злото в света се увеличава

 Има причина, поради която знаем, че скоро едно ново управление-Божието, ще поеме контрол върху земните дела — злото в света постоянно се увеличава. Вече почти цял век условията, описани във 2 Тимотей 3:1–5, са налице. Подобни черти на характера се срещат все по–често и сред все повече хора. 2 Тимотей 3:1, 13
 Помисли за контраста между онова, което се е смятало за шокиращо през 40–те или 50–те години на XX век, и онова, което се случва днес на работното място, в развлекателната индустрия, спорта и модата. Жестокото насилие и неморалността са станали нещо нормално. Хората се стремят да изглеждат все по–яростни, развратни и безмилостни. Телевизионни предавания и филми, които са били неприемливи през 50–те години, днес се определят като подходящи за семейства. Също така мнозина забелязват силното влияние, което хомосексуалистите имат в областта на развлеченията и модата, като пропагандират начина си на живот. Юда 14, 15
Можем също да разгледаме какво се е приемало за бунтовно поведение сред младежите през 50–те години и онова, което се случва днес. Преди родителите се притеснявали, и с право, децата им да не пушат цигари, да не пият алкохол или да не танцуват предизвикателно. Днес все по–често се чуват шокиращи новини като следните: Петнайсетгодишен ученик стреля по съучениците си, убива двама и ранява тринайсет. Група пияни младежи брутално убиват деветгодишно момиче и пребиват баща ѝ и братовчед ѝ. Според сведенията младежите в една  страна са отговорни за половината престъпления, извършени през последните десет години. Може ли някой с основание да отрече, че положението се е влошило?
 Апостол Петър съвсем точно посочил: „В последните дни ще дойдат с подигравките си присмехулници, които ще постъпват според собствените си желания и ще казват: ‘Къде е това негово обещано присъствие? Та откакто прадедите ни заспаха в смъртта, всичко си продължава точно както е било от началото на сътворението.’“ (2 Пет. 3:3, 4) Защо някои реагират така? Изглежда, че колкото по–често хората виждат нещо, толкова по–малко внимание му обръщат. Постепенният упадък на морала в обществото като цяло изглежда не е толкова шокиращ, колкото внезапна, неочаквана промяна в поведението на някой близък. Въпреки това моралният упадък е опасен.
 Апостол Павел ни предупредил, че в „последните дни“ условията ще бъдат „особено тежки“. (2 Тим. 3:1) Трудностите обаче не са непреодолими и затова няма нужда да бягаме от реалността. С помощта на Йехова, на духа му и на християнския сбор можем да преодолеем разочарованията и страховете си и да останем верни. Бог ще ни даде „силата, надхвърляща нормалното“. (2 Кор. 4:7–10)
 Интересно е, че Павел въвел пророчеството за последните дни с думите „но знай“. Това гарантира, че всичко, което следва, непременно ще се изпълни. Отчужденото от Бога общество несъмнено ще продължава да се влошава, докато Йехова не предприеме действия да го премахне. От историята научаваме, че щом в дадено общество или народ настъпи морален упадък, унищожението му е близо. Но никога преди моралът на целия свят не е западал до такава степен, както е днес. Мнозина може да пренебрегват доказателствата, но събитията от 1914 г. насам ясно показват, че Божието Царство скоро ще предприеме решителни действия.

Материала е от статия на сп.Стражева кула от 15.01.20014г

животворното познание

НЕМСКИЯТ лекар Улрих Щрунц написал поредица от книги със заглавие „Вечно млади“. В тях той твърдял, че упражненията, храненето и здравословният начин на живот могат да подобрят здравето, а вероятно и да доведат до по–дълъг живот. И все пак, той не обещава на своите читатели, че като следват неговите препоръки, буквално ще могат да живеят вечно.

Въпреки това, има един вид познание, който наистина носи обещанието за вечен живот. От друга страна, ако живееш вечно, ще можеш завинаги да приемаш ползотворно познание. В молитва към Бога Исус казал: „А това е вечен живот, да познаят [да приемат познание за — НС] Тебе, единият истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил.“ (Йоан 17:3) Първо нека определим значението на израза „вечен живот“, а след това да установим за какъв вид познание става въпрос и как да го придобием.

Според Библията Създателят скоро ще превърне земята в рай, в който ще има необходимите условия за продължителен живот. Тази промяна ще включва решителна намеса, подобна на онази в дните на Ной. В Матей 24 глава, от 37 до 39 стих, Исус сравнил нашето време с „Ноевите дни“, когато хората ‘не усетили’ в каква критична ситуация се намират. Те също пренебрегнали посланието, което Ной проповядвал. Тогава дошъл ‘денят, когато Ной влязъл в ковчега’, а Потопът погубил всички, които отхвърлили това познание. Ной и другите с него в ковчега оцелели.

Исус посочил, че подобен „ден“ предстои и в наше време. Тези, които обръщат внимание на познанието, свързано с това събитие, не само ще имат възможността да оцелеят, но също и да живеят вечно. Освен тях, умрелите, които са в Божията памет, ще бъдат възкресени с перспективата никога повече да не умират. (Йоан 5:28, 29) Обърни внимание как Исус изразил тези две мисли. Когато говорил с Марта за възкресението на мъртвите, той казал: „Който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее; и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре довека.“ Всички доказателства показват, че този „ден“ е много близо, което означава, че и ти може ‘никога да не умреш’. (Йоан 11:25–27)

След това Исус попитал Марта: „Вярваш ли това?“ Тя отговорила: „Да, Господи.“ Ако Исус беше задал на тебе същия този въпрос, какво щеше да отговориш? Вероятно щеше да ти е трудно да повярваш, че е възможно никога да не умреш. Но дори да реагираш така, без съмнение би искал да можеш да повярваш в това. Помисли си колко много би могъл да научиш, ако ‘никога не умираш’! Представи си как се наслаждаваш на онези неща, които днес би искал да научиш и правиш, но за които никога не ти остава време. И само си представи да бъдеш отново заедно с близките, които си изгубил в смъртта! Кое обаче е познанието, което може да направи всичко това възможно, и как можеш да го придобиеш?

Придобиване на животворно познание — в границите на нашите възможности

Дали придобиването на познанието за Бога и Христос е постижимо за нас? Разбира се! Вярно е, че познанието, свързано с творенията на Създателя е безгранично. Но когато Исус свързал „познанието“ с „вечен живот“, той не говорел за астрономията или някоя от другите науки. Притчи, 2 глава, 1 и 5 стих, показват, че основата на „познанието за Бога“ са „думите“ и „заповедите“, които се намират в Библията. А относно Исус в Евангелието от Йоан 20:30, 31 виждаме, че записаното в Библията е достатъчно, за да ‘имаме живот’.

Следователно познанието за Йехова и Исус Христос, както е записано в Библията, е напълно достатъчно, за да придобием вечен живот. Библията е уникална книга. Създателят милостиво ръководил записването ѝ така, че дори хора с по–ниско образование и ограничени възможности да могат да придобият достатъчно познание за вечен живот. Също така ако някой е с остър ум, разполага с повече време и има подходящи обстоятелства, той ще може винаги да научи нещо ново от вдъхновените писания

Опитът навсякъде по света показва, че най–резултатният начин да се придобие това познание е чрез лично изучаване на Библията, водено от някого, който вече е разбрал материала. „ Дори ако идеята, че в рая на земята верните хора ‘няма да умират’, ти се струва трудна за вярване, чрез тези обсъждания на Библията може да изградиш доверие в това обещание. Така че ако желаеш да живееш завинаги или просто искаш да разбереш дали е разумно да вярваш, че това е възможно, какво трябва да направиш? Приеми поканата да изучаваш Библията.

Наистина, живодарното познание е в границите на нашите възможности и освен това е леснодостъпно. Библията, или поне части от нея, е преведена на повече от 2000 езика. 

Твоята връзка с Бога е нещо лично, между тебе и Създателя. Само ти можеш да я поддържаш и укрепваш, а само той може да ти даде вечен живот. Затова трябва да продължаваш лично да изучаваш неговото записано Слово.

Ако си родител, трябва да си загрижен за това твоите деца да получат същото познание, което и ти придобиваш. Този вид обучение наистина е подготовка за справяне с живота. Каквато и да е твоята ситуация, навярно смяташ, че нямаш много свободно време. Създателят също разбира това. Във връзка с обучението на децата в неговите пътища, обърни внимание какво казал той преди много време: „На тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.“ (Второзаконие 6:7)

1. „Когато седиш в дома си“: Старай се редовно, може би всяка седмица, да обсъждаш с децата си вкъщи теми от Библията, така както вероятно някой е изучавал с тебе. Свидетелите на Йехова осигуряват основани на Библията издания, подходящи за обучение на деца на всякаква възраст.

2. „Когато ходиш по пътя“: Говори с децата си за Йехова при неофициални случаи точно както ги учиш за необходимите неща в живота или по естествения начин, по който им даваш определени напътствия.

В развиващите се страни много родители са готови на всичко поне едно от децата им да получи добро светско образование. По този начин детето ще може да се погрижи за своите родители, когато те остареят. Но ако изучаваш Библията и помогнеш на своите деца да направят същото, ще придобиете познание, което може да помогне на тебе и на твоето семейство да живеете вечно.

Тогава дали някога ще дойде ден, когато ще знаем всичко? Не. Както нашата земя продължава своето пътуване в безкрайната вселена, така и ние ще продължаваме да приемаме познание. В Еклисиаст 3:11 се казва: „Той [Бог] е направил всяко нещо хубаво на времето му; положил е и вечността в тяхното сърце, без обаче да може човек да издири отначало докрай делото, което е направил Бог.“ Наистина, приемането на познание е удоволствие, което никога няма да има край.

ПРОДЪЛЖАВАЙ ДА ТЪРСИШ МЪДРОСТ

Чета си книгата Притчи.Втора глава на Притчи ни насърчава да придобиваме мъдрост и мисловни способности-духовни дарове.Тези дарове  ни помагат да избираме между правилното и погрешното, между това да упражняваме самодисциплина и да задоволяваме егоистичните си желания. Но успехът ни зависи от готовността ни, да полагаме усилия. 
В Библията тази основна истина се подчертава с думите: „Сине мой, ако приемеш думите ми и запазиш в себе си заповедите ми, ако слушаш внимателно с ухото си мъдростта и насочиш сърцето си към проницателността, ако призовеш разбирането и повикаш проницателността, ако търсиш всичко това като сребро и го издирваш като скрити съкровища, тогава ще разбереш страха от Йехова и ще намериш познанието за Бога. Защото Йехова дава мъдрост, от устата му излизат познание и проницателност.“ (Пр. 2:1–6) 
Следователно, ако отговаряме на условията, споменати в Притчи, ще притежаваме уменията, нужни за вземането на мъдри решения. Можем да устоим на изкушенията, ако позволим думите на Йехова да оформят вътрешната ни личност-нашия характер., ако се молим настойчиво за Божието ръководство и ако продължаваме да търсим познанието за Бога сякаш търсим скрити съкровища.Много хора отказват промяна.Те твърдят че са си такива , каквито са.
 Йехова дава познание, разбиране, проницателност и мъдрост на онези, които полагат усилия да търсят тези  духовни дарове. Колкото повече ги търсим и използваме, толкова повече ще се приближаваме до онзи, който ги осигурява — Йехова. А близките взаимоотношения с него ни служат като защита, когато се сблъскваме с изкушения и трудности. Като се приближаваме до Йехова и изпитваме почтителен страх от него, ще бъдем защитени от извършването на грях. (Пс. 25:14; Як. 4:8) Нека радостта от приятелството с Бога и прилагането на Божията мъдрост ни подтикват да продължаваме да вземаме решения, които радват сърцето на Йехова и пазят наследството ни.Редовното четене на Библията и ръзмисъла над прочетеното, определено помагат за това.

Учителската професия — рисковете и цената

„От учителската професия се очаква толкова много, а в същото време отдадените възпитатели в нашите училища не получават почти никаква публична ... похвала за усилията си.“ — Кен Елтис, Университетът в Сидни, Австралия.
ТРЯБВА да се признае, че тази „изключително важна професия“, както я наричат, поднася много предизвикателства — от незадоволителна заплата до лоши условия в класните стаи; от огромната документация, която трябва да се поддържа, до препълнени класове; от неуважение и насилие до родителско безразличие. Как някои учители се справят с тези предизвикателства?
Липса на уважение
Попитахме четирима учители от Ню Йорк кои проблеми смятат за най–големи. Те единодушно отговориха: „Липсата на уважение.“
Според Уилям от Кения ситуацията в Африка също се е променила в това отношение. Той казва: „Дисциплината сред учениците е на изчезване. Когато бях малък [сега той е малко над четиридесетте], учителите бяха сред най–уважаваните хора на африканското общество. Млади и стари винаги са гледали на преподавателя като на пример за подражание. Това уважение почти изчезна. Постепенно влиянието на западния свят достига до младежите, дори в селскостопанските райони на Африка. Филмите, видеокасетите и литературата представят липсата на уважение към властта като нещо героично.“
Джулиано, преподавател от Италия, се оплаква: „Децата са засегнати от духа на бунтовничество, непокорство и неподчинение, който е обхванал цялото общество.“
Наркотици и насилие
За съжаление наркотиците са станали толкова голям проблем в училищата, че американската учителка и писателка Лу Ан Джонсън пише: „Предотвратяването на злоупотребата с наркотици е част от почти всяка училищна програма, започвайки още от детската градина. [К Децата знаят за наркотиците много повече ... отколкото възрастните.“ Тя добавя: „За учениците, които се чувстват неуверени, необичани, самотни, отегчени и несигурни, има най–голяма вероятност да посегнат към наркотиците.“ — „Две трети учебник, една трета любов“.
Кен, който е учител в Австралия, пита: „Как да се справят учителите с обучението на едно деветгодишно момче, което е запознато с наркотиците от своите собствени родители и сега е пристрастено?“ Михаел, който е малко над тридесетте, преподава в общообразователно училище в Германия. Той пише: „Всички добре знаем, че съществува търговия на наркотици, но рядко го обявяваме открито.“ Михаел коментира и липсата на дисциплина и казва, че тя се „проявява в една обща разрушителна тенденция сред учениците“, добавяйки: „Масите и стените са изцапани, а мебелите — повредени. Някои от учениците ми са имали проблеми с полицията заради кражби от магазини или подобни простъпки. Нищо чудно, че и кражбите в училище са често срещани!“
Амира преподава в щата Гуанахуато (Мексико). Тя признава: „Изправени сме пред проблеми на насилие и пристрастяване към наркотиците в семейството и това засяга пряко децата. Те са потопени в атмосфера, в която се учат на неприличен език и други пороци. Друг сериозен проблем е бедността. Въпреки че образованието тук е безплатно, родителите трябва да купуват тетрадки, химикалки и други материали. Храната обаче е най–важна.“
Оръжие в училище?
Неотдавнашните случаи на стрелба в някои училища в Съединените щати подчертаха факта, че въоръженото насилие е голям проблем в тази страна. В едно сведение се казва: „Изчислено е, че 135 000 огнестрелни оръжия биват внасяни във всичките 87 125 държавни училища всеки ден. За да намалят броя на оръжията в училищата, служителите използват детектори за метал, камери за наблюдение, кучета, специално обучени да откриват оръжие, обиски на училищните шкафчета, задължително носене на баджове с имената и се забранява внасянето на чанти в училище.“ („Да си учител в Америка“) Тези мерки за сигурност могат да накарат някой да се запита дали говорим за училища, или за затвори. В съобщението се добавя, че над 6000 ученици биват изключвани заради внасяне на огнестрелно оръжие в училище!
Айрис, която преподава в Ню Йорк, каза на представителя на „Пробудете се!“: „Учениците промъкват оръжие в училищата. Детекторите не успяват да ги спрат. Вандализмът е друг значителен проблем.“
На фона на всички тези безредици, съвестните учители полагат огромни усилия да предадат някакви ценности и образование. Не е чудно, че много преподаватели страдат от депресия и изтощение. Ролф Буш, президент на Съюза на учителите в Тюрингия (Германия), каза: „Почти една трета от един милион учители в Германия се разболяват вследствие на стреса. Работата ги изтощава.“
Деца, които раждат деца
Друг голям проблем е сексуалната активност при подрастващите. Джордж Морисън, автор на книгата „Да си учител в Америка“, казва за тази страна: „Около един милион млади момичета (11 процента от момичетата между 15 и 19 години) забременяват всяка година.“ В сравнение с другите развити страни в Съединените щати процентът на бременност сред младите момичета е най–висок.
Айрис потвърждава това, като казва: „Младежите говорят само за секс и забавления. Това се е превърнало в мания. А сега училищните компютри имат достъп и до Интернет! Това означава достъп до чатгрупи и порнография.“ Анхел от Мадрид съобщава: „Безразборните сексуални отношения са факт от ученическия живот. Имали сме случаи на ученички, които забременяват на много ранна възраст.“
Родителите често не успяват да подкрепят дисциплината, осигурена в училище. Лимариз, цитирана в предишната статия, каза за „Пробудете се!“: „Ако уведомиш директора за някой немирник, родителите веднага започват да те нападат!“ Буш, когото цитирахме по–рано, направи следното изказване относно справянето с трудни ученици: „Семейното възпитание бавно изчезва. Вече не можеш да предполагаш, че повечето деца идват от семейство с добро, разумно възпитание.“ Естела от Мендоса (Аржентина) казва: „Ние, учителите, се страхуваме от учениците. Ако им пишем ниски оценки, те ни замерят с камъни или ни нападат. Ако имаме кола, те я повреждат.“
Чудно ли е тогава, че в много страни има недостиг на учители?
Защо има недостиг на преподаватели?
Йошинори, японски учител с тридесет и две години опит, казва, че „преподаването е възвишена професия с добри подбуди, която е високо уважавана в японското общество“. За съжаление това не се отнася за всяко общество. Грегориан, цитиран по–рано, също заявява, че учителите „не получават професионално уважение, признание и обезщетение. ... Заплатата на преподавателя в повечето [американски] щати е по–малка от заплащането за всяка друга професия, изискваща бакалавърска или магистърска степен“.
Кен Елтис, цитиран по–горе, пише: „Какво става, когато учителите открият, че много професии, за които има много по–малко изисквания, са значително по–добре платени? Или когато учениците, които са обучавали само допреди една година, ... печелят повече от тях сега, а може би и след пет години? Няма как осъзнаването на това да не застрашава самочувствието на учителя.“
Уилям Ейърс пише: „Учителите са зле платени ... Печелим средно една четвърт от заплащането на адвокатите, половината от заплатата на счетоводителите, по–малко от шофьорите на камиони и докерите. ... Няма друга професия с толкова много изисквания, която получава такава малка финансова компенсация.“ („Да преподаваш — пътешествието на един учител“) Относно това Джанет Рено, бивш министър на правосъдието на Съединените щати, каза през ноември 2000 г.: „Можем да изпратим човек на луната. ... Даваме големи заплати на спортистите. Защо не можем да плащаме по–добре на учителите си?“
„Като цяло учителите са ниско платени — казва Лимариз. — Въпреки дългите години на обучение, въпреки стреса и неприятностите, породени от живота в Ню Йорк, все още получавам една твърде ниска годишна заплата.“ Валентина, учителка в Санкт Петербург, казва: „Професията на учителя е неоценена, що се отнася до приходите. Заплащането винаги е било под минимума, необходим за добър стандарт.“ Марлийн от Чубут (Аржентина) подкрепя това твърдение: „Ниското заплащане ни принуждава да работим на две или три места, бързайки от едното място за другото. Това наистина намалява нашата резултатност.“ Артър, учител от Найроби (Кения), каза на представител на „Пробудете се!“: „Влошаването на икономиката направи труден живота ми като учител. Много от колегите ми биха признали, че слабото възнаграждение винаги е отклонявало хората от това да изберат нашата професия.“
Даяна, учителка от Ню Йорк, се оплаква относно огромната документация, която ангажира учителите с часове. Друг преподавател писа: „По–голямата част от деня ти е ритуали, повторения и рутина.“ Едно общо изказване на недоволство е следното: „Цял ден попълваш купища от тези досадни формуляри.“
Недостиг на учители, твърде много ученици
Бертолд от Дюрен (Германия) изразява друго често срещано оплакване: „Класовете са твърде големи! Някои достигат до 34 ученици. Това означава, че не можем да обърнем внимание на децата, които имат проблеми. Те остават незабелязани. Индивидуалните нужди биват пренебрегвани.“
Лимариз, която цитирахме по–рано, обяснява: „Миналата година най–големият ми проблем, като изключим незаинтересоваността на родителите, беше фактът, че имах 35 ученици в класа си. Представете си да се опитвате да работите с 35 деца на 6 години!“
Айрис казва: „Тук в Ню Йорк има недостиг на учители, особено по математика и останалите точни науки. Хората могат да си намерят по–хубава работа другаде. Затова градът е наел много учители от други места.“
Очевидно професията на преподавателя изисква много. Тогава какво подбужда учителите? Защо те не се отказват и постоянстват? 
Статията е от сп.Пробудете се!брой 8 от 2006г
Звучи взе така актуално и визира актуални проблеми.

Нелоялност и вярност

КАКВО е общото между Далила, Авесалом и Юда Искариот? Всички те проявили нелоялност: Далила към мъжа, който я обичал — съдията Самсон, Авесалом към своя баща — цар Давид, а Юда към своя Господар — Христос Исус. Позорните действия на тези личности нанесли вреда на другите! Но защо това трябва да представлява интерес за нас?

 Една съвременна писателка поставя предателството сред най–разпространените пороци днес. Това не ни учудва. Когато дал знака за „завършека на тази система“, Исус казал: „Мнозина ... ще се предават един другиго.“ (Мат. 24:3, 10) „Предавам“ означава „давам в ръцете на врага чрез измяна или нелоялност“. Липсата на лоялност днес потвърждава, че живеем в „последните дни“, когато, както предсказал Павел, хората ще бъдат „нелоялни, ... предатели“. (2 Тим. 3:1, 2, 4) Въпреки че в своите творби някои писатели и филмови сценаристи придават драматичен и романтичен характер на предателството, в действителния живот измяната и предателството причиняват болка и страдания. Наистина такива коварни постъпки са зловещ знак за нашите дни!

 Какви поуки извличаме от описаните в Библията прояви на нелоялност в миналото? На кои хора, които доказали лоялността си към другите, можем да подражаваме? И на кого трябва да сме твърдо решени да останем лоялни? Нека видим.

 Първо да разгледаме коварната постъпка на Далила, в която съдията Самсон бил влюбен. Самсон решил да води битка срещу филистимците в полза на Божия народ. Вероятно знаейки, че Далила не обича истински Самсон, петимата филистимски владетели ѝ предложили голям подкуп, за да разбере каква е тайната на ненадминатата му сила, така че да могат да го надвият. Користолюбивата Далила приела предложението, но на три пъти усилията ѝ да научи в какво се крие силата на Самсон се провалили. Тя обаче постоянно го притеснявала с думите си и не спирала да настоява. Накрая ‘душата му се измъчила почти до смърт’. Затова той ѝ казал, че косата му никога не е била подстригвана и че ако това се случи, ще изгуби силата си.* Като разбрала тайната, Далила наредила косата на Самсон да бъде обръсната, докато той спи на коленете ѝ. После го предала на враговете му, за да правят с него каквото поискат. (Съд. 16:4, 5, 15–21) Колко низко постъпила тя! Само защото била алчна, Далила предала някого, който я обичал.

 Нека сега разгледаме предателството, което извършил Авесалом. Изпълнен с амбиции, той бил решен да измести от престола своя баща, цар Давид. Авесалом най–напред ‘откраднал сърцата на израилтяните’, като спечелил доверието им чрез лъжливи обещания и неискрени прояви на обич. Той ги прегръщал и ги целувал, сякаш бил истински загрижен за тях и за техните нужди. (2 Царе 15:2–6) Авесалом дори спечелил на своя страна доверения съветник на Давид, Ахитофел, който се оказал предател и се присъединил към заговора. (2 Царе 15:31) В 3 и55 псалм Давид описва как му се отразила тази проява на нелоялност. (Пс. 3:1–8;,Псалм 55:12–14.) Чрез амбициозния си план и безочливия заговор против назначения от Йехова цар, Авесалом показал своето безсрамно неуважение към върховенството на Бога. (1 Лет. 28:5) В крайна сметка бунтът се провалил и Давид продължил да управлява като помазаник на Йехова.

Сега да помислим какво причинил на Христос предателят Юда Искариот. На последната Пасха, която чествал с дванайсетте си апостоли, Исус им казал: „Казвам ви истината, един от вас ще ме предаде.“ (Мат. 26:21) По–късно същата нощ Исус заявил пред Петър, Яков и Йоан в Гетсиманската градина: „Ето, предателят ми е близо.“ В същия миг се появил Юда със своите съзаклятници ‘и като отишъл направо при Исус, казал: „Здравей, учителю!“, и го целунал’. (Мат. 26:46–50; Лука 22:47, 52) Юда ‘предал праведен човек’, Исус Христос, като го оставил в ръцете на враговете му. И в замяна на какво го направил? За някакви си 30 сребърника! (Мат. 27:3–5) Оттогава името Юда е станало нарицателно за предател, особено за такъв, който действа под маската на приятелството.*

 Какво научаваме от тези предупредителни примери? Авесалом и Юда били постигнати от позорен край, тъй като всеки от тях предал помазаник на Йехова. (2 Царе 18:9, 14–17; Деян. 1:18–20) Името на Далила винаги ще бъде свързвано с измяна и престорена любов. (Пс. 119:158) Само колко е важно да отхвърляме всякакви болни амбиции или склонност към алчност, които могат да доведат до загубата на благоволението на Йехова! Нима има по–силни примери, които да ни помогнат да отхвърлим нелоялността?

 Предателството, в каквато и да била форма, е подла постъпка. Не бива да бъде допускано то да нарушава мира и единството в християнското семейство и в сбора. Помнейки това, нека разгледаме как можем да засилим решимостта си да останем лоялни на брачния си партньор и на Бога.

1 Прелюбодейството е една от най–опустошителните форми на предателство. Прелюбодеецът нарушава верността си към брачния си партньор и насочва вниманието си към друг човек. Предаденият партньор внезапно остава сам и животът му се преобръща изцяло. Но как е възможно това да се случи между двама души, които някога са се обичали? Често брачните партньори правят първата стъпка в тази посока, като се отчуждават в емоционално отношение. Професорът по социология, Габриела Турнатури, обяснява, че при промяната „от това да присъстваш напълно в една връзка към това да не присъстваш напълно в нея, се прокрадва предателството“. Такова отчуждаване от брачния партньор може да се появи дори на средна възраст. Например 50–годишен мъж се развежда с вярната си съпруга след 25 години брак, за да може да бъде с друга жена, към която е привлечен. Някои извиняват подобни действия с „кризата на средната възраст“. Но вместо да определяме такова поведение като неизбежно, трябва да го наречем с истинското му име — предателство на средна възраст.*

Какво мисли Йехова за онези, които напускат брачния си партньор без библейско основание за това? Нашият Бог ‘мрази развода’ и изрича силни думи срещу онези, които се отнасят зле към брачния си партньор и го изоставят.( Малахия 2:13–16.) В съгласие с възгледа на своя Баща Исус учел, че човек не може да изгони или изостави невинния си партньор и да се държи така, сякаш нищо не се е случило. ( Матей 19:3–6, 9.)

Как онези, които са семейни, могат да останат верни на брачния си партньор? В Божието Слово се казва „Радвай се с жената [или с мъжа] на младостта си“ и „Радвай се на живота с жената [или с мъжа], която обичаш“. (Пр. 5:18; Екл. 9:9) С напредването на възрастта двамата партньори трябва ‘да присъстват напълно’ във връзката си както физически, така и емоционално. Това означава да проявяват внимание един към друг, да отделят време един за друг и да се приближават един към друг. Те трябва да полагат усилия да запазят брака си и взаимоотношенията си с Йехова. За тази цел семейните двойки трябва да изучават Библията заедно,, и да се молят заедно на Йехова за неговата благословия.

История и Библейски пророчества

БЕЗМЪЛВНИ храмови руини. Изоставени дялани камъни и пътеки, застлани с чакъл.  пуста равнина между заоблени хълмове край бреговете на река Асопо́с, на 50 километра северозападно от Атина.
Нищо не подсказва, че преди 2500 години точно на това място се е разиграло едно от последните действия на двубоя между Гърция и Персия. Това е сцената на най–голямата битка по суша от гръко–персийските войни — битката при Платея.
Като добре написан сценарий Библията пророчески предсказала възхода и упадъка на световните сили векове преди събитията. В съгласие с пророчествата световната сила Мидо–Персия, символизирана от една мечка и един овен, завзела нови земи, тласкана на запад от завоевателски амбиции. (Даниил 7:5; 8:4) В похода си срещу Гърция обаче персийските воини под управлението на цар Дарий I понесли смазващо поражение край Маратон през 490 г. пр.н.е. Четири години след това Дарий умрял.
Пророчеството на Даниил говори по–нататък за ‘трима царе, които ще се издигнат в Персия’, и след това за четвърти персийски цар, който ще „повдигне всичко против гръцкото царство“. Този цар явно бил синът на Дарий, Ксеркс. (Даниил 11:2) В стремежа си да отмъсти за поражението на персите край Маратон през 480 г. пр.н.е. Ксеркс повел огромна армия срещу континентална Гърция. Но след една скъпо струваща победа край Термопилите, накрая неговата армия претърпяла жестоко поражение при Саламин.
Дали Мардоний бил колеблив воин?
Посраменият Ксеркс се оттеглил набързо към Лидия, като оставил след себе си 300 000 свои войници под командуването на опитния в походите Мардоний, на когото било възложено да управлява завладените гръцки области. От своя зимен лагер в Тесалия Мардоний изпратил пратеник в Атина с предложение за пълно помилване на атиняните, за повторно изграждане на опожарените храмове, за възстановяване на територията и за равноправен съюз, в който тя да участвува като автономен свободен град. Но атиняните отхвърлили с презрение предложението и се обърнали към Спарта за военна помощ.
Инакомислещи гърци, които били на страната на Мардоний, го съветвали, че може да победи своеволните гърци, като подкупи водачите им. Но Мардоний презирал използуването на такива средства. Той продължил да се стреми към това да избегне пряк сблъсък с гърците и отново предложил на атиняните да се предадат при изгодни условия. Но те упорито отказали.
Последната битка
Така при Платея през август 479 г. пр.н.е. се провела последната битка от двубоя между Персия и Гърция. Там около 40 000 гръцки войници, сред които имало атиняни, спартанци и воини от други гръцки градове, под командуването на спартанеца Павзаний се изправили срещу 100 000 войници на Мардоний.
Три седмици главните части на двете армии, страхувайки се от директен сблъсък, се впускали нерешително в дребни схватки край река Асопос. Легендите разказват, че ясновидците и от двете страни обещавали победа, ако войниците не нападнат първи. Но персийската конница непрекъснато тормозела гърците, като пленила един конвой с необходимите припаси и отровила водата в кладенците, от които пиели гърците.
На Мардоний му се струвало, че краят на войната е съвсем близо. Но този персийски военачалник подценил бойните способности на своя противник. Той бил подмамен от надеждата за една непосредствена и блестяща победа. Затова бързо прехвърлил войниците си на другия бряг и нападнал.
Както обикновено персийците изградили стена от своите камъшитени щитове и иззад нея обсипвали с дъжд от стрели враговете си. Осемте хиляди атиняни били нападнати от инакомислещите гръцки съюзници на персите, докато по–голямата част от армията на Мардоний атакувала 11 500 спартанци. За да се защитят от облака от стрели, спартанците се скрили прегърбени под своите щитове. Но след това се подредили във фаланга и се впуснали в дисциплинирана ответна атака. Те се хвърлили срещу персите със своите по–дълги копия и с по–тежките си брони.
Изненадани, персите отстъпили. Междувременно атиняните били надвили над предателите гърци. Войската на Мардоний, прикривана от конниците, се върнала бързешком на другия бряг на реката. Мардоний бил съборен от своя кон и бил съсечен. Без своя военачалник персите се разпръснали и побягнали.
В същото време край йонийския бряг при нос Микале, от другата страна на морето, гръцката флота удържала голяма победа над персийските кораби, които едва били оцелели от поражението при Саламин преди година. Обединените сили на могъщата персийска армия понесли решаващо поражение.
Окуцялата „мечка“
Никога вече персийска армия нямало да воюва на европейска земя. Персийските войски били напълно унищожени като бойна сила. След това — както се казва в книгата A Soaring Spirit [„Волният дух“] — „Ксеркс се върнал в своята столица и към насладите на своя харем. Отвреме–навреме той се запретвал да подпомогне напредъка на строителните проекти на своя баща, като добавял още дворци и огромни зали към блестящата персийска столица Персеполис. Но иначе не постигнал нищо по–значително“.
Защитен зад сигурността на дворцовия живот, амбициозният някога завоевател позволил интересите му да се сведат до дребнавия кръг на политическите интриги и дворцовите клюки. Но дори и в това го постигнала беда. През 475 г. пр.н.е. една клика от заговорници поръчала убийството му, докато спял.
В книгата „Волният дух“ се казва: „В поредицата персийски царе — поне според мнението на гръцките автори, които са основният източник на сведения за империята през този период, — никой не проявил енергичността или ума на Кир или Дарий. Под властта на сина на Ксеркс, Артаксеркс I, не войската, а парите станали главното средство на персийската имперска политика. Той използувал паричната единица на империята, за да се бърка в работите на гърците, като плащал първо на един [град–държава], после на друг, за да подклажда неприятности. ... На монетите, златни дарийки, Дарий бил изобразен с лък и колчан със стрели в ръката; затова гърците наричали подигравателно тези пари ‘персийските стрелци’.“
Заговорите и убийствата продължавали да петнят с кръв царския дом на персийската империя, докато накрая той не западнал съвсем. Империята преживявала непрекъснат упадък и от ръцете на персийската династия започнали да се изплъзват както властта, така и способността за управление.
Въпреки отчаяните си усилия да укрепи властта, царският дом бил готов да падне по времето, когато Александър Велики — един мъж, чиито мечти и амбиции за голяма империя били равни на тези на Кир, — потеглил на поход през обширната империя през четвърти век пр.н.е. И отново библейските пророчества били изпълнени до най–малката подробност.

Мидо – Персия и Гърция — два века на войни
539 г. пр.н.е. Мидо–Персия става четвъртата световна сила. Тя завладява земи в три главни посоки: на север (Асирия), на запад (Йония) и на юг (Египет) (Даниил 7:5; 8:1–4, 20)
500 г. пр.н.е. Йонийските гърци (от Мала Азия) се разбунтуват против персийските владетели
490 г. пр.н.е. Атиняните отблъскват персите край Маратон
482 г. пр.н.е. Ксеркс ‘повдига всичко против гръцкото царство’ (Даниил 11:2)
480 г. пр.н.е. Скъпо струваща победа на персите при Термопилите; персите са поразени при Саламин
479 г. пр.н.е. Атиняните и спартанците побеждават триумфиращо персите край Платея
336 г. пр.н.е. Александър става цар на Македония
331 г. пр.н.е. Персийската армия е разбита от Александър Велики при Гавгамела; Гърция става петата световна сила (Даниил 8:3–8, 20–22)