Библейска книга — послание на Яков
Писател: Яков
Място на написване: Йерусалим
Завършена: Преди 62 г.
„ТОЙ е полудял.“ Това смятали за Исус неговите роднини. Докато той извършвал службата си на земята, ‘братята му не вярвали в него’ и Яков, както и Йосиф, Симон и Юда, не били сред първите ученици на Исус. (Мар. 3:21; Йоан 7:5; Мат. 13:55) Тогава какви основания съществуват да смятаме, че именно Яков, природеният брат на Исус, е написал тази книга от Библията?
2 От библейското повествование разбираме, че след възкресението си Исус се появил пред Яков, който по този начин без съмнение получил неоспоримо доказателство, че Исус е Месията. (1 Кор. 15:7) В Деяния 1:12–14 се казва, че преди празника Петдесетница Мария и братята на Исус се били събрали да се молят заедно с апостолите в една горна стая в Йерусалим. Но това писмо не е ли написано от един от апостолите, който се казвал Яков? Не, защото още в началото на писмото авторът се представя не като апостол, а като ‘роб на господаря Исус Христос’. Освен това в уводните думи в писмото на Юда, които са много подобни на тези в писмото на Яков, се споменава, че Юда също бил „роб на Исус Христос, но брат на Яков“. (Як. 1:1; Юда 1) Следователно можем уверено да направим заключението, че Яков и Юда, природените братя на Исус, са написали книгите от Библията, носещи техните имена.
3 Яков бил особено подходящ да напише писмо с напътствия за християнския сбор. Той бил високо уважаван надзорник в сбора в Йерусалим. Павел пише, че „Яков, братът на Господаря“, бил ‘стълб’ в сбора, наред с Кифа и Йоан. (Гал. 1:19; 2:9) Това, че Яков бил начело в сбора, става ясно от факта, че след като бил освободен от затвора, Петър незабавно помолил това да бъде съобщено „на Яков и на братята“. И същият този Яков говорил от името на „апостолите и старейшините“, когато Павел и Варнава дошли в Йерусалим, очаквайки решение относно обрязването. Интересно е, че както писменото решение, което било взето тогава, така и Писмото на Яков започват със същото обръщение: „Поздрави!“ Това е доказателство, че и двете послания били написани от една и съща личност. (Деян. 12:17; 15:13, 22, 23; Як. 1:1)
4 Историкът Йосиф Флавий пише, че първосвещеникът Анан (Анания), който бил садукей, бил отговорен за смъртта на Яков, когото пребили с камъни. Това станало след смъртта на римския управител Фест (ок. 62 г.) и преди приемникът му Албин да встъпи в длъжност. Но кога Яков написал своето писмо? Той го написал от Йерусалим за ‘дванайсетте племена, които били разпръснати навсякъде’. (Як. 1:1) Явно трябва да е било изминало време, докато християнството се разпространило на различни места след изливането на светия дух през 33 г., а също и докато се развили тревожните проблеми, споменати в писмото. Освен това от писмото се разбира, че християните вече не били само малки групи, а били организирани в сборове със зрели „старейшини“, които се молели за слабите и ги укрепвали. Изминало време и докато самодоволството и формалното поклонение се промъкнали в известна степен в сбора. (2:1–4; 4:1–3; 5:14; 1:26, 27) Имайки предвид тези неща, най–вероятно Яков не написал писмото си веднага след Петдесетница през 33 г., а по–късно, може би малко преди 62 г., ако разказът на Йосиф Флавий за събитията около смъртта на Фест и източниците, посочващи приблизително 62 г. за смъртта му, са точни.
5 Що се отнася до достоверността на Писмото на Яков, то се съдържа във Ватиканския ръкопис № 1209, в Синайския ръкопис и в Александрийския ръкопис. Включено е и в поне десет древни каталога, съставени преди Картагенския събор през 397 г. Писмото на Яков било цитирано често от ранните църковни писатели. То е в забележителна хармония с останалата част от Светото писание.
6 Но защо Яков написал това писмо? При внимателно разглеждане на съдържанието му става ясно, че в самия сбор имало различни обстоятелства, които създавали трудности между братята. Християнските принципи били омаловажавани и дори пренебрегвани, поради което някои от членовете на сбора се били превърнали в духовни прелюбодейци, защото развили приятелство със света. Някои хора, които изгарят от желание да посочват привидни противоречия, твърдят, че тъй като Писмото на Яков насърчава към вяра, проявявана чрез дела, то омаловажава писанията на Павел относно това, че спасението не идва чрез дела, а чрез вяра. Но от контекста се вижда ясно, че Яков говорел за вяра, подкрепена както от думи, така и от дела, докато Павел съвсем очевидно имал предвид делата според Закона. Всъщност Яков допълва думите на Павел, като отива още по–надалече, обяснявайки как се проявява вярата. Съветите на Яков са особено практични, защото обхващат проблеми, с които християните се сблъскват в ежедневието си.
7 Думите на Яков относно вярата, търпението и издръжливостта, са подчертани по ярък начин чрез примери от ежедневието, включващи животни, кораби, земеделци и растения. Прилагането на този носещ успех метод за поучаване в подражание на Исус придава допълнителна тежест на напътствията в това писмо. Човек не може да не забележи каква проницателност притежавал Яков относно подбудите, стоящи зад различни действия.
ЗАЩО Е ПОЛЕЗНА
15 Макар че споменава само два пъти името на Исус (1:1; 2:1), Яков посочва практическото приложение на ученията на Господаря, както може да се види при едно старателно сравнение на Писмото на Яков с Проповедта на планината. От друга страна, в това писмо (в „Превод на новия свят“) името на Йехова се среща тринайсет пъти и се набляга на мисълта, че онова, което той е обещал, е награда за християните, проявяващи вяра. (4:10; 5:11) Когато дава практични напътствия, Яков често се позовава на Еврейските писания за словесни илюстрации и подходящи цитати. Той посочва и източника на тези мисли с изказвания като „според думите от Писанието“, „беше изпълнено казаното в Писанието“ и ‘в Писанието е казано’, след което прилага тези стихове към християнския начин на живот. (2:8, 23; 4:5) Яков дава конкретни съвети и укрепва вярата в цялостната хармония на Божието Слово, като съвсем уместно споменава подбудените от вяра дела на Авраам, делата на Раав, чрез които тя проявила вярата си, вярната издръжливост на Йов и упованието на Илия в Йехова чрез молитва. (Як. 2:21–25; 5:11, 17, 18; Бит. 22:9–12; Ис. Н. 2:1–21; Йов 1:20–22; 42:10; 3 Царе 17:1; 18:41–45)
16 Сред безценните съвети на Яков са тези да бъдем изпълнители на словото, а не само слушатели, да проявяваме вярата си чрез праведни дела, радостно да издържаме при различни изпитания, постоянно да молим Бога за мъдрост, да се приближаваме към него в молитва и да изпълняваме превъзходния закон, а именно — „Обичай ближния си както себе си“. (Як. 1:22; 2:24; 1:2, 5; 4:8; 5:13–18; 2:8) Писмото включва и сериозно предупреждение относно предаването на погрешни учения, употребата на езика, причиняваща зло, правенето на различия според положението между християните в сбора, силните желания за чувствени удоволствия и упованието в непостоянното богатство. (3:1, 8; 2:4; 4:3; 5:1, 5) Яков показва ясно, че приятелството със света в действителност е духовно прелюбодейство и е вражда с Бога, а освен това посочва ясно какво поклонение е угодно в Божиите очи: „Да се грижи човек за сираците и вдовиците в неволята им и да се пази без петно от света.“ (4:4; 1:27) Всички тези практични и лесно разбираеми съвети са точно това, което бихме очаквали от един ‘стълб’ в ранния християнски сбор. (Гал. 2:9) Любещото послание в това писмо продължава да служи като ръководство за християните в тези бурни времена, защото то е „мъдрост, идваща от горе“ и произвеждаща „плода на праведността“. (3:17, 18)
17 Яков изпитвал силно желание да помогне на братята си да достигнат целта да живеят в Божието Царство. Затова ги подканя: „Вие също бъдете търпеливи, укрепете сърцата си, защото присъствието на Господаря е наближило.“ Християните са щастливи, когато постоянстват в издържането на изпитания, защото след като бъдат одобрени от Бога, ще получат „наградата на живота, която Йехова е обещал на онези, които го обичат“. (5:8; 1:12) Тези думи показват ясно, че обещанието на Бога да даде наградата на живота, независимо дали става въпрос за безсмъртен живот в небесата или вечен живот на земята, е основателна причина да издържаме и да вършим дела, подбудени от вяра. Несъмнено това прекрасно писмо е насърчение за всички нас да се стремим към наградата на вечния живот — било в небето, или в новия свят, който ще установи Йехова и над който ще управлява царското Семе, или царският Потомък, нашият господар, Исус Христос. (2:5)
Дали бракът е просто социален съюз?
„Нека никой човек не разделя онова, което Бог е впрегнал в общ ярем.“ (Матей 19:6)
КАКВО КАЗВА БИБЛИЯТА
За Бога бракът е много повече от социално споразумение. Той е свещен съюз между мъж и жена. Библията казва: „В началото на сътворението ‘[Бог] ги направи мъж и жена. Заради това мъжът ще остави баща си и майка си, и двамата ще станат една плът’. ... Затова нека никой човек не разделя онова, което Бог е впрегнал в общ ярем.“ * (Марко 10:6–9; Битие 2:24)
Думите „онова, което Бог е впрегнал [или свързал] в общ ярем“ не означават, че Бог предопределя кой за кого да се ожени. Вместо това, посочвайки, че нашият Създател е основателят на брачната уредба, Библията подчертава колко сериозен е този съюз. Брачните партньори, които гледат на брака си по този начин, го смятат за свещена и трайна връзка и така засилват решимостта си да направят брака си успешен. Когато търсят ръководство в Библията, за да изпълняват ролята си на съпруг или съпруга, те още повече увеличават шансовете си за успех.
Каква е ролята на мъжа?
„Мъжът е глава на своята жена.“ (Ефесяни 5:23)
КАКВО КАЗВА БИБЛИЯТА
За да може едно семейство да функционира добре, някой трябва да взема крайните решения по различни въпроси. Според Библията тази отговорност принадлежи на мъжа. Но това не му дава право да действа като тиранин или грубиян, нито му позволява да бяга от отговорностите си, с което би загубил уважението на съпругата си и би прехвърлил ненужен товар върху нея. По–скоро Бог очаква от него да се труди, за да се грижи за съпругата си, и да ѝ отдава почит, като на свой най–близък и доверен приятел. (1 Тимотей 5:8; 1 Петър 3:7) „Мъжете са длъжни да обичат жените си както собствените си тела“, се казва в Ефесяни 5:28.
Съпругът, който наистина обича своята съпруга, цени нейните способности и умения и с уважение взема под внимание нейната гледна точка особено по въпроси, които може да засегнат семейството. Той не бива да настоява на своето, само защото е главата на семейството. Когато Божият служител Авраам отхвърлил разумния съвет на съпругата си по един семеен въпрос, Йехова Бог му казал: „Послушай думите ѝ.“ (Битие 21:9–12) Авраам смирено се съгласил и семейството му се радвало на мир, единство и Божията благословия.
Каква е ролята на жената?
„Жени, подчинявайте се на мъжете си.“ (1 Петър 3:1)
КАКВО КАЗВА БИБЛИЯТА
Точно преди да създаде жена за първия мъж, Бог казал: „Не е добре човекът да бъде сам. Ще му направя помощничка, която да го допълва по подходящ начин.“ (Битие 2:18) Следователно мъжът и жената имат допълващи се роли. Бог не създал жената да бъде еднаква с мъжа или да се съревновава с него, а я направил като негово допълнение. Двамата били в състояние да изпълнят възложената им от Бога задача да имат деца и да напълнят земята с потомците си. (Битие 1:28)
За да бъде възможно жената да изпълни ролята си, Бог я е надарил с идеалните физически, умствени и емоционални характеристики. Ако ги използва мъдро и любещо, тя допринася значително за успеха на своя брак и помага на съпруга си да се чувства доволен и уверен в любовта ѝ. В Божиите очи такава добра жена е достойна за похвала. * (Притчи 31:28, 31)