодейното изцеление на човечеството? „И жителят няма да рече: Болен съм; на людете, които живеят в него, ще се прости беззаконието им.“ Да, Бог ще извърши това, което изцелителите с вяра никога не могат да направят. „Ще погълне смъртта завинаги.“ Наистина, „Господ Бог ще обърше сълзите от всичките лица“. — Исаия 25:8; 33:24.
Статията е публикувана в брой на списание "Стражева кула "от 1.07.1997г.

Най доброто средство за спасение!

В днешния свят,Сатана се опитва да ни представи различни техники , програми и т.н  , чрез които „можем да се освободим от проблемите , болестите, стреса….страховете”Тези техники се представят от техните подръжници , като средства за спасение.Много хора им вярват и ги следват.Те постигат успех и така Сатана успява да внуши , че хората могат сами да си помагат.

Тук изцяло се игнорира ролята на Бог.Някой ще каже , че това няма нищо лошо.Да това е капана в който ни вкарва това вярване.Бог обаче изисква вяра и преданост.Когато ни е създал той е пожелал да живеем в непрекъсната връзка с него.Той да определя , кое е доброто за нас.В своето Слово -Библията той ни казва:

„И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.“ (Деян. 4:11, 12;

Ако изповядваме(споделяме , молим се за ) греховете си(притеснения, неволи , страхове, вина) той е верен и праведен да ни прости  и да ни очисти(излекува, освободи) от всяка неправда(нечистота).“ — 1 Йоан 1:8, 9.

 През 1-ви век енергичното писмо на апостол Павел към Колосяните противодействало на влиянието на всички тези, които искали да смесят езическата философия с християнството. Павел постоянно обръщал вниманието към Христос. Той писал: „В него (в Христос, а не в някакъв юдаист или езически философ) са скрити всичките съкровища на премъдростта и на знанието“. Колосяните били призовани: „Прдължавайте да вървите в задружие с НЕГО (Христос), вкоренени и назидани в него и укрепвани във вярата си.“

 В противен случай те могли да бъдат заблудени. Затова Павел писал предупредително: „Внимавайте, да няма никой, който да ви отведе като пленници чрез философията и празна измама, съобразно елементарните неща на света, а не съобразно Христос“ (Колосяни 2:3, 6–8).
Това трябва да е добро напомняне и за нас днес, да не се увличаме по измамните учения а да разчитаме на мъдростта на Бог .Като живеем хармоничен и праведен живот.Христовия начин на мислене и постъпване да бъде образеца , който следваме.

Vitas crazy amazing voice

прибежище и сила, винаги изпитана помощ

„Бог е нам прибежище и сила, винаги изпитана помощ в напасти [във време на страдания — НС].“ — ПСАЛМ 46:1.
ДА ТВЪРДИМ, че уповаваме на Бога е едно, но да го показваме чрез действията си е друго. Например изразът „На Бога уповаваме“ от дълго време се намира на банкнотите и монетите на Съединените щати. През 1956 г. Конгресът в САЩ прокарал закон, чрез който този израз станал национален девиз. Но парадоксалното е, че много хора — не само в тази страна, но и по целия свят — уповават повече на парите и материалното богатство, отколкото на Бога. (Лука 12:16–21)
2 Като истински християни, ние трябва да правим повече от това просто да казваме, че уповаваме на Йехова. Точно както „вярата, отделена от дела, е мъртва“, така и всяко твърдение, че уповаваме на Бога, е безсмислено, ако не го показваме с делата си. (Яков 2:26)
Когато сме безработни или с оскъден доход
3 В тези „усилни времена“ ние, като християни, срещаме същите икономически затруднения както и останалите хора. (2 Тимотей 3:1) Следователно изведнъж може да останем без работа. Или да нямаме друг избор, а да се налага да работим много часове за една нищожна заплата. В такъв случай може да ни е трудно да ‘се грижим за своите’. (1 Тимотей 5:8, СИ) Дали Всемогъщият Бог е готов да ни помогне при такива обстоятелства? Несъмнено! Разбира се, Йехова не ни предпазва от всяко едно затруднение в живота в тази система. Но ако уповаваме на него, думите от Псалм 46:1 ще се окажат верни и в нашия случай: „Бог е нам прибежище и сила, винаги изпитана помощ в напасти [във време на страдания — НС].“ Как обаче можем да покажем, че ние уповаваме напълно на Йехова във време на финансови затруднения?
4 Един начин, по който можем да покажем упованието си в Бога, е като се обърнем към него в молитва. Но за какво да се молим? Когато се сблъскваме с финансови проблеми, ние се нуждаем от практическа мъдрост повече от всякога. Затова непременно се моли! Словото на Йехова ни уверява: „Ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява, и ще му се даде.“ (Яков 1:5) Да, моли Йехова за мъдрост — способността да приложиш резултатно познанието, разбирането и проницателността на практика, — така че да вземаш мъдри решения и да правиш правилния избор. Нашият любещ небесен Баща ни уверява, че ще слуша такива молитви. Той винаги е готов да оправя пътеките на онези, които уповават на него с цялото си сърце. (Псалм 65:2; Притчи 3:5, 6)
5 Друг начин, по който можем да покажем, че уповаваме на Йехова, е като търсим ръководство от Божието Слово. Мъдрите напомняния на Йехова в Библията се оказват „твърде верни“. (Псалм 93:5) Въпреки че е завършена преди повече от 1900 години, тази боговдъхновена книга съдържа надеждни съвети и голямо прозрение, които могат да ни помогнат да се справим с икономическите затруднения. Да разгледаме някои примери от мъдростта на Библията.
6 Преди много време мъдрият цар Соломон отбелязал: „Сънят на работника е сладък, малко ли е ял, или много; а пресищането на богатия не го оставя да спи.“ (Еклисиаст 5:12) Изискват се време и средства, за да поправяме, чистим, поддържаме и пазим материалните си притежания. Затова ако изгубим работата си, може би ще трябва да преосмислим начина си на живот, като се опитаме да разграничим нуждите от желанията. За да намалим тревогите, ще бъде мъдро да направим някои промени. Например дали е възможно да опростим живота си, като може би се преместим в по–малко жилище или се освободим от ненужни материални притежания? (Матей 6:22)
7 В Проповедта на планината Исус дал следния съвет: „Не се безпокойте [престанете да се тревожите — НС] за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото?“ (Матей 6:25) Исус знаел, че несъвършените хора имат склонността да се притесняват за това дали ще имат нещата от първа необходимост. Как обаче можем да ‘престанем да се тревожим’ за тези неща? ‘Първо търсете царството’ — казал Исус. Без значение с какви проблеми се сблъскваме, трябва да продължаваме да поставяме поклонението на Йехова на първо място в живота си. Ако правим това, тогава нашият небесен Баща ‘ще ни прибави’ всички необходими за ежедневието неща. По един или друг начин той ще направи така, че да имаме нещата, от които се нуждаем. (Матей 6:33)
8 Исус дал допълнително следния съвет: „Не се тревожете за следващия ден, защото следващият ден ще донесе свои тревоги.“ (Матей 6:34, НС) Не е разумно да се тревожим ненужно какво може да ни донесе следващият ден. Един библейски учен отбелязва: „Нашите страхове за бъдещето рядко стават реалност.“ Ако смирено се вслушваме в съвета на Библията да се съсредоточаваме върху по–важните неща и да живеем дните един по един, това може да ни помогне да избягваме ненужните тревоги. (1 Петър 5:6, 7)
9 Когато се сблъскваме с финансови затруднения, можем да покажем упованието си в Йехова и като се обръщаме за помощ към изданията От време на време в списанието „Пробудете се!“ се публикуват статии, съдържащи полезни съвети и предложения за това как да се справяме с икономическите предизвикателства. Статията „Без работа — какво е разрешението?“ в броя от 8 август 1991 г. (англ.) посочи осем практични напътствия, които помогнаха на мнозина да запазят финансовото си и емоционалното си равновесие, когато са безработни. Разбира се, подобни напътствия трябва да са в съгласие с правилния възглед за истинското значение на парите.
Когато страдаме от здравословни проблеми
10 Дали е реалистично да уповаваме на Йехова, когато сме засегнати от сериозно заболяване? Напълно! Йехова съчувства на болните сред своя народ. Нещо повече, той има желанието да помогне. Да разгледаме примера на цар Давид. Вероятно самият той бил сериозно болен, когато писал как Бог се отнася към праведния, който е болен. Той казал: „Самият Йехова ще го подкрепя на дивана на болестта; несъмнено ще оправяш леглото му по време на неговата болест.“ (Псалм 41:1, 3 [НС], 7, 8) Упованието на Давид в Йехова останало силно и накрая царят се възстановил. Как обаче ние можем да покажем упованието си в Бога, когато ни измъчват здравословни проблеми?
11 Когато сме сполетени от някаква болест, един от начините, по които можем да покажем, че уповаваме на Йехова, е като го умоляваме да ни помогне да издържим. Можем да го молим да ни помогне да използваме „практическата мъдрост“ така, че да поддържаме до известна степен здравето си, доколкото в действителност позволяват обстоятелствата ни. (Притчи 3:21, НС) Можем също да го молим да ни помогне да проявяваме търпение и издръжливост, за да се справим с болестта. Преди всичко бихме искали да молим Йехова да ни подкрепя, да ни дава сили да му бъдем верни и да не губим равновесието си, без значение какво може да се случи. (Филипяни 4:13) Да запазим лоялността си към Бога е много по–важно от това да запазим настоящия си живот. Ако запазим лоялността си, Онзи, който възнаграждава верните, ще ни даде съвършено здраве и живот във вечността. (Евреи 11:6)
12 Упованието ни в Йехова ще ни подтикне също да търсим практично ръководство в неговото Слово, Библията. Принципите в Писанието могат да ни помогнат да вземем мъдри решения по отношение на лечението. Например като знаем, че Библията осъжда ‘чародейството’, ще избягваме всяка диагностика или лечение, свързани със спиритизма. (Галатяни 5:19–21; Второзаконие 18:10–12) Ето един друг пример от ценната мъдрост на Библията: „Простият вярва всяка дума, а благоразумният внимава добре в стъпките си.“ (Притчи 14:15) Следователно, когато избираме лечение, ще бъде разумно да търсим сигурна информация, вместо да ‘вярваме на всяка дума’. ‘Здравият разум’ ще ни помогне да преценим внимателно възможностите и да вземем осведомено решение. (Тит 2:12, НС)
13 Можем да покажем, че уповаваме на Йехова и като търсим информация в изданията от „верния слуга“. Списанията „Стражева кула“ и „Пробудете се!“ от време на време публикуват широк спектър от информативни статии за конкретни здравословни проблеми и болести. Понякога в тези списания има статии за хора, които успешно са се справили с различни разстройства, заболявания и увреждания. Като допълнение в някои статии има основани на Библията предложения, а също и практични съвети за това как да живеем с хроничен здравословен проблем.
14 Например в броя на „Пробудете се!“ от 8 май 2001 г. уводните статии бяха със заглавие „Утеха за болните“. В статиите бяха представени полезни библейски принципи и информация от първа ръка, събрана от интервюта с добре осведомени хора, които живеят от много години с водещо до инвалидност заболяване. В статията „Как можеш да живееш със заболяването си?“ бяха предложени следните съвети: Научи колкото е възможно повече за болестта си. (Притчи 24:5) Поставяй си практични цели, включително да помагаш на другите, но разбери, че няма да си в състояние да постигаш същите цели като тях. (Деяния 20:35; Галатяни 6:4) Не се изолирай. (Притчи 18:1) Превърни посещенията при тебе в приятно преживяване за другите. (Притчи 17:22) И преди всичко поддържай близка връзка с Йехова и със сбора. (Наум 1:7; Римляни 1:11, 12) Нима не сме благодарни за ценните напътствия, които Йехова ни дава чрез своята организация?
Когато някаква слабост на плътта упорства
15 „В мене, сиреч, в плътта ми, не живее доброто“ — писал апостол Павел. (Римляни 7:18) Павел знаел от личен опит колко трудна може да бъде битката срещу желанията и слабостите на несъвършената плът. Но той бил уверен, че може да победи. (1 Коринтяни 9:26, 27) Как? Като напълно уповава на Йехова. Затова Павел могъл да каже: „Окаян аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт? Благодарение Богу! Има избавление чрез Исуса Христа, нашият Господ.“ (Римляни 7:24, 25) А ние? Ние също водим борба срещу плътските слабости. Докато се борим да преодолеем тези слабости, лесно можем да загубим увереност, че ще успеем. Но ако наистина разчитаме на Йехова, а не просто на собствените си сили, той ще ни помогне, както помогнал на Павел.
16 Когато борбата с някаква слабост на плътта е по–продължителна, можем да покажем, че уповаваме на Йехова, като се обръщаме към него в молитва. Ние трябва да молим, дори да умоляваме, Йехова за помощта на неговия свети дух. (Лука 11:9–13) Можем да се молим конкретно за самоконтрол, който е част от плода на Божия дух. (Галатяни 5:22, 23) Какво да правим, ако отново се поддадем на тази слабост? Преди всичко не трябва да се отказваме. Нека никога не се уморяваме да се молим смирено на нашия милостив Бог за прошка и помощ. Йехова никога няма да отхвърли сърце, което е „съкрушено и разкаяно“ от тежестта на виновната съвест. (Псалм 51:17) Ако го умоляваме искрено и сме се разкаяли, Йехова ще ни помогне да устоим на изкушенията. (Филипяни 4:6, 7)
17 Можем да покажем също, че уповаваме на Йехова, като търсим помощ в неговото Слово. Като използваме библейски конкорданс и показалеца за „Стражева кула“ и „Пробудете се!“ на предпоследната страница на всеки декемврийски брой, можем да потърсим отговор на въпроса „Как Йехова гледа на слабостта, с която се боря?“. Като размишляваме над гледната точка на Йехова по въпроса, това може да засили желанието ни да сме му угодни. Така може да започнем да гледаме на нещата както той гледа на тях, и да мразим това, което той мрази. (Псалм 97:10) Някои са разбрали, че им е от полза да запомнят стихове от Библията, които прилагат конкретно към слабостта, с която се борят. Дали се борим срещу избухливия си нрав? Тогава може да се опитаме да запомним библейски текстове като Притчи 14:17 и Ефесяни 4:31. Дали ни е трудно да контролираме езика си? Може да се опитаме да научим наизуст казаното в Притчи 12:18 и Ефесяни 4:29. Дали имаме склонност към навреждащи развлечения? Може да се опитаме да запомним текстовете от Ефесяни 5:3 и Колосяни 3:5.
18 Като търсим помощ от назначените от духа старейшини в сбора, по допълнителен начин показваме, че уповаваме на Йехова. (Деяния 20:28) Та нали тези „дарове в човеци“ (НС) са осигурени от Йехова чрез Христос, за да се грижат за неговите овце и да ги пазят. (Ефесяни 4:7, 8, 11–14) Разбира се, може да не е лесно да се обърнем за помощ при справянето с някаква слабост. Може да се притесняваме, че старейшините ще си развалят мнението за нас. Но без съмнение тези духовно зрели мъже ще гледат с уважение на нас заради това, че сме имали смелостта да потърсим помощ. Освен това старейшините се стремят да отразяват качествата на Йехова в отношенията си със стадото. Техните утешителни думи, практични съвети и напътствия от Божието Слово може да са точно това, което ни е необходимо, за да укрепим решимостта си да преодолеем своята слабост. (Яков 5:14–16)
19 Не забравяй, че Сатан знае, че времето му е кратко. (Откровение 12:12) Той иска да използва безсмислието на живота в този свят, за да ни обезсърчи и да ни накара да се откажем. Нека имаме пълно доверие на думите от Римляни 8:35–39: „Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли, или утеснение, гонение или глад, голота, беда, или нож? ... Във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил. Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашият Господ.“ Каква проява на упование в Йехова! Такова упование обаче е нещо повече от едно чувство. По–скоро това е доверие, което включва вземането на обмислени решения в ежедневния ни живот. Тогава нека бъдем твърдо решени да уповаваме напълно на Йехова във време на страдания.

Примката на алчноста

„Пазете се от всякакъв вид алчност! Защото животът на човека не зависи от изобилието на имота му, колкото и да е голям той“ /Лука 12:15/.

НИЕ живеем в един свят, който обожава материалното благосъстояние. В съответствие със стремежите си икономиката постоянно разгаря желанието на човека за богатство. Висока заплата е мярка за успех в света. Затова многобройните предупреждения на Библията от алчността и ламтежа са много подходящи днес /Колосяни 3:5; 1 Тимотей 6:10/. Под изразът „алчност“ се разбира „силен ненаситен ламтеж за имот“. Алчността може да бъде също толкова тежко прегрешение, като разврата и идолопоклонството, понеже Павел предупреждава християни, „да нямат вече сношение с такъв, който се нарича брат, ако той е развратник или алчен или идолопоклонец или хулител или пияница или изнудвач, с такъв дори да не ядете“ /1 Коринтяни 5:11; Ефесяни 5:3, 5/.
 Исус предупредил последователите си: „Пазете се от всякакъв вид алчност“ /Лука 12:15/. Йехова сам е включил в десетте заповеди повелята срещу този порок: „Не пожелавай къщата на ближния си. Не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито магарето му, нито каквото и да е нещо, което е на ближния ти“ /Изход 20:17; Римляни 13:9/.
 Факт е, че никой не трябва да отслабне в бдителността си относно алчността и ламтежа. Причината за прегрешението на Ева в градината Едем бе алчността. Затова се казва, че „жената видя, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, да дървото беше съблазнително за погледа“ /Битие 3:6/. При един случай в пустинята, израилтяните проявили отвратителна алчност. Когато Йехова отговорил на оплакванията им, че имали само маназа ядене и им дал изобилно количество пъдпъдъци, те проявили голяма лакомия и били тежко наказани /Числа 11:4–6, 31–33/.
 Алчността бе също причината, поради която Ахан откраднал при битката за Ерихон сребро, злато и скъпо облекло от плячката /Исус Навиев 7:20, 21/. Алчността също така подтикнала Гиезий, слугата на Елисей, да се опита да извлече печалба от чудното лечение,чрез което Нееман бил излекуван от проказа. /4–та книга на царете 5:20–27, по български IV книга/. Цар Ахаав също бил алчен човек. Той допуснал, езическата му жена Езавел чрез интриги да убие Навутей, неговия съсед, само за да може да си присвои лозето на Навутей /3–та книга на царете 21:1–19/. Алчността накарала също Юда Искариот, който принадлежал към тесния кръг на Исус, да злоупотреби мястото, което заемал, за да краде от общата каса. Тя довела дори до там, че той предал Исус за 30 сребърника /Матей 26:14–16; Йоан 12:6/.
 Всички тези алчни хора били наказани. Разбираме, че съвсем различни хора били попаднали в примката на алчността? Ева била съвършена жена, която живяла в Рая. Ахан и израилтяните лично били видяли чудесата на Йехова. Ахав е бил цар, може би най–богатия човек в страната. Гиезий и Юда били благословени със ценно духовно задружие и с голями привилегии в службата. Те всички станали алчни. Следователно може всеки, независимо от това, дали е богат, дали има привилегии в службата или дали има вече богат опит, да попадне в тази примка. Не е за учудване, че Исус предупреждава: „Пазете се от всякакъв вид алчност“ /Лука 12:15/!
Но по какъв начин можем да правим това? Само чрез самообладание и постоянно проверявайки себе си. Алчността започва в сърцето. Ако искаме да избегнем примката на алчността, трябва постоянно да проверяваме състоянието на сърцето ни, за да установим, дали някакви форми на алчност са започнали да захващат корени. Библията  винаги ни помага при това

Как да сме близо до Бог?

„Приближете се до Бога и той ще се приближи до вас.“ (ЯК. 4:8)

Статията е от брой на списание Стражева кула от 15.01.2013г.

ЙЕХОВА БОГ е създал хората с потребността да се приближават до него. Сатана обаче иска да мислим като него, че не се нуждаем от Йехова. Това е лъжа, която Сатана повтаря още откакто Ева повярвала в нея в Едемската градина. (Бит. 3:4–6) През историята много хора са допуснали същата грешка.
2 За щастие не е нужно да попадаме в капана на Сатана. Ние „познаваме неговите замисли“. (2 Кор. 2:11) Той се опитва да ни отдалечи от Йехова, като ни подтиква да вземаме погрешни решения.В тази статия ще научим как можем „да се приближим до Бога“, като поставяме техниката, здравето, парите и гордостта на правилното им място. (Як. 4:8)
ТЕХНИКАТА
3 Електронните устройства стават все по–разпространени. Ако се използват правилно, те могат да бъдат полезни. Ако се използват неправилно, могат да застанат между нас и небесния ни Баща. Да вземем например компютрите. Това списание е написано и издадено с помощта на компютри. Те могат да са резултатно средство за проучване и комуникация, а понякога и за развлечение. Но съществува и опасност да станем обсебени от тях. Търговците хитро убеждават хората, че трябва да имат най–новите продукти. Един младеж толкова много искал конкретен таблет, че тайно продал единия си бъбрек, за да си го купи. Каква нелепа постъпка!
4 Още по–жалко е да жертваш приятелството си с Йехова, като използваш техниката неправилно или прекалено. „Знам, че Библията казва ‘да си изкупуваме време’ за духовните неща — признава почти 30–годишният Йон. — Но що се отнася до компютрите, аз съм най–големият си враг.“ Йон често оставал в интернет до късно през нощта. „Колкото по–изморен бях — разказва той, — толкова по–трудно ми беше да спра да си чатя или да гледам клипове, които при това не винаги бяха прилични.“ За да прекрати този лош навик, Йон настроил компютъра си да се изключва сам, когато станело време да си ляга. 
(Прочети Ефесяни 5:15, 16.)
5 Родители, не е нужно да контролирате всяка стъпка на децата си, но трябва да следите как използват компютъра. Не ги оставяйте да влизат в сайтове, пълни с неморалност и спиритизъм, да играят игри с насилие или да общуват с лоши приятели в интернет просто за да са заети с нещо и да не ви се пречкат. Ако ги оставите да правят каквото си искат, те може да разсъждават: „Щом мама и татко не казват нищо, значи всичко е наред.“ Като родители, имате отговорността да предпазвате децата си — независимо дали са малки, или на юношеска възраст — от всичко, което може да ги отдалечи от Йехова. Дори животните защитават малките си. Представете си как ще реагира мечката, ако някой застраши малките ѝ! (Сравни Осия 13:8.)

ЗДРАВЕТО
7 „Как си?“ Този чест въпрос разкрива тъжна действителност. Тъй като първите ни родители позволили на Сатана да ги отдалечи от Йехова, всички ние се разболяваме. Сатана се радва, когато сме болни, понеже тогава ни е по–трудно да служим на Йехова. А ако умрем, изобщо няма да можем да му служим. (Пс. 115:17) Ето защо искаме да правим всичко възможно да сме здрави. Освен това трябва да сме загрижени и за здравето на събратята си.
Всеки сам трябва да реши как да се грижи за здравето си. Освен това никой няма лек за всички болести. Дори най–добрите лекари се разболяват, остаряват и в крайна сметка умират. А и прекалената тревога за здравето няма да удължи живота ни. (Лука 12:25) От друга страна, „веселото сърце е благотворно лекарство“. (Пр. 17:22)
10 Уместно е също да сме загрижени за външния си вид. Но не е нужно всячески да се стараем да прикрием признаците на старостта. Те свидетелстват за зрялост, достойнство и вътрешна красота. Например Библията казва: „Белите коси са венец на красота, когато се намират на пътя на праведността.“ (Пр. 16:31) Така ни вижда Йехова и ние трябва да се опитаме да гледаме на себе си по същия начин. (Прочети 1 Петър 3:3, 4.) Разумно ли е тогава да се подлагаме на ненужни и рисковани операции или процедури просто за да станем по–привлекателни? „Радостта от Йехова“ носи истинска красота, която струи отвътре и не зависи от възрастта или здравето. (Неем. 8:10) Едва в новия свят ще сме напълно здрави, млади и красиви. (Йов 33:25; Иса. 33:24)
ПАРИТЕ
11 Парите не са нещо лошо, нито е погрешно да ги печелим честно. (Екл. 7:12; Лука 19:12, 13) Но „любовта към парите“ неминуемо ще ни отдалечи от Йехова. (1 Тим. 6:9, 10) „Грижите на тази система“ — прекаленото безпокойство за осигуряването на нужното в живота — могат да ни задушат духовно. Както и „измамливата сила на богатството“ — погрешното схващане, че богатството носи трайно щастие и сигурност. (Мат. 13:22) Исус ясно казал, че „никой“ не може да служи едновременно на Бога и на богатството. (Мат. 6:24)
12 Погрешният възглед за парите може да доведе до погрешни действия. (Пр. 28:20) От желание лесно да спечелят пари, някои са си купували лотарийни билети или са участвали в схеми за бързо забогатяване, като дори са подтиквали и други членове на сбора да се включат. Някои са се подлъгвали от предложения за нереалистично висока възвръщаемост на инвестициите. Не позволявай на алчността ти да те превърне в жертва на измама. Бъди разумен. Ако нещо изглежда твърде хубаво, за да е истина, най–вероятно не е истина.
13 Когато „търсим първо царството и Божията праведност“, Йехова благославя уравновесените ни усилия да си изкарваме прехраната. (Мат. 6:33; Еф. 4:28) Той не иска на събрание да заспиваме от преумора или да седим в Залата на Царството и да се тревожим за пари. Много хора в света смятат, че ще имат сигурно бъдеще и спокойни старини само ако днес се съсредоточат върху печеленето на пари. Често поставят същата материалистична цел и пред децата си. Но Исус показал, че такъв възглед не е разумен. (Прочети Лука 12:15–21.) Това може би ни напомня за Гиезий, който си мислел, че може да задоволява алчните си желания и същевременно да има добро име пред Йехова. (4 Царе 5:20–27)
14 Някои орли се давят, защото не пускат уловената риба, която е твърде тежка за носене. Възможно ли е нещо подобно да стане и с нас? „Обикновено съм много пестелив — обяснява Алекс, който е старейшина. — “ Но Алекс се увлякъл в търговията на фондовата борса, като се надявал скоро да напусне работа и да стане пионер. Прекарал много време да разучава различни предложения и пазарната статистика. Със спестяванията си и заеми от брокери купил акции, които според анализаторите трябвало бързо да поскъпнат. Вместо това цената им внезапно паднала. Алекс казва: „Бях решен да си върна парите. Мислех си, че ако просто изчакам, цената им отново ще се покачи.“
15 Месеци наред Алекс не можел да мисли за нищо друго. Било му трудно да се съсредоточи върху духовните неща и не можел да спи. Цената на акциите така и не се покачила. Той загубил спестяванията си и трябвало да продаде къщата си. „Причиних много мъка на семейството си — признава той. Но научил важен урок — Сега знам, че всеки, който се уповава на системата на Сатана, ще остане дълбоко разочарован.“ (Пр. 11:28) Наистина, ако се надяваме на спестяванията, инвестициите или способността си да печелим пари в тази система, всъщност се надяваме на „бога на тази система“, Сатана. (2 Кор. 4:4; 1 Тим. 6:17) Днес Алекс е опростил живота си „заради добрата новина“. Това е донесло щастие на него и на семейството му и ги е приближило до Йехова. (Прочети Марко 10:29, 30.)
ГОРДОСТТА
16 Не е лошо да се гордеем с правилните неща. Например винаги трябва да сме горди, че сме Свидетели на Йехова. (Йер. 9:24) Ако имаме известно самоуважение, ще можем да вземаме добри решения и няма да снижаваме моралните си стандарти. Но ако придаваме твърде голямо значение на собствените си възгледи или позиция, може да се отдалечим от Йехова. (Пс. 138:6; Рим. 12:3)
17 В Библията се говори както за горди, така и за смирени хора. Цар Давид смирено търсил ръководство от Бога и Йехова го благословил. (Пс. 131:1–3) Но Йехова смирил гордите царе Навуходоносор и Валтасар. (Дан. 4:30–37; 5:22–30)
18 „Прочетох всичко, което намерих в нашите издания за отлаганото очакване“ — разказва Райън. (Пр. 13:12) „Осъзнах, че трябва да се науча на търпение и смирение. Трябваше да позволя на Йехова да ме оформи.“ Той започнал да мисли не толкова за себе си, колкото как да помага на другите в сбора и в проповедния район. Не след дълго водел няколко библейски изучавания, които напредвали добре. „Когато година и половина по–късно ме назначиха като старейшина, се изненадах — казва Райън. — Бях престанал да се тревожа за това, защото намирах много радост в службата.“ (Прочети Псалм 37:3, 4.)
ОСТАНИ БЛИЗО ДО ЙЕХОВА!. Щастливият семеен живот и доброто здраве са сред най–големите дарове на Йехова. Разбираме, че работата и парите ни помагат да се грижим за нуждите си. Знаем, че развлеченията могат да ни освежат, а техниката да ни е от полза. Но стремежът към тези неща в неподходящото време, в прекомерна степен или по начин, който пречи на поклонението ни, може да ни отдалечи от Йехова.
20 Сатана, разбира се, иска точно това. Но можеш да предпазиш себе си и семейството си от такава беда! (Пр. 22:3) Приближавай се до Йехова и остани близо до него. Можем да се поучим от многобройните примери в Библията. Енох и Ной „ходили с истинския Бог“. (Бит. 5:22; 6:9) Моисей бил „непоколебим, сякаш виждал Невидимия“. (Евр. 11:27) Исус неизменно имал Божията подкрепа, понеже винаги вършел, това което е угодно на небесния му Баща. (Йоан 8:29) Подражавай на тези примери. ‘Винаги се радвай. Моли се непрестанно. За всичко благодари.’ (1 Сол. 5:16–18) И не позволявай на нищо да те отдалечи от Йехова!

СТРАЖЕВА КУЛА СЕПТЕМВРИ 2014

Дали Божият закон за израилтяните бил справедлив?

ПРЕДИ известно време съдилищата в една западна страна взели решение въз основа на погрешни доказателства по дело за двама мъже, обвинени в убийство. Те били осъдени на смърт. Щом се разбрало за допуснатата грешка, адвокатите положили много усилия и единият от двамата мъже бил освободен. Но дори най–добрите адвокати не можели да направят нищо за другия — той вече бил екзекутиран.

Тъй като правосъдието може да бъде изопачено във всяка съдебна система, Библията отправя следната подкана: „Търси справедливост и само справедливост.“ (Второзаконие 16:20) Винаги е добре, когато съдиите постъпват според тази заповед. Чрез Закона, който дал на израилтяните, Бог им осигурил съдебна система, основана на безпристрастие и справедливост. Нека разгледаме този Закон, за да видим дали „всичките пътища [на Бога] са справедливи“. (Второзаконие 32:4)

„МЪДРИ, ПРОНИЦАТЕЛНИ И СПОСОБНИ МЪЖЕ“

Интересите на хората са защитени, когато съдиите са компетентни, справедливи и неподкупни. В Божия закон за израилтяните се подчертавало колко е важно съдиите да притежават такива качества. В началото на пътуването на израилтяните през пустинята било заповядано на Моисей да избере за съдии „способни мъже, които проявяват страх от Бога, които са достойни за доверие и мразят нечестната печалба“. (Изход 18:21, 22) Четирийсет години по–късно Моисей отново наблегнал на нуждата от „мъдри, проницателни и способни мъже“, които да съдят народа. (Второзаконие 1:13–17)

Векове по–късно юдейският цар Йосафат * заповядал на съдиите: „Внимавайте какво правите, защото не съдите за някой човек, а за Йехова. И той е с вас, когато съдите. Бойте се сега от Йехова и постъпвайте внимателно, понеже Йехова, нашият Бог, не търпи неправедността, нито пристрастието, нито вземането на подкуп.“ (2 Летописи 19:6, 7) Така царят напомнил на съдиите, че ако преценката им бъде замъглена от предразсъдъци или алчност, Бог ще ги държи отговорни за нанесената вреда.

Когато съдиите в Израил следвали тези високи стандарти, народът се чувствал в безопасност. Но Божият закон съдържал принципи, които помагали за вземането на справедливи решения, дори при най–трудните случаи. Кои са някои от тези принципи?

ПРИНЦИПИ ЗА ВЗЕМАНЕ НА СПРАВЕДЛИВО РЕШЕНИЕ

Макар че мъжете, избрани за съдии, били способни и мъдри, не се налагало да вземат решения въз основа на собствените си умения или интелект. Йехова Бог им осигурил принципи и насоки, с помощта на които да съдят справедливо. Нека разгледаме някои напътствия, дадени на съдиите в Израил.

Подробно разглеждане на фактите. Чрез Моисей Бог заповядал на израилските съдии: „Когато разглеждате съдебен спор между своите братя, съдете праведно.“ (Второзаконие 1:16)  Съдиите могат да издадат справедлива присъда единствено ако разполагат с всички факти. Затова Бог казал на мъжете, занимаващи се със съдебни въпроси: „Проучи това, изследвай го и разпитай подробно за него.“ Обвинението трябвало ‘да бъде потвърдено, че е истина’, преди да бъде взето решение. (Второзаконие 13:14; 17:4)

Изслушване на показанията. Свидетелските показания били изключително важни за съдебния случай. В Божия закон се посочвало: „Не са достатъчни думите само на един свидетел относно прегрешение или грях, извършени от някой човек. Всяко такова нещо нека да бъде потвърдено от устата на двама или на трима свидетели.“ (Второзаконие 19:15) А на самите свидетели било заповядано: „Не разпространявай лъжливи сведения. Не помагай на злия, като ставаш свидетел, който участва в зъл заговор.“ (Изход 23:1)

Честни свидетели. Наказанието за лъжесвидетелстване служело като строго предупреждение: „Нека съдиите да изследват подробно въпроса и ако свидетелят всъщност е свидетелствал лъжливо и е повдигнал лъжливо обвинение срещу своя брат, постъпете с него по същия начин, по който той е замислял да постъпи със своя брат. Така отстрани злото отсред себе си!“ (Второзаконие 19:18, 19) Затова, ако някой излъжел в съдебен случай, за да си присвои нечие наследство, наказанието било да му бъде отнето равностойно имущество или пари. Ако излъжел, за да бъде убит невинен човек, неговият живот трябвало да бъде отнет. Това напътствие карало свидетелите да говорят истината.

Безпристрастно отсъждане. Щом разполагали с всички доказателства, съдиите обсъждали случая, за да издадат присъда. На този етап била особено важна една забележителна подробност от Божия закон: „Не проявявай пристрастие към бедния и не отдавай предпочитание на знатния. Съди справедливо своя ближен.“ (Левит 19:15) При всеки от случаите съдиите  трябвало да вземат решение според фактите, а не според външния вид или социалното положение на засегнатите.

Тези принципи, ясно изразени в Божия закон за израилтяните, са приложими в съдебните зали и днес. Ако бъдат следвани, може да се избегнат несправедливи процеси и съдебни грешки.

Ако се следват принципите в Божия закон, може да се избегнат несправедливи процеси и съдебни грешки

ХОРА, КОИТО ИЗВЛЕКЛИ ПОЛЗА ОТ ИСТИНСКАТА СПРАВЕДЛИВОСТ

Моисей задал следния въпрос на израилтяните: „Кой велик народ има праведни наредби и съдебни решения като целия този закон, който излагам пред вас днес?“ (Второзаконие 4:8) Наистина, никой друг народ нямал подобна съдебна система. Под управлението на цар Соломон, който в младостта си следвал законите на Йехова, хората ‘живеели в безопасност’ и се радвали на мир и благополучие, ‘ядели, пиели и се веселели’. (3 Царе 4:20, 25)

За съжаление след време израилтяните обърнали гръб на Йехова. Чрез пророк Йеремия Бог заявил: „Ето, отхвърлиха словото на Йехова и каква мъдрост притежават тогава?“ (Йеремия 8:9) В резултат на това Йерусалим станал „град, който носи кръвна вина“, пълен с „отвратителни неща“. Накрая Йерусалим бил унищожен и останал пуст 70 години. (Езекиил 22:2; Йеремия 25:11)

Пророк Исаия живял през трудно време от историята на Израил. Размишлявайки за миналото, той бил подбуден да изрече следните истинни думи за Йехова Бог и Закона му: „Когато присъдите ти са извършвани на земята, жителите на земята се учат на праведност.“ (Исаия 26:9)

За негова радост Исаия бил вдъхновен да пророкува за управлението на месианския Цар, Исус Христос, с думите: „Той ... няма да съди според онова, което вижда, нито ще порицава според онова, което чува. С праведност ще съди бедните и със справедливост ще порицава, защитавайки кротките на земята.“ (Исаия 11:3, 4) Само какво чудесно бъдеще очаква всички, които станат поданици на месианския Цар под управлението на Божието Царство! (Матей 6:10)

Дали Божият закон позволявал отмъщението?

Думите от Библията „око за око, зъб за зъб“ предизвикват много спорове. (Изход 21:24) За някои те представляват позволение от Бога да си отмъщаваме. Това обаче е в противоречие с Божията заповед: „Не си отмъщавай и недей да таиш неприязън срещу синовете на своя народ.“ (Левит 19:18) Как тогава да разбираме думите от книгата Изход?

В Изход 21:22 била представена ситуация, в която двама мъже се бият и единият от тях удря бременна жена, в резултат на което тя ражда преждевременно. Ако майката и бебето останели живи, съпругът на пострадалата жена нямал право да си отмъсти. Вместо това мъжът, който е ударил жената, трябвало „да плати за нанесената вреда колкото му определи нейният мъж ... чрез съдиите“. С други думи съдиите трябвало да накарат виновника да плати глоба на съпруга на жената. Ако майката или детето умрели заради наранявания, съдиите трябвало да се погрижат престъпникът да бъде наказан със смърт.

В този случай съдът, а не потърпевшият, прилагал принципа „душа за душа, око за око, зъб за зъб“. (Изход 21:23, 24) Това напомняло на съдиите, че наказанието не бивало да бъде нито прекалено, нито недостатъчно. Библейският учен Ричард Елиът Фридман казва: „Изглежда основният принцип бил наказанието да съответства на престъплението и никога да не го превишава.“

Откъде идва идеята, че Божият закон позволява личното отмъщение? Интересни са думите на Исус, записани в Матей 5:38, 39: „Чували сте, че било казано: ‘Око за око и зъб за зъб.’ Но аз ви казвам: не се противопоставяй на онзи, който е зъл, но като те удари някой по дясната буза, обърни към него и другата.“ Изглежда в дните на Исус някои религиозни учители били включили ‘закона за отмъщението’ в устната традиция като позволение за лично отмъщение. Исус обаче ясно показал, че подобно учение не е основано на Божия закон за Израил.