Хората, живеещи в дадена област, имат сходни качества, традиции и начин на живот, които предават на всяко следващо поколение. Може да се каже, че това е тяхното наследство. Като християни, ние имаме скъпоценно духовно наследство. То включва благословията да се радваме на точно познание от Божието Слово и на ясно разбиране на истината за Бога и неговото намерение, както и една много специална привилегия.
Тя станала част от духовното ни наследство на конгреса в Кълъмбъс (Охайо, САЩ) през 1931 г. На печатната програма били изписани английските букви JW.
„Започнахме да правим предположения какво означават буквите JW.“ Преди се наричахме Изследователи на Библията, но приехме името Свидетели на Йехова (на английски Jehovah’s Witnesses) с резолюция на 26 юли 1931 г. През този ден всички били много развълнувани да получат това име от Библията. (Прочети Исаия 43:12.) Един брат споделя: „Никога няма да забравя мощните възгласи и аплодисменти, които разтресоха мястото, на което се бяхме събрали.“ Никой в света не искал да носи това име, но Бог ни е благословил с привилегията да го използваме вече над 80 години. Каква специална привилегия е да сме Свидетели на Йехова!
6 Духовното ни наследство включва богатство от точна и ценна информация от миналото. Да вземем за пример Авраам, Исаак и Яков. Тези патриарси и семействата им вероятно обсъждали помежду си как да бъдат угодни на Йехова. Затова не е изненадващо, че праведният Йосиф отхвърлил сексуалната неморалност, за да не ‘съгреши против Бога’. (Бит. 39:7–9) Християните също предавали един на друг необходимите напътствия чрез думите или примера си. Апостол Павел например предал на християнските сборове как да бъде чествана Вечерята на Господаря. (1 Кор. 11:2, 23) Днес в записаното Слово на Бога са запазени подробности как да му се покланяме „с дух и истина“. (Прочети Йоан 4:23, 24.) Библията служи за просвещаване на цялото човечество, но ние, като служители на Йехова, особено я ценим.
7 Отчасти духовното ни наследство се състои от съвременни случки, доказващи, че ‘Йехова е на наша страна’. (Пс. 118:7) Това ни вдъхва чувство на сигурност дори когато биваме преследвани. Част от нашето непрекъснато увеличаващо се духовно наследство е следното насърчително обещание: „‘Нито едно оръжие, направено против тебе, няма да успее и ти ще осъдиш всеки език, който се вдигне против тебе на съд. Това е наследството на служителите на Йехова и тяхната праведност е от мене’ — казва Йехова.“ (Иса. 54:17) Никое от оръжията на Сатана не може да ни причини трайна вреда.
8 Сатана се опитва да премахне Божието Слово, да заличи името Йехова и да скрие истината. Но той не може да се мери с Йехова, който винаги е осуетявал плановете му.
ЙЕХОВА Е ЗАПАЗИЛ СВОЕТО СЛОВО
9 Йехова е запазил своето Слово въпреки всички пречки. В „Католическа енциклопедия“ се казва: „През 1229 г. съборът в Тулуза забранил на миряните да ги използват [преводите на Библията] с оглед на борбата срещу албигойците и валденсите. ... Съборът в Тарагона (Испания), проведен през 1234 г. под ръководството на Яков I издал подобна забрана. ... Светият престол в Рим за първи път се намесил във въпроса през 1559 г., когато папа Павел IV публикувал списък, в който се забранявало отпечатването и притежаването на преводи на Библията без разрешението на Светата служба.“
10 Въпреки множеството атаки срещу Библията тя била запазена. През 1382 г. Джон Уиклиф и неговите сътрудници издали първия превод на Библията на английски език. Друг преводач на Библията бил Уилям Тиндъл, който бил убит през 1536 г. За него се разказва, че когато бил завързан за стълб, извикал: „Господи, отвори очите на краля на Англия.“ След това бил удушен и изгорен.
11 Библията оцеляла въпреки противопоставянето. Например през 1535 г. се появил английският превод на Библията на Майлс Ковърдейл. Ковърдейл използвал превода на Тиндъл на „Новия завет“ и на книгите от Битие до Летописи от „Стария Завет“. Той превел други части на Писанието от латински и от Библията на Мартин Лутер на немски. Днес ние много ценим „Превод на новия свят на Свещеното писание“ заради неговата яснота, точността на библейския текст и лесната му употреба в службата. Ние сме много радостни, че никоя демонична или човешка сила никога няма да попречи на запазването на Словото на Йехова.
ЙЕХОВА Е ЗАПАЗИЛ ИМЕТО СИ
12 Йехова Бог се е погрижил името му да бъде запазено в неговото Слово. „Превод на новия свят“ играе важна роля в това отношение. В предговора към него се казва следното: „Основна характеристика на този превод е възстановяването на Божието име на подобаващото му място в текста на Библията. Това беше направено, като общоприетата на български език форма на името ‘Йехова’ беше използвана 6973 пъти в Еврейските писания и 237 пъти в Християнските гръцки писания.“ Днес „Превод на новия свят“ е на разположение изцяло или отчасти на над 116 езика, като са били отпечатани повече от 178 545 862 екземпляра.
13 Хората знаят Божието име още от създаването на човечеството. Адам и Ева го знаели и били наясно как точно се произнася. Когато Хам проявил неуважение спрямо баща си след Потопа, Ной казал: „Благословен да бъде Йехова, Богът на Сим, а [синът на Хам] Ханаан да бъде роб на Сим!“ (Бит. 4:1; 9:26) Сам Бог заявил: „Аз съм Йехова. Това е моето име и няма да дам славата си на другиго.“ Той казал още: „Аз съм Йехова и няма друг. Няма Бог освен мене.“ (Иса. 42:8; 45:5) Йехова се е погрижил името му да бъде запазено и да бъде известено на хората по земята. Каква привилегия само имаме да използваме името Йехова и да служим като негови Свидетели! Всъщност ние сякаш казваме: „В името на своя Бог ще вдигнем знамената си.“ (Пс. 20:5)
14 Божието име не се появява само в Библията. Да обърнем внимание на Моавския камък, открит в Дибан (Девон) на 21 километра източно от Мъртво море. Върху камъка намираме името на израилския цар Амри и разказа на моавския цар Меса за бунта му срещу Израил. (3 Царе 16:28; 4 Царе 1:1; 3:4, 5) Но Моавският камък е от особен интерес за нас, защото там се появява Божието име, записано с четирите еврейски букви, транслитерирани като ЙХВХ и известни като тетраграмата. Тетраграмата също се появява многократно в писмата от Лахис, които представляват парчета от глинени съдове, открити в Израел.
15 Първите преводачи на Библията имали роля в запазването на Божието име. След изгнанието във Вавилон от 607 до 537 г. пр.н.е. много юдеи не се върнали в Юда и Израил. До трети век пр.н.е. египетският град Александрия станал дом на множество юдеи, които се нуждаели от превод на Еврейските писания на гръцки, който тогава бил международен език. Този превод се нарича „Септуагинта“ и бил завършен през втори век пр.н.е. Някои негови преписи съдържат името на Йехова на еврейски.
16 Божието име се среща в първата книга, публикувана в английските колонии в Америка. Първото издание, отпечатано през 1640 г., съдържа книгата Псалми, преведена от еврейски на тогавашния английски. Там Божието име се използва в откъси като Псалм 1:1, 2, където се казва, че „благословеният човек“ не постъпва според съвета на злите, „а копнее да се наслаждава на закона на Йехова
Няма коментари:
Публикуване на коментар