Божията
добрина е удивително голяма
БОГ е добър! Колко пъти сме чували вече тези
думи или сами сме ги изговаряли? Но размисляли ли сме вече някога върху пълния
размер на Божията добрина? Едно такова размисляне ще ни помогне да задълбочим
уважението си за Бога, когото обожаваме .
Най-напред трябва да узнаем какво всъщност е
добрина. Разбира се, това е качество на този, който е добър, противоположното
на зло. Но това не е всичко. Добрината е
активно качество. Добър човек върши добро. А Бог, в своята
добрина прави толкова добри неща за нас, че от сърце се чувствуваме привързани
към него.
Колко голяма е Божията добрина проличава
между другото и от думите, които той отправил към Мойсей. Ето обещанието, което
Бог направил на своя верен служител в пущинака на Синай: „Аз ще направя да мине
пред лицето ти всичкото мое добро.“ При изпълнението на своето обещание Бог
употребил своето собствено име, като извикал: „Йехова, Йехова, Бог, милостив и
милосърден, бавен към гняв и изобилен на любвеобилна добрина и истина,
който запазва любвеобилна добрина за хиляди, прощава беззаконие и грях, но в никакъв случай
няма да допусне виновния да остане без наказание“ (Изход 33:19; 34:6, 7).
Следователно, Божията добрина включва също и
неговото милосърдие, неговата
любвеобилна добрина (или „лоялна любов“, „превод Нов свят на Святото писание
— със забележки“, забележка под линията) и неговата истинност. Освен
това, неговата добрина се отличава и чрез това, че той е „бавен към гняв“ или
дълготърпелив. Това не означава, че той прилича на отпуснати родители, които
всичко позволяват. В никакъв случай не ще остави неразкайващите се грешници без
наказание. Добър Бог не може да позволи, злото да остане ненаказано.
Изобилната Божия
добрина
Нека разгледаме няколко примера за това, как
Бог изразява своято добрина. Най-напред трябва да кажем, че Бог е показал
своята добрина спрямо хората още при образуването на земята, защото не е създал
само необходимите за човешки живот условия, а е изпълнил нашата планета с много
добри неща, за да направят живота истинска наслада. Голямо е разнообразието на
това, което дава на разположение за храна и пиене. Той е създал птици и други
животни в удивително разнообразие и е създал цветя, които придават на
заобикалящата ни среда цвят и красота. Освен това оформил извънредно богати на
разнообразие природни красоти, чийто вид ни възхищава. Когато се наслаждаваме
на един чудесен слънчев залез или голями облаци, в това също виждаме
доказателство за Божията добрина.
Божията добрина се открива също и при
създаването на мъжа и жената. Той дал на Адам и Ева съвършено тяло и ги
поставил в градината Едем. След това им дал възхитително, да, предизвикателно
поръчение: „Напълнете земята и я обладайте.“ Следователно, той им дал надежда
да живеят вечно всред техните потомци на една райска Земя (Битие 1:26–28;
2:7–9). Какъв прекрасен сватбен подарък за първата човешка двойка!
Дори и когато Адам и Ева се разбунтували, той
не ги изоставил напълно. Ако още тогава ги бе наказал със смърт, щеше да бъде
абсолютно справедливо. Но той проявил добрина към грешната човешка двойка и им
позволил, да продължат да живеят известно време и да имат деца (Изход 5:1–5).
От тогава, Бог проявява своята добрина спрямо
изгубилото Божието благоволение човечество. Така цар Давид казал: „Йехова е
добър спрямо всички, и неговите милости са върху всичките му творения“ (Псалм
145:9). Благодарение на свръхбогатите дарби, човешкият живот на Земята, която е
негово притежание, може да просъществува. Исус напомнил на юдеите от неговото
време, че техният Баща, „който е на небесата, . . . прави слънцето си
да изгрява за добрите и за злите и дава дъжд на праведните и неправедните“
(Матей 5:45). Глад и всякакъв вид липса не се дължат на това, че Бог не се
грижи за човечеството. Причините за това са поквареността, жестокостта и неспособността
на хората.
Бог допуска, човекът да използва земните
богатства и не му забрани да получи известно разбиране относно звездното небе и
физически структури. Йехова наистина е добър спрямо човечеството и то въпреки
факта, че много хора арогантно твърдят, че няма Бог или заради егоистични цели
злоупотребяват с неговата добрина, да, дори подтискат други хора (Псалм 14:1).
Божията добрина
спрямо вярващи хора
Бог е добър спрямо цялото човечество, но
това, което прави за вярващи хора просто трогва сърцето. Когато Адам и Ева се
разбунтували, Бог обещал идването на едно „семе“, което някога трябвало да
премахне всичките лоши последици от греха (Битие 3:15). В течение на времето
имало много потомци на Адам, които, въпреки тяхната несъвършеност, били верни обожатели
на Бога. На тях онова първо пророчество дало надеждата за по-добро бъдеще. Един
от тези верни потомци бил Авраам, който дори бил наречен „приятел на Йехова“
(Яков 2:23).
Бог обещал на Авраам, че неговите потомци ще
образуват по-късно много нации; потомството му от главната линия трябвало да
получи за наследство страната Ханаан. Последното се изпълнило при израилтяните,
потомци на Авраам, които по-късно били организирани като една нация (Битие
17:3–8; Изход 19:6). Бог бил добър и спрямо тази нация, като я освободил от
египетско робство, в пущинака я закрилял, дал ѝ сбор от закони, както и
свещеничество и накрая ѝ дал за наследство плодородната ханаанска земя.
По-късно Израел станал царство, чийто трети
човешки цар получил задачата от Йехова да му построи храм в Ерусалим, който
трябвало да стане световен център на обожаването на Йехова. Когато бил завършен
храмът, той бил осветен с грандиозна церемония и се провело радостно тържество.
След това, така казва отчета, израилтяните започнали „да благославят царя и да
си разотиват по родните си места, зарадвани и с радостни сърца заради всичкото
добро, което Йехова беше направил“ (1 Царете [бъл. 3 Царете] 8:66).
За съжаление, те не винаги ценели тяхната
привилегия да бъдат обожатели на единия истинен Бог. Накрая станали дори
отстъпници, поради което Йехова допуснал да бъдат отведени на заточение във
Вавилония в 607 г.пр.н.е. Както Бог вече бе казал на Моисей, заради
неговата добрина „в никакъв случай няма да допусне виновния да остане без
наказание“ (Изход 34:7).
Но след 70 години, по съчувствен начин Бог
отново върнал един верен остатък от израилтяните в тяхната родна страна. Какво
го накарало да направи това? Неговата добрина. Еремия писал пророчески за
завръщането на израилтяните от Вавилония: „Те несъмнено ще дойдат и ще ликуват
с радостни викове върху височината на Сион, и ще сияят радостни поради
добрината на Йехова.“ Пророкът продължава: „,Моят народ ще бъде наситен с моето
добро‘ е изказването на Йехова“ (Еремия 31:12, 14).
Накрая, на Земята дошъл Исус и се оказал
онова „семе“, обещано в пророчеството, произнесено някога в Едем. Библията
казва: „Бог толкова много обичаше света, че даде своя единороден Син, за да
може всеки, който упражнява вяра в него, да не бъде унищожен, а да получи вечен
живот“ (Йоан 3:16). Смъртта на Исус доставила изкупителната жертва, която
позволява хората да бъдат откупени от греха и да бъдат доведени до
съвършенство. По този начин трябвало да бъдат преодоляни лошите последици от
греха на Адам. Затова Павел писал на римляните: „Така, както чрез непокорността
на е д и н човек много станаха грешници, така също чрез
покорността на е д и н много ще бъдат направени праведни“
(Римляни 5:19). Благодарение на добрината на Йехова, много хора могат да се
надяват на вечен живот. Те могат дори като Авраам да станат приятели на Бога.
Бог и днес все още проявява добрина спрямо
тези, които го обожават. Посредством Библията той им дава съвет и им показва,
как да се справят с проблемите си (Псалм 119:105). Той им дава даром своя свят
дух, за да им помогне да отговарят на неговите праведни мащаби. И той им
открива своите намерения, според които истински християни могат да се надяват
на един нов свят на справедливостта, който ще настъпи, когато премине
съвременния стар свят (Притчи 4:18; 2 Петър 3:13). Християните имат здраво
доверие, че тези неща ще се осъществят, защото в своята добрина Бог им ги е
открил в безпогрешното си Слово (2 Тимотей 3:16).
Да, размишлявайки така върху добрината на
Бога, ние се чувствуваме привързани към него. Но във връзка с това се появява и
един въпрос.
Каква полза ще
извлечеш ти от Божията добрина?
Независимо от това кой си ти, извличаш вече
полза от добрината на Бога. Ти дишаш, ядеш, пиеш, и се радваш на живота: това
са дарби от Бога. Но извличаш ли наистина най-голяма полза от това? Спомни си:
Добрината, която Бог проявил спрямо Адам и Ева след като съгрешили, имала
граници. По същия начин ще бъде ограничена и неговата щедрост спрямо нас, ако
не се отнасяме към добрината му така, както той желае. Какво трябва да направим?
Псалмистът се молел: „Научи ме добро, разум и
познание, защото упражнявах вяра в твоите заповеди“ (Псалм 119:66). Ние трябва
да се молим за същото. Тъй като Бог е добър, трябва да се учим също да бъдем
добри като него. Павел ни препоръчва: „Станете подражатели на Бога като любими
деца“ (Ефесяни 5:1).
Затова най-напред е необходимо да изучаваме
Библията, за да разберем какво всъщност е добрина. След това трябва да се молим
на Бог, да ни помогне да развием тази добрина. Добрината е плод на духа, към
който се причисляват също „любов, радост, мир, дълготърпение, дружелюбност,
. . . вяра, благост . . . [и] себеобуздание“ (Галатяни
5:22, 23). Всички тези качества можем да придобием, ако се опираме на
Божия дух, изучаваме Библията, която е вдъхновена от Бог, ако се молим на Бог
за помощ и дружим с християни, които виждат нещата по същия начин (Псалм
1:1–3; 1 Солунци 5:17; Евреи 10:24, 25).
В Библията се казва още: „Ще бликат при
споменаване на изобилието на твоята добрина и ще възпяват твоята правда“ (Псалм
145:7). Да, Бог очаква от нас, да разказваме на други за неговата добрина.
Трябва открито да говорим за нашия небесен Баща.
И накрая, не трябва да злоупотребяваме с
неговата добрина. Вярно е, Йехова прощава грехове. Давид бил уверен, че ще
получи благоприятен отговор, когато се молел: „Недей помни греховете на моята
младост, нито престъпленията ми. Помни ме според твоята любвеобилна добрина,
заради твоята добрина, о Йехова“ (Псалм 25:7). Означава ли това, че можем да
грешим и предварително да очакваме, че Бог ще ни прости? В никакъв случай.
Помни — Божията добрина означава, че „в никакъв случай няма да остави виновния
без наказание“.
Да се радваме на
Божията добрина
Когато вече сме вкусили неговата добрина,
чувствуваме се още по-привързани към него. Това пък ни насърчава да следваме
отличния съвет на апостол Павел: „Продължавайте да ходите като деца на
светлината, защото плодът на светлината се състои от всякакъв вид добрина и
правда и истина“ (Ефесяни 5:8, 9).
Ежедневно осъзнаваме любвеобилната Божия
грижа. Дори при най-трудните условия знаем, че той няма да изостави тези, които
го обичат. Да, ние изпитваме такъв възвишен сърдечен мир, какъвто описва
псалмиста: „Наистина доброто и любвеобилната добрина ще ме следват през
всичките дни на живота ми; и ще живея завинаги в дома на Йехова“ (Псалм 23:6).