сряда, 30 декември 2015 г.
вторник, 29 декември 2015 г.
истинската лоза
Аз съм истинската лоза, и Отец ми е земеделецът.
- ЙОАН 15:1
Небесният ми Отец е Настойник.
Той е Закрилник.
Той е Щит.
Той е Укрепител.
Той е Възпитател.
Той е Учител.
Гръцката дума, преведена като „земеделец“ съдържа всички тези значения. Както земеделецът се отнася към пръчките на лозата, така Бог се отнася към пръчките на Христовото тяло.
Бог е любов!
Разбирам , че Исус е истинската лоза. Аз съм пръчката. Отец ми е земеделецът. Той е мой Настойник, мой Закрилник, мой Щит, мой Укрепител, мой Възпитател, мой Учител. Как мога да давам много плод?
Да съм внедрена и привързана към лозата .Начина ми на живот да приема наставлението на Настойника-неговото Слово.
Неговата грижа ще е моя закрила в трудните моменти-прозрението и мъдроста .Те ще ме ръководят!
петък, 25 декември 2015 г.
Бегачи във важно състезание.
ПРЕДСТАВИ си, че си на един стадион, препълнен с развълнувани хора. Спортистите излизат на площадката. Множеството реве, когато вижда своите любимци. Съдиите са на разположение, за да прилагат правилата. Докато тече състезанието, победни викове се смесват с възклицания на разочарование. Оглушителни аплодисменти посрещат победителите!
Вие присъствувате не на съвременно спортно събитие, но на такова, което се провеждало преди около 2000 години в Истмус (Коринт). Тук, на всеки две години, от шести век пр.н.е. до четвърти век от н.е. били провеждани прочутите истмийски игри. Дни наред събитието привличало интереса на цяла Гърция. Игрите били нещо повече от обикновени състезания по атлетика. Атлетите били символ на бойна готовност. Победителите, които били издигани в кумир като герои, получавали венци, направени от листа на дървета. Те били обсипвани с изобилие от дарове, а градът им отпускал щедра издръжка за цял живот.
Апостол Павел бил добре запознат с истмийските игри, провеждани близо до Коринт, и сравнил линията на християнския живот с едно състезание по атлетика. Като говорел за бегачите, борците и боксьорите, той описал много точно възнаграждението за старателните упражнения, добре насочените усилия и издръжливостта. Разбира се, християните, до които той пишел, също знаели за игрите. Някои несъмнено били сред викащите множества на стадиона. Така че те щели да разберат лесно примерите на Павел. А ние днес? Ние също сме включени в състезание — това за вечен живот. Как можем да имаме полза от препоръките на Павел за онези състезания?
‘Да се състезаваме според правилата’
Условията за участие в древните игри били много строги. Един глашатай представял всеки атлет на зрителите и викал: ‘Има ли някой, който може да обвини този човек в някакво престъпление? Дали той е разбойник, или порочен и покварен в живота и обноските си?’ Според Archaeologia Graeca [„Гръцка археология“], „никой, който бил известен като престъпник или бил [тясно] свързан с някой такъв, не бил допускан да се състезава“. А нарушенията на състезателните правила били тежко наказвани чрез изключване на нарушителите от състезанията.
Този факт ни помага да разберем изявлението на Павел: „Ако се подвизава някой в игрите, не се увенчава, ако не се е подвизавал законно [не се е състезавал според правилата — NW].“ (2 Тимотей 2:5) Подобно на това, за да бягаме в състезанието за живот, трябва да отговаряме на изискванията на Йехова, като се придържаме към неговите високи морални стандарти, както са записани в Библията. Но Библията ни предупреждава, че „помислите на човешкото сърце са зло още от младините му“. (Битие 8:21) Така дори след навлизане в състезанието трябва да внимаваме да продължаваме да се състезаваме според правилата, за да продължаваме да имаме одобрението на Йехова и да придобием вечен живот.
Най–
‘Да отхвърлим всяка тегота’
В древните игри бегачите не били обременявани от дрехи или екипировка. „При състезанията по бягане . . . състезателите участвували съвсем голи“ — се казва в книгата The Life of the Greeks and Romans [„Животът на гърците и римляните“]. Това, че не носели дрехи, осигурявало на атлетите бързина, подвижност и пъргавина. Не се губела енергия заради излишен товар. Вероятно Павел имал предвид точно това, когато писал на християните от еврейски произход: ‘Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни оплита, и с търпение нека тичаме на предлежащото пред нас поприще.’ — Евреи 12:1.
Каква тежест може да ни пречи в състезанието за живот? Една такава тежест би могло да бъде желанието да трупаме материални неща или да поддържаме скъпо струващ начин на живот. Някои може да разчитат на богатството за сигурност или да гледат на него като на източник на щастие. Такава излишна „тегота“ може да забави един бегач до такава степен, че накрая Бог вече да не означава кой знае колко за него. (Лука 12:16–21) Вечният живот може да започне да изглежда като една далечна надежда. ‘Новият свят ще дойде някой ден — може да разсъждава човек, — но през това време можем също да извлечем полза от онова, което този свят предлага.’ (1 Тимотей 6:17–19) Подобен материалистичен възглед може много лесно да отклони някого от състезанието за живот или да попречи на някой дори да го започне.
В Проповедта на планината Исус заявил: „Никой не може да е роб на двама господари; защото или ще мрази единия и ще обича другия, или ще се привърже към единия и ще презира другия. Не можете да бъдете роби и на Бога, и на богатството.“ (NW) Тогава, след като разказал за грижата на Йехова относно нуждите на птици и животни, и казал, че хората са много по–
‘Да бягаме с издръжливост’
Не всички древни състезания по бягане били на къси разстояния. Едно състезание, наречено до̀лихос, достигало около четири километра. То било сериозно изпитание на силата и издръжливостта. Както гласи преданието, през 328 г. пр.н.е. един атлет на име Агеас, след като спечелил това състезание, тръгнал и пробягал целия път до своя роден град Аргос, за да обяви победата си. Този ден той пробягал почти 110 километра!
Християнското състезание е също едно бягане на дълги разстояния, което подлага на изпитание нашата издръжливост. Това, което е необходимо, за да се спечелят одобрението на Йехова и наградата на вечния живот, е да издържим в това състояние до края. Павел пробягал състезанието по такъв начин. Към края на своя живот той могъл да каже: „Аз водих добрата битка, пробягах разстоянието до финала, опазих вярата. Отсега нататък за мен се пази короната на праведността.“ (2 Тимотей 4:7, 8, NW) Като Павел ние трябва да пробягаме „до финала“. Ако издръжливостта ни намалява само защото състезанието е малко по–
Наградата
На победителите в древните гръцки състезания по атлетика били давани венци, които обикновено били направени от листа на дървета и били украсени с цветя. На питийските игри спечелилите получавали венец от лавър. На олимпийските игри те получавали венци от листа на дива маслина, докато на истмийските игри им били давани венци, направени от бор. „За да подбуждат пламенността на състезателите — отбелязва един библейски учен, — венците, наградите за победа, заедно с палмови клони били положени по време на състезанието пред погледа им, на триножник или маса, поставени на стадиона.“ За победителя било голяма чест да носи венеца. При своето завръщане у дома той се возел триумфално в колесница из града.
Като имал предвид това, Павел попитал своите читатели от Коринт: „Не знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, щото да я получите. . . . Те вършат това, за да получат тленен венец, а ние нетленен.“ (1 Коринтяни 9:24, 25; 1 Петър 1:3, 4) Какъв контраст! За разлика от увяхващите венци на древните спортни игри, наградата, която очаква на финала бягащите в състезанието на живота, никога няма да погине.
Като имал предвид този по–
Днес огромното мнозинство християнски бегачи не са помазани от Бога, за да бъдат негови духовни синове, и нямат небесна надежда. Те не бягат за наградата на безсмъртието. Но пред тях Бог също поставя една награда, която няма равна на себе си. Тя е вечен живот в съвършенство и в рай на земята, под управлението на небесното Царство. Каквато и да е наградата, върху която християнският бегач държи погледа си съсредоточен, той ще бяга с по–
При наличието на една такава несравнима награда пред християнския бегач, какъв трябва да бъде неговият възглед относно примамките на този свят? Той трябва да бъде като възгледа на Павел, който казал: „Наистина аз смятам всичко за загуба заради превъзходната стойност на познанието за Христос Исус, моя Господар. Заради него приех загубата на всички неща и ги смятам за голям боклук.“ Колко упорито бягал Павел с оглед на това! „Братя, все още не смятам, че съм хванал здраво това; но едно нещо е налице относно него — забравяйки нещата зад себе си и стремейки се напред към нещата пред себе си, преследвам целта за наградата на горното призвание от Бога посредством Христос Исус.“ (Филипяни 3:8, 13, 14, NW) Павел бягал с поглед, решително съсредоточен върху наградата. Така трябва да бягаме и ние.
Най–
При древните спортни игри победителите се радвали на всеобщо възхищение. Поетите пишели за тях и скулпторите им правели статуи. Историчката Вера Оливова казва, че те „се къпели в слава и се ползували с огромна популярност“. Те също служели като образец за подражание за бъдещите победители.
Кой е „победителят“, който е дал най–
Разбира се, най–
Като Исус, и ние се нуждаем от това да продължаваме да гледаме към наградата, която е запазена за всеки, който издържи до края. (Матей 24:13) Ако се състезаваме според правилата, ако отхвърляме всяка тежест и бягаме с издръжливост, можем да бъдем сигурни в победата. Целта, която се вижда, ни вика напред! Тя обновява силите ни чрез радостта, която ни вдъхва, радост, която прави пътя пред нас по–
Статията е от брой 01.01.2001г- на сп.Стражева кула
петък, 18 декември 2015 г.
Коледа- християнство и езичество.
Коледа се празнува по цял свят, дори и в много нехристиянски страни. След като този празник е възприет от по–голямата част от религиите на т.нар. християнски свят, може би изглежда доста учудващо, че Свидетелите на Йехова избират да не го празнуват. Защо е така?
Както много енциклопедии ясно обясняват, рожденият ден на Исус условно бил определен да бъде на 25–и декември, за да съответствува на един римски езически празник. Обърнете внимание на следните изявления, взети от различни справочни трудове:
„Датата на раждането на Христос е неизвестна. Евангелията не посочват нито деня, нито месеца.“ — New Catholic Encyclopedia [„Нова католическа енциклопедия“], том III, стр. 656.
„Повечето от коледните обичаи, преобладаващи сега в Европа, или записани от предишни времена, не са истински християнски обичаи, а езически обичаи, които са били възприети или толерирани от Църквата. . . . Сатурналиите в Рим осигурили модела за повечето от празничните обичаи по време на Коледа.“ —Encyclopædia of Religion and Ethics [„Енциклопедия на религията и етиката“] (Единбург, 1910 г.), издадена от Джеймс Хейстингс, том III, стр. 608, 609.
„Коледа се празнува на 25–и декември във всички християнски църкви от четвърти век насам. По онова време това била датата на езическия празник на зимното слънцестоене, наречен ‘Раждането (на латински natale) на Слънцето’, тъй като изглеждало, че сякаш слънцето се раждало отново, когато дните пак започвали да стават по–дълги. Църквата в Рим възприела този изключително популярен обичай, . . . като му придала ново значение.“ — Encyclopædia Universalis[„Енциклопедия Универсалис“], 1968 г. (на френски), том 19, стр. 1375.
„Появата на празника Коледа била повлияна от съпоставянето с езическия празник Sol Invictus (Митра). От друга страна, 25–и декември, бидейки денят на зимното слънцестоене, бил отъждествен със светлината, която се разпръснала върху света чрез Христос, и по този начин символизмът на Sol Invictus бил пренесен върху Христос.“ — Brockhaus Enzyklopädie [„Брокхауз енциклопедия“] (на немски), том 20, стр. 125.
Как реагирали някои, когато научили фактите относно Коледа? Encyclopædia Britannica [„Енциклопедия Британика“] отбелязва: „През 1644 г. английските пуритани със законодателен акт на Парламента забранили всякакво празнуване или религиозни служби, поради основанието, че това [Коледа] било езически празник, и заповядали да се отбелязва чрез пости. Чарлс II възстановил празника, но шотландците се придържали към пуританския възглед.“ Ранните християни не празнували Коледа, а днес Свидетелите на Йехова също не правят това, нито участвуват в дейности, които са свързани с Коледа.
Библията обаче говори положително за даването на подаръци или за поканването на семейства и приятели при други случаи за радостно прекарване на обяд или вечеря. Тя насърчава родителите да учат своите деца да бъдат искрено щедри, вместо да дават подаръци, само когато всички очакват от тях да направят това. (Матей 6:2, 3) Децата на Свидетелите на Йехова биват учени да проявяват търпимост и уважение, и това включва признаването на правото на другите да празнуват Коледа. На свой ред те са признателни, когато тяхното решение да не участвуват в празнуването на Коледа бъде уважено.
понеделник, 14 декември 2015 г.
събота, 12 декември 2015 г.
Възможно ли е да обичаме враговете си?
Исус Христос казал: „Обичайте враговете си и се молете за онези, които ви преследват, за да бъдете синове на своя Баща, който е на небесата, понеже той изпраща слънцето си да изгрява и над злите, и над добрите, и изпраща дъжд да вали и над праведните, и над неправедните.“ (Матей 5:44, 45)
ДАЛИ религията допринася за любовта и мира между хората, или обратното — за омразата и насилието? Мнозина днес са на мнение, че второто е вярно, особено ако религията се смесва с политика, етнически разделения или национализъм. Но според думите на Исус истинските ‘синове на Бога’ подражават на Божията любов, като обичат дори враговете си.
Друг служител на Бога казал: „Ако врагът ти е гладен, нахрани го, ако е жаден, дай му да пие ... Не позволявай да те победи злото, но ти побеждавай злото с добро.“ (Римляни 12:20, 21) Възможно ли е обаче да съществува такава любов в този разделен свят? Свидетелите на Йехова категорично отговарят, че това е възможно. Нека да разгледаме примера на Исус и на неговите ранни последователи.
Исус учел на истината за Бога и мнозина го слушали с удоволствие. Други обаче се отнасяли враждебно към него, като някои постъпвали така от невежество. (Йоан 7:12, 13; Деяния 2:36–38; 3:15, 17) Въпреки това Исус продължавал да споделя своето животоспасяващо послание с всички, дори с враговете си. (Марко 12:13–34) Той знаел, че някои от тях може да се променят, да го приемат като Месията и да започнат да следват духовните истини, намиращи се в Божието Слово. (Йоан 7:1,37–46; 17:17)
Дори вечерта, когато бил несправедливо арестуван от въоръжени врагове, Исус проявил любов към тях. Той изцелил един от мъжете, които дошли да го заловят, когото апостол Петър ударил с меча си. Тогава Исус дал един важен принцип, който ръководи неговите последователи и до днес. Той казал: „Всички, които вадят меч, от меч ще загинат.“ (Матей 26:48–52; Йоан 18:10, 11) Около трийсет години по–късно Петър писал: „Христос понесе страдания заради вас, като ви остави пример — да следвате неговите стъпки. ... Когато страдаше, не заплашваше, но се оставяше в ръцете на [Бога].“ (1 Петър 2:21, 23) Петър разбрал, че любовта, а не отмъщението, е основата за действията на истинските последователи на Христос. (Матей 5:9)
Всички, които ‘следват стъпките’ на Исус, отразяват неговото любещо и мило отношение. Във 2 Тимотей 2:24 се казва: „Робът на Господаря не бива да се кара, но трябва да бъде нежен към всички, ... да се владее при сблъсък със зло.“ Тези качества щели да бъдат явни в живота на християните, за който са характерни мирът и помирението.
Апостол Павел писал на своите събратя: „[Ние] сме посланици, заместващи Христос ... Като заместници на Христос, ние умоляваме: ‘Помирете се с Бога!’“ (2 Коринтяни 5:20) Посланиците не се месят във вътрешната политика и военните действия на страната, в която служат. Те по–скоро остават неутрални. Тяхната задача е да представят своето правителство и да се грижат за интересите му.
Същото може да се каже за посланиците и пратениците на Христос. Те гледат на Исус като на свой Цар и подкрепят небесното му Царство, като мирно известяват добрата новина. (Матей 24:14; Йоан 18:36) Затова Павел писал на своите християнски братя: „Ние не водим война според склонностите на плътта. Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но благодарение на Бога имат сила, с която да побеждават ... всякакви разсъждения и всяко нещо, което високомерно се издига срещу познанието за Бога.“ (2 Коринтяни 10:3–5; Ефесяни 6:13–20)
Когато Павел записал тези думи, християните били преследвани в много страни. Разбира се, те можели да започнат да си отмъщават. Вместо това обаче продължили да обичат враговете си и да споделят помирителното си послание с всички, които били готови да слушат. В „Енциклопедия на религията и войната“ се казва, че „ранните последователи на Исус отказвали да воюват и да изпълняват военна служба“, защото смятали тези неща за „несъвместими с Исусовите принципи за любовта и със заповедта да обичат враговете си“.*
Подобно на първите християни Свидетелите на Йехова приемат Исус за свой Цар. Те го признават също за Цар на Божието Царство — небесното управление, което скоро ще донесе траен мир и сигурност на земята. (Даниил 2:44; Матей 6:9, 10) Като посланици и пратеници, те известяват превъзходствата на това Царство. В същото време се стремят да бъдат примерни граждани на страната, в която живеят, като плащат данъците си и се подчиняват на законите, които не противоречат на Божия закон. (Деяния 5:29; Римляни 13:1, 7)
За съжаление обаче, както било и с първите християни, Свидетелите понякога биват разбирани погрешно, злепоставяни и преследвани. Въпреки това те никога не си отмъщават, а се стремят да бъдат „в мир с всички хора“, като се надяват, че някои от противниците им ‘ще се помирят с Бога’ и ще имат възможността да живеят вечно.* (Римляни 12:18; Йоан 17:3)
„Християнските писатели, живели преди Константин [римски император от 306 до 337 г.], единодушно осъждали убиването във война“ — се казва в „Енциклопедия на религията и войната“. Възгледите се променили, когато отстъпничеството, предсказано в Библията, станало широко разпространено. (Деяния 20:29, 30;1 Тимотей 4:1)
Както първите християни, Свидетелите на Йехова защитават религиозната си свобода по правен път, когато е необходимо. (Деяния 25:11; Филипяни 1:7)
събота, 5 декември 2015 г.
Най - доброто образование.
По целия свят хората са обзети от желанието за материално благополучие. Сатана прокарва идеята, че трябва да имаш пари, за да си щастлив. Навсякъде има големи магазини, а рекламите насърчават към воденето на живот, съсредоточен върху материалните притежания и развлеченията. Туристически агенции предлагат пътешествия до екзотични места често в компанията на хора със светски възгледи. Наистина непрекъснато биваме подканяни да подобрим начина си на живот, но според стандартите на света.
Имайки предвид онези в християнския сбор през първи век, които били възприели светска нагласа, Петър предупредил: „За тях е удоволствие да тънат в разкош през деня. Те са петно и позор, намират безкрайна наслада в своите измамни учения, когато пируват заедно с вас. Защото изричат надути и празни думи и чрез желанията на плътта и разпуснатите нрави подмамват онези, които едва са избягали от хората с погрешно поведение. Макар че им обещават свобода, те самите живеят като роби на покварата. Защото ако някой е победен от друг, му става роб.“ (2 Пет. 2:13, 18, 19)
Удовлетворяването на „желанията на очите“ не прави човек свободен. Вместо това той става роб на невидимия господар на този свят, Сатана Дявола. (1 Йоан 5:19) Съществува съвсем реална опасност да станем роби на материализма — робство, от което е трудно да се освободиш.
Исус учел: „Щастливи са онези, които осъзнават духовните си нужди.“ (Мат. 5:3) Отдадените християни живеят, за да вършат Божията воля, а не волята на Сатана. Те намират радост в закона на Йехова и размишляват върху него денем и нощем. (Псалм 1:1–3.) Но много от днешните образователни програми оставят малко време на един християнин да размишлява върху Божието Слово и да удовлетворява духовните си нужди.
За разлика от това служителите на Йехова получават образование, което им помага да развиват необходимите умения да поддържат прост живот в служба на Бога. Те вземат присърце съвета на Павел към Тимотей: „Безспорно предаността към Бога е средство за голяма печалба, когато човек се задоволява с онова, което има. Така че като имаме храна, облекло и покрив над главата си, ще се задоволяваме с тези неща.“ (1 Тим. 6:6, 8)
Да обърнем внимание на примера на апостол Павел. Той бил обучен от юдейския учител на Закона Гамалиил. Може да се каже, че образованието на Павел е подобно на университетско образование днес. Но как Павел гледал на това в сравнение с привилегията си да служи като роб на Бога и Христос? Той писал: „Смятам всичко това за загуба заради скъпоценното познание за моя Господар Христос Исус.“ След това добавил: „Заради него се отказах от всичко и смятам всичко това за купчина смет, та да мога да придобия Христос.“ (Флп. 3:8)
Каква е атмосферата в много от университетите по света? Неморалността и злоупотребата с алкохол са широко разпространени сред студентите и основна идея, която бива преподавана, е теорията за еволюцията. (Еф. 2:2)
За разлика от това организацията на Йехова осигурява най–доброто образование в мирната обстановка на християнския сбор. Всеки от нас има възможността да се възползва от ежеседмичното Теократично училище . Съществуват и специализирани курсове за неженени братя пионери (Библейско училище за неженени братя) и за семейни двойки пионери (Библейско училище за семейни двойки).
Можем да търсим духовни съкровища с помощта на различните показалци, с които разполагаме, и на електронната библиотека в сайта JW.ORG. В центъра на библейското образование е поклонението към Йехова-Бог. Учим се как да помагаме на хората даопознаят и се помирят с Бога. (2 Кор. 5:20) Те от своя страна също се учат да помагат на другите. (2 Тим. 2:2)
Абонамент за:
Коментари (Atom)