четвъртък, 27 февруари 2014 г.

Робърт Бойл-наука и вяра


Любителите на историята познават Робърт Бойл като учен, на когото е наречен законът на Бойл, обясняващ връзката между налягането и обема на газовете. Неговото забележително откритие спомогнало за научния напредък. Но Робърт Бойл не бил просто талантлив учен. Той също имал силна вяра в Бога и в неговото Слово, Библията.
БОЙЛ бил роден през 1627 г. в заможно семейство в замъка Лисмор (Ирландия). Малко след това започнал периодът, наричан от историците Просвещението — време, през което мислещите хора се опитали да освободят човечеството от властващия от векове фанатизъм. Бойл бил един от тях.
Робърт Бойл имал желание не само да научи истината, но и да споделя познанията си с другите. Той бил продуктивен писател, чиито трудове повлияли силно на много от съвременниците му, включително на известния учен сър Исак Нютон. През 1660 г. Бойл станал един от основателите на Кралското дружество, научно учреждение, съществуващо и до днес в Лондон.
ОТДАДЕНОСТ КЪМ НАУКАТА
Бойл е смятан за основоположник на съвременната химия. Той имал съвсем различен подход от алхимиците по негово време. Те пазели в тайна откритията си или ги описвали с изрази, които малцина извън техните среди разбирали. За разлика от тях Бойл публикувал всички подробности относно работата си. Вместо да се придържа сляпо към възприетите хипотези, той започнал да провежда контролирани експерименти, за да установи фактите.
Опитите на Бойл потвърдили идеята, че материята е съставена от частици, наречени от него корпускули, които като се комбинират по различни начини, образуват различни вещества.
Подходът на Бойл в научните изследвания е описан добре в забележителната му книга „Скептичният химик“. В нея той препоръчва на учените да не бъдат арогантни или догматични, а да са готови да признават грешките си. Според Бойл хората, които не отстъпват от мнението си, трябва ясно да разграничават нещата, за които са сигурни, че са верни, от нещата, които смятат за верни.
СИЛНА ВЯРА
Бойл подхождал по същия начин и към духовните неща. Онова, което научавал за вселената и за устройството на живите организми, го убедило, че съществува Създател. Затова Бойл отхвърлил нарастващия атеизъм сред интелигенцията по негово време. Той стигнал до извода, че човек, който разсъждава трезво, не може да отрече съществуването на Бога.
Този учен обаче не смятал, че единствено разумът ще помогне на някого да стигне до истинско просветление. Той разбрал, че има нужда и от послание от Бога. Според него това послание било Божието Слово, Библията.
Бойл се безпокоял, че хората не са запознати с библейските учения и нямат здрава основа за вярата си. Той се питал как е възможно вярванията на някого да се определят единствено от родителите му или от мястото, където се е родил. Бойл развил силно желание да помогне на другите да придобият по–дълбоко познание върху Библията.
За тази цел отделял средства за издаването на Библията на много езици, сред които били някои от езиците на местното население на Северна Америка, както и арабски, ирландски, малайски и турски. По този начин Робърт Бойл доказал, че е не само талантлив, но и смирен човек със силно желание да открие истината по всички въпроси и да помогне на другите да постигнат същото.

вторник, 25 февруари 2014 г.

ключът към един изпълнен със смисъл живот

Много хора задават въпроса:Защо да изучават Библията?
БИЛ бил млад, енергичен, образован и финансово осигурен. Но въпреки това не изпитвал задоволство. Животът му бил без посока и това го смущавало много. Опитвайки се да намери цел в живота, той изследвал различни религии, но не намерил онова, което търсел. През 1991 г. Бил се запознал с един Свидетел на Йехова и той му оставил книга, разглеждаща онова, което Библията казва относно значението на живота. Било уговорено библейско изучаване, така че Бил да може да се запознае с този и с други въпроси.
Бил си спомня: „Тъй като по време на първото изучаване толкова често се позовавахме на Библията, разбрах, че бях търсил точно това. Отговорите в Библията бяха много вълнуващи. След това изучаване подкарах камиона си към планината, там излязох и виках силно от голяма радост. Бях развълнуван, че най–накрая научавах отговорите на моите въпроси.“
Разбира се, не всеки, който намери библейската истина, буквално вика от наслада. Но за мнозина е радостно преживяване, когато научават отговорите на важните въпроси от живота. Те се чувствуват като мъжа от притчата на Исус, който открил скрито съкровище в една нива. Исус казал: „В радостта си отива, продава всичко що има, и купува оная нива.“ — Матей 13:44.
Ключът към един изпълнен със смисъл живот
Бил обмислял един основен въпрос: Каква е целта на живота?
 От хилядолетия философи, теолози и учени са се борили с този въпрос. Безброй томове са били изписани от хора, които са се опитвали да намерят отговора му. Техните усилия били напразни и мнозина направили заключението, че на въпроса не може да бъде отговорено. Но отговор има. Въпреки че е дълбок, той не е сложен. Той е обяснен в Библията. Ключът към един щастлив, изпълнен със смисъл живот е този: Ние трябва да имаме правилни взаимоотношения с Йехова, нашия Създател и небесен Баща. Как да постигнем това?
Има два на пръв поглед противоречащи си аспекта на това да се приближаваме към Бога. Онези, които правят така, и изпитват страх от него, и Го обичат. Нека да разгледаме два стиха, които подкрепят тази мисъл. Много отдавна мъдрият цар Соломон грижливо изследвал хората и записал своите заключения в библейската книга Еклисиаст. Като обобщил своите наблюдения, той записал: „Всичко беше изслушано и заключението по въпроса е: Бой се от Бога и пази заповедите му. Защото това е цялото задължение на човека.“ (Еклисиаст 12:13, НС) Векове по–късно, когато бил запитан коя е най–голямата заповед в Закона, даден на Моисей, Исус отговорил: „Трябва да обичаш Йехова, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум.“ (Матей 22:37, НС) Дали ти изглежда странно, че трябва хем да се страхуваме от Бога, хем да го обичаме? Нека да разгледаме колко са важни страхът и любовта и как те могат да действуват заедно, за да изработят удовлетворяващи взаимоотношения с Бога?
Какво означава страхът от Бога?
Почтителният страх е изключително важен, за да се покланяме на Бога по приемлив начин. Библията казва: „Началото на мъдростта е страх от Господа.“ (Псалм 111:10) Апостол Павел писал: „Нека продължаваме да имаме незаслужена милост, чрез която по приемлив начин да принасяме на Бога свята служба, с богоугоден страх и страхопочитание.“ (Евреи 12:28, НС) По подобен начин един ангел всред небето, видян от апостол Йоан във видение, започнал своето известяване на добрата новина с думите: „Бойте се от Бога и му отдавайте слава.“ — Откровение 14:6, 7, НС.
Този страх от Бога, толкова съществен за един изпълнен със смисъл живот, не е същият като болезнения ужас. Ние можем да изпитваме ужас, ако сме заплашени от жесток и опасен престъпник. Но страхът от Бога — или богоугодният страх — представлява страхопочитание и дълбока почит към Създателя. Той също обхваща и здравословния страх от това да не разгневим Бога, защото той е Върховният съдия и Всемогъщият, онзи, който притежава и силата, и властта да наказва непокорните.
Страх и любов действуват заедно
Въпреки това Йехова не желае хората да му служат само защото се боят от него. Йехова е изключително любещ Бог. Апостол Йоан бил подтикнат да напише: „Бог е любов.“ (1 Йоан 4:8) Йехова Бог се отнася много любещо към човечеството и той желае хората на свой ред да откликнат с обич. Но как такава любов е съвместима със страха от Бога? В действителност двете неща са свързани. Псалмистът писал: „Близостта с Йехова принадлежи на онези, които се боят от него.“ — Псалм 25:14, НС.
Само помисли за чувството на уважение и страхопочитание, което едно дете изпитва към своя силен и мъдър баща. В същото време такова дете ще откликне на бащината любов. Детето ще се довери на бащата и ще го търси за ръководство, уверено, че това ръководство ще донесе полза. Подобно на това, ако ние обичаме и се страхуваме от Йехова, ще се подчиним на неговото ръководство и това ще бъде от полза за нас. Обърни внимание на това, което Йехова казал относно израилтяните: „Дано да има у тях такова сърце, щото да се боят от Мене и винаги да пазят всичките Ми заповеди, та да благоденствуват вечно, те и чадата им!“ — Второзаконие 5:29.
Да, богоугодният страх не води до робство, но до свобода, не до печал, но до радост. Исаия предсказал за Исус: „Той ще се наслаждава в страха от Господа.“ (Исаия 11:3) А псалмистът писал: „Блажен оня човек, който се бои от Господа, който много се възхищава от заповедите Му.“ — Псалм 112:1.
Очевидно е, че ние нито можем да се страхуваме от Бога, нито пък да го обичаме, ако не го познаваме. Ето защо изучаването на Библията е толкова важно. Такова изучаване ни помага да разберем личността на Бога и да осъзнаем с благодарност колко е мъдро да следваме неговите наставления. Когато се приближаваме повече до Бога, ние желаем да вършим неговата воля и сме подтикнати да пазим заповедите му, като знаем, че те ще ни бъдат от полза. — 1 Йоан 5:3.
Радостно е да знаеш, че си на правилния път, водещ към живот. Така е и с Бил, който беше споменат в началото. Наскоро той каза: „За деветте години, които изминаха от моето първо изучаване на Библията, взаимоотношенията ми с Йехова се задълбочиха. Първоначалният изблик на радост, който почувствувах, се разви в един истински радостен начин на живот. Сега притежавам постоянен положителен възглед върху живота. Дните ми са изпълнени с целенасочена дейност, а не с безцелно търсене на удоволствия. Йехова стана действителна личност за мен и знам, че той ми желае най–доброто.“

понеделник, 24 февруари 2014 г.

тайната на великия търговец

Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си.
 Защото това е най-голямата тайна за успех във всички рисковани дейности. Мускулите могат да разцепят щит и дори да унищожат живот, но единствено невидимата сила на любовта може да отвори сърцата на хората и, докато не овладея това изкуство, ще остана само един амбулантен търговец на пазара. Ще направя любовта най-силното си оръжие и към когото го обърна, няма да може да устои на силата му.
Може да отблъскват доводите ми; може да не вярват на думите ми; може да не одобряват облеклото ми; може да не приемат вида ми; може дори да им се сторят подозрителни сделките ми; но любовта ми ще смекчи всички сърца като слънцето, чиито лъчи омекотяват и най-втвърдената глина.

Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си.

А как ще го направя?
Отсега нататък ще гледам всичко с любов и ще се родя отново. Ще обичам слънцето, защото стопля костите ми; но и дъжда ще обичам, защото пречиства духа ми. Ще обичам светлината, защото ми показва пътя; но и тъмнината ще обичам, защото  показва звездите. Ще приветствам щастието, защото обогатява сърцето ми; но и тъгата ще понасям с търпение, защото отваря душата ми. Ще приемам наградите, защото ми се полагат, но и препятствията ще посрещам с удоволствие, защото са моето предизвикателство.

Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си.

А как ще говоря? Ще възхвалявам враговете си и те ще ми станат приятели; ще насърчавам приятелите си и те ще ми станат братя. Винаги ще търся причини да се възхищавам; никога няма да изнамирам оправдания за слухове. Когато се изкушавам да критикувам, ще захапвам езика си; когато започвам да хваля, ще крещя от покрива.
Та нали птиците, вятърът, морето и цялата природа говорят с музиката на възхвалата към твореца си? Не мога ли със същата музика да говоря на неговите Деца? Отсега нататък ще помня тази тайна и тя ще промени живота ми.

Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си.

А как ще.постъпвам?
 Ще обичам най-различни хора, защото всеки има качества за възхищение, дори и да са скрити. С любов ще разкъсам изградената около сърцата им преграда от подозрение и омраза и на нейно място ще построя мостове, за да може любовта ми да влезе в душите им.
Ще обичам амбициозните, защото могат да ме въодушевяват! Ще обичам неудачниците, защото мога да се уча от тях. Ще обичам кралете, защото са над човешките същества; ще обичам смирените, защото са божествени. Ще обичам богатите, защото са самотни; ще обичам бедните, защото са толкова много. Ще обичам младите за вярата, която имат; ще обичам старите за мъдростта, която споделят. Ще обичам красивите заради тъгата в очите им; ще обичам грозните заради мира в душите им.

 Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си.

Но как ще реагирам на действията на другите?
 С любов. Както любовта е средство за.отваряне на сърцата на другите, точно така е и мой щит, който отблъсква стрелите на омразата и копията на гнева. Злополучие и обезсърчение ще удрят в новия ми щит и ще се превръ­щат в най-тих дъждец. Моят щит ще ме закриля на пазара и ще ме подкрепя, когато съм сам. Ще ме съживява в моменти на отчаяние, но ще ме успокоява, когато се екзалтирам. С употребата ще се засилва и повече ще ме предпазва, докато един ден го захвърля и без закрилата му тръгна сред пъстрея поток от хора, но когато го направя, името ми ще е издигнато високо в пирамидата на живота.

Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си.

А как ще се държа с всеки срещнат?
По един единствен начин. Тихо, в себе си, ще се обръщам към него и ще казвам Обичам Те. Въпреки, че са казани наум, тези думи ще греят- в очите ми, ще изглаждат бръчките по челото ми, ще предизвикват усмивка на устните ми, ще звучат в гласа ми; и сърцето му ще се отвори. А ще има ли някой да се откаже от стоките ми, когато сърцето му чувства моята любов?

Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си.

И най-много от всичко ще обичам себе си. Защото правя ли го, ревностно проверявам всичко приемано от тялото ми, от ума ми, от душата и сърцето ми. Никога няма да угаждам прекалено на плътските си желания, а ще храня тялото си повече с чистота и умереност. Никога няма да допусна умът ми да бъде привлечен от злото и отчаянието, а с желание ще го извисявам с многовеков­ното познание и мъдрост. Никога няма да допусна душата ми да стане самодоволна и пресита, предпочитам да я храня с медитация и молитва. Никога няма да допусна сърцето ми да стане дребнаво и жестоко; а ще го раздавам и то ще расте и ще топли земята.

Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си.

Отсега нататък ще обичам цялото човечество. От този момент всичката омраза изтича от вените ми, защото нямам време да мразя, имам време само да обичам. В гози момент правя първата необходима стъпка да стана човек сред хората. С любов ще увелича продажбите трикратно и ще стана велик търговец. Ако нямам никакви други качества, мога да успея само с любовта. Без нея няма да успея, дори да притежавам всички знания и умения на света.

Ще посрещна днешния ден с любов и ще успея.