За библейската книга Послание на Яков

Библейска книга — послание на Яков
Писател: Яков
Място на написване: Йерусалим
Завършена: Преди 62 г.
„ТОЙ е полудял.“ Това смятали за Исус неговите роднини. Докато той извършвал службата си на земята, ‘братята му не вярвали в него’ и Яков, както и Йосиф, Симон и Юда, не били сред първите ученици на Исус. (Мар. 3:21; Йоан 7:5; Мат. 13:55) Тогава какви основания съществуват да смятаме, че именно Яков, природеният брат на Исус, е написал тази книга от Библията?
2 От библейското повествование разбираме, че след възкресението си Исус се появил пред Яков, който по този начин без съмнение получил неоспоримо доказателство, че Исус е Месията. (1 Кор. 15:7) В Деяния 1:12–14 се казва, че преди празника Петдесетница Мария и братята на Исус се били събрали да се молят заедно с апостолите в една горна стая в Йерусалим. Но това писмо не е ли написано от един от апостолите, който се казвал Яков? Не, защото още в началото на писмото авторът се представя не като апостол, а като ‘роб на господаря Исус Христос’. Освен това в уводните думи в писмото на Юда, които са много подобни на тези в писмото на Яков, се споменава, че Юда също бил „роб на Исус Христос, но брат на Яков“. (Як. 1:1; Юда 1) Следователно можем уверено да направим заключението, че Яков и Юда, природените братя на Исус, са написали книгите от Библията, носещи техните имена.
3 Яков бил особено подходящ да напише писмо с напътствия за християнския сбор. Той бил високо уважаван надзорник в сбора в Йерусалим. Павел пише, че „Яков, братът на Господаря“, бил ‘стълб’ в сбора, наред с Кифа и Йоан. (Гал. 1:19; 2:9) Това, че Яков бил начело в сбора, става ясно от факта, че след като бил освободен от затвора, Петър незабавно помолил това да бъде съобщено „на Яков и на братята“. И същият този Яков говорил от името на „апостолите и старейшините“, когато Павел и Варнава дошли в Йерусалим, очаквайки решение относно обрязването. Интересно е, че както писменото решение, което било взето тогава, така и Писмото на Яков започват със същото обръщение: „Поздрави!“ Това е доказателство, че и двете послания били написани от една и съща личност. (Деян. 12:17; 15:13, 22, 23; Як. 1:1)
4 Историкът Йосиф Флавий пише, че първосвещеникът Анан (Анания), който бил садукей, бил отговорен за смъртта на Яков, когото пребили с камъни. Това станало след смъртта на римския управител Фест (ок. 62 г.) и преди приемникът му Албин да встъпи в длъжност. Но кога Яков написал своето писмо? Той го написал от Йерусалим за ‘дванайсетте племена, които били разпръснати навсякъде’. (Як. 1:1) Явно трябва да е било изминало време, докато християнството се разпространило на различни места след изливането на светия дух през 33 г., а също и докато се развили тревожните проблеми, споменати в писмото. Освен това от писмото се разбира, че християните вече не били само малки групи, а били организирани в сборове със зрели „старейшини“, които се молели за слабите и ги укрепвали. Изминало време и докато самодоволството и формалното поклонение се промъкнали в известна степен в сбора. (2:1–4; 4:1–3; 5:14; 1:26, 27) Имайки предвид тези неща, най–вероятно Яков не написал писмото си веднага след Петдесетница през 33 г., а по–късно, може би малко преди 62 г., ако разказът на Йосиф Флавий за събитията около смъртта на Фест и източниците, посочващи приблизително 62 г. за смъртта му, са точни.
5 Що се отнася до достоверността на Писмото на Яков, то се съдържа във Ватиканския ръкопис № 1209, в Синайския ръкопис и в Александрийския ръкопис. Включено е и в поне десет древни каталога, съставени преди Картагенския събор през 397 г. Писмото на Яков било цитирано често от ранните църковни писатели. То е в забележителна хармония с останалата част от Светото писание.
6 Но защо Яков написал това писмо? При внимателно разглеждане на съдържанието му става ясно, че в самия сбор имало различни обстоятелства, които създавали трудности между братята. Християнските принципи били омаловажавани и дори пренебрегвани, поради което някои от членовете на сбора се били превърнали в духовни прелюбодейци, защото развили приятелство със света. Някои хора, които изгарят от желание да посочват привидни противоречия, твърдят, че тъй като Писмото на Яков насърчава към вяра, проявявана чрез дела, то омаловажава писанията на Павел относно това, че спасението не идва чрез дела, а чрез вяра. Но от контекста се вижда ясно, че Яков говорел за вяра, подкрепена както от думи, така и от дела, докато Павел съвсем очевидно имал предвид делата според Закона. Всъщност Яков допълва думите на Павел, като отива още по–надалече, обяснявайки как се проявява вярата. Съветите на Яков са особено практични, защото обхващат проблеми, с които християните се сблъскват в ежедневието си.
7 Думите на Яков относно вярата, търпението и издръжливостта, са подчертани по ярък начин чрез примери от ежедневието, включващи животни, кораби, земеделци и растения. Прилагането на този носещ успех метод за поучаване в подражание на Исус придава допълнителна тежест на напътствията в това писмо. Човек не може да не забележи каква проницателност притежавал Яков относно подбудите, стоящи зад различни действия.
ЗАЩО Е ПОЛЕЗНА
15 Макар че споменава само два пъти името на Исус (1:1; 2:1), Яков посочва практическото приложение на ученията на Господаря, както може да се види при едно старателно сравнение на Писмото на Яков с Проповедта на планината. От друга страна, в това писмо (в „Превод на новия свят“) името на Йехова се среща тринайсет пъти и се набляга на мисълта, че онова, което той е обещал, е награда за християните, проявяващи вяра. (4:10; 5:11) Когато дава практични напътствия, Яков често се позовава на Еврейските писания за словесни илюстрации и подходящи цитати. Той посочва и източника на тези мисли с изказвания като „според думите от Писанието“, „беше изпълнено казаното в Писанието“ и ‘в Писанието е казано’, след което прилага тези стихове към християнския начин на живот. (2:8, 23; 4:5) Яков дава конкретни съвети и укрепва вярата в цялостната хармония на Божието Слово, като съвсем уместно споменава подбудените от вяра дела на Авраам, делата на Раав, чрез които тя проявила вярата си, вярната издръжливост на Йов и упованието на Илия в Йехова чрез молитва. (Як. 2:21–25; 5:11, 17, 18; Бит. 22:9–12; Ис. Н. 2:1–21; Йов 1:20–22; 42:10; 3 Царе 17:1; 18:41–45)
16 Сред безценните съвети на Яков са тези да бъдем изпълнители на словото, а не само слушатели, да проявяваме вярата си чрез праведни дела, радостно да издържаме при различни изпитания, постоянно да молим Бога за мъдрост, да се приближаваме към него в молитва и да изпълняваме превъзходния закон, а именно — „Обичай ближния си както себе си“. (Як. 1:22; 2:24; 1:2, 5; 4:8; 5:13–18; 2:8) Писмото включва и сериозно предупреждение относно предаването на погрешни учения, употребата на езика, причиняваща зло, правенето на различия според положението между християните в сбора, силните желания за чувствени удоволствия и упованието в непостоянното богатство. (3:1, 8; 2:4; 4:3; 5:1, 5) Яков показва ясно, че приятелството със света в действителност е духовно прелюбодейство и е вражда с Бога, а освен това посочва ясно какво поклонение е угодно в Божиите очи: „Да се грижи човек за сираците и вдовиците в неволята им и да се пази без петно от света.“ (4:4; 1:27) Всички тези практични и лесно разбираеми съвети са точно това, което бихме очаквали от един ‘стълб’ в ранния християнски сбор. (Гал. 2:9) Любещото послание в това писмо продължава да служи като ръководство за християните в тези бурни времена, защото то е „мъдрост, идваща от горе“ и произвеждаща „плода на праведността“. (3:17, 18)
17 Яков изпитвал силно желание да помогне на братята си да достигнат целта да живеят в Божието Царство. Затова ги подканя: „Вие също бъдете търпеливи, укрепете сърцата си, защото присъствието на Господаря е наближило.“ Християните са щастливи, когато постоянстват в издържането на изпитания, защото след като бъдат одобрени от Бога, ще получат „наградата на живота, която Йехова е обещал на онези, които го обичат“. (5:8; 1:12) Тези думи показват ясно, че обещанието на Бога да даде наградата на живота, независимо дали става въпрос за безсмъртен живот в небесата или вечен живот на земята, е основателна причина да издържаме и да вършим дела, подбудени от вяра. Несъмнено това прекрасно писмо е насърчение за всички нас да се стремим към наградата на вечния живот — било в небето, или в новия свят, който ще установи Йехова и над който ще управлява царското Семе, или царският Потомък, нашият господар, Исус Христос. (2:5)

Християнство и политика

ПРЕДСТАВИ си, че наблюдаваш една случка през 32 г. Денят привършва. Исус, предсказаният Месия, вече си е спечелил голяма слава, поради това че лекува болните и дори възкресява мъртвите. През този ден той е смаял многохилядно множество, като е извършил могъщи знамения и е учил хората за Бога. Сега разделя огладнелите хора на по–малки групи. Моли се на Йехова и нахранва всички по чудодеен начин. След това, за да не се хвърли нищо, събира каквото е останало от храната. Как реагират хората? (Йоан 6:1–13)
Като виждат чудесата на Исус и способността му да ръководи множествата, грижейки се за техните нужди, хората стигат до заключението, че Исус би бил идеалният цар. (Йоан 6:14) Тяхната реакция не е изненадваща. Припомни си, че те отчаяно се нуждаели от добър и способен владетел. Любимата им родина била под чуждо потисническо управление. Затова те се опитали да накарат Исус да се намеси в политическия живот. Имайки предвид всичко това, обърни внимание на начина, по който постъпил той.
„Исус, като знаеше, че се канят да дойдат и да го хванат, за да го направят цар, пак отиде в планината съвсем сам“, се казва в Йоан 6:15. Едва ли Исус би могъл да покаже по–ясно отношението си по въпроса. Той решително отказал да участва в политическите дела на страната си. Неговото становище никога не се променило. Той казал, че последователите му трябва да постъпват по същия начин. (Йоан 17:16) Защо заел това становище?
Защо Исус избрал да бъде неутрален?
Неутралитетът на Исус по отношение на политиката на този свят бил здраво основан на библейските принципи. Обърни внимание на два от тях.
„Човек владее над човека за негова вреда.“ (Еклисиаст 8:9) Така Библията описва периода на човешкото управление. Помни, че Исус съществувал в небето много преди да дойде на земята като човек. (Йоан 17:5) Той знаел, че колкото и да са добронамерени, хората не могат да се грижат правилно за нуждите на милиардите други хора. Те не са създадени от Бога с тази способност. (Йеремия 10:23) Исус знаел, че решението на проблемите на човечеството ще дойде от друг източник — не от човешките правителства.
„Целият свят лежи във властта на Злия.“ (1 Йоан 5:19) Смяташ ли, че това изказване е тревожно? Мнозина мислят така. Те се сещат за някои искрени хора, които участват в управлението, тъй като имат желанието да направят света по–добър и по–безопасен. Но, макар и да се опитват, дори и най–искрените управници не могат да се справят с влиянието на онзи, когото Исус нарекъл „владетеля на този свят“. (Йоан 12:31; 14:30) Затова Исус казал на един политик: „Моето царство не е от този свят.“ (Йоан 18:36) Исус бил бъдещият Цар на Божието небесно правителство. Ако се беше намесил в политиката, щеше да жертва лоялността си към правителството на своя Баща.
Дали тогава Исус учел, че неговите последователи нямат никакви задължения към земните правителства? Точно обратното, той ги учел как да намират правилното равновесие между отговорностите си към Бога и отговорностите си към светските власти.
Исус уважавал държавната власт
Когато Исус поучавал в храма, някои от противниците му направили опит да го подмамят да каже нещо погрешно, като го попитали дали хората трябва да плащат данъци. Ако отговорел отрицателно, думите му можело да бъдат приети за държавна измяна и дори да станат причина за насърчаването на бунтовен дух сред угнетените хора, които искали да се освободят от римското потисничество. Но ако отговорел положително, мнозина биха си помислили, че Исус одобрява несправедливостите, с които се сблъсквали. Отговорът му отразявал съвършено равновесие. Той казал: „Плащайте на императора онова, което е на императора, а на Бога — онова, което е на Бога.“ (Лука 20:21–25) Така че неговите последователи имали задължения към Бога и към императора, тоест светската власт.
Правителствата се стараят да поддържат реда. Те с право изискват от поданиците си да бъдат честни, да си плащат данъците и да спазват закона. Какъв пример оставил Исус относно плащането „на императора онова, което е на императора“? Исус бил отгледан от родители, които били послушни на закона дори когато това им причинявало неудобства. Например, Йосиф и бременната му съпруга Мария пропътували около 150 километра до Витлеем, когато бил издаден римски указ за преброяване на населението. (Лука 2:1–5) Подобно на тях, Исус спазвал законите и дори плащал данъци, които в действителност не дължал. (Матей 17:24–27) Освен това той внимавал да не преминава границите на своите правомощия. (Лука 12:13, 14) Можем да кажем, че Исус уважавал политическата система, въпреки че отказал да участва в нея. Какво обаче имал предвид той относно плащането ‘на Бога онова, което е на Бога’?
Как Исус давал ‘на Бога онова, което е на Бога’
Веднъж Исус бил попитан кой е най–важният закон, даден от Бога. Христос отговорил: „‘Обичай своя Бог, Йехова, с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум.’ Това е първата и най–важна заповед. Втората като нея е: ‘Обичай ближния си както себе си.’“ (Матей 22:37–39) Исус учел, че когато става дума за плащането ‘на Бога онова, което е на Бога’, първото нещо, което му дължим, е любов — нашата всеотдайна, пълна преданост.
Възможно ли е тази любов да бъде разделена? Възможно ли е да дадем част от лоялността си на Йехова Бог и на неговото небесно правителство и друга част на някое земно правителство? Самият Исус посочил следния принцип: „Никой не може да е роб на двама господари, защото или ще мрази единия и ще обича другия, или ще се привърже към единия и ще презира другия.“ (Матей 6:24) В този случай Исус говорел за разделяне на нечия привързаност между Бога и богатството, но твърдо смятал, че същият принцип важи и за участието в политиката. Така мислели и неговите последователи през първи век.
Най–старите сведения, които са на разположение, показват, че последователите на Исус в древния свят не вземали никакво дейно участие в политиката. Понеже отдавали цялото си поклонение на Онзи, на когото се покланял Христос, те отказвали да полагат клетва за вярност към Рим и неговия император, да служат във войската и да заемат държавни постове. В резултат на това те понасяли всякакви прояви на враждебност. Враговете им понякога ги обвинявали в омраза към човешкия род. Дали техните обвинения били основателни?
Истинските християни са загрижени за хората
Припомни си коя Божия заповед Исус посочил като втора по важност — „Обичай ближния си както себе си“. Ясно е, че никой истински последовател на Христос не бива да проявява омраза към хората. Исус обичал хората, изразходвал силите си за тях и им помагал да се справят дори с ежедневните си проблеми. (Марко 5:25–34; Йоан 2:1–10)
Но с какво най–вече бил известен Исус? Към него не се обръщали с титли, насочващи вниманието към това, че лекувал болни, хранел хиляди гладни или възкресявал мъртви, макар и да вършел всички тези забележителни дела. Хората обаче го наричали Учител, и то с пълно право. (Йоан 1:38; 13:13) Исус обяснил, че една основна причина, поради която дошъл на земята, била да учи хората за Божието Царство. (Лука 4:43)
Ето защо истинските последователи на Христос са заети със същата дейност, която вършел техният Господар, когато бил на земята — да учат хората на добрата новина за Божието Царство. Исус Христос заповядал на всички истински християни да изпълняват тази задача по целия свят. (Матей 24:14; 28:19, 20) Това неразрушимо небесно правителство ще управлява над цялото Божие творение според закона на любовта. То ще изпълни Божията воля, като дори ще премахне страданията и смъртта. (Матей 6:9, 10; Откровение 21:3, 4) Не е чудно, че Библията нарича посланието на Христос „добрата новина“! (Лука 8:1)
Така че, ако днес търсиш истинските последователи на Исус Христос на земята, по какво можеш да ги разпознаеш? Дали те биха се намесвали в политическите дела на този свят? Или точно както Исус, насочват усилията си главно към проповядването и поучаването за Божието Царство?
Би ли желал да научиш повече за Божието Царство и за това как то може да влияе на живота ти днес? Може  да се свържеш с местните Свидетели на Йехова или да посетиш техния официален уебсайт www.jw.org

Бракът - дали е само социален съюз?

Дали бракът е просто социален съюз?

„Нека никой човек не разделя онова, което Бог е впрегнал в общ ярем.“ (Матей 19:6)

КАКВО КАЗВА БИБЛИЯТА

 За Бога бракът е много повече от социално споразумение. Той е свещен съюз между мъж и жена. Библията казва: „В началото на сътворението ‘[Бог] ги направи мъж и жена. Заради това мъжът ще остави баща си и майка си, и двамата ще станат една плът’. ... Затова нека никой човек не разделя онова, което Бог е впрегнал в общ ярем.“ * (Марко 10:6–9; Битие 2:24)

Думите „онова, което Бог е впрегнал [или свързал] в общ ярем“ не означават, че Бог предопределя кой за кого да се ожени. Вместо това, посочвайки, че нашият Създател е основателят на брачната уредба, Библията подчертава колко сериозен е този съюз. Брачните партньори, които гледат на брака си по този начин, го смятат за свещена и трайна връзка и така засилват решимостта си да направят брака си успешен. Когато търсят ръководство в Библията, за да изпълняват ролята си на съпруг или съпруга, те още повече увеличават шансовете си за успех.

 Каква е ролята на мъжа?

„Мъжът е глава на своята жена.“ (Ефесяни 5:23)

КАКВО КАЗВА БИБЛИЯТА

 За да може едно семейство да функционира добре, някой трябва да взема крайните решения по различни въпроси. Според Библията тази отговорност принадлежи на мъжа. Но това не му дава право да действа като тиранин или грубиян, нито му позволява да бяга от отговорностите си, с което би загубил уважението на съпругата си и би прехвърлил ненужен товар върху нея. По–скоро Бог очаква от него да се труди, за да се грижи за съпругата си, и да ѝ отдава почит, като на свой най–близък и доверен приятел. (1 Тимотей 5:8; 1 Петър 3:7) „Мъжете са длъжни да обичат жените си както собствените си тела“, се казва в Ефесяни 5:28.

Съпругът, който наистина обича своята съпруга, цени нейните способности и умения и с уважение взема под внимание нейната гледна точка особено по въпроси, които може да засегнат семейството. Той не бива да настоява на своето, само защото е главата на семейството. Когато Божият служител Авраам отхвърлил разумния съвет на съпругата си по един семеен въпрос, Йехова Бог му казал: „Послушай думите ѝ.“ (Битие 21:9–12) Авраам смирено се съгласил и семейството му се радвало на мир, единство и Божията благословия.

Каква е ролята на жената?

„Жени, подчинявайте се на мъжете си.“ (1 Петър 3:1)

КАКВО КАЗВА БИБЛИЯТА

 Точно преди да създаде жена за първия мъж, Бог казал: „Не е добре човекът да бъде сам. Ще му направя помощничка, която да го допълва по подходящ начин.“ (Битие 2:18) Следователно мъжът и жената имат допълващи се роли. Бог не създал жената да бъде еднаква с мъжа или да се съревновава с него, а я направил като негово допълнение. Двамата били в състояние да изпълнят възложената им от Бога задача да имат деца и да напълнят земята с потомците си. (Битие 1:28)

За да бъде възможно жената да изпълни ролята си, Бог я е надарил с идеалните физически, умствени и емоционални характеристики. Ако ги използва мъдро и любещо, тя допринася значително за успеха на своя брак и помага на съпруга си да се чувства доволен и уверен в любовта ѝ. В Божиите очи такава добра жена е достойна за похвала. * (Притчи 31:28, 31)

Holistc Coaching Online BG - Health, Life, Carrier, Business coaching online: Коучинг сесии по личностно развитие - онлайн и при...

Holistc Coaching Online BG - Health, Life, Carrier, Business coaching online: Коучинг сесии по личностно развитие - онлайн и при...:   Всичко във вселената е енергия, включително и парите.  Имането или нямането на пари   може да бъде обяснено  със следните два пример...

Да се преобразим в нова личност

ПУБЛИКУВАНО В

Преобразил ли си се?

„Преобразете се, като обновявате ума си“ (РИМ. 12:2)

1, 2. Как ни влияят възпитанието и средата, в която живеем?

ВСЕКИ от нас бива повлиян от възпитанието, което е получил, и от средата, в която живее. Ние харесваме определени храни, обличаме се и се държим по определен начин до известна степен поради влиянието на околните или поради обстоятелствата в живота ни.

² Има обаче неща, които са много по–важни от избора ни на храна и облекло. Например всеки от нас е бил възпитан да гледа на някои неща като на правилни и приемливи и да отхвърля други като погрешни и неприемливи. Някои от тях може да са въпрос на личен избор и да се различават за всеки човек. Решенията, които вземаме, може да отразяват действието и на съвестта ни. Библията признава, че често „хората от народите, които нямат закон, по природа изпълняват нещата от закона“. (Рим. 2:14) Но дали това означава, че ако по даден въпрос няма конкретен закон от Бога, можем просто да следваме начина на постъпване и стандартите, с които сме израснали и които са възприети там, където живеем?

3. Поради какви две причини християните не следват общоприетия начин на постъпване?

³ Има поне две важни причини, поради които това не се отнася за християните. Първо, Библията ни напомня: „Има път, който се вижда прав на човека, но накрая води до смърт.“ (Пр. 16:25) Поради несъвършената си същност ние не сме в състояние да насочваме стъпките си съвършено. (Пр. 28:26; Йер. 10:23) Второ, Библията показва, че тенденциите и стандартите в света са под влиянието и контрола на самия Сатана, „бога на тази система“. (2 Кор. 4:4; 1 Йоан 5:19) Затова, ако искаме благословията и одобрението на Йехова, трябва да се вслушаме в подканата от Римляни 12:2. (Прочети.)

4. Какво ще разгледаме в тази статия?

⁴ Няколко важни мисли в Римляни 12:2 заслужават нашето сериозно внимание. (1) Защо  трябва да се „преобразим“? (2) Какво включва преобразяването и (3) как можем да се преобразим? Нека разгледаме тези въпроси.

ЗАЩО ДА СЕ ПРЕОБРАЗИМ?

5. Към кого били насочени думите на Павел в Римляни 12:2?

⁵ Думите на апостол Павел в писмото му до Римляните били насочени не към невярващите или към местното население, а към помазаните християни. (Рим. 1:7) Той ги насърчил да се преобразят и ‘вече да не се приспособяват към тази система’. За християните в Рим по онова време, около 56 г., „системата“ означавала стандартите, обичаите, поведението и стила на обличане, които били характерни за римския свят. Това, че Павел казал „недейте вече да се приспособявате“, показва, че някои от тях все още се влияели от тогавашната система. Какво влияние оказвала тя на нашите братя и сестри през първи век?

6, 7. Защо в дните на Павел социалните и религиозните условия в Рим създавали трудности за християните?

⁶ Днес туристите в Рим обикновено разглеждат руини на храмове, гробници, паметници, арени, театри и т.н. Някои от тях датират още от първи век. Тези следи от миналото разкриват подробности за социалния и религиозния живот в древен Рим. В историческите книги можем също да четем за гладиаторските битки и състезанията с колесници, както и за театралните представления на различни теми, някои от които били неприлични. Рим представлявал и проспериращ търговски център, така че имало множество възможности за забогатяване. (Рим. 6:21; 1 Пет. 4:3, 4)

⁷ Въпреки многото си храмове и пантеон от богове за римляните не било обичайно да развиват реални, близки взаимоотношения с боговете, на които се покланяли. За тях религията се състояла главно от ритуали — при раждане, брак и погребение, — които били част от ежедневието им. Можеш да си представиш с колко трудности се сблъсквали християните в Рим. Много от тях били израснали в тази среда и трябвало да се преобразят, за да станат истински християни, като преобразяването не приключвало в деня на покръстването им.

8. Защо светът е опасно място за християните?

⁸ Днешният свят също е опасно място за християните. Защо? Защото духът на света се проявява по различни начини. (Прочети Ефесяни 2:2, 3; 1 Йоан 2:16.) Тъй като непрекъснато сме изложени на желанията, мисленето, ценностите и морала на света, винаги съществува опасност да станем част от него. Затова има множество причини да се вслушаме в боговдъхновената подкана ‘вече да не се приспособяваме към тази система’, а да се „преобразим“. Какво трябва да правим?

 КАКВО ТРЯБВА ДА ПРЕОБРАЗИМ?

9. Какви промени правят мнозина, за да отговорят на изискванията за покръстване?

⁹ Докато изучава и прилага библейската истина, човек започва да постига духовен напредък. Като резултат той прави промени в живота си в хармония с онова, което научава — отхвърля фалшивите религиозни практики и лошите качества на старата личност и развива личност като тази на Христос. (Еф. 4:22–24) Радваме се да видим как всяка година стотици хиляди хора постигат такъв напредък и отговарят на изискванията да се покръстят в символ на отдаването си на Йехова Бог. Това несъмнено радва сърцето му. (Пр. 27:11) Ще бъде добре обаче да помислим дали тези промени са достатъчни.

Мнозина трябва да излязат от света на Сатана и да се преобразят (Виж 9 абзац)

10. Как преобразяването се различава от подобряването?

¹⁰ Всъщност, за да се преобразим, е нужно нещо повече от това да постигнем някакъв напредък или да се подобрим. Даден продукт може да бъде означен или рекламиран като подобрен, но това в крайна сметка да е същият продукт. Той може да има нова съставка или опаковката да е по–привлекателна. Относно израза „преобразете се“ една бележка в „Тълковен речник на Вайн“ обяснява: „В Римляни 12:2 външното приспособяване към нещата от тази епоха [или система] е противопоставено с вътрешното преобразяване (или промяна) чрез обновяването на мислите посредством силата на светия дух.“ Следователно преобразяването, което един християнин трябва да постигне, не включва само премахване на лошите навици, неприличната реч и неморалното поведение. Някои хора, които нямат познание за Библията, до известна степен също избягват подобни неща. Какво тогава се включва в преобразяването на християните?

11. Какво казал Павел, че е нужно, за да може човек да се преобрази?

¹¹ Павел писал „преобразете се, като обновявате ума си“. „Умът“ се отнася за способността ни да разсъждаваме. Когато се споменава в Библията, с него се имат предвид умствената ни нагласа и мисловните ни способности. В началото на писмото си до римляните Павел говорел за хора, които имали „извратен ум“. Те се били отдали на „неправедност, зло, алчност, злоба“ и били „пълни със завист, убийства, кавги, измама“ и други зли неща. (Рим. 1:28–31) Можем да разберем защо Павел подканил онези, които били израснали в подобна среда и станали Божии служители, „да се преобразят“ и „да обновяват ума си“.

‘Нека се махнат от вас гняв, ярост, крясъци и нагрубяващи думи’ (Еф. 4:31)

12. Как разсъждават хората като цяло, и как това може да е опасно за християните?

¹² За съжаление в света сме заобиколени от хора, които отговарят на описанието на Павел. Те вероятно смятат, че е старомодно и нетолерантно човек да отстоява някакви стандарти и принципи. Много учители и родители използват позволяващ всичко подход и  насърчават към „освободен“ начин на мислене. За тях всичко е относително и няма нищо абсолютно. Дори мнозина, които твърдят, че са религиозни, мислят, че имат свободата да вършат каквото смятат за правилно, без да са задължени да се подчиняват на Бога и неговите заповеди. (Пс. 14:1) Подобна нагласа може да представлява реална опасност за истинските християни. Ако не сме внимателни, може да възприемем подобен възглед за теократичните назначения. Възможно е да престанем да сътрудничим с уредбите в сбора и дори да се оплакваме от всичко, което не ни харесва. Или може да сме резервирани относно библейските съвети във връзка с развлеченията, използването на интернет и стремежа към висше образование.

13. Защо трябва да си направим честен самоанализ?

¹³ Следователно, за да не се приспособяваме към света, или да не бъдем оформяни от него, трябва честно да анализираме най–съкровените си мисли и нагласа, целите и ценностите си. Те може да остават скрити за останалите. Другите може да ни казват, че се справяме добре, но само ние знаем дали наистина позволяваме на онова, което сме научили от Библията, да ни преобразява. (Прочети Яков 1:23–25.)

КАК СЕ ИЗВЪРШВА ПРЕОБРАЗЯВАНЕТО?

14. Какво може да ни помогне да направим необходимите промени?

¹⁴ Преобразяването включва вътрешната ни личност, следователно, за да го постигнем, имаме нужда от нещо, което да проникне под повърхността, дълбоко в нас. Какво може да ни помогне? Когато научаваме какво изисква Йехова от нас в хармония с намерението си, изразено в Библията, откликът ни спрямо онова, което четем, разкрива какво е в сърцето ни и какви промени трябва да направим, за да постъпваме в съгласие със „съвършената воля на Бога“. (Рим. 12:2; Евр. 4:12)

15. В какво отношение се преобразяваме, когато Йехова ни оформя?

¹⁵ Прочети Исаия 64:8. Словесната илюстрация, която използва пророк Исаия, съдържа важна поука. Как Йехова — Грънчарят, оформя нас — глината? Несъмнено той не ни променя физически, придавайки ни по–привлекателен външен вид или физика. Йехова осигурява не физическо, а духовно обучение. Ако му позволяваме да ни оформя, ще бъдем преобразени отвътре, в духовно отношение. Точно от това се нуждаем, за да се борим с влиянието на света. Как ни оформя Йехова?

16, 17. (а) Опиши какво прави един грънчар с глината, която използва за изработката на хубави съдове. (б) Как Божието Слово ни помага да се преобразим в нещо ценно за Йехова?

¹⁶ За да изработи хубави керамични съдове, грънчарят използва висококачествена глина. Той обаче трябва да направи две неща. Първо, глината трябва да бъде изчистена от всякакви излишни примеси. След това към нея трябва да се добави подходящо количество вода и да се омеси, за да може да запази формата си, след като бъде оформена.

¹⁷ Обърни внимание, че глината трябва да бъде изчистена и е нужна вода за постигането на подходяща консистенция и пластичност, за да бъде превърната в съд, който може дори да бъде фин и изящен. Разбираш ли как Божието Слово може да въздейства по подобен начин в живота ни? То може да ни помогне да премахнем стария начин на мислене от времето, когато не сме познавали Бога, и да се преобразим в нещо ценно в очите му. (Еф. 5:26) Помисли  колко пъти ни се напомня да четем Библията всеки ден и редовно да посещаваме християнските събрания, на които се разглежда Божието Слово. Защо сме насърчавани да правим тези неща? Защото по този начин се подчиняваме на оформянето от Йехова. (Пс. 1:2; Деян. 17:11; Евр. 10:24, 25)

Преобразяването ще ти помага да разрешаваш проблемите по–добре, отколкото в миналото (Виж 18 абзац)

18. (а) Защо размисълът е важен, ако искаме Божието Слово да ни оказва влияние и да ни преобразява? (б) Какви въпроси могат да ни бъдат от полза?

¹⁸ За да може Божието Слово да ни преобрази, трябва да правим нещо повече от това само да четем Библията и да се учим от нея. Мнозина четат Библията от време на време и са добре запознати какво казва тя. Може би си срещал такива хора в проповедната служба. Някои дори помнят цели откъси от Библията наизуст. * Но често това не оказва почти никакво влияние върху мисленето и начина им на живот. Какво им липсва? За да може Божието Слово да окаже влияние върху някого и да го преобрази, той трябва да му позволи да проникне дълбоко в сърцето му. Затова трябва да отделяме време да размишляваме върху онова, което научаваме. Ще бъде добре да се запитаме: „Уверен ли съм, че това не е просто едно религиозно учение? Убедил ли съм се от личен опит, че е истина? Разбирам ли как мога да приложа в собствения си живот онова, което научавам, като не само уча другите на него? Вярвам ли, че Йехова говори лично на мене?“ Размисълът върху подобни въпроси може да ни помогне да задълбочим чувствата си към Йехова. Любовта ни към него ще расте. Когато сърцето ни е повлияно по този начин, ще постигаме положителни промени. (Пр. 4:23; Лука 6:45)

19, 20. Прилагането на кой библейски съвет може да ни донесе истинска полза?

¹⁹ Редовното четене на Божието Слово и размисълът върху него ще ни подбуждат да продължаваме да вършим онова, което вероятно вече сме постигнали в известна степен: „Съблечете старата личност и нейните постъпки и облечете новата личност, която чрез точно познание се обновява.“ (Кол. 3:9, 10) Ако наистина разбираме значението на Божието Слово и прилагаме наученото в живота си, ще бъдем подтикнати да облечем новата личност, което ще ни предпазва от коварствата на Сатана.

²⁰ Апостол Петър ни напомня: „Като послушни деца, престанете да се водите по желанията, които изпитвахте преди в своето невежество, но станете свети в цялото си поведение.“ (1 Пет. 1:14, 15) Ако правим всичко възможно, за да отхвърлим мисленето и нагласата на старата личност, и позволяваме да бъдем преобразени, ще се радваме на много благословии, както ще разберем от следващата статия.

Бог прави нови неща

Исая 43:16-21
 яйте предишните неща, Нито мислете за древните събития. Ето, Аз ще направя ново нещо; Сега ще се появи; не ще ли внимавате в него? Да! ще направя път в пустинята, И реки в безводната земя..”

През последните дни решихме, че няма да живеем повече в миналото, а вместо това в настоящето, което Бог върши и в бъдещето, което Той е обещал. Ние ще бъдем хора, гладни да получим новите неща, които Той прави в живота ни и да живеем “в тях”.
Когато направим това, то винаги ще причини божествено водителство и изход дори в изглеждащи безизходни и пустинни пътища на живота ни. Божествен изход.
Обещанието към онези които решат да живеят в новите неща е също, че Той ще направи реки в безводните земи и пустини и те ще се обърнат на плодородна почва, даваща плодове свързани с Неговите цели. Защо? Защото обещаните потоци ще текат чрез тях , а където текат Божиите потоци всичко се обръща за живот.
Бог обича да съживява, обновява и преоценя изгубени неща, независимо дали те са земя, сгради, хора или таланти. Когато Бог докосва “боклука” той получава нов потенциал. Вървете с Бога с глад за онова, което Той иска да прави днес и вие ще станете свидетели на Неговата трансформираща сила, която променя загубените неща в процъфтяващи, успешни свидетелства на милост.
Има ли пусти земи във вашия живот? Отдайте ги на Бог днес, позволете Му да ги достигне и ще бъдете доволни, че сте го направили.
Помнете, че Бог прави нови неща, така че отворете очите си, за да ги видите!

За ролята на Святия дух в нашия живот

Научи ме да върша волята ти, защото ти си моят Бог! Твоят дух е добър, нека ме води! (Пс. 143:10)

Какво в действителност представлява светият дух? В бележката под линия към Битие 1:2 в „Превод на новия свят на Свещеното писание“ се казва следното: „Освен че е превеждана като ‘дух’, [еврейската] дума ‘ру̀ах’ е превеждана и като ‘вятър’, както и с други думи, които означават невидима действена сила.“ (Сравни Битие 3:8; 8:1.) Точно както вятърът е невидим, но упражнява сила, така и светият дух е невидим, но предизвиква видими резултати. Този дух е енергия, която Бог използва върху хора или неща, за да извършва волята си. Продължава ли Йехова да използва духа си, за да ни ръководи в живота? Той обещал на Давид: „Ще ти дам прозрение и ще те науча на пътя, по който трябва да ходиш.“ (Пс. 32:8) Давид искал да бъде ръководен от Бога, както ясно показва молбата му, съдържаща се в днешния стих. Ние трябва да имаме същото желание. 
Първо, трябва да искаме да бъдем водени от Божия дух, защото не сме в състояние да се ръководим сами. „Водя“ означава „да насоча някого в определена посока или да му покажа накъде да върви“. Йехова не ни е създал със способността да се ръководим сами и особено като несъвършени хора не можем да правим това. Пророк Йеремия казал: „О, Йехова, знам, че пътят на човека не е в неговата власт. Човек не може дори да насочва стъпките си.“ (Йер. 10:23) Защо хората имат това ограничение? Говорейки за нашата същност, Бог разкрил на Йеремия отговора на този въпрос: „Сърцето е по–измамливо от всичко друго и от отчаяние е готово на всичко. Кой може да го разбере?“ (Йер. 17:9; Мат. 15:19)
8 Представи си, че един човек иска да премине през непознато място като огромна пустиня или гъста джунгла. Не би ли било безразсъдно от негова страна да тръгне сам, без опитен водач и дори без компас? Тъй като не знае как да оцелее при неблагоприятни условия в природата и как да намери правилния път, той излага живота си на голяма опасност. По същия начин онзи, който мисли, че може сам да намери правилния път в този порочен свят без ръководството от Бога, поема голям риск. Единственият начин да преминем успешно през тази система е да се молим на Йехова точно както се молел Давид: „Нека стъпките ми се придържат към твоите пътеки, на които нищо няма да разколебае крачките ми.“ (Пс. 17:5; 23:3) Но как можем да получим това ръководство?
9 Ако сме смирени и признаваме, че сме зависими от Йехова, той ще ни даде светия си дух, който ще насочва стъпките ни. Как ни помага Божията действена сила? Исус обяснил на учениците си: „Помощникът, светият дух, който Бащата ще изпрати в мое име, ще ви научи на всичко и ще ви припомни всичко, което ви казах.“ (Йоан 14:26) Ако редовно изучаваме Божието Слово, включително думите на Христос, и ако се молим, светият дух ще ни помогне да разберем по–добре дълбоката мъдрост на Йехова и така ще можем да вършим волята му. (1 Кор. 2:10) Освен това когато в живота ни настъпи неочакван обрат, духът ще ни насочи в правилната посока. Той ще ни припомни библейски принципи, които вече знаем, и ще ни помогне да ги приложим, за да вземем правилно решение.
Исус бил воден от Божия дух
10 Втората причина, поради която искаме да бъдем водени от светия дух, е, че Бог водел чрез него и своя Син. Преди да дойде на земята, единородният Син на Бога знаел за пророчеството на Исаия: „Върху него ще почива духът на Йехова — дух на мъдрост и на разбиране, дух на съвет и на сила, дух на познание и на страх от Йехова.“ (Иса. 11:2) Представи си силното желание на Исус да получи помощта на Божия дух, за да се справи с трудностите на земята.
11 Словото на Йехова се изпълнило. В едно от евангелията четем какво станало веднага след покръстването на Исус: „Изпълнен със свети дух, Исус тръгна от река Йордан и беше воден от духа из пустинята.“ (Лука 4:1) Вероятно докато той постел, молел се и размишлявал в пустинята, Йехова му разкрил какво го очаква. Божията действена сила въздействала върху ума и сърцето на Исус и ръководела неговото мислене и решения. Затова той знаел как да постъпи във всяка ситуация и вършел точно това, което иска Баща му.
12 Тъй като ценял помощта на Божия дух в живота си, Исус подчертал пред учениците си колко е важно да се молят за светия дух и да следват ръководството му. (Прочети Лука 11:9–13.) Защо е необходимо да правим същото? Защото светият дух може да преобрази мисленето ни, така че то да наподобява Христовия ум. (Рим. 12:2; 1 Кор. 2:16) Като позволяваме на Божия дух да ни ръководи в живота, можем да мислим като Христос и да подражаваме на неговия пример. (1 Пет. 2:21)