За библейската книга Послание на Яков

Библейска книга — послание на Яков
Писател: Яков
Място на написване: Йерусалим
Завършена: Преди 62 г.
„ТОЙ е полудял.“ Това смятали за Исус неговите роднини. Докато той извършвал службата си на земята, ‘братята му не вярвали в него’ и Яков, както и Йосиф, Симон и Юда, не били сред първите ученици на Исус. (Мар. 3:21; Йоан 7:5; Мат. 13:55) Тогава какви основания съществуват да смятаме, че именно Яков, природеният брат на Исус, е написал тази книга от Библията?
2 От библейското повествование разбираме, че след възкресението си Исус се появил пред Яков, който по този начин без съмнение получил неоспоримо доказателство, че Исус е Месията. (1 Кор. 15:7) В Деяния 1:12–14 се казва, че преди празника Петдесетница Мария и братята на Исус се били събрали да се молят заедно с апостолите в една горна стая в Йерусалим. Но това писмо не е ли написано от един от апостолите, който се казвал Яков? Не, защото още в началото на писмото авторът се представя не като апостол, а като ‘роб на господаря Исус Христос’. Освен това в уводните думи в писмото на Юда, които са много подобни на тези в писмото на Яков, се споменава, че Юда също бил „роб на Исус Христос, но брат на Яков“. (Як. 1:1; Юда 1) Следователно можем уверено да направим заключението, че Яков и Юда, природените братя на Исус, са написали книгите от Библията, носещи техните имена.
3 Яков бил особено подходящ да напише писмо с напътствия за християнския сбор. Той бил високо уважаван надзорник в сбора в Йерусалим. Павел пише, че „Яков, братът на Господаря“, бил ‘стълб’ в сбора, наред с Кифа и Йоан. (Гал. 1:19; 2:9) Това, че Яков бил начело в сбора, става ясно от факта, че след като бил освободен от затвора, Петър незабавно помолил това да бъде съобщено „на Яков и на братята“. И същият този Яков говорил от името на „апостолите и старейшините“, когато Павел и Варнава дошли в Йерусалим, очаквайки решение относно обрязването. Интересно е, че както писменото решение, което било взето тогава, така и Писмото на Яков започват със същото обръщение: „Поздрави!“ Това е доказателство, че и двете послания били написани от една и съща личност. (Деян. 12:17; 15:13, 22, 23; Як. 1:1)
4 Историкът Йосиф Флавий пише, че първосвещеникът Анан (Анания), който бил садукей, бил отговорен за смъртта на Яков, когото пребили с камъни. Това станало след смъртта на римския управител Фест (ок. 62 г.) и преди приемникът му Албин да встъпи в длъжност. Но кога Яков написал своето писмо? Той го написал от Йерусалим за ‘дванайсетте племена, които били разпръснати навсякъде’. (Як. 1:1) Явно трябва да е било изминало време, докато християнството се разпространило на различни места след изливането на светия дух през 33 г., а също и докато се развили тревожните проблеми, споменати в писмото. Освен това от писмото се разбира, че християните вече не били само малки групи, а били организирани в сборове със зрели „старейшини“, които се молели за слабите и ги укрепвали. Изминало време и докато самодоволството и формалното поклонение се промъкнали в известна степен в сбора. (2:1–4; 4:1–3; 5:14; 1:26, 27) Имайки предвид тези неща, най–вероятно Яков не написал писмото си веднага след Петдесетница през 33 г., а по–късно, може би малко преди 62 г., ако разказът на Йосиф Флавий за събитията около смъртта на Фест и източниците, посочващи приблизително 62 г. за смъртта му, са точни.
5 Що се отнася до достоверността на Писмото на Яков, то се съдържа във Ватиканския ръкопис № 1209, в Синайския ръкопис и в Александрийския ръкопис. Включено е и в поне десет древни каталога, съставени преди Картагенския събор през 397 г. Писмото на Яков било цитирано често от ранните църковни писатели. То е в забележителна хармония с останалата част от Светото писание.
6 Но защо Яков написал това писмо? При внимателно разглеждане на съдържанието му става ясно, че в самия сбор имало различни обстоятелства, които създавали трудности между братята. Християнските принципи били омаловажавани и дори пренебрегвани, поради което някои от членовете на сбора се били превърнали в духовни прелюбодейци, защото развили приятелство със света. Някои хора, които изгарят от желание да посочват привидни противоречия, твърдят, че тъй като Писмото на Яков насърчава към вяра, проявявана чрез дела, то омаловажава писанията на Павел относно това, че спасението не идва чрез дела, а чрез вяра. Но от контекста се вижда ясно, че Яков говорел за вяра, подкрепена както от думи, така и от дела, докато Павел съвсем очевидно имал предвид делата според Закона. Всъщност Яков допълва думите на Павел, като отива още по–надалече, обяснявайки как се проявява вярата. Съветите на Яков са особено практични, защото обхващат проблеми, с които християните се сблъскват в ежедневието си.
7 Думите на Яков относно вярата, търпението и издръжливостта, са подчертани по ярък начин чрез примери от ежедневието, включващи животни, кораби, земеделци и растения. Прилагането на този носещ успех метод за поучаване в подражание на Исус придава допълнителна тежест на напътствията в това писмо. Човек не може да не забележи каква проницателност притежавал Яков относно подбудите, стоящи зад различни действия.
ЗАЩО Е ПОЛЕЗНА
15 Макар че споменава само два пъти името на Исус (1:1; 2:1), Яков посочва практическото приложение на ученията на Господаря, както може да се види при едно старателно сравнение на Писмото на Яков с Проповедта на планината. От друга страна, в това писмо (в „Превод на новия свят“) името на Йехова се среща тринайсет пъти и се набляга на мисълта, че онова, което той е обещал, е награда за християните, проявяващи вяра. (4:10; 5:11) Когато дава практични напътствия, Яков често се позовава на Еврейските писания за словесни илюстрации и подходящи цитати. Той посочва и източника на тези мисли с изказвания като „според думите от Писанието“, „беше изпълнено казаното в Писанието“ и ‘в Писанието е казано’, след което прилага тези стихове към християнския начин на живот. (2:8, 23; 4:5) Яков дава конкретни съвети и укрепва вярата в цялостната хармония на Божието Слово, като съвсем уместно споменава подбудените от вяра дела на Авраам, делата на Раав, чрез които тя проявила вярата си, вярната издръжливост на Йов и упованието на Илия в Йехова чрез молитва. (Як. 2:21–25; 5:11, 17, 18; Бит. 22:9–12; Ис. Н. 2:1–21; Йов 1:20–22; 42:10; 3 Царе 17:1; 18:41–45)
16 Сред безценните съвети на Яков са тези да бъдем изпълнители на словото, а не само слушатели, да проявяваме вярата си чрез праведни дела, радостно да издържаме при различни изпитания, постоянно да молим Бога за мъдрост, да се приближаваме към него в молитва и да изпълняваме превъзходния закон, а именно — „Обичай ближния си както себе си“. (Як. 1:22; 2:24; 1:2, 5; 4:8; 5:13–18; 2:8) Писмото включва и сериозно предупреждение относно предаването на погрешни учения, употребата на езика, причиняваща зло, правенето на различия според положението между християните в сбора, силните желания за чувствени удоволствия и упованието в непостоянното богатство. (3:1, 8; 2:4; 4:3; 5:1, 5) Яков показва ясно, че приятелството със света в действителност е духовно прелюбодейство и е вражда с Бога, а освен това посочва ясно какво поклонение е угодно в Божиите очи: „Да се грижи човек за сираците и вдовиците в неволята им и да се пази без петно от света.“ (4:4; 1:27) Всички тези практични и лесно разбираеми съвети са точно това, което бихме очаквали от един ‘стълб’ в ранния християнски сбор. (Гал. 2:9) Любещото послание в това писмо продължава да служи като ръководство за християните в тези бурни времена, защото то е „мъдрост, идваща от горе“ и произвеждаща „плода на праведността“. (3:17, 18)
17 Яков изпитвал силно желание да помогне на братята си да достигнат целта да живеят в Божието Царство. Затова ги подканя: „Вие също бъдете търпеливи, укрепете сърцата си, защото присъствието на Господаря е наближило.“ Християните са щастливи, когато постоянстват в издържането на изпитания, защото след като бъдат одобрени от Бога, ще получат „наградата на живота, която Йехова е обещал на онези, които го обичат“. (5:8; 1:12) Тези думи показват ясно, че обещанието на Бога да даде наградата на живота, независимо дали става въпрос за безсмъртен живот в небесата или вечен живот на земята, е основателна причина да издържаме и да вършим дела, подбудени от вяра. Несъмнено това прекрасно писмо е насърчение за всички нас да се стремим към наградата на вечния живот — било в небето, или в новия свят, който ще установи Йехова и над който ще управлява царското Семе, или царският Потомък, нашият господар, Исус Христос. (2:5)