Каква е ползата от религията

„МОГА да бъда добър, без да съм религиозен!“ Това е често срещано мнение. Много честни, състрадателни, достойни за доверие хора не се интересуват от религия. Например малцина от жителите на Западна Европа ходят редовно на църква, въпреки че повечето казват, че вярват в Бога. Дори в Латинска Америка само петнайсет до двайсет процента от католиците редовно посещават църквата.
Подобно на много други хора, може би и ти мислиш, че религията не помага на човек да живее по–добре. Но също така сигурно знаеш, че преди десетилетия, по времето на твоите баба и дядо, повечето хора са били много по–религиозни, отколкото са днес. Защо религията не привлича вече толкова много хора? Възможно ли е човек да бъде добър, без да е религиозен? Съществува ли религия, която да е от полза за тебе?
Защо мнозина обръщат гръб на религията
Векове наред много хора, които твърдели, че са християни, вярвали, че Бог изисква послушание. Те ходели на църква, за да придобият Божието благоволение, независимо дали посредством ритуали, извършвани от свещеник, или посредством ръководство, осигурявано от проповедник. Разбира се, мнозина били наясно с лицемерието в религията. Добре известна била ролята на религията във войните, както и поквареното поведение на някои духовници. Но повечето хора смятали, че религията сама по себе си е нещо добро. Някои харесвали тайнствеността, традицията и музиката. Други дори били привлечени от заплахата от вечни мъки в ада — учение, което не се намира в Библията. След време някои събития променили начина, по който хората гледали на религията.
Теорията за еволюцията се разпространила широко. Някои хора били убедени, че животът е възникнал случайно, без намеса от Бога. Повечето религии не успели да осигурят убедителни доказателства, че Бог е изворът на живота. (Псалм 36:9) Освен това техническият прогрес, забележителните постижения в областта на медицината, транспорта и комуникациите създадоха у хората чувството, че науката може да разреши всеки проблем. Нещо повече, смяташе се, че социолозите и психолозите осигуряват по–добро ръководство от религията. Църквите, от своя страна, не успяха да покажат ясно, че придържането към Божиите закони е най–добрият начин на живот. (Яков 1:25)
В отговор на това много религии промениха посланието си. Свещениците и проповедниците престанаха да учат, че Бог изисква послушание. Вместо това, мнозина учеха, че всеки човек трябва да решава сам какво е правилно и какво е погрешно. Опитвайки се да придобият известност, някои религиозни водачи твърдяха, че Бог те приема, независимо какъв живот водиш. Подобни учения ни напомнят за това, което предсказала Библията: „Ще настъпи време, когато те няма да търпят здравото учение, но ще си насъберат учители според своите собствени желания, за да им гъделичкат слуха.“ (2 Тимотей 4:3)
Вместо да привлекат хората, учения като тези ги отблъснаха. Естествено е те да се питат: „Щом религията поставя под съмнение силата на Бога да създава и мъдростта му да прави закони, каква полза ще имам, ако ходя на църква? Защо да полагам усилия да уча децата си да бъдат религиозни?“ Хората, които просто се опитваха да водят приличен живот, започнаха да гледат на религията като на нещо ненужно. Те напуснаха църквите и религията вече не беше важна за тях. Как стана така, че това, което трябваше да бъде полезно, се оказа ненужно? Библията дава логично обяснение.
Религия, използвана за зли цели
Апостол Павел предупредил християните от първи век, че някои хора ще използват християнството за зли цели. Той казал: „Сред вас ще навлязат жестоки вълци, които няма да се отнасят нежно със стадото, и измежду самите вас ще се появят мъже, които ще говорят изопачени неща, за да увлекат учениците след себе си.“ (Деяния 20:29, 30) Един от тези, които говорели „изопачени неща“, бил католическият теолог Августин. Исус учел своите последователи да убеждават другите, като разсъждават с тях върху Писанието. Но Августин изопачил думите на Исус, записани в Лука 14:23, „накарай хората да дойдат“, като им придал значението, че няма нищо лошо в това да използваш сила, за да обръщаш хората в християнската вяра. (Матей 28:19, 20; Деяния 28:23, 24) Августин използвал религията, за да упражнява власт над хората.
Бунтовният ангел Сатана стои зад злоупотребата с религията и покваряването ѝ. Той подтикнал религиозни мъже от първи век да се опитат да покварят християнските сборове. Библията казва за тях: „Тези мъже са лъжливи апостоли, които мамят другите и се преправят на апостоли на Христос. И в това няма нищо чудно, защото сам Сатана се преправя на ангел на светлината. Тогава не е кой знае какво и неговите служители да се преправят на служители на праведността.“ (2 Коринтяни 11:13–15)
Сатана продължава да използва религията, която твърди, че е християнска, морална и просвещаваща, за да накара хората да живеят в съгласие с неговите стандарти, а не с Божиите. (Лука 4:5–7) Сигурно си забелязал, че днес много духовници използват религията, за да възвеличават себе си с възвишени титли и да печелят пари от своето паство. Правителствата също са използвали религията, за да убеждават поданиците си да жертват живота си по време на война.
Дяволът си служи с религията в много по–голяма степен, отколкото осъзнават повечето хора. Може би си мислиш, че само неколцина религиозни екстремисти служат на интересите на Сатана. Но според Библията „онзи, който се нарича Дявол и Сатана, ... заблуждава цялата населена земя“. Библията казва още: „Целият свят лежи във властта на злия.“ (Откровение 12:9; 1 Йоан 5:19) Как Бог гледа на религията, която религиозните и политическите водачи използват единствено за да накарат хората да ги следват?
„За какво Ми е?“
Ако делата на някои от църквите на така нареченото християнство те възмущават, трябва да знаеш, че те изобщо не са угодни на Всемогъщия Бог. Псевдохристиянството твърди, че е сключило договор с Бога. Древният Израил твърдял същото. Но и в двата случая тези твърдения се оказали неверни. Затова присъдата на Йехова срещу Израил се отнася с пълна сила и за псевдохристиянството днес. Йехова казал: „Те не слушаха Моите думи и Моя закон отхвърлиха. За какво Ми е ливан, който иде от Сава̀? ... Вашите жертви не са Ми приятни.“ (Йеремия 6:19, 20, СИ) Бог не приемал поклонението, извършвано от лицемери, и не обръщал внимание на техните ритуали и молитви. Той казал на израилтяните: „Душата Ми мрази ... празниците ви; досада са на Мене; дотегна Ми да ги търпя. И когато простирате ръцете си, ще крия очите Си от вас; даже когато принасяте много молитви, не ща да слушам.“ (Исаия 1:14, 15)
Дали Йехова обръща внимание на празниците, които църквите представят за християнски, но първоначално били в чест на фалшиви богове? Дали слуша молитвите на духовници, които покваряват ученията на Христос? Дали Бог приема религия, която отхвърля неговите закони? Можеш да бъдеш сигурен, че той гледа на църковните ритуали днес, точно както гледал на жертвите на древния Израил, относно които казал: „За какво Ми е?“
Въпреки това Йехова се интересува силно от поклонението, принасяно с истина от искрени хора. Бог се радва, когато хората изразяват благодарност за всичко, което получават от него. (Малахия 3:16, 17) Следователно можеш ли да бъдеш добър, без да се покланяш на Бога? Едва ли човек, който не прави нищо за своите любещи родители, може с основание да смята себе си за добър. Възможно ли е тогава човек, който не прави нищо за Бога, да бъде добър? Логично е, че трябва да проявяваме жив интерес към истинския Бог, от когото е произлязъл животът.

Реална ли е за тебе надеждата за възкресението?

„Ще има възкресение.“ (ДЕЯНИЯ 24:15)
„НЯМА нищо сигурно на този свят освен смъртта и данъците.“ Това изказване, смятано за остроумно от някои, било записано през 1789 г. от американския държавник Бенджамин Франклин. Макар че много нечестни хора вършат измами при плащането на данъците, никой не може да измами смъртта. В крайна сметка не можем да избягаме от нея — тя застига всеки един от нас. С ненаситен глад „шеол“, общият гроб на човечеството, поглъща скъпи за нас хора. (Притчи 27:20, РИ–1924) Но нека да обсъдим една утешителна мисъл.
2 Словото на Йехова ни дава сигурна надежда за възкресение, тоест връщане отново към живот. Това не е просто блян и нищо във вселената не може да попречи на Йехова да направи тази надежда реалност. Мнозина не осъзнават обаче, че днес има хора, които могат да избегнат смъртта. Защо може да кажем това? Защото едно неизброимо „голямо множество“ от хора ще преживее „голямото бедствие“, което скоро предстои. (Откровение 7:9, 10, 14) Те ще имат перспективата да получат вечен живот. Затова смъртта не е неизбежна за тях. Дори нещо повече — ‘смъртта ще бъде унищожена’. (1 Коринтяни 15:26)
3 Надеждата за възкресението трябва да бъде толкова сигурна за нас, колкото била и за апостол Павел, който казал: „Ще има възкресение и на праведните, и на неправедните.“ (Деяния 24:15) Нека да разгледаме три въпроса относно възкресението. Първо, защо тази надежда е толкова сигурна? Второ, как ти лично можеш да намериш утеха в надеждата за възкресението? И трето, как тази надежда може да се отрази на живота ти още днес?
Възкресението е сигурно
4 Много фактори показват, че възкресението е сигурно. Преди всичко то е съществена част от изпълнението на целта на Йехова. Не забравяй, че Сатана накарал хората да съгрешат, а неизбежното последствие от греха е смърт. Затова Исус казал за Сатана: „Той беше убиец още когато започна да ходи по свой път.“ (Йоан 8:44) Но Йехова обещал, че неговата „жена“ — подобната на съпруга небесна организация — ще роди „семе“ (СИ), което ще смаже главата на „змията от древните дни“, тоест ще унищожи Сатана. (Битие 3:1–6, 15; Откровение 12:9, 10; 20:10) Докато Йехова постепенно разкривал целта си относно Месианското семе, станало ясно, че то щяло да направи нещо повече от това да унищожи Сатана. Божието Слово казва: „Именно за това се яви Божият син — за да унищожи делата на Дявола.“ (1 Йоан 3:8) Смъртта, която е резултат от греха, наследен от Адам, е едно от първите неща сред делата на Дявола, които Йехова възнамерява да премахне чрез Исус Христос. В това отношение изкупителната жертва на Исус и възкресението са изключително важни. (Деяния 2:22–24; Римляни 6:23)
5 Йехова е решен да прослави святото си име. Сатана е опетнил Божието име и е разпространил лъжи за Бога. Той излъгал, като казал, че Адам и Ева ‘никак няма да умрат’, ако ядат от забранения от Бога плод. (Битие 2:16, 17; 3:4) Оттогава Сатана разпространява подобни лъжи, като например учението, че душата преживява смъртта на тялото. Посредством възкресението обаче Йехова ще изобличи всички тези лъжи. Ще бъде доказано веднъж завинаги, че само той е този, който може да запазва и възстановява живота.
6 Йехова копнее да осъществи възкресението. Библията ясно разкрива чувствата на Йехова в това отношение. Нека разгледаме например вдъхновените от Бога думи на верния служител Йов: „Ако човек умре, ще може ли да живее отново? Ще чакам, докато изминат дните на принудителния ми труд и дойде облекчението ми. Ти ще повикаш и аз ще ти отговоря. За делото на ръцете си ти ще копнееш.“ (Йов 14:14, 15, НС) Какво означават тези думи?
7 Йов знаел, че след като умре, ще трябва да чака известно време, спейки в смъртта. Той гледал на това време като на „принудителен труд“ — принудителен период, в който трябва да чака избавлението си. Йов бил сигурен в това и съзнавал, че ‘облекчението му ще дойде’. На какво се дължала неговата увереност? На това, че познавал чувствата на Йехова. Йехова щял ‘да копнее’ да види своя верен служител отново. Да, Бог силно желае да върне към живот всички праведни хора. Но той ще даде възможност и на други да живеят завинаги в рай на земята. (Лука 23:43; Йоан 5:28, 29) Щом като Бог възнамерява да осъществи тази цел, кой може да го спре?
8 Възкресението на Исус ни дава увереност, че надеждата ни за бъдещето е сигурна. Когато говорел пред атиняните, Павел казал: „[Бог] е определил ден, когато възнамерява да съди праведно населената земя посредством един назначен от него човек, и е дал уверение на всички хора за това, като го е възкресил от мъртвите.“ (Деяния 17:31) Когато чули за възкресението, някои от хората, които слушали Павел, започнали да се присмиват. Други обаче станали вярващи. Вероятно мисълта, че тази надежда е напълно сигурна, привлякла тяхното внимание. Когато възкресил Исус, Йехова извършил най–великото чудо. Той върнал към живот своя син като могъща духовна личност. (1 Петър 3:18) Възкресеният Исус станал още по–велик, отколкото в предчовешкото си съществуване. Безсмъртен и втори по власт след Йехова, Исус вече е в състояние да поеме забележителните задачи, дадени му от неговия Баща. Исус е средството, чрез което Йехова ще извърши всички други възкресения, било то за живот на небето, или за живот на земята. Самият Исус казал: „Аз съм възкресението и животът.“ (Йоан 5:25; 11:25) С възкресението на сина си Йехова дава сигурна надежда на всички свои верни служители.
9 Възкресенията, записани в Божието Слово, са били извършвани пред очевидци. В повествованието на Библията се съдържа подробно описание на осем възкресения на хора, върнати към живот за земята. Тези чудеса не били извършени тайно, а открито, често пред очите на много хора. Исус възкресил Лазар, който бил мъртъв от четири дни, пред голямо множество жалеещи, сред които имало роднини, приятели и съседи. Това доказателство, че Исус бил изпратен от Бога, било толкова убедително, че религиозните противници на Исус не отрекли, че то е станало. Напротив, те дори възнамерявали да убият и Исус, и Лазар! (Йоан 11:17–44, 53; 12:9–11) Наистина, можем да бъдем сигурни, че възкресението ще стане реалност. Бог се погрижил възкресенията в миналото да бъдат записани, за да можем ние днес да имаме утеха и да укрепваме вярата си.
Надеждата за възкресението ни носи утеха
10 Сигурно ще се нуждаеш от утеха, когато се намираш в ситуация, която застрашава живота ти? Тогава може да намериш утеха от разказите за възкресението, записани в Библията. Като ги четеш и размишляваш върху тях, и като си представяш случилото се, надеждата за възкресението ще стане по–реална за тебе. (Римляни 15:4) Това не са измислени разкази, а действителни случаи на хора като нас, живели в определено време и на определено място. Нека разгледаме накратко един такъв случай — първото възкресение, записано в Библията.
11 Представи си ситуацията. От няколко седмици пророк Илия е гост на една вдовица от Сарепта и живее в горната стая на нейната къща. Времената са трудни. Областта е поразена от глад и суша и мнозина са умрели. Йехова използвал Илия, за да извърши едно чудо, с което да възнагради вярата на тази смирена вдовица. Тя и синът ѝ били застрашени от гладна смърт, тъй като им била останала храна колкото да ядат за последно. Тогава със сила от Бога Илия ѝ осигурил запаси от брашно и масло, които да се подновяват чудодейно. Но ето че сега я сполита трагедия — внезапно детето ѝ се разболява и скоро умира. Само колко съкрушена е тя! Без съмнение ѝ е било много трудно да живее без подкрепата на съпруга си, а сега загубва и единственото си дете. В скръбта си тя дори обвинява Илия и неговия Бог, Йехова! Какво ще направи пророкът в тази ситуация?
12 Илия не укорява вдовицата за неоснователните ѝ обвинения. Вместо това той казва: „Дай ми сина си.“ След като занася мъртвото дете в горната стая, той се моли настойчиво животът на детето да се върне в него. Йехова изпълнява молбата му. Представи си радостта на Илия, когато вижда как гърдите на момчето се повдигат от поетия въздух, как клепачите му се отварят и очите му заблестяват, изпълнени с живот. Илия връща момчето на майка му и казва: „Виж, синът ти е жив.“ Тя е извън себе си от радост и казва: „Сега познавам, че си Божий човек, и че Господното слово, което говориш, е истина.“ (3 Царе 17:8–24) Нейната вяра в Йехова и в неговия представител е по–силна от всякога.
13 Размисълът върху този разказ несъмнено ти носи голяма утеха. Колко ясно се вижда, че Йехова може да победи нашия враг — смъртта! Представи си деня, когато хиляди хора ще изпитат радостта на вдовицата, когато започне възкресението на мъртвите! Радостта в небето също ще бъде голяма, когато Йехова с удоволствие ще напътства своя Син при възкресението в световен мащаб. (Йоан 5:28, 29) Дали смъртта е отнела твой близък човек? Колко утешително е да знаем, че Йехова може да възкреси мъртвите и че ще го направи!
Надеждата за възкресението и животът ти днес
14 Как надеждата за възкресението може да се отрази на живота ти днес? Тази надежда може да ти дава сили, когато се сблъскваш с трудности, предизвикателства, преследване или опасности. Сатана иска толкова много да се страхуваш от смъртта, че да си готов да замениш лоялността си към Бога за някакви празни обещания за сигурност. Помни, че той казал на Йехова: „Все що има човек ще го даде за живота си.“ (Йов 2:4) С това свое изказване Сатана наклеветил всички нас, включително и тебе. Наистина ли ще престанеш да служиш на Бога, ако животът ти е в опасност? Като размишляваш върху надеждата за възкресението, можеш да засилиш решимостта си да продължаваш да вършиш волята на своя небесен Баща.
15 Исус казал: „Не се страхувайте от онези, които убиват тялото, но не могат да убият душата, по–добре изпитвайте страх от онзи, който може да унищожи в геената както душата, така и тялото.“ (Матей 10:28) Не бива да се страхуваме от Сатана и неговите човешки служители. Вярно е, че някои от тях имат силата да ни навредят, дори да ни убият. Но и най–лошото, което могат да ни направят, е само временно. Йехова може да премахне всяка вреда, нанесена на неговите верни служители, и ще го направи, дори ако е нужно да ги възкреси. Единствено Йехова заслужава нашето страхопочитание и уважение. Само той има силата да отнема живот без перспектива за бъдещ живот, като унищожава и тялото, и душата в геената. За щастие Йехова не иска това да се случи с тебе. (2 Петър 3:9) Именно поради надеждата за възкресението, като Божии служители можем винаги да се чувстваме сигурни. Вечният живот е пред нас, стига само да останем верни. Сатана и неговите служители по никакъв начин не могат да променят това. (Псалм 118:6; Евреи 13:6)
16 Ако надеждата за възкресението е реална за нас, това ще повлияе на нагласата ни към живота. Ние осъзнаваме, че „и ако живеем, и ако умрем, принадлежим на Йехова“. (Римляни 14:7, 8) Когато степенуваме нещата по важност, ние прилагаме съвета на Павел: „Недейте вече да се приспособявате към тази система, но бъдете различни, като промените мисленето си, така че да докажете на себе си в какво се състои добрата, угодна и съвършена воля на Бога.“ (Римляни 12:2) Много хора трескаво се впускат да задоволяват всяко свое желание, амбиция или порив. Тъй като за тях животът е кратък, те отчаяно се стремят към повече удоволствия и ако все пак отдават на Бога някакъв вид поклонение, то съвсем не е според ‘съвършената му воля’.
17 Вярно е, че животът е кратък, може би 70 или 80 години, но и те „скоро прехождат и ние отлитаме“. (Псалм 90:10) Хората са мимолетни като трева, като сянка, която преминава, като лъх, който изчезва. (Псалм 103:15; 144:3, 4) Но Бог нямал за цел през първите няколко десетилетия от живота си да съзряваме, да придобием мъдрост до известна степен и да натрупаме опит, само за да прекараме останалите десетилетия в страдания поради влошаващо се здраве и накрая да умрем. Йехова създал хората с желанието да живеят вечно. В Библията се казва: „Положил е и вечността в тяхното сърце.“ (Еклисиаст 3:11) Нима Бог не би бил жесток, ако ни е създал с такова желание, а след това не позволява то да се изпълни? Не, разбира се, той не е такъв, „Бог е любов“. (1 Йоан 4:8) Посредством възкресението той ще даде възможност на хората, които са умрели, да получат вечен живот.
18 Благодарение на надеждата за възкресението можем да имаме сигурно бъдеще. Не бива на всяка цена да се стремим да използваме всичкия си потенциал още сега, нито да искаме ‘да използваме докрай’ този умиращ свят. (1 Коринтяни 7:29–31; 1 Йоан 2:17) За разлика от хората, които нямат истинска надежда, ние можем да имаме чудесната възможност да се радваме на живота и да възхваляваме Йехова Бог през цялата вечност, ако му останем верни. Нека тогава още сега всеки ден да възхваляваме Йехова, който е направил надеждата за възкресението сигурна!

Съвършеният живот не е просто мечта!

Съвършен свят — какво означава това за теб? Представи си едно човешко общество, в което няма престъпност, злоупотреба с наркотици, глад, бедност или несправедливост. Всички хора се радват на отлично емоционално и физическо здраве. Няма печал или нещастие, защото дори смъртта е премахната. Дали е реалистично да копнеем за такъв свят?
ВЪПРЕКИ че не пренебрегват напредъка на науката и техниката, повечето хора всъщност не вярват, че човешката интелигентност или познания ще доведат до един съвършен свят, в който всички ще живеят в мир и щастие. От друга страна човек е склонен непременно да иска да подобри нещата и да поправи недостатъците. Разбира се, едно нереалистично мечтателство няма да помогне на бездомните и на бедните, нито ще е достатъчно на инвалидите и на болните, които жадуват страданията им да бъдат премахнати. Просто съвършеният свят няма да настъпи посредством човешки изобретения. Но въпреки днешното нещастие и потисничество, налице са основателни причини да вярваме, че съвършеният свят всъщност е съвсем близо.
Когато мислиш за съвършен живот, може би се сещаш за живота на Исус Христос. Исус не бил единственият съвършен човек, който живял някога на земята. Адам и Ева, които били създадени по образа на Бога, се радвали на съвършен живот в земен рай. Но те изгубили тези отлични условия, защото се разбунтували срещу своя небесен Баща. (Битие 3:1–6) Създателят обаче заложил в хората желание да живеят вечно. В Еклисиаст 3:11 се потвърждава това: „[Бог] е направил всяко нещо хубаво на времето му; положил е и вечността в тяхното сърце, без обаче да може човек да издири отначало докрай делото, което е направил Бог.“
Несъвършенството и грехът довели човечеството до ‘безсмислен’ живот и до ‘робство на разрухата’, но обърни внимание на утешителните думи на апостол Павел: „Жадното очакване на творението чака откриването на синовете на Бога. Защото творението беше подчинено на безсмислие, не по своя воля, но чрез онзи, който го подчини, въз основа на надеждата, че творението също ще бъде освободено от робството на разрухата и ще придобие славната свобода на децата на Бога.“ (Римляни 8:19–21, NW) Библията ясно разкрива, че божиите мерки за възстановяване на съвършения човешки живот са възможни посредством Исус Христос. — Йоан 3:16; 17:3.
Освен тази чудесна надежда за бъдещето, всички ние имаме възможност да напредваме духовно, като правим напредъка си явен на всички още днес.
Опитай се да бъдеш благоразумен
Исус Христос смятал въпроса за съвършенството за толкова важен, че казал на едно голямо множество хора, които го слушали: „Бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.“ (Матей 5:48) Дали Исус наистина очаква да бъдем безгрешни в настоящата зла система? Не. Ние трябва да се стремим да развиваме качества като щедрост, милост и любов към ближните, и въпреки това често не постъпваме правилно. Дори един от Исусовите апостоли писал: „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда. Ако речем, че не сме съгрешили, правим Бога лъжец, и Неговото слово не е в нас.“ — 1 Йоан 1:9, 10.
Въпреки това ние можем да подобряваме начина, по който мислим за себе си, и по който се отнасяме с другите, като избягваме крайностите. Кой може да намери по–добра рецепта за постигане на една уравновесена благоразумна личност от рецептата, която се намира в божието Слово, Библията? Развиването на качества като радост и умереност ще ни помогне да се разбираме с другите хора в работата си, с брачния си партньор и със своите родители или деца. Апостол Павел напомня на християните: „Радвайте се всякога в Господа; пак ще кажа: Радвайте се. Вашата кротост [благоразумието ви — NW] да бъде позната на всичките човеци.“ — Филипяни 4:4, 5.
Ползата от това да бъдеш благоразумен
Като имаш разумни очаквания и като избягваш свръхвзискателността, която само те измъчва и ти вреди, ти ще извлечеш полза както за себе си, така и за другите. Да познаваш действителните си възможности, означава както да бъдеш реалист, така и да си благоразумен относно онова, което искаш да правиш. Помни, че Бог ни е създал, за да живеем на земята и да намираме удовлетворение от полезна работа за нас и за околните. — Битие 2:7–9.
Ако си прекалено взискателен към себе си, защо не се обърнеш към Йехова в молитва? Божието благоволение ще ти донесе голямо облекчение. Йехова знае как сме направени, и че сме несъвършени, затова не е неблагоразумен и не е трудно да му бъдем угодни. Псалмистът ни уверява: „Както баща жали чадата си, така Господ [Йехова — NW] жали ония, които Му се боят. Защото Той познава нашия състав, помни, че ние сме пръст.“ (Псалм 103:13, 14) Колко благодарни трябва да бъдем, че Бог се отнася към хората по такъв милостив начин! Той знае ограниченията ни и въпреки това сме скъпоценни в неговите очи като любими деца.
Колко по–мъдро е вместо да бъдем свръхвзискателни, да култивираме духовна проницателност и уравновесена гледна точка! Освен това можем да бъдем сигурни, че никой не може да попречи на Йехова да изпълни целта си да доведе човечеството до съвършенство под управлението на божието Царство. Но какво означава човек да бъде съвършен?
Съвършеният живот е по–хубав от свръхвзискателността
Да си съвършен не означава да бъдеш свръхвзискателен. Хората, които ще имат привилегията да живеят в рая на земята под управлението на божието Царство, със сигурност няма да бъдат прекалено взискателни и праведни в собствените си очи личности. Едно от изискванията, на което трябва да отговориш, за да преживееш голямата скръб, е да проявяваш идваща от сърцето признателност за изкупителната жертва, както бива изразявана от многонационалното голямо множество, описано от апостол Йоан: „Спасението дължим на нашия Бог, Който седи на престола, и на Агнеца!“ (Откровение 7:9, 10, 14, „Синодално издание“, 1998 г.) Преживелите наближаващата голяма скръб ще бъдат благодарни, че Христос доброволно умрял за тях и за всички, които проявяват вяра в него. Неговата любеща жертва полага основата за вечното им освобождение от несъвършенството и слабостите. — Йоан 3:16; Римляни 8:21, 22.
Какво ще представлява съвършеният живот? Вместо да има надпревара и егоистични амбиции, любовта и милостта сред хората ще направят живота истински ценен, като премахнат безпокойството и чувството за малоценност. Въпреки това съвършеният живот няма да бъде скучен или еднообразен. Божието слово не осигурява всички подробности относно рая, но описва какъв живот можем да очакваме: „Те ще построят къщи и ще живеят в тях; ще насадят лозя и ще ядат плода им. Няма те да построят, а друг да живее там; няма те да насадят, а друг да яде; защото дните на Моите люде ще бъдат като дните на дърво, и избраните Ми за дълго ще се наслаждават в делото на ръцете си. Не ще се трудят напразно, нито ще раждат чада за бедствие.“ — Исаия 65:21–23.
Вместо да се чудиш какви развлечения, магазини, технологии или превозни средства ще има под управлението на божието Царство, представи си как ще се радваш на изпълнението на думите: „Вълкът и агнето ще пасат заедно, и лъвът ще яде слама както вола, и храна на змията ще бъде пръстта. Не ще повреждат, нито ще погубват в цялата Ми свята планина, казва Господ [Йехова — NW].“ (Исаия 65:25) Колко различен ще бъде съвършеният живот от живота днес! Ако бъдеш един от хората, сметнати за достойни да живеят тогава, ще имаш причини да бъдеш уверен, че твоят любещ небесен Баща ще се грижи за теб и за твоето семейство. „Весели се тъй също в Господа [Йехова — NW]; и Той ще ти даде попросеното от сърцето ти.“ — Псалм 37:4.
Съвършеният живот не е просто мечта. Любещата цел на Йехова относно човечеството ще бъде изпълнена изцяло. Ти и хората от твоето семейство можете да бъдете сред онези, които ще бъдат доведени до съвършенство, и да живеете в божия нов свят. Библията предсказва: „Праведните ще наследят земята и ще живеят на нея довека.“ — Псалм 37:29.

Song 134 - See Yourself When All is New (vocals)

семействат от миналото — образец за нашето време

СЕМЕЙСТВОТО — Организацията на обединените нации се опита да го постави в центъра на световното внимание. Как? Като обяви 1994 г. за Международна година на семейството. Макар че световни водачи, социолози и експерти по въпросите на семейството бързо се завайкаха относно такива неща като увеличаването на броя на незаконородените и невероятно големия брой разводи, те изобщо не бяха бързи при предлагането на приложими, реалистични разрешения за тези проблеми.
Дали би било възможно Библията да разполага с решения за семейните проблеми? На някои хора може да се стори наивно изказването, че Библията би могла да бъде полезна на днешните семейства. Та нали тя е била написана преди много столетия в средата и културата на Средния Изток. В много части на света животът се е променил драстично от времето на Библията досега. И все пак Библията е била вдъхновена от Йехова Бог, онзи, на когото всеки род на земята дължи името си. (Ефесяни 3:14, 15; 2 Тимотей 3:16) Какво казва Библията за проблемите на семейството?
Йехова знае точно какво е нужно, за да се направи семейният живот радостен и удовлетворяващ. Затова неговото Слово, Библията, казва много неща за семейния живот, някои от тях под формата на напомняния. Освен това Библията съдържа примери на семейства, които са прилагали на практика богоугодните принципи. В резултат на това те се радвали на истинска близост и удовлетворение. Нека разгледаме семейния живот в библейски времена и видим какви поуки могат да бъдат извлечени.
Главенството — дали било бреме?
Да разгледаме например въпроса за главенството в семейството. По времето на патриарсите мъже като Авраам, Исаак и Яков били неоспорими „глави на семейства“. (Деяния 7:8, 9, NW; Евреи 7:4, NW) The New Manners and Customs of Bible Times [„Новите маниери и обичаите от библейски времена“] от Ралф Гауър казва: „Семейството било . . . ‘малко царство’, управлявано от бащата. Той управлявал жена си, децата си, внуците и слугите — всеки един в дома.“ Да, патриарсите често имали власт дори и над семействата на своите синове. — Сравни Битие 42:37.
Но нима това не давало на тези мъже пълномощия да потискат съпругите и децата си? Съвсем не. Вярно е, че Бог казал на първата жена Ева: „Ти ще копнееш за съпруга си, а той ще властвува над тебе.“ (Битие 3:16, NW) Тези думи показвали какво ще бъде положението на омъжените жени изобщо, но те не описвали как трябвало да бъдат нещата сред истинските поклонници на Бога. Боящите се от Бога съпрузи трябвало да помнят първоначалната цел на Йехова. Йехова направил жената, за да бъде „помощничка, като . . . допълнение“ на мъжа, а не негова робиня. (Битие 2:20, NW) Тъй като богоугодните мъже от ранни времена признавали своето собствено подчинение на Бога, както и това, че били отговорни пред него, те не злоупотребявали със своята власт. Далеч от това да се отнасят към жените и децата си като към роби, боящите се от Бога патриарси проявявали искрена любов и обич към тях.
Един поглед към обичта, която децата като цяло получавали, е даден в Битие 50:23. Там се казва за правнуците на Йосиф: „[Те] се родиха на Йосифовите колене.“ Макар че това просто би могло да означава, че Йосиф признал децата като свои потомци, то би могло също така да означава и че той с обич си играел с тези деца, дандуркайки ги върху коленете си. Днешните бащи биха направили добре, ако проявяват такава обич към децата си.
Като глави на семейства, боящите се от Бога патриарси също се грижели за духовните нужди на своите семейства. След като излезли от ковчега след всемирния Потоп, ‘Ной издигнал олтар на Господа; и . . . принесъл всеизгаряния на олтара’. (Битие 8:20; сравни Йов 1:5.) Верният патриарх Авраам дал добър пример, като напътствувал индивидуално членовете на семейството. Той ‘заповядал на чадата си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие’. (Битие 18:19) Така любещото главенство допринасяло за емоционалното и духовно добруване на семействата.
Мъжете християни днес следват същия образец. Те упражняват главенство във връзка с поклонението, помагайки на своите семейства да спазват божиите изисквания, като сами те дават добър пример. (Матей 28:19, 20; Евреи 10:24, 25) Както патриарсите, и християнските съпрузи и бащи също отделят време за индивидуално напътствуване на членовете на своето семейство.
Предприемане на решителни мерки
Когато най–сетне изплатил един огромен дълг на своя тъст, патриархът Яков попитал: „Кога ще промисля и за своя си дом?“ (Битие 30:30) Като всички бащи, Яков изпитвал натиск във връзка с удовлетворяването на материалните нужди на своето семейство и работил усилно, за да изпълни това. Битие 30:43 казва: „Човекът забогатя твърде много, и придоби големи стада, слугини и слуги, камили и осли.“
След време обаче, когато Яков се бил преместил в Ханаан, той явно не знаел, че дъщеря му Дина си е създала опасния навик да се среща с езичниците ханаанци. (Битие 34:1) Освен това той не взел мерки, когато научил за наличието на езически религиозни атрибути сред своето домочадие. Но след трагичното изнасилване на Дина от един ханаанец, Яков предприел решителни действия. „Махнете чуждите богове, които са между вас, очистете се“ — наредил той. — Битие 35:2–4.
Бащите християни трябва да са бдителни относно духовността на своите семейства. Ако има сериозни заплахи за духовното добруване на семейството, като например наличието на неморална литература или нездрава музика в дома, те трябва да вземат решителни мерки.
Интересно е, че такива жени като Сара, Ревека и Рахил също имали значително влияние в семейството. Макар че били покорни на съпрузите си, те не били ограничавани относно поемането на инициативата, когато това било уместно и необходимо. Например, Изход 4:24–26 (СИ–93) ни разказва, че когато Моисей и неговото семейство отивали в Египет, „го срещна Господ [ангел на Йехова — „Септуагинта“] и искаше да го [сина на Моисей] умъртви“. Явно синът на Моисей бил застрашен от смърт заради това, че Моисей не го бил обрязал. Сепфора бързо взела мерки и обрязала сина си. В резултат на това ангелът го оставил. Съпругите християнки днес също могат да поемат инициативата, когато това е уместно според ситуацията.
Бащини напътствия по времето на Моисеевия закон
През 1513 г. пр.н.е., когато Израил станал народ, патриархалната епоха свършила. (Изход 24:3–8) Бащите продължили да служат като глави на семействата. Но семейният закон бил подчинен на националния Закон, даден от Бога на Моисей и прилаган в живота от съдии. (Изход 18:13–26) Левитското свещеничество поело свещените аспекти на поклонението. Но въпреки това бащата продължил да играе важна роля. Моисей подканял: „Тия думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти; и на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.“ — Второзаконие 6:6, 7.
Законът осигурил случаи, като например пасхата, когато можели да се дават както официално, така и неофициално напътствия. С наближаването на деня на пасхата — 14 нисан, юдейските семейства започвали да се подготвят за своето обичайно пътуване до Йерусалим. (Второзаконие 16:16; сравни Лука 2:41.) Кое дете можело да остане настрана от вълнението на тази подготовка? Самото пътуване било радост. По това време дъждовният сезон вече бил свършил и пролетното слънце започвало да отнема зимния хлад от въздуха. С топенето на снеговете от планината Ермон водите на река Йордан излизали от бреговете ѝ.
По пътя бащите запознавали децата си не само с географията на земята, но и с богатата история, свързана с местата, край които минавали. Сред тях можело да бъдат планината Гевал и Гаризин, където били прочетени проклятията и благословиите на Закона. Можело също да минат и край Ветил, където Яков получил видението на небесната стълба. Какви вълнуващи разговори можело да се проведат! С увеличаването на изминатото разстояние към семействата се присъединявали пътници от други краища на страната и всички се радвали на укрепващо общуване.
Накрая семейството влизало в Йерусалим — „съвършенството на красотата“. (Псалм 50:2) Ученият Алфред Едерсхайм казва: „Вероятно много от тези пилигрими са станували извън градските стени. Онези, които нощували вътре в града, били настанявани без всякакво заплащане.“ Да, еврейските младежи получавали личен урок по братолюбие и гостоприемство. Ежегодните конгреси на Свидетелите на Йехова днес изпълняват същата цел.
Накрая идвал денят 14 нисан. Пасхалната жертва бивала заклана и печена няколко часа. Към полунощ семейството ядяло агнето, безквасния хляб и горчивите треви. Според обичая един от синовете задавал въпроса: „Какво искате да кажете с тая служба?“ Тогава бащите давали официални напътствия с думите: „Това е жертва в спомен на минаването на Господа [Йехова — NW], който отмина къщите на израилтяните в Египет, когато поразяваше египтяните, а избави нашите къщи.“ — Изход 12:26, 27; 13:8.
Израилският цар Соломон казал: ‘Има време за смеене; и време за ликуване.’ (Еклисиаст 3:4) На израилтянските деца било оставяно време за развлечения. Исус Христос явно наблюдавал как деца играят на пазара. (Захария 8:5; Матей 11:16) И не било нещо необикновено за заможните родители да уреждат радостни семейни събирания, на които имало пеене, танци и празнични ястия. (Лука 15:25) Християнските родители днес също поемат инициативата да осигурят ползотворни развлечения и общуване за своите деца.
Майките и децата в юдейското общество
Каква роля играли майките по времето на Моисеевия закон? Притчи 1:8 заповядва: „Сине мой, слушай поуката на баща си, и не отхвърляй наставлението на майка си.“ В рамките на авторитета на своя съпруг юдейската съпруга прилагала дадените от Бога изисквания в семейния живот. Тя трябвало да бъде почитана от своите деца, дори и след като остарее. — Притчи 23:22.
Освен това майката имала голям дял в обучението на своите деца. Тя почти сама се грижела за бебето чак докато то било достатъчно голямо да бъде отбито, което несъмнено допринасяло за близка връзка между майката и детето. (Исаия 49:15) Докато бащите учели синовете си на занаят, майките учели дъщерите си на домакински умения. Майките също така имали голямо влияние върху синовете си. Например, цар Лемуил извлякъл полза от „думите . . . , които го поучи майка му“. — Притчи 31:1.
Способната юдейска съпруга се радвала също и на значителна свобода, когато ‘добре внимавала в управлението на дома си’. Според Притчи 31:10–31 тя можела да купува запаси за дома, да влага пари в недвижими имоти и дори да върти малка търговия. За признателния съпруг нейната стойност била „по–ценна от скъпоценни камъни“!
Образец за днес
В библейски времена семейната уредба подпомагала емоционалното и духовно израстване на всички членове на семейството. Бащите трябвало да упражняват авторитета си любещо за доброто на семейството. Те трябвало да бъдат начело в поклонението. Както бащите, така и майките трябвало да проявяват интерес към децата си — да ги учат и възпитават, да участвуват в поклонението заедно с тях и да им осигуряват развлечения и почивка. Богоугодните майки били ценни помощнички, които уважавали главенството на съпрузите си, но и поемали инициативата в интерес на своето семейство. Послушните деца донасяли радост на родителите си и на Йехова