петък, 26 декември 2014 г.
сряда, 24 декември 2014 г.
Разумуната употреба на лекарствата.
ЖЕНАТА се оплакваше от главоболие и болки в стомаха. Лекарят разговаря кратко с нея. След това ѝ предписа тридневна серия от инжекции против малария, парацетамол, за да спре главоболието, две други лекарства, за да облекчи предполагаемата язва на стомаха, успокоителни за нервното напрежение, което тя изпитваше, и накрая за капак комплекс от мултивитамини. Сметката не беше малка, но жената не възрази. Тя си тръгна щастлива, уверена, че лекарствата ще разрешат проблемите ѝ.
Такива консултации не са нещо необичайно в Западна Африка. Една анкета в голяма държава от този район показа, че здравните работници от обществените здравни центрове предписват средно 3,8 различни лекарства на пациент за едно посещение. Всъщност за много хора добър лекар е онзи, който предписва много лекарства.
Може би доверието на западноафриканците в лекарствата е разбираемо, ако се има предвид каква беше преди ситуацията в здравно отношение. Преди повече от 40 години писателят Джон Гънтър писал за един по–ранен период: „Този Бряг на робите не само . . . убивал черните; той убивал също и белите, и тази част от Африка е известна в преданията като ‘Гроб на белия човек’. Векове наред безспорният цар на гвинейския бряг е бил комарът. Жълтата треска, черноводната треска, маларията били избраните и злодейски оръжия на този цар. Злощастният убийствен климат на Западния бряг не е някъде в историята, а е жива памет. Един популярен анекдот описва как не много отдавна консулски служител бил назначен в Нигерия и попитал за пенсията си. ‘Пенсия ли? — отговорил началникът му от Колониалната канцелария. — Скъпи приятелю, никой, който отива в Нигерия, не остава жив толкова дълго време, че да бъде пенсиониран.’“
Времената се промениха. Днес има лекарства, които се борят не само с болестите, разпространявани от комари, но и с много други. Ваксините сами по себе си драстично намалиха процента на смъртност от рубеола, коклюш, тетанус и дифтерит. Благодарение на ваксините дребната шарка е премахната. Скоро и полиомиелитът може да остане болест от миналото.
Не е чудно тогава, че много африканци днес вярват силно в стойността на лекарствата. Разбира се, такава вяра не съществува само в Западна Африка. В Съединените щати лекарите издават над 55 милиарда рецепти всяка година. Във Франция хората купуват средно по 50 кутии хапчета всяка година. А в Япония средностатистическият гражданин харчи над 400 долара годишно за лекарства.
Ползата и рискът
Съвременните лекарства помагат много на хората. Когато се употребяват правилно, те подпомагат доброто здраве, но когато не се употребяват правилно, могат да нараняват и дори да убиват. В Съединените щати, например, всяка година около 300 000 души биват приемани в болница вследствие отрицателна реакция спрямо лекарства, а 18 000 души умират.
За да използуваме лекарствата разумно, е важно да съзнаваме, че винаги съществува известен риск. Всяко лекарство, дори и аспиринът, може да има вредни странични въздействия. Вероятността да се получат странични въздействия е по–голяма, ако вземаш няколко лекарства едновременно. Храната и напитките също могат да окажат влияние върху това как действува едно лекарство в тялото ти и могат да засилят или да неутрализират въздействието му.
Има и други рискове. Може да проявиш алергична реакция към определено лекарство. Ако не вземаш лекарствата по предписания начин — точната доза за точно определеното време, — вероятно те няма да ти помогнат и дори могат да ти навредят. Същото може да се случи и ако твоят лекар ти предпише погрешно лекарство или ненужни медикаменти. Рискуваш също да си навредиш, ако вземаш лекарства с изтекъл срок на годност, лекарства, които не отговарят на стандарта, или фалшифицирани лекарства.
За да сведеш рисковете до минимум, ти трябва да знаеш колкото се може повече за всяко лекарство, което вземаш. Можеш да извлечеш голяма полза от това, че знаеш фактите.
Антибиотиците — силни и слаби страни
От времето на тяхното развиване — преди около 50 години — антибиотиците са спасили живота на милиони хора. Те са овладели ужасяващи болести, като например проказата, туберкулозата, пневмонията, скарлатината и сифилиса. Те играят ключова роля и в лекуването на други инфекции.
Д–р Стюарт Леви, професор по медицина в Тъфтското университетско медицинско училище в САЩ, казва: „[Антибиотиците] направиха революция в медицината. Те промениха коренно историята на медицината.“ Един друг медицински източник казва: „Те са крайъгълният камък на съвременната медицина.“
Но преди да се втурнеш към своя лекар и да го помолиш за рецепта, обмисли и обратната страна на медала. Когато антибиотиците не са употребявани правилно, могат да нанесат повече вреда, отколкото да помогнат. Това е така, защото антибиотиците действуват, като атакуват и унищожават бактериите в тялото. Но те не винаги унищожават всички вредни бактерии; някои видове бактерии издържат на атаката. Тези резистентни видове не само оцеляват, но и се размножават и се предават от човек на човек.
Пеницилинът, например, имаше силен ефект относно преодоляването на инфекциите. Сега, отчасти поради увеличаващите се видове резистентни бактерии, фармацевтичните фирми предлагат на пазара няколко стотици различни видове пеницилин.
Какво можеш да направиш, за да избегнеш създаването на проблеми? Ако наистина са ти необходими антибиотици, се постарай те да ти бъдат предписани от квалифициран лекар и да са получени от правоспособен източник. Не оказвай натиск върху своя лекар набързо да ти предпише антибиотици — той (или тя) може да иска да ти се направят лабораторни изследвания, за да е сигурен, че предписаният антибиотик е най–подходящият за твоята болест.
Важно е също да вземаш правилната доза за определеното време. Трябва да приемеш цялата доза антибиотик, дори и да почувствуваш подобрение, преди тя да е свършила.
Дали инжекциите са по–добри от таблетките?
„Искам инжекция!“ Много здравни работници в развиващите се страни чуват това. Основанието за тази молба е вярването, че лекарството се инжектира директно в кръвния поток и осигурява по–мощно лечение, отколкото таблетките. В някои страни не е нещо необичайно по пазарите да се видят непритежаващи разрешително ‘лекари, правещи инжекции’.
Инжекциите носят рискове, които хапчетата не носят. Ако иглата не е чиста, пациентът може да бъде заразен с хепатит, тетанус и дори СПИН. Една мръсна игла може да причини също и болезнен абсцес. Опасността се увеличава, ако инжекцията е поставена от неквалифициран човек.
Ако ти наистина имаш нужда от инжекция, погрижи се за това тя да бъде поставена от някой, който има медицинска квалификация. Заради безопасността си винаги проверявай дали и иглата, и спринцовката са стерилни.
Фалшиви лекарства
Целосветската фармацевтична промишленост е голям бизнес, който според Световната здравна организация (СЗО) донася около 170 милиарда долара всяка година. Желаещи да се възползуват от ситуацията, безскрупулни хора произвеждат фалшиви лекарства. Те изглеждат като истинските — така изглеждат и техните етикети и опаковки, — но нямат никаква стойност.
Фалшиви лекарства има навсякъде, но те са особено разпространени в развиващия се свят и донасят трагични последствия. В Нигерия 109 деца умрели от бъбречна недостатъчност, след като изпили болкоуспокояващ сироп, съдържащ промишлен разтворител. В Мексико пострадали от изгаряния понесли сериозни кожни възпаления, защото използували псевдолекарства, съдържащи трици, кафе и пръст. В Бирма вероятно стотици селяни умрели от малария поради това, че вземали фалшиво лекарство, което не лекувало маларичната треска. „Най–застрашени са — казва СЗО — както обикновено най–бедните, които понякога мислят, че е добра сделка да купят нещо, което изглежда като въздействуващо лекарство, произведено от уважавана фирма.“
Как можеш да се предпазиш от фалшивите лекарства? Положи усилия да купуваш само от реномиран източник, като например болнична аптека. Не купувай от улични търговци. Един аптекар от град Бенин (Нигерия) предупреждава: „За уличните търговци продажбата на лекарства е просто търговия. Те раздават лекарства, сякаш са бонбони или бисквити. Често лекарствата, които продават те, са с изтекла годност или фалшиви. Тези хора не знаят нищо за лекарствата, които продават.“
Проблемът на бедността
Лечението, което получава един човек, често се определя от това колко пари има той. За да намалят разходите и да спестят време, хората в развиващите се страни могат да прескочат лекаря и да отидат направо в аптеката, за да купят лекарства, за които по закон е нужна рецепта. Тъй като са използували това лекарство и преди, или им го е препоръчал някой приятел, те знаят какво искат за болестта си. Но това, което искат, може да не бъде онова, което им е нужно.
Хората се опитват да пестят и по други начини. Лекарят нарежда да бъдат направени определени изследвания и след това предписва дадено лекарство. Пациентът занася рецептата в аптеката, но установява, че цената е висока. Затова, вместо да търсят допълнително пари, хората често купуват по–евтино лекарство или само част от предписаните лекарства.
Наистина ли имаш нужда от лекарства?
Ако ти наистина имаш нужда от лекарства, разбери какво ще вземаш. Не се чувствувай неудобно да зададеш на лекаря или на аптекаря въпроси относно предписаното лекарство. Ти имаш право да знаеш. Та нали твоето тяло ще понесе последствията.
Ако не употребяваш своето лекарство правилно, може би няма да оздравееш. Трябва да знаеш колко да взимаш, кога да го взимаш и колко време да го взимаш. Трябва да знаеш също какви храни, напитки и други лекарства да избягваш, когато го взимаш. И трябва да си наясно с възможните странични въздействия и какво да направиш, ако те се появят.
Помни също, че лекарствата не могат да разрешат всеки проблем със здравето. Може изобщо да не са ти необходими лекарства. Списание World Health [„Световно здраве“], едно издание на СЗО, казва: „Използувай лекарства само когато са необходими. Често почивката, добрата храна и изобилното поемане на течности са достатъчни, за да ти помогнат да оздравееш.“
„За хиляда болести са необходими хиляда лечения“ — писал един римски поет преди около 2000 години. Днес поетът може би ще напише: ‘За хиляда болести са необходими хиляда хапчета’! Да, изглежда, че има хапче за почти всяка болест, истинска или измислена. Според Световната банка по целия свят има около 100 000 вида лекарства, произведени от над 5000 активни вещества.
Разумна употреба на лекарствата
1. Не употребявай лекарства с изтекъл срок.
2. Купувай от реномиран източник. Не купувай от улични търговци.
3. Постарай се да разбираш и да следваш напътствията.
4. Не употребявай лекарства, предписани за друг човек.
5. Не настоявай на инжекции. Лекарствата, взети през устата, често действуват точно толкова добре.
6. Дръж лекарствата на хладно място, извън досега на деца.
Такива консултации не са нещо необичайно в Западна Африка. Една анкета в голяма държава от този район показа, че здравните работници от обществените здравни центрове предписват средно 3,8 различни лекарства на пациент за едно посещение. Всъщност за много хора добър лекар е онзи, който предписва много лекарства.
Може би доверието на западноафриканците в лекарствата е разбираемо, ако се има предвид каква беше преди ситуацията в здравно отношение. Преди повече от 40 години писателят Джон Гънтър писал за един по–ранен период: „Този Бряг на робите не само . . . убивал черните; той убивал също и белите, и тази част от Африка е известна в преданията като ‘Гроб на белия човек’. Векове наред безспорният цар на гвинейския бряг е бил комарът. Жълтата треска, черноводната треска, маларията били избраните и злодейски оръжия на този цар. Злощастният убийствен климат на Западния бряг не е някъде в историята, а е жива памет. Един популярен анекдот описва как не много отдавна консулски служител бил назначен в Нигерия и попитал за пенсията си. ‘Пенсия ли? — отговорил началникът му от Колониалната канцелария. — Скъпи приятелю, никой, който отива в Нигерия, не остава жив толкова дълго време, че да бъде пенсиониран.’“
Времената се промениха. Днес има лекарства, които се борят не само с болестите, разпространявани от комари, но и с много други. Ваксините сами по себе си драстично намалиха процента на смъртност от рубеола, коклюш, тетанус и дифтерит. Благодарение на ваксините дребната шарка е премахната. Скоро и полиомиелитът може да остане болест от миналото.
Не е чудно тогава, че много африканци днес вярват силно в стойността на лекарствата. Разбира се, такава вяра не съществува само в Западна Африка. В Съединените щати лекарите издават над 55 милиарда рецепти всяка година. Във Франция хората купуват средно по 50 кутии хапчета всяка година. А в Япония средностатистическият гражданин харчи над 400 долара годишно за лекарства.
Ползата и рискът
Съвременните лекарства помагат много на хората. Когато се употребяват правилно, те подпомагат доброто здраве, но когато не се употребяват правилно, могат да нараняват и дори да убиват. В Съединените щати, например, всяка година около 300 000 души биват приемани в болница вследствие отрицателна реакция спрямо лекарства, а 18 000 души умират.
За да използуваме лекарствата разумно, е важно да съзнаваме, че винаги съществува известен риск. Всяко лекарство, дори и аспиринът, може да има вредни странични въздействия. Вероятността да се получат странични въздействия е по–голяма, ако вземаш няколко лекарства едновременно. Храната и напитките също могат да окажат влияние върху това как действува едно лекарство в тялото ти и могат да засилят или да неутрализират въздействието му.
Има и други рискове. Може да проявиш алергична реакция към определено лекарство. Ако не вземаш лекарствата по предписания начин — точната доза за точно определеното време, — вероятно те няма да ти помогнат и дори могат да ти навредят. Същото може да се случи и ако твоят лекар ти предпише погрешно лекарство или ненужни медикаменти. Рискуваш също да си навредиш, ако вземаш лекарства с изтекъл срок на годност, лекарства, които не отговарят на стандарта, или фалшифицирани лекарства.
За да сведеш рисковете до минимум, ти трябва да знаеш колкото се може повече за всяко лекарство, което вземаш. Можеш да извлечеш голяма полза от това, че знаеш фактите.
Антибиотиците — силни и слаби страни
От времето на тяхното развиване — преди около 50 години — антибиотиците са спасили живота на милиони хора. Те са овладели ужасяващи болести, като например проказата, туберкулозата, пневмонията, скарлатината и сифилиса. Те играят ключова роля и в лекуването на други инфекции.
Д–р Стюарт Леви, професор по медицина в Тъфтското университетско медицинско училище в САЩ, казва: „[Антибиотиците] направиха революция в медицината. Те промениха коренно историята на медицината.“ Един друг медицински източник казва: „Те са крайъгълният камък на съвременната медицина.“
Но преди да се втурнеш към своя лекар и да го помолиш за рецепта, обмисли и обратната страна на медала. Когато антибиотиците не са употребявани правилно, могат да нанесат повече вреда, отколкото да помогнат. Това е така, защото антибиотиците действуват, като атакуват и унищожават бактериите в тялото. Но те не винаги унищожават всички вредни бактерии; някои видове бактерии издържат на атаката. Тези резистентни видове не само оцеляват, но и се размножават и се предават от човек на човек.
Пеницилинът, например, имаше силен ефект относно преодоляването на инфекциите. Сега, отчасти поради увеличаващите се видове резистентни бактерии, фармацевтичните фирми предлагат на пазара няколко стотици различни видове пеницилин.
Какво можеш да направиш, за да избегнеш създаването на проблеми? Ако наистина са ти необходими антибиотици, се постарай те да ти бъдат предписани от квалифициран лекар и да са получени от правоспособен източник. Не оказвай натиск върху своя лекар набързо да ти предпише антибиотици — той (или тя) може да иска да ти се направят лабораторни изследвания, за да е сигурен, че предписаният антибиотик е най–подходящият за твоята болест.
Важно е също да вземаш правилната доза за определеното време. Трябва да приемеш цялата доза антибиотик, дори и да почувствуваш подобрение, преди тя да е свършила.
Дали инжекциите са по–добри от таблетките?
„Искам инжекция!“ Много здравни работници в развиващите се страни чуват това. Основанието за тази молба е вярването, че лекарството се инжектира директно в кръвния поток и осигурява по–мощно лечение, отколкото таблетките. В някои страни не е нещо необичайно по пазарите да се видят непритежаващи разрешително ‘лекари, правещи инжекции’.
Инжекциите носят рискове, които хапчетата не носят. Ако иглата не е чиста, пациентът може да бъде заразен с хепатит, тетанус и дори СПИН. Една мръсна игла може да причини също и болезнен абсцес. Опасността се увеличава, ако инжекцията е поставена от неквалифициран човек.
Ако ти наистина имаш нужда от инжекция, погрижи се за това тя да бъде поставена от някой, който има медицинска квалификация. Заради безопасността си винаги проверявай дали и иглата, и спринцовката са стерилни.
Фалшиви лекарства
Целосветската фармацевтична промишленост е голям бизнес, който според Световната здравна организация (СЗО) донася около 170 милиарда долара всяка година. Желаещи да се възползуват от ситуацията, безскрупулни хора произвеждат фалшиви лекарства. Те изглеждат като истинските — така изглеждат и техните етикети и опаковки, — но нямат никаква стойност.
Фалшиви лекарства има навсякъде, но те са особено разпространени в развиващия се свят и донасят трагични последствия. В Нигерия 109 деца умрели от бъбречна недостатъчност, след като изпили болкоуспокояващ сироп, съдържащ промишлен разтворител. В Мексико пострадали от изгаряния понесли сериозни кожни възпаления, защото използували псевдолекарства, съдържащи трици, кафе и пръст. В Бирма вероятно стотици селяни умрели от малария поради това, че вземали фалшиво лекарство, което не лекувало маларичната треска. „Най–застрашени са — казва СЗО — както обикновено най–бедните, които понякога мислят, че е добра сделка да купят нещо, което изглежда като въздействуващо лекарство, произведено от уважавана фирма.“
Как можеш да се предпазиш от фалшивите лекарства? Положи усилия да купуваш само от реномиран източник, като например болнична аптека. Не купувай от улични търговци. Един аптекар от град Бенин (Нигерия) предупреждава: „За уличните търговци продажбата на лекарства е просто търговия. Те раздават лекарства, сякаш са бонбони или бисквити. Често лекарствата, които продават те, са с изтекла годност или фалшиви. Тези хора не знаят нищо за лекарствата, които продават.“
Проблемът на бедността
Лечението, което получава един човек, често се определя от това колко пари има той. За да намалят разходите и да спестят време, хората в развиващите се страни могат да прескочат лекаря и да отидат направо в аптеката, за да купят лекарства, за които по закон е нужна рецепта. Тъй като са използували това лекарство и преди, или им го е препоръчал някой приятел, те знаят какво искат за болестта си. Но това, което искат, може да не бъде онова, което им е нужно.
Хората се опитват да пестят и по други начини. Лекарят нарежда да бъдат направени определени изследвания и след това предписва дадено лекарство. Пациентът занася рецептата в аптеката, но установява, че цената е висока. Затова, вместо да търсят допълнително пари, хората често купуват по–евтино лекарство или само част от предписаните лекарства.
Наистина ли имаш нужда от лекарства?
Ако ти наистина имаш нужда от лекарства, разбери какво ще вземаш. Не се чувствувай неудобно да зададеш на лекаря или на аптекаря въпроси относно предписаното лекарство. Ти имаш право да знаеш. Та нали твоето тяло ще понесе последствията.
Ако не употребяваш своето лекарство правилно, може би няма да оздравееш. Трябва да знаеш колко да взимаш, кога да го взимаш и колко време да го взимаш. Трябва да знаеш също какви храни, напитки и други лекарства да избягваш, когато го взимаш. И трябва да си наясно с възможните странични въздействия и какво да направиш, ако те се появят.
Помни също, че лекарствата не могат да разрешат всеки проблем със здравето. Може изобщо да не са ти необходими лекарства. Списание World Health [„Световно здраве“], едно издание на СЗО, казва: „Използувай лекарства само когато са необходими. Често почивката, добрата храна и изобилното поемане на течности са достатъчни, за да ти помогнат да оздравееш.“
„За хиляда болести са необходими хиляда лечения“ — писал един римски поет преди около 2000 години. Днес поетът може би ще напише: ‘За хиляда болести са необходими хиляда хапчета’! Да, изглежда, че има хапче за почти всяка болест, истинска или измислена. Според Световната банка по целия свят има около 100 000 вида лекарства, произведени от над 5000 активни вещества.
Разумна употреба на лекарствата
1. Не употребявай лекарства с изтекъл срок.
2. Купувай от реномиран източник. Не купувай от улични търговци.
3. Постарай се да разбираш и да следваш напътствията.
4. Не употребявай лекарства, предписани за друг човек.
5. Не настоявай на инжекции. Лекарствата, взети през устата, често действуват точно толкова добре.
6. Дръж лекарствата на хладно място, извън досега на деца.
понеделник, 22 декември 2014 г.
Икономика на Доброто
Икономика на Доброто
Какво е добро? Морална категория, която е трудно да бъде измерена, качество на душата, състояние на духа? Всеки има собствени представи за добро и зло, това, което за един е добро, за друг е зло.Кой човек може да бъде наречен добър на физически план? Какъв е критерият, според който да оценим доброто?
“По плодовете ще ги познаете”. Но какви са плодовете на един съвременен човек, който работи в едно предприятие за производство на мебели например? Той влага в работата уменията, знанията, силите си в производството и в края на месеца получават заплата.
Но дали парите, които получава са плодовете на неговия труд? Все още не, но те са семената и според начина, по който ще се използват те, ще принесат добри или лоши плодове. Ако с парите, които получаваме нахраним семейството си, образоваме децата си или ги дадем за някое добро дело, то ние на физически план сме добри. Ако ги изхарчим за цигари и алкохол, изиграем ги в някое казино, където нашите пари преминат в ръцете на мафията и бъдат употребени за закупуване на оръжие или наркотици, то ние, колкото и да се мислим за добри, на физически план сме лоши, защото нашата енергия, овеществена под формата на пари е допринесла за увеличаване на насилието и престъпността в света.
Тоест, ако даваме парите си за добри неща и на добри хора, ние работим за увеличаване на доброто в света, за икономиката на Доброто. Давайки парите си на хора с престъпно съзнание, ние ставаме волни или неволни участници в икономиката на злото. Когато пазаруваме от магазин за хранителни стоки собственост на престъпник, който чрез него “пере” парите си, но ние не знаем това, ставаме неволни съучастници в икономиката на злото. За съжаление една много голяма част от българския народ е превърната в неволен съучастник на икономиката на злото.
Всички големи фирми, мултинационални компании имат за цел да прикрият собственика и да заличат следите на паричните потоци. Когато пазарувате от някой хипермаркет и на касата давате парите си на някое усмихнато момиче, вие никога няма да разберете дали те няма да бъдат използвани за реализиране на нечисти цели. Същевременно собствениците на малки магазини, които работят с нисък процент печалба и я използват, за да издържат своите семействата, все повече се задъхват под натиска на ниските цени. Те са наложени от големите фирми, борсите и хипермаркетите, които предлагат стоки със недоказано качество и непопулярен производител и благодарение на ниските цени (,но с висока печалба вложена в тях) привличат клиенти.
Какъв е мотива, който движи съвременната икономика? Застрахователните компании съществуват благодарение на страха от смъртта или други бедствия. Банките съществуват, защото ни е страх да държим парите си вкъщи, или се опасяваме да оперираме с големи суми, за да не ни оберат. Търпим унизително ниските заплати, защото ни е страх, че ще останем без работа. Плащаме ненормално високи сметки за ток и вода, защото ни е страх, че могат да ни лишат и от тях. Фирмите, които плащат реални данъци го правят от страх, че могат да ги санкционират, ако нарушат закона. Затваряме консерви от страх, че няма да има какво да ядем през зимата. Запасяваме се с хранителни продукти, защото ни е страх, че ще вдигнат цените. Доскоро плащахме, а някои дори и сега плащат данък “страх” на престъпни групировки.
Силата, която понастоящем движи икономиката ни е страхът. Какъв е резултата от страха – застой, стагнация, бедност
Даваме пари за осигуровки, които едва ли някога ще получим. Парите, които стоят в банките се обезценяват поради инфлацията или се стопяват поради банковите комисионни по преводите. Храните, които консервираме се развалят. Групировките, на които директно или индиректно даваме нашите пари ги изнасят зад граница, за да се подсигурят за “лоши” времена. И те се страхуват.
Съгласяваме се да даваме подкупи, защото ни е страх, че ще ни лишат от някой лиценз. Дори се страхуваме да се оплачем в полицията, защото “и те са като тях”. Така реалната икономика, която работи и произвежда стоки и услуги е лишена от финансови потоци, фирмите-производителки фалират. Предприемчивите и честни българи вече ги е страх да започнат бизнес в България и търсят начин да се реализират в чужбина.
С какво можем да заменим страха?
Единствено с неговата противоположност – доброто, любовта. Тя трябва да стане движещата сила на икономиката.
Как?
Като се стремим да открием добрите хора.
Като възлагаме работа само на добри хора.
Като заплащаме с любов за работата и услугите, които добрите хора извършват.
Като се стремим да даваме повече на добрите хора, независимо от цената която ни искат.
Като разберем, че доброто струва скъпо, а злото не струва нищо.
Като разберем, че зад всичко, което е безплатно, стои нездрав користен интерес.
Като не се интересуваме толкова от цената на продукта, а от неговото качеството. “Не съм толкова богат, за да купувам евтини стоки”
Като спрем да работим заради парите и започнем да работим заради любовта ни към хората и работата. Тогава парите ще започнат да идват при нас по естествен начин.
Като спрем да възлагаме работа на хора, които не оправдават доверието ни или на непознати.
Като оценяваме по достойнство труда си.
Като не пазаруваме от магазини с неизвестен собственик, а от магазини, чиито собственик познаваме.
Като предпочитаме българските стоки пред чуждите.
Като заедно с другите добри хора участваме в съграждането на икономиката на Доброто
За да изясня механизма на функциониране на икономиката на Доброто, ще си послужа със следния пример: Нека да оприличим една фирма на воденица, която работи благодарение на водата, задвижваща колелото й. Аналога на енергията, която върти колелото, на водата, в реалната икономика са парите.
Какво става с водата, след като премине през колелото? Тя отново се влива в реката, реката в морето, оттам водата се изпарява, образуват се облаци, вали дъжд, водните капки проникват в земята, образуват се подпочвени води, които намират излаз пра някой извор, дават началото на ручей, който става поток, вливащ се в реката, чиято вода задвижва отново воденичното колело.
Така би трябвало да работи нормалната икономика. Но сега, в нашите икономически условия, по-нагоре по реката има някой, който отбива водата за собствени нужди, строи басейн напр., и потока достигащ до нас става все по-слаб и по-слаб и воденицата върши все по-малко работа.
Можем да ускорим дейността на воденицата при новосъздалите се условия по няколко начина:
1.Като отстраним човека, който отбива водата – това на практика е невъзможно, защото той е по-силен от нас и не е само един.
2.Ние се впрягаме да въртим колелото, само и само да работи воденицата. Този начин е предпочетен от повечето българи. Все повече хора трябва да работят по 10-12-14 ч. дневно, за да посрещнат нуждите си за насъщния.
3.Да върнем водата преминала през колелото отново в него, за да направи втори, трети и т.н. обороти.
За една истинска воденица това е практически невъзможно, защото ще се изразходи голямо количество енергия за пренасянето на водата. Но в реалният живот, където водата е заместена от парите, този проблем е разрешим. Как?
Като съзнателно регулираме паричния поток без да го разпиляваме, а го насочваме отново и отново към работещите воденици.
Водата в природата е постоянна величина за един относително дълъг период от време. Парите обаче се увеличават, тъй като те са еквивалент на свършената от хората работа, която постоянно нараства. Следователно, като създадем система от фирми и хора, в която парите не се разпиляват, а правят оборот за кратки периоди от време, то водениците (фирмите) ще получават все по-силен поток от вода (пари) и ще извършват все повече работа.
Коя е силата, която ще събира водата и ще я влива отново във воденичното колело? - Съзнанието на хората, които ще участват в икономиката на ценностите.
Какво би накарало хората да не разпиляват безразборно енергията, а да предпочетат да я вложат във воденица от системата?
Воденичарят! Ако разбира се той е добър професионалист, мели отлично житото, има добро отношение към нас и разбира се не разпилява енергията, която му даваме, а я влага отново в икономиката на Доброто.
Какво представляват безработните? Воденици, до които не достига вода! Как да бъде решен този проблем? Като съзнателно се насочи енергиен поток към тях, който те да впрегнат в работа и придобитото не разпилеят, а вложат обратно в системата, която отново ще ги захрани с енергия.
Всяко задържане на потока (парите) води до намаляване на продуктивността на системата. Всяко влагане на пари в системата води до създаване на работа, следователно до увеличаване на енергията, която ще се връща при нас умножена.
Всяка работеща система в природата се нуждае от център (ядрото в клетката, Слънцето в слънчевата система), която да организира и координира дейността й и да я захранва с енергия. В нашия пример с водениците този център е извора, който ги захранва с вода.
Какъв ще бъде центъра в икономиката на Доброто, каква е неговата функция и откъде той ще получи енергията, която да раздава?
Функции на ЦЕНТЪРА:
Да захранва елементите от системата с енергийни потоци (пари).
Да създава и съдейства за реализирането на проекти, които да създават работа на участниците в системата. Те от своя страна чрез дейността си, ще творят блага за хората. (благо-творителност).
Да информира и обучава участниците в системата къде и как да влагат енергията си по най-добър за тях и системата начин.
Да осигурява на всички участници в системата необходимото и достатъчно количество енергия, тъй щото те да могат пълноценно да използват и развиват уменията, дарбите и талантите си.
Да създава условия за увеличаване броя на участниците в системата.
Да ускорява енергийните потоци, като ги насочва по ефективен начин
Пример
Ако за една година успеем да завъртим в сегашната икономика един път 100 000 лева с печалба 10% ще получим финансов резултат от 10 000 лева. Ако завъртим ефективно в икономиката на Доброто само 1000 лева с печалба от 10%, като влагаме печалбата отново в оборот, финансов резултат от 10 000 лева ще се постигне 25-тото завъртане на парите. На петдесетото завъртане на парите резултатът ще е равен на 110 000 лева.
На 178-то завъртане сумата, която се получава е равна на външния дълг на България.
Нарастването на парите в икономиката на Доброто в този пример е следствие на работата, която участниците в икономиката на Доброто извършват, както и на увеличаването на техния брой. За да се осъществи това нарастване, е необходимо да се минимизира изтичането на енергия от системата, както и липсата на задържане на паричните потоци от страна на участниците. Именно това са факторите, които липсват на сегашната икономическа система и поради това тя е неефективна, и макар че българите работят колкото французите например, получават 20-30 пъти по-ниски заплати. Поради невъзможността на правителството да запуши дупките в системата, опитите му да съживи икономиката напомнят на човек, който пълни бъчва без дъно.
Единствения изход е да се съгради нова бъчва, нова икономика, която да възникне постепенно сред руините на старата. Но пътят за съграждането й е отдолу нагоре, от основите, както се гради къща. И строителите сме всички ние. Тази икономика ще функционира дълго време заедно със старата, няма да има нужда от териториално или друг вид обособяване на нейните единици. Единственото разграничаване ще бъде в съзнанието на участниците в нея.
Как ще се генерират средства в ЦЕНТЪРА на икономиката на Доброто?Като всички участници в икономиката на Доброто отделят десятък от приходите си към центъра на системата. Този десятък ще бъде влаган веднага в икономически проекти, които ще се реализират от членовете на новото общество. Така водата, енергията ще потече от извора и ще задвижи воденичните колела на всички, които ще участват в изграждането на икономиката на Доброто.
Какви да бъдат хората, изграждащи този ЦЕНТЪР и координиращи паричните потоци? Това ще бъдат най-добрите хора, тези с най-голям принос в съграждането на икономиката на Доброто. Хора добродетелни, кристално чисти, желаещи да посветят живота си в служба на Цялото. Хора с идеи и същевременно дейни, доказали с дела способностите си.
Какви ще са хората, които ще участват в икономиката на Доброто? Преди всичко добри хора, които са осъзнали себе си, дейни, работни. Хора, които не се страхуват, мотива, който ги движи ще бъде любовта. Но не някой от ЦЕНТЪРА ще определя кои са добрите хора, а те ще се самоопределят спрямо икономиката на Доброто. Всеки, който приема нейните принципи и ги прилага е добър. Постепенно, все повече хора ще се приобщаватт към икономиката на Доброто с нарастването на тяхната осъзнатост и тя ще стане единствената икономика.
Върху какви икономически парадигми ще бъде построена новата икономиката? Тя ще функционира въз основа на законите за търсене и предлагане на качествени стоки и услуги. На тях е стъпила всяка пазарно ориентирана национална макро-икономика с тази разлика, че е извадила от законите понятието качество (добро) и работи само с количествени показатели.
Всеки участник в икономиката на Доброто ще допринася най-голяма полза за себе си като работи качествено и ефективно за другите, за Цялото. В момента, в който започне да задържа средства или намали интензивността и качеството на работата си, ще намалее и потока от енергия към него. Същия принцип откриваме и в човешкото тяло. Когато един мускул работи, притока от кръв към него се увеличава. Необходимо е само да приложим този модел на практика в нашето общество и да изградим заедно икономиката на Доброто.
Основният закон в икономиката гласи: “Търсенето определя предлагането” т.е. потребностите на хората от стоки и услуги обуславят необходимостта те да бъдат произведени и доставени на пазара.
Фиг.1
Съществува (фиг.1) правопропорционална зависимост между качеството на продукта и неговата цена – по-високо качество -> по-висока цена. Понастоящем, за продукти с по-ниско качество потребителите са склонни да заплащат по-високи цени от пазарните, докато за продукти с високо качество, цените, които потребителите са склонни да платят са по-ниски от пазарните. Затова реалната крива на цените на предлаганите стоки е ACB1. Така производителите и продавачите на некачествени стоки реализират огромни печалби, а за качествените стоки трудно се намира пазар.
Какво разбираме под понятието качество? Качеството е съдържанието, което е вложено в формата на продукта – вида на материалите, сръчността и уменията на производителя, степента, до която продукта удовлетворява потребностите на хората. Когато говорим за качество, трябва да вложим в това понятие и една невидима съставка, която обаче е от първостепенно значение при ръчно изработените продукти – вибрацията на човека, или както казваме, неговата душа.
Чрез научен експеримент е установено, че енергията, която изтича от нас се запечатва върху материални носители и може да бъде разчетена впоследствие. Не случайно, когато искаме да кажем за някой, че е сръчен в занаята употребяваме прилагателното добър майстор, т.е майстор, който върши работата си с любов. В европейските страни, стоките, които са изработени ръчно струват по-скъпо от фабрично изработените.
фиг.2
В икономиката на Доброто, като следствие на по-високото съзнание на участниците в нея, търсенето на продукти с по-високо качество ще се увеличи, за сметка на тези с по-ниско качество. Така производството на некачествени продукти ще намалее, докато се преустанови напълно. Кривата CA1(фиг.2) описва цените на предлаганите стоки според качеството им.
Какъв ще бъде резултата от предлагането на все по-качествени продукти на пазара?.
фиг.3
Тъй като за производството на един качествен продукт е необходимо повече време, то ще се редуцира количеството на предлаганите продукти. (фиг.3) Вместо да се произвеждат огромни количества некачествени стоки, ще се произвеждат по-малко на брой, но по-качествени. Така и наличните природни ресурси ще се използват по-ефективно Ще се цени не формата, а съдържанието на стоката. Търсенето на качествени стоки ще е устойчиво. Цената ще бъде фактор, който ще регулира съотношението количество/качество на предлаганите стоки, според ресурсите и възможностите на икономиката на Доброто.
фиг.4
Съществува обратнопропорционална зависимост между количеството на един продукт и цената, която сме склонни да платим за него (фиг.4). Като следствие, колкото повече единици еднотипна стока има на пазара, толкова повече цената й намалява. Това ще обуслови производството на стоки с уникални характеристики, които най-точно да отговарят на потребностите на всеки човек. Този факт отново води до производството на по-качествени стоки. Така кръга качество-количество-цена-качество ще се затвори.
В настоящия момент цената (печалбата за производителя и икономията за потребителя) е основният движещ мотив на икономическият живот. В резултат имаме намаляване качеството на продуктите за сметка на увеличаване на тяхното количество (и създаване на изкуствено високо потребление, което не съответства на реални човешки потребности) и като следствие намаляване на цените на стоките и услугите.
В икономиката на Доброто ще имаме увеличаване на качеството на продуктите и редуциране на количеството им до това на нормалните човешките потребности и като следствие ще се наблюдава плавно покачване на цените на качествените продукти. То ще бъде естествено следствие на увеличените доходи на участниците в икономическият живот, нарастването на паричната маса в обръщение и търсенето на все по-качествени стоки. Намаляването на количеството стоки произвеждани от един човек, за сметка на тяхното качество ще доведе до увеличаване на трудовата заетост и намаляването на безработицата.
Христос -нов начин на мислене.
Отново съм отворила моята мъдра книга-Библията.Потапям се в потока от напътствия.
Чета посланието на апостол Павел към Филипяните. Във втора глава той казва:
"5.Мислете по същия начин, по който мислеше Христос Исус, 6. който макар че съществуваше в Божия образ, не помисли да заграбва нещо, а именно, да бъде равен на Бога."
Чета посланието на апостол Павел към Филипяните. Във втора глава той казва:
"5.Мислете по същия начин, по който мислеше Христос Исус, 6. който макар че съществуваше в Божия образ, не помисли да заграбва нещо, а именно, да бъде равен на Бога."
Това ме накара да се замисля за христовия начин на мислене.В следващи стихове чета:
"13 Защото заради това, което му е угодно, Бог действа във вас, та вие и да искате, и да действате. 14 Вършете всичко без недоволство и спорове, 15 за да бъдете безукорни и невинни, деца на Бога, които са без петно сред едно опако и извратено поколение, сред което сияете като светила в света,"
Вярващите , трябва да се различават от останалите хора.Образно , те са като светила.Делата са отражение на нашето мислене.По плодовете се познават добрите дървета.Ето какво казва още Павел в четвърта глава:
"И накрая, братя, мислете за това, което е истинно, което заслужава сериозно внимание, което е праведно, което е целомъдрено, което е достойно за обич, за което се говори добре, което е добродетелно и което заслужава похвала."
Този начин на мислене е коренно различен от светския .Когато гледам и слушам какво се говори , ми става ясно чий дух присъства около мен.
Оплакваческа нагласа , злоба , завист , алчност....Няма да продължавам.Вместо това Павел предлага друго:
"Не искам да кажа, че съм в нужда, защото се научих да съм доволен при всякакви обстоятелства. 12 Знам какво е да имаш малко, знам и какво е да имаш предостатъчно. Научих тайната как да бъда доволен във всяко нещо и при всякакви обстоятелства — как да живея в ситост и как да гладувам, как да живея в изобилие и как да понасям лишение. 13 За всичко имам сили благодарение на онзи, който ми дава сила."
Да и аз съм се убедила в истинноста на думите му.Твърдо мога да кажа че за всичко имам сила , благодарение на силата , която Бог Йехова ми дава.Неговия Святи Дух е тази мощна сила.
Когато един вярващ християнин се моли и иска тази сила , той се отваря за нея.Божията благодат е един непрекъснат поток.Той тече и е достижим за всеки вярващ.Нашето мислене е проводника , който ще ни захрани.Нашия ум е като антената , която да настроим на правилната честота на излъчване.Христовия ум!!!Това изисква обаче усилия от наша страна.
Редовното четене на Божието слово е част от духовното хранене.То ми помага да държа на фокус напътствията и стандартите , които ми помагат да формирам и прилагам на практика новия начин на мислене.
Да се сещаме за Исус само по празници е недобре.Редовното изследване на неговия живот е наше задължение ,като негови последователи.Осмислянето и подражанието ще ни направят истински християни.
Ще завърша с думите на Павел:
20 И на нашия Бог и Баща нека бъде слава за вечни времена. Амин.
неделя, 14 декември 2014 г.
Да се пазим от духа на света
Едни от аспектите на светския дух са гордостта и завистта.Светски дух, завист и гордост съществували и сред някои от ранните християни. (Яков 4:4–6) Яков нарекъл някои от тях „прелюбодейци“, защото били приятели на света и така се били провинили в духовно прелюбодейство. Несъмнено ние не искаме нашата нагласа, реч и действия да станат светски, защото това би ни направило врагове на Бога. Неговото Слово ни показва, че „склонността да се завижда“ например е част от лошата нагласа, или ‘дух’, в грешните хора. (Битие 8:21; Числа 16:1–3; Псалм 106:16, 17; Еклисиаст 4:4) Затова ако съзнаваме, че трябва да се борим със завист, гордост или друга лоша нагласа, трябва да търсим божията помощ чрез светия дух.
Защо Яков нарича „грешни“ хора, които твърдят, че вярват в Бога? Защото те носели вината за „боеве“ и убийствена омраза — нагласа, която не е приемлива за християните. (Тит 3:3) Техните ‘ръце’, изпълнени с лоши дела, изисквали да бъдат очистени. Те също така имали нужда да очистят „сърцата“ си, седалището на техните подбуди. (Матей 15:18, 19) Тези „колебливи“ хора се клатушкали между приятелството с Бога и приятелството със света. Предупредени от техния лош пример, нека проявяваме непрекъсната бдителност, та такива неща да не доведат до крах нашата вяра. — Римляни 7:18–20.
.Амбициозноста е още един аспект от светския дух.
Защо Яков нарича „грешни“ хора, които твърдят, че вярват в Бога? Защото те носели вината за „боеве“ и убийствена омраза — нагласа, която не е приемлива за християните. (Тит 3:3) Техните ‘ръце’, изпълнени с лоши дела, изисквали да бъдат очистени. Те също така имали нужда да очистят „сърцата“ си, седалището на техните подбуди. (Матей 15:18, 19) Тези „колебливи“ хора се клатушкали между приятелството с Бога и приятелството със света. Предупредени от техния лош пример, нека проявяваме непрекъсната бдителност, та такива неща да не доведат до крах нашата вяра. — Римляни 7:18–20.
.Амбициозноста е още един аспект от светския дух.
„КАКВО лошо има в славата, богатството и властта?“ Този въпрос се задава в доклад на една религиозна организация в подзаглавието „Етични дилеми“. Там се посочват думите на Бога към Авраам: „Ще те направя голям народ; ще те благословя, и ще прославя името ти.“ (Битие 12:2)
Макар че в доклада се казва, че „амбицията не бива да вреди на околните“, в него се цитира също един известен равин от първи век, който твърдял: „Ако сам не си помогна, за да постигна успех, то кой тогава ще ми помогне?“ Заключението в доклада е: „Ако самите ние не се стремим да развием своите способности, няма кой друг да го направи.“ Какъв възглед относно проявата на амбиции трябва да имат онези, които желаят да служат на Бога? Какво точно означава да развием своите способности? Погрешно ли е да сме амбициозни? Каква е гледната точка на Библията по този въпрос?
Дали Авраам бил амбициозен?
В Библията Авраам е описан като забележителен пример на човек, който проявявал вяра. (Евреи 11:8, 17) С това, че обещал на Авраам да направи от него велик народ и да прослави името му, Бог не го насърчавал да бъде амбициозен. По този начин той просто заявил своята цел да благослови цялото човечество чрез Авраам. Тази цел била много по–възвишена от всякакви човешки стремежи. (Галатяни 3:14)
Тъй като бил предан на Бога, Авраам оставил един удобен и хубав живот в град Ур. (Битие 11:31) След време той с готовност се отказал от правото си, за да запази мира с племенника си Лот, като му предложил да се засели в най–добрата част от земята. (Битие 13:8, 9) Никъде в Библията не се посочва, че Авраам бил амбициозен човек. Напротив, качествата, поради които Йехова го обикнал като свой истински приятел, били неговата вяра, послушание и смирение. (Исаия 41:8)
Амбицията бива определяна като „силно, страстно желание за преднина, за предимство, стремеж към успех“. Древният цар Соломон притежавал всичко онова, към което се стреми един амбициозен човек — величие, слава и власт, както и несравнимо богатство. (Еклисиаст 2:3–9) Интересно е обаче, че в началото той нямал силно желание да придобие тези неща. Когато той се възкачил на престола, Бог му дал възможност да поиска от Него каквото си избере. Соломон смирено помолил Бога да му даде послушно сърце и проницателност, така че да управлява мъдро избрания Божи народ. (3 Царе 3:5–9) След като описал всичкото богатство и властта, които впоследствие придобил, Соломон заявил, че всичко е „суета и гонене на вятър“. (Еклисиаст 2:11)
Дали Соломон казал нещо за това как хората могат да постигнат най–доброто, на което са способни? В известен смисъл, да. След като описал богатия си житейски опит, той стигнал до следното заключение: „Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичко за човека.“ (Еклисиаст 12:13) Хората постигат най–доброто, на което са способни, не като се стремят към величие, богатство, слава или власт, а като вършат Божията воля.
Разбира се, няма нищо лошо в това да обичаме себе си в разумна степен. В Библията дори се съдържа заповед да обичаме ближния си както себе си. (Матей 22:39) Съвсем естествено е да искаме да имаме удобен и щастлив живот. Но Светото писание ни насърчава също да се трудим усилено, да проявяваме смирение и да бъдем скромни. (Притчи 15:33; Еклисиаст 3:13; Михей 6:8) Честните и трудолюбиви хора, на които може да се разчита, обикновено получават признание от другите, намират добра работа и печелят уважението на околните. Несъмнено е много по–добре да следваме такава линия на поведение, отколкото да се възползваме от другите за лични облаги или да се съревноваваме с тях в стремежа си към по–висока позиция.
Исус предупредил слушателите си да не избират почетни места, когато са на сватбено тържество. Той ги посъветвал да сядат на най–последните места и да изчакат домакинът да прецени дали да им даде по–хубави места. С тази притча Исус ясно подчертал следния принцип: „Всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си ще се възвиси.“ (Лука 14:7–11)
От Библията разбираме, че самонадеяните амбиции са свързани с човешкото несъвършенство. (Яков 4:5, 6) В определен момент от живота си апостол Йоан бил амбициозен. Той и брат му толкова силно желаели да имат висока позиция, че самоуверено поискали от Исус да им даде видно място в своето Царство. (Марко 10:37) Но по–късно Йоан променил нагласата си. В своето трето послание той строго порицал Диотреф, който ‘обичал да първенствува’ сред братята. (3 Йоан 9, 10) Християните днес се вслушват в думите на Исус и стават по–смирени, в подражание на възрастния апостол Йоан, който се научил да преодолява склонността си да проявява амбиции.
Трябва да отбележим обаче, че дарбите, способностите, добрите дела и усилния труд сами по себе си не са гаранция за това, че човек ще получи признание от околните. Понякога другите хора оценяват тези неща, а понякога — не. (Притчи 22:29; Еклисиаст 10:7) Има случаи, в които не толкова способни хора получават власт, докато тези с по–добри умения не се радват на признание от околните. В този несъвършен свят не винаги онези, които имат висока позиция и власт, са най–способните личности.
За истинските християни няма съмнение какъв възглед трябва да имат относно амбициите. Тяхната обучена от Библията съвест им помага да отхвърлят склонността да бъдат амбициозни. Те се опитват да дават всичко от себе си при всякакви обстоятелства, като така отдават слава на Бога и оставят нещата в неговите ръце. (1 Коринтяни 10:31) Християните се стремят да постигнат най–доброто, на което са способни, като се боят от Бога и спазват неговите заповеди.
Абонамент за:
Коментари (Atom)