събота, 19 декември 2020 г.

Радостни в надеждата

 И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос;посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се радваме поради надеждата за Божията слава.-Римляни 5:2

В Библията се съдържат , много чудесни обещания , които ни дават надежда.

На първо място , ние имаме достъп до Божието присъствие , когато се новородим.

Бог , ни открива благословии, кат божествено здраве , просперитет , преуспяване, умножение , възтановяване на отношения и още много други.

Тъжното е , че много християни , нямат достатъчно вяра , за да приемат тези обещания за себе си.

Искам да ви задам един въпрос:

Вие имате ли надежда , за изпълнение на Божиите благословии в живота ви?

Радвате ли се в надеждата , че доброто ще се случи?

В евангелието на Лука 2:52 четем:

"А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците."

Какво ни пречи и на нас , да израстваме в мъдрост и познание върху Божиите обещания и благословиите , които са ни дарени, като Божии деца.

Ако до сега , не сте видяли проявление на тези благословии в живота си , започнете да се радвате в надеждата.

Прославяйте Бог и му благодарете щедро за това , че ви е спасил и приел в неговото семейство.

Вие имате божествен авторитет и сте дарени с власт като божии деца.Изповядайте и приемете подаръците на Баг:Вашето здраве , вашия просперитет , вашите отношения , вашите финанси , вашето духовно израстване.

Благодат и мир от Бога Отца и от Исус Христос да бъде над вас!


сряда, 16 декември 2020 г.

Направи си равносметка.

 Края на всяка година , е време за равносметка.

Сядам с чаша кафе , и започвам да отмятам целите , които успях да постигна през 2020г.

ЗДРАВЕ

През ази година успях да стабилизирам здравословното си състояние , след преживяната преди година катастрофа.

Станах по дисциплинирана относно храната и добавките които приемам.

Забелязах обае , че ми липсва движение и пандемията ми попречи да правя повече разходки.Може би си търся извинение-хахаха.

Семейство 

Годината ми даде приятни преживявания със семейството и роднините , но и преживях сърта на баща ми.Това преживяване , ме освободи от чувството на вина и успях да го изпратя с прошка в сърцето.

Кариера и финанси.

Смятам , че поднових работния си ритъм и постепено възвърнах увереноста си , че владея контрола над клиентите си.Разбрах , че имам лоялни , които ми помагат и такив , които ще трябва да събудя и да заработят за мен.

Финансовото ми състояние се подоби и успях да си купя кола.Спестявам и влагам пари в две застраховки.

Подпомогнах финансово ремонта у дома.

Развлечения.

Тази година успяхме да посетим няколко интересни места.

Ходихме до Кръстова гора.

Посетихме Мелник и Рупите.Бяхме на Роженски манастир и Преподобна стойна.

Плажувахме и лятото в Лозенец и Равда.

Есента посетихме Златоград

Изпитвам задоволство от изживяната година.Чувствам , че имам хора до себе си , които ме подкрепят.

Децата ми са добре и всеки е поел по своя пътРадвам се на успехите им.Бог да ги пази.

Изпращам те годино стара 2020 и живота продължава!.

четвъртък, 7 февруари 2019 г.

Защо ни е толкова трудно да обичаме себе си?

Изображение на тъжен смутен човек, който иска да се научи как да обича себе си
Краткият отговор е, че сме израснали в едно общество (и вероятно в семейство), което не ни е научило за любовта към себе си.
През целия ни ранен живот ни научиха как да четем, пишем, изчисляваме, изграждаме, теоретизираме, изучаваме и анализираме живота. Бяхме научени как да казваме „моля“ и „благодаря“, както и това, което е приемливо и неприемливо за другите и обществото като цяло… но повечето от нас не успяха да бъдат образовани в едно съществено измерение на живота: любов към себе си.
Нещо, което продължава да ме шокира за собственото ми възпитание, беше ясно изразената липса на акцент върху зачитането на себе си и приемането на нечии недостатъци и добродетели. Като дете не мога никога да си спомня, че съм била научена на  стойността на обичта към себе си; да създавам здравословни граници , да зная как да кажа „не“ и „да“, когато го разбирате, и да се науча как да се грижаза себе си, дори и за сметка на другите.
Ако сте били възпитани в култура и общество, подобни на моите, вероятно сте били научени да „поставяте другите пред себе си” и да не обръщате много внимание на собствените си нужди. Самоотрицанието и саможертвата бяха две от основните ценности, преподавани в детството ни, и продължават да се подчертават като маркери на „любезно, грижовно и достойно човешко същество“ и до днес.
За съжаление, както научих по-късно в живота, тези две ценности ме научиха само на дълбоката емоционална и психологическа болка, че съм самоналожен мъченик без истинско разбиране за това как да се грижа за себе си - или за други хора.
Резултатът от това, че не се научи на ценността на себелюбието в детството и възприемането на социално приемливия вид на мъченик, е депресия, горчивина, безпокойство, негодувание и дълбоко самочувствие.
Въпреки това, въпреки че може да не сте били научени как да обичате себе си израстване, вратата на възможността все още е отворена за вас.
Но преди да минем през тази врата, нека изследваме един масивен мит, свързан с любовта (и увековечен от същото общество, което ви е научило да бъдете външен фокусиран мъченик)…
Следва продъление.