СТРАЖЕВА КУЛА ДЕКЕМВРИ 2013

ПУБЛИКУВАНО В

 ТЕМА НА БРОЯ | НУЖДАЕМ ЛИ СЕ ОТ БОГ?

Защо се нуждаем от Бога

Според психолозите, за да бъдат истински щастливи, хората се нуждаят от духовни ценности. Това личи от факта, че мнозина се стремят към възвишени каузи. За да удовлетворят тази потребност, някои посвещават времето си на природата, изкуството, музиката и т.н. Но повечето от тях така и не намират дълбоко или трайно задоволство.

Бог иска хората да бъдат щастливи сега и завинаги

За читателите на Библията не е изненадващо, че имаме вродени духовни нужди. В началото на книгата Битие четем, че след като създал първите хора, Бог често общувал с тях и им позволил да развият близки взаимоотношения с него. (Битие 3:8–10) Бог не е създал хората така, че да живеят независимо от него. Те имат нужда да общуват със своя Създател. В Библията често се говори за тази потребност.

Например Исус казал: „Щастливи са онези, които осъзнават духовните си нужди.“ (Матей 5:3) От тези думи стигаме до извода, че за да имаме щастие и удовлетворение в живота, трябва да задоволяваме духовния си глад. Как можем да правим това? Исус посочил отговора на този въпрос, като казал: „Не само с хляб ще живее човек, но и с всяка дума, която излиза от устата на Йехова *.“ (Матей 4:4) По какъв начин Божиите думи — мислите и напътствията на Бога, разкрити в Библията — ни помагат да водим щастлив и смислен живот? Нека разгледаме три основни начина.

Нуждаем се от добро ръководство

Днес има безброй специалисти, които с готовност дават съвети във връзка с човешките взаимоотношения, любовта, семейния живот, справянето с конфликти, щастието и дори смисъла на живота. Но кой може да ни осигури най–мъдро и правилно ръководство във всички тези области, ако не Създателят на хората, Йехова Бог?

Подобно на наръчник с инструкции Библията е ръководство за живота

 Представи си следната ситуация: Купуваш си някакво ново устройство, като например фотоапарат или компютър, и очакваш да има упътване от производителя или наръчник, в който е обяснено как да го използваш по най–добрия начин. Библията може да бъде сравнена с такъв наръчник. Тя съдържа напътствия за живота, които Бог, или „производителят“, дава на нас, хората. Този наръчник обяснява за какво е предназначен „продуктът“ и как да бъде използван, така че да се постигне най–добър резултат.

Подобно на всички ясно написани указания Библията предупреждава своите читатели относно действия, които пречат на безопасната и правилната употреба на „продукта“ — нашия живот. Другите може да ни дават съвети, които изглеждат полезни. Но нима не е логично да смятаме, че ще имаме най–голяма полза и ще избегнем проблемите, ако следваме напътствията на Създателя?

„Аз, Йехова, съм твоят Бог, който те учи за твоя полза, който те води по пътя, по който трябва да ходиш. Само ако обръщаше внимание на заповедите ми! Тогава мирът ти щеше да бъде като река и праведността ти — като морските вълни.“ (Исаия 48:17, 18)

В Библията можем да намерим ръководството и помощта, от които се нуждаем

Макар че ни осигурява ръководство и напътствия, Йехова Бог не ни принуждава да ги приемем. По–скоро, подтикнат от любов, той ни подканя следното: „Аз, Йехова, съм твоят Бог, който те учи за твоя полза, който те води по пътя, по който трябва да ходиш. Само ако обръщаше внимание на заповедите ми! Тогава мирът ти щеше да бъде като река и праведността ти — като морските вълни.“ (Исаия 48:17, 18) Накратко казано, ако следваме Божието ръководство, ще живеем добре. Следователно, за да сме щастливи, се нуждаем от Бога.

Нуждаем се от решение на проблемите

Някои хора са стигнали до заключението, че не се нуждаят от Бога, защото се сблъскват с много объркващи житейски въпроси, които не са съвместими с вярата в един любещ Бог. Например те може да се питат: „Защо добрите хора страдат? Защо някои невинни бебета се раждат с малформации? Защо животът е толкова несправедлив?“ Наистина тези въпроси са сериозни и намирането на удовлетворяващ отговор може да окаже голямо влияние върху живота ни. Но вместо бързо да обвиняваме Бога за подобни проблеми, нека разберем как неговото Слово, Библията, може да хвърли светлина по тези въпроси.

В трета глава на Битие се намира разказът за Сатана, който посредством една змия, се опитал да накара първите хора да пренебрегнат заповедта на Йехова Бог да не ядат от дървото на познанието за доброто и злото. Сатана казал на Ева: „Изобщо няма да умрете! Понеже Бог знае, че в деня, в който ядете от него, очите ви ще се отворят и ще станете като Бога — ще знаете какво е добро и какво е зло.“ (Битие 2:16, 17; 3:4, 5)

С тези думи Сатана не само намекнал, че Бог е лъжец, но и че начинът, по който Бог управлява, е несправедлив. Дяволът твърдял, че ако хората го послушат, ще живеят по–добре. Тези въпроси не можело да бъдат разрешени веднага. Йехова решил да остави време, така че  всички да се уверят дали обвиненията срещу него са верни. По този начин той дал възможност на Сатана и на неговите поддръжници да докажат дали човечеството може да живее по–добре без Бога.

Според тебе какъв е отговорът на обвиненията на Сатана? Могат ли хората да живеят добре и да се управляват успешно без Бога? Страданията, несправедливостите, болестите и смъртта, както и престъпленията, моралният упадък, войните, геноцидът и другите жестокости, които измъчват човечеството от векове, са необорими доказателства, че опитите на хората да се управляват сами, независимо от Бога, са се провалили. Библията не показва, че Бог е виновен за човешките страдания, а посочва главната причина за тях: „Човек владее над човека за негова вреда.“ (Еклисиаст 8:9)

Имайки предвид всичко това, нима не е очевидно, че трябва да се обърнем към Бога не само за да намерим отговорите на въпросите, които ни безпокоят, но и тяхното решение? Какво ще направи Бог?

Нуждаем се от Божията помощ

От много отдавна хората копнеят за свобода от болестите, старостта и смъртта. Те отделят много време, усилия и средства, за да постигнат целта си, но без успех. Някои са се надявали да получат такава свобода посредством т.нар. елексир на живота и извора на младостта, а в по–ново време — чрез науката. Но всички тези надежди са се оказали напразни.

Бог иска хората да живеят добре и да са щастливи. Това било неговото първоначално намерение, когато създал хората, и той не се е отказал от него. (Битие 1:27, 28; Исаия 45:18) Йехова Бог ни уверява, че ще изпълни всичко, което е обещал. (Исаия 55:10, 11) Библията говори за обещанието на Бога да възстанови рая, изгубен от първата човешка двойка. В последната библейска книга се казва: „[Йехова Бог] ще изтрие всяка сълза от очите им, и вече няма да има смърт, нито жалеене, плач или болка. Предишните неща отминаха.“ (Откровение 21:4) Как Бог ще възстанови тези прекрасни условия и как можем да се възползваме от неговото обещание?

Божият син, Исус Христос, учел последователите си да се молят да бъде извършена Божията воля. Много хора знаят или често повтарят тази молитва, позната като „Отче наш“. Тя гласи: „Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име! Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята.“ (Матей 6:9, 10, „Ревизирано издание на Библията“, 1938 г. [РИ–1938]) Посредством своето Царство Йехова Бог ще поправи вредите, нанесени от човешкото управление, и ще установи обещания праведен нов свят. * (Даниил 2:44; 2 Петър 3:13) Какво трябва да направим,  за да се възползваме от Божието обещание?

Исус Христос посочва какво да направим: „За да получат вечен живот, трябва да опознаят тебе, единственият истински Бог, и онзи, когото ти изпрати, Исус Христос.“ (Йоан 17:3) С Божията помощ можем да живеем вечно в обещания нов свят. Тази възможност е още една причина, поради която можем да кажем, че се нуждаем от Бога.

Важно е да се замислим за Бога

Преди 2000 години на Ареопага, или Хълма на Марс, в Атина апостол Павел казал на свободомислещите атиняни следното относно Бога: „Той дава на всички хора живот и дихание, и всичко. Защото чрез него живеем, движим се и съществуваме, както някои от вашите поети са казали: ‘Дори сме и негово потомство.’“ (Деяния 17:25, 28)

Казаното от Павел на атиняните продължава да е вярно. Нашият Създател ни осигурява въздуха, който дишаме, храната, която ядем, и водата, която пием. Невъзможно е да живеем без добрите неща, които Йехова ни дава. Но защо той продължава да се грижи за всички хора, независимо дали те се замислят за неговото съществуване, или не? Павел посочил причината с думите: „За да могат те да търсят Бога, да посегнат опипом към него и наистина да го намерят, макар че всъщност той не е далече от всеки един от нас.“ (Деяния 17:27)

Намиране на истинска радост

Световните средства за масова информация ежедневно ни обсипват с многобройни сведения за несправедливи действия. Безскрупулни бизнесмени се измъкват с измама от наказание. Престъпници се възползват от уязвимите хора. Убийци остават неразкрити или ненаказани. Всички тези примери за изопачаване на справедливостта могат да ни разгневят и да нарушат вътрешния ни мир. Привидният успех на онези, които вършат зло, може дори да породи завист. Но дали раздразнението ни ще оправи положението? Дали завистта ни за предимствата, на които злите на пръв поглед се радват, променя крайната им присъда? Със сигурност не! И в действителност няма причина да се ‘раздразняваме’. Защо?

Псалмистът отговаря: „Защото като трева скоро ще се окосят, и като зелена трева ще повяхнат.“ (Псалм 37:2) Зелената, наскоро поникнала трева е хубава, но бързо изсъхва и умира. Подобно нещо се случва и с хората, които вършат зло. Привидното им благополучие е временно. Когато умрат, тяхното нечестно спечелено богатство няма да им помогне. В крайна сметка те ще си получат заслуженото. Павел писал: „Заплатата на греха е смърт.“ (Римляни 6:23) Онези, които вършат зло, както и всички неправедни ще получат „заплатата“ си. Какъв безполезен начин на живот! (Псалм 37:35, 36; 49:16, 17)

Йехова ди усигурява сигурност в духовно отношение. „Който живее под покрива на Всевишния — писал Моисей, — той ще пребъдва под сянката на Всемогъщия.“ (Псалм 91:1) Когато сме разтревожени от нарастването на беззаконието в тази система, трябва още повече да уповаваме на Йехова. Ако си навехнем глезена, ще се радваме някой приятел да ни окаже помощ. По подобен начин, когато се стремим да ходим във вярност, ние се нуждаем от подкрепата на Йехова. (Исаия 50:10)

За да укрепим взаимоотношенията си с Йехова и да запазим упованието си в него, трябва да ‘намираме изключителна наслада в Йехова’. (Псалм 37:4а, НС) Как става това? Макар че може да ни е трудно, вместо да бъдем прекалено заети със своите обстоятелства, трябва да се съсредоточаваме върху Йехова. Един от начините е да отделяме време да четем Словото му. (Псалм 1:1, 2) Това ще стане, когато четем с цел да научиш повече за Йехова. В друг псалм Давид пял: „Думите на устата ми и размишленията на сърцето ми нека бъдат угодни пред Тебе, Господи, канаро моя и избавителю мой.“ (Псалм 19:14) Да съсредоточаваме вниманието си върху Божието Слово е ‘угодно’ на Йехова и носи наслада и на нас.

Цар  Давид уверява праведния, че Йехова ‘ще удовлетвори желанията на сърцето му’. (Псалм 37:4б, НС) Вероятно точно тази увереност подтикнала апостол Йоан да напише думите: „Увереността, която имаме спрямо Него, е това, че ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша; и ако знаем, че ни слуша, за каквото и да Му попросим, знаем, че получаваме това, което сме просили от Него.“ (1 Йоан 5:14, 15)

Когато уповаваме на Йехова и му оказваме пълно доверие, можем да изпитаме изпълнението на следващите думи на псалмиста: „Ще направи да се яви правдата ти като светлината, и съдът ти като пладне.“ (Псалм 37:6)

Vienna Philharmonic New Year's Concert 2013

10 навика, които ни пречат да сме щастливи - и в работата, и в живота

Щастието – и в кариерата, и в личния живот – често идва след като се откажеш от нещоBusiness Insider доказва точно тази гледна точка със списък от 10 навика, които не пречат да се чувстваме щастливи и да ни е приятно, както на работното място, така и в живота.

№1. Обвиняването

Хората правят грешки. Служители не опрадват очакванията. Доставчици бавят доставки, а вие обвинявате всички за вашите проблеми. Може би не сте обучили достатъчно добре персонала. Или пък не сте се подсигурили с резервен план. Или просто имате прекалено високи очаквания към другите. Поемете своят дял от отговорността и обвинявайте по-малко околните.

№ 2. Фукането

Колегите не ви ценят заради стила ви на обличане, автомобилът, който карате, длъжността или кариерния ръст. Всичко това са само външни атрибути. Макар, че някои наистина предпочитат тях, а не вас. Но в тези случаи, просто не се надявайте на истински отношения с такива хора. Не се опитвайте да впечатлявате с материални придобивки, бъдете себе си.

№ 3. Вкопчване в познатото

Когато се боите или сте неуверени в себе си, вие подсъзнателно се вкопчвате в старото, познатото, обичайното. Правите го, за да обърнете гръб на страха, но отсъствието на страх, само по себе си, не води автоматично до щастие. Не се дръжте за това, което не ви прави щастливи. Стремете се да постигнете това, което искате, дори и да е нещо напълно непознато и съвсем ново. Дори и да не достигнете желаната цел, то пътят към нея ви прави щастливи.

№ 4. Прекъсването по време на разговор

Прекъсването на събеседник не е просто проява на лошо възпитание. Когато го правите, сякаш казвате: "Не те слушам и не ми е интересно това, което говориш ". Искате да ви харесват, нали?! Тогава внимателно слушайте хората, когато говорят и им задавайте повече въпроси. Не само ще ви харесат, а даже ще ви заобичат!

№ 5. Хленченето

Вашите думи имат сила, особено над вас. Униването по различни поводи води само до лошо настроение. Не губете време в хленчене, а се фокусирайте върху възможностите за разрешаване на проблема. По-малко думи – повече дела.

№ 6. Свръхконтролът

Може да сте голям шеф, дори ключова фигура в индустрията. Но можете да контролирате непрекъснато единствено себе си. Контролът над всеки друг не би могъл да продължава дълго, тъй като за налагането и поддържането му са необходими сила, страх, власт и насилие, което едва ли би ви направило щастливи (e, винаги се срещат и изключения).

№ 7. Постоянното критикуване

Имате отлично образование, голям опит, но всичко това не ви прави по-умни или пък по-проницателни. Хората са различни, затова ценете различността, а не недостатъците. Така ще видите и другите, и себе си в по-добра светлина.

№ 8. Поучаването

Критиката има „брат” и това е Поучаването. А техният баща е Осъждането. Колкото по-нагоре се издигате в служебната йерархия, толкова повече нараства вероятността да се смятате за висш авторитет и от тази позиция – да поучавате останалите. Когато се държите така с подчинените си, те ви слушат, но не ви чуват.

№ 9. Да се живее само с миналото

Миналото, разбира се, е важно. Но, след като си извадите поука от направени грешки, продължете напред. Когато друг допусне грешка, не го ругайте и не натяквайте. Не зацикляйте на недостатъци и пропуски, които вече са история.

№ 10. Страхът

Човекът е устроен да има много страхове, включително от потенциални заплахи и безсилие пред бъдещето. Страхът е защитен механизъм, но и лош съветник, защото се превръща в спирачка, разколебава ни и ни кара да отлагаме важните решения. Така минават дни, месеци, години, които постепенно убиваме мечтите си. А времето е най-ценния капитал. Загубата му е единственото, за което си струва да се тревожим.

  ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА БИБЛИЯТА

Дали Исус е Бог?

„Нито един човек никога не е виждал Бога.“ (Йоан 1:18)

КАКВО КАЗВАТ ХОРАТА

Много хора вярват, че Исус не е Бог. Други обаче посочват библейски стихове, за които се предполага, че доказват, че Исус е равен на Бога.

КАКВО КАЗВА БИБЛИЯТА

Библията не представя Исус като Всемогъщия Бог или като равен на Бога. По–скоро тя ясно посочва, че той е по–низш от Бога. Например в Библията са записани следните думи на Исус: „Бащата е по–велик от мене.“ (Йоан 14:28) В нея също се казва: „Нито един човек никога не е виждал Бога.“ (Йоан 1:18) Исус не може да е Бог, понеже много хора всъщност са го видели.

Първите последователи на Исус не твърдели, че Исус е Бог. Например писателят на едно от евангелията, Йоан, казал относно онова, което записал: „Тези са записани, за да повярвате, че Исус е Христос, Божият син *.“ (Йоан 20:31)

 Кога бил роден Исус?

„Имаше пастири, които живееха на открито и стояха на нощна стража, за да пазят стадата си.“ (Лука 2:8)

КАКВО КАЗВАТ ХОРАТА

Някои хора празнуват Рождество Христово на 25 декември. А други празнуват раждането на Исус в началото на януари.

КАКВО КАЗВА БИБЛИЯТА

В Библията не се споменава датата, на която Исус бил роден. Въпреки това в нея се казва, че по времето на неговото раждане ‘имало пастири, които живеели на открито и стоели на нощна стража, за да пазят стадата си’. (Лука 2:8) Малко вероятно е през декември и януари тези пастири да са държали стадата си навън през нощта. Защо?

В областта, където бил роден Исус, едни от най–студените месеци са декември и януари. Относно този период от годината Библията казва, че хората ‘треперели ... заради дъжда’ и че тогава ‘човек не можело да стои навън’. (Ездра 10:9, 13; Йеремия 36:22) Няма как по това време на годината пастирите да са живеели на открито със стадата си.

Наистина ли Исус бил възкресен?

„Бог възкреси [Исус] от мъртвите.“ (Деяния 3:15)

КАКВО КАЗВАТ ХОРАТА

Някои хора смятат, че не е възможно за човек, включително за Исус, да живее отново, след като е умрял.

КАКВО КАЗВА БИБЛИЯТА

Исус учел последователите си, че щял „да понесе много страдания ... да бъде убит и на третия ден да бъде възкресен“. (Матей 16:21) Библията казва, че след като бил убит и по–късно възкресен, Исус се появил пред повече от 500 души. (1 Коринтяни 15:6) Тези очевидци били напълно убедени, че той е бил възкресен от мъртвите. Те дори били готови да умрат за това свое убеждение! (Деяния 7:51–60; 12:1, 2)

ЗАЩО Е ВАЖЕН ТОЗИ ВЪПРОС

Библията учи, че смъртта и възкресението на Исус открили пред всички хора възможността да живеят в обещания от Библията рай на земята. (Псалм 37:11, 29; Откровение 21:3, 4) Имаме надеждата да се радваме на щастлив, безкраен живот в земния рай благодарение на любовта, проявена от Исус и неговия Баща, Всемогъщия Бог, Йехова. (Йоан 3:16; Римляни 6:23)

НУЖДАЕМ ЛИ СЕ ОТ БОГ?

 ТЕМА НА БРОЯ | НУЖДАЕМ ЛИ СЕ ОТ БОГ?

Защо се нуждаем от Бога

Според психолозите, за да бъдат истински щастливи, хората се нуждаят от духовни ценности. Това личи от факта, че мнозина се стремят към възвишени каузи. За да удовлетворят тази потребност, някои посвещават времето си на природата, изкуството, музиката и т.н. Но повечето от тях така и не намират дълбоко или трайно задоволство.

Бог иска хората да бъдат щастливи сега и завинаги

За читателите на Библията не е изненадващо, че имаме вродени духовни нужди. В началото на книгата Битие четем, че след като създал първите хора, Бог често общувал с тях и им позволил да развият близки взаимоотношения с него. (Битие 3:8–10) Бог не е създал хората така, че да живеят независимо от него. Те имат нужда да общуват със своя Създател. В Библията често се говори за тази потребност.

Например Исус казал: „Щастливи са онези, които осъзнават духовните си нужди.“ (Матей 5:3) От тези думи стигаме до извода, че за да имаме щастие и удовлетворение в живота, трябва да задоволяваме духовния си глад. Как можем да правим това? Исус посочил отговора на този въпрос, като казал: „Не само с хляб ще живее човек, но и с всяка дума, която излиза от устата на Йехова *.“ (Матей 4:4) По какъв начин Божиите думи — мислите и напътствията на Бога, разкрити в Библията — ни помагат да водим щастлив и смислен живот? Нека разгледаме три основни начина.

Нуждаем се от добро ръководство

Днес има безброй специалисти, които с готовност дават съвети във връзка с човешките взаимоотношения, любовта, семейния живот, справянето с конфликти, щастието и дори смисъла на живота. Но кой може да ни осигури най–мъдро и правилно ръководство във всички тези области, ако не Създателят на хората, Йехова Бог?

Подобно на наръчник с инструкции Библията е ръководство за живота

 Представи си следната ситуация: Купуваш си някакво ново устройство, като например фотоапарат или компютър, и очакваш да има упътване от производителя или наръчник, в който е обяснено как да го използваш по най–добрия начин. Библията може да бъде сравнена с такъв наръчник. Тя съдържа напътствия за живота, които Бог, или „производителят“, дава на нас, хората. Този наръчник обяснява за какво е предназначен „продуктът“ и как да бъде използван, така че да се постигне най–добър резултат.

Подобно на всички ясно написани указания Библията предупреждава своите читатели относно действия, които пречат на безопасната и правилната употреба на „продукта“ — нашия живот. Другите може да ни дават съвети, които изглеждат полезни. Но нима не е логично да смятаме, че ще имаме най–голяма полза и ще избегнем проблемите, ако следваме напътствията на Създателя?

„Аз, Йехова, съм твоят Бог, който те учи за твоя полза, който те води по пътя, по който трябва да ходиш. Само ако обръщаше внимание на заповедите ми! Тогава мирът ти щеше да бъде като река и праведността ти — като морските вълни.“ (Исаия 48:17, 18)

В Библията можем да намерим ръководството и помощта, от които се нуждаем

Макар че ни осигурява ръководство и напътствия, Йехова Бог не ни принуждава да ги приемем. По–скоро, подтикнат от любов, той ни подканя следното: „Аз, Йехова, съм твоят Бог, който те учи за твоя полза, който те води по пътя, по който трябва да ходиш. Само ако обръщаше внимание на заповедите ми! Тогава мирът ти щеше да бъде като река и праведността ти — като морските вълни.“ (Исаия 48:17, 18) Накратко казано, ако следваме Божието ръководство, ще живеем добре. Следователно, за да сме щастливи, се нуждаем от Бога.

Нуждаем се от решение на проблемите

Някои хора са стигнали до заключението, че не се нуждаят от Бога, защото се сблъскват с много объркващи житейски въпроси, които не са съвместими с вярата в един любещ Бог. Например те може да се питат: „Защо добрите хора страдат? Защо някои невинни бебета се раждат с малформации? Защо животът е толкова несправедлив?“ Наистина тези въпроси са сериозни и намирането на удовлетворяващ отговор може да окаже голямо влияние върху живота ни. Но вместо бързо да обвиняваме Бога за подобни проблеми, нека разберем как неговото Слово, Библията, може да хвърли светлина по тези въпроси.

В трета глава на Битие се намира разказът за Сатана, който посредством една змия, се опитал да накара първите хора да пренебрегнат заповедта на Йехова Бог да не ядат от дървото на познанието за доброто и злото. Сатана казал на Ева: „Изобщо няма да умрете! Понеже Бог знае, че в деня, в който ядете от него, очите ви ще се отворят и ще станете като Бога — ще знаете какво е добро и какво е зло.“ (Битие 2:16, 17; 3:4, 5)

С тези думи Сатана не само намекнал, че Бог е лъжец, но и че начинът, по който Бог управлява, е несправедлив. Дяволът твърдял, че ако хората го послушат, ще живеят по–добре. Тези въпроси не можело да бъдат разрешени веднага. Йехова решил да остави време, така че  всички да се уверят дали обвиненията срещу него са верни. По този начин той дал възможност на Сатана и на неговите поддръжници да докажат дали човечеството може да живее по–добре без Бога.

Според тебе какъв е отговорът на обвиненията на Сатана? Могат ли хората да живеят добре и да се управляват успешно без Бога? Страданията, несправедливостите, болестите и смъртта, както и престъпленията, моралният упадък, войните, геноцидът и другите жестокости, които измъчват човечеството от векове, са необорими доказателства, че опитите на хората да се управляват сами, независимо от Бога, са се провалили. Библията не показва, че Бог е виновен за човешките страдания, а посочва главната причина за тях: „Човек владее над човека за негова вреда.“ (Еклисиаст 8:9)

Имайки предвид всичко това, нима не е очевидно, че трябва да се обърнем към Бога не само за да намерим отговорите на въпросите, които ни безпокоят, но и тяхното решение? Какво ще направи Бог?

Нуждаем се от Божията помощ

От много отдавна хората копнеят за свобода от болестите, старостта и смъртта. Те отделят много време, усилия и средства, за да постигнат целта си, но без успех. Някои са се надявали да получат такава свобода посредством т.нар. елексир на живота и извора на младостта, а в по–ново време — чрез науката. Но всички тези надежди са се оказали напразни.

Бог иска хората да живеят добре и да са щастливи. Това било неговото първоначално намерение, когато създал хората, и той не се е отказал от него. (Битие 1:27, 28; Исаия 45:18) Йехова Бог ни уверява, че ще изпълни всичко, което е обещал. (Исаия 55:10, 11) Библията говори за обещанието на Бога да възстанови рая, изгубен от първата човешка двойка. В последната библейска книга се казва: „[Йехова Бог] ще изтрие всяка сълза от очите им, и вече няма да има смърт, нито жалеене, плач или болка. Предишните неща отминаха.“ (Откровение 21:4) Как Бог ще възстанови тези прекрасни условия и как можем да се възползваме от неговото обещание?

Божият син, Исус Христос, учел последователите си да се молят да бъде извършена Божията воля. Много хора знаят или често повтарят тази молитва, позната като „Отче наш“. Тя гласи: „Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име! Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята.“ (Матей 6:9, 10, „Ревизирано издание на Библията“, 1938 г. [РИ–1938]) Посредством своето Царство Йехова Бог ще поправи вредите, нанесени от човешкото управление, и ще установи обещания праведен нов свят. * (Даниил 2:44; 2 Петър 3:13) Какво трябва да направим,  за да се възползваме от Божието обещание?

Исус Христос посочва какво да направим: „За да получат вечен живот, трябва да опознаят тебе, единственият истински Бог, и онзи, когото ти изпрати, Исус Христос.“ (Йоан 17:3) С Божията помощ можем да живеем вечно в обещания нов свят. Тази възможност е още една причина, поради която можем да кажем, че се нуждаем от Бога.

Важно е да се замислим за Бога

Преди 2000 години на Ареопага, или Хълма на Марс, в Атина апостол Павел казал на свободомислещите атиняни следното относно Бога: „Той дава на всички хора живот и дихание, и всичко. Защото чрез него живеем, движим се и съществуваме, както някои от вашите поети са казали: ‘Дори сме и негово потомство.’“ (Деяния 17:25, 28)

Казаното от Павел на атиняните продължава да е вярно. Нашият Създател ни осигурява въздуха, който дишаме, храната, която ядем, и водата, която пием. Невъзможно е да живеем без добрите неща, които Йехова ни дава. Но защо той продължава да се грижи за всички хора, независимо дали те се замислят за неговото съществуване, или не? Павел посочил причината с думите: „За да могат те да търсят Бога, да посегнат опипом към него и наистина да го намерят, макар че всъщност той не е далече от всеки един от нас.“ (Деяния 17:27)

JW.ORG — ОФИЦИАЛЕН УЕБСАЙТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ НА ЙЕХОВА

Какво казва Библията за Коледа

Отговорът на Библията

Библията не посочва рождената дата на Исус, нито казва, че трябва да честваме рождения му ден. В енциклопедията на Макклинтък и Стронг се отбелязва: „Бог не е наредил да празнуваме Коледа и този празник не се споменава в Новия завет.“

Ако изследваме историята на Коледа, ще разберем, че този празник има езически корени. В Библията се казва, че обиждаме Бога, ако му се покланяме по неугоден за него начин. (Изход 32:5–7)

Произходът на коледните обичаи

1. Рождество Христово: „Първите християни не празнували раждането [на Исус], защото смятали отбелязването на нечие раждане за езически обичай.“ („Световна енциклопедия“)
2. 25 декември: Няма доказателства, че Исус бил роден на тази дата. Вероятно религиозните водачи я избрали, защото съвпадала с езически празници, чествани около периода на зимното слънцестоене.
3. Подаръци, веселби и празненства: В „Американска енциклопедия“ пише: „Сатурналиите, римски празници, чествани в средата на декември, послужили като образец за много от коледните тържества. Например от тях произлиза богатото угощение, подаряването на подаръци и паленето на свещи.“ А в „Британска енциклопедия“ се отбелязва, че по време на сатурналиите „всяка търговска дейност била преустановявана“.
4. Коледните светлини: Според „Енциклопедия на религиите“ европейците украсявали домовете си „със светлини и клонки от вечнозелени дървета“ в чест на зимното слънцестоене и за да прогонят злите духове.
5. Коледната елха: „Поклонението, свързано с дървета, било обичайно сред езическите народи в Европа дори след като те приели християнството.“ Един начин, по който това поклонение продължило да съществува, бил чрез обичая „по време на зимните празници да се поставя празнично дърво на входа на дома или вътре в него“. („Британска енциклопедия“)

В дълбоките води на вярата!

Лука 5:4-6
“И като престана да говори рече на Симона: Оттегли ладията към дълбокото и хвърлете мрежите за ловитба.”

Забележете, че Исус каза на рибарите да “оттеглят ладията към дълбокото”. Той не им каза просто “Стойте тук до брега”, а вместо това “идете към дълбокото”. Уловът на риба, който те никога не очакваха и съществуваше само в най-смелите им мечти, лежеше дълбоко навътре в морето.
Докато вървите с Бог през годините, Той често ви призовава да отидете в дълбоките води на  вашта вяра; места на които не сте били преди и не сте преживявали. Защо? Той иска да израсти вярата ви.  Вярата никога няма да порасне, докато стоите до брега. Плитчините са мястото откъдето започваме, но не е локацията в която Бог ни оставя да ловим риба и не е мястото, където сме предопределени да завършим това риболовно пътешествие, наречено живот.
Бог иска вие да имате “голям улов” във вашия живот, но реалността е, че той се случва в дълбоките води. Когато изоставите брега, вие оставяте сигурността и чрез това, се фокусирате върху вашето упование в Бог. Когато изоставите комфортната зона и спокойното пристанище на сигурността, вие плувате в течението  на свръхестественото и точно там, в дълбокото, Бог прави неща, които са дори отвъд вашето въображение и мисли (Ефесяни 3:20).
Помнете, Петър беше в “дълбоките води”, когато той излезе от лодката и вървя по водата, според обещанието от Бог (Матей 14:30). Велики неща се случват на дълбокото! Хей, шампиони, не живейте в плитчините, когато става въпрос за Бог. Когато Го чуете да ви призовава в дълбокото, оставете брега и поемете въздух на вяра, за да можете да пътувате към Неговото обещание. И така, какво искате да ловите – миди и цаца край брега  или риба тон и риба меч на дълбокото?

За библейската книга Послание на Яков

Библейска книга — послание на Яков
Писател: Яков
Място на написване: Йерусалим
Завършена: Преди 62 г.
„ТОЙ е полудял.“ Това смятали за Исус неговите роднини. Докато той извършвал службата си на земята, ‘братята му не вярвали в него’ и Яков, както и Йосиф, Симон и Юда, не били сред първите ученици на Исус. (Мар. 3:21; Йоан 7:5; Мат. 13:55) Тогава какви основания съществуват да смятаме, че именно Яков, природеният брат на Исус, е написал тази книга от Библията?
2 От библейското повествование разбираме, че след възкресението си Исус се появил пред Яков, който по този начин без съмнение получил неоспоримо доказателство, че Исус е Месията. (1 Кор. 15:7) В Деяния 1:12–14 се казва, че преди празника Петдесетница Мария и братята на Исус се били събрали да се молят заедно с апостолите в една горна стая в Йерусалим. Но това писмо не е ли написано от един от апостолите, който се казвал Яков? Не, защото още в началото на писмото авторът се представя не като апостол, а като ‘роб на господаря Исус Христос’. Освен това в уводните думи в писмото на Юда, които са много подобни на тези в писмото на Яков, се споменава, че Юда също бил „роб на Исус Христос, но брат на Яков“. (Як. 1:1; Юда 1) Следователно можем уверено да направим заключението, че Яков и Юда, природените братя на Исус, са написали книгите от Библията, носещи техните имена.
3 Яков бил особено подходящ да напише писмо с напътствия за християнския сбор. Той бил високо уважаван надзорник в сбора в Йерусалим. Павел пише, че „Яков, братът на Господаря“, бил ‘стълб’ в сбора, наред с Кифа и Йоан. (Гал. 1:19; 2:9) Това, че Яков бил начело в сбора, става ясно от факта, че след като бил освободен от затвора, Петър незабавно помолил това да бъде съобщено „на Яков и на братята“. И същият този Яков говорил от името на „апостолите и старейшините“, когато Павел и Варнава дошли в Йерусалим, очаквайки решение относно обрязването. Интересно е, че както писменото решение, което било взето тогава, така и Писмото на Яков започват със същото обръщение: „Поздрави!“ Това е доказателство, че и двете послания били написани от една и съща личност. (Деян. 12:17; 15:13, 22, 23; Як. 1:1)
4 Историкът Йосиф Флавий пише, че първосвещеникът Анан (Анания), който бил садукей, бил отговорен за смъртта на Яков, когото пребили с камъни. Това станало след смъртта на римския управител Фест (ок. 62 г.) и преди приемникът му Албин да встъпи в длъжност. Но кога Яков написал своето писмо? Той го написал от Йерусалим за ‘дванайсетте племена, които били разпръснати навсякъде’. (Як. 1:1) Явно трябва да е било изминало време, докато християнството се разпространило на различни места след изливането на светия дух през 33 г., а също и докато се развили тревожните проблеми, споменати в писмото. Освен това от писмото се разбира, че християните вече не били само малки групи, а били организирани в сборове със зрели „старейшини“, които се молели за слабите и ги укрепвали. Изминало време и докато самодоволството и формалното поклонение се промъкнали в известна степен в сбора. (2:1–4; 4:1–3; 5:14; 1:26, 27) Имайки предвид тези неща, най–вероятно Яков не написал писмото си веднага след Петдесетница през 33 г., а по–късно, може би малко преди 62 г., ако разказът на Йосиф Флавий за събитията около смъртта на Фест и източниците, посочващи приблизително 62 г. за смъртта му, са точни.
5 Що се отнася до достоверността на Писмото на Яков, то се съдържа във Ватиканския ръкопис № 1209, в Синайския ръкопис и в Александрийския ръкопис. Включено е и в поне десет древни каталога, съставени преди Картагенския събор през 397 г. Писмото на Яков било цитирано често от ранните църковни писатели. То е в забележителна хармония с останалата част от Светото писание.
6 Но защо Яков написал това писмо? При внимателно разглеждане на съдържанието му става ясно, че в самия сбор имало различни обстоятелства, които създавали трудности между братята. Християнските принципи били омаловажавани и дори пренебрегвани, поради което някои от членовете на сбора се били превърнали в духовни прелюбодейци, защото развили приятелство със света. Някои хора, които изгарят от желание да посочват привидни противоречия, твърдят, че тъй като Писмото на Яков насърчава към вяра, проявявана чрез дела, то омаловажава писанията на Павел относно това, че спасението не идва чрез дела, а чрез вяра. Но от контекста се вижда ясно, че Яков говорел за вяра, подкрепена както от думи, така и от дела, докато Павел съвсем очевидно имал предвид делата според Закона. Всъщност Яков допълва думите на Павел, като отива още по–надалече, обяснявайки как се проявява вярата. Съветите на Яков са особено практични, защото обхващат проблеми, с които християните се сблъскват в ежедневието си.
7 Думите на Яков относно вярата, търпението и издръжливостта, са подчертани по ярък начин чрез примери от ежедневието, включващи животни, кораби, земеделци и растения. Прилагането на този носещ успех метод за поучаване в подражание на Исус придава допълнителна тежест на напътствията в това писмо. Човек не може да не забележи каква проницателност притежавал Яков относно подбудите, стоящи зад различни действия.
ЗАЩО Е ПОЛЕЗНА
15 Макар че споменава само два пъти името на Исус (1:1; 2:1), Яков посочва практическото приложение на ученията на Господаря, както може да се види при едно старателно сравнение на Писмото на Яков с Проповедта на планината. От друга страна, в това писмо (в „Превод на новия свят“) името на Йехова се среща тринайсет пъти и се набляга на мисълта, че онова, което той е обещал, е награда за християните, проявяващи вяра. (4:10; 5:11) Когато дава практични напътствия, Яков често се позовава на Еврейските писания за словесни илюстрации и подходящи цитати. Той посочва и източника на тези мисли с изказвания като „според думите от Писанието“, „беше изпълнено казаното в Писанието“ и ‘в Писанието е казано’, след което прилага тези стихове към християнския начин на живот. (2:8, 23; 4:5) Яков дава конкретни съвети и укрепва вярата в цялостната хармония на Божието Слово, като съвсем уместно споменава подбудените от вяра дела на Авраам, делата на Раав, чрез които тя проявила вярата си, вярната издръжливост на Йов и упованието на Илия в Йехова чрез молитва. (Як. 2:21–25; 5:11, 17, 18; Бит. 22:9–12; Ис. Н. 2:1–21; Йов 1:20–22; 42:10; 3 Царе 17:1; 18:41–45)
16 Сред безценните съвети на Яков са тези да бъдем изпълнители на словото, а не само слушатели, да проявяваме вярата си чрез праведни дела, радостно да издържаме при различни изпитания, постоянно да молим Бога за мъдрост, да се приближаваме към него в молитва и да изпълняваме превъзходния закон, а именно — „Обичай ближния си както себе си“. (Як. 1:22; 2:24; 1:2, 5; 4:8; 5:13–18; 2:8) Писмото включва и сериозно предупреждение относно предаването на погрешни учения, употребата на езика, причиняваща зло, правенето на различия според положението между християните в сбора, силните желания за чувствени удоволствия и упованието в непостоянното богатство. (3:1, 8; 2:4; 4:3; 5:1, 5) Яков показва ясно, че приятелството със света в действителност е духовно прелюбодейство и е вражда с Бога, а освен това посочва ясно какво поклонение е угодно в Божиите очи: „Да се грижи човек за сираците и вдовиците в неволята им и да се пази без петно от света.“ (4:4; 1:27) Всички тези практични и лесно разбираеми съвети са точно това, което бихме очаквали от един ‘стълб’ в ранния християнски сбор. (Гал. 2:9) Любещото послание в това писмо продължава да служи като ръководство за християните в тези бурни времена, защото то е „мъдрост, идваща от горе“ и произвеждаща „плода на праведността“. (3:17, 18)
17 Яков изпитвал силно желание да помогне на братята си да достигнат целта да живеят в Божието Царство. Затова ги подканя: „Вие също бъдете търпеливи, укрепете сърцата си, защото присъствието на Господаря е наближило.“ Християните са щастливи, когато постоянстват в издържането на изпитания, защото след като бъдат одобрени от Бога, ще получат „наградата на живота, която Йехова е обещал на онези, които го обичат“. (5:8; 1:12) Тези думи показват ясно, че обещанието на Бога да даде наградата на живота, независимо дали става въпрос за безсмъртен живот в небесата или вечен живот на земята, е основателна причина да издържаме и да вършим дела, подбудени от вяра. Несъмнено това прекрасно писмо е насърчение за всички нас да се стремим към наградата на вечния живот — било в небето, или в новия свят, който ще установи Йехова и над който ще управлява царското Семе, или царският Потомък, нашият господар, Исус Христос. (2:5)