сряда, 29 януари 2014 г.

Приготовление за избавление и влизане в един нов свя


Помнете жената на Лот“ (ЛУКА 17:32).
СЛЕД като апостол Петър описва как Йехова по чудесен начин избавил Ной и семейството му, той говори за друг исторически пример. Във 2 Петър 2:6-8 той обръща внимание върху праведния Лот, който бил избавен, когато Бог превърнал в пепел Содом и Гомор. Точното описание на тези събития е запазено за наша полза (Римляни 15:4). Ако вземем присърце това, което станало при онова избавление, тогава можем да изпълним условията, да бъдеме запазени и да преживеем в Божия нов свят.
Какво е нашето отношение към светския начин на живот
2 Защо споменатите градове са били унищожени, а заедно с тях и техните жители? Петър казва, че хората в Содом и Гомор се били отдали на „разюздан начин на живот“ (2 Петър 2:7). Гръцката дума, от която е преведен този израз, посочва, че жителите вършели неправда по начин, показващ цинична липса на уважение, както и презрение към законите и авторитета. Юда 7 казва, че те се ’били отдали на чрезмерен разврат и следвали плътта по противоестествен начин‘. Прявата на долността на техното безсрамно поведение явно проличило, когато содомитяните „от момчето до стария мъж, целият народ в една тълпа“, обкръжили къщата на Лот и поискали от него да им изведе гостите, за да задоволят извратените си страсти. Когато Лот отказал да изпълни покварените им желания, те го наругали (Битие 13:13; 19:4, 5, 9).
3 Първоначално Лот се бил преместил в областта около Содом защото се надявал на материално благоденствие. По-късно се заселил в самия град (Битие 13:8-12; 14:12; 19:1). Обаче той не е бил съгласен с лошите практики на мъжете в този град, те пък не го третирали като един от тях, вероятно поради това, че нито той, нито семейството му не са участвували в техния обществен живот. Както се казва във 2 Петър 2:7, 8: „Лот беше много угнетен поради разюздания живот на презиращите закона — защото онзи праведен човек измъчваше ден след ден праведната си душа чрез това, което гледаше и слушаше, като живееше между тях, поради беззаконните им дела“. Тези условия наистина били непоносими за него, тъй като той, като праведен човек, се отвръщавал от такова поведение.
4 В наше време нивото на моралността на човешкото общество също много се е понижило. В много страни все повече хора имат пред- или извънбрачни полови сношения. Дори ученици са често дълбоко вплетени в такъв начин на живот и те се подиграват на други, които не постъпват по същия начин. Хомосексуалисти открито се показват като такива и демонстрират по улиците, за да получат официално признание. Духовенството също се е присъединило към разпусността. Наистина, само малко Църкви официално посвещават хомосексуални и развратници в духовен стан. Обаче в действителност, както е известно от пресата, не трябва да се търси много дълго, за да се намерят в редиците на клира практикуващи хомосексуализъм, разврат и прелюбодействие. Някои свещеници трябвали да се преместят в друг град поради сексуални скандали или да се откажат от службата си. Хора, които обичат справедливостта, не могат да симпатизират с такава поквареност; те ’се отвръщават от злото‘ (Римляни 12:9). Огорчава ги особено това, когато хора, които претендират, че служат на Бог, със своето поведение опозоряват неговото име което кара след това неосведомени хора да се отвърнат от всякаква религия (Римляни 2:24).
5 От година на година положението се влошава. Ще има ли някога край на това? Безусловно! Това, което Йехова предприе против Содом и Гомор ясно показва, че в определеното от него време той ще изпълни своята присъда. Напълно ще унищожи злите, а лоялните си служители ще спаси.
Кой или какво е на първо място в живота?
6 Само този, който действително се окаже лоялен спрямо Йехова, ще бъде опазен. Да обърнем внимание на това, което ангелите на Йехова казали на Лот преди унищожението на Содом и Гомор: „Имаш ли още някой тук? Зет, синове, дъщери, и всички, които в града са твои, изведи ги от това място! Защото ние ще съсипем това място.“ Затова Лот говорил с младите мъже, които трябвало да се оженят за неговите дъщери. Настоятелно той им повтарял: „Станете, излезте от това място, защото Йехова ще съсипе града!“ Тяхната връзка с домът на Лот им дала особена възможност за спасение, но те лично трябвали да предприемат нещо. Те трябвали да дадат очевидни доказателства за тяхната покорност спрямо Йехова. Вместо това, Лот изглеждал в очите им „като някой, който се шегува“ (Битие 19:12-14). Добре можем да си представим, какво изпитвали дъщерите на Лот, когато узнали за това. Тяхната лоялност спрямо Бог е била поставена на изпитание.
7 Когато следващата сутрин била близо, ангелите започнали настоятелно да карат Лот да бърза. Те казали: „Стани! Вземи жена си и двете си дъщери, които са тука, за да не погинеш всред наказанието на този град!“ Но той ’все още се колебаел‘ (Битие 19:15, 16). Защо! Какво го възпирало? Бяха ли това материални интереси, които е имал в Содом, т.е. неща, които някога го били привлекли в тази местност? Ако той се бил вкопчил за тях, тогава щял да погине със Содом.
8 От съчувствие ангелите го хванали него и близките му и бързо ги извели от града. На края на града ангелът на Йехова им заповядва: „Бягай за живота си; да не погледнеш назад, нито да спреш в тая цяла равнина; бягай на планината за да не погинеш!“ Лот още се колебаел. Най-сетне, след като се споразумяли, че той можел да се скрие в едно място, което не било толкова далеко, той побягва със семейството си (Битие 19:17-22). По-нататъшно колебаене било недопустимо; подчинение било решаващо за живота им.
9 Обаче все още не били напълно избавени, когато се отдалечили от Содом. В Битие 19:23-25 се казва: „Слънцето изгря над страната, когато Лот стигна в Сигор. Тогава Йехова остави да вали сяра и огън от Йехова из небето, върху Содом и върху Гомор. И така той започна да разорява тези градове, да целия ,окръг‘ и всички жители в градовете и земните растения.“ Но къде била жената на Лот?
10 Тя била избягала с мъжа си. Но дали напълно била съгласна с това, което той бил направил? Нищо не показва, че одобрявала неморалността в Содом. Обаче дали нейната любов към Бог била по-силна, отколкото привързаността към дома и останалите там материални блага? (Сравни Лука 17:31, 32). Когато тя била подложена на натиск, се показало, какво било в сърцето ѝ. Те очевидно всички били вече близо до Сигор, а може би са искали да влезат вече в този град, когато тя непокорно се обърнала и погледнала назад. „И тя стана стълб от сол“ казва Библията (Битие 19:26). За Лот и неговите дъщери това било следващото изпитание на лоялността им. Дали привързаността на мъжа към умрялата жена или чувствата на дъщерите към майката щяли да надделеят любовта към Йехова, който бил причинил тази беда? Дали ще продължат да слушат Йехова, въпреки че някой много близък се бил оказал нелоялен? В пълно доверие в Йехова те не погледнали назад.
11 Да, Йехова знае как да избави от изпитания хора, предани на Бога. Той знае как да избави цели семейства, които са обединени в истинското преклонение; знае също как да избави единични лица. Ако наистина го обичат, той се отнася към тях с голяма внимателност. „Той сам познава нашия състав, помни, че ние сме прах“ (Псалм 103:13, 14). Но той избавя само хора предани на Бога — хора, чиято преданост е истинска и които доказват своята лоялност чрез подчинение.
Любвеобилни мярки
за по-голямо освобождение
12 С това, което Йехова извършил по времето на Ной и Лот, той не е унищожил всичките порочни хора един път за винаги. Както Библията показва, това било само образец за нещата, които ще дойдат. Преди окончателното унищожение на злите, Йехова е искал да извърши повече за благословията на тези, които го обичат. Той искал да изпрати на земята своя единороден Син, Исус Христос. Тук Исус трябвал да очисти Божието име от позора, като докаже този вид преданост, който Адам трябвал и бил в състояние да покаже като съвършен човек спрямо Бог, но Исус щял да направи това под далеч по-трудни обстоятелства. Исус щял да даде съвършения си човешки живот като жертва, за да могат потомци на Адам, които упражняват вяра, да имат това, което Адам бил изгубил. След това Бог трябвал да избере едно „малко стадо“ от лоялни хора, които да бъдат заедно с Христос в небесното му Царство, и едно „голямо множество“ щяло да бъда събрано измежду всички нации, за да образуват основата на едно ново човешко общество (Лука 12:32; Откровение 7:9). След като всичко това било достигнато, Бог щял да извърши великолепно спасение, което нагледно било представено чрез събития във връзка с потопа и унищожението на Содом и Гомор.
Защо сега е неотложно решително действие
13 Който изучава Божието слово, знае, че Йехова при много случаи извършвал дела на спасение за своите слуги. Но в повечето случаи не се казва: „Така, както това бе в ония дни, така ще бъде и присъствието на Сина на човека.“ Защо апостол Петър под влиянието на светия дух особено изтъква само два примера? Какво било толкова безподобно при събитията в дните на Лот и Ной?
14 Ясно напътствие намираме в Юда 7, където четем, че „Содом и Гомор и околните градове . . . са ни поставени като предупредителни примери с това, че понасят съдебното наказание на вечния огън“. Да, тези закоравяли грешници били унищожени един път завинаги и същата погибел ще постигне неправедните в края на настоящата система на нещата (Матей 25:46). Потопа също така се споменава на места, където става въпрос за вечен съд (2 Петър 2:4, 5, 9-12; 3:5-7). Чрез унищожението на безбожните хора в дните на Лот и Ной, Йехова е показал, че спасява своите слуги чрез това, че унищожава завинаги тези, които вършат неправда (2 Солунци 1:6-10).
15 Унищожаването на злите не доставя ни най-малко радост на Йехова, а също така и не радва неговите слуги. Чрез своите Свидетели Йехова призовава хората: „Върнете се, върнете се от лошите си пътища; защо да умрете“ (Езекиил 33:11). Ако обаче покажат, че не искат да следват тази любвеобилна покана, а упорито остават в себелюбивия си начин на живот, тогава уважението към собственото си име и любовта към лоялните си слуги, които страдат поради безбожните, изискват от Йехова, да действува справедливо.
16 Божието време, в което той ще доведе освобождение, е съвсем близо. Държанието на хората и събитията, които Исус е предсказал като белег на неговото присъствие и завършването на системата на нещата, ясно могат да се наблюдават. Подробностите на този белег се виждат вече повече от 75 години, и Исус е казал, че „това поколение никак няма да премине“ преди Бог да изпълни присъдата си над безбожния свят. Когато Йехова прецени, че вестта за Царството е вече в достатъчен размер оповестявана по цялата населена земя, за свидетелство на всички нации, тогава ще дойде краят на покварения свят, и това ще означава освобождение за предани на Бога хора (Матей 24:3-34; Лука 21:28-33). Освобождение от какво? Освобождение от изпитанията, които понасят от злите и освобождение от обстоятелствата които са за тях, като такива, които обичат праведността, ежедневна причина за мъка. Също така ще бъде освобождение, чрез което ще влезат в един нов свят, където болестите и смъртта ще принадлежат към миналото.
Божия помощ с оглед на спасението
17 Въпросът, който всеки от нас би трябвало лично да си зададе, е: Приготвен ли съм за тази Божия намеса? Ако се уповаваме на себе си и на нашата представа за справедливост, тогава не сме приготвени. Обаче ако сме подтикнати като Ной от „богобоязливост“, тогава с вяра реагираме на наредбите на Йехова и именно това води към нашето освобождение (Евреи 11:7).
18 Красиво описание на тези, които вече сега се възползуват от охраната на Йехова, се намира в Псалм 91:1, 2, където четем: „Всеки, който пребивава под заслона на Всевишния, той ще намери убежище под сянката на Всемогъщия. Аз ще кажа на Йехова: ,Ти си мое прибежище и моя крепост, Бог мой, на когото се уповавам.‘“ Тука се споменава група хора, които Бог закриля като млади птици под мощните крила на родителите им. Те полагат цялото си доверие в Йехова. Признават, че той е Всевишния, Всемогъщия. Затова те уважават теократичния авторитет, независимо от това, дали е упражняван от родителите или „верния и разумен роб“ (Матей 24:45-47). Може ли това да се каже за всеки един от нас? Учиме ли се като Ной да вършим всичко, каквото заповядва Йехова и вършиме ли го така, както той желае? (Битие 6:22). Ако да, тогава реагираме на приготовлението, което Йехова предприема, за да достигнем освобождение и да влезем в неговия справедлив нов свят.
19 При тези приготовления се обръща внимание също и на нашето символично сърце. „Йехова е този, който изпитва сърцата“ (пр.17:3). Помага ни да разберем, че не външния ни вид е от значение, а по-скоро вътрешната ни личност, нашето сърце. Наистина, ние не се месим в насилието на този свят, нито имаме дял в неговите неморални практики, обаче трябва също така да се пазим, да не бъдеме подведени от тези неща или да ги гледаме за развлечение. Както при Лот, би трябвало да ни потиска вече само факта, че други действуват така беззаконно,. Който мрази злото, няма да търси възможности, как може да вземе участие в него; който не го мрази, може би се въздържа от самото действие, обаче да храни желанието, да го извърши. „О вие, които любите Йехова, мразете злото“ (Псалм 97:10).
20 Йехова любвеобилно ни възпитава да избягваме не само неморален начин на живот, но също така и материалистичен. В неговото Слово намираме съвет, ’да бъдеме доволни с издръжката за прехрана и облекло‘ (1 Тимотей 6:8). Ной и синове му са трябвали да изоставят домовете си, когато влезли в ковчега. Също така и Лот и семейството му трябвали да оставят къщата и имота си, за да спасят своя живот. Към какво сме привързани? „Помнете жената на Лот“ (Лука 17:32). Исус изказал увещанието: „И тъй, продължавайте да търсите първом царството и НЕГОВАТА правда“ (Матей 6:33). Правим ли това? Ако оставяме да се ръководим от праведните мащаби на Йехова и ако възвестяването на добрата вест за неговото Царство заема първо място в живота ни, тогава наистина реагираме на неговите приготовления за един народ, който да бъде освободен и въведен в неговия праведен нов свят.
21 Към преданите на Бога хора, които разпознават белега на неговото присъствие в царска мощ, Исус казва: „Изправете се и повдигнете главите си, защото вашето освобождение наближава“ (Лука 21:28). Видял ли си този белег и как се е развил с всичките си подробности? Тогава имай доверие в това, че изпълнението на даденото от Йехова обещание за освобождението е вече много близо. Можеш да бъдеш напълно убеден, че „Йехова знае как да избави хора предани на Бога от изпитанието, а неправедните да запази за съдния ден за да бъдат отсечени“ (2 Петър 2:9).

събота, 18 януари 2014 г.

съвети за оптимисти

1. Научитесь себя контролировать.
Не стоит обижаться по пустякам и ссориться с близкими людьми.  Научитесь прощать и тогда

вас перестанут разрушать мстительные чувства и гнев.
2. Смотрите на мир с улыбкой.
Если вас обидели, оскорбили или вы оказались в сложной ситуации – улыбнитесь и поймите,

что это все пройдет. Ведь те, кто по-настоящему в это верит, отпускают плохое намного быстрее.
3. Не запирайтесь дома в обиде на весь мир.
Ведь на улице и в компании людей настроение плохим быть не может.
4. Вносите в свою жизнь новизну.
Психологи советуют периодически менять свои привычки. Например, сменить стиль одежды. 

Такая казалось бы, мелочь, как каблуки, поспособствует изменению осанки и вы сразу же
ощутите как на вас начнут обращать внимание мужчины.
А всем известно, что внимание окружающих лучший способ поднять настроение.

5. Научитесь расслабляться.
Во время выполнения рутинной работы подумайте о чем-то приятном.

Или поспособствуйте расслаблению организма зажженной арома-лампой.
Поднять настроение и улучшить душевное состояние помогут масла апельсина,
лимона, мандарина, грейпфрута и бергамота.

6. Начните ходить в бассейн
Вода уникальное средство, помогающее расслабиться и отдохнуть,

и вместе с тем тело будет всегда в тонусе. А самый большой плюс бассейна в том,
что риск получения травмы во время плавания минимален.

7. Остановись, мгновенье…
Если вы ощущаете, что попали в западню, остановитесь и задумайтесь —

в нужном ли направлении вы движетесь. Наведите порядок в мыслях.
Ведь уборку нужно делать не только в помещении.

8. Начните проще относиться к жизни.
Умейте сосредоточиться на том, чем заняты в данную минуту.

Умейте радоваться маленьким успех
ам и мелким достижениям.
Жизнь слишком коротка, чтобы тратить ее на самоедство.

9. Осознайте чувство перспективы.
Поймите что, то, что сегодня кажется трагедией, завтра сможет вызвать лишь улыбку.

Помните, что утро вечера мудрее.
10. Не зацикливайтесь на неприятностях.

Вам хочется полежать в постели и пожалеть себя? Не стоит.

Психолог Мэрион Дилворт считает, что чем более подвижен человек, тем более подвижны его эмоции.
«Не сидите на месте! Сделайте уборку, сходите в кино и всегда помните – вы в ответе за свои чувства и эмоции».


Материала еот следния линк:
http://subscribe.ru/archive/business.edu.vdovgan/201308/07113204.html?fromissue=2




Корупцията и решение на проблема с нея.


„Надявай се на Йехова и се придържай към неговия път ... Когато злите бъдат унищожени, ти ще видиш това.“ 
(ПСАЛМ 37:34)
ОПАСЯВАШ ли се подобно на мнозина, че корупцията никога няма да бъде напълно премахната? Такива опасения са разбираеми. През историята човечеството е изпробвало всевъзможни форми на управление. Но досега не е успяло да елиминира корупцията. Има ли надежда един ден всички хора да бъдат честни?
Според Библията, да! От нея разбираме, че Бог скоро ще предприеме действия да изчисти земята от корупцията. Как? Чрез своето Царство — небесно управление, което напълно ще обнови нашата земя. Това е Царството, за което Исус учил последователите си да се молят. В т.нар. Господня молитва или „Отче наш“ той казал: „Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята.“ (Матей 6:10, „Синодално издание на Библията“)
За владетеля на това Царство, Исус Христос, Библията предсказва: „Той ще избави бедния, който вика за помощ, угнетения и всеки човек, който няма помощник. Ще съжали нищия и бедния и ще спаси душите на бедните. Ще откупи душата им от потисничество и насилие.“ (Псалм 72:12–14) Исус съчувства на потърпевшите от корупция и ще предприеме действия срещу потисничеството! Нима това не ни носи утеха?
Под управлението на този състрадателен и могъщ Владетел Божието Царство ще изчисти земята от корупцията. Как? Като премахне трите причини за нея.
Влиянието на греха
Понастоящем всички се борим с грешните си склонности, които ни карат да постъпваме егоистично. (Римляни 7:21–23) Но много добри хора искат да вършат това, което е правилно. Те вярват в изкупителната сила на Исусовата кръв и могат да получат прошка за греховете си. (1 Йоан 1:7, 9) Те ще имат възможност да се възползват от най–великата проява на Божията любов, както четем в Йоан 3:16: „Бог толкова обикна света, че даде своя единороден Син, та всеки, който вярва в него, да не бъде унищожен, но да има вечен живот.“
Бог ще направи нещо наистина възхитително за добрите хора. В бъдещия нов свят той ще премахне всички следи от греха и постепенно ще доведе човечеството до съвършенство и праведност. (Исаия 26:9; 2 Петър 3:13) Грехът никога повече няма да тласка хората към зли дела. Под управлението на Божието Царство ще бъдем освободени от всяка форма на корупция.
Влиянието на лошия свят, в който живеем
За съжаление, мнозина днес умишлено причинят зло на околните. Те се възползват от бедните и онеправданите и подтикват и другите да постъпват нечестно. Библията подканя: „Нека неправедният остави пътя си и злонамереният — мислите си.“ Ако такива хора се разкаят, Бог обещава да им „прости щедро“. (Исаия 55:7)
Но Бог няма да има друг избор, освен да премахне тези, които упорито отказват да се променят. Чрез Божието Царство ще се изпълни библейското обещание: „Надявай се на Йехова и се придържай към неговия път ... Когато злите бъдат унищожени, ти ще видиш това.“ (Псалм 37:34) Когато непоправимо злите бъдат премахнати, верните Божии служители вече няма да бъдат жертва на корупция.
Влиянието на Сатана Дявола
Най–непоправимият сред грешниците е Сатана Дяволът. За щастие, Йехова скоро ще ограничи действията му и ще му попречи да влияе на хората. Накрая Сатана ще бъде напълно унищожен. Никога повече този злодей няма да подтиква хората да постъпват нечестно.
Разбира се, идеята, че Бог ще премахне всички причини за корупцията, може да изглежда просто блян. Сигурно се питаш: „Наистина ли Бог е в състояние да осъществи тези промени? Защо досега не е направил нищо?“ Това са логични въпроси, на които Библията дава задоволителен отговор. 

четвъртък, 16 януари 2014 г.

Библията променя живота на хората


„Йехова не ме забрави“

  • ГОДИНА НА РАЖДАНЕ: 1922
  • СТРАНА: ИСПАНИЯ
  • ПРЕДИ: ПРЕПОДАВАТЕЛКА ПО КАТЕХИЗИС
Сусана Плясин Удиас като млада

МОЕТО МИНАЛО:

Родена съм в един квартал на Билбао, град в северна Испания. Бях второто от четирите деца. Всички в семейството ни бяха пламенни католици и аз ходех на литургия всеки ден. На 23–годишна възраст станах учителка — професия, която обичах и на която бях отдадена 40 години. Сред другите предмети с гордост преподавах католицизъм, а вечерите — катехизис — обучавах момичета за първото им причастие.
След 12 години щастлив брак съпругът ми почина и трябваше сама да се грижа за четирите ни дъщери. Бях само на 33 години! Опитвах се да намеря утеха в религията си, но ме измъчваха много въпроси. Питах се: „Защо хората умират, след като Христос ни е откупил? Защо се молим да дойде Божието Царство, ако добрите хора отиват на небето?“ И преди всичко се питах: „Ако Бог ни съди, когато умираме, защо по–късно ще трябва да се върнем от небето, чистилището или ада, за да получим окончателна присъда?“
Зададох тези въпроси на някои свещеници. Един от тях ми отговори: „Не знам, попитай епископа. Какво значение има? Нали вярваш в Бога? Това е достатъчно!“ Но аз продължавах да търся отговорите. След време посетих лекции на йезуити, петдесетници и гностици. Но така и не намерих удовлетворяващи отговори на въпросите си.

КАК БИБЛИЯТА ПРОМЕНИ ЖИВОТА МИ:

Когато бях на около 60 години, една седемгодишна ученичка ме покани на събрание на Свидетелите на Йехова. Хареса ми онова, което видях и чух, но поради натоварения ми график нещата спряха дотам. Две години по–късно една двойка Свидетели, Хуан и Майте, почукаха на вратата ми. В продължение на три месеца водехме оживени дискусии и в крайна сметка започнах библейско изучаване.
Само с какво нетърпение очаквах всяко изучаване! Внимателно изследвах всичко, използвайки три различни превода на Библията, за да се уверя, че Свидетелите на Йехова учат истината. Не след дълго разбрах колко  объркана съм била в религиозно отношение десетилетия наред. Бях изумена от голямата разлика между досегашните ми вярвания и онова, което научавах от Библията. Осъзнах, че трябва напълно да променя вярванията си, все едно да изкореня дърво с дълбоки корени.
Знаех, че съм открила съкровище
Малко по–късно вторият ми съпруг се разболя тежко и почина. Горе–долу по това време се пенсионирах и напуснах град Билбао за кратко. Хуан и Майте също се преместиха. За съжаление прекъснах библейското си изучаване. Дълбоко в себе си обаче знаех, че съм открила съкровище. И никога не го забравих!
Около 20 години по–късно, когато бях на 82, Хуан и Майте се върнаха в Билбао и ме посетиха. Само колко щастлива бях да ги видя отново! Разбрах, че Йехова не ме е забравил и отново започнах да изучавам. Хуан и Майте бяха много търпеливи с мене, макар че често задавах едни и същи въпроси. Имах нужда многократно да слушам библейските доказателства, за да мога да изоставя предишните си вярвания, към които бях силно привързана. Освен това исках добре да обяснявам библейската истина на приятелите и семейството си.
Най–накрая на 87 години се покръстих. Това беше най–щастливият момент в живота ми. Покръстването се проведе на конгрес на Свидетелите на Йехова. Един християнски старейшина изнесе основан на Библията доклад специално за онези, които искаха да се покръстят. Толкова се развълнувах, че се просълзих. Слушах така, сякаш Йехова говореше лично на мене. След покръстването ми много Свидетели дойдоха да ме поздравят, макар че не познавах повечето от тях!
Съвременна снимка на усмихнатата Сусана Плясин Удиас

КАКВА ПОЛЗА СЪМ ИЗВЛЯКЛА:

Винаги съм знаела, че Исус Христос е „пътят“. (Йоан 14:6) Но чрез изучаването ми на Библията опознах Йехова, онзи, при когото ни води Исус. Сега мога да се моля на Бога, като на мой скъп Баща и Приятел. Четенето на книгата „Приближавай се до Йехова“ *беше повратен момент в живота ми. Прочетох я за една нощ! Бях развълнувана, когато научих колко милостив е Йехова.
Като помисля колко дълго търсих истината, се сещам за думите на Исус: „Не преставайте да искате и ще ви бъде дадено, не преставайте да търсите и ще намерите, не преставайте да чукате и ще ви бъде отворено.“ (Матей 7:7) Най–накрая намерих отговорите, които толкова търсех, и много се радвам да ги споделям с другите.
На 90–годишна възраст се чувствам духовно млада. Всяко събрание, което посещавам в Залата на Царството, е специално събитие заради ценното познание, което получавам там, и заради приятелството с моите скъпи братя и сестри. Нямам търпение отново да бъда учителка в обещания земен рай. (Откровение 21:3, 4) С особено голяма радост очаквам да видя своите любими починали близки и да ги уча на библейската истина. (Деяния 24:15) Копнея да им разкажа какъв прекрасен подарък ми даде Йехова на старини!

Дали смърта е края на всичко?

СТРАЖЕВА КУЛА ЯНУАРИ 2014

Египетски фараон
ПУБЛИКУВАНО В
 ТЕМА НА БРОЯ | ДАЛИ СМЪРТТА Е КРАЯТ НА ВСИЧКО?

Битката със смъртта

Китайският император Цин Шъхуан и испанският пътешественик Понсе де Леон
ИМПЕРАТОР ЦИН ШЪХУАН
ПЪТЕШЕСТВЕНИКЪТ ПОНСЕ ДЕ ЛЕОН
Смъртта е жесток враг. Борим се с нея с всички сили. Когато ни отнеме близък човек, ни е трудно да приемем действителността. А когато сме в разцвета на младостта си, може да смятаме, че никога няма да се срещнем с този враг, вярвайки на тази заблуда колкото се може по–дълго.
Малцина са мислили за безсмъртието толкова, колкото древните фараони. Те посвещавали голяма част от живота си на битката със смъртта и за целта жертвали живота на хиляди свои служители. Пирамидите, които издигнали, свидетелстват за техните опити и най–вече за провала им.
Китайските императори също мечтаели да постигнат безсмъртие, макар и по различен начин — чрез митичния еликсир на живота. Император Цин Шъхуан наредил на своите алхимици да направят магически еликсир, който да го предпази от смъртта. Но много от отварите им съдържали живак и е възможно именно някоя от тях да е причинила смъртта му.
През XVI век испанският пътешественик Хуан Понсе де Леон преплувал карибския район в търсене на извора на вечната младост. В резултат открил американския щат Флорида, но няколко години по–късно загинал в сражение с местното население. Извор на вечната младост така и не бил намерен.
Фараоните, императорите и пътешествениците търсели начини да победят смъртта. И навярно, макар и да не харесваме методите им, разбираме техния стремеж. Дълбоко в себе си всички ние искаме да живеем.

МОЖЕ ЛИ СМЪРТТА ДА БЪДЕ ПОБЕДЕНА?

Защо за нас смъртта е нещо толкова неестествено? Библията обяснява каква е причината. Тя казва следното относно нашия Създател, Йехова * Бог: „Той е направил всяко нещо  хубаво на времето му. Вложил е и вечността в сърцето на хората.“ (Еклисиаст 3:11) Ние искаме да се радваме на красотата около нас вечно, а не просто около 80 години. (Псалм 90:10) Именно за това копнеем.
Защо Бог е вложил „вечността“ в сърцето ни? Дали само за да ни разочарова? Това е немислимо. Нещо повече, Бог обещава, че смъртта ще бъде победена. На много места в Библията се говори за премахването на смъртта и за Божието обещание за вечен живот. (Виж блока  „Победа над смъртта“.)
Самият Исус Христос ясно заявил: „За да получат вечен живот, трябва да опознаят тебе, единственият истински Бог, и онзи, когото ти изпрати, Исус Христос.“ (Йоан 17:3) Следователно битката със смъртта не е изгубена. Но Исус разкрива, че само Бог може да спечели тази битка за нас.

Защо не празнувам рождени дни?

Рождени дни  , дали да ги празнуваме?
Доста хора се учудват , когато спомена , че не празнувам рождени дни.
Въпреки че Свидетелите на Йехова уважават правото на другите да празнуват рождени дни,  те решават да не участвуват в такива чествувания. Но може би не  знаете причините, поради които те и техните деца са решили да не вземат участие в тези чествувания.
Le livre des religions [„Книга за религиите“], една енциклопедия, широко разпространена във Франция, нарича този обичай ‘ритуал’ и го поставя сред „светските обреди“. Въпреки че днес на него се гледа като на безобиден светски обичай, празнуването на рождени дни в действителност води своето начало от езичеството.
The Encyclopedia Americana [„Енциклопедия Американа“] (изданието от 1991 г.) казва следното: „Древният свят на Египет, Гърция, Рим и Персия празнувал рождените дни на богове, царе и благородници.“ Авторите Ралф и Аделин Линтън разкриват основната причина за това. В своята книга The Lore of Birthdays [„Традицията на рождените дни“] те пишат: „Месопотамия и Египет, люлките на цивилизацията, били също първите страни, в които хората помнели и празнували своите рождени дни. Записването на рождените дни било важно в древните времена, предимно защото рождената дата била необходима за съставянето на хороскоп.“ Тази пряка връзка с астрологията причинява дълбоко безпокойство у всеки, който отбягва астрологията поради това, което Библията казва за нея. — Исаия 47:13–15.

! 13 Ти се умори от множеството си съветници. Нека станат сега и те спасят онези, които се покланят на небесата, гледат звездите и по новолуние известяват какво ще се случи с тебе. 14 Ето, те заприличаха на стърнище! Огън ще ги изгори. Няма да избавят душата си от силата на пламъка. Няма да има жар, за да се стоплят хората, нито ще има огън, за да седнат пред него. 15 Такива ще бъдат за тебе заклинателите ти, с които се трудиш още от младостта си. Ще си тръгнат, всеки по своя път. Няма да има кой да те спаси.

Не е учудващо тогава, че в „Световна енциклопедия“ четем: „Ранните християни не празнували Неговото [на Христос] раждане, защото те смятали празнуването на нечие раждане за езически обичай.“ — Том 3, стр. 416.
Имайки предвид гореспоменатото, Свидетелите на Йехова решават да не участвуват в празнуването на рождени дни. Разбира се, раждането на дете е щастливо, прекрасно събитие. И е естествено всички родители да се радват, когато тяхното дете расте и се развива с всяка изминала година. Свидетелите на Йехова също намират голяма радост в проявяването на любовта си към своето семейство и приятели, като поднасят подаръци и прекарват приятно време заедно. Но с оглед произхода на празнуването на рождените дни, те предпочитат да правят това по друго време през годината. — Лука 15:22–25; Деяния 20:35.