„Въздухът“ на света е смъртоносен!

„И съживи вас, които бяхте мъртви чрез своите престъпления и грехове, в които сте ходили някога ... по княза на въздушното владение“ (ЕФЕСЯНИ 2:1, 2)

ГЛЪТКА свеж въздух! Колко може да ободри, когато се излезе от задушна стая! Обаче, замърсяването на въздуха става днес сериозен проблем дори в открито пространство. В много страни нивото на токсичните субстанции изхвърляни в атмосферата е дори алармиращо. Във въздуха се издигат отровни мъгли, радиоактивни прахове, бактерии, предизвикващи болести и някои видове вируси. Вследствие на алчността и небрежността на човека, животворният въздух доставен в такова изобилие от нашия милостив Създател, става все по–смъртоносен. Макар, че замърсяването на атмосферата представлява наистина голяма заплаха, съществува обаче още по–опасен вид „въздух“. Тук не става въпрос за замърсяване вследствие на аварията на ядрения реактор в Чернобил, нито за черната мъгла над Лос Анджелос в Калифорния. Грози ни вдишването на много по–убийствен „въздух“. За него споменал апостол Павел, пишейки до християнските си братя: „И [Бог] съживи вас, които бяхте мъртви чрез своите престъпления и грехове, в които сте ходили някога според вървежа на този свят, по княза на въздушната власт, на духа, който сега действува в синовете на непокорството“ (Ефесяни 2:1, 2). Що за „въздух“ е това?
 Павел обяснил, че той има „власт“, т.е. сила на въздействие и че над него господствува някакъв „княз“. Няма съмнение кой заема тази позиция. Става въпрос за Сатана, Дявола, когото Исус Христос нарекъл „княз на този свят“ (Йоан 12:31). Взимайки под внимание това, някои библисти смятат, че тук Павел се обръща към еврейските или езически източници и говори за въздуха като место, където пребивават демоните подчинени на Дявола. Влиянието на това разбиране се чувства в много преводи на Библията. Обаче, „въздухът“, за който тук се говори не е равнозначен с „небесните места“, където живеят „небесните сили на нечестието“ (Ефесяни 6:11, 12). Когато Павел писал до християните в Ефес, Сатана и неговите демони — макар и лишени от Божията милост — още пребивавали на небето. Тепърва щели да бъдат хвърлени в околностите на земята (Откровение 12:7–10). Нещо повече, въздух е нужен на хората, а не на духовните създания. Затова последствията от изливането върху „въздуха“ на последната чаша на Божия гняв щяло да почувства именно човешкото общество (Откровение 16:17–21).
 И тъй, близко до ума е, че Павел споменал буквалния въздух в атмосферата, за да онагледи всеобщия дух, т.е. характеризиращото се със себелюбие и непослушност становище, доминиращо в хората отдалечени от Бога. Този дух е същия, като „духът, който сега действува в синовете на непокорството“ и „духът на света“ (Ефесяни 2:2; 1 Коринтяни 2:12). Буквалният въздух се намира навсякъде и може да се диша, така също е и „духът на света“. От люлката дори до гроба той прониква, създава и формира начина на мислене и поведение на хората, като оказва влияние върху техните желания, надежди и амбиции. Несъвършеното човечество е наистина завладяно от духа на греха и бунта. Когато някой погълне този „въздух“, неговото смъртоносно действие е още по–силно поради натиска на обществото и от увеличаващото се необуздано желание за сладострастни удоволствия. И тъй, хората несъмнено са под негова „власт“. (Сравни Римляни 6:12–14). Разбира се, извор на всякаква подлост е Дяволът (Йоан 8:44). Именно той оказва влияние върху тях, за да наследяват неговите бунтовнически начинания, а чрез това подбужда, формира и контролира господствуващия дух, т.е. споменатия „въздух“. Като „княз“ на тази зловеща власт или сила, Сатана си служи с нея, за да ръководи начина на мислене на хората. Съдържанието на този „въздух“ е така подбрано, че те до такава степен са заети с удовлетворяването на телесните си желания и стремежи към светски цели, че нямат вече време, нито желание да познават Бога или да се поддават на неговия свети дух — ‘на духа, който дава живот’ (Йоан 6:63). От духовна гледна точка, те са мъртви.
 Преди познаването на истината от Божието Слово и приспособяването към неговите справедливи принципи, християните също се намирали в обсега на „властта“, т.е под влиянието на този замърсен „въздух“. „Между които [хората от света] и ние всички сме живяли някога в нашите плътски страсти. Като сме изпълнявали волята на плътта и по естество сме били чада на гнева, както и другите“. Обаче, ставайки последователи на Христос престанахме да вдишваме смъртоносния „въздух“ на този свят. ‘Съблякохме, според по–предишното си поведение, стария човек и се облякохме в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и светост на истината’ (Ефесяни 2:3; 4:22–24). Сега опасността се състои в това, че след напускането на развалената атмосфера на света бихме могли да позволим да бъдем привлечени в нея обратно. Придвижихме се вече далече в „края на времето“ и се намираме пред прага на новия свят (Даниил 12:4). Сигурно не искаме да се лишим от него, попадайки в същите примки както израилтяните. Въпреки, че били по чудесен начин освободени от Египет и стояли вече пред обещаната земя, хиляди от тях измряли в пустинята. Защо? Едни попаднали в идолопоклонство, други развратничели, а трети изпитвали Йехова, роптаейки и оплаквайки се. Апостол Павел ясно подчертал: „А всичко това им се случи за примери и се написа за поука нам, върху които са стигнали последните времена“ (1 Коринтяни 10:1–11).Мислейки за учениците си, Исус се молел: „Не са от света, както и аз не съм от него. Не се моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от лукавия“ (Йоан 17:14, 15). 
Йехова ще ни пази, обаче не ще ни обгради плътно с плет, нито ще ни прикрие по чудесен начин от „въздуха“ на света (Йов 1:9, 10). Затова нашата задача се състои в това, да живеем в света на Сатана, но да не му принадлежим; обиколени от разваления му „въздух“ да не го вдишваме. Когато четем светски публикации, гледаме телевизия или пребиваваме в местата за обществени развлечения, несъмнено се излагаме на действието на споменатия „въздух“. Явно е, че известен контакт с хората от този свят е неизбежен — в работата, в училището и другаде — обаче, трябва да бдим, да не допуснем да бъдем наново въвлечени в обсега на неговата смъртоносна атмосфера (1 Коринтяни 15:33, 34).
 Нашето положение можем да сравним с пребиваването в ресторант, в който има места за пушачи и непушачи. Като християни живеем в сътворения от Йехова духовен Рай, затова с право се намираме в зоната за „непушачи“ — далеч от духа на този свят. Сигурно не бихме съзнателно седнали в помещението за пушачи. Това би било неразумно. Обаче, какво става често, когато в ресторанти седим в зоната на непушачи? Замърсеният, пълен с пушек въздух се разнася навсякъде и накрая и до нас достигат ивици дим. Дали тогава този замърсен въздух ще приемем за нещо съблазнително, или колкото се може по–бързо, ще излезем от там? Но, какво правиш когато те обкръжат струи от „въздуха“ на света? Започваш ли веднага да действуваш, за да се изолираш от неговото пагубно влияние? Ако не се преместиш и го вдишаш, тогава можеш да бъдеш сигурен, че това ще се отрази на твоя начин на мислене. Колкото по–дълго вдишваш този „въздух“, толкова повече свикваш с него. Плюс това, след време този мирис ще престане да те отблъсква, ще се хареса на тялото, ще започне да те съблазнява и омайва. Може да събуди някое скрито желание, което си се старал да владееш. Някои отровни съставки на „въздуха“ на този свят са трудно откриваеми, както е и с вредните вещества в атмосферата; например въглеродния окис е лишен от вкус и мирис. Опасността се състои в това, че можем да не усетим убийствения му лъх преди напълно да ни обкръжи. Затова трябва да бдим да не попаднем в смъртоносна примка поради разпространените в света снизходителност или неспазване на Божиите показатели за справедливост. Павел ободрил братята си по вяра: „Но увещавайте се един друг всеки ден ... да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха“ (Евреи 3:13; Римляни 12:2).