неделя, 28 юни 2015 г.

Рецепта за Очен мехлем от Исус

Очен мехлем да помажеш очите си“

ТАЗИ рецепта била предложена от Исус Христос на християнския сбор от първи век в Лаодикия (Мала Азия).
Исус казал: „Да си купиш ... очен мехлем да помажеш очите си, за да виждаш.“
Ясно е , че  не ставало дума за буквална очна болест, но за духовна слепота, която се нуждаела от лечение. Християните в Лаодикия били повлияни от духа на процъфтяващия в материално отношение град, в който живеели, и станали равнодушни към своите истински духовни нужди.
Разглеждайки това като причина за тяхното увредено зрение, Исус казал: „Казваш: ‘Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо’, а не знаеш, че си окаян, нещастен, беден, сляп и гол.“ Въпреки че не усещали това, членовете на сбора имали нужда да използват „очен мехлем“, който можел да бъде получен единствено чрез подчинение на ученията и дисциплината от Исус Христос. „Да си купиш от Мен“ — казал Исус. — Откровение 3:17, 18, 
Както било истина за онези в Лаодикия, истинските християни днес имат нужда да вземат предпазни мерки срещу това да бъдат повлияни — може би несъзнателно — от материалистичната и насочена към удоволствия среда, в която живеят.
Рецептата за поддържане на здрав духовен възглед е посочена в подканата: „Да си купиш от [Исус] ... очен мехлем да помажеш очите си, за да виждаш.“
Заслужава да се отбележи фактът, че този „очен мехлем“ трябва да бъде закупен. Следователно има цена. Трябва да бъде отделено време за изучаване и размисъл над божието Слово-Библията.Там ще намерим посланието на нашия Създател, което да е като мехлем за нашите духовни очи.
Трудно е за един слепец , да върви по пътя си.Вериятноста да обърка посоката и да не намери целта е голяма.
 Това Слово — ни уверява псалмистът — ‘е светло, просвещава [духовните] очи’. — Псалм 19:8.
Библията е достъпна и е на разположение на много езици.Хора от всички народи могат да я изследват.
Сайта JW.ORG СЪДЪРЖА БОГАТА ДУХОВНА ИНФОРМАЦИЯ.

петък, 5 юни 2015 г.

Да посрещаме трудностите със смелост

Бог е наше убежище и сила, помощ, която се намира лесно във време на беда.“ (ПС. 46:1)

ЖИВЕЕМ в трудни времена. Навсякъде по земята има бедствия. Земетресения, цунамита, пожари, наводнения, вулкани, торнада, тайфуни и урагани причиняват опустошения. Освен това много хора изпитват страх и болка поради семейни и лични проблеми. Наистина се потвърждава, че „времето и непредвиденият случай“ сполитат всички нас. (Екл. 9:11)
 Макар че все повече хора понасят трудности, човечеството винаги се е сблъсквало с различни проблеми.
 Да разгледаме с какво трябвало да се справя Давид. Цар Саул искал да го убие, враговете му го атакували и веднъж дори пленили жените му, а някои от неговите най–близки хора го предали. Затова понякога Давид се чувствал потиснат. (1 Царе 18:8, 9; 30:1–5; 2 Царе 17:1–3; 24:15, 17; Пс. 38:4–8) Библейският разказ за живота на Давид ясно разкрива колко болка му причинили тези трудности. Но те не успели да унищожат духовността му. Изпълнен с вяра, Давид казал: „Йехова е крепостта на моя живот — от кого да се страхувам?“ (Пс. 27:1; прочети Псалм 27:5, 10)
 Авраам и Сара прекарали по–голямата част от живота си в шатри като чужденци в непозната земя. Животът им не бил никак лесен. Но те решително се справяли с различни проблеми, като например с глада, който настъпил в тяхната област, и с опасностите от околните народи. (Бит. 12:10; 14:14–16) Как успявали? Божието Слово ни казва, че Авраам очаквал „града, който има истински основи и чийто строител и създател е Бог“. (Евр. 11:8–10) Авраам и Сара се съсредоточавали върху онова, което предстои, без да позволяват нещата в света около тях да ги обезсърчат.
 Йов бил подложен на изключителен натиск. Представи си как се почувствал, когато всичко в живота му сякаш се сринало. (Йов 3:3, 11) Фактът, че той не разбирал напълно защо му се случвало това, влошавал нещата още повече. И все пак Йов не се предал. Той запазил неопетнеността си и вярата си в Бога. (Прочети Йов 27:5.) Какъв чудесен пример за подражание!
 Да разгледаме и примера на апостол Павел. Той бил „в опасност в градовете, в опасност в пустинните места, в опасност по море“. Апостолът разказва, че ‘понасял глад и жажда, бил без храна, мръзнел и нямал дрехи’. Павел споменава, че ‘една нощ и един ден бил в морските дълбини’, вероятно заради едно от корабокрушенията, които преживял. (2 Кор. 11:23–27) Въпреки всичко това е забележителна нагласата му, след като веднъж бил на косъм от смъртта заради службата за Бога: „Това беше така, за да не разчитаме на себе си, а на Бога, който възкресява мъртвите. Той ни избави от тази смъртна опасност и още ще ни избавя.“ (2 Кор. 1:8–10) Малко хора са се сблъсквали с толкова трудности, колкото Павел. Въпреки това много от нас понякога се чувстват като него и могат да намерят утеха от примера му.

В днешния изпълнен с бедствия, трудности и натиск свят мнозина се чувстват превъзмогнати от проблемите. Дори някои християни се чувстват така. 
 Ще бъде добре да помним, че Сатана използва изпитанията, за да подкопае вярата ни. Ние обаче не бива да му позволяваме да отнема радостта ни. В Притчи 24:10 се казва: „Ако се обезсърчиш в ден на беда, силата ти ще отслабне.“ Размисълът върху примерите от Библията, като тези, които разгледахме, ще ни вдъхва смелост при изпитания.
10 Ще бъде добре да имаме предвид и че не можем да премахнем всичките си проблеми. Всъщност може да очакваме, че ще имаме проблеми. (2 Тим. 3:12) В Деяния 14:22 четем: „През много трудности трябва да преминем, за да влезем в Божието царство.“ Вместо да се обезсърчаваме, защо да не гледаме на трудностите като на възможност да проявим смелост, уверени, че Бог е в състояние да ни помогне?
 Трябва да се съсредоточаваме върху положителните неща. Божието Слово ни казва: „Веселото сърце разведрява лицето, а болката в сърцето сломява духа.“ (Пр. 15:13) Медицинските изследвания отдавна признават лечебното въздействие на положителното мислене. Много пациенти, на които се дават захарни хапчета (плацебо), изпитват облекчение на симптомите си само защото вярват, че хапчетата помагат. Обратното въздействие също се наблюдава — здравето на някои пациенти се влошава само защото им е било казано, че дадено лекарство ще им се отрази зле. Ако постоянно мислим за неща, които не можем да променим, само ще си навредим. За щастие Йехова не ни дава „захарни хапчета“. Вместо това дори във време на бедствие той ни осигурява истинска помощ чрез насърчението, което намираме в неговото Слово, чрез укрепващото ни братство и чрез силата от светия дух. Като се съсредоточаваме върху това, ще се чувстваме укрепени. Вместо да мислим за отрицателни неща, нека да правим каквото е възможно, за да разрешаваме проблемите, и да се съсредоточаваме върху положителните аспекти от живота си. (Пр. 17:22)
 През септември 2009 г. наводненията, причинени от проливни дъждове, засегнали над 80 процента от град Манила (Филипините). Един богат мъж, който претърпял големи загуби, казал: „Наводнението наистина приравни хората — то донесе трудности и страдания както на богати, така и на бедни.“ Това ни напомня за мъдрия съвет на Исус: „По–добре си събирайте съкровища на небето, където нито молец, нито ръжда съсипват и където не се промъкват крадци и не грабят.“ (Мат. 6:20) Ако съсредоточаваме живота си върху материалните неща, които могат да изчезнат толкова бързо, е много вероятно да се разочароваме. Колко по–мъдро е да поставяме на първо място в живота си взаимоотношенията си с Йехова, тъй като те остават незасегнати независимо какво се случва около нас! 

 Исус заявил, че по време на присъствието му ще има проблеми, но казал: „Не се плашете.“ (Лука 21:9) Фактът, че той е наш Цар и че имаме подкрепата на Създателя на вселената, ни вдъхва увереност. Павел насърчил Тимотей с думите: „Бог не ни е дал дух на страхливост, а на сила, любов и здравомислие.“ (2 Тим. 1:7)
 Библията ни разкрива как някои от служителите на Бога изразявали упованието си в него. Например Давид казал: „Йехова е моята сила и моят щит. На него се облегна сърцето ми и получих помощ, така че сърцето ми ликува.“ (Пс. 28:7) Павел изразил непоколебимото си доверие, казвайки: „Във всичко това ние постигаме пълна победа чрез този, който прояви любовта си към нас.“ (Рим. 8:37) По подобен начин, когато наближило времето да бъде арестуван и убит, Исус ясно показал на слушателите си, че има силни взаимоотношения с Бога, с думите: „Не съм сам, защото Бащата е с мене.“ (Йоан 16:32) Какво личи от тези изказвания? Всяко от тях свидетелства за непоклатимо упование в Йехова. Ако и ние развиваме подобна увереност в Бога, ще имаме смелост да посрещнем всяка трудност в днешния свят.  Псалм 46:1–3