Армия Христа - Анатолий Бугай (Открытое Небо)

Префасониране на християнстквото

ДА ПРЕДПОЛОЖИМ, че поръчваш на един художник да ти направи портрет. Когато е готов, ти си развълнуван — приликата е съвършена. Мислиш си как твоите деца, внуци и техните внуци ще гледат с гордост портрета.

Но след няколко поколения един от потомците ти смята, че плешивината на портрета не е много представителна, затова по негово желание бива добавена още коса. Друг не харесва формата на носа и тя бива променена. От поколение на поколение следват различни други „подобрения“ и така накрая човекът от портрета почти не прилича на теб. Как би се чувствувал, ако знаеше, че ще стане така? Сигурно щеше да си възмутен.

За съжаление историята за този портрет всъщност е историята на останалата само по име ‘християнска’ църква. Фактите показват, че точно както било предсказано в Библията, скоро след смъртта на Христовите апостоли характерното лице на „християнството“ започнало да се променя. — Матей 13:24–30, 37–43; Деяния 20:30.*

Разбира се, в това да прилагаш библейските принципи към различни култури и епохи няма нищо лошо. Съвсем друго е обаче да променяш ученията на Библията, за да се нагодят към преобладаващото мислене. Но станало точно това. Ето например, промените, които са били направени в редица важни области.

Църквата се слива с държавата

Исус учел, че негово управление, или Царство, е небесно и в определеното време ще унищожи всички човешки управления и ще владее над цялата земя. (Даниил 2:44; Матей 6:9, 10) То няма да управлява посредством човешки политически системи. „Моето царство не е от този свят“ — казал Исус. (Йоан 17:16; 18:36) Затова, въпреки че спазвали законите, Исусовите ученици не се месели в политиката.

Но до четвърти век, до времето на римския император Константин много от хората, които твърдели, че са християни, вече не чакали търпеливо завръщането на Христос и установяването на божието Царство. Постепенно нагласата им към политиката се променила. „Преди Константин — се казва в Europe—A History[„История на Европа“] — християните не се стремели към [политическа] власт като към средство, чрез което да подпомогнат своята кауза. След Константин християнството и висшата политика тръгнали ръка за ръка.“ Префасонираното християнство станало официалната „вселенска“, или „католическа“, религия на Римската империя.

В енциклопедията Great Ages of Man [„Великите епохи на човечеството“] се казва, че поради съюза между църквата и държавата „през 385 г. от н.е., само 80 години след последната голяма вълна от преследване на християните, самата църква започнала да екзекутира еретици, а нейните духовници разполагали с власт, почти равна на тази на императорите“. Така започнал един период, през който мечът заменил убеждаването като средство за обръщане във вярата, а кичещото се с титли, алчно за власт духовенство заменило скромните проповедници от първи век. (Матей 23:9, 10; 28:19, 20) Историкът Х. Дж. Уелс писал за „големите различия между“ християните от четвърти век „и ученията на Исус от Назарет“. Тези ‘големи различия’ засегнали дори основните учения за Бога и Христос.

Прекрояване на Бога

Христос и неговите ученици поучавали, че има само „един Бог, Отец“, който се отличава с личното си име, Йехова, появяващо се около 7000 пъти в древните ръкописи на Библията. (1 Коринтяни 8:6; Псалм 83:18) Исус бил създаден от Бога и е „първороден преди всяко създание“, както се казва в Колосяни 1:15. Затова като личност, която била създадена, Исус открито заявил: „Отец е по⁠–голям от Мене.“ — Йоан 14:28.

Но през трети век някои влиятелни духовници, запленени от троичното учение на езическия гръцки философ Платон, започнали да променят облика на Бога, така че той да заприлича на троица. През следващите векове, без основания от Писанията, тази доктрина издигнала Исус до позиция, равна на позицията на Йехова, и превърнала божия свят дух, или активна сила, в личност.

Относно това как езическото понятие за троицата било възприето от църквата, вNew Catholic Encyclopedia [„Нова католическа енциклопедия“] се казва: „Формулировката ‘един Бог в три лица’ не била твърдо установена и със сигурност не била напълно възприета в християнския живот и вероизповедание преди края на 4–и век. Но точно тази формулировка за първи път получила названието„догма за троицата“. Нищо в мисленето на апостолическите Отци поне малко не се доближавало до това схващане или представа.“

Подобно нещо се казва и в The Encyclopedia Americana [„Енциклопедия Американа“]: „Доктрината за троицата от четвърти век не отразявала правилно ученията на първите християни относно естеството на Бога; точно обратното — тя била отклонение от тези учения.“ В The Oxford Companion to the Bible [„Оксфордски библейски наръчник“] троицата е наречена една от многото „по⁠–късни формулировки на вярата“. Но троицата не била единственото езическо понятие, възприето от църквата.

Префасониране на душата

Днес е широко разпространено вярването, че хората притежават безсмъртна душа, която преживява смъртта на тялото. Но дали знаеш, че това учение на църквата също било възприето по⁠–късно? Исус потвърдил библейската истина, че мъртвите „не знаят нищо“, а спят. (Еклисиаст 9:5; Йоан 11:11–13) Животът ще бъде възстановен посредством възкресение — ‘ставане’ от съня на смъртта. (Йоан 5:28, 29) Ако съществуваше безсмъртна душа, нямаше да има нужда от възкресение, тъй като безсмъртието изключва смъртта.

Исус дори показал на практика библейското учение за възкресението, като върнал умрели хора към живот. Един такъв пример е Лазар, който бил мъртъв четири дни. Когато Исус го възкресил, Лазар излязъл от гробницата — жив, дишащ човек. Никаква безсмъртна душа не се върнала от някакво небесно блаженство в тялото на Лазар, когато той се събудил от мъртвите. Ако душата на Лазар била на небето, едва ли това, че Исус го възкресил, щяло да бъде услуга! — Йоан 11:39, 43, 44.

Тогава откъде произлиза теорията за безсмъртната душа? В The Westminster Dictionary of Christian Theology [„Уестминстърски речник на християнската теология“] се казва, че това понятие „принадлежи повече на гръцката философия, отколкото на библейското откровение“. В The Jewish Encyclopedia [„Юдейска енциклопедия“] се обяснява: „Вярването, че душата продължава да съществува след смъртта на тялото е по⁠–скоро въпрос на философски или теологични предположения, отколкото на обикновена вяра, и съответно никъде изрично не се споменава в Светите писания.“

Често една лъжа води до друга и това е така с учението за безсмъртието на душата. То проправило път за езическата идея за вечни мъки в адски огън.* Но Библията ясно казва, че „заплатата на греха е смърт“, а не вечни мъки. (Римляни 6:23) Затова Писанията описват възкресението така: „Морето предаде мъртвите, които бяха в него; и смъртта и адът предадоха мъртвите, които бяха в тях.“ В„Синодално издание, 1998 г.“ също се казва, че ‘морето, смъртта и адът ще върнат мъртвите’. Да, казано накратко — хората, които са в ада, са мъртви, ‘заспали’, както казал Исус. — Откровение 20:13.

Дали наистина вярваш, че учението за вечно проклятие в ада привлича хората към Бога? Едва ли. Според справедливите и любещи хора това е отблъскваща мисъл! От своя страна Библията учи, че „Бог е любов“ и че жестокостта, проявявана дори към животните, е нещо отвратително за него. — 1 Йоан 4:8;Притчи 12:10; Йеремия 7:31; Йона 4:11.

Обезобразяване на „портрета“ в наше време

Обезобразяването на Бога и на християнството продължава и днес. Един професор по религия преди време казал, че борбите в неговата протестантска църква са борби „на авторитета на Писанията и на кредото срещу авторитета на чужди и хуманистични идеологии; между верността на църквата към господството на Христос и приспособяването и нагаждането на християнството към духа на времето. Въпросът е следният: Кой определя какво да ръководи църквата ... Свещените писания или господствуващата идеология на деня?“

За съжаление „господствуващата идеология на деня“ все още тържествува. Например, не е тайна, че много църкви променят позицията си по разни въпроси, за да изглеждат напредничави и незакостенели. Църквите стават доста либерални особено за неща, свързани с морала, както беше споменато в уводната статия. Но Библията категорично заявява, че блудството, прелюбодейството и хомосексуализмът са сериозни грехове в очите на Бога, и хората, които вършат такива грехове, „няма да наследят Божието царство“. — 1 Коринтяни 6:9, 10;Матей 5:27–32; Римляни 1:26, 27.

Когато апостол Павел писал цитираните по⁠–горе думи, заобикалящият го гръцко⁠–римски свят изобилствувал с всякакво зло. Апостолът би могъл да мисли: ‘Да, Бог изпепелил Содом и Гомор поради сериозните грехове, свързани със секса, но това се случило преди 2000 години! Сигурно в днешното време на просветление няма да стане така.’ Но Павел не измислял оправдания, той отказал да поквари библейската истина. — Галатяни 5:19–23.

Гледай оригиналния „портрет“

Говорейки на юдейските религиозни водачи по свое време, Исус казал, че поклонението им било ‘напразно, защото преподавали за поучения човешки заповеди’. (Матей 15:9) Тези духовници направили със Закона на Йехова, записан от Моисей, абсолютно същото нещо, което извършило и все още върши духовенството на псевдохристиянството с ученията на Христос — те разлели „боята“ на традицията върху божията истина. Но Исус изтрил всички лъжи, за да могат хората с честни сърца да извличат полза от истината. (Марко 7:7–13) Исус говорел истината независимо от това дали тя била общоприета, или не. Божието Слово винаги било авторитета, на който се позовавал той. — Йоан 17:17.

Какъв ярък контраст има между Исус и повечето хора, които твърдят, че са християни! Да, Библията предсказала: „Хората ще бъдат жадни за последните новости и ще събират ... учители по собствения си вкус; и след това вместо да слушат истината, ще се обърнат към митове.“ (2 Тимотей 4:3, 4, The Jerusalem Bible [„Йерусалимска Библия“]) Тези „митове“, са пагубни в духовно отношение, а истината от божието Слово е градивна и води до вечен живот. Това е истината, която Свидетелите на Йехова те насърчават да изследваш. — Йоан 4:24; 8:32; 17:3.

Статията е от сп."Стражева кула"-бр 6-2000г

Икономика на Доброто

Какво е добро? 

Морална категория, която е трудно да бъде измерена, качество на душата, състояние на духа? Всеки има собствени представи за добро и зло, това, което за един е добро, за друг е зло.

Кой човек може да бъде наречен добър на физически план? Какъв е критерият, според който да оценим доброто?

“По плодовете ще ги познаете”. Но какви са плодовете на един съвременен човек, който работи в едно предприятие за производство на мебели например? Той влага в работата уменията, знанията, силите си в производството и в края на месеца получават заплата.

Но дали парите, които получава са плодовете на неговия труд? Все още не, но те са семената и според начина, по който ще се използват те, ще принесат добри или лоши плодове. Ако с парите, които получаваме нахраним семейството си, образоваме децата си или ги дадем за някое добро дело, то ние на физически план сме добри. Ако ги изхарчим за цигари и алкохол, изиграем ги в някое казино, където нашите пари преминат в ръцете на мафията и бъдат употребени за закупуване на оръжие или наркотици, то ние, колкото и да се мислим за добри, на физически план сме лоши, защото нашата енергия, овеществена под формата на пари е допринесла за увеличаване на насилието и престъпността в света.

Тоест, ако даваме парите си за добри неща и на добри хора, ние работим за увеличаване на доброто в света, за икономиката на Доброто. Давайки парите си на хора с престъпно съзнание, ние ставаме волни или неволни участници в икономиката на злото. Когато пазаруваме от магазин за хранителни стоки собственост на престъпник, който чрез него “пере” парите си, но ние не знаем това, ставаме неволни съучастници в икономиката на злото. За съжаление една много голяма част от българския народ е превърната в неволен съучастник на икономиката на злото.

Всички големи фирми, мултинационални компании имат за цел да прикрият собственика и да заличат следите на паричните потоци. Когато пазарувате от някой хипермаркет и на касата давате парите си на някое усмихнато момиче, вие никога няма да разберете дали те няма да бъдат използвани за реализиране на нечисти цели. Същевременно собствениците на малки магазини, които работят с нисък процент печалба и я използват, за да издържат своите семействата, все повече се задъхват под натиска на ниските цени. Те са наложени от големите фирми, борсите и хипермаркетите, които предлагат стоки със недоказано качество и непопулярен производител и благодарение на ниските цени (,но с висока печалба вложена в тях) привличат клиенти.

Какъв е мотива, който движи съвременната икономика? 

Застрахователните компании съществуват благодарение на страха от смъртта или други бедствия. Банките съществуват, защото ни е страх да държим парите си вкъщи, или се опасяваме да оперираме с големи суми, за да не ни оберат. Търпим унизително ниските заплати, защото ни е страх, че ще останем без работа. Плащаме ненормално високи сметки за ток и вода, защото ни е страх, че могат да ни лишат и от тях. Фирмите, които плащат реални данъци го правят от страх, че могат да ги санкционират, ако нарушат закона. Затваряме консерви от страх, че няма да има какво да ядем през зимата. Запасяваме се с хранителни продукти, защото ни е страх, че ще вдигнат цените. Доскоро плащахме, а някои дори и сега плащат данък “страх” на престъпни групировки.

Силата, която понастоящем движи икономиката ни е страхът. Какъв е резултата от страха – застой, стагнация, бедност

Даваме пари за осигуровки, които едва ли някога ще получим. Парите, които стоят в банките се обезценяват поради инфлацията или се стопяват поради банковите комисионни по преводите. Храните, които консервираме се развалят. Групировките, на които директно или индиректно даваме нашите пари ги изнасят зад граница, за да се подсигурят за “лоши” времена. И те се страхуват.

Съгласяваме се да даваме подкупи, защото ни е страх, че ще ни лишат от някой лиценз. Дори се страхуваме да се оплачем в полицията, защото “и те са като тях”. Така реалната икономика, която работи и произвежда стоки и услуги е лишена от финансови потоци, фирмите-производителки фалират. Предприемчивите и честни българи вече ги е страх да започнат бизнес в България и търсят начин да се реализират в чужбина.

С какво можем да заменим страха?
Единствено с неговата противоположност – доброто, любовта. Тя трябва да стане движещата сила на икономиката.

Как?
Като се стремим да открием добрите хора.
Като възлагаме работа само на добри хора.
Като заплащаме с любов за работата и услугите, които добрите хора извършват.
Като се стремим да даваме повече на добрите хора, независимо от цената която ни искат.
Като разберем, че доброто струва скъпо, а злото не струва нищо.
Като разберем, че зад всичко, което е безплатно, стои нездрав користен интерес.
Като не се интересуваме толкова от цената на продукта, а от неговото качеството. “Не съм толкова богат, за да купувам евтини стоки”
Като спрем да работим заради парите и започнем да работим заради любовта ни към хората и работата. Тогава парите ще започнат да идват при нас по естествен начин.
Като спрем да възлагаме работа на хора, които не оправдават доверието ни или на непознати.
Като оценяваме по достойнство труда си.
Като не пазаруваме от магазини с неизвестен собственик, а от магазини, чиито собственик познаваме.
Като предпочитаме българските стоки пред чуждите.
Като заедно с другите добри хора участваме в съграждането на икономиката на Доброто

За да изясня механизма на функциониране на икономиката на Доброто, ще си послужа със следния пример: Нека да оприличим една фирма на воденица, която работи благодарение на водата, задвижваща колелото й. Аналога на енергията, която върти колелото, на водата, в реалната икономика са парите.

Какво става с водата, след като премине през колелото? Тя отново се влива в реката, реката в морето, оттам водата се изпарява, образуват се облаци, вали дъжд, водните капки проникват в земята, образуват се подпочвени води, които намират излаз пра някой извор, дават началото на ручей, който става поток, вливащ се в реката, чиято вода задвижва отново воденичното колело.

Така би трябвало да работи нормалната икономика. Но сега, в нашите икономически условия, по-нагоре по реката има някой, който отбива водата за собствени нужди, строи басейн напр., и потока достигащ до нас става все по-слаб и по-слаб и воденицата върши все по-малко работа.

Можем да ускорим дейността на воденицата при новосъздалите се условия по няколко начина:
1.Като отстраним човека, който отбива водата – това на практика е невъзможно, защото той е по-силен от нас и не е само един.
2.Ние се впрягаме да въртим колелото, само и само да работи воденицата. Този начин е предпочетен от повечето българи. Все повече хора трябва да работят по 10-12-14 ч. дневно, за да посрещнат нуждите си за насъщния.
3.Да върнем водата преминала през колелото отново в него, за да направи втори, трети и т.н. обороти.

За една истинска воденица това е практически невъзможно, защото ще се изразходи голямо количество енергия за пренасянето на водата. Но в реалният живот, където водата е заместена от парите, този проблем е разрешим. Как?

Като съзнателно регулираме паричния поток без да го разпиляваме, а го насочваме отново и отново към работещите воденици.
Водата в природата е постоянна величина за един относително дълъг период от време. Парите обаче се увеличават, тъй като те са еквивалент на свършената от хората работа, която постоянно нараства. Следователно, като създадем система от фирми и хора, в която парите не се разпиляват, а правят оборот за кратки периоди от време, то водениците (фирмите) ще получават все по-силен поток от вода (пари) и ще извършват все повече работа.

Коя е силата, която ще събира водата и ще я влива отново във воденичното колело? – Съзнанието на хората, които ще участват в икономиката на ценностите.

Какво би накарало хората да не разпиляват безразборно енергията, а да предпочетат да я вложат във воденица от системата?
Воденичарят! Ако разбира се той е добър професионалист, мели отлично житото, има добро отношение към нас и разбира се не разпилява енергията, която му даваме, а я влага отново в икономиката на Доброто.

Какво представляват безработните? Воденици, до които не достига вода! Как да бъде решен този проблем? Като съзнателно се насочи енергиен поток към тях, който те да впрегнат в работа и придобитото не разпилеят, а вложат обратно в системата, която отново ще ги захрани с енергия.

Всяко задържане на потока (парите) води до намаляване на продуктивността на системата. Всяко влагане на пари в системата води до създаване на работа, следователно до увеличаване на енергията, която ще се връща при нас умножена.

Всяка работеща система в природата се нуждае от център (ядрото в клетката, Слънцето в слънчевата система), която да организира и координира дейността й и да я захранва с енергия. В нашия пример с водениците този център е извора, който ги захранва с вода.

Какъв ще бъде центъра в икономиката на Доброто, каква е неговата функция и откъде той ще получи енергията, която да раздава?

Функции на ЦЕНТЪРА:
Да захранва елементите от системата с енергийни потоци (пари).
Да създава и съдейства за реализирането на проекти, които да създават работа на участниците в системата. Те от своя страна чрез дейността си, ще творят блага за хората. (благо-творителност).
Да информира и обучава участниците в системата къде и как да влагат енергията си по най-добър за тях и системата начин.
Да осигурява на всички участници в системата необходимото и достатъчно количество енергия, тъй щото те да могат пълноценно да използват и развиват уменията, дарбите и талантите си.
Да създава условия за увеличаване броя на участниците в системата.
Да ускорява енергийните потоци, като ги насочва по ефективен начин

Пример
Ако за една година успеем да завъртим в сегашната икономика един път 100 000 лева с печалба 10% ще получим финансов резултат от 10 000 лева. Ако завъртим ефективно в икономиката на Доброто само 1000 лева с печалба от 10%, като влагаме печалбата отново в оборот, финансов резултат от 10 000 лева ще се постигне 25-тото завъртане на парите. На петдесетото завъртане на парите резултатът ще е равен на 110 000 лева.
На 178-то завъртане сумата, която се получава е равна на външния дълг на България.

Нарастването на парите в икономиката на Доброто в този пример е следствие на работата, която участниците в икономиката на Доброто извършват, както и на увеличаването на техния брой. За да се осъществи това нарастване, е необходимо да се минимизира изтичането на енергия от системата, както и липсата на задържане на паричните потоци от страна на участниците. Именно това са факторите, които липсват на сегашната икономическа система и поради това тя е неефективна, и макар че българите работят колкото французите например, получават 20-30 пъти по-ниски заплати. Поради невъзможността на правителството да запуши дупките в системата, опитите му да съживи икономиката напомнят на човек, който пълни бъчва без дъно.

Единствения изход е да се съгради нова бъчва, нова икономика, която да възникне постепенно сред руините на старата. Но пътят за съграждането й е отдолу нагоре, от основите, както се гради къща. И строителите сме всички ние. Тази икономика ще функционира дълго време заедно със старата, няма да има нужда от териториално или друг вид обособяване на нейните единици. Единственото разграничаване ще бъде в съзнанието на участниците в нея.

Как ще се генерират средства в ЦЕНТЪРА на икономиката на Доброто?Като всички участници в икономиката на Доброто отделят десятък от приходите си към центъра на системата. Този десятък ще бъде влаган веднага в икономически проекти, които ще се реализират от членовете на новото общество. Така водата, енергията ще потече от извора и ще задвижи воденичните колела на всички, които ще участват в изграждането на икономиката на Доброто.

Какви да бъдат хората, изграждащи този ЦЕНТЪР и координиращи паричните потоци? Това ще бъдат най-добрите хора, тези с най-голям принос в съграждането на икономиката на Доброто. Хора добродетелни, кристално чисти, желаещи да посветят живота си в служба на Цялото. Хора с идеи и същевременно дейни, доказали с дела способностите си.

Какви ще са хората, които ще участват в икономиката на Доброто? Преди всичко добри хора, които са осъзнали себе си, дейни, работни. Хора, които не се страхуват, мотива, който ги движи ще бъде любовта. Но не някой от ЦЕНТЪРА ще определя кои са добрите хора, а те ще се самоопределят спрямо икономиката на Доброто. Всеки, който приема нейните принципи и ги прилага е добър. Постепенно, все повече хора ще се приобщаватт към икономиката на Доброто с нарастването на тяхната осъзнатост и тя ще стане единствената икономика.

Върху какви икономически парадигми ще бъде построена новата икономиката? Тя ще функционира въз основа на законите за търсене и предлагане на качествени стоки и услуги. На тях е стъпила всяка пазарно ориентирана национална макро-икономика с тази разлика, че е извадила от законите понятието качество (добро) и работи само с количествени показатели.

Всеки участник в икономиката на Доброто ще допринася най-голяма полза за себе си като работи качествено и ефективно за другите, за Цялото. В момента, в който започне да задържа средства или намали интензивността и качеството на работата си, ще намалее и потока от енергия към него. Същия принцип откриваме и в човешкото тяло. Когато един мускул работи, притока от кръв към него се увеличава. Необходимо е само да приложим този модел на практика в нашето общество и да изградим заедно икономиката на Доброто.

Основният закон в икономиката гласи: “Търсенето определя предлагането” т.е. потребностите на хората от стоки и услуги обуславят необходимостта те да бъдат произведени и доставени на пазара

Съществува  правопропорционална зависимост между качеството на продукта и неговата цена – по-високо качество -> по-висока цена. Понастоящем, за продукти с по-ниско качество потребителите са склонни да заплащат по-високи цени от пазарните, докато за продукти с високо качество, цените, които потребителите са склонни да платят са по-ниски от пазарните. Затова реалната крива на цените на предлаганите стоки е ACB1. Така производителите и продавачите на некачествени стоки реализират огромни печалби, а за качествените стоки трудно се намира пазар.

Какво разбираме под понятието качество? Качеството е съдържанието, което е вложено в формата на продукта – вида на материалите, сръчността и уменията на производителя, степента, до която продукта удовлетворява потребностите на хората. Когато говорим за качество, трябва да вложим в това понятие и една невидима съставка, която обаче е от първостепенно значение при ръчно изработените продукти – вибрацията на човека, или както казваме, неговата душа.

Чрез научен експеримент е установено, че енергията, която изтича от нас се запечатва върху материални носители и може да бъде разчетена впоследствие. Не случайно, когато искаме да кажем за някой, че е сръчен в занаята употребяваме прилагателното добър майстор, т.е майстор, който върши работата си с любов. В европейските страни, стоките, които са изработени ръчно струват по-скъпо от фабрично изработените.

В икономиката на Доброто, като следствие на по-високото съзнание на участниците в нея, търсенето на продукти с по-високо качество ще се увеличи, за сметка на тези с по-ниско качество. Така производството на некачествени продукти ще намалее, докато се преустанови напълно. 

Какъв ще бъде резултата от предлагането на все по-качествени продукти на пазара?.

Тъй като за производството на един качествен продукт е необходимо повече време, то ще се редуцира количеството на предлаганите продукти. Вместо да се произвеждат огромни количества некачествени стоки, ще се произвеждат по-малко на брой, но по-качествени. Така и наличните природни ресурси ще се използват по-ефективно Ще се цени не формата, а съдържанието на стоката. Търсенето на качествени стоки ще е устойчиво. Цената ще бъде фактор, който ще регулира съотношението количество/качество на предлаганите стоки, според ресурсите и възможностите на икономиката на Доброто.

Съществува обратнопропорционална зависимост между количеството на един продукт и цената, която сме склонни да платим за него . Като следствие, колкото повече единици еднотипна стока има на пазара, толкова повече цената й намалява. Това ще обуслови производството на стоки с уникални характеристики, които най-точно да отговарят на потребностите на всеки човек. Този факт отново води до производството на по-качествени стоки. Така кръга качество-количество-цена-качество ще се затвори.

В настоящия момент цената (печалбата за производителя и икономията за потребителя) е основният движещ мотив на икономическият живот. В резултат имаме намаляване качеството на продуктите за сметка на увеличаване на тяхното количество (и създаване на изкуствено високо потребление, което не съответства на реални човешки потребности) и като следствие намаляване на цените на стоките и услугите.

В икономиката на Доброто ще имаме увеличаване на качеството на продуктите и редуциране на количеството им до това на нормалните човешките потребности и като следствие ще се наблюдава плавно покачване на цените на качествените продукти. То ще бъде естествено следствие на увеличените доходи на участниците в икономическият живот, нарастването на паричната маса в обръщение и търсенето на все по-качествени стоки. Намаляването на количеството стоки произвеждани от един човек, за сметка на тяхното качество ще доведе до увеличаване на трудовата заетост и намаляването на безработицата.